9.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 119/49


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 май 2007 година

за определяне на защитни мерки по отношение на използването на продукти за растителна защита, съдържащи толифлуанид, коeто води до замърсяване на питейната вода

(нотифицирано под номер C(2007) 1865)

(Текст от значение за ЕИП)

(2007/322/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. за пускане на пазара на продукти за растителна защита (1), и по-специално член 11, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Активното вещество толифлуанид е включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО чрез Директива 2006/6/ЕО на Комисията (2).

(2)

На 23 февруари 2007 г. Германия информира Комисията за неотдавнашното откритие, че толифлуанид може да има неочаквано въздействие върху питейната вода. По-конкретно, използването на определен продукт за растителна защита, „Euparen M WG“, който съдържа толифлуанид, води до образуването на метаболит на толифлуанида, по-точно диметилсулфамид, за който има вероятност да бъде намерен в почвата, подпочвените и повърхностните води. Посредством стандартния процес на обработка на питейната вода (озониране) този метаболит се превръща в нитрозамин (NDMA), който е вреден за здравето.

(3)

Други активни вещества с молекулярна структура, подобна на тази на толифлуанида, могат да преминат същия път на разпадане.

(4)

За нитрозамините се подозира или е доказано, че са генотоксични и канцерогенни вещества и следователно тяхното наличие в питейната вода следва да се избягва.

(5)

Член 11, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО предвижда, че когато държава-членка има основателни причини да счита, че продукт, за който тя е издала разрешение или е длъжна да издаде разрешение по член 10, представлява опасност за човешкото здраве или здравето на животните или за околната среда, тя може временно да ограничи или да забрани използването и/или продажбата на продукта на нейна територия. Тя информира незабавно Комисията и другите държави-членки за взетите мерки и посочва причините за решението си.

(6)

Според получената информация Чешката република, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Австрия, Полша, Швеция и Обединеното кралство вече са спрели временно използването на открито на продукти, съдържащи толифлуанид.

(7)

Член 11, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО предвижда, че решение по въпроса се взема на равнище на Общността. В настоящия случай са необходими спешни мерки, за да се гарантира, че използването на продукти за растителна защита, съдържащи толифлуанид, не води до замърсяване на питейна вода. Проблемът не е ограничен до отделна държава-членка, понеже замърсяването на подпочвена или питейна вода може да има въздействие отвъд националните граници. Както е изложено в деветото ѝ съображение, Директива 91/414/ЕИО има за цел осигуряването на високо равнище на защита на здравето, подпочвената вода и околната среда. Петото съображение от Директива 91/414/ЕИО показва, че тя също има за цел предотвратяването на ненужни пречки на търговията. Едностранни мерки на държавите-членки могат да доведат до различни равнища на защита и също да спъват търговията на продукти за растителна защита. Като последствие е необходимо да се приемат мерки на равнище на Общността.

(8)

В настоящия случай поставено върху етикета предупреждение не е достатъчно, за да се защити човешкото здраве.

(9)

Следва да се събере допълнителна информация, за да се даде възможност на Комисията да преразгледа, ако е необходимо, Директива 91/414/ЕИО по отношение на толифлуанид. Следва също да бъде разследвано дали същите проблеми могат да изникнат с други вещества, понастоящем оценявани или вече оценени на равнище на Общността. Като последствие всяка държава-членка, която е определена за докладваща държава-членка за оценяване на активно вещество според Директива 91/414/ЕИО, следва без забавяне да разследва дали използването на продукти за растителна защита, съдържащи въпросното вещество, може да доведе до подобни проблеми.

(10)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Държави-членки, в които се използва озон за пречистването на питейната вода, променят или отменят разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи толифлуанид, като забранят всякакво използване, което може да доведе до замърсяване на подпочвените или повърхностните води с толифлуанид или неговите метаболити, което има за резултат замърсяването на питейната вода с нитрозамини по време на процеса на озониране.

Член 2

Държави-членки разследват без забавяне за активни вещества, за които те са докладваща държава-членка, дали използването на продукти за растителна защита, съдържащи такива вещества, може да доведе до подобни проблеми. Ако държави-членки, посочени в член 1, имат данни, че нитрозамини се образуват и замърсяват питейната вода, те предприемат подобни на предвидените в член 1 мерки.

Член 3

Държавите-членки, посочени в член 1, гарантират, че нотификаторите, по чието заявление толифлуанид беше включен в приложение 1 към Директива 91/414/ЕИО, ще предоставят на докладващата държава-членка в срок от три месеца от датата на нотификацията на настоящото решение изследвания относно:

а)

перколацията на въпросното активно вещество; и

б)

условията, при които образуването на нитрозамини може да се изключи.

Член 4

Държавите-членки, за които се отнасят член 1 и член 2, информират незабавно Комисията за предприетите мерки. Те предоставят на Комисията преглед на действията, предприети в резултат на настоящото решение, в срок от три месеца от датата на нотификация на настоящото решение.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 май 2007 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2007/25/ЕО на Комисията (ОВ L 106, 24.4.2007 г., стр. 34).

(2)  ОВ L 12, 18.1.2006 г., стр. 21.