DD-BG

(3) ОВ L 213, 4.8.1983 г., стр. 13.

(4) ОВ L 162, 28.6.1990 г., стр. 30.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991L0334

L 184/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 6 юни 1991 година

за изменение на Директива 82/475/ЕИО относно определяне на категориите съставки, които могат да бъдат използвани за етикетирането на комбинирани храни за домашни любимци

(91/334/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 79/373/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно търговията с комбинирани фуражи (1), последно изменена с Директива 90/44/ЕИО (2), и по-специално член 10 от нея,

като има предвид, че по отношение на етикетирането целта на Директива 79/373/ЕИО е да осигури обективна и точна информация по отношение на състава и употребата на фуражите;

като има предвид, че декларирането на съставките във фуражите в определени случаи представлява важна информация;

като има предвид, че се доказа необходимостта да се създадат категории за улесняване групирането на няколко съставки в едно наименование;

като има предвид, че се изискват специални разпоредби за етикетирането на комбинираните храни за домашни любимци, за да се вземе предвид специалния характер на този вид фуражи;

като има предвид, че Директива 90/44/ЕИО изменя основните разпоредби по отношение етикетирането на комбинираните фуражи; като има предвид, че е необходимо да се адаптира Директива 82/475/ЕИО на Комисията (3),

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните за животни,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Член 1 от Директива 82/475/ЕИО се заменя със следния текст:

„Член 1

Когато в съответствие с член 5в, параграф 3 от Директива 79/373/ЕИО изписването на специфичното наименование на дадена съставка може да бъде заменено с наименованието на категорията, към която дадената съставка принадлежи, като само категориите, изброени в приложението към настоящата директива, могат да се посочват върху опаковката, контейнера или етикета на комбинираните храни за домашни любимци.“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 22 януари 1992 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 юни 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 86, 6.4.1979 г., стр. 30.

(2) ОВ L 27, 31.1.1990 г., стр. 35.

(3) ОВ L 213, 21.7.1982 г., стр. 27.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991R2033

L 186/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2033/91 НА КОМИСИЯТА

от 11 юли 1991 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2077/85 относно подробни правила за прилагане на системата на помощи при производството за консерви от ананас

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 525/77 на Съвета от 14 март 1977 година за установяване на система на производствени помощи за консерви от ананас (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1699/85 (2), и по-специално член 8 от него,

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2077/85 (3) на Комисията, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1559/91 (4), включва в определението за „консерви от ананас“, ползващи се от системата на помощи, продуктите, съдържащи като запълваща течност захарен сироп; като има предвид, че като се отчита последната произведена продукция от ананаси, консервирани в плодов сок, е уместно в определението „консерви от ананас“ да бъдат включени и тези продукти;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за продуктите от преработени плодове и зеленчуци,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2077/85 се добавя следното изречение:

„Запълващата течност за продуктите, обхванати от кодове по КН ex 2008 20 91 и ex 2008 20 99, може също да се състои и от горепосочения захарен сироп и/или натурален плодов сок.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 11 юли 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 73, 21.3.1977 г., стр. 46.

(2) ОВ L 163, 22.6.1985 г., стр. 12.

(3) ОВ L 196, 26.7.1985 г., стр. 28.

(4) ОВ L 144, 8.6.1991 г., стр. 40.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991D0361

L 195/43

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 14 юни 1991 година

за изменение на Решение 79/542/ЕИО на Съвета относно съставянето на списък на трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на животни от рода на едрия рогат добитък, свине и на прясно месо и за допълване на списъка относно месните продукти

(91/361/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък и свине, и на прясно месо от трети страни (1), последно изменена с Директива 91/69/ЕИО (2), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че Директива 89/227/ЕИО на Съвета (3) разшири приложното поле на Директива 72/462/ЕИО, като включи вноса на месни продукти;

като има предвид, че с Решение 79/542/ЕИО на Съвета (4), последно изменено с Решение 90/485/ЕИО на Комисията (5), Съветът състави списък на третите страни, от които държавите-членки разрешават вноса на животни от рода на едрия рогат добитък, свине и прясно месо;

като има предвид, че това решение сега трябва да бъде изменено, така че да обхване и вноса на месни продукти;

като има предвид, че приложимите мерки към вноса на прясно месо трябва да бъдат взети под внимание при разрешаването на вноса на месни продукти; като има предвид, че някои месни продукти могат да бъдат внасяни, само след като са били подложени на определена термична обработка;

като има предвид, че предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение 79/542/ЕИО се изменя, както следва:

1.	заглавието се заменя със следното:

към член 1 се прибавя следният параграф:

„2. Без да се засяга параграф 1, държавите-членки внасят определени месни продукти от всички видове домашни животни от трети страни, които са посочени в приложението.

В случай на внос на прясно месо от определени трети страни или части от тях, вносът от които не е разрешен съгласно параграф 1, държавите- членки могат все пак да внасят месни продукти, произведени от такова прясно месо, при условие че месните продукти са били подложени на специална обработка, както е предвидено в приложението.“;

3.	приложението се заменя с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите- членки.

Съставено в Брюксел на 14 юни 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(2) ОВ L 46, 19.2.1991 г., стр. 37.

(3) ОВ L 93, 6.4.1989 г., стр. 25.

(4) ОВ L 146, 14.6.1979 г., стр. 15

(5) ОВ L 267, 29.9.1990 г., стр. 46.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ

Държава	Прясно месо и месни продукти				Прясно месо	Живи животни		От домашни животни
	Особени бележки				Дивечово	Г	С	Прясно месо	Месни продукти
	Г	О/К	С	Е/К	Ч/К	Г	С	Прясно месо	Месни продукти
Албания		×	×	×
Аржентина	×	×		×		×	×		(3)
Австралия	×	×	×	×	×	×	×
Австрия	×	×	×	×	×	×	×
Белиз	×			×					(3)
Ботсвана	×	×		×	×			(1) (2)	(3)
Бразилия	×	×		×					(3)
България	×	×	×	×	×	×	×
Канада	×	×	×	×	×	×	×
Чили	×	×		×	×			(1)	(3)
КНР			×	×	×			(1)	(3)
Колумбия	×			×					(3)
Коста Рика	×			×					(3)
Куба	×			×					(3)
Кипър	×	×	×	×	×		×
Чехословакия	×	×	×	×	×	×	×
Ел Салвадор	×	×		×					(3)
Етиопия									(3)
Финландия	×	×	×	×	×	×	×
Гренландия	×	×		×	×			(1)	(3)
Гватемала	×			×					(3)
Хондурас	×			×					(3)
Унгария	×	×	×	×	×	×	×
Хонг Конг									(3)
Исландия	×	×	×	×	×	×	×
Индия									(3)
Израел				×					(3)
Кения									(3)
Мадагаскар	×	×		×					(3)
Малта	×		×	×		×	×		(3)
Мавритания									(3)
Мексико	×			×					(3)
Мароко				×					(3)
Намибия	×	×		×	×			(1) (2)	(3)
Нова Зеландия	×	×	×	×	×	×	×
Норвегия	×	×	×	×	×	×	×
Никарагуа	×			×					(3)
Панама	×			×					(3)
Парагвай	×	×		×					(3)
Полша	×	×	×	×	×	×	×
Румъния	×	×	×	×	×	×	×
ЮАР	×	×	×	×	×			(1) (2)	(3)
Сингапур									(3)
Свазиленд	×			×	×			(1) (2)	(3)
Швеция	×	×	×	×	×	×	×
Швейцария	×	×	×	×	×	×	×
Тайланд									(3)
Турция				×					(3)
Тунис									(3)
САЩ	×	×	×	×	×	×	×
Уругвай	×	×		×					(3)
СССР	×	×	×	×	×	×	× (1)		(3)
Югославия	×	×	×	×	×	×	×
Зимбабве	×								(3)
Г: говеда О/К: овце/кози С: свине Е/К: еднокопитни Ч/К: чифтокопитни ×: разрешено

“

(1) без месо от диви свине

(2) без месо с кост и карантии на диви чифтокопитни животни

(3) независимо от всички ограничения, посочени в горния списък, месните продукти, които са били подложени на термична обработка в херметично затворен контейнер до стойности Fo 3 или повече, са разрешени

Г: говеда

О/К: овце/кози

С: свине

Е/К: еднокопитни

Ч/К: чифтокопитни

×: разрешено

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991R2145

L 200/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2145/91 НА СЪВЕТА

от 15 юли 1991 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 790/89 относно максималната сума на помощта за подобряването на качеството и търговията в сектора на черупковите плодове и рожковите

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид предложението на Комисията (3),

като взе предвид становището на Европейския парламент (4),

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 790/89 (5) фиксира максималната сума на хектар за финансовото участие на държавата-членка и на Общността в плановете за подобряване на качеството и търговията, посочени в член 14г от Регламент (ЕИО) № 1035/72; като има предвид, че тази помощ е предназначена предимно за дейностите по изкореняване, последвано от ново засаждане и/или конверсия на сортовете; като има предвид, че за да се осигури, че тази цел е постигната, максималната сума за хектар следва да се раздели, за да се отчете специфичното естество на всяка от операциите, извършена за изпълнението на плана; като има предвид, че една първоначална максимална сума, представляваща най-съществената част от финансирането от Общността, трябва да покрие мероприятията, които спомагат технически най-много за подобряването на качеството и които, с оглед на опита, не могат да бъдат провеждани всяка година, освен върху една сравнително малка част от градината, покрита от плана; като има предвид, че следва това финансиране да се разсрочи, за да се държи сметка за един ритъм на изпълнение на дейностите, който няма да обремени производствения капитал на организацията на производителите; като има предвид, че втора максимална, но по-ниска сума, трябва да финансира другите видове дейности, които се отнасят до останалата част от градината, която не е обект на основните дейности по подобряването на качеството;

като има предвид, че следва да се предвиди преходен период, за да се позволи евентуално адаптиране и преразглеждане на плановете, одобрени към датата на влизане в сила на настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 2 от Регламент (ЕИО) № 790/89 се заменя със следния текст:

„Член 2

Максималната сума на хектар, посочена в член 14г, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1035/72 за план, чието изпълнение се осъществява за период от десет години, се разбива, както следва:

Максимална сума от 475 ECU годишно за период от пет години се отнася до дейностите по изкореняване, следвани от ново засаждане и/или конверсия на сортовете.

Тази максимална сума покрива финансирането на дейностите, свързани с изпълнението на горепосочените дейности, които засягат площ, равна най-много на 40 % от общата площ на градината, покрита от плана, от която най-много 20 % за първите две години от изпълнението на плана и най-много 20 % за останалите три години.

За останалите години от изпълнението на плана максимална сума за презасадените площи или тези, които са обект на конверсия на сортовете, е 200 ECU годишно.

2.	Максимална сума от 200 ECU годишно, за период от десет години, за извършване на дейностите, които могат да се отнасят до останалата част от градината.“

Член 2

Подробни правила за приложение на настоящия регламент се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 33 от Регламент (ЕИО) № 1035/72.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага:

а)	незабавно — за плановете за подобряване на качеството и търговията, одобрени от момента на влизането му в сила;

б)	от 1 септември 1993 г. — за плановете, одобрени преди влизането му в сила, определено в първа алинея.

Той не се прилага за разходите, извършени преди датата на влизането му в сила, посочена в първа алинея, за осъществяването на одобрени по-рано планове.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 15 юли 1991 година.

За Съвета

Председател

P. BUKMAN

(3) ОВ С 104, 19.4.1991 г., стр. 78.

(4) Становище от 12 юни 1991 г. (още непубликувано в Официален вестник).

(5) ОВ L 85, 30.3.1989 г., стр. 6.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991L0376

L 203/108

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 25 юни 1991 година

за изменение на Директива 86/109/ЕИО относно ограничаване на търговията със семената от някои видове фуражни култури, маслодайни и влакнодайни култури до семена, които са официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“

(91/376/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (1), последно изменена с Директива 90/654/ЕИО (2), и по-специално член 3, параграф 3 от нея,

като взе предвид Директива 86/109/ЕИО на Комисията (3), изменена с Директива 89/424/ЕИО (4), и по-специално член 3 от нея,

като има предвид, че Директива 66/401/ЕИО разрешава търговията на базови семена, сертифицирани семена и търговски семена от определени видове фуражни култури;

като има предвид, че член 3, параграф 3 от Директива 66/401/ЕИО оправомощава Комисията да забранява търговията със семена, освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“ или като „сертифицирани семена“;

като има предвид, че съответно Директива 86/109/ЕИО (3), inter alia, ограничава търговията със семена, и по-специално семена от фуражни култури, които са официално сертифицирани като „базови семена“ или като „сертифицирани семена“;

като има предвид, че за някои от видовете, посочени в Директива 86/109/ЕИО това ограничение се прилага от 1 юли 1991 г.; като има предвид, че сега изглежда, че за определени видове държавите-членки няма да са в състояние от тази дата да произведат достатъчни количества базови и сертифицирани семена, за да задоволят нуждите от тях в рамките на Общността;

като има предвид, че независимо от това държави-членки, които официално са приели сортовете на въпросните видове, следва да насърчат производството на семена от тях за официално сертифицираните като „базови семена“ или като „сертифицирани семена“;

като има предвид, че Комисията ще проучи възможността за подходящи способи за насърчаване на търговията с така произведените семена;

като има предвид, че следователно е целесъобразно да се предвидят някои преходни разпоредби за периода, докато се достигне достатъчно производство на видове базови семена и сертифицирани семена от тези видове;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 86/109/ЕИО се изменя, както следва:

Член 3 се заменя от следното:

„Член 3

Държавите-членки предвиждат от 1 юли 1991 г. да не се търгуват семена от:

—	Alopecurus pratensis L.

—	ливадна лисича опашка

—	Arrhenatherum elatius (L.) Beauv. ex J. S. and K. B. Presl

—	висок френски райграс

—	Bromus catharticus Vahl

—

овсига

—	Bromus sitchensis Trin.

—

овсига

—	Lupinus luteus

—	жълта лупина , всички други освен горчива

—	Lupinus angustifolius L.

—	синя лупина

—	Poa nemoralis L.

—	горска метлица

—	Trisetum flavescens (L.) Beauv.

—	златна трева

—	Phacelia tanacetifolia Benth.

—	калифорнийски див зюмбюл

—	Sinapis alba L.

—	бяла камбанка,

освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“ или като „сертифицирани семена“;“

Добавя се следният член:

„Член 3а

Освен когато е предвидено друго в параграф 5, държавите-членки предвиждат от 1 юли 1991 г. да не се разрешава търгуването на семена от:

—	Agrostis canina L.

—	кучешка полевица

—	Festuca ovina L.

—	овча власатка

—	Lupinus albus L.

—	бяла лупина, горчивите сортове

—	Lupinus luteus L.

—	жълта лупина, горчивите сортове

—	Trifolium alexandringum L.

—	александрийска детелина

—	Trifolium incarnatum L.

—	инкарнатcка детелина

—	Trifolium resupinatum L.

—	персийска детелина

—	Vicia sativa L.

—	обикновен фий

—	Vicia villosa Roth.

—	пясъчен фий,

освен ако не са официално сертифицирани като „базови семена“ или като „сертифицирани семена“.

2. Държавите-членки информират Комисията преди датата, посочена в параграф 1, за количеството семена от видовете, посочени в параграф 1, които са необходими за засаждане на техните територии преди 31 декември 1991 г., доколкото тези количества не превишават наличните количества от семената, официално сертифицирани като „базови семена“ или като „сертифицирани семена“.

3. Държавите-членки, които са информирали Комисията съгласно параграф 2 относно възможния недостиг на семена, официално сертифицирани като „базови семена“ или като „сертифицирани семена“,

—	събират всичката налична информация относно пригодността на техните територии към сортове на съответните видове, изброени в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове и информират съответно Комисията, най-късно до 1 октомври 1991 г.,

—	насърчават подходяща поддръжка за съществуващи екотипове от съответните видове, които да отговарят на условията за официалното им признаване като сортове.

4. Държавите-членки, които са приели сортовете на съответните видове, насърчават производството на семена за официално сертифицирани като „базови семена“ или „сертифицирани семена“. Комисията проучва и препоръчва подходящи способи за насърчаване на търговията на така произведени семена.

5. Държавите-членки, посочени в параграф 3, се упълномощават да разрешават пукането на пазара, до 31 декември 1991 г., на семена, официално сертифицирани като „търговски семена“, за количества, достатъчни да покрият недостига, посочен съгласно параграф 2. В добавка към информацията, която се изисква в приложение IV от Директива 66/401/ЕИО, официалният етикет посочва:

—	типа на материала, за който става дума, и

—	че семената са предназначени само за въпросната държава-членка.

6. В случай на недостиг след 31 декември 1991 г., се прилагат разпоредбите на член 17 от Директива 66/401/ЕИО.“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Състaвeно в Брюксел на 25 юни 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2298/66.

(2) ОВ L 353, 17.12.1990 г., стр. 48.

(3) ОВ L 93, 8.4.1986 г., стр. 21.

(4) ОВ L 196, 12.7.1989 г., стр. 50.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991R2264

L 208/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2264/91 НА КОМИСИЯТА

от 26 юли 1991 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 3076/78 относно внос на хмел от страни, които не са членки

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (EИО) № 1696/71 на Съвета от 26 юли 1971 г. за общата организация на пазара на хмел (1), последно изменен с Регламент (EИО) № 3577/90 (2) и по-специално член 5, параграф 3 и член 18 от него,

като има предвид, че член 5 от Регламент (ЕИО) № 1696/71 предвижда, че хмелът и хмелните продукти от страни, които не са членки, може да бъдат внасяни, само ако техните стандарти за качество са поне еквивалентни на минималните граници, приети за подобни продукти, от реколти на територията на Общността, или техни деривативи;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3076/78 (3), последно изменен с Регламент (EИО) № 4060/88 (4), определя два типа удостоверения, чрез които може да бъде представено доказателство, че е отговорено на изискванията, поставени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1696/71;

като има предвид, че практиката показва, че процедурите по вноса биха станали по-ефективни и че спазването на правилата на Общността за сертифициране би могло да бъде гарантирано по-добре, ако употребата на удостоверения за контрол се прекрати;

като има предвид, че за да избегне неуместните неудобства спрямо определени оператори в сектора, по-нататъшната употреба на удостоверения за проверка трябва да бъдe забраненa по време на преходния период в случая на хмел с произход от страни, които не са упълномощили определени агенции да издават удостоверения за равностойност; като има предвид, че за да се избягва злоупотребата с удостоверенията за проверка, подобно удостоверение трябва да бъде издавано само ако произходът на партидата хмел е бил доказан;

като има предвид, че за да гарантират, че правилата на Общността за сертифициране на хмел са спазени, държавите-членки следва да правят проверки, за да потвърдят дали вносния хмел съответства на минималните пазарни изисквания;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по хмела,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (EИО) № 3076/78 се изменя, както следва:

1.	Член 1, параграф 2 се заменя със следното: „2. Доказателството, посочено в параграф 1, трябва да бъде представено чрез създаване на удостоверението, предвидено в член 5, параграф 2 от настоящия регламент, наричано по-нататък „удостоверение за равностойност“.“

2.	Думите „в първо тире на член 1, параграф 2, буква а) и в член 1, параграф 2, буква б)“ в член 2, параграф 1 се заменен с думияте „в член 1, параграф 2“.

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

1. До 30 април 1992 г. в случай на хмел, произхождащ от трети страни, които не са упълномощили определени агенции да издават удостоверения за равностойност, доказателството съгласно член 1, може да бъде представено, що се отнася до на хмеловите шишарки, попадащи под КН 1210 10 чрез създаване на удостоверението за проверка, посочено в параграф 2.

2. Удостоверенията за проверка трябва да бъдат издавани от компетентните органи в държавите-членки във връзка с всяка пратка, след като е направена проверка за съответствие с минималните пазарни изисквания, изложени в приложението към Регламент (EИО) № 890/78 съгласно методите, изложени в член 3, параграфи 2 и 3 от посочения регламент.

3. Може да бъде издадено удостоверение за проверка за партидата хмел, само ако към партидата е добавена декларация, издадена от официален орган на страната, от която хмелът произхожда и която посочва страната на произход на въпросния хмел.

4. Държавите-членки изпращат на Комисията името и адреса на органите, посочени в параграф 2, заедно с отпечатъците на официалния печат и — когато е подходящо — релефния печат на компетентните органи.

5. Удостоверенията за проверка се изготвят в един оригинал и две копия във форма, която отговаря на модела в приложение III към настоящия регламент в съответствие с инструкциите в приложение IV към настоящия регламент.“

Добавя се член 7, буква а):

„Държавите-членки редовно извършват случайни проверки, за да проверяват дали хмелът, който е внесен съгласно член 5 от Регламент (ЕИО) № 1696/71, отговаря на минималните пазарни изисквания, предвидени в приложението към Регламент (ЕИО) № 890/78. Те докладват на Комисията всяка година преди 30 юни за честотата и типа на проверките, които са били проведени през годината, предхождаща тази дата, както и за резултата от тях. Проверките трябва да обхващат поне 5 % от броя на партидите хмел, които се очаква да бъдат внесени от трета страна във въпросната държава-членка през същата година.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 септември 1991 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 175, 4.8.1971 г., стр. 1.

(2) ОВ L 353, 17.12.1990 г., стр. 23.

(3) ОВ L 367, 28.12.1978 г., стр. 17.

(4) ОВ L 356, 24.12.1988 г., стр. 42.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991R2265

L 208/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2265/91 НА КОМИСИЯТА

от 26 юли 1991 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 890/78 за установяване на подробни правила за сертифицирането на хмела

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1696/71 на Съвета от 26 юли 1971 г. за общата организация на пазара на хмел (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3577/90 (2) и по-специално член 2, параграф 5 и член 18 от него,

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1784/77 на Съвета (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1605/91 (4), определя основни правила за сертифицирането на хмел;

като има предвид, че преработкатата на хмел и хмелови продукти се е увеличила значително откакто Регламент (EИО) № 890/78 на Комисията (5), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 921/89 (6), влезе в сила;

като има предвид, че практиката е показала, че осигуряването на подходящо извършване на сертифицирането на хмелни продукти е свързано с някои трудности;

като има предвид, че предвид продължаващото техническо развитие изглежда подходящо да се определят по-точно сроковете и характера на затворения операционен кръг, за да се избегнат различни тълкувания;

като има предвид, че освен това изглежда подходящо да се определят по-точно официалните стандарти, които ще бъдат приложени към преработката на хмел и хмелови продукти, за да се гарантира по-ефективна и уеднаквена процедура за сертифициране и контрол на съблюдаването на съответните регламенти от държавите-членки от Общността;

като има предвид, че изглежда подходящо да се предвидят санкции в случаите, когато има сериозни нарушения на разпоредбите, свързани със сертифицирането;

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 890/78 се изменя, както следва:

Член 1, буква ж) се заменя със следното:

„ж)

„затворен оперативен цикъл“ означава процес на подготовка или обработка на хмел, проведен под официален надзор и по такъв начин, че никакъв хмел не може да бъде добавен или отстранен по време на операцията. Затвореният оперативен цикъл започва с отваряне на запечатания пакет, който съдържа хмел или хмелов продукт, който трябва да бъде подготвен или обработен и завършва със запечатване на пакета, който съдържа подготвените хмел или хмелови продукти.“

Следните параграфи 5 и 6 се добавят към член 8:

„5. С изключение на веществата, включени в приложение V на настоящия регламент, само сертифицираните хмел и хмелови продукти може да станат част от този кръг. Те могат да влязат в него само в състоянието, в което са били сертифицирани.

6. Aко в случай на производство на екстракти, произведени чрез употребата на въглероден диоксид обработката в затворения производствен кръг трябва да бъде прекъсната заради техническите изисквания, представителите на официалните органи или отдели, които са упълномощени да извършват сертифицирането, по смисъла на член 1, параграф 6 от Регламент (EИО) № 1784/77, запечатват пакета, съдържащ междинния продукт в точката на прекъсване. Печатът може да бъде отстранен само под контрола на гореспоменатите служители в точката, в която преработката е възобновена.“

Въвежда се следният член 8а:

„1. В случай на производство на хмелови продукти, служителите, посочени в член 8, параграф 6, присъстват през всяко време, когато се прави преработката. Те контролират преработката на всеки етап, т.е. от отварянето на запечатания пакет, който съдържа хмел или хмелови продукти, които трябва да бъдат обработени, през завършване на пакетирането, запечатване и етикетиране на хмеловия продукт. Временно отсъствие е позволено, стига да е гарантирано чрез технически средства, че разпоредбите от настоящия регламент са спазени.

2. Преди да сложат различна партида в производствената система представителите, посочени в член 8, параграф 6, гарантират чрез инспекция, че преработвателната система е празна, поне до нужната степен, за да е сигурно, че елементите от две различни партиди не могат да бъдат смесени. Ако хмел, хмелови продукти, изразходван хмел или някакъв друг продукт, произхождащ от хмел, останат в части от преработвателната система, например в контейнерите за размесване или за консервиране, докато се обработва друга партида, тези части трябва да бъдат отделени от производствената система чрез подходящи технически средства и под официален надзор. Те може да бъдат свързани отново с производствената система само под официален надзор. Физическа връзка между линията за преработка за концентриран хмелов прах и тази за не-концентриран хмелов прах не трябва да бъде позволена, докато някоя от тях функционира.

3. Операторите на фабриките за преработка на хмел трябва да предоставят цялата информация, свързана с техническото оборудване на фабриката за обработка, на представителите, посочени в член 8, параграф 6, както и на представителите на официалните национални органи, които отговарят за осигуряване на съответствие със системата за сертифициране по смисъла на член 1, параграф 6 от Регламент (EИО) № 1784/77.

4. Операторите на фабриките за преработка на хмел трябва да пазят точни данни за количеството на преработения хмел. За всяко количество хмел, който трябва да бъде преработен, трябва да бъде изготвена документация, която да съдържа подробности за теглото на въведения продукт и на продукта след преработка, както и на отпадъците, включително изразходвания хмел, отстранените материали, които не са от хмел, предполагаемите загуби, причинени от влагата. По отношение на въведения продукт, документите трябва да съдържат номера, посочен в член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (EИО) № 1784/77 за всички пратки хмел, които участват и сорта хмел. Ако повече от един сорт е използван за същата партида, тяхното тегло също трябва да присъства в документацията. Що се отнася до преработения продукт, сортът трябва също да бъде включен в документите или — ако преработеният продукт е смес — съставът по сортове. Теглото на всички продукти може да бъде закръглено до най-близкия килограм.

5. Записките за преработените количества трябва да се изготвят под контрола на представителите, посочени в член 8, параграф 6, и подписани от тях, веднага щом преработването на партидата е приключило. Те трябва да бъдат съхранени от оператора на преработващата фабрика за поне три години.

6. Представителите на официалните органи, отговорни за осигуряването на съответствие със системата за сертифициране, провеждат проверки на пробите на територията на фабриките за преработка на хмел редовно и без предварително известие. Тези проверки се състоят от преглед на: работата на представителите, посочени в член 8, параграф 6; неоспоримостта на сертифицираните продукти, сертификатите, които придружават хмела, както и записаните преработени количества, както е посочено в параграф 4 по-горе. Броят на проверките, които трябва да бъдат проведени през годината, не трябва да бъде по-малко от пет на фабрика за преработка на хмел.

7. Държавите-членки докладват на Комисията всяка година преди 30 юни честотата и типа на надзорните мерки, свързани със сертифицирането, което е била проведено през годината, предшестваща упоменатата дата, както и резултата от тях.

8. Ако се констатира, че в подготовката на хмеловите продукти са използвани компоненти, които не са позволени или че използваните компоненти не съответстват с информацията в сертификата по начина, по който е изложена в списък в член 5 от Регламент (EИО) № 1784/77 и ако това може да бъде приписано на умишлено действие или груба грешка от страна на някои от операторите във фабриката или на негов служител, въпросната държава-членка, в качеството си на център за сертифициране, трябва да оттегли одобрението, което е дала на съответната преработвателна фабрика. Одобрението може да не бъде върнато за период от поне 12 месеца след датата на оттегляне. По молба на оператора одобрението трябва се върнато най-късно след две години или – в тежки случаи –три години от датата на оттеглянето.“

4.	Приложението към регламента се добавя след приложение IV.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 септември 1991 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 юли 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 175, 4.8.1971 г., стр. 1.

(2) ОВ L 353, 17.12.1990 г., стр. 23.

(3) ОВ L 200, 8.8.1977 г., стр. 1.

(4) ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 14.

(5) ОВ L 117, 29.4.1978 г., стр. 43.

(6) ОВ L 97, 11.4.1989 г., стр. 40.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Вещества, допуснати в стандартизацията на екстракти от хмел:

1.	глюкозни сиропи;

2.	екстракт с гореща вода, приготвен от хмел.

“

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991R2286

L 209/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2286/91 НА КОМИСИЯТА

от 29 юли 1991 година

за изменение за трети път на Регламент (ЕИО) № 2159/89, относно определяне на подробни правила за прилагането на специфичните мерки за черупкови плодове и рожкови, предвидени в дял IIа от Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2145/91 на Съвета от 15 юли 1991 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 790/89 относно максималната сума на помощта за подобряване на качеството и търговията в сектора на черупковите плодове и рожковите (3), и по-специално член 2 от него,

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 790/89 на Съвета от 20 март 1989 г. за определяне на размера на допълнителната фиксирана помощ за учредяването на организации на производители и на максималния размер на помощта за подобряване на качеството и търговията в сектора на черупковите плодове и рожковите (4), изменен с Регламент (ЕИО) № 2145/91, определя за уточняването на финансовото участие на държавата-членка и Общността различни максимални суми на хектар, от една страна — за извършването на дейностите по изкореняване, последвано от ново засаждане или конверсия на сортовете чрез присаждане, от друга страна — за извършването на други дейности; като има предвид, че следва да се приемат необходимите правила за прилагане на практика на това разграничаване според естеството на извършваните дейности по изпълнението на плана;

като има предвид, че на това основание следва да се предвиди, че, за да ползват най-високата максимална сума на хектар, дейностите, които допринасят в най-голяма степен за подобряването на качеството на градината, трябва да засягат всички дървета на площите, които ще бъдат обект на съответните дейности по изпълнението на плана;

като има предвид, че следва да се припомни, че в приложение на Регламент (ЕИО) № 790/89, финансирането от Общността за тези дейности за изкореняване, следвано от ново засаждане или конверсия на сортовете, може да се отнася само за частта от градината, която може да бъде обект на такива дейности, без да обременява производствения капитал на организацията на производителите;

като има предвид, че, за да се прецени пълното съответствие на плана и да се позволи добро ръководство на режима, следва да се предвиди, че представените планове трябва да съдържат необходимата информация относно естеството на дейностите, които трябва да се извършат, тяхното поле на приложение и графика за осъществяването на плана;

като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със на становището на Управителния комитет по плодове и зеленчуци,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2159/89 на Комисията (5) се изменя, както следва:

Добавя се следният член 7а:

„Член 7а

1. Максималната сума от 475 ECU на хектар, определена в член 2, точка 1 от Регламент (ЕИО) № 790/89, се изплаща в продължение на пет години, през които, в приложение на плана за подобряване на качеството и търговията, цялата площ, засадена с дървета с черупкови плодове и/или рожкови, е обект на дейности, свързани с извършването на изкореняване, последвано от ново засаждане или конверсия на сортовете чрез присаждане.

2. Относно площите, посочени в параграф 1, за годините на изпълнението на плана, различни от тези, които са предмет на помощта, предвидена във въпросния параграф, се изплаща максималната сума от 200 ECU на хектар, определена в цитирания по-горе член 2, параграф 1, последна алинея.“

В член 8, параграф 1 се заменя, както следва:

„1.	Организациите на производителите представят за одобрение от компетентния орган, определен от държавата-членка, проектоплан, изготвен съгласно приложение III, заедно с всички придружаващи документи.

Проектопланът посочва точно:

—

площите от градината, които ще бъдат обект на изкореняване, последвано от ново засаждане и/или конверсия на сортовете чрез присаждане през първите две години от изпълнението на плана и за три други години; тези площи се идентифицират по подходящ начин, чрез позоваване на кадастъра или чрез номерация на парцелите,

—	сроковете за изпълнение на различните дейности, изброени в член 7, за всяка година от плана, като се определят съответните парцели от градината. Работите по изпълнението на плана не могат да започнат преди неговото одобряване от националния компетентен орган.“

3.	Приложение III се заменя с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 29 юли 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(3) ОВ L 200, 23.7.1991 г., стр. 1.

(4) ОВ L 85, 30.3.1989 г., стр. 6.

(5) ОВ L 207, 19.7.1989 г., стр. 19.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОПИСАНИЕ НА ПЛАНА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА, ПРЕДВИДЕН В ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 1

А. Определяне на съответната географска област

Описание на първоначалното състояние по отношение на

1. Производство

—	брой ферми, обработвана площ, среден добив от хектар, обем на реколтата и големината ѝ спрямо националното производство (Тези данни трябва да бъдат разбити по видове и разновидности на плодове с черупки и рожкови),

—	състояние на градините (възраст, гъстота, размер и дървета с присаждания, наличие на други плодови дървета и т.н.),

—	техническа инфраструктура на фермите.

2. Техническата помощ

3. Търговия

Кратко описание на съоръженията, оборудването и наличния капацитет.

В. Потенциал на производството — цели и перспективи за излаз на външни пазари

Следвани от плана цели спрямо първоначалното състояние и нуждите на пазара по отношение на

1. Производството

—	изкореняване и презасаждане (засаждане на нови разновидности или замяна с други дървета, даващи черупкови плодове и/или рожкови),

—	видово разнообразие (избор на видове и присаждания),

—	тръбопроводна система и система на кастрене и поправка на плътността на градината,

—	оплодотворяване (оплодотворяващи дървета, пчели),

—	подготовка, облагородяване и поправка на почвите (периодически анализи, поправки на подхранването и на облагородяването, поддръжка на почвите и т.н.)

—	генетично подобряване (търсене на нови хибриди),

—	пригаждане на нови разновидности (опитни градини, позволяващи да се проучват техните устойчивост и добив),

—	придобиване на сертифициран материал (разсадници и градини — производители на присадки, предназначени за селекционна работа и клониране),

—	борба с вредителите.

Планът определя с точност парцелите, на които ще се провежда всяка от работите или дейностите.

2. Техническа поддръжка (нужди от персонал, свързан с производството, обучението и с търговското и административно ръководство).

3. Пласиране (придобиване на необходимото оборудване за търговска подготовка за пакетиране, складиране, компютризация и управление на складовите количества).

Необходими инвестиции

1. Прогнозна стойност, разбита по дейности и по години на изпълнение, показваща по-специално единичната стойност на всяка дейност и елементите, които я съставят.

2. Обща стойност на плана, разбита по дейности за целия период на неговото изпълнение.

Е. График за изпълнение

Годишна последователност на различните дейности по раздели на единица площ.

“

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991R2351

L 214/51

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2351/91 НА КОМИСИЯТА

от 30 юли 1991 година

относно определяне на подробни правила, приложими при закупуването на ориз от интервенционни агенции за доставяне на помощ от храни

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1418/76 на Съвета от 21 юни 1976 г. относно общата организация на пазара на ориз (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1806/89 (2), и по-специално член 5, параграф 5 от него,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1424/76 на Съвета от 21 юни 1976 г. за установяване на общи правила за интервенция на пазара на ориз (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 794/91 (4), и по-специално член 4, параграф 2 от него,

като има предвид, че случаите, в които оризът се изкупува от интервенционни агенции с цел изпълнение на задължения, произтичащи от възлагане на договори за доставка на помощи от храни, във връзка с международни конвенции за помощ от храни или други допълнителни програми, условията, приложими по отношение на цените и подробните правила за прилагане, следва да бъдат определени предварително;

като има предвид, че, за да се даде възможност на заинтересованите страни да вземат участие при оптимални условия в процедурата за възлагане на договори за доставка на помощи от храни, следва да им бъде предоставена възможност на свои разноски да проверят качеството и характеристиките на продукта, преди крайната дата за подаване на тръжни оферти;

като има предвид, че, за да се подпомогнат сделките, заявленията за покупки трябва да съдържат информация за идентифициране на продукта;

като има предвид, че, за да се избегнат смущения на пазара на Общността и каквото и да е нарушаване на конкуренцията между икономическите субекти на Общността, изкупната цена на стоките в публичния склад следва да бъде определена съгласно ясно определени критерии, които предварително да бъдат сведени до знанието на всички участници в търга; като има предвид, че във връзка с тези изисквания следва да се предвиди стоките, купувани от лицето, на което е възложено изпълнение на договор за доставка на храни, да бъдат заплатени по изкупната цена, определена съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1418/76;

като има предвид, че, за да няма промяна на условията на конкуренция, съществуващи при представяне на тръжните оферти за възлагане на договор за доставка на помощ от храни, като следствие от възлагане на договора, следва да бъде въведена дерогация от прилагането на някои процедури за адаптиране на цените въз основа на датата на сключване на договора за покупка или датата на изнасяне на стоката;

като има предвид, че член 4 от Регламент (ЕИО) № 2200/87 на Комисията от 8 юли 1987 г. относно определяне на общите правила за осигуряване в Общността на продуктите, които се доставят като помощ от храни (5), предвижда спечелилият оферент да достави, във връзка с договора за доставка на помощ от храни, не стоки от публичния склад или произведени стоки от този склад, а по-скоро стоки, осигурени на пазара или произведени от стоки, осигурени на пазара, при условие че той закупи стоките, посочени в известието за покана за участие в търга; като има предвид, че съобразяване с това последно задължение се осъществява, от една страна, за постигане на целта, която допринася за намаляване на публичните запаси и, от друга страна, за осигуряване на равнопоставеност на икономическите субекти, на които е възложено изпълнение на договор за доставка; като има предвид, че се предвижда внасяне на специална гаранция от спечелилия оферент за осигуряване на плащане в кратък срок на покупната цена на въпросната интервенционна агенция; като има следователно предвид, че с оглед постигане на тази цел е необходимо, при невъзможност в кратък срок да подаде заявление за покупка от интервенционната агенция, гаранцията за доставка на помощ от храни, внесена съгласно член 12 от Регламент (ЕИО) № 2200/87, да бъде загубена; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. за определяне на общи подробни правила за прилагането на системата от гаранции за селскостопански продукти (6), изменен с Регламент (ЕИО) № 3745/89 (7), се прилага при внасяне и освобождаване на тази специфична гаранция;

като има предвид, че изпълнението на договорите за доставка на помощ от храни на Общността е предмет на специфичния режим за надзор; като има предвид, че разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 569/88 на Комисията от 16 февруари 1988 г. относно определяне на общи подробни правила за прилагането на системата от гаранции за селскостопански продукти (8), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2322/91 (9), следва да не се прилага;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Във връзка с определен договор за доставка на помощ от храни по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1424/76, оризът, който се държи от интервенционната агенция, се изкупува в съответствие с настоящия регламент.

Разпоредбите на членове 2 до 7, приети с цел доставка на помощ от храни от Общността съгласно членове 5 и 6 от Регламент (ЕИО) № 3972/86 на Съвета (10), се прилагат mutatis mutandis за доставката на национална помощ от храни, посочена в първа алинея, която е предмет на специфичните национални мерки за организацията и насочването на тази помощ от храни.

Член 2

По отношение на договора за доставка, посочен в член 1, интервенционната агенция осигурява стоки, които отговарят на изискванията, постановени в известието за покана за открита или ограничена тръжна процедура.

Интервенционната агенция предприема необходимите стъпки, за да могат всички икономически субекти, заинтересовани от подаване на тръжни оферти за възлагане на договор за доставка, при публикуването на известието за покана за участие в търг или при получаване на писмо, на свои разноски да разгледат мостри от продуктите, които трябва да бъдат осигурени. Заявленията за разглеждане на стоките се подават и мостри могат да бъдат предоставени само преди изтичането на крайната дата, определена за подаване на тръжна оферта.

Член 3

1. В срок от шест работни дни, считано от възлагането на договора за доставка на помощ от храни, съответният икономически субект подава в писмена форма в интервенционнната агенция заявление за покупка, свързано с количеството на пратката или пратките, за които е бил възложен договорът. Заявленията съдържат:

a)	името и адреса на заявителя;

б)	референция относно доставката на помощ от храни, като се посочва номерът на специфичната партида или партиди, за чиято доставка е бил възложен договорът.

2. Заявленията се придружават от доказателство, че въпросният договор за доставка е бил възложен на съответната страна. Това се доказва с копие от обявлението за възлагането на договора на същия.

3. Заявлението за покупка е валидно, само ако съответства на разпоредбите на параграфи 1 и 2 и се съпровожда от доказателства:

—	че в съответствие с разпоредбите на дял III от Регламент (ЕИО) № 2220/85, кандидатът е представил гаранция, равна на цената на партидата/партидите на съответния ориз, определена в съответствие с член 5,

—	че е подадено заявление за получаване на лицензия за износ за продукта и количествата, които ще бъдат доставени като помощ от храни, в съответствие с член 6, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 891/89 на Комисията (11).

4. Освен в случаите на непреодолима сила неподаването на заявление за покупка в срока, посочен в параграф 1, има за резултат загуба на гаранцията, представена в съответствие с член 12 от Регламент (ЕИО) № 2200/87 при условията, посочени в известието за открита или ограничена тръжна процедура.

Член 4

В срок от три работни дни, считано от деня на подаване на заявлението за покупка, интервенционната агенция информира кандидата в писмена форма, че неговото заявление е било прието, в случай че то съответства на условията, регламентирани в член 3.

Член 5

1. Изкупната цена на ориза, която следва да бъде платена за съответната доставка, е интервенционната цена съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1418/76, валидна в последния ден за подаване на тръжните оферти за участие в търга за възлагане на договори за доставка на помощи от храни, без адаптиране във връзка с качеството на продукта. Тази цена не се адаптира също така и въз основа на действителната дата на изнасяне от интервенционната агенция. Цената се отнася до насипен продукт, натоварен на превозно средство, на мястото на складиране.

2. Обменният курс, приложим към покупната цена, е обменният курс за селскостопански продукти, валиден за последния ден, в който изтича срокът за подаване на тръжните оферти.

Член 6

1. Купувачът плаща на интервенционнната агенция покупната цена за ориза, преди стоката да е изнесена, в срок от 30 дни от датата на нотификацията за приемане на заявлението, посочено в член 4.

В рамките на срока, посочен в първа алинея, стоката може да бъде разделена за изнасяне със съгласието на интервенционната агенция; в този случай изплащането се извършва на вноски, като се отчита действителният график за изнасяне на стоката.

Изплащането на изкупната цена представлява главно изискване по смисъла на член 20 от Регламент (ЕИО) № 2220/85.

2. Рисковете и складовите разходи за ориза, който не е изнесен в рамките на срока, посочен в параграф 1, са за сметка на купувача.

Член 7

Гаранцията, посочена в член 3, параграф 3, се освобождава в съответствие с дял V от Регламент (ЕИО) № 2220/85.

Член 8

В срок от три работни дни от възлагането на изпълнението на договора за доставка Комисията представя на съответната интервенционна агенция цялата информация, необходима за осъществяване на покупката, и по-специално името на лицето или лицата, на които е възложена доставката на партидите, които ще бъдат осигурени за изпълнение на договора за доставката на помощ от храни в Общността.

Член 9

За доставка на национална помощ от храни от складовите наличности на интервенционната агенция, компетентният национален орган незабавно уведомява Комисията, поне осем работни дни преди предприемането на действия, за съществените данни на планираното осигуряване, и по-специално за характеристиките на продукта, неговото количество, планирания период на осигуряване и местоназначението на доставките.

Член 10

Разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 569/88 не се прилагат по отношение на покупки от интервенционни агенции, извършени в приложение на настоящия регламент.

Член 11

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 юли 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 166, 25.6.1976 г., стр. 1.

(2) ОВ L 177, 24.6.1989 г., стр. 1.

(3) ОВ L 166, 25.6.1976 г., стр. 24.

(4) ОВ L 82, 28.3.1991 г., стр. 5.

(5) ОВ L 204, 25.7.1987 г., стр. 1.

(6) ОВ L 205, 3.8.1985 г., стр. 1.

(7) ОВ L 364, 14.12.1989 г., стр. 54.

(8) ОВ L 55, 1.3.1988 г., стр. 1.

(9) ОВ 213, 1.8.1991 г., стр. 64.

(10) ОВ L 370, 30.12.1986 г., стр. 1.

(11) ОВ L 94, 7.4.1989 г., стр. 13.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991D0398

L 221/30

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 юли 1991 година

относно компютризирана мрежа, която свързва ветеринарните органи („Анимо“)

(91/398/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (1), последно изменена с Директива 91/68/ЕИО (2), и по-специално член 20, параграф 1 от него,

като има предвид, че с оглед на предстоящото завършване на изграждането на вътрешния пазар на живи животни и определени животински продукти и на преустановяването на ветеринарния контрол по вътрешните граници, е необходимо в съответствие с член 20, параграф 1 от Директива 90/425/ЕИО да се създаде компютризирана мрежа за обмен на информация между ветеринарните органи, известна като „Анимо“;

като има предвид, че най-напред би трябвало да се установят основополагащите принципи на изграждане на общата структура на компютризираната мрежа; като има предвид, че необходимите разпоредби за приложението им ще бъдат приети впоследствие в светлината на тези принципи в съответствие с член 20, параграф 3 от Директива 90/425/ЕИО;

като има предвид, че в светлината на член 4, параграф 2 от Директива 90/425/ЕИО, член 4, параграф 5 от Директива 90/675/ЕИО на Съвета от 10 декември 1990 г. за определяне на принципите относно организацията на ветеринарните проверки на продукти, въведени в Общността от трети страни (3), и задълженията, които ще бъдат наложени на граничните инспекционни пунктове, отговарящи за контрола над живите животни, идващи от трети страни, компютризираната мрежа ще трябва да свързва централните органи на държавите-членки, посочените местни органи и граничните инспекционни пунктове;

като има предвид, че предвидените в настоящото решение мерки са съобразени със становището на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

По смисъла на настоящото решение „единица“ означава:

—	всеки компетентен централен орган на държава-членка,

—	всеки орган на местната власт на държава-членка, посочен като такъв за целите на компютризираната мрежа,

—	всеки граничен инспекционен пункт, както е определен в член 2, параграф 2, буква ж) от Директива 90/675/ЕИО,

—	всеки граничен инспекционен пункт, оправомощен да извършва ветеринарен контрол над животни от трети страни, въвеждани в Общността.

Член 2

1. Всяка единица се свързва с компютризирана ветеринарна мрежа.

2. Всяка единица се оборудва със следното:

—	микрокомпютър с оперативна система от вида MS-DOS или UNIX,

—	модем, позволяващ модулиране и демодулиране на информация, предавана по телефонни линии или други високоскоростни линии,

—

принтер,

—	идентичен софтуер за комуникация и идентичен софтуер за периферните устройства, позволяващи всяка единица да се свърже с компютризираната ветеринарна мрежа.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 юли 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

(2) ОВ L 46, 19 2.1991 г., стр. 19.

(3) ОВ L 373, 31.12.1990 г., стр. 1.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991L0412

L 228/70

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА

от 23 юли 1991 година

за определяне на принципите и насоките за добра производствена практика при ветеринарномедицинските продукти

(91/412/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 81/851/ЕИО на Съвета от 28 септември 1981 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно ветеринарномедицинските продукти (1), последно изменена с Директива 90/676/ЕИО (2), и по-специално член 27а,

като взе предвид Директива 90/677/ЕИО на Съвета от 13 декември 1990 г. за разширяване на обхвата на Директива 81/851/ЕИО за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно ветеринарномедицинските продукти и за установяване на допълнителни разпоредби за имунологичните ветеринарномедицински продукти (3),

като има предвид, че всички ветеринарномедицински продукти, произведени или внесени в Общността, включително медицинските продукти, предназначени за износ, следва да бъдат произведени в съответствие с принципите и насоките за добра производствена практика;

като има предвид, че в съответствие с националното законодателство държавите-членки могат да изискват съобразяване с тези принципи за добра производствена практика при производството на продукти, предвидени за употреба при клинични опити;

като има предвид, че подробните насоки, посочени в член 27а от Директива 81/851/ЕИО, след консултация с фармацевтичните инспекционни служби на държавите-членки, са публикувани от Комисията под формата на „Ръководство за добра производствена практика при медицинските продукти“;

като има предвид, че е необходимо всички производители да осъществявяват ефективно управление на качеството на техните производствени операции и че това изисква внедряването на система за осигуряване на качеството на фармацевтичните продукти;

като има предвид, че длъжностните лица, представляващи компетентните органи, следва да докладват дали производителят се съобразява с добрата производствена практика и че тези доклади трябва да бъдат предоставени след обосновано искане на компетентните органи на друга държава-членка;

като има предвид, че принципите и насоките за добра производствена практика следва да се отнасят главно за персонала, помещенията и оборудването, документацията, производството, контрола на качеството, външното договаряне, жалбите и изземането на продукция, както и за вътрешния контрол;

като има предвид, че принципите и насоките, предвидени с настоящата директива, са съобразени със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите за отстраняване на техническите пречки пред търговия с ветеринарномедицински продукти, създаден с член 2б от Директива 81/852/ЕИО от 28 септември 1981 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно аналитичните, фармацевтично-технологични и клинични стандарти и протоколи по отношение на изпитването на ветеринарномедицински продукти (4), последно изменена с Директива 87/20/ЕИО (5),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Настоящата директива установява принципите и насоките за добра производствена практика при ветеринарномедицинските продукти, чието производство изисква разрешението, посочено в член 24 от Директива 81/851/ЕИО.

Член 2

По смисъла на настоящата директива се прилага определението за медицински продукти, дадено в член 1, параграф 2 от Директива 65/65/ЕИО на Съвета (6), и определението за ветеринарномедицински продукти, дадено в член 1, параграф 2 от Директива 81/851/ЕИО.

В допълнение

—	„производител“ е всеки титуляр на разрешението, посочено в член 24 от Директива 81/851/ЕИО,

—	„квалифицирано лице“ е лицето, посочено в член 29 от Директива 81/851/ЕИО,

—	„осигуряване на качеството на фармацевтичните продукти“ е съвкупността от мерките, предприети с цел да се гарантира, че ветеринарномедицинските продукти притежават качество, необходимо за тяхното предназначение,

—	„добра производствена практика“ е тази част от осигуряване на качеството, която гарантира, че продуктите са постоянно произвеждани и контролирани спрямо съответстващите на тяхното предназначение стандарти.

Член 3

Посредством многократните проверки, посочени в член 34 от Директива 81/851/ЕИО, държавите-членки осигуряват спазване от страна на производителите на установените с настоящата директива принципи и насоки за добра производствена практика.

За тълкуването на тези принципи и насоки за добра производствена практика производителите и представителите на компетентните органи се позовават на подробните насоки, посочени в член 27а от Директива 81/851/ЕИО. Тези подробни насоки са публикувани от Комисията в „Ръководство за добра производствена практика при медицински продукти“ и в неговите приложения (Служба за официални публикации на Европейските общности, Правила за регламентиране на медицинските продукти в Европейската общност, том IV).

Член 4

Производителите осигуряват извършване на производствените операции в съответствие с добрата производствена практика и с разрешението за производство.

При ветеринарномедицинските продукти, внасяни от трети страни, вносителят осигурява тези продукти да са произведени от надлежно оторизирани производители и съобразно такива станадарти на добра производствена практика, които са най-малкото еквивалентни на тези, установени от Общността.

Член 5

Производителят осигурява за всички производствени операции, подлежащи на разрешение за търговия, да се извършват в съответствие с информацията, дадена в заявлението за разрешение за търговия, както е прието от компетентните органи.

Производителите редовно правят преглед на техните производствени методи в светлината на научния и технически прогрес. Когато е необходимо изменение в досието за разрешение за търговия, заявлението за изменение трябва да се предостави на компетентните органи.

ГЛАВА II

ПРИНЦИПИ И НАСОКИ ЗА ДОБРА ПРОИЗВОДСТВЕНА ПРАКТИКА

Член 6

Управление на качеството

Производителят създава и внедрява ефективна система за осигуряване качеството на фармацевтичните продукти, включваща активното участие на ръководството и персонала на различните ангажирани служби.

Член 7

Персонал

1. На всеки производствен обект производителят разполага с компетентен и подходящо квалифициран и достатъчен на брой персонал за постигане на целите на осигуряване качеството на фармацевтичните продукти.

2. Задълженията на ръководещия и контролиращ персонал, включително и на квалифицираните лица, отговарящи за осъществяването и провеждането на добра производствена практика, се определят в длъжностни характеристики. Техните йерархически връзки се определят в организационна схема. Организационните схеми и длъжностните характеристики се одобряват в съответствие с вътрешните процедури на производителя.

3. На посочения в параграф 2 персонал се дават достатъчно правомощия за точно изпълнение на техните отговорности.

4. Персоналът получава първоначално и непрекъснато обучение, включващо теорията и прилагането на концепцията за осигуряване на качество и добра производствена практика.

5. Създават се и се съблюдават програми за хигиена, адаптирани към извършваните дейности. Тези програми включват процедури във връзка със здравето, хигиената и облеклото на персонала.

Член 8

Помещения и оборудване

1. Помещенията и производственото оборудване се разполагат, проектират, изграждат, адаптират и поддържат в съответствие с предвидените операции.

2. Планировката, проектирането и операциите трябва да имат за цел да минимизират риска от грешки и да разрешават ефективно почистване и поддръжка, за да се избегне замърсяване, вторично замърсяване и всякакво неблагоприятно въздействие върху качеството на продукта.

3. Помещенията и оборудването, предназначени за производствени операции, които са от изключително значение за качеството на продуктите, се подлагат на съответно окачествяване.

Член 9

Документиране

1. Производителят разполага със система на документиране на базата на спецификции, производствени формули и инструкции за обработка и пакетиране, процедури и документи, обхващащи различните производствени операции, които се извършват от производителя. Документите са ясни, без грешки и се поддържат в актуализиран вид. Налице са предварително установени процедури за общи производствени операции и условия, заедно със специфични документи за производството на всяка партида. Този комплект документи дава възможност да се проследи историята на производството на всяка партида. Документацията на партидата се съхранява за срок от поне една година след изтичане срока на годност на партидите, за които се отнася, или поне пет години след сертифицирането, посочено в член 30, параграф 2 от Директива 81/851/ЕИО, който период е по-дълъг.

2. Когато вместо писмени документи се използват електронни, фотографски или други системи за обработка на информация, производителят следва да е узаконил системата, като е доказал, че информацията ще се съхранява по подобаващ начин по време на предвидения период на съхранение. Съхраняваната чрез тези системи информация лесно се представя в четлива форма. Съхраняваната електронно информация е защитена срещу загуба или увреждане на данни (напр. чрез направа на копие или архивиране и прехвърляне върху друга система за съхранение).

Член 10

Производство

Различните производствени операции се извършват съобразно предварително установени инструкции и процедури и съответстват на добрата производствена практика. За технологичния контрол са предоставени на разположение подходящи и достатъчни ресурси.

Вземат се подходящи технически и организационни мерки за избягване на вторично замърсяване и обърквания.

Всяко ново производство или важно изменение на производствения процес се узаконява. Особено важните фази на производствения процес периодично се ревалидират.

Член 11

Контрол на качеството

1. Производителят създава и поддържа отдел по контрол на качеството. Този отдел се поставя под ръководството на лице, което притежава необходимата квалификация, и е независим от другите отдели.

2. Отделът по контрол на качеството има на свое разположение една или повече лаборатории за контрол на качеството, които разполагат с подходящ персонал и оборудване за извършване на необходимите изследвания и тествания на изходните материали, на материалите за опаковка и на междинните и готовите продукти. Оторизира се обръщане към външни лаборатории в съответствие с член 12 от настоящата директива и след като е дадено разрешението, посочено в член 10, параграф 2 от Директива 81/851/ЕИО.

3. По време на крайния контрол на готовите продукти, преди те да бъдат пуснати за продажба или дистрибуция, в допълнение към аналитичните резултати, отделът по контрол на качеството отчита важна информация, като производствените условия, резултатите от технологичния контрол, проверката на производствените документи и съответствието на продуктите с техните спецификации (включително крайния готов пакет).

4. Пробите от всяка партида готови продукти се съхраняват поне една година след датата на изтичане на срока. В случай че в държавата-членка на производителя не се изисква по-дълъг срок, пробите на използваните изходни материали (различни от разтворители, газове и вода) се съхраняват поне две години след пускане на продукта за продажба. Този период може да бъде съкратен, ако тяхната устойчивост, както е споменато в съответната спецификация, е по-краткотрайна. Всички тези проби се държат на разположение на компетентните органи.

За отделни ветеринарномедицински продукти, които са произведени в единични бройки или в малки количества, или когато тяхното съхраняване може да породи специални проблеми, могат да се определят други условия за вземане на проби и съхранение в съгласие с компетентния орган.

Член 12

Работа, възлагана по договор

1. Всяка производствена операция или операция, имаща връзка с производството, която се осъществява по договор, е предмет на писмен договор между възложителя на договора и изпълнителя на договора.

2. Договорът ясно определя отговорностите на всяка страна, и по-специално съблюдаването на добрата производствена практика от изпълнителя, както и начина, по който квалифицираното лице, отговарящо за пускането на всяка партида, поема своята пълна отговорност.

3. Изпълнителят по договора не сключва подизпълнителски договори за която и да е работа, поверена му от възложителя на договора, без писменото съгласие на възложителя на договора.

4. Изпълнителят по договора спазва принципите и насоките за добра производствена практика и подлежи на контрола, осъществяван от компетентните органи, както е предвидено с член 34 от Директива 81/851/ЕИО.

Член 13

Жалби и изземване на продукти

Производителят внедрява система за документиране и преглеждане на жалбите, заедно с ефективна система, позволяваща незабавно и по всяко време изземане на ветеринарномедицинските продукти в дистрибуторската мрежа. Всяка жалба относно качествен дефект се документира и проучва от производителя. Производителят информира компетентния орган за всеки свързан с качеството дефект, който може да доведе до изземане или необичайно ограничаване на снабдяването. Доколкото това е възможно, посочват се и страните на местоназначението. Всяко изземане се осъществява в съответствие с изискванията, посочени в член 42 от Директива 81/851/ЕИО.

Член 14

Вътрешен контрол

Производителят извършва многократни вътрешни проверки като част от системата за осигуряване на качество, за да следи осъществяването и спазването на добрата производствена практика и да предлага всякакви необходими коригиращи мерки. Документите от тези вътрешни проверки и от всяко по-нататъшно коригиращо действие се запазват.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, преди 23 юли 1993 г.. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им обнародване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 16

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 юли 1991 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Заместник-председател

(1) ОВ L 317, 6.11.1981 г., стр. 1.

(2) ОВ L 373, 31.12.1990 г., стр. 15.

(3) ОВ L 373, 31.12.1990 г., стр. 26.

(4) ОВ L 317, 6.11.1981 г., стр. 16.

(5) ОВ L 15, 17.1.1987 г., стр. 34.

(6) ОВ L 22, 9.2.1965 г., стр. 396/65.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991L0414

L 230/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 15 юли 1991 година

относно пускането на пазара на продукти за растителна защита

(91/414/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението от Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че растениевъдството заема много важно място в Общността;

като има предвид, че добивите са подложени непрекъснато на въздействието на вредни организми, включително плевели; като има предвид, че е абсолютно задължително да се защитатават растенията от тези рискове, за да се предотврати намаляване на добивите и за да се подпомогне гарантиране сигурността на доставките;

като има предвид, че един от най-важните начини за защита на растенията, растителните продукти и за подобряване на земеделското производство е използването на продукти за растителна защита;

като има предвид, че тези продукти за растителна защита могат да оказват неблагоприятни въздействия върху растителната продукция; като има предвид, че тяхното използване може да бъде рисковано и опасно за хората, животните и околната среда, особено ако са допуснати до пазара без да са били официално изследвани и разрешени, или ако се използват неправилно;

като има предвид, че с оглед на опасностите в повечето държави-членки има правила, уреждащи разрешаването на продукти за растителна защита; като има предвид, че тези правила съдържат различия, което създава пречки не само при търговия с продукти за растителна защита, но и при търговия с растителни продукти, поради което пряко засяга изграждането и функционирането на вътрешния пазар;

като има предвид, че е желателно тези пречки да се премахнат чрез хармонизиране на разпоредбите, постановени в държавите-членки;

като има предвид, че държавите-членки трябва да прилагат еднообразни правила за условията и процедурите по издаване на разрешения за продукти за растителна защита;

като има предвид, че тези правила трябва да гарантират продукти за растителна защита да не се допускат до пазара, ако не са били официално разрешени, и да се използват правилно в съответствие с добрата растителнозащитна практика и интегрирания контрол срещу неприятелите на растенията;

като има предвид, че разпоредбите, уреждащи даването на разрешения, трябва да осигурят висока степен на защита, която по-специално трябва да предотвратява разрешаването на продукти за растителна защита, при които рисковете за здравето, подпочвената вода и околната среда и здравето на човека и животните трябва да има приоритет над целта за подобряване на растителната продукция;

като има предвид, че е необходимо в момента на издаване на разрешението за продукти за растителна защита да се провери дали при правилно използване по предназначение те са достатъчно ефикасни и не оказват никакъв недопустими въздействия върху растенията или растителните продукти, върху околната среда по принцип и по-специално върху здравето на хората или животните или върху подпочвените води;

като има предвид, че разрешение трябва да се издава само за продукти за растителна защита, които съдържат някои активни вещества, определени на ниво на Общността въз основа на техните токсикологични и екотоксикологични свойства;

като има предвид, че поради това е необходимо да се изготви списък на Общността на разрешените активни вещества;

като има предвид, че трябва да се постанови процедура на Общността за оценяване дали дадено активно вещество може да бъде включено в този списък; като има предвид, че трябва да бъди уточнена информацията, която заинтересуваните страни трябва да предоставят с оглед допускането на дадено вещество в списъка;

като има предвид, че процедурата на Общността не трябва да пречи държавите-членки да издават разрешение за използване на тяхна територия за определен ограничен срок на продукти за растителна защита, съдържащи активно вещество, което още не е включена в списъка на Общността, при условие че заинтересуваната страна е представила документация, която отговаря на изискванията на Общността, и държавата-членка е преценила, че може да се очаква активното вещество и продуктите за растителна защита да отговарят на условията на Общността по отношение на тях;

като има предвид, че за целите на безопасността, активните вещества, включени в списъка на Общността, трябва да се преразглеждат периодично, за да се отчита развитието на научно-техническия прогрес и влиянието на проучванията въз основа на действителното използване на продуктите за растителна защита, съдържащи тези вещества;

като има предвид, че в интерес на свободното движение на растителните продукти, както и на продуктите за растителна защита е издаденото разрешение от една държава-членка и извършените за тази цел изпитвания да бъдат признавани от другите държави-членки, освен когато агронотехническите, растителнозащитните и природно-климатични условия, свързани с използването на въпросните продукти в съответните региони не са сравними, и че за тази цел е необходимо да се извърши хармонизиране на експерименталните методи и на извършвания контрол от държавите-членки при издаване на разрешения;

като има предвид, че поради това е желателно да се изгради система за взаимно предоставяне на информация и че държавите-членки трябва взаимно да си предоставят при поискване конкретни данни и научна документация, подавана във връзка със заявленията за издаване на разрешения за продукти за растителна защита;

като има предвид, че, въпреки това, държавите-членки трябва да могат да издават разрешения за продукти за растителна защита, които не са съобразени с посочените по-горе условия, но които трябва да се приложат, поради наличие на непредвидена опасност, която застрашава растителната продукция, която не може да бъде преодоляна с помощта на други средства; като има предвид, че такова разрешение трябва да бъде разгледано от Общността в тясно сътрудничество с държавите-членки в рамките на Постоянния фитосанитарен комитет;

като има предвид, че настоящата директива допълва разпоредбите на Общността относно класификацията, опаковката и етикетирането на пестицидите; като има предвид, че заедно с тези разпоредби тя подобрява значително защитата на ползвателите на продукти за растителна защита и на потребителите на растения и растителни продукти; като има предвид, че тя също така допринася за опазването на околната среда;

като има предвид, че трябва да има съгласуваност между настоящата директива и правилата на Общността относно остатъците от продукти за растителна защита в земеделските продукти и свободното движение на тези продукти в рамките на Общността; като има предвид, че настоящата директива допълва разпоредбите на Общността, свързани с максимално допустимите нива на остатъци на пестициди, че тя ще улесни одобряването на тези нива в Комисията; като има предвид, че последните разпоредби подобряват значително защитата на потребителите на растения и на растителни продукти;

като има предвид, че ресурсите, отделени за извършване на тестове върху гръбначни животни, не трябва да се прахосват в резултат на различията в законите на държавите-членки и като има предвид, че съображения от общ интерес и Директива 86/609/ЕИО на Съвета от 24 ноември 1986 г. по сближаването на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на защитата на животните, използвани за експериментални и други научни цели (4), се борят срещу ненужното повтаряне на тестове върху животни;

като има предвид, че за да осигурят удовлетворяването на установените изисквания, държави-членки трябва да приемат разпоредби за подходящи мерки за контрол и инспекция по отношение на търговията и използването на продукти за растителна защита;

като има предвид, че процедурите, предвидени в настоящата директива, за оценяване на рисковете за околната среда, които представляват продуктите за растителна защита, съдържащи или съставени от генетично модифицирани организми, съответстват по принцип на процедурите, установени в Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно освобождаването в околната среда на генетично модифицирани организми (5); като има предвид, че в бъдеще обаче предоставянето на данни в съответствие с част Б на приложения II и III е възможно да бъде предмет на специални изисквания, поради което трябва да се предвидят разпоредби за съответни изменения в настоящата директива;

като има предвид, че прилагането на тази директива и адаптирането на нейните приложения към напредъка на научно-техническия прогрес изискват тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки и като има предвид, че процедурата на Постоянния фитосанитарен комитет предлага подходяща основа за това сътрудничество,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Обхват

Член 1

1. Настоящата директива се отнася до разрешаването, пускането на пазара, използването и контрола в рамките на Общността на представените в търговски вид продукти за растителна защита, както и до пускането до пазара в рамките на Общността на активни вещества, предназначени да бъдат използвани, както е определено в член 2, параграф 1.

2. Настоящата директива се прилага без да се засягат разпоредбите на Директива 78/631/ЕИО на Съвета от 26 юни 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани с класифицирането, пакетирането и етикетирането на опасни вещества (пестициди) (6), последно изменена с Директива 84/291/ЕИО (7), и когато се отнася до активни вещества, без да се засягат разпоредбите относно класифицирането, пакетирането и етикетирането на Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби, свързани с класифицирането, пакетирането и етикетирането на опасни вещества (8), последно изменена с Директива 90/517/ЕИО (9).

3. Настоящата директива се прилага за разрешаването за допускане до пазара на продукти за растителна защита, съдържащи или съставени от генетично модифицирани организми, при условие че разрешението за тяхното освобождаване в околната среда е било дадено след преценка на риска за околната среда в съответствие с разпоредбите на части А, Б и Г и на съответните разпоредби на част В от Директива 90/220/ЕИО.

Комисията представя на Съвета в срок, достатъчен да позволи на Съвета да вземе решение не по-късно от две години от датата на нотифициране на настоящата директива, предложение за изменение с оглед на включване в настоящата директива (10) на специфична процедура за оценяване на риска за околната страна, аналогична на тази, предвидена в Директива 90/220/ЕИО и даваща възможност настоящата директива да бъде включена в списъка, предвиден в член 10, параграф 3 от Директива 90/220/ЕИО в съответствие с процедурата, постановена в същия член.

В срок от 5 години от датата на нотифициране на настоящата директива Комисията, въз основа на придобития опит, предоставя на Европейския парламент и на Съвета отчет по действието на мерките, описани в първа и втора алинея.

4. Настоящата директива се прилага без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1734/88 на Съвета от 16 юни 1988 г. относно износа и вноса в рамките на Общността на някои опасни химикали (11).

Дефиниции

Член 2

За целите на тази директива се прилагат следните дефиниции:

1.	„продукти за растителна защита“ Активни вещества и препарати, съдържащи едно или повече активни вещества, приготвени във формата, в която те се доставят на потребителя, и предназначени да:

1.1.	предпазват растенията или растителните продукти срещу всички вредители, или да предотвратят тяхното действие, доколкото тези вещества не са дефинирани по друг начин по-долу;

1.2.	оказват въздействие върху жизнените процеси в растенията, различно от това на хранителни вещества (например регулатори на растежа);

1.3.	запазват растителните продукти, доколкото тези вещества или продукти не са предмет на специални разпоредби на Съвета или на Комисията по отношение на консервантите;

1.4.	унищожават нежеланите растения; или

1.5.	унищожават части от растенията, спират или предотвратяват нежелан растеж на растенията.

„остатъци от продукти за растителна защита“

Едно или повече вещества, присъстващи в или върху растения или продукти от растителен произход, хранителни продукти от животински произход или другаде в околната среда, получени в резултат от използването на продукти за растителна защита, включително техни метаболити и продукти, получени в резултат на тяхното разграждане или реакция.

3.	„вещества“ Химическите елементи и техните съединения, съществуващи в природата или произведени промишлено, включително примеси, които не могат да се избегнат като резултат на производствения процес.

4.	„активни вещества“ Вещества или микроорганизми, включително вируси, които имат общо или специфично действие:

4.1.	върху вредители или

4.2.	върху растения, части от растения или растителни продукти;

5.	„препарати“ Смеси или разтвори, съставени от две или повече вещества, от които поне едно е активно вещество, предназначени за използване като продукти за растителна защита.

6.	„растения“ Живите растения и живите части на растенията, включително пресните плодове и семената.

7.	„растителни продукти“ Продукти от растителен произход в непреработено състояние или които са претърпели проста подготовка, като смилане, изсушаване или пресоване, с изключение на самите растения, както са дефинирани в точка 6.

8.	„вредни организми“ Вредители на растенията или растителните продукти, принадлежащи на животинския или растителен свят, както и вируси, бактерии, микоплазми и други патогенни агенти.

9.	„животни“ Животни, принадлежащи към видове, които традиционно се хранят, отглеждат и консумират от човека.

10.	„пускане на пазара“ Всяка доставка, независимо дали срещу заплащане или безвъзмездно, различна от складиране и последващо изпращане извън територията на Общността. Вносът на продукти за растителна защита на територията на Общността се счита за пускане на пазара за целите на настоящата директива.

11.	„разрешаване на продукт за растителна защита“ Административен акт, с който компетентният орган на държава-членка издава разрешение, след подадено заявление от страна на заявителя, за пускане на пазара на продукт за растителна защита на неговата територия или на част от нея.

12.	„околна среда“ Водата, въздухът, земята, дивата фауна и флора и взаимодействието между тях, както и всички взаимовръзки между тях и живите организми.

13.

„интегрирана растителна защита“

Рационално прилагане на комбинация от биологични, биотехнологични, химични, селекционни или агротехнически мерки, при което употребата на химически продукти за растителна защита е ограничена до строгия минимиум, необходим за поддържане на популацията от вредители на нива под тези, които причиняват икономически неприемливи щети или загуби.

Общи разпоредби

Член 3

1. Държавите-членки постановяват, че продукти за растителна защита не могат да се пускат на пазара и използват на тяхна територия, ако те не са дали разрешение на продукта в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, освен когато употребата, за която те са предназначени, е обхваната от разпоредбите на член 22.

2. Държавите-членки не възпрепятстват производството, съхранението или движението на продукти за растителна защита, предназначени за използване в друга държава-членка, на основание, че продуктите за растителна защита не са разрешени за употреба на тяхна територия, при условие че:

—	продуктът е разрешен в друга държава-членка;

—	са изпълнени изискванията за контрол, определени от държавите-членки, за да се гарантира спазване на разпоредбите на параграф 1.

3. Държавите-членки постановяват, че продуктите за растителна защита трябва да бъдат използвани правилно. Правилната употреба включва спазване на условията, постановени в съответствие с разпоредбите на член 4 и специфицирани на етикета, и прилагането на принципите на добрата растителнозащитна практика, както и, когато е възможно, на принципите на интегрираната растителна защита.

4. Държавите-членки предвиждат, че активните вещества могат да бъдат пускани на пазара, само когато:

—	те са класифицирани, опаковани и етикирани в съответствие с разпоредбите на Директива 67/548/ЕИО, и

—

активното вещество не е било на пазара две години след нотифицирането на настоящата директива, но е изпратена документация до държавите-членки и до Комисията в съответствие с разпоредбите на член 6 с декларация, че активното вещество е предназначено за употреба, посочена в член 2, параграф 1. Това условие не се прилага за активни вещества, предназначени за използване по член 22.

Издаване, преразглеждане и отнемане на разрешения за продукти за растителна защита

Член 4

1. Държавите-членки издават разрешение за продукти за растителна защита, само ако:

а)	активните им вещества са включени в приложение I и всички условия, посочени в него, са изпълнени и по отношение на следващите букви б), в), г) и д) съгласно единните правила, предвидени в приложение VI;

б)

се установи в светлината на съвременното научно-техническо познание и е видно от оценката на документацията, предвидена в приложение III, че при тяхната употреба в съответствие с член 3, параграф 3 и при спазване на всички нормални условия, при които те могат да се използват, както и последиците от тяхното ползване:

i)	те са достатъчно ефикасни;

ii)	нямат нежелателно въздействие върху растения или растителни продукти;

iii)	не причиняват ненужно страдание и болка на гръбначните животни, които трябва да бъдат обезвредени;

iv)	нямат вредно въздействие (пряко или косвено) върху човешкото здраве и здравето на животните (например посредством питейната вода или храните, които се консумират от хората и животните), или върху подпочвените води;

нямат вредно въздействие върху околната среда, като се обръща особено внимание на следните съобръжения:

—	тяхното придвижване и разграждане в околната среда, по-специално замърсяването на водата, включително питейна и подпочвена,

—	тяхното въздействие върху биологични видове, срещу които не са насочени;

в)

вида и количеството на техните активни вещества, и когато е приложимо, всички токсикологично или екотоксилогично значими примеси и рецептури да могат да се определят чрез подходящи методи, хармонизирани съгласно процедурата, предвидена в член 21, или ако не, одобрени от органите, отговарящи за издаването на разрешението;

г)	остатъчните количества, получени в резултат на използването им, които имат токсикологично значение или значение за околната среда, да могат да се определят чрез подходящи обичайно прилагани методи;

д)	техните физични и химични свойства са подходящи за целите на употребата на продукта и за неговото съхранение.

е)

остатъчните количества в земеделските продукти не превишават максималните нива, посочени в даденото разрешение, установени временно от държавата-членка и нотифицирани на Комисията в съответствие с разпоредбите на член 12; в срок от три месеца от това нотифициране Комисията оценява дали временните максимални нива, установени от държавата-членка са приемливи и в съответствие с процедурата, посочена в член 19, и установява временни максимални нива в рамките на Общността, като те остават в сила докато съответните максимални нива бъдат приети съгласно процедурата, предвидена във втората алинея на член 1, параграф 1 от Директива 90/462/ЕИО (12) и член 11 от Директива 86/362/ЕИО (13), изменена с Директива 88/298/ЕИО (14).

По-специално:

i)	Държавите-членки не могат да забраняват или препятстват въвеждането на тяхна територия на продукти, съдържащи остатъци от пестициди при условие че нивото на остатъка не превишава временните максимални нива, постановени в съответствие с алинея първа;

ii)	Държавите-членки трябва да гарантират, че условията за одобряване се прилагат по такъв начин, че да не се превишават временните максимални нива.

2. Разрешението трябва да указва изискванията, свързани с пускането на пазара и използването на продукта, или поне тези, насочени към осигуряване на спазването на разпоредбите на параграф 1, буква б).

3. Държавите-членки гарантират, че изискванията, посочени в параграф 1, букви б) до е), са спазени чрез официални или официално признати тестове и анализи, извършени при агротехнически, фитосанитарни условия и условия на околната среда, съответстващи на използването на въпросния продукт за растителна защита и представителни за преобладаващите условия, при които се предвижда да се използва продуктът на територията на съответната държава-членка.

4. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 5 и 6, разрешенията се издават само за срок, ненадхвърлящ 10 години, определен от държавите-членки; сроковете на действие на разрешенията могат да бъдат удължавани след проверка, че условията, съгласно параграф 1, продължават да се спазват. Когато е подадено заявление за продължаване, може да се разреши удължаване за срок, необходим на компетентните органи на държавите-членки за извършване на проверката.

5. Разрешенията могат да се преразглеждат по всяко време, ако има признаци, че някои от изискванията, посочени в параграф 1, повече не се изпълняват. В такива случаи държавите-членки могат да изискват от заявителя за разрешение или страната, на която е предоставено разширение в сферата на приложение в съответствие с разпоредбите на член 9 да предоставят допълнителна информация, необходима за преразглеждането. Обхватът на разрешението може, ако е необходимо, да бъде разширен за периода, необходим за извършване на прегледа и предоставяне на тази допълнителна информация.

6. Без да се засягат вече взети съгласно разпоредбите на член 10 решения, разрешението се прекратява, ако се установи, че:

а)	не са спазени или вече не се спазват установените изисквания за издаване на разрешение;

б)	данните, на основание на които е било издадено разрешението, са неверни или заблуждаващи;

Разрешението може да бъде изменено, ако се установи, че:

в)	на основание на напредъка на научно-техническите познания, начинът на използване и използваните количества могат да бъдат променени.

То може да бъде прекратено или изменено също и по искане на лицето, на което е било издадено, като лицето посочва причините за това; изменения могат да се разрешават само ако се установи, че посочените в член 4, параграф 1 изисквания продължават да бъдат спазвани.

Когато държава-членка отнеме разрешение, тя незабавно информира за това лицето, на което е издадено разрешението; освен това държавата-членка може да определи срок за изхвърляне, съхранение, пускане на пазара и използване на съществуващите запаси с продължителност в съответствие с причината за отнемането, без това да засяга сроковете, предвидени с решение, взето съгласно Директива 79/117/ЕИО на Съвета от 21 декември 1978 г. относно забраната за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита, съдържащи някои активни вещества (15), последно изменена с Директива 90/533/ЕИО на Съвета (16) или член 6, параграф 1 или член 8, параграфи 1 или 2 от настоящата директива.

Включване на активни вещества в приложение I

Член 5

1. В съответствие с равнището на научно-техническите познания, дадено активно вещество се вписва в приложение I за първоначален срок, който не може да надхвърля 10 години, ако може да се очаква, че продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество ще отговарят на следните условия:

а)

техните остатъци, вследствие на употреба, отговаряща на добрата растителнозащитна практика, нямат никакви вредни въздействия върху човешкото здраве или здравето на животните или върху подпочвената вода, или неприемлимо въздействие върху околната среда, и въпросните остатъци, доколкото са токсикологично или екологично значими, могат да се съизмерят с обичайно прилаганите методи;

б)	тяхното използване съобразно изискванията на добрата растителнозащитна практика, не оказва вредно въздействие върху човешкото здраве или здравето на животните или неприемлимо въздействие върху околната среда, както е предвидено в член 4, параграф 1, буква б), iv) и v).

2. При включването на дадено активно вещество в приложение I, се обръща особено внимание на следното:

а)	когато е приложимо, допустимата дневна доза (ДДД) за човека;

б)	приемливо ниво на излагане въздействие на оператора, когато е необходимо;

в)	когато е приложимо, преценка на това какво ще стане с препарата и какво разпространение ще има той в околната среда, както и преценка за неговото влияние върху видовете, срещу които не е насочен.

3. При първото включване в приложението на активно вещество, което не е било пуснато на пазара през първите две години след нотифицирането на настоящата директива, изискванията се считат за изпълнени, ако това се установи поне за един препарат, съдържащ въпросното активно вещество.

4. Включването на дадено активно вещество в приложение I може да бъде предмет на изисквания, като:

—	минимална степен на чистота на активното вещество;

—	естество и максимално съдържание на някои примеси;

—	ограничения, произтичащи от оценката на информацията, предвидена в член 6, отчитаща съответните агротехнически, фитосанитарни, природни (включително климатични) условия;

—	тип на препарата;

—	начин на употреба.

5. При поискване, включването на вещество в приложение I може да бъде подновявано веднъж или няколко пъти, за срок, ненадхвърлящ 10 години, като това включване може да бъде преразгледано всеки път, когато има основание да се счита, че критериите, посочени в параграфи 1 и 2, вече не са удовлетворени. Подновяването се дава за срока, необходим за завършване на прегледа, когато заявлението за подновяване е направено своевременно, и при всички случаи не по-късно от две години преди изтичането на срока, и се дава за срока, необходим за предоставяне на информацията, изисквана в съответствие с член 6, параграф 4.

Член 6

1. Включването на активно вещество в приложение I се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 19.

В съответствие с тази процедура се определя следното:

—	условията за включване,

—	изменения в приложение I, когато са необходими;

—	изключване на активното вещество от приложение I, ако то вече не отговаря на изискванията на член 5, параграфи 1 и 2.

2. Държава-членка, получаваща заявление за включване на активно вещество в приложение I, без неоснователно забавяне осигурява изпращането от заявителя на документацията, за която счита, че отговаря на изискванията на приложение II, на другите държави-членки и до Комисията, заедно с документация, отговаряща на изискванията на приложение III за поне един препарат, съдържащ това активно вещество. Комисията сезира Постоянния фитосанитарен комитет, посочен в член 19, с цел разглеждане на документациите.

3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 4, по искане на държава-членка, и в срок от три до шест месеца след датата на сезиране на комитета, посочен в член 19, се установява, съгласно процедурата, предвидена в член 20, дали документацията е била изпратена в съответствие с изискванията на приложения II и III.

4. Ако при оценката на документацията, посочена в параграф 2, се установи, че е необходима допълнителна информация, Комисията може да поиска от заявителя да представи тази информация. Заявителят, или упълномощено от него лице, може да бъде поканен от Комисията да представи пред нея своите забележки, особено когато се предвижда неблагоприятно решение.

Тези разпоредби се прилагат също, ако след включване на активно вещество в приложение I, се появят обстоятелства, поставящи под съмнение съобразяването с изискванията, посочени в член 5, параграфи 1 и 2, или ако се разглежда подновяване, в съответствие с член 5, параграф 5.

5. Процедурата за подаване и оценка на заявленията за включване в приложение I и определянето и промяната на условията за включване се определят съгласно процедурата, установена в член 21.

Информация за потенциално вредно въздействие

Член 7

Държавите-членки постановяват, че лицето, на което е издадено разрешение или лицата, на които е дадено разрешение за разширяване на сферата на приложение съгласно разпоредбите на члeн 9, параграф 1, трябва незабавно да предоставят на компетентните органи цялата нова информация относно потенциалното вредно въздействие на продукти за растителна защита или на остатъците от активното вещество върху човешкото здраве и здравето на животните, върху подпочвените води или върху околната среда. Държавите-членки осигуряват заинтересованите лица незабавно да съобщават тази информация на другите държави-членки и на Комисията, която от своя страна предоставя тази информация на комитета, посочен в член 19.

Преходни мерки и дерогации

Член 8

1. Чрез дерогация от член 4, държава-членка може да разреши временно, но не за повече от три години, за да направи възможно постепенното оценяване на свойствата на ново активно вещество и за да улесни по-скорошното използване на нови препарати в земеделието, пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активно вещество, което не е вписано в приложение I и което все още не се е появило на пазара две години след нотифицирането на настоящата директива, при условие че:

а)	в резултат на прилагането на член 6, параграфи 2 и 3 се установи, че документацията за активното вещество отговаря на изискванията на приложения II и III по отношение на предвидената употреба;

б)	държавата-членка установи, че активното вещество може да отговори на изискванията на член 5, параграф 1 и че може да се очаква продуктът за растителна защита да отговаря на изискванията на член 4, параграф 1, букви б) до е).

В такива случаи държавата-членка уведомява незабавно другите държави-членки и Комисията за своята оценка на документацията и за условията за издаване на разрешение, като предоставя поне информацията, предвидена в член 12, параграф 1.

След оценяване на документацията съгласно изискванията на член 6, параграф 3, може да бъде решено в съответствие с процедурата, предвидена в член 19, че активното вещество не отговаря на изискванията, определени в член 5, параграф 1. В такива случаи, държавите-членки трябва да отнемат издадените разрешения.

Чрез дерогация от член 6, ако при изтичане на определения тригодишен срок все още не е взето решение за включване на активно вещество в приложение I, може да бъде разпоредено продължаване на срока по процедурата, посочена в член 19, за да се даде мъзможност за извършване на пълно разглеждане на документацията и, когато необходимо, на всяка допълнителна информация, поискана в съответствие с член 6, параграфи 3 и 4.

Разпоредбите от член 4, параграфи 2, 3, 5 и 6 се прилагат за разрешения, издадени по силата на настоящия параграф, без да се засягат разпоредбите на предходните алинеи.

2. Чрез дерогация от член 4 и без да се засягат параграф 3 или Директива 79/117/ЕИО, държава-членка може, през период от 12 години от датата на нотифициране на настоящата директива, да разреши на своята територия пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I, които се намират вече на пазара две години след датата на нотифициране на настоящата директива.

След приемането на настоящата директива, Комисията започва изпълнението на работна програма за постепенното изследване на въпросните активни вещества през 12 годишния период, посочен в предходната алинея. Тази програма може да изисква от заинтересованите страни да предоставят на Комисията и на държавите-членки всички необходими данни в срок, предвиден в програмата. Регламент, приет съобразно постановената в член 19 процедура, ще уточни всички разпоредби, необходими за изпълнението на програмата.

Десет години след нотифицирането на настоящата директива, Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета отчет за изпълнение на програмата. В зависимост от заключенията на отчета за някои вещества може да се реши съгласно предвидената в член 19 процедура да се продължи за определен срок установения 12 годишен период, посочен в първа алинея.

През 12-годишния период, посочен в първа алинея, след изследване на такива активни вещества от комитета, посочен в член 19, може да се вземе решение посредством процедурата, постановена в настоящия член, че активното вещество може да бъде включено в приложение I и при какви условия; или в случаи, когато изискванията на член 5 не са изпълнени или изискваната информация и данни не са били представени в предписания срок, да се вземе решение тези активни вещества да не бъдат включени в приложение I. Държавите-членки осигуряват издаването, отнемането или изменението на съответните разрешения в предписания срок.

3. Когато държавите-членки преразглеждат продукти за растителна защита, съдържащи активно вещество, съгласно разпоредбите на параграф 2, и преди започването на този преглед, те прилагат изискванията, посочени в член 4, параграф 1, буква б), i) до v) и букви в) до е), в съответствие с националнате разпоредби относно данните, които трябва да бъдат предоставени.

4. Също чрез дерогация от член 4, при специални обстоятелства, държава-членка може да разреши за срок не по-дълъг от 120 дни, пускането на пазара на продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на член 4, за ограничена и контролирана употреба, ако подобна мярка се окаже необходима поради наличие на непредвидима опасност, която не може да бъде преодоляна с други средства. В този случай съответната държава-членка информира незабавно другите държави-членки и Комисията за предприетите мерки. Незабавно и в съответствие с предвидената в член 19 процедура се взима решение дали и при какви условия действието на предприетите от държавата-членка мерки може да бъде продължено за определен срок, те да бъдат повторени или отменени.

Заявление за разрешение

Член 9

1. Заявление за разрешение за продукт за растителна защита се подава от или от името на лицето, отговорно за първото пускане на продукта на пазара в държавата-членка, до компетентните органи на всяка държава-членка, в която се предвижда пускането на пазара на този препарат за растителна защита.

Официални или научни органи, които участват в земеделски дейности, както и професионални организации на земеделски производители и професионални потребители могат да поискат разширяване на сферата на приложение на продукт за растителна защита, за който във въпросната държава-членка вече има издадено разрешение, за цели извън тези на разрешението.

Държавите-членки могат да издават разрешение за разширяване на сферата на приложение на разрешен продукт за растителна защита и са длъжни да издадат такова разширение, когато то е в интерес на обществото, доколкото:

—	заявителят е предоставил необходимата документация и информация в подкрепа на разширяването на сферата на приложение,

—	държавите-членки са установили, че условията, посочени в член 4, параграф 1, буква б), iii), iv) и v) са изпълнени,

—	предвижданата употреба е маловажна по характер;

—	на потребителите е осигурена пълна и специализирана информация по отношение начина на употреба, чрез допълнителни указания върху етикета, а когато това е невъзможно, чрез официална публикация.

2. Всеки заявител трябва да има постоянно седалище в рамките на Общността.

3. Държавите-членки могат да изискват заявленията за разрешение да бъдат представени на техния национален език или официални езици, или на един от тези езици. Те могат също така да изискват да им се предоставят проби от препаратите и от техните съставки.

4. Държавите-членки приемат за разглеждане всички заявления за разрешение и се произнасят по тях в разумен срок, при условие че разполагат с необходимите научно-технически структури.

5. Държавите-членки осигуряват съставянето на досие за всяко заявление. Всяко досие съдържа най-малкото копие от заявлението, извлечение от административните решения, приети в държавата-членка по отношение на заявлението и по отношение на конкретните данни и документацията, предвидени в член 13, параграф 1, както и резюме на представената документация. При поискване, държавите-членки предоставят на другите държави-членки и на Комисията досиетата, предвидени в настоящия параграф; те предоставят при поискване цялата информация, необходима за пълното разглеждане на заявленията и при поискване гарантират, че заявителите ще предоставят копие от техническата документация, посочена в член 13, параграф 1, буква а).

Взаимно признаване на разрешения

Член 10

1. По искане на заявителя, който трябва да подкрепи претенцията си за сравнимост с документни доказателства, държава-членка, в която постъпва заявление за разрешение за продукт за растителна защита, за който вече има издадено разрешение в друга държава-членка, трябва:

—

да се въздържа да изисква повторение на тестовете и анализите, извършени вече при издаването на разрешение в тази друга държава, доколкото агротехническите, растителнозащитните, екологичните (включително климатичните) условия, свързани с използването на продукта, са сравними в съответните региони; и

—

доколкото в съответствие с член 23 са приети единни принципи, когато продуктът съдържа само активни вещества, включени в приложение I, също да разрешава пускането на този продукт на пазара на своята територия, доколкото агротехническите, растителнозащитните, екологичните (включително климатичните) условия, свързани с използването на продукта, са сравними в съответните региони.

Разрешението може да зависи от условия, които произтичат от прилагането на други мерки в съответствие със законодателството на Общността, свързано с условията на разпостранението и използването на продукти за растителна защита, с цел предпазване здравето на съответните дистрибутори, потребители и работници.

При спазване на разпроредбите на Договора, разрешението може също да бъде придружено от ограничения за използването, произтичащи от различията в хранителните навици и необходими, за да се избягва излагането на консуматорите на третираните продукти на риска от хранително замърсяване, превишаващо дневната допустима доза от съответните остатъци.

Разрешението може да подлежи със съгласието на заявителя на промени в условията на използване, за да се отчетат в съответните райони всякакви несъпоставими агротехнически, растителнозащитни или екологични (включително климатични) условия, неотнасящи се за целите на сравнимите условия.

2. Държавите-членки информират Комисията за случаи, при които са поискали повторение на теста или за случаи, при които те са отказали разрешаване на продукт за растителна защита, вече разрешен в друга държава-членка, по отношение на които заявителят е заявил, че агротехническите, растителнозащитните или екологичните (включително климатичните) условия, свързани с използването на продукта в съответните райони в държавите-членки, където е извършен тестът или за който е било дадено разрешение, са били сравними с тези на тяхна територия. Те уведомяват Комисията за основанията, поради които е поискано повторение на теста или е отказано разрешение.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 23, когато държава-членка откаже да признае сравнимостта и приеме тестове и анализи, или да разреши пускането на пазара на продукт за растителна защита в съответни райони на нейната територия, решението дали има или не сравнимост се взема в съответствие с процедурата, определена в член 19, и, ако решението е отрицателно, тя също определя условията на използване, при които липсата на сравнимост може да се смята за ирелевантна. При тази процедура трябва да се отчитат, inter alia, сериозните проблеми, свързани с увреждането на околната среда, които могат да възникнат в някои региони или зони на Общността, поради което изискват, ако възникнат, специфични мерки за защита. Държавите-членки незабавно приемат тестовете и анализите или разрешават пускането на пазара на продукта за растителна защита, предмет на горния случай, при условията, които горното решение може да определи.

Член 11

1. Когато държава-членка има основателни причини да счита, че продукт, за който тя е издала разрешение или е длъжна да издаде разрешение по член 10, представлява опасност за човешкото здраве или здравето на животните или за околната среда, тя може временно да ограничи или да забрани използването и/или продажбата на продукта на нейна територия. Тя информира незабавно Комисията и другите държави-членки за взетите мерки и посочва причините за своето решение.

2. В срок от 3 месеца по случая се взема решение, съгласно процедура, постановена в член 19.

Обмен на информация

Член 12

1. В срок от един месец най-късно от края на всяко тримесечие държавите-членки се уведомяват помежду си в писмена форма и Комисията за всички издадени или отнети, съгласно разпоредбите на тази директива, разрешения за продукти за растителна защита, като посочват като минимум:

—	името или наименованието на фирмата на лицето, на което е издадено разрешението,

—	търговското име на продукта за растителна защита,

—	типа на препарата,

—	наименованието и количеството на всяко активно вещество, което съдържа,

—	употребата или употребите, за които е предназначен,

—	максималните нива на остатъци, установени временно, когато все още не са постановени правила на Общността,

—	когато има връзка, причините за отнемане на разрешението;

—	необходимата документация за оценяване на временно установените максималните нива на остатъците.

2. Всяка държава-членка изготвя ежегодно списък на продуктите за растителна защита, разрешени на нейна територия, и го съобщава на останалите държави-членки и на Комисията.

В съответствие с процедурата, определена в член 21, се създава стандартизирана информационна система, за да се улесни прилагането на параграфи 1 и 2.

Изисквания за данните, защита на данните и поверителност

Член 13

1. Без да се засягат разпоредбите на член 10, държавите-членки изискват от заявителите за получаване на разрешение за продукти за растителна защита да представят със заявленията си:

а)	документация, която удовлетворява в светлината на съвременните научно-техническите познания, изискванията, посочени в приложение III; и

б)	за всяко активно вещество в продукта за растителна защита комплект документация, която удовлетворява в светлината на съвременните научно-техническите познания, изискванията, посочени в приложение II.

2. Чрез дерогация от параграф 1 и без да се засягат разпоредбите на параграфи 3 и 4, заявителите се освобождават от задълженнието да предоставят информацията, изисквана по параграф 1, буква б), освен тази, която идентифицира активното вещество, когато то вече е включено в приложение I, като се отчитат условията за включване в приложение I, и то не се различава значително по степен на чистота и естество на примеси от състава, регистриран в комплекта документация, придружаващ оригиналното заявление.

3. При издаване на разрешения, държавите-членки не използват информацията, посочена в приложение II, в полза на други заявители:

а)	освен ако заявителят се е договорил с първия заявител за използване на тази информация; или

б)	за срок от 10 години от първото включване в приложение I на активно вещество, което не се намира на пазара две години след датата на нотифициране на настоящата директива; или

в)	за срок не по-дълъг от 10 години, считано от датата на решението, взето във всяка държава-членка, и предвиден в съществуващите национални правила относно активно вещество, което се намира на пазара две години след датата на нотифициране на настоящата директива; и

г)

за срок от 5 години от датата на решението, след получаване на допълнителна информация, необходима за първо включване в приложение I, или за изменение на условията или за поддържане включването на активно вещество в приложение I, което решение е взето с цел да се изменят условията или за да се подкрепи включването на активно вещество в приложение I, освен ако петгодишният срок изтича преди срока, предвиден в параграфи 3, букви б) и в), като в този случай срокът от пет години се удължава така че да изтече едновременно с тези срокове.

4. При издаване на разрешения, държавите-членки не използват информацията, посочена в приложение III, в полза на други заявители:

а)	освен ако заявителят се е договорил с първия заявител за използване на тази информация; или

б)	за срок от 10 години след първото разрешаване на продукти за растителна защита в държава-членка, когато разрешението следва включването в приложение I на активно вещество, съдържащо се в продукта; или

в)	за срок не по-дълъг от 10 години и предвиден в съществуващите национални правила след първото разрешаване на продукта за растителна защита във всяка държава-членка, когато разрешението предхожда включването в приложение I на всяко активно вещество, съдържащо се в продукта.

5. При разглеждане на заявление за разрешение държавите-членки информират Комисията за случаи, при които разглеждат включването в приложение I на активно вещество, което е произведено от лице или по производствен процес, различни от тези, определени в документацията на основание, на която активните вещества са били първоначално включени в приложение I. Те предават на Комисията всички данни относно идентичността и примесите на активното вещество.

6. Чрез дерогация от параграф 1 за активни вещества, които вече са на пазара две години след съобщаването на настоящата директива, държавата-членка може, като задължително отчита разпоредбите на Договора, да продължи да прилага предишните национални правила относно изискванията за данни, доколкото тези вещества не са включени в приложение I.

7. Независимо от параграф 1 и без да се засягат разпоредбите на член 10, когато активно вещество е включено в приложение I:

а)

заявителят на разрешението за продукт за растителна защита преди провеждането на опити върху гръбначни животни трябва да отправи питане до компетентния орган на държавата-членка, към която възнамерява да отправи заявление:

—	дали продуктът за растителна защита, за който трябва да се отправи заявление, не е същият като препарат за растителна защита, за който вече е дадено разрешение, и

—	за имената и адресите на лицето или лицата, на които е издадено разрешение или разрешения.

Запитването се подкрепя от доказателство, че бъдещият заявител възнамерява да подаде заявление за разрешение от свое име и че налице е останалата информация, определена в параграф 1;

б)

ако компетентният орган на държавата-членка се убеди, че заявителят възнамерява да подаде заявление, той предоставя имената и адресите на лицето или лицата, на които са издадени предходни съответни разрешения, като същевременно информират лицето или лицата, на които са издадени разрешенията, за името и адреса на заявителя.

Лицето или лицата, на които са издадени предходни разрешения и заявителят предприемат необходимите мерки за постигане на споразумение за обмяна на информация, така че да се избегне дублирането на тестване върху гръбначни животни.

Когато се изисква информация с оглед включване в приложение I на активно вещество, което е вече на пазара две години след съобщаването на настоящата директива, компетентните органи на държавите-членки насърчават притежателите на данни да си сътрудничат при представяне на изискваните данни с оглед ограничаване на дублирането на тестването върху гръбначни животни.

Ако обаче заявителят и лицата, на които са издадени предходни разрешения за същия продукт, не могат да постигнат съгласие по отношение на обмена на данните, държавите-членки могат да въведат национални мерки, задължаващи заявителя и лицата, на които са издадани предходни разрешения, намиращи се на техните територии, да обменят данните с оглед избягване на дублирането на тестването върху гръбначни животни, както и определят процедурата за използване на информацията и разумния баланс на интересите на заинтересуваните страни.

Член 14

Без да се засягат разпоредбите на Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. за свободния достъп до информация за околната среда (17), държавите-членки и Комисията осигуряват информацията, предоставена от заявителите, включваща производствени и търговски тайни, да се третира като поверителна, ако заявителят, който желае активно вещество да бъде включено в приложение I или заявителят на разрешение на продукт за растителна защита поиска това и ако държавата-членка или Комисията приемат, че искането на заявителя е оправдано.

Поверителността не се отнася за:

—	имената и съдържанието на активното вещество или вещества и името на продукта за растителна защита,

—	имената на други вещества, които се считат за опасни съгласно Директиви 67/548/ЕИО и 78/631/ЕИО,

—	физико-химичните данни за активното вещество и продукта за растителна защита,

—	методите за обезвреждане на активното вещество или продукта за растителна защита,

—	резюмето от резултатите от изпитванията за установяване на ефекасността на веществото или продукта и за отсъствие на вредно действие на продукта за хората, животните, растенията и околната среда.

—	препоръчаните методи и мерките за предотвратяване или намаляване на риска при работа, съхраняване, транспортиране на продукта и при пожар,

—	методите за анализ, упоменати в член 4, параграф 1, букви в) и г) и член 5, параграф 1,

—	методи за унищожаване на продукта и опаковката му,

—	процедури, които трябва да се следват при почистване на замърсявания от случайни разсипвания или разливи,

—	начините за оказване на първа помощ и медицинско лечение при телесни увреждания.

Ако заявител впоследствие разкрие информация, която преди това е била поверителна, той трябва да информира съответно компетентния орган.

Пакетиране и етикетиране на продукти за растителна защита

Член 15

Член 5, параграф 1 от Директива 78/631/ЕИО се прилага за всички продукти за растителна защита, които не са обхванати от Директива 78/631/ЕИО.

Член 16

Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че опаковките на продуктите за растителна защита отговарят на следните изисквания по отношение на етикетирането:

Всяка опаковка трябва да показва по четлив и траен начин следните указания:

а)	търговското име или означение на продукта за растителна защита;

б)	името и адреса на лицето, на което е издадено разрешението, както и номера на издаденото разрешение на продукта за растителна защита, а ако са различни — името и адреса на лицето, което отговаря за крайното пакетиране и етикетиране на продукта за растителна защита на пазара;

в)

наименованието и количеството на всяко активно вещество, обозначено както това е предвидено в член 6 от Директива 67/548/ЕИО и по-специално параграф 2, буквa г) от този член.

Името трябва да бъде същото, като даденото в списъка, съдържащ се в приложение I към Директива 67/548/ЕИО, а ако веществото не е включено в него, то трябва да бъде посочено под общоприетото име съгласно ISO. Ако такова име не съществува, активното вещество трябва да бъде означено с неговото химично наименование, съгласно правилата на IUPAC;

г)	нетното количество на продукта за растителна защита, дадено в законоустановени мерни единици;

д)	номер на партидата на препарата, или друго означение, с което той се идентифицира;

е)	конкретни данни, изисквани съгласно член 6 от Директива 78/631/ЕИО, по-специално посочените в параграф 2, букви г), ж), з) и и) и параграфи 3 и 4 от този член, и информация за оказване на първа помощ;

ж)	естеството за рисковете на хората, животните и околната среда чрез типа формулировка от стандартните, посочени в приложение IV, подбрани според необходимостта;

з)	предпазни мерки за защита на хората, животните и околната среда чрез типа формулировка от стандартните, посочени в приложение V, подбрани според необходимостта;

и)	типът на действие на продукта за растителна защита (например инсектицид, растежен регулатор, хербицид и т.н.);

й)	тип на препарата (например умокряем прах, емулгируем концентрат и т.н.);

к)	употребите, за които има разрешение, и специфичните агротехнически, растителнозащитни и екологични условия, при които продуктът може да бъде използван или не трябва да бъде използван;

л)	указания за приложение и дозировка, изразена в метрични единици, за всека употреба, предвидена съгласно условията на разрешението;

м)

когато е необходимо, какъв интервал трябва да се спазва между третирането и:

—	засяването или засаждането на културата, която се предпазва,

—	засяването или засаждането на следващите култури,

—	достъп на хора или животни до третираната култура,

—	прибиране на реколтата,

—	използване или консумация;

н)

конкретни данни за възможна фитотоксичност, сортова чувствителност и за всички други преки или непреки неблагоприятни ефекти върху растения или продукти от растителен произход, както и до интервалите, които трябва да се спазват между третиранията и засяването или засаждането на:

—	въпросната култура, или

—	следващите култури;

о)	изречението „Прочетете придружаващите указания преди използване“, ако се придружава от листовка, както е предвидено в параграф 2;

п)	указания за безопасно изхвърляне на продукта за растителна защита и на неговата опаковка; и

р)	датата, на която изтича срокът на годност при нормални условия на съхранение, когато срокът за съхранение на препарата е по-къс от две години.

2.	Държавите-членки могат да разрешават изискванията по параграф 1, букви л), м) и н) да бъдат посочени върху отделна листовка, която придружава опаковката, ако наличното място върху опаковката е твърде малко. Тази листовка се разглежда като част от етикета за целите на настоящата директива.

(3)

Като отчитат правилата, които са в сила в рамките на техните територии по отношение на доставките на някои продукти за растителна защита за някои категории потребители, в очакване на хармонизиране в Общността, държавите-членки трябва да изискват на етикета да бъде посочено дали продуктът е ограничен за употреба от дадена категория потребители.

При никакви обстоятелства етикетът върху опаковката на продукт за растителна защита не може да съдържа надпис „нетоксичен“, „безвреден“ или подобни указания. Въпреки това, информация в смисъл, че продуктът за растителна защита може да се използва, когато пчелите и други видове, към които не е насочен, са в активен летеж, или когато културните растения и плевелите цъфтят, или други подобни фрази за защита на пчелите или други видове, към които не е насочен, може да се посочи на етикета, ако разрешението се свързва изрично с използването през сезона на активния летеж на пчелите или други определени видове и представлява минимална опасност за тях.

Държавите-членки могат да изискат при пускането на пазара на продукти за растителна защита на тяхна територия те да бъдат етикетирани на техния национален език или езици и могат да изискват да се представят мостри, модели и проекти на опаковките, етикетирането и листовките, упоменати в този член.

Чрез дерогация от параграф 1, букви ж) и з), държавите-членки могат да изискват добавяне на ясни за разчитане и трайно изписани върху опаковката фрази, когато те преценят, че това е необходимо за защита на хората, животните или околната среда; в такива случаи те уведомяват незабавно останалите държави-членки и Комисията за всяка предоставена дерогация и изпращат допълнителната фраза или фрази и основанията за тези изисквания.

В съответствие с процедурата, постановена в член 19, се взема решение дали допълнителната фраза или фрази са оправдани или не и приложения IV и V се изменят съответно или съответните държави-членки не трябва да изискват вече тази фраза(и). Държавите-членки имат право да запазят своето изискване до вземане на решение.

Мерки за контрол

Член 17

Държавите-членки вземат необходимите мерки продуктите за растителна защита, които са пуснати на пазара, и тяхната употреба да бъдат официално проверявани дали отговарят на изискванията на настоящата директива и по-специално дали изискванията за получаване на разрешение и информация са посочени на етикета.

Държавите-членки съобщават в доклад ежегодно до 1 август пред останалите държави-членки и Комисията резултатите от предприетите през предходната година мерки за контрол.

Административни разпоредби

Член 18

1. Съветът по предложение на Комисията с квалифицирано мнозинство приема „единните принципи“, посочени в приложение VI.

2. В съответствие с процедурата, установена в член 19, и като се има предвид достигнатото равнище на научно-техническите познания, се приемат необходимите изменения в приложения II, III, IV, V и VI.

Член 19

Когато се прави позоваване на процедурата, постановена в този член, въпросите се отнасят незабавно от председателя по негова инциатива или по искане на държава-членка до Постоянния фитосанитарен комитет, създаден с Решение 76/894/ЕИО (18), наричан по-нататък „комитетът“.

Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които трябва да се вземат. Комитетът приема своето становище по проекта в срока, който председателят определя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, постановено в член 148, параграф 2 от Договора. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета се претеглят по начина, определен в горепосочения член. Председателят не гласува.

Комисията одобрява предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на комитета.

Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета, или не се приеме становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение, свързано с мерките, които трябва да се вземат. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичане на срок от три месеца от датата на сезиране на Съвета, Съветът не е приел решение, предложените мерки се приемат от Комисията.

Член 20

Когато се прави позоваване на процедурата, установена в насотящия член, въпросите се отнасят незабавно от председателя, по негова инциатива или по искане на държава-членка, до комитета.

Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които трябва да се вземат. Комитетът приема своето становище по проекта в срока, който председателят определя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, постановено в член 148, параграф 2. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета се претеглят по начина, определен в горепосочения член. Председателят не гласува.

Комисията одобрява предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на комитета.

Ако след изтичане на срок от 15 дни от датата на сезиране на Съвета, Съветът не е приел решение, предложените мерки се одобряват от Комисията.

Член 21

Когато се прави позоваване на процедурата, постановена в настоящия член, въпросите се отнасят незабавно от председателя, по негова инциатива или по искане на държава-членка, до комитета.

Становището се записва в протокола; в допълнение, всяка държава-членка има право да поиска нейната позиция да бъде отразена в протокола.

Комисията се съобразява възможно в най-голяма степен със становището, прието от комитета. Тя информира комитета за начина, по който неговото становище е отчетено.

Научноизследователска и развойна дейност

Член 22

1. Държавите-членки постановяват, че всички експерименти или тестове за научноизследователски и развойни цели, включващи отделяне в околната среда на неразрешен продукт за растителна защита, могат да се извършват само след получаване на разрешение за опитите, при контролирани условия и в ограничени количества и райони.

2. Заинтересованите лица подават заявление пред компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия ще се извършват опитите или тестовете, в сроковете, предписани от държавата-членка, преди започването на експеримента или теста, заедно с документация, съдържаща всички налични данни, позволяващи да се направи оценка на възможните ефекти върху човешкото здраве и здравето на животните или възможното въздействие върху околната среда.

Ако предложените експерименти или тестове, посочени в параграф 1, са в състояние да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве и здравето на хората или неприемливо неблагоприято въздействие върху околната среда, съответната държава-членка може да ги забрани или да ги разреши при условия, които тя смята за нужни за предотвратяване на тези последици.

3. Параграф 2 не се прилага, ако държавата-членка е предоставила на заинтересованото лице правото да извърши някои опити и тестове, и е определила при какви условия тези опити и тестове трябва да се извършат.

4. Общите условия за прилагането на настоящия член, по-специално максималните количества пестициди, които могат да бъдат отделяни по време на опитите, обхванати от параграф 1, и минималната информация, която трябва да бъде предоставена в съответствие с параграф 2, се приемат съгласно предвидената в член 19 процедура.

5. Разпоредбите на настоящия член не се прилагат за експерименти или тестове, които са обхванати от част Б на Директива 90/220/ЕИО.

Въвеждане на директивата

Член 23

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от две години от датата на нейното нотифициране. Те незабавно информират Комисията за това. Единните принципи се приемат една година след датата на нотифициране.

2. Чрез дерогация от параграф 1, държавите-членки не са длъжни да въвеждат в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби за прилагане на член 10, параграф 1, второ тире, най-късно до една година след приемането на единните принципи, и само във връзка с изискванията на член 4, параграф 1, букви б) до д), които са обхванати от така приетите единни принципи.

Член 24

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 15 юли 1991 година.

За Съвета

Председател

P. BUKMAN

(1) ОВ С 89, 10.4.1989 г., стр. 22.

(2) ОВ С 72, 18.3.1991 г., стр. 33.

(3) ОВ С 56, 7.3.1990 г., стр. 3.

(4) ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1.

(5) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 15.

(6) ОВ L 206, 29.7.1978 г., стр. 13.

(7) ОВ L 144, 30.5.1984 г., стр. 1.

(8) ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(9) ОВ L 287, 19.10.1990 г., стр. 37.

(10) Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 26 юли 1991 г.

(11) ОВ L 155, 22.6.1988 г., стр. 2.

(12) ОВ L 350, 14.12.1990 г., стр. 71.

(13) ОВ L 221, 7.8.1986 г., стр. 36.

(14) ОВ L 126, 20.5.1988 г., стр. 53.

(15) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 36.

(16) ОВ L 296, 27.10.1990 г., стр. 63.

(17) ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 56.

(18) ОВ L 340, 9.12.1976 г., стр. 25.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА, РАЗРЕШЕНИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В СЪСТАВА НА ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДОКУМЕНТАЦИЯТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ НА АКТИВНО ВЕЩЕСТВО В ПРИЛОЖЕНИЕ I

ВЪВЕДЕНИЕ

Информацията включва:

—

техническа документация, предоставяща необходимата информация за оценяване на предвидимите, непосредствени или предстоящи да настъпят рискове, които активното вещество може да представлява за хората и околната среда, и съдържаща най-малко информацията и резултатите от посочените по-долу изследвания, както и подробно и пълно описание на извършените изследвания, използваните методи или библиографска справка за тях,

—	предложение за класификация и етикетиране на веществото съгласно изискванията на Директива 67/548/ЕИО.

Не е необходимо обаче да се предоставят някои части от информацията, които не са необходими поради естеството на веществото или предложената му употреба. В тези случаи, или когато не е необходимо от научна гледна точка, или е технически невъзможно да се предостави информация, трябва да се предостави обосновка, която е приемлива за Комисията в съответствие с член 6.

Тестовете трябва да се извършват в съответствие с методите, описани в приложение V към Директива 79/831/ЕИО или, ако методът е неподходящ или не е описан, използването на други методи трябва да бъде обосновано. Тестовете трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Директива 86/609/ЕИО и принципите, посочени в Директива 87/18/ЕИО (1).

ЧАСТ А

Химични вещества (2)

1. Идентификация на активното вещество

1.1. заявител (име, адрес и т.н.)

1.2. производител (име, адрес, включително в коя държава се произвежда).

1.3. общо име — предложено или прието от ISO и синоними.

1.4. химично наименование (по номенклатурата на IUPAC).

1.5. номер(a) по номенклатурата на производителя.

1.6. номера по CAS и ЕИО (ако съществуват).

1.7. емпирична формула, структурна формула, молекулно тегло.

1.8. информация за метода на производство на активното вещество (синтез).

1.9. спецификация за чистотата на активното вещество, в г/кг или г/л, в зависимост от случая.

1.10. идентификация на изомерите, примесите и добавките (включително стабилизаторите) с техните структурни формули и състав в г/кг или г/л, в зависимост от случая.

2. Физични и химични свойства на активното вещество

2.1. точка на топене, точка на кипене, относителна плътност (3)

2.2. парно налягане (в Ра) при 20 °С, летливост (константа на Хенри) (3)

2.3. външен вид (физично състояние, цвят и мирис, а при нужда — прагова концентрация за вещества с интензивен цвят и вкус във вода) (4)

2.4. абсорбционен спектър (ултравиолетов/видим-УВ/ВИС-инфрачервен ИР-ядрен магнитен резонанс-ЯМР-масспектроскопия), молекулярно затихване при подходяща дължина на вълната (3)

2.5. разтворимост във вода и влияние на рН (5 до 9) върху разтворимостта (3)

2.6. разтворимост в органични разтворители, влияние на рН и температурата върху разтворимостта (3)

27. коефициент на разделяне октанол/вода и влияние на рН (5 до 9) и на температурата (3)

2.8. стабилност във вода, скорост на хидролизата, фотохимично разграждане, разпадни продукти, константа на дисоциация и влияние на рН (5 до 9) (3)

2.9. стабилност във въздуха, фотохимично разграждане, идентифициране на продукта (продуктите) на разграждането (4)

2.10. стабилност в органични разтворители, използвани при производството на продуктите (4)

2.11. термична стабилност, идентифициране на продуктите от разграждането

2.12. запалимост (включително самозапалване), идентификация на продуктите от горенето

2.13. точка на възпламеняване

2.14. повърхностно налягане

2.15. експлозивни свойства

2.16. окислителни свойства

2.17. реактивност по отношение на материала на опаковките, използвани за съхранение

3. Друга информация за активното вещество

3.1. приложение (фунгицид, хербицид, инсектицид, репелент, растежен регулатор)

3.2. действие върху вредните организми (контактна, инхалаторна, стомашна отрова, фунгитоксично и фунгистатично действие, системно или контактно действие в растенията)

3.3. област на приложение (предпазвани култури на полето, оранжерии, складове за съхраняване на растителни продукти, домашни градини)

3.4. при нужда, в зависимост от резултатите от тестовете, специфични агротехнически, фитосанитарни и екологични условия, при които веществото може или не може да се използва.

3.5. вредни организми, срещу които се прилага, и култури или продукти, които предпазва или лекува

3.6. механизъм на действие

3.7. информация за поява или възможна поява на резистентност и подходяща стратегия за управление на процеса.

3.8. препоръчвани мерки за безопасност при приложение, съхранение, транспортиране или пожар

3.9. в случай на пожар — естество на реактивния продукт, на горящите газове и т.н.

3.10. спешни мерки в случай на авария

3.10.1. процедура за унищожаване или почистване на замърсяване с активното вещество

3.10.2. възможност за регенериране

3.10.3. възможност за неутрализиране

3.10.4. контролирано изхвърляне

3.10.5. контролирано изгаряне

3.10.6. пречистване на водата

3.10.7. други.

4. Методи за анализ

4.1. методи за анализ за определяне на чисто активно вещество и, когато е необходимо, на съответните продукти при разрушаване, изомери и примеси на активното вещество и добавки (например, стабилизиращи вещества)

4.2. методи за анализ, включително коефицент на усвояване и границите на определяне за остатъци в, и когато е релевантно, за:

4.2.1. третирани растения, растителни продукти, хранителни продукти, храни за животни

4.2.2. почва

4.2.3. вода (включително и питейна вода)

4.2.4. въздух

4.2.5. животински и човешки телесни течности и тъкани

5. Токсикологични изследвания и метаболизъм на активните вещества

5.1. остра токсичност

5.1.1. орална

5.1.2. кожна

5.1.3. инхалаторна.

5.1.4. интраперитонеална

5.1.5. кожно дразнене и очно дразнене, спорез случая

5.1.6. кожна сенсибилизация.

5.2. краткосрочна токсичност

5.2.1. кумулативна орална токсичност (изследване: 28-дневно).

5.2.2. орално приемане, два вида, от които един гризач (за предпочитане плъх) и един негризач, обикновено изследване: 90-дневно.

5.2.3. други начини (чрез вдишване, подкожно, според случая)

5.3. хронична токсичност

5.3.1. дългосрочна орална токсичност и канцерогенност (плъх и друг вид бозайници) — други начини, според случая

5.4. мутагенност — пакет от тест за генни мутации, хромозомните отклонения и ДНК отклонения.

5.5. репрудоктивна токсичност

5.5.1. изследвания за тератогенност — заек и един вид гризач, по орален път, и когато е необходимо — подкожно

5.5.2. изследване на няколко поколения бозайници (поне две поколения).

5.6. изследвания на метаболизма при бозайници

5.6.1. изследване на абсорбцията, разпределяне и отделяне след третиране по орален и подкожен път

5.6.2. изясняване на пътищата на метаболизма

5.7. изследвания за невротоксичност, включително, когато се налага, отдалечена невротоксичност при възрастни кокошки

5.8. допълнителни изследвания

5.8.1. токсичен ефект на метаболити от третирани растения, когато те се различават от метаболитите, установени при животни

5.8.2. механистични проучвания, необходими за изясняване на въздействия, докладвани при изследване на токсичността

5.9. токсични ефекти върху добитък и домашни любимци

5.10. медицински данни

5.10.1. медицински изследвания на работниците при производството

5.10.2. преки наблюдения — клинични случаи и инциденти на отравяния

5.10.3. здравни отчети от промишлеността и земеделието

5.10.4. наблюдения за експозиция на населението и епидемиологични изследвания, ако са подходящи

5.10.5. диагностика на отравянето (определяне на активното вещество, метаболити), специфични признаци на отравянето, клинични изследвания.

5.10.6. наблюдение върху повишаване на чувствителността и алергичността.

5.10.7. препоръчано лечение: мерки за първа помощ, антидоти, медицинско лечение

5.10.8. очаквани ефекти от отравянето

5.11. обобщение на данните за токсичност и обща оценка (включително ниво на ненаблюдавани неблагоприятни ефекти (НННЕ), ниво на ненаблюдавани ефекти (ННЕ), допустима дневна доза (ДДД)). Цялостна оценка по отношение на всички токсилогични данни и другата информация, отнасяща се за активното вещество.

6. Остатъци в и върху третираните продукти, храни и фуражи

6.1. идентифициране на продуктите от разпадането и от реакциите, както и на метаболитите, намиращи се в третираните растения или продукти

6.2. поведение на остатъка от активното вещество и на неговите метаболити от момента на третирането до прибирането на реколтата или излизането от складовото помещение — поемане и разпределение в и, когато е релевантно, върху растенията, кинетика на изчезване, свързване със съставните елементи на растенията и др.

6.3. общ материален баланс за активното вещество; достатъчно данни за остатъчните пестицидни вещества, получени в рамките на контролирани опити и достатъчни да се докаже, че образуващите се при третиране остатъчни вещества нямат отражение върху здравето на хората и животните

6.4. оценка на потенциалния или на реалния риск от постъпване на остатъчни вещества по хранителен или друг път, например: данни, отнасящи се до контрола на остатъчните пестицидни вещества, които се съдържат в разпространени в търговската мрежа продукти, или данни, отнасящи се до риска за замърсяване чрез въздуха, водата и др.

6.5. изследване на храненето и метаболизма при животни (дали има наличност на остатъчни пестицидни вещества в или върху растенията или части от растенията, използвани за храна на животните и преценка на остатъчни пестицидни вещества, съдържащи се в хранителните продукти от животински произход)

6.6. влияние на промишлената преработка (или на домашната преработка) върху естеството и количеството на остатъците

6.7. резюме и оценка на поведението на остатъците на базата на събраните данни съгласно точки 6.1 до 6.6

7. Съдба и поведение на пестицидите в околната среда

7.1. съдба и поведение в почвата

7.1.1. скорост и пътища на разпадане (до 90 % разпадане), включително идентифициране на извършващите се процеси, на метаболитите и на разпадните продукти най-малко в три типа почви в определени условия

7.1.2. адсорбция и десорбция най-малко в три типа почви, и ако е необходимо — адсорбция и десорбция на метаболитите и на разпадните продукти.

7.1.3. подвижност най-малко в три типа почви, и ако е необходимо — подвижност на метаболитите и на разпадните продукти.

7.1.4. количество и естество на остатъци

7.2. съдба и поведение във въздуха и водата

7.2.1. скорост и пътища на разпадане във водна среда — биоразпадане, хидролиза и фотолиза (доколкото тези аспекти не се покриват в точка 2.8.), включително идентифициране на метаболитите и разпадните продукти

7.2.2. адсорбция и десорбция във вода (утаяване), и ако е необходимо - адсорбция и десорбция на метаболитите и на разпадните продукти

7.2.3. скорост и пътища на разпадане във въздуха (за фумиганти и други летливи вещества) (доколкото тези аспекти не се покриват в точка 2.9)

8. Екотоксикологични изследвания на активното вещество

8.1. влияние върху птиците

8.1.1. остра орална токсичност

8.1.2. непосредствена токсичност — изследване на храната в продължение на 8 дни поне при един вид (освен бройлери)

8.1.3. влияние върху размножаването

8.2. Влияние върху водни организми

8.2.1. остра токсичност при риби

8.2.2. хронична токсичност при риби

8.2.3. влияние върху развитието и размножаването на рибите

8.2.4. биоакумулация при риби

8.2.5. остра токсичност при водните бълхи

8.2.6. степен на растежно развитие и на възпроизводство при водните бълхи

8.2.7. влияние върху растежното развитие на водораслите

8.3. влияние върху други организми, които не са предмет на водената борба

8.3.1. остра токсичност при пчели и други полезни артроподи (например хищници)

8.3.2. токсичност за земните червеи и други почвени макроорганизми, които не са предмет на водената борба

8.3.3. влияние върху почвените микроорганизми, които не са предмет на водената борба

8.3.4. влияние върху други организми, които не са предмет на водената борба (флора и фауна) и които са изложени на риск

8.3.5. влияние върху методите за биологично третиране на отпадните води.

9. Обобщение и оценка на данните за остатъци от точки 7 и 8

10. Предложения, включително обосновка на предложенията за класификация и етикетиране на активното вещество съгласно разпоредбите на Директива 67/548/ЕИО на Съвета

—	символ(и) за опасност

—	посочване на опасността

—	фрази за риск

—	фрази за безопасност

11. Документация за представителен продукт за растителна защита, предвидена в приложение III, част А

ЧАСТ Б

Микроорганизми и вируси

(тази част не се прилага за генетично модифицирани организми (ГМО), които са предмет на Директива 90/220/ЕИО)

1. Идентификация на организма

1.1. заявител (име, адрес, регистрация и др.)

1.2. производител (име, адрес, включително място на производство)

1.3. общо име или алтернативни и заместващи имена

1.4. таксономично име и разновидност за бактерии, протозои и гъби, информация дали е стереотипен вариант или мутантна разновидност; за вирусите - таксономичното описание на агента, серотип, разновидност или мутант

1.5. номер на колекцията и културата, където се съхранява

1.6. подходящи процедури за изследване и критерии за идентификация (морфология, биохимия, серология)

1.7. състав — микробиологична чистота, естество, идентификация, свойства, съдържание на замърсители и странични организми

2. Биологични свойства на организма

2.1. целеви организъм; патогенност или вид на антагонизма към гостоприемника, инфекциозна доза, начин на предаване и информация за механизма на действие

2.2. история на организма и неговите приложения; естествен източник и географско разпространение

2.3. обсег на специфичност спрямо гостоприемника и ефекти върху видове извън целевия вреден организъм, включително видове най-тясно свързани с целевия вид — да се включат инфекциозност, патогенност и начин на предаване

2.4. инфекциозност и физична стабилност при приложение съгласно предложения метод; действие на температурата, излагането на въздушна радиация и др. устойчивост при употребата му при вероятните условия на околната среда

2.5. организмът тясно свързан ли е с растителен патоген или с патоген на гръбначен организъм, или с нецелеви безгръбначни видове

2.6. лабораторно доказателство за генетична стабилност (т.е. степен на мутиране) при предлаганата употреба в условията на околната среда.

2.7. наличие, отсъствие или произвеждане на токсини, както и тяхното естество, идентичност, химична структура (ако е подходящо) и стабилност

3. Допълнителна информация за организма

3.1. действие — фунгицид, хербицид, инсектицид, репелент, растежен регулатор

3.2. ефект върху вредните организми — контактна, инхалаторна, стомашна отрова, токсичен за или потискащ гъбите и др.; системен или не в растенията

3.3. предвиждана област на употреба — на полето, в оранжерии, при съхранение на храни и фуражи, в домашни градини

3.4. когато е необходимо в резултат от изследванията — информация за специфични условия на земеделието, здравето на растенията и на околната среда, при активното вещество може или не може да се прилага

3.5. вредни организми, срещу които действа, и култури или продукти, които предпазва или лекува

3.6. метод за получаване с описание на приложената техника за осигуряване на стандартен продукт и методи за изследване на стандартизирането му; при мутанти да се представи подробна информация за получаването и изолирането с всички известни различия между мутанта и неговия първичен източник

3.7. методи за предпазване от загубата на вирулентност при съхранение на зародишите

3.8. препоръчвани методи и предпазни мерки при работа, съхранение, транспорт или пожар

3.9. възможност за превръщане на организма в неинфекциозен

4. Аналитични методи

4.1. методи за установяване на идентичността и чистотата на съхраняваните зародиши, от които се произвеждат партидите и получени резултати, включително информация за изменчивост

4.2. методи за доказване на микробиологична чистота в крайния продукт и за доказване, че замърсителите се контролират до приемливо ниво, получени резултати и информация за изменчивост

4.3. методи за доказване отсъствие на патогени за хората или за други бозайници като замърсители на активното вещество, включително при протозои и гъби, влиянието на температурата (35 °С и други подходящи температури)

4.4. методи за определяне на жизнеспособни и нежизнеспособни (т.е. токсини) остатъци в или върху третираните продукти, храни, фуражи, животински и човешки телесни течности или тъкани, почва, води и възду, когато се налага

5. Изследване за токсичност, патогенност и инфекциозност

5.1. бактерии, гъби, протозоа и микоплазма

токсичност и/или патогенност и инфекциозност

5.1.1.1. орална еднократна доза

5.1.1.2. в случаите, когато еднократната доза е неподходяща за оценка на патогенността, се провеждат изследвания за установяване на порядъка при силно токсични агенти и инфекциозността

5.1.1.3. перкутанна еднократна доза

5.1.1.4. инхалаторна еднократна доза

5.1.1.5. интраперитонеална еднократна доза

5.1.1.6. кожно и когато е необходимо — очно дразнене

5.1.1.7. кожна сенсибилизация

краткосрочна токсичност (90-дневна експозиция)

5.1.2.1. орално въвеждане

5.1.2.2. други пътища (инхалаторен, дермален, когато се налага)

допълнителни токсикологични изследвания и/или изследвания за патогенността и/или инфекциозност

5.1.3.1. орална дългосрочна токсичност и канцерогенеза

5.1.3.2. мутагенеза (тестове съгласно точка 5.4. от част А).

5.1.3.3. изследвания за тератогенност

5.1.3.4. изследвания на няколко поколения бозайници (най-малко на две поколения)

5.1.3.5. изследвания на метаболизма — абсорбция, разпределяне и отделяне в бозайници, включително изясняване на пътищата на метаболизма

5.1.3.6. изследвания за невротоксичност, включително когато се налага, отдалечена невротоксичност при възластни кокошки

5.1.3.7. имунотоксичност (алергенност)

5.1.3.8. патогенност и инфекциозност при имунно потискане

5.2. вируси, вирусоподобни

5.2.1. остра токсичност и/или патогенност и инфекциозност; данните, както са изброени в точка 5.1.1. и изследвания на клетъчни култури, като се използват пречистен инфекционен вирус и първични клетъчни култури от клетки на бозайници, птици и риби

5.2.2. краткосрочна токсичност

данните, както са изброени в точка 5.1.2. и изследванията за инфекциозност, проведени върху живи организми или върху подходяща клетъчна култура, най-малко 7 дни след последното въвеждане на изследваните животни

5.2.3. допълнителни токсикологични изследвания и/или изследвания за патогенност и инфекциозността, както са изброени в точка 5.1.3

5.3. токсични ефекти върху добитък и домашни животни

5.4. медицински данни

5.4.1. медицински прегледи на персонала при производството

5.4.2. протоколи за здравословното състояние при промишлеността, и при приложение в земеделието

5.4.3. наблюдения върху експозицията на населението и епидемиологични данни, ако е подходящо

5.4.4. диагноза на отравянето, специфични признаци за отравяне, и клинични изследвания, ако е подходящо

5.4.5. сенсибилизация/наблюдения за алергичност, когато е подходящо

5.4.6. предложено лечение: мерки за първа помощ, антидот, медицинско лечение, ако е подходящо

5.4.7. прогноза на очакваните ефекти от отравянето, ако еподходящо

5.5. обобщение на токсикологичните данни и заключение (включително NOAEL, NOEL и ADI, когато е подходящо); цялостна оценка на данните за токсичност, патогенност и инфекциозност и информация за инфекциозността и друга информация за активното вещество

6. Остатъци във и върху третираните продукти, храни и фуражи

6.1. идентификация на жизнеспособните и нежизнеспособните (токсини) остатъци във или върху третираните растения или продукти, жизнеспособните остатъци чрез култура или биологични опити и нежизнеспособните с подходящи техники

6.2. вероятност за размножаване на активната субстанция във или върху културите или храните заедно с доклад за всеки ефект върху качеството на храните

6.3. в случаи, когато остатъци от токсини остават във или върху растителен продукт, който се яде, се изискват данните, изброени в част А, точки 4.2.1 и 6

6.4. обобщение и оценка на поведението на остатъците от данните, представени съгласно точки 6.1—6.3

7. Съдба и поведение в околната среда

7.1. разпространение, подвижност и устойчивост във въздуха, водата и почвата

7.2. информация за движението в хранителната верига

7.3. когато се получават токсини, е необходимо при нужда да се предоставят данните, предвидени в част А, точка 7

8. Екотоксикологични изследвания

8.1. птици — остра орална токсичност и/или патогенност и заразност

8.2. риби — остра токсичност и/или патогенност и заразност

8.3. токсичност — водни бълхи, ако е необходимо

8.4. влияние върху растежа на водорасли

8.5. важни паразити и вредители на вида (или на видовете), срещу когото се води борбата: остра токсичност и/или патогенност и заразност

8.6. пчели: остра токсичност и/или патогенност и заразност

8.7. земни червеи: остра токсичност и/или патогенност и заразност

8.8. други организми, които не са предмет на провежданата борба и които могат да бъдат застрашени: остра токсичност и/или патогенност и заразност

8.9. степен, размер на индиректно замърсяване на култури, които не са предмет на провежданата борба, диворастящи растения, почви и води

8.10. влияние върху други растения и животни

8.11. когато се образуват токсини, трябва да се предоставят в случай на нужда данните, предвидени в част А, точки 8.1.2, 8.1.3, 8.2.2—8.2.7 и точка 8.3.3

9. Обобщение и оценка на точки 7 и 8

10. Предложения, включително обосновка на предложенията за класификация и етикетиране на активното вещество съгласно разпоредбите на Директива 67/548/ЕИО

—	символ(и) за опасност

—	указания за опасност

—	фрази за риск

—	фрази за безопасност

11. Документация, отговаряща на разпоредбите от приложение III, част Б и отнасяща се до даден представителен продукт за растителна защита

(1) ОВ L 15, 17.1.1987 г., стр. 29.

(2) Вещество по смисъла на определението в член 2, точка 3.

(3) Тези данни трябва да се представят за пречистено активно вещество със заявена спесификация.

(4) Тези данни трябва да се представят за активно вещество и пречистено активно вещество със заявена спесификация.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

НЕОБХОДИМИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ДАДЕН ПРОДУКТ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

ВЪВЕДЕНИЕ

Информацията съдържа следните елементи:

—

техническа документация, съдържаща необходимата информация за оценка на предвидимите, непосредствени или предстоящи рискове, които продуктът за растителна защита може да представлява за хората и околната среда, и показваща най-малко резултатите от посочените по-долу изследвания, както и подробно и пълно описание на извършените изследвания и на използваните методи, или пък подходяща библиографска справка;

—	предложена класификация и етикетиране на продукта за растителна защита съгласно съответните директиви на Общността.

В отделни случаи, може да се окаже необходимо да се поиска информацията, предвидена в приложение II, част А, по отношение на съставките (например разтворители и синергични вещества).

Някои части от информацията, които не са необходими поради естеството на препарата или поради предлаганото му използване, не е необходимо да бъдат предоставяни. При подобен случай, или когато не е необходимо от научна гледна точка, или не е възможно от техническа гледна точка, на компетентните органи трябва да се представи приемлива обосновка.

Тестовете трябва да се извършват в съответствие с методите, описани в приложение V към Директива 79/831/ЕИО. Ако тези методи са неподходящи и ако се използват други, невключени в горепосочените текстове, тяхното използване трябва да бъде обосновано. Тестовете трябва да се извършват съгласно разпоредбите на Директива 86/609/ЕИО, и съгласно принципите, определени в Директива 87/18/ЕИО.

ЧАСТ А

Химични препарати

1. Идентификация на продукта за растителна защита

1.1. заявител (име, адрес и др.)

1.2. производител на продукта за растителна защита и на активното(те) вещество(ва) (име, адрес, включително местонахождение на предприятие)

1.3. търговско име или предложено търговско име и ако е необходимо — кодов номер на производителя за развиването на препарата

1.4. подробна информация за количествения и качествения състав на продукта (активно(и) вещество(ва), и други съставки)

1.5. физично състояние и вид на продукта (емулсионен концентрат, намокрим прах, разтвор и др.)

1.6. функция (хербицид, инсектицид и др.)

2. Физични, химични и технически свойства на продукта

2.1. външен вид (цвят и мирис)

2.2. експлозивни и окислителни свойства

2.3. точка на възпламеняване и други показатели за горимост или спонтанно възпламеняване

2.4. киселинност/алкалност, и ако е необходимо стойности на рН (1 % във вода)

2.5. вискозитет и повърхностно налягане

2.6. относителна плътност

2.7. съхранение — стабилност и срок на годност — влияние на светлината, температурата и влажността на техническата характеристика на продукта

2.8. техническа характеристика на продукта за растителна защита

2.8.1. намокряемост

2.8.2. образуване на трайна пяна

2.8.3. способност да преминава в суспензия, стабилност на суспензията

2.8.4. тест на мокрото сито, тест на сухото сито

2.8.5. гранулометричен състав и съдържание на прах/фини частици, износване, ронливост

2.8.6. в случай на гранули: тест на сито и указания за гранулометричнен състав, поне на фракциите с размер на частиците, по-голям от 1 мм

2.8.7. съдържание на активното вещество в или върху примамките, гранулите или третираните семена

2.8.8. способност за превръщане в емулсия, ресемулсия, стабилност на емулсията

2.8.9. способност за изтичане, разливане и превръщане в прах

2.9. физична и химична съвместимост с други продукти, включително с продукти за растителна защита, с които едновременната употреба трябва да бъде разрешена

2.10. намокряне, адхезия и дифузия върху третираните растения

3. Данни за приложение

3.1. област на приложение (предпазни култури на полето, в оранжерии, складове за съхранение на растителни продукти, предназначени за храна на хора или животни, градини около дома)

3.2. действие върху вредителите (контактна, инхалаторна или стомашна отрова, фунгитоксично или фунгистатично, системно или контактно в растенията)

3.3. описание на очакваното приложение — видове вредни организми, срещу които се прилага, и/или растения или растителни продукти, които се предпазват

3.4. специфични агротехнически и фитосанитарни условия, както и условия по отношение на околната среда, при които продуктът за растителна защита може или не може да се използва, ако е необходимо, в зависимост от резултатите от изпитването

3.5. доза на приложение

3.6. концентрация на активното вещество в разтвора за пръскане, примамката или третираните семена

3.7. метод на приложение

3.8. брой и график на третиранията, интервали между тях и продължителност на действието на продукти за растителна защита

3.9. необходими периоди на изчакване или други мерки, за да се избегне фитотоксично действие върху следващите култури

3.10. препоръчани указания за приложение

4. Друга информация за продукта за растителна защита

4.1. опаковка (вид, материал, големина и др.), съвместимост на продукта за растителна защита с предложения за опаковка материал

4.2. указания за почистване на техниката за приложение

4.3. минимален срок за безопасна работа, необходими карантинни срокове и други мерки за предпазване на човека, животните и околната среда

4.4. препоръчани методи и предпазни мерки при приложение, съхранение, транспортиране или пожар

4.5. спешни мерки в случай на инцидент

4.6. идентифициране на горимите вещества в случай на пожар

4.7. процедури за унищожаване или за обеззаразяване на продукта за растителна защита и на неговата опаковка

4.7.1. възможности за неутрализиране

4.7.2. контролирано отстраняване

4.7.3. контролирано изгаряне

4.7.4. пречистване на водата

4.7.5. други

5. Методи за анализ

5.1. аналитични методи за определяне състава на продукта за растителна защита

5.2. когато не са предвидени в приложение II, част А, точка 4.2., аналитични методи, включващи процент на рекуперация и граници за определяне на остатъци във, и ако е необходимо, върху следните елементи:

5.2.1. третирани растения, растителни продукти, хранителни продукти, фуражи

5.2.2. почва

5.2.3. вода (включително и питейната)

5.2.4. въздух

5.2.5. човешки и животински течности и тъкани

6. Данни за ефикасност

6.1. предварителни опити

6.2. полски опити

6.3. информация за евентуална поява и развитие на резистентност

6.4. влияние върху качеството, и ако е необходимо — върху добивите от третираните растения, или влияние върху качеството на третираните растителни продукти

6.5. фитотоксичност за растенията или за растителните продукти, които са предмет на третирането

6.6. наблюдения на странични ефекти, например върху полезните организми или върху други организми, които не са обект на третирането, върху следващи култури, върху други третирани растения, използвани за размножаване, например семена, резници, вкоренен посадъчен материал

6.7. обобщение и оценка на данните, представени в точки 6.1—6.6

7. Токсикологични изследвания

7.1. остра токсичност

7.1.1. орална

7.1.2. кожна

7.1.3. инхалаторна

7.1.4. кожно и евентуално очно дразнене

7.1.5. кожна сенсибилизация

7.1.6. при необходимост, остра кожна токсичност, възпаляване на кожата и на очите при комбинации от продукти за растителна защита, за които се иска разрешение за използване именно в такива комбинации

7.2. експозиция на операторите

7.2.1. кожна абсорбция

7.2.2. вероятна експозиция на оператора при реални условия, включително, когато това е необходимо, количествен анализ на този риск

7.2.3. налични токсикологични данни за неактивните съставки

8. Остатъци в и върху третираните продукти, храни и фуражи

8.1. данните се събират чрез контролирани опити, извършени с култури или продукти, предназначени за храна на хора и животни, за които се иска разрешение. Дадени са указания за всички условия и технологии, при които са проведени опитите, включително данните, отнасящи се за остатъчните количества от активното вещество, метаболитите и съставките на продукта за растителна защита. Данните са от датата на третирането до прибирането на реколтата, или, когато третирането е след прибиране на реколтата, разпадането на остатъчните пестицидни вещества в момента на излизане на продукцията от складовото помещение на път за пазара. Трябва да има данни за всички климатични и агрономични условия, при които ще се извършва третирането

8.2. влияние на индустриалната преработка и (или на домашната преработка върху естеството и количеството на остатъците

8.3. влияние върху свежестта, миризмата, вкуса или други качествени характеристики, дължащи се на пестицидни остатъци в или върху пресни или преработени продукти

8.4. оценка на остатъците, намиращи се в продуктите от животински произход, в резултат на погълнатите от животните фуражи или поради директния контакт с постелята, на базата на данните, които се отнасят до остатъците, посочени в точка 8.1., и до изследванията върху животни, съгласно приложение II, част А, точка 6.5

8.5. данни, отнасящи се до следващите култури, или ротационни култури, които могат да поемат остатъци

8.6. интервали, които трябва да се предвидят преди прибиране на реколтата, съобразно предлаганото използване, или периоди на задържане или складово съхранение в случай, че препаратите се използват след прибиране на реколтата

8.7. предложени максимални граници на остатъците и обосновка за приемливостта на тези граници

8.8. обобщение и оценка на данните за остатъците, в зависимост от данните, предоставени по силата на точки 8.1. и 8.7

9. Съдба и поведение в околната среда на продукта за растителна защита

При необходимост, предоставената информация трябва да съдържа данните, посочени в приложение II, част А, точка 7.

9.1. разпространение и разграждане в почвата

9.2. разпространение и разграждане във водата

9.3. разпространение и разграждане във въздуха

10. Екотоксикологични изследвания

10.1. влияние върху птиците

10.1.1. остра токсичност по орален път

10.1.2. контролирани опити, позволяващи да се определи рискът за птиците в реални условия

10.1.3. ако е необходимо, изследвания върху приема от птиците на примамки, гранули или третирани семена

10.2. влияние върху водните видове

10.2.1. остра токсичност върху риби

10.2.2. остра токсичност върху водна бълха

10.2.3. изследвания върху пулверизираната мъгла (ако продуктът е токсичен за рибите или за други водни организми, и ако е устойчив във вода), за да се определи рискът за водните организми при реални условия

в случай на използване в или върху повърхностни води

10.2.4.1. специални изследвания върху риби и други водни организми

10.2.4.2. данни за остатъците от активното вещество, намиращо се в рибите, включително метаболити, обуславящи провеждания на токсикологични изследвания

10.2.5. изследванията, предвидени в приложение II, част А, точки 8.2.2., 8.2.3., 8.2.4., 8.2.6. и 8.2.7., могат да бъдат необходими за някои особени продукти за растителна защита

10.3. влияние върху други организми, които не са предмет на водената борба

10.3.1. влияние върху земни гръбначни животни

10.3.2. токсичност при пчели

10.3.3. влияние върху летящи пчели при реални условия

10.3.4. влияние върху други полезни видове

10.3.5. влияние върху земните червеи и други почвени организми, които могат да бъдат засегнати

10.3.6. влияние върху почвените микроорганизми, които не са предмет на водената борба

10.3.7. обобщение на данните от предварителни опити

11. Обобщение и оценка на информацията по точки 9 и 10

12. Друга информация

12.1. информация за разрешения, издадени в други страни

12.2. информация за приети в други страни максимални граници за остатъци

12.3. предложения с обосновка за класификация и етикетиране съгласно Директиви 67/548/ЕИО и 78/631/ЕИО:

—	символ(и) за опасност

—	посочване на опасностите

—	фрази за риск

—	фрази за безопасност

12.4. предложения за фрази за риск и безопасност, съгласно член 15, параграф 1, букви ж) и з), и за предложените етикети

12.5. спецификация на предложената опаковка

ЧАСТ Б

Продукти за растителна защита от микроорганизми или вируси

(тази част не се прилага за ГМО, които се отнасят до Директива 90/220/ЕИО)

1. Идентификация на продукта за растителна защита

1.1. заявител (име, адрес, и др.)

1.2. производител на продукта и на активното(те) вещество(а) (име, адрес, включително място на производството)

1.3. търговско име или предложено търговско име и кодов номер на производителя или на продукта, ако е подходящо

1.4. подробна количествена и качествена информация за състава на продукта за растителна защита (активна(и) съставка(и), инертни компоненти, странични организми и др.)

1.5. физично състояние и естество на продукта за растителна защита (емулсионен концентрат, намокрим прах и др.)

1.6. категория на употреба (инсектицид, фунгицид и др.)

2. Технически свойства на продукта за растителна защита

2.1. външен вид (цвят и мирис)

2.2. стабилност при съхранение — стабилност и продължителност; влияние на температурата, начин на пакетиране и складиране и др. за запазване на биологичната активност

2.3. методи за установяване на стабилността и разграждането при съхранение

2.4. техническа характеристика на продукта за растителна защита

2.4.1. намокримост

2.4.2. образуване на трайна пяна

2.4.3. суспензионност и стабилност на суспензията

2.4.4. тест на мокрото сито, тест на сухото сито

2.4.5. гранулометрично разпределение и съдържание на прах (фини частици, износване, ронливост)

2.4.6. при гранулирани форми — тест на сито и указания за тегловното разпределение на гранулите, поне на фракцията с размер на частиците над 1 мм

2.4.7. съдържание на активна съставка във или върху примамката, гранулите или третираното семе

2.4.8. емулсионност, реемулсионност, стабилност на емулсията

2.4.9. способност за изтичане, разливане и превръщане в прах

2.5. физична и химична съвместимост с други продукти, включително със средства за растителна защита, с които трябва да се разреши употребата му

2.6. омокряне, разпределение и дифузия върху третирани растения

3. Данни за приложението

3.1. област на приложение (на полето, в оранжерии, за съхранение на храни и фуражи, в градини около дома)

3.2. подробности на предвижданата употреба — видове вредни организми, срещу които действа и/или култури или растителни продукти, които предпазва

3.3. доза на приложение

3.4. когато е необходима в резултат на изследванията информация за специфични условия на земеделието, здравето на растенията и на околната среда, при които продуктът може или не може да се прилага

3.5. концентрация на активната съставка в прилагания продукт (% концентрация на разтвора)

3.6. метод на приложение

3.7. брой и график на третиранията

3.8. фитопатогенност

3.9. предложени указания за употреба

4. Допълнителна информация за продукта

4.1. опаковка (вид, материал, размер и др.), съвместимост на продукта с предложения материал на опаковката

4.2. начини за почистване на техниката за приложение

4.3. минимални срокове за безопасна работа, необходими срокове за изчакване и други предпазни мерки за хората и животните

4.4. препоръчвани методи и предпазни мерки при употреба, складиране, транспорт

4.5. спешни мерки в случай на инцидент

4.6. начини за разграждане и обезвреждане на продукта за растителна защита и опаковките му

5. Методи за анализ

5.1. аналитични методи за определяне съставките на продукта за растителна защита

5.2. методи за определяне на остатъци в или върху третирани растения, или в и върху растителни продукти (биотест)

5.3. методи за доказване микробиологичната чистота на продукта за растителна защита

5.4. методи за доказване липсата в продукта за растителна защита на патогени за хората или за други бозайници или ако се налага — за пчелите

5.5. използвана техника, прилагана за осигуряване на еднороден продукт и методи за изследване на неговата стандартизация

6. Данни за ефикасност

6.1. предварителни опити

6.2. полски опити

6.3. информация за евентуална поява и развитие на резистентност

6.4. влияние върху качеството и където е необходимо — върху добивите от третираните растения, или върху качеството на растителните продукти

6.5. фитотоксичност при третирани растения или третирани продукти

6.6. наблюдение върху странични ефекти, например върху полезни организми или други организми, които не са предмет на водената борба, върху следващи култури, върху други третирани растения, използвани за размножаване (семена, резници, вкоренени растения)

6.7. обобщение и оценка на данните от точки 6.1—6.6

7. Изследвания за токсичност и/или патогенност и инфекциозност

7.1. орална еднократна доза

7.2. перкутанна еднократна доза

7.3. вдишване

7.4. кожно и когато е необходимо — очно дразнене

7.5. кожна сенсибилизация

7.6. налични токсикологични данни за неактивните съставки

7.7. експозиция на пръскачите

7.7.1. дермална абсорбция

7.7.2. вероятна експозиция на пръскачите при полски условия, включително с подходящи количествени анализи на експозицията

8. Остатъци в или върху третираните продукти, храни и фуражи

8.1. данни за остатъците, отнасящи се до активната съставка, включително данни от контролирани опити върху култури, храни и фуражи, за които се иска одобрение за приложение, като се дадат всички подробности за експерименталните условия; трябва да са налице данни за редица различни климатични и агрономични условия в предложените райони на употреба; необходимо е също да се идентифицират жизнеспособните и нежизнеспособните остатъци в третираните култури

8.2. влияние на индустриалната преработка и/или на домашната обработка върху естеството и количеството на остатъците, ако е подходящо

8.3. влияние върху развалянето, мириса, вкуса или други качества в резултат от остатъци във или върху пресните или преработените продукти, ако е подходящо

8.4. данни за остатъци в продукти от животински произход в резултат от приемане на фуражи или контакт при лежане, ако е необходимо

8.5. данни за остатъци в следващите или ротационни култури, когато може да се очаква наличие на остатъци

8.6. предложени карантинни срокове за исканите приложения или срокове на изчакване или срокове на съхранение при приложение след беритба

8.7. предложени максимални нива на остатъци (MRL) и обосновка на допустимостта на тези нива (за токсини), ако е подходящо

8.8. обобщение и оценка на поведението на остатъците въз основа на представените данни по точки 8.1—8.7

9. Съдба и поведение в околната среда

9.1. при образуване на токсини трябва да се предоставят, при необходимост, данните, посочени в част А (Химични препарати), точка 9

10. Екотоксикологични изследвания

10.1. влияние върху водните организми

10.1.1. риби

10.1.2. водни бълхи и видове, които са тясно свързани с организмите, срещу които се води борбата

10.1.3. изследвания върху водните микроорганизми

10.2. влияние върху полезните организми и другите организми, които не са предмет на водената борба

10.2.1. ако е необходимо — влияние върху пчелите

10.2.2. влияние върху другите полезни организми

10.2.3. влияние върху земните червеи

10.2.4. влияние върху други животни, обитаващи почвата

10.2.5. влияние върху други организми, които не са предмет на водената борба и които могат да бъдат застрашени

10.2.6. влияние върху почвената микрофлора

11. Обобщение и оценка на точки 9 и 10

12. Допълнителна информация

12.1. информация за разрешения, издадени в други страни

12.2. информация за определени максимални нива на остатъци (MRL) в други страни

12.3. предложения, включително обосновка на класификацията и етикетирането съгласно Директиви 67/548/ЕИО и 78/631/ЕИО

—	символ(и) за опасност

—	указания за опасност

—	фрази за риск

—	фрази за безопасност

12.4. предложения за фрази за риск и безопасност съгласно член 15, параграф 1, букви ж) и з) и предложен етикет

12.5. спецификация на предложената опаковка

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ФРАЗИ ЗА РИСК

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ФРАЗИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЕДИННИ ПРИНЦИПИ ЗА ОЦЕНКА НА ПРОДУКТИТЕ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

31991R2568

L 248/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2568/91 НА КОМИСИЯТА

от 11 юли 1991 година

относно характеристиките на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и съответните методи за анализ

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1996 г. относно създаването на обща организация на пазара на масла и мазнини (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3577/90 (2), и по-специално член 35а от него,

като има предвид, че приложението към Регламент № 136/66/ЕИО съдържа описанието и дефиницията на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал за целите на търговията във всяка държава-членка в рамките на Общността и в търговията с трети страни;

като има предвид, че за целите на разграничаването на различните типове мазнини е необходимо да се определят физическите и химическите характеристики на всяка от тях, както и органолептичните характеристики на необработеното маслиново масло virgin с цел гарантиране чистотата и качеството на съответните продукти, без това да засяга други съществуващи разпоредби;

като има предвид, че наличието на характеристиките на различните типове мазнини трябва да се определя по еднакъв начин в рамките на цялата Общност; като има предвид, че за тази цел трябва да се установят общностни методи за химически и органолептичен анализ; като има предвид, че за известен преходен период трябва да се позволи използването на други методи за анализ, прилагани в държавите-членки, като при наличие на разлика в резултатите, получените с помощта на общия метод ще бъдат решаващи;

като има предвид, че определянето на физическите и химически характеристики на маслиновото масло и на методите за анализ води до изменение на допълнителните бележки към глава 15 от Комбинираната номенклатура;

като има предвид, че методът за органолептичен анализ на необработеното маслиново масло virgin включва създаването на групи от подбрани дегустатори; като има предвид, че срокът, необходим за създаването на подобна структура, трябва по тази причина да бъде определен; като има предвид, че с оглед трудностите, които някои държави-членки ще срещнат при създаването на групи от дегустатори, трябва да се даде разрешение за използването на групи в други държави-членки;

като има предвид, че с цел осигуряване правилното функциониране на системата от такси върху вноса на остатъчни материали от преработката на маслини, трябва да се приеме общ метод за определяне масленото съдържание на тези продукти;

като има предвид, че с цел да не се вреди на търговията, трябва да се предвиди разпоредба за реализирането в кратък срок на пакетираното маслиново масло преди влизането в сила на настоящия регламент;

като има предвид, че е необходима отмяната на Регламент (ЕИО) № 1058/77 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1858/88 (4);

като има предвид, че Управителният комитет по масла и мазнини не е дал становище в срока, определен от неговия председател,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Маслата, чиито характеристики съответстват на изложените в точки 1, 2 и 3 от приложение I към настоящия регламент, се считат за необработеното маслиново масло по смисъла на точка 1, букви а), б) и в) от приложението към Регламент № 136/66/ЕИО.

2. Маслото, чиито характеристики съответстват на изложените в точка 4 от приложение I към настоящия регламент, се счита за необработено маслиново масло за осветление по смисъла на точка 1, буква г) от приложението към Регламент № 136/66/ЕИО.

3. Маслото, чиито характеристики съответстват на изложените в точка 4 от приложение I към настоящия регламент, се счита за рафинирано маслиново масло по смисъла на точка 2 от приложението към Регламент № 136/66/ЕИО.

4. Маслото, чиито характеристики съответстват на изложените в точка 4 от приложение I към настоящия регламент, се счита за чисто маслиново масло по смисъла на точка 3 от приложението към Регламент № 136/66/ЕИО.

5. Маслото, чиито характеристики съответстват на изложените в точка 4 от приложение I към настоящия регламент, се счита за маслиново масло от остатъчен материал по смисъла на точка 4 от приложението към Регламент № 136/66/ЕИО.

6. Маслото, чиито характеристики съответстват на изложените в точка 4 от приложение I към настоящия регламент, се счита за рафинирано маслиново масло от остатъчен материал по смисъла на точка 5 от приложението към Регламент № 136/66/ЕИО.

7. Маслото, чиито характеристики съответстват на изложените в точка 9 от приложение I към настоящия регламент, се счита за маслиново масло от остатъчен материал по смисъла на точка 6 от приложението към Регламент № 136/66/ЕИО.

Член 2

1. Характеристиките на маслата, установени в приложение I, се определят в съответствие с методите, описани по-долу:

—	за определяне на свободните мастни киселини, изразени като процент олеинова киселина, се използва методът, описан в приложение II,

—	за определяне на пероксидното число се използва методът, описан в приложение III,

—	за определяне на алифатните алкохоли се използва методът, описан в приложение IV,

—	за определяне на стеролното съдържание се използва методът, описан в приложение V,

—	за определяне на еритродиола и уваола се използва методът, описан в приложение VI,

—	за определяне на наситените мастни киселини на позиция 2 в триглицерида се използва методът, описан в приложение VII,

—	за определяне на съдържанието на тринолеин се използва методът, описан в приложение VIII,

—	за спектрофотометричен анализ се използва методът, описан в приложение IX,

—	за определяне състава на мастната киселина се използва методът, описан в приложение X A и X Б,

—	за определяне на летливите халоген-съдържащи разтворители се използва методът, описан в приложение XI,

—	за анализа на органолептичните характеристики на студено пресованото маслиново масло се използва методът, описан в приложение XII,

—	за доказване наличието на протекъл процес по рафиниране се използва методът, описан в приложение XIII.

2. Анализът на органолептичните свойства се провежда от аналитик и, ако е подходящо, с помощта на специалист в съответствие с процедурата, описана в дегустаторските бележки, посочени в приложение XII. Ако анализът покаже характеристики, различни от съдържащите се в описанието на продукта, пробата се разглежда от група дегустатори в съответствие с разпоредбите на приложение XII.

Всеки повторен анализ се провежда от групата в съответствие с посочените разпоредби.

За осигуряване наличието на органолептичните характеристики във връзка с действия, принадлежащи към режима на интервенция, групата дегустатори провежда анализа в съответствие с разпоредбите на приложение XII.

Член 3

До 31 октомври 1992 г. въвеждането на методите за анализ, предвидени в член 2, не е пречка държавите-членки да използват други проверени научно-валидни методи, стига на продуктите, за които се счита, че съответстват с правилата на Общността в сила по отношение на използваната методика, да се позволява свободно движение. Съответните държави-членки съобщават на Комисията другите методи, преди да ги използват.

Ако някой от останалите методи доведе до резултат, който се различава от получения по метода на Общността, определящ е резултатът, получен с помощта на метода на Общността.

Член 4

1. За оценка на органолептичните свойства държавите-членки създават групи от обучени и подбрани дегустатори в съответствие с правилата, изложени в методиката по приложение XII.

2. Ако държава-членка срещне затруднения при създаването на своя територия на такава група, тя може да използва услугите на група, която работи в друга държава-членка.

Член 5

Допълнителни бележки 2, 3 и 4 към глава 15 от Комбинираната номенклатура се заменят от съдържащите се в приложение XIV.

Член 6

1. Масленото съдържание на кюспето и другите остатъчни материали от добиването на маслиново масло (кодове по КН 2306 90 11 и 2306 90 19) се определя чрез използване на метода, изложен в приложение XV.

2. Масленото съдържание, посочено в параграф 1, се изразява като процентно съотношение от теглото на маслото към теглото на сухото вещество.

Член 7

Прилагат се разпоредбите на Общността относно наличието на нежелани вещества, различни от тези, посочени в приложение XI.

Член 8

1. Държавите-членки уведомяват Комисията за предприетите мерки по прилагането на настоящия регламент.

2. В началото на всяко полугодие държавите-членки изпращат на Комисията извлечение с аналитичните данни от тестовете, проведени в хода на предходното полугодие.

Резултатите се разглеждат от Управителния комитет по масла и мазнини в съответствие с процедурата, установена в член 39 от Регламент № 136/66/ЕИО.

Член 9

Регламент (ЕИО) № 1058/77 се отменя.

Член 10

1. Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Въпреки това методът, описан в приложение XII, се прилага от 1 януари 1992 г., освен за действия, свързани с режима на интервенция.

2. Настоящият регламент не се прилага спрямо маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал, опаковани преди неговото влизане в сила и пуснати на пазара до 31 октомври 1992.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 11 юли 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ 172, 30.9.1996 г., стр. 3025/66.

(2) ОВ L 353, 17.12 1990 г., стр. 23.

(3) ОВ L 128, 24.5.1977 г., стр. 6.

(4) ОВ L 166, 1.7.1988 г., стр. 10.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Съдържание

Приложение I:

Характеристики на маслиновото масло

Приложение II:

Определяне на свободните мастни киселини

Приложение III:

Определяне на перокисното число

Приложение IV:

Определяне на съдържанието на алифатни алкохоли чрез капилярна газова хроматография

Приложение V:

Определяне състава и съдържанието на стероли чрез капилярноколонкова газова хроматография

Приложение VI:

Определяне на съдържанието на еритродиол и уваол

Приложение VII:

Определяне на наситените мастни киселини на второ място в триглицерида

Приложение VIII:

Определяне състава на трилинолеина

Приложение IX:

Спектрофотометрично изследване в ултравиолетовия спектър

Приложение X А:

Газовохроматографски анализ на метиловите естери на мастните киселини

Приложение X Б:

Създаване на метил естери на мастни киселини

Приложение XI:

Определяне на халоген-съдържащите разтворители на маслиновото масло

Приложение XII:

Органолептична експертиза на необработено маслиново масло virgin

Приложение XIII:

Доказване на извършено рафиниране

Приложение XIV:

Допълнителни бележки 2, 3 и 4 към глава 15 на Комбинираната номенклатура

Приложение XV:

Маслено съдържание на остатъчния материал

Приложение XVI:

Определяне стойността на йодното число

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАСЛИНОВОТО МАСЛО

Тип

Киселинност

Перокисно число

meq/O2/kg

Халогенирани разтворители

mg/kg (1)

Алифатни алкохоли

mg/kg

Наситени мастни киселини на второ място на триглицерида

Еритиодиол + Уваол

Трилинолеин

Холестерол

Брасикастерол

Кампестерол

Стигмастерол

Бета-ситостерол

% (2)

Делта-7-стигмастерол

Общо количество на стеролите

mg/kg

1. Необработено маслиново масло екстра virgin

М 1,0

М 20

М 0,20

М 300

М 1,3

М 4,5

М 0,5

М 0,2

М 4,0

< Камп.

m 93,0

М 0,5

m 1 000

2. Необработено маслиново масло virgin

М 2,0

М 20

М 0,20

М 300

М 1,3

М 4,5

М 0,5

М 0,2

М 4,0

< Камп.

m 93,0

М 0,5

m 1 000

3. Обикновено необработено маслиново масло virgin

М 3,3

М 20

М 0,20

М 300

М 1,3

М 4,5

М 0,5

М 0,2

М 4,0

< Камп.

м 93,0

М 0,5

м 1 000

4. Необработено маслиново масло virgin за осветление

> 3,3

> 20

> 0,20

М 400

М 1,3

М 4,5

М 0,5

М 0,2

М 4,0

—

m 93,0

М 0,5

m 1 000

5. Рафинирано маслиново масло

М 0,5

М 10

М 0,20

М 350

М 1,5

М 4,5

М 0,5

М 0,2

М 4,0

< Камп.

m 93,0

М 0,5

m 1 000

6. Маслиново масло

М 1,5

М 15

М 0,20

М 350

М 1,5

М 4,5

М 0,5

М 0,2

М 4,0

< Камп.

m 93,0

М 0,5

m 1 000

7. Сурово маслиново масло от остатъчен материал

m 2,0

—

М 1,8

m 12

М 0,5

М 0,2

М 4,0

—

m 93,0

М 0,5

m 2 500

8. Рафинирано маслиново масло от остатъчен материал

М 0,5

М 10

М 0,20

—

М 2,0

m 12

М 0,5

М 0,2

М 4,0

< Камп.

m 93,0

М 0,5

m 1 800

9. Маслиново масло от остатъчен материал

М 1,5

М 15

М 0,20

—

М 2,0

> 4,5

М 0,5

М 0,2

М 4,0

< Камп.

m 93,0

М 0,5

m 1 800

М = максимално, m = минимално.

Маслото следва да се отхвърли, ако някоя от неговите характеристики попада извън установените норми.

Тип	Киселинен състав						К232	К270	К270 с диалуминиев триоксид (3)	Делта К	Панелен тест
Тип	Миристинова %	Линоленова %	Арахидонова %	Ейкозаноева %	Бехенова %	Лигноцеринова %	К232	К270	К270 с диалуминиев триоксид (3)	Делта К	Панелен тест
1. Необработено маслиново масло екстра virgin	М 0,1	М 0,9	М 0,7	М 0,5	М 0,3	М 0,5	М 2,40	М 0,20	М 0,10	М 0,01	≥ 6,5
2. Необработено маслиново масло virgin	М 0,1	М 0,9	М 0,7	М 0,5	М 0,3	М 0,5	М 2,50	М 0,25	М 0,10	М 0,01	≥ 5,5
3. Обикновено необработено маслиново масло virgin	М 0,1	М 0,9	М 0,7	М 0,5	М 0,3	М 0,5	М 2,50	М 0,25	М 0,10	М 0,01	≥ 3,5
4. Необработено маслиново масло virgin за осветление	М 0,1	М 0,9	М 0,7	М 0,5	М 0,3	М 0,5	М 3,70	> 0,25	М 0,11	—	≥ 3,5
5. Рафинирано маслиново масло	М 0,1	М 0,9	М 0,7	М 0,5	М 0,3	М 0,5	М 3,40	М 1,20	—	М 0,16	—
6. Маслиново масло	М 0,1	М 0,9	М 0,7	М 0,5	М 0,3	М 0,5	М 3,30	М 1,00	—	М 0,13	—
7. Сурово маслиново масло от остатъчен материал	М 0,1	М 0,9	М 0,7	М 0,5	М 0,3	М 0,5	—	—	—	—	—
8. Рафинирано маслиново масло от остатъчен материал	М 0,1	М 0,9	М 0,7	М 0,5	М 0,3	М 0,5	М 5,50	М 2,50	—	М 0,25	—
9. Маслиново масло от остатъчен материал	М 0,1	М 0,9	М 0,7	М 0,5	М 0,3	М 0,5	М 5,30	М 2,00	—	М 0,20	—

(1) Общата горна граница за съединения, засечени с електронноуловителен детектор. За индивидуално засечените компоненти горната граница е 0,10 mg/kg.

(2) Делта-5-23-стигмастадиенол + клеростерол + ситостерол + ситостанол + делта-5-авеностерол + делта-5-24-стигмастадиенол.

Бележка:

Маслото следва да се отхвърли, ако някоя от неговите характеристики попада извън установените норми.

(3) В случай че киселинността на маслата е по-голяма от 3,3 %, ако К270 е повече от 0,11 след пасиране върху диалуминиев триоксид, е необходимо да се проведе опита за рафиниране, упоменат в приложение XIII. С цел установяване на чистотата, когато К270 превишава нормата за споменатата категория, киселинността се определя отново след пасиране върху диалуминиев триоксид.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СВОБОДНИТЕ МАСТНИ КИСЕЛИНИ

1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КИСЕЛИННОСТТА

Определянето на свободните мастни киселини в маслиновото масло. Съдържанието на свободни мастни киселини се изразява като стандартно изчислена киселинност.

1.1. Принцип

Проба се разтваря в смес от разтворители и наличните свободни мастни киселини се титруват, като се използва етанолов разтвор на калиев хидроксид.

1.2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с признато качество за аналитични цели, а водата, която се използва, да е или дестилирана, или с еквивалентна чистота.

1.2.1. Диетилов етер; 95 % етанол (v/v), смес от равни обемни части.

Бележка: Диетиловият етер е лесно запалим и може да образува експлозивни пероксиди. Трябва да се работи със специално внимание при употребата му.

Неутрализира се точно в момента на употреба с разтвор на калиев хидроксид (1.2.2.), с добавка от 0,3 ml разтвор на фенолфталеин (1.2.3.) на 100 ml от сместа.

Бележка: Ако не е възможно да се използва диетилов етер, може да се използва смес от разтворители. Ако е необходимо, етанолът може да се замести с пропанол-2.

1.2.2. Калиев хидроксид, титриран етанолов разтвор, с(КОН) около 0,1 mol/l или, ако е необходимо, с(КОН) около 0,5 mol/l.

Точната концентрация на етаноловия разтвор на калиев хидроксид трябва да се знае и да се провери точно преди употреба. Използва се разтвор, приготвен поне пет дни преди употреба, декантиран в бутилка от кафяво стъкло с гумена запушалка. Разтворът трябва да е безцветен или със сламен цвят.

Бележка: Стабилизиран разтвор на калиев хидроксид може да се приготви по следния начин. Довеждат се до кипене 1 000 ml етанол с добавка на 8 g калиев хидроксид и 0,5 g алуминиеви стружки и кипенето се поддържа с обратен хладник за един час. Дестилира се веднага. Нужното количество калиев хидроксид се разтваря в дестилата. Оставя се за няколко дни и се декантира чистата супернатантна течност от утайката от калиев карбонат.

Разтворът може също така да се приготви и без дестилация по следния начин: към 1 000 ml етанол се добавят 4 ml алуминиев бутилат и сместа се оставя за няколко дни. Декантира се супернатантната течност и се разтваря нужното количество калиев хидроксид. Разтворът е готов за употреба.

1.2.3. Фенолфталеин, разтвор от 10 g/l в 95 до 96 % етанол (v/v) или алкално синьо, (в случай че мазнините са силно оцветени) — разтвор от 20 g/l в 95 до 96 % етанол (v/v).

1.3. Апаратура

Обикновено лабораторно оборудване, включващо:

1.3.1. аналитична везна

1.3.2. 250-милилитрова ерленмайерова колба

1.2.3. 10-милилитрова бюрета, градуирана през 0,05 ml.

1.4. Ход на опита

1.4.1. Подготвяне на пробата за изследване

(Опитът се провежда с филтрираната проба. В случай че водното съдържание и немаслените примеси, взети заедно, са по-малко от 1 %, пробата се използва без по-нататъшна обработка; в случай че те превишават 1 %, тя следва да се филтрира.)

1.4.2. Вземане на пробата

Пробата се взима в зависимост от очакваното киселинно число, в съответствие със следната таблица:

Очаквана киселинна стойност	Маса на пробата (g)	Точност на претегляне (g)
< 1	20	0,05
1 до 4	10	0,02
4 до 15	2,5	0,01
15 до 75	0,5	0,001
> 75	0,1	0,0002

Пробата се претегля в ерленмайеровата колба (1.3.2.).

1.4.3. Определяне

Пробата (1.4.2.) се разтваря в 50 до 150 ml от предварително неутрализираната смес от диетилов етер и етанол (1.2.1.).

Титрира се с разклащане с 0,1 mol/l разтвор на калиев хидроксид (1.2.2.) (виж бележка 2) до промяната на индикатора (розовото оцветяване на фенолфталеина се задържа за поне 10 секунди).

Бележка 1. Титрираният етанолов разтвор на калиев хидроксид (1.2.2.) може да се замени с воден разтвор на калиев или натриев хидроксид, като се предвиди обемът на добавената вода да не предизвика фазово разделяне.

Бележка 2. Ако количеството на необходимия 0,1 mol/l разтвор на калиев хидроксид превишава 10 ml, се използва 0,5 mol/l разтвор.

Бележка 3. Ако разтворът помътнее по време на титруването, се добавя достатъчно количество от разтворителите (1.2.1.) до получаването на бистър разтвор.

1.5. Киселинност: изразена като процентно съдържание на олеинова киселина

Киселинността в проценти е равна на:

Formula

където:

V	=	обемът на използвания титриран разтвор на калиев хидроксид, в милиметри;
c	=	точната концентрация от използвания титриран разтвор на калиев хидроксид, в молове на литър;
M	=	моларното тегло на мол от киселината, използвана за изразяване на резултата (= 282), в грамове;
m	=	теглото на пробата, в грамове.

Като резултат се приема средната аритметична стойност от двата израза.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЕРОКИСНОТО ЧИСЛО

1. ОБХВАТ

Стандартът описва метод за определянето на перокисното число на маслата и мазнините.

2. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Стандартът е приложим за животински и растителни масла и мазнини.

3. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Перокисното число е количеството на тези вещества в пробата, изразени в милиеквиваленти активен кислород на килограм, които окисляват калиевия йодид, съгласно описаната опитна постановка.

4. ПРИНЦИП

Обработка на част от пробата в разтвор на оцетна киселина и хлороформ с разтвор на калиев йодид.

5. АПАРАТУРА

Цялото оборудване трябва да е свободно от редуциращи или оксидиращи вещества.

Бележка: Не бива да се омазняват стените.

5.1. 3-милилитрова стъклена лопатка.

5.2. Колби с шлифовани гърла и запушалки с вместимост от около 250 ml, предварително изсушени и запълнени с чист сух инертен газ (азот или за предпочитане въглероден диоксид).

5.3. 25- или 30-милилитрова бюрета, градуирана през 0,1 ml.

6. РЕАКТИВИ

6.1. Хлороформ, с качество за аналитични цели, освободен от кислород чрез прокарване на поток от чист сух инертен газ през него.

6.2. Ледена оцетна киселина, с качество за аналитични цели, освободена от кислород чрез прокарване на поток от чист сух инертен газ през нея.

6.3. Калиев йодид, наситен воден разтвор, прясно приготвен, свободен от йод и йодати.

6.4. Натриев тиосулфат, 0,01 или 0,002 Mol/L, прецизно стандартизиран воден разтвор, стандартизиран точно преди употребата.

6.5. Разтвор на скорбяла, 10 g/l водна дисперсия, прясно приготвена от естествено разтворима скорбяла.

7. ПРОБА

Пробата следва да се вземе и съхранява без достъп на светлина, на студено и да се съхранява в изцяло запълнени стъклени контейнери, херметично запечатани със запушалки от шлифовано стъкло или корк.

8. ХОД НА ОПИТА

Опитът се провежда при разсеяна светлина или при изкуствено осветление. Измерва се в стъклена лопатка (5.1.) или, ако това е невъзможно, в колба (5.2.), с точност до 0,001 g, маса от пробата в съответствие със следната таблица, съгласно очакваното перокисно число:

Очаквано перокисно число (meq)	Тегло на част от пробата (g)
0 до 12	5,0 до 2,0
12 до 20	2,0 до 1,2
20 до 30	1,2 до 0,8
30 до 50	0,8 до 0,5
50 до 90	0,5 до 0,3

Отпушва се колбата (5.2.) и се поставя стъклената лъжичка, съдържаща частта от пробата. Прибавят се 10 ml хлороформ (6.1.). Разтваря се частта от пробата чрез бързо разбъркване. Добавят се 15 ml оцетна киселина (6.2.) и след това — 1 ml разтвор на калиев йодид (6.3.). Поставя се бързо запушалката, разклаща се в продължение на една минута и се оставя в покой за точно пет минути, без достъп на светлина, при температура от 15 до 25 °C.

Прибавя се около 75 ml дестилирана вода. Титрира се освободеният йод с разтвор на натриев тиосулфат (6.4.) (0,002 Mol/L разтвор за очаквани стойности по-малки от 12 и 0,01 Mol/L разтвор за очаквани стойности над 12), като се разклаща енергично при използването на разтвор на скорбяла като индикатор.

Провеждат се две определяния на същата опитна проба.

Провежда се едновременно контролен опит. Ако резултатът от контролния опит превишава 0,05 ml от 0,01 Mol/L разтвор на натриев тиосулфат (6.4.) нечистите реактиви се подменят.

9. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Перокисното число (ПЧ), изразено в милиеквиваленти активен кислород на килограм, е представено чрез формулата:

Formula ,

където:

V	=	броят милилитри от стандартизирания разтвор на натриев тиосулфат (6.4.), използван за опита, коригиран, след като се вземат предвид резултатите от контролния опит;
T	=	точната молярност на използвания разтвор на натриев тиосулфат (6.4.);
m	=	масата на частта от пробата, в грамове.

За резултат се приема средната аритметична стойност от две проведени определяния.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА АЛИФАТНИ АЛКОХОЛИ ЧРЕЗ КАПИЛЯРНА ГАЗОВА ХРОМАТОГРАФИЯ

1. ПРЕДМЕТ

Процедурата описва метод за определянето на съдържанието на алифатни алкохоли в маслата и мазнините.

2. ПРИНЦИП НА МЕТОДА

Мастното вещество, след добавка на 1-ейкозанол като вътрешен стандарт, се осапунява с етанолов калиев хидроксид, след което неосапуняемата материя се екстрахира с диетилов етер.

Алкохолната фракция се отделя от неосапуняемата материя чрез хроматография върху слой от силикагел, импрегниран с калиев хидроксид; алкохолите, възстановени чрез силикагела, се трансформират в триметилсилил етери и се анализират чрез капилярна газова хроматография.

3. АПАРАТУРА

3.1. 250-милилитрова колба с обратен хладник и снадки от шлифовано стъкло.

3.2. Разделителни фунии с вместимост от 500 ml.

3.3. Колби с вместимост от 250 ml.

3.4. Хроматографска камера за тънкослоен хроматографски анализ, за стъклени плаки с размери 20 × 20 cm.

3.5. УВ светлина с дължина на вълната 366 до 254 nm, за преглеждане на ТСХ плаки.

3.6. Микропипета за изтегляне на 100 µl и на 500 µl.

3.7. Синтерована стъклена филтрационна фуния с порьозна фрита G 3 (порьозност 15 до 40 µm) с диаметър приблизително 2 cm и височина приблизително 5 cm, подходяща за филтриране под вакуум и шлифована мъжка снадка 12/21.

3.8. Вакуумна колба с вместимост 50 ml с шлифована женска снадка 12/21 за използване с филтрационната фуния (3.7.).

3.9. Епруветка с вместимост 10 ml с конично дъно и тапа.

3.10. Газов хроматограф за използване с капилярна колонка и снабден с разделителна система, състояща се от:

3.10.1. термостатна камера за колонки (пещ за колонки) за поддържане на желаната температура с точност до ± 1 °С;

3.10.2. термостатичен изпарителен агрегат (инжекционен вход) със стъкло със силиковъглеродно покритие;

3.10.3. детектор за пламъчна йонизация и усилвателен преобразувател;

3.10.4. записващ интегратор за използване с усилвателния преобразувател (3.10.3.), с време на отговор, което не превишава една секунда, и променлива скорост на подаване на хартията;

3.11. Стъклена или кварцова капилярна колонка с дължина 20 до 30 m, вътрешен диаметър 0,25 до 0,32 mm, с течна фаза с SE-52 или SE-54 или еквивалентна, с плътност на слоя между 0,10 и 0,30 µm.

3.12. Микроспринцовка със закалена игла за газова хроматография с вместимост 10 µl.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Приблизително 2 Mol/L етанолов разтвор на калиев хидроксид: 130 g калиев хидроксид (минимална концентрация 85 %) се разтваря, с охлаждане, в 200 ml дестилирана вода и се долива до един литър с етанол. Разтворът трябва да се съхранява в добре затворени стъклени бутилки с тъмен цвят.

4.2. Диетилов етер, пречистен за аналитични цели.

4.3. Безводен натриев сулфат, пречистен за аналитични цели

4.4. Стъклени ТСХ плаки със силикагел, без флуоресцентен индикатор, с дебелина 0,25 mm (могат да се доставят от търговската мрежа).

4.5. Приблизително 0,2 Mol/L етанолов разтвор на калиев хидроксид: 13 g калиев хидроксид се разтварят в 20 ml дестилирана вода и се доливат до един литър с етанол.

4.6. Бензен, за хроматография. (виж 5.2.2.).

4.7. Ацетон, за хроматография. (виж 5.2.2.).

4.8. Хексан, за хроматография. (виж 5.2.2.).

4.9. Диетилов етер, за хроматография. (виж 5.2.2.).

4.10. Хлороформ, за хроматография. (виж 5.2.2.).

4.11. Стандартен разтвор за тънкослойна хроматография: смес от 5 % алкохоли от С20 до С28 в хлороформ.

4.12. 0,2 % разтвор на 2,7-дихлорофлуоресцин в етанол. Той се алкализира слабо чрез добавяне на няколко капки 2 Mol/L разтвор на калиев хидроксид.

4.13. Безводен пиридин, за хроматография.

4.14. Хексаметилдисилазан.

4.15. Триметилхлоросилан.

4.16. Стандартни разтвори на триметилсилил етери на алифатните алкохоли от С20 до С28. Те могат да се приготвят от смеси от чисти алкохоли по времето, по което са необходими за употреба.

4.17. 0,1 % (m/v) разтвор на 1-ейкозанол в CHCl3 (вътрешен стандарт).

4.18. Газове носители: водород и хелий, пречистени за газова хроматография.

4.19. Спомагателни газове:

—	водород, пречистен за газова хроматография,

—	въздух, пречистен за газова хроматография.

5. ХОД НА ОПИТА

Подготовка на неосапуняемата материя.

5.1.1. С помощта на микроспринцовка се поставя в 250-милилитрова колба обем от 0,1 % разтвор на 1-ейкозанол (може да се използва и 1-енейкозанол) (4.17.), съдържащ количество от 1-ейкозанол, приблизително равно на 10 % съдържание на алифатни алкохоли в количеството от пробата, взето за анализ. Например към 5 g от пробата се добавят 250 µl от 0,1 % разтвор на 1-ейкозанол, ако се анализира маслиново масло или масло от семена, и 1 500 µl, ако пробата е маслиново масло от остатъчен материал. Изпарява се вътрешният стандартен разтвор до сухо под N2.

Количествено се претеглят в колбата приблизително 5 g от сухата филтрирана проба.

5.1.2. Добавят се 50 ml от 2 Mol/L етанолов разтвор на калиев хидроксид, поставя се обратния хладник и апаратът се нагрява до леко кипене на парна баня и се разбърква непрекъснато в процеса на нагряването, докато се извърши осапуняването (разтворът се избистря). Нагряването продължава още 20 минути и след това се добавят 50 ml дестилирана вода през кондензатора, след това кондензаторът се отстранява и колбата се охлажда до приблизително 30 °С.

5.1.3. Съдържанието на колбата се прехвърля количествено в разделителна фуния с вместимост 500 ml и колбата се изплаква с 2 × 25 ml дестилирана вода. Добавят се приблизително 80 ml диетилов етер, цялата смес се разклаща енергично в продължение на 30 секунди и двете фази се оствавят да се разделят (бележка 1).

Долната водна фаза се пренася във втора фуния. По същия начин се извършат две по-нататъшни екстракции на водната фаза, като всеки път се използват 60 до 70 ml диетилов етер.

Бележка 1: Емулсиите могат да се елиминират чрез добавянето чрез пулверизиране на малки количества етилов алкохол или метилов алкохол.

5.1.4. Диетиловите етерни екстракти се смесват в разделителна фуния и се промиват в дестилирана вода (по 50 ml всеки път), докато промивната вода не получи неутрална реакция.

Отстранява се водната фаза, изсушава се етерната фаза с безводен натриев сулфат и се филтрира в колба с вместимост от 250 ml, която е била претеглена предварително, като фунията и филтърът се промиват с малки количества диетилов етер, които се прибавят към общия обем.

5.1.5. Етерът се изпарява чрез внимателно подгряване до няколко милилитра и след това се изсушава под слаб вакуум или под поток от азот; изсушаването се довършва в пещ при 100 °С за приблизително 15 минути и остатъкът се претегля след охлаждане в десикатор.

Отделяне на алкохолните фракции.

5.2.1. Приготвяне на основни плаки ТСХ (4.4.). Плаките се потапят напълно в 0,2 Mol/L разтвор на калиев хидроксид за 10 секунди и след това се оставят да съхнат под камина за два часа и накрая се поставят в пещ при 100 °С за един час.

Плаките се вземат от пещта и се съхраняват в десикатор с калциев хлорид до момента на употреба. Така обработените плаки могат да се използват в рамките на две седмици.

Бележка 2: Когато се използват основни плаки със силикагел за отделяне на алкохолната фракция, не е необходимо неосапуняемите вещества да се обработват с А1203. Поради това всички кисели вещества (мастни киселини и други) се задържат в началната точка, от което се получават както ивици от алифатни алкохоли, така и терпенови ивици, като и двете са ясно отграничени от стероловата ивица.

5.2.2. В проявителната камера се налива разтвор на бензен и ацетон в обемно съотношение 95:5 до приблизителна дълбочина от 1 cm. Като алтернативна възможност може да се използва смес от хексан и диетилов етер в обемно съотношение 65:35. Камерата се затваря се оставя за не по-малко от половин час, за да се установи равновесие между парите и течността. Към вътрешните повърхности на камерата могат да се прикрепят ивици от филтърна хартия, потопени в отмивния агент, с оглед намаляването на времето за проявяване с приблизително една трета и постигането на по-равномерно, правилно отмиване на съставките.

Бележка 3: Проявителният разтвор трябва да се подменя преди всеки анализ, с оглед на получаването на възпроизводими условия за проявяване.

5.2.3. Подготвя се приблизително 5 % разтвор от неосапуняема материя (5.1.5.) в хлороформ и 300 µl от разтвора се нанася на възможно най-тънка равномерна ивица, с помощта на микроспринцовката с вместимост 100 µl, на плака за ТСХ на приблизително 2 cm от долния край на плаката. Наравно с ивицата се накапват 2 до 3 µl от стандартния разтвор на алифатни алкохоли (4.11.) за разпознаването на ивицата от алифатни алкохоли след завършването на проявяването.

5.2.4. Плаката се поставя в проявителната камера, както е указано в 5.2.2. Температурата се поддържа между 15 и 20 °С. Камерата се затваря веднага и пробата се оставя за отмиване, докато фронтът на разтворителя достигне на разстояние 1 cm от горния край на плаката. След това плаката се отстранява от проявителната камера и разтворителят се изпарява под горещ въздушен поток или плаката се оставя под камината.

5.2.5. Плаката се напръсква леко и равномерно с разтвора на 2,7-дихлорофлуоресцин и когато се наблюдава под ултравиолетова светлина, ивицата от алифатни алкохоли се разпознава чрез сравняване с алифатните алкохоли в ивицата непосредствено над нея, която е ивицата от тритерпенни алкохоли, и се очертават заедно.

Бележка 4: Изискването за съвместното отстраняване на ивицата от алифатни алкохоли и ивицата от тритерпенни алкохоли се определя от възможната миграция на някои алифатни алкохоли към ивицата на тритерпеновите алкохоли.

5.2.6. Силикагелът, включен в тази очертана област, се изчегъртва с метална шпатула. Отделеният материал се надробява на малки частици и се поставя във филтърна фуния (3.7.), добавят се 10 ml горещ хлороформ. Съдържанието се размесва добре с металната шпатула и се филтрира под вакуум, като филтратът се събира в колбата (3.8.), която е свързана с филтърната фуния.

Утайката от фунията се промива 3 × 10 ml с етилов етер, като филтратът се събира в същата колба, свързана с филтърната фуния. Филтратът се изпарява до обем приблизително 4 до 5 ml и остатъчният разтвор се излива в епруветка с вместимост 10 ml (3.9.), която е била претеглена предварително; епруветката се изсушава чрез леко подгряване под азотен поток. Утайката се разтваря отново с няколко капки ацетон, изсушава се отново, след което се поставя в пещ при 105 °С за 10 минути, изважда се и се охлажда в десикатор и се претегля.

Остатъкът в епруветката се състои от алкохолната фракция.

Подготовка на триметилсилиловите етери.

5.3.1. Реактивът за силилация, състоящ се от смес от пиридин-хексаметилдисилазан-триметилхлоросилан в обемно съотношение 9:3:1 се добавя в епруветката, съдържаща алкохолната фракция, в съотношение 50 µl за всеки милиграм алкохоли, като се избягва абсорбцията на влага (бележка 6).

Бележка 5: Готови за употреба разтвори могат да се доставят от търговската мрежа; силанизиращите реактиви като N, 0-бис (триметилсилил) трифлуороацетамид + 1 % триметилхлоросилан за смесване със същия обем безводен пиридин.

5.3.2. Епруветката се затваря и внимателно се разклаща без да се преобръща, докато алкохолите се разтворят. След това се оставя за поне 15 минути при стайна температура и после се центрофугира за няколко минути; бистрият разтвор е готов за газов хроматографски анализ.

Бележка 6: Всяко образуване на слаба опалесценция е нормално и не повлиява по никакъв начин. Формирането на бял флокулат или появяването на розово оцветяване е знак за наличието на влага или за увреждането на реактива. В този случай опитът се повтаря.

Газов хроматографски анализ

Предварителни операции и кондициониране на капилярната колонка.

5.4.1.1. Капилярната колонка се поставя в газовия хроматограф чрез свързване на началото на колонката с изпарителя, който е свързан с разделителната система, а края на колонката — с детектора.

Извършва се обща проверка на газовохроматографския агрегат (здравина на газовите уплътнения, ефикасност на детектора, ефективност на разделителната система и на записващата система и т.н.).

5.4.1.2. Капилярните колонки, които се използват за пръв път, трябва да бъдат кондиционирани. Прокарва се малко газ носител през капилярната колонка, след което газовохроматографкият агрегат се включва и се постига постепенно нагряване до достигането и поддържането на температура не по-ниска от 20 °С над температурата за експлоатация (виж бележка 7). Тази температура се поддържа за не по-малко от два часа, след което агрегатът се привежда в работен режим (регулация на газовия поток, възпламеняване на разделителния пламък, свързване с електронното записващо устройство, настройване на температурата на пещта за капилярни колонки, детектора и инжектора и тъй нататък) и сигналът се настройва на чувствителност не по-ниска от двукратно най-високото ниво, очаквано за провеждане на анализа. Основната линия трябва да е права, лишена от пикове от какъвто и да било произход и не трябва да показва признаци на изместване.

Отрицателното праволинейно изместване е показател за неизправно уплътняване на колонковите свръзки, докато положителното изместване е показател за недостатъчно кондициониране на колонката.

Бележка 7: Температурата на кондициониране трябва да е поне с 20 °С по-ниска от максималната температура, очаквана за използваната течна фаза.

Избор на условията за експлоатацията.

5.4.2.1. Общите условия за експлоатация са следните:

—	температура на колонките: първоначалната изотерма се настройва на 180 °С за осемдесет минути и след това се програмира на 5 °С/минута до 260 °С и по-нататък 15 минути при 260 °С,

—	температура на изпарителя: 280 °С,

—	температура на детектора: 290 °С,

—	линейна скорост на газа носител: хелий — 20 до 35 cm/sec, водород — 30 до 50 cm/sec,

—	съотношение на разделяне: 1:50 до 1:100,

—	чувствителност на инструмента: 4 до 16 пъти минималното намаляване,

—	чувствителност на записване: 1 до 2 mV fs,

—	скорост на подаване на хартията: 30 до 60 cm/h,

—	количество на инжектираното вещество: 0,5 до 1 µl от разтвора на ТМСЕ.

Гореспоменатите условия могат да се променят съгласно характеристиките на колонковата и на газовата хроматография, с оглед получаването на хроматограми, задоволяващи следните условия:

—	времето за задържане на алкохол С26 да е 18 ± 5 минути,

—	пикът на алкохол С22 да е 80 ± 20 % от пълната стойност за маслиновото масло и 40 ± 20 % от пълната стойност за маслото от семена.

5.4.2.2. Преждеупоменатите изисквания се проверяват чрез повтарящо се впръскване на стандартна смес от ТМСЕ на алкохоли, като условията за експлоатация се настройват за получаване на възможно най-добрите резултати.

5.4.2.3. Параметрите за интегриране на пиковете трябва да се нагласят, така че да се постигне правилна оценка на споменатите пикове.

Провеждане на анализа.

5.4.3.1. С помощта на микропипетата с вместимост 10 µl се въвежда 1 µl хексан с последващо въвеждане на 0,5 µl въздух и впоследствие — 0,5 до 1 µl от разтвора на пробата; буталото на спринцовката се повдига, за да се изпразни иглата.

Иглата се въвежда през преградата на уреда за инжектиране и след една до две секунди разтворът се инжектира бързо, а иглата се изважда бавно след приблизително пет секунди.

5.4.3.2. Извършва се запис до пълното отмиване на наличните ТМСЕ на алкохолите. Основната линия трябва винаги да съответствува на изискванията на точка 5.4.1.2.

5.4.4. Разпознаване на пиковете.

Разпознаването на индивидуалните пикове се извършва съгласно времената за задържане и в сравнение със стандартната смес от ТМСЕ, анализирана при същите условия.

Хроматограма на алкохолната фракция на необработеното маслиново масло virgin е показана на фигура 1.

Количествена преценка.

5.4.5.1. Лицата на пиковете на 1-ейкозанола и на алифатните алкохоли С22 до С26 се изчисляват чрез електронна интеграция.

5.4.5.2. Съдържанието на всеки от алкохолите, изразен в mg/100 g мастно вещество, се изчислява по следния начин:

Formula

където:

Ах	=	лице на пика на алкохола х, в квадратни милиметри;
Аs	=	лице на пика на 1-ейкозанола, в квадратни милиметри;
ms	=	масата на 1-ейкозанола, в милиграми;
m	=	масата на пробата, взета за определяне, в грамове.

6. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Докладва се съдържанието на отделните алифатни алкохоли в mg/100 g мастно вещество и сумата от „общото количество алифатни алкохоли“.

ДОПЪЛНЕНИЕ

Определяне на линейната скорост на газа

1 до 3 µl метан или пропан се инжектират в газовия хроматограф, настроен на нормални условия за експлоатация, и времето, необходимо на метана или пропана за преминаване през колонката от момента на инжектиране до момента на отмиване на пика (tM), се измерва с помощта на секундомер.

Линейната скорост на газа, в cm/sec, е представена чрез L/tM, където L е дължината на колоната, в сантиметри, а tM е времето, в секунди, измерено с помощта на секундомера.

1	=	Ейкозанол (SI)
2	=	Докозанол
3	=	Трикозанол
4	=	Тетракозанол
5	=	Пентакозанол
6	=	Хексакозанол
7	=	Хептакозанол
8	=	Остакозанол

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪСТАВА И СЪДЪРЖАНЕТО НА СТЕРОЛИ ЧРЕЗ КАПИЛЯРНОКОЛОНКОВА ГАЗОВА ХРОМАТОГРАФИЯ

1. ОБХВАТ

Методът описва процедура за определяне на отделното количество и общото количество на съдържанието на стероли в мастните вещества.

2. ПРИНЦИП НА МЕТОДА

Мастното вещество, след добавянето на β-холестанол като вътрешен стандарт, се осапунява с етанолов разтвор на калиев хидроксид и неосапуняемите съставки се екстрахират с помощта на диетилов етер.

Стероловата фракция се отделя от неосапуняемия екстракт чрез хроматография на основна плака със силикагел. Стеролите, възстановени от силикагела, се преобразуват в триметилсилил етери и се анализират чрез капилярно-колонкова газова хроматография.

3. АПАРАТУРА

3.1. 250 ml колба с обратен хладник със снадки от шлифовано стъкло.

3.2. Разделителни фунии с вместимост от 500 ml.

3.3. Колби с вместимост от 250 ml.

3.4. Пълен набор за тънкослоен хроматографски анализ, с използване на стъклени плаки с размери 20 × 20 cm.

3.5. Ултравиолетова лампа с дължина на вълната 366 до 254 nm.

3.6. Микроспринцовки с вместимост съответно 100 µl и 500 µl.

3.7. Цилиндрична стъклена филтрационна фуния с порьозна преграда G3 (порьозност 15 до 40 µ) с диаметър приблизително 2 cm и височина приблизително 5 cm, подходяща за филтриране под вакуум и шлифована мъжка снадка 12/21.

3.8. Вакуумна колба с вместимост 50 ml с шлифована женска снадка 12/21 за свързване с филтрационната фуния (3.7.).

3.9. Епруветка с вместимост 10 ml с конично дъно и тапа.

3.10. Газов хроматограф за използване с капилярна колонка и снабден с разделителна система, състояща се от:

3.10.1. термостатична камера за колонки с възможност за поддържане на желаната температура с точност до ± 1 °С;

3.10.2. изпарителен агрегат с възможност за настройка на температурата с изпарителен елемент от персиланизирано стъкло;

3.10.3. детектор за пламъчна йонизация и усилвателен преобразувател;

3.12. Микроспринцовка за газова хроматография, с вместимост 10 µl със закалена игла.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Приблизително 2 mol/L етанолов разтвор на калиев хидроксид. Разтварят се 130 g калиев хидроксид (минимална концентрация 85 %), с охлаждане, в 200 ml дестилирана вода и се долива до един литър с етанол. Разтворът трябва да се съхранява в добре затворени стъклени бутилки с тъмен цвят.

4.2. Диетилов етер, пречистен за аналитични цели.

4.3. Безводен натриев сулфат, пречистен за аналитични цели

4.4. Стъклени плаки, обвити със силикагел, без флуоресцентен индикатор, с дебелина 0,25 mm (могат да се доставят от търговската мрежа).

4.5. 0,2 mol/L етанолов разтвор на калиев хидроксид: 13 g калиев хидроксид се разтварят в 20 ml дестилирана вода и се доливат до един литър с етанол.

4.6. Бензен, за хроматография. (Виж 5.2.2.).

4.7. Ацетон, за хроматография, (Виж 5.2.2.).

4.8. Хексан, за хроматография. (Виж 5.2.2.).

4.9. Диетилов етер, за хроматография. (Виж 5.2.2.).

4.10. Хлороформ, пречистен за аналитични цели. (Виж 5.2.2.).

4.11. Стандартен разтвор за тънкослойна хроматография: 5 % разтвор в хлороформ на холестерол или фитостероли.

4.12. 0,2 % разтвор на 2,7-дихлорофлуоресцин в етанол. Той се алкализира слабо чрез добавяне на няколко капки 2 mol/L алкохолен разтвор на калиев хидроксид.

4.13. Безводен пиридин, за хроматография.

4.14. Хексаметилдисилазан.

4.15. Триметилхлоросилан.

4.16. Стандартни разтвори на триметилсилил етери. Те се приготвят в момента на употреба от чисти стероли или смеси от стероли, получени от масла, които ги съдържат.

4.17. 0,2 % разтвор (m/V) на β-холестанол в хлороформ (вътрешен стандарт).

4.18. Газове носители: водород и хелий, пречистени за газова хроматография.

4.19. Спомагателни газове:

—	водород, пречистен за газова хроматография;

—	въздух, пречистен за газова хроматография.

5. ХОД НА ОПИТА

Приготвяне на неосапуняемите съставки.

5.1.1. С помощта на спринцовка с вместимост 500 μl се поставя в 250-милилитрова колба обем 0,2 % разтвор на α-холестанол в хлороформ (4.17.), съдържащ такова количество холестанол, което съответства на приблизително 10 % от стероловото съдържание на аликвотната част от пробата, взета за определяне. Например за 5 g от пробата се добавят 500 μl от 0,2 % разтвор на α-холестанол, когато става въпрос за маслиново масло и 1 500 μl — за масло от маслиново кюспе.

Изсушава се до сухо с поток от азот и тогава се измерва прецизно 5 g от сухата филтрирана проба в същата колба.

Животинските или растителни масла и мазнини, съдържащи значителни количества холестерол могат да покажат пик, имащ време на задържане, идентичен с този на холестанола. Ако това се прояви, стероловата фракция следва да се анализира двукратно със и без вътрешен стандарт.

5.1.2. Добавят се 50 ml 2 mol/L етанолов разтвор на калиев хидроксид, поставя се обратният хладник и се подгрява до слабо кипене на водна баня с непрекъснато силно разбъркване, докато се извърши осапуняването (разтворът се избистря). Нагряването се продължава за още 20 минути, след което се прибавят 50 ml дестилирана вода до върха на хладника, хладникът се отстранява, а колбата се охлажда до приблизително 30 °С.

5.1.3. Съдържанието на колбата се прехвърля количествено в 500 ml разделителна фуния с помощта на няколко промивки с дестилирана вода, възлизаща общо на около 50 ml. Прибавят се приблизително 80 ml диетилов етер, разклаща се енергично в продължение на около 30 секунди и се оставя да се утаи (бележка 1).

Отделя се долната водна фаза, като тя се събира в отделна разделителна фуния. Извършват се две по-нататъшни екстракции на водната фаза по същия начин, като всеки път се използват 60 до 70 ml етилов етер.

Бележка 1: Която и да е емулсия може да се раздели чрез прибавянето на малки количества етилов или метилов алкохол с помощта на опръскване.

5.1.4. Изтеглят се етерните екстракти в отделна разделителна фуния и се промиват в дестилирана вода (50 ml всеки път), докато промивната вода не даде неутрална реакция.

След като промивната вода е била отстранена, се изсушава с безводен натриев сулфат и се филтрира през безводен натриев сулфат в предварително претеглена 250-милилитрова колба, като фунията и филтърът се промиват с малки количества диетилов етер.

5.1.5. Етерът се дестилира до няколко милилитра, след това се изсушава под лек вакуум или под поток от азот, като изсушаването се довършва в пещ при 100 °С за приблизително четвърт час и след охлаждане в десикатор се претегля.

Отделяне на стероловата фракция.

5.2.1. Подготовка на основните плаки. Плаки със силикагел (4.4.) се потапят напълно в 0,2 mol/L етанолов разтвор на калиев хидроксид (4.5.) за 10 секунди, след което се оставят да изсъхнат в изпарителен шкаф за два часа и накрая се поставят в пещ при 100 °С за един час.

Изваждат се от пещта и се съхраняват в десикатор с калциев хлорид до използването им (така обработените плаки трябва да се използват в рамките на 15 дни).

Бележка 2: Когато се използват плаки със силикагел за отделяне на стероловата фракция, няма нужда да се обработват неосапуняемите съставки с диалуминиев триоксид. По този начин всички съединения с киселинни свойства (мастни киселини и други) се задържат в точката на накапване и стероловата ивица ясно се отделя от ивиците на алифатните или тритерпеновите алкохоли.

5.2.2. В проявителната камера се налива до дълбочина около 1 cm смес от бензен и ацетон в съотношение 95:5 (v/v). Като алтернатива може да се използва смес от хексан и етилов етер в съотношение 65:35 (v/v). Камерата се затваря с подходящ капак и се оставя така за около половин час, така че да се установи равновесие между течността и парите. Към вътрешните повърхности на камерата могат да се прикрепят ивици от филтърна хартия, потопени в отмивния агент. Това намалява времето за проявяване с приблизително една трета и се постига по-равномерно, правилно отмиване на съставките.

5.2.3. Подготвя се приблизително 5 % разтвор на неосапуняеми съставки (5.1.5.) в хлороформ и 300 µl от разтвора се нанася на възможно най-тънка равномерна ивица с помощта на микроспринцовката с вместимост 100 µl на плака за хроматография на приблизително 2 cm от единия край на плаката. На същото равнище като ивицата се накапват 2 до 3 µl от стандартния разтвор (4.11.) за разпознаването на ивицата от алифатни алкохоли след завършването на проявяването.

5.2.4. Плаката се поставя в проявителната камера както е указано в 5.2.2. Температурата се поддържа между 15 и 20 °С. Камерата се затваря с капака веднага и пробата се оставя за отмиване, докато фронтът на разтворителя достигне на разстояние 1 cm от горния край на плаката. След това плаката се изважда от проявителната камера и разтворителят се изпарява под горещ въздушен поток или плаката се оставя под камината.

5.2.5. Плаката се напръсква леко и равномерно с разтвора на 2,7-дихлорофлуоресцин. Когато плаката се наблюдава под ултравиолетова светлина, ивицата от стероли може да се разпознае като се обедини с петното, получено от стандартния разтвор. Границите на ивицата по краищата на флуоресценцията се очертават с черен молив.

5.2.6. Силикагелът, включен в тази определена област, се изчегъртва с метална шпатула. Отделеният надробен материал от силикагел се поставя във филтърната фуния (3.7.). Прибавят се 10 ml горещ хлороформ, разбърква се добре с металната шпатула и се филтрира под вакуум, като филтратът се събира в колбата (3.8.), която е свързана с филтърната фуния.

Утайката от фунията се промива три пъти с диетилов етер (с около 10 ml всеки път), като филтратът се събира в същата колба, свързана с филтърната фуния. Филтратът се изпарява до обем от 4 до 5 ml и остатъчният разтвор се прехвърля в епруветка с вместимост 10 ml (3.9.), която е била претеглена предварително; изпарява се до сухо чрез леко подгряване под азотен поток, утайката се разтваря отново с няколко капки ацетон, отново се изпарява до сухо, след което се поставя в пещ при 105 °С за около 10 минути, след което се охлажда в десикатор и се претегля.

Остатъкът в епруветката се състои от стероловата фракция.

Подготовка на триметилсилиловите етери.

5.3.1. Реактивът за силилация, състоящ се от смес от пиридин-хексаметилдисилазан-триметилхлоросилан в съотношение 9:3:1 (v/v/v) (бележка 4) се добавя в епруветката, съдържаща алкохолната фракция, в съотношение 50 µl за всеки милиграм стероли, като се избягва абсорбцията на влага (бележка 5).

Бележка 4: Готови за употреба разтвори могат да се доставят от търговската мрежа; други силанизиращи реактиви, като например бис-триметилсилил, трифлуороацетамид + 1 % триметилхлоросилан, който трябва да се разрежда със същия обем безводен пиридин, също могат да се набавят.

5.3.2. Епруветката се затваря, внимателно се разклаща (без да се преобръща), докато стеролите се разтворят. След това се оставя за поне 15 минути при стайна температура и после се центрофугира за няколко минути. Бистрият разтвор е готов за газов хроматографски анализ.

Бележка 5: Слабата опалесценция, която може да се получи, е нормална и не влияе по никакъв начин. Формирането на бял флокулат или появяването на розово оцветяване е знак за наличието на влага или за увреждането на реактива. В този случай опитът се повтаря.

Газов хроматографски анализ

Предварителни операции, запълване на колонката.

5.4.1.1. Капилярната колонка се поставя в газовия хроматограф чрез свързване на входния край с изпарителя, който е свързан с разделителната система, а изходния край — с детектора.

Извършва се обща проверка на газовохроматографския агрегат (течове от газовите вериги, ефикасност на детектора, ефективност на разделителната система и на записващата система и тъй нататък).

5.4.1.2. Ако колонката се използва за пръв път, се препоръчва да бъде подложена на кондициониране. Прокарва се слаб поток от газ през колонката, след което газовохроматографкият агрегат се включва и се започва постепенно нагряване до достигането и поддържането на температура от поне 20 °С над температурата за експлоатация (бележка 6). Тази температура се поддържа за поне два часа, след което целият агрегат се привежда в работен режим (настройка на газовия поток и разделянето, възпламеняване на пламъка, свързване с електронното записващо устройство, настройване на температурата на пещта за капилярни колонки, детектора и инжектора и тъй нататък) и се записва сигналът с поне два пъти по-голяма чувствителност от тази, която ще се използва при анализа. Ходът на основната линия трябва да е прав, без пикове от какъвто и да било вид и не трябва да се измества.

Отрицателно праволинейно изместване е показател за изтичане от колонковите свръзки; положителното изместване е показател за неподходящо кондициониране на колонката.

Бележка 6: Температурата на кондициониране трябва да е винаги поне с 20 °С по-ниска от максималната температура, определена за използваната стационарна фаза.

Избор на условията за работа.

5.4.2.1. Насоката за условията за работа е следната:

—	температура на колонките: 260 °С ± 5 °С,

—	температура на изпарителя: 280 °С,

—	температура на детектора: 290 °С,

—	линейна скорост на газа носител: хелий — 20 до 35 cm/sec, водород — 30 до 50 cm/sec,

—	съотношение на разделяне: 1:50 до 1:100,

—	чувствителност на инструмента: 4 до 16 пъти минималното намаляване,

—	чувствителност на записване: 1 до 2 mV f.s.,

—	скорост на подаване на хартията: 30 до 60 cm/h,

—	количество на инжектираното вещество: 0,5 до 1 µl от разтвора на ТМСЕ.

Тези условия могат да се изменят в светлината на характеристиките на колонковата и газовата хроматография, с оглед получаването на хроматограми, задоволяващи следните условия:

—	времето за задържане на β-ситостерола трябва да е 20 ± 5 минути,

—	пикът на кампестерола трябва да е: за маслиновото масло (общо съдържание 3 %) — 15 ± 5 % от пълната стойност; за соевото масло (общо съдържание 20 %) — 80 ± 10 % от пълната стойност

—

всички налични стероли трябва да са отделени. В добавка на това, че трябва да са разделени, пиковете трябва да бъдат също така напълно отделени един от друг, т.е. следата на пика трябва да се върне напълно до основата, преди да се издигне за следващия пик. Непълното отделяне обаче се допуска, като е предвидено, че пикът при TRR 1,02 може да се изрази количествено чрез използването на перпендикуляр.

Провеждане на анализа.

5.4.3.1. С помощта на микропипетата с вместимост 10 µl се изтегля 1 µl хексан, въвежда се 0,5 µl въздух и впоследствие — 0,5 до 1 µl от разтвора на пробата. Буталото на спринцовката се повдига, за да се изпразни иглата. Иглата се въвежда през мембраната на мястото за инжектиране и след една до две секунди разтворът се инжектира бързо, а иглата се изважда бавно след приблизително пет секунди.

5.4.3.2. Извършва се запис до пълното отмиване на наличните ТМСЕ на стеролите.

Основната линия трябва да отговаря на изискванията на точка 5.4.1.2.

5.4.4. Разпознаване на пиковете.

Разпознаването на индивидуалните пикове се извършва съгласно времената за задържане и в сравнение със смеси от стеролови ТМСЕ, анализирани при същите условия.

Стеролите се отмиват в следния ред: холестерол, брасикастерол, 24-метиленхолестерол, кампестерол, кампестанол, стигмастерол, Δ 7-кампестерол, Δ 5,23-стигмастадиенол, клеростерол, β-ситостерол, ситостанол, Δ 5-авенастерол, Δ 5,24-стигмастадиенол, Δ 7-стигмастенол, Δ 7-авенастерол.

Времената за задържане за ситостерол за колони SE-52 и SE-54 са показани в таблица 1.

Фигури 1 и 2 показват типични хроматограми за някои масла.

Количествена преценка.

5.4.5.1. Изчисляват се лицата на β-холестанола и стероловите пикове при използването на интегратора. Пиковете за всички вещества, които не са включени сред тези, включени в таблица 1, не се вземат под внимание. Коефициентът на отговор за β-холестанола се приема за 1.

5.4.5.2. Концентрацията на всеки отделен стерол, изразена в mg/100 g мастно вещество се изчислява по следния начин:

Formula

където:

Ах	=	лицето на пика за стерола, в квадратни милиметри;
Аs	=	лицето на пика на β-холестанола, в квадратни милиметри;
ms	=	масата на добавения β-холестанол, в милиграми;
m	=	масата на пробата, взета за определяне, в грамове.

6. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

6.1. Записват се индивидуалните концентрации на стеролите в mg/100 g мастно вещество, а сборът им като общо количество на стеролите.

6.2. Изчислява се процентното съдържание на всеки отделен стерол чрез отношение на имащото значение лице на пика към сбора от лицата на пиковете на стеролите.

Formula ,

където:

Ах= лицето на пика за х;

ΣА= сборът от лицата на пиковете на стеролите.

ДОПЪЛНЕНИЕ

Определяне на линейната скорост на газа

1 до 3 µl метан (или пропан) се инжектират в газовия хроматограф, настроен на нормални условия за работа, и се измерва времето, необходимо на метана или пропана за преминаване през колонката от момента на инжектиране до момента на появяване на пика (tM).

Линейната скорост на газа, в cm/sec, е представена чрез L/tM, където L е дължината на колоната, в сантиметри, а tM е измереното времето, в секунди.

Таблица 1

Относително време за задържане за стеролите

Пик	Идентификация		Относително време за задържане
Пик	Идентификация		SE 54 колонка	SE 52 колонка
1	холестерол	Δ-5-холестен-3β-ол	0,67	0,63
2	холестанол	5α-холестан-3β-ол	0,68	0,64
3	брасикастерол	[24S]-24-метил-Δ-5,22-холестадиен-3β-ол	0,73	0,71
4	24-метилен-холестерол	24-метилен-Δ-5,24-холестен-3β-ол	0,82	0,80
5	кампестерол	[24R]-24-метил-Δ-5-холестен-3β-ол	0,83	0,81
6	кампестанол	[24R]-24-метил-холестан-3β-ол	0,85	0,82
7	стигмастерол	[24R]-24-етил-Δ-5,22-холестадиен-3β-ол	0,88	0,87
8	Δ-7-кампестерол	[24R]-24-метил-Δ-7-холестен-3β-ол	0,93	0,92
9	Δ-5,23-стигмастадиенол	[24R,S]-24-етил-Δ-5,23-холестадиен-3β-ол	0,95	0,95
10	хлеростерол	[24S]-24-етил-Δ-5,25-холастадиен-3β-ол	0,96	0,96
11	β-ситостерол	[24R]-24-етил-Δ-5-холестан-3β-ол	1,00	1,00
12	ситостанол	24-етил-холестан-3β-ол	1,02	1,02
13	Δ-5-авенастерол	[24Z]-24-етилиден-5-холестен-3β-ол	1,03	1,03
14	Δ-5,24-стигмастадиенол	[24R,S]-24-етил-Δ-5,24-холестадиен-3β-ол	1,08	1,08
15	Δ-7-стигмастенол	[24R,S]-24-етил-Δ7,24-холестадиен-3β-ол	1,12	1,12
16	Δ-7-авенастерол	[24Z]-24-етилиден-Δ-7-холестен-3β-ол	1,16	1,16

Фигура 1

Газова хроматограма на стероловата фракция на нерафинирано маслиново масло

Фигура 2

Газова хроматограма на стероловата фракция на рафинирано маслиново масло

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕРИТРОДИОЛ И УВАОЛ

ВЪВЕДЕНИЕ

Еритродиолът (често подразбиран като гликолите еритродиол и уваол взети заедно) е съставка на неосапуняемата фракция, характерна за някои типове мастни вещества. Намира се в значително високи концентрации в екстрахираното с разтворители маслиново масло и в други масла, такива като пресованото маслиново масло и маслото от семената на гроздето, които също го съдържат, така че неговото наличие може да показва наличието на екстрахирано с разтворители маслиново масло.

1. ОБХВАТ

Методът описва процедура за откриване на еритродиол в мастни вещества.

2. ПРИНЦИП НА МЕТОДА

Мастното вещество се осапунява с етанолов разтвор на калиев хидроксид. След това неосапуняемата фракция се екстрахира с диетилов етер и се пречиства чрез пасиране върху колона от диалуминиев триоксид.

След това неосапуняемите вещества се подлагат на тънкослойна хроматография върху плаки със силикагел, докато ивиците, съответстващи на стероловата и еритродиоловата фракция, се разделят. Стеролите и еритродиолът, възстановени от плаката, се преобразуват в триметилсилил етери и сместа се анализира чрез газова хроматография.

Резултатът се изразява като процентното съдържание на еритродиол в сместа от еритродиол и стероли.

3. АПАРАТУРА

3.1. Апаратурата, описана в приложение V (определяне на съдържанието на стероли).

4. РЕАКТИВИ

4.1. Реактивите, описани в приложение V (определяне на съдържанието на стероли).

4.2. Стандартен разтвор на еритродиол — 0,5 % разтвор в хлороформ.

5. ХОД НА ОПИТА

5.1. Подготовка на неосапуняемите вещества

Както е описано в параграф 5.1.2. от приложение V.

5.2. Отделяне на еритродиола и стеролите.

5.2.1. Виж параграф 5.2.1. от приложение V.

5.2.2. Виж параграф 5.2.2. от приложение V.

5.2.3. Приготвяне на 5 % разтвор на неосапуняемите вещества в хлороформ.

С помощта на 0,1-милилитрова микроспринцовка се нанася на хроматографска плака 0,3 ml разтвор на приблизително 1,5 cm от долния ръб на възможно най-тънка и равномерна ивица.

На единия край на плаката се поставят няколко микролитра от разтворите на холестерол и еритродиол, за да служат за сравнение.

5.2.4. Плаката се поставя в камерата за промиване, подготвена, както е упоменато в 5.2.1. Околната температура трябва да е около 20 °С. Камерата се затваря веднага с капака и се оставя за отмиване, докато фронтът на разтворителя не достигне приблизително 1 cm от горния ръб на плаката. Плаката се изважда от камерата за промиване, а разтворителят се изпарява под горещ въздушен поток.

5.2.5. Плаката се опръсква леко и равномерно с алкохолния разтвор на 2,7-дихлорофлуоресцин. Когато плаката се наблюдава под ултравиолетова светлина, ивиците на стерола и еритродиола могат да се познаят по това, че са на едно равнище с тази на стандарта. Маркира се с точки точно по външния ръб на флуоресценцията.

5.2.6. С помощта на метална шпатула се изстъргва силикагелът в маркираните части. Материалът от плаката се поставя в 50 ml колба. Добавят се 15 ml горещ хлороформ, разклаща се добре и се филтрира през фуния с диск от шлифовано стъкло, така че силикагелът да се пренесе върху филтъра. Филтратът се изпарява до обем от 4 до 5 ml, пренася се в калибрована 10 ml епруветка за филтриране с конично дъно, изсушава се чрез леко нагряване под поток от азот и се претегля.

5.3. Подготовка на триметилсилил естерите

Както е описано в параграф 5.3. от приложение V.

5.4. Газовохроматографски анализ

Както е описано в параграф 5.4. на гореописания метод. Условията за работа на газовият хроматограф при анализа трябва да са такива, че да се извърши стероловият анализ и да се отделят ТМСЕ от еритродиола и уваола.

След като пробата е била инжектирана, записването се продължава докато наличните стероли, еритродиолът и уваолът бъдат отмити. След това се идентифицират пиковете (времената за задържане на еритродиола и уваола, отнесени към β-ситостерола, са съответно около 1,45 и 1,55) и се изчисляват лицата както при стеролите.

6. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Formula

където:

А1	=	лицето на пика за еритродиола, в квадратни милиметри;
А2	=	лицето на пика за уваола, в квадратни милиметри;
ΣАстероли	=	сборът от лицата на пиковете на стеролите, в квадратни милиметри.

Резултатът се изразява до една цифра след десетичната запетая.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАСТНИТЕ КИСЕЛИНИ НА ВТОРО МЯСТО В ТРИГЛИЦЕРИДИТЕ В МАСЛАТА И МАЗНИНИТЕ

1. ОБХВАТ

Стандартът описва метод за определянето на състава на тази фракция от мастните киселини на дадено масло или мазнина, която е естерифицирана на второ място (или вътрешно място) на глицерола.

2. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Стандартът е приложим за масла и мазнини, които имат точка на топене под 45 °С, поради особеностите в активността на панкреатичната липаза.

Не е напълно приложим за масла и мазнини, съдържащи значителни количества от: мастни киселини с 12 или по-малко въглеродни атома (кокосово масло и масло от копра, млечна мазнина) или силно ненаситени мастни киселини (с повече от четири двойни връзки), съдържащи 20 или повече въглеродни атома (рибено масло и масла от морски животни), или мастни киселини, съдържащи оксигенирани групи, различни от карбоксилната група.

3. ПРИНЦИП

Възможната неутрализация на киселите масла в разтворител. Пречистване чрез пасиране върху колона от диалуминиев триоксид. Частична хидролиза на триглицеридите под действието на панкреатичната липаза за определено време. Отделяне на образуваните моноглицериди чрез тънкослойна хроматография и метанолиза на тези моноглицериди. Анализ на тези метилови естери чрез газово-течностна хроматография.

4. АПАРАТУРА

4.1. 100-милилитрова колба с кръгло дъно.

4.2. 25-милилитрова колба с кръгло дъно и шлифовано гърло.

4.3. Кондензатор, дълъг 1 m, който се свързва с колбата 4.2.

4.4. 250-милилитрова конична колба.

4.5. 50-милилитрова мензура.

4.6. 500-милилитрова разделителна фуния.

4.7. Стъклена колонка за хроматография, с вътрешен диаметър 13 mm, дължина 400 mm, снабдена с диск с поресто дъно и тапа.

4.8. 10-милилитрова епруветка за центрофугиране с капачка от шлифовано стъкло.

4.9. 5-милилитрова бюрета, градуирана на 0,05 ml.

4.10. 1-милилитрова спринцовка за подкожни инжекции, снабдена с тънка игла.

4.11. Микропипета, за отмерване на капки от 3 до 4 μl.

4.12. Разпределител за тънкослойна хроматография.

4.13. Стъклени плаки за тънкослойна хроматография, 20 × 20 cm.

4.14. Стъклена камера за проявяване за тънкослойна хроматография, с капак от шлифовано стъкло, подходящ за плаките с размер 20 × 20 cm.

4.15. Пулверизатор за тънкослойна хроматография.

4.16. Пещ, настроена на 103 ± 2 °С.

4.17. Термостат, който може да се настройва между 30 и 45 °С с точност от 0,5 °С.

4.18. Ротационен изпарител.

4.19. Вибрационен електрически шутел-апарат, позволяващ силно разбъркване на епруветката за центрофугиране.

4.20. Ултравиолетова лампа за преглеждане на тънкослойните плаки.

За контрол на активността на липазата:

4.21. рН-метър.

4.22. Спирална бъркалка.

4.23. 5-милилитрова бюрета.

4.24. Секундомер.

За евентуалното приготвяне на липазата:

4.25. Лабораторна бъркалка, подходяща за диспергиране и смесване на хетерогенни материали.

5. РЕАКТИВИ

5.1. n-хексан, или, ако няма такъв, лек петрол (точка на кипене 30 до 50 °С), с качество за хроматография.

5.2. 2-пропанол или етанол, 95 % (v/v), с качество за аналитичен реактив.

5.3. 2-пропанол, или етанол, воден разтвор 1/1.

5.4. Диетилов етер, свободен от пероксиди.

5.5. Ацетон.

5.6. Мравчена киселина, поне 98 % (m/m).

5.7. Проявителен разтворител: смес от n-хексан (5.1.), диетилов етер (5.4.) и мравчена киселина (5.6.) в съотношение 70/30/1 (v/v/v).

5.8. Активиран диалуминиев триоксид за хроматография, неутрален, степен по Брокман I.

5.9. Прахообразен силициев диоксид, със свързващо вещество, с качество, подходящо за тънкослойна хроматография.

5.10. Панкреатична липаза с подходящо качество (бележки 1 и 2).

5.11. Натриев хидроксид, воден разтвор в концентрация 120 g/l.

5.12. Солна киселина, 6 Mol/l воден разтвор.

5.13. Калциев хлорид (CaCl2), воден разтвор в концентрация 220 g/l.

5.14. Натриев холат (с ензимно качество), воден разтвор в концентрация 1 g/l.

5.15. Буферен разтвор: 1 М воден разтвор на трис-хидроксиметиламинометан доведен до рН 8 чрез добавяне на солна киселина (5.12.) (проверява се с потенциометър).

5.16. Фенолфталеин, разтвор в концентрация 10 g/l в 95 % (v/v) етанол.

5.17. 2′,7′-дихлорофлуоресцин, разтвор в концентрация 2 g/l в 95 % (v/v) етанол, леко алкализиран чрез прибавянето на една капка 1 N разтвор на натриев хидроксид на 100 ml.

За контрол на активността на липазата:

5.18. Неутрализирано масло.

5.19. Натриев хидроксид, 0,1 M воден разтвор.

5.20. Натриев холат (с ензимно качество), воден разтвор в концентрация 200 g/l.

5.21. Гуми арабика, воден разтвор в концентрация 100 g/l.

6. ПОДГОТОВКА НА ПРОБАТА

Ако пробата е с киселинност под 3 %, определена съгласно приложение II, се пречиства директно върху диалуминиевия триоксид, съгласно 6.2.

Ако пробата е с киселинност над 3 %, определена съгласно приложение II, се неутрализира с основи в присъствието на разтворител, съгласно 6.1., след което се пасира върху диалуминиев триоксид, съгласно 6.2.

6.1. Неутрализиране чрез основи в присъствието на разтворител.

Около 10 g сурово масло се поставят в разделителна фуния (4.6.), добавят се 100 ml хексан (5.1.), 50 ml 2-пропанол (5.2.), няколко капки от разтвора на фенолфталеин (5.16.) и такова количество от разтвора на натриев хидроксид (5.11.), което съответства на свободната киселинност на маслото плюс добавка от 0,3 %. Разклаща се силно в продължение на една минута, добавят се 50 ml дестилирана вода, разклаща се отново и се оставя в покой за утаяване.

След разделянето долният слой от сапуни се отстранява. Всички междинни слоеве (слиз, неразтворима материя) също се отстраняват. Хексановият разтвор на неутрализирано масло се промива с последователни порции от 25 до 30 ml от разтвора на 2-пропанол (5.3.) до изчезването на розовия цвят на фенолфталеина.

Влагата се отстранява от хексана чрез дестилация под вакуум в ротационния изпарител (4.18.), маслото се изсушава при 30 до 40 °С под вакуум с помощта на поток от чист азот до пълното отстраняване на хексана.

6.2. Пречистване през диалуминиев триоксид

Приготвя се суспензия от 15 g активиран диалуминиев триоксид (5.8.) в 50 ml хексан (5.1.) и се налива докато се разбърква върху хроматографската колонка (4.7.). Оставя се диалуминиевият триоксид да се разпредели равномерно и се оставя нивото на разтворителя да спадне до 1 до 2 mm над абсорбента. Внимателно се излива върху колоната разтвор на 5 g масло в 25 ml хексан (5.1.); цялата оттекла се от колонката течност се събира в колба с кръгло дъно (4.1.)

7. ПОДГОТОВКА НА ХРОМАТОГРАФСКИТЕ ПЛАКИ

Старателно се почистват стъклените плаки (4.13.) с етанол, лек петрол и ацетон за отстраняване на всякакви следи от мастни вещества.

В конична колба (4.4.) се поставят 30 g прахообразен силициев диоксид (5.9.). Прибавят се 60 ml дестилирана вода. Поставя се капачка и се разклаща енергично в продължение на една минута. Пренася се маслената суспензия в разпределителя (4.12.) и чистите плаки се обвиват в слой с дебелина 0,25 mm.

Изсушават се плаките на въздух за 15 минути, след това — за един час в пещ (4.16.) при 103 ± 2 °С. Преди употреба плаките се охлаждат в десикатор до стайна температура.

В търговската мрежа се предлагат готови плаки.

8. ХОД НА ОПИТА

8.1. Хидролиза с панкреатична липаза.

В центрофужна епруветка (4.8.) се измерват около 0,1 g от подготвената проба, а ако пробата е от течно масло, се постъпва направо, както е описано по-долу.

Прибавят се 20 mg липаза (5.10.) и 2 ml от буферния разтвор (5.15.). Разклаща се добре, но внимателно, след което се прибавят 0,5 ml от разтвора на натриев холат (5.14.) и 0,2 ml от разтвора на калциев хлорид (5.13.). Епруветката се затваря с шлифованата запушалка, разклаща се внимателно (избягва се намокрянето на запушалката) и веднага се поставя в термостат (4.17.), настроен на 40 ± 0,5 °С, и се разклаща ръчно в продължение на точно една минута.

Епруветката се изважда от термостата и се разбърква с помощта на електрически шутел-апарат (4.19.) в продължение на общо две минути.

Охлажда се моментално под течаща вода; прибавя се 1 ml солна киселина (5.12.) и 1 ml диетилов етер (5.4.). Затваря се и се разбърква енергично с помощта на електрически шутел-апарат. Оставя се да престои и се отделя органичният слой чрез спринцовката (4.10.), ако е необходимо — след центрофугиране.

8.2. Отделяне на моноглицеридите чрез тънкослойна хроматография.

Нанася се екстрактът върху хроматографската плака в микроспринцовката (4.11.) на около 1,5 cm от долния край на възможно най-тясна и тънка равномерна линия. Поставя се плаката в добре наситената камера за проявяване (4.14.) и се проявява с проявителния разтворител (5.7.) при температура около 20 °С, до около 1 cm от горния край на плаката.

Плаката се изсушава на въздух при температурата на камерата и се опръсква с разтвора на 2′,7′-дихлорофлуоресцин (5.17.). Ивицата на моноглицеридите се разпознава (Rf около 0,035) под ултравиолетова светлина (4.20.).

8.3. Анализ на моноглицеридите чрез газово-течностна хроматография.

Отстранява се ивицата, получена в 8.2., с помощта на шпатула (избягва се отстраняването на съставки, останали на стартовата линия) и се пренася в колбата за метилиране (4.2.).

Събраният силикагел се обработва директно по методите, описани в приложение XB, така че моноглицеридите да се превърнат в метилови естери, след което естерите се подлагат на газова хроматография, както е описано в приложение XА.

9. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Изчислява се съставът на мастните киселини на второ място до една цифра след десетичната запетая (бележка 3).

10. БЕЛЕЖКИ

Бележка 1: Проверяване на активността на липазата

Приготвя се маслена емулсия чрез разклащането на смес от 165 ml от разтвора на гуми арабика (5.21.), 15 g натрошен лед и 20 ml неутрализирано масло (5.18.) с подходяща бъркалка.

В мензура (4.5.) се поставят 10 ml от тази емулсия, като след това се добавят 0,3 ml от разтвора на натриев холат (5.20.) и 20 ml дестилирана вода.

Поставя се мензурата в термостат, нагласен да поддържа 37 ± 0,5 °С (бележка 4); потапят се електродите на рН-метър (4.21.) и спираловидна бъркалка (4.22.).

С помощта на бюрета (4.23.) се прибавя на капки разтвора на натриев хидроксид (5.19.) докато рН достигне 8,5.

Прибавя се достатъчно от водната суспензия на липазата (виж по-долу). Веднага щом рН-метърът покаже рН 8,3, се включва секундомерът (4.24.) и се накапва разтвора на натриев хидроксид (5.19.) в такова количество, че да се поддържа рН от 8,3. Отчита се обемът на основния разтвор, който се подава всяка минута.

Наблюденията се записват под формата на графика, като времевите показания се използват за абсциса, а милилитрите от основния разтвор, които са нужни за поддържането на постоянно рН, като ордината. Следва да се получи линейна графика.

Гореспоменатата суспензия на липаза е едно на хиляда (m/m) суспензия във вода. За всеки опит трябва да се използва достатъчно от тази суспензия, така че около 1 ml от основния разтвор да се добавя на четири до пет минути. Обикновено са нужни около 1 до 5 mg от праха.

Липазната единица се дефинира като количеството от ензима, което освобождава 10 микроеквивалента киселина за минута. Тогава активността А на използвания прах, измерен в липазни единици за mg, е представен чрез формулата:

Formula

където V е обемът от използвания за минута разтвор на натриев хидроксид 95.19.), изчислен от графиката, m е масата в mg, на частта от праха, използвана при опита.

Бележка 2: Приготвяне на липазата

Липази, притежаващи задоволителна липазна активност, се предлагат в търговската мрежа. Но също така е възможно те да се приготвят в лабораторията, както следва:

Охлаждат се 5 kg свински панкреас до 0 °С, премахва се околната твърда мазнина и съединителна тъкан и се смила фино в миксер до получаването на пастообразна течност. Размесва се сместа с бъркалката (4.25.) за четири до шест часа с 2,5 l безводен ацетон и се центрофугира. Екстрахира се утайката още три пъти със същото количество ацетон, след това два пъти със смес от равни части (V/V) ацетон и диетилов етер и два пъти с диетилов етер.

Изсушава се остатъкът под вакуум за 48 часа до получаването на стабилна прах, която трябва да се съхранява в хладилник.

Бележка 3: Във всеки случай е препоръчително да се определи съставът на общото количество мастни киселини на същата проба, тъй като сравнението с това на киселините на второ място ще помогне за интерпретирането на получените цифри.

Бележка 4: Температурата за хидролизиране се поддържа 37 °С, когато се използва течно масло. За да се позволи изследването на масла, чиято точка на топене е до 45 °С обаче, тя се подържа 40 °С за опитните проби.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТРИЛИНОЛЕИНА

1. ОБХВАТ

Определянето на състава на триглицерида в маслиновото масло по отношение на еквивалентното въглеродно число чрез високоефективна течностна хроматография.

Настоящият метод описва метод за фракциониране и количествено определяне на състава на триглицериди в растителните масла по отношение на тяхната молекулна маса и степен на насищане, като функция на тяхното еквивалентно въглеродно число (виж бележка 1).

2. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Методът е приложим за всички растителни масла, съдържащи триглицериди на дълговерижни мастни киселини. Методът е особено приложим за доказването на наличие на малки количества от полусъхнещи масла (богати на линолова киселина) в растителните масла, съдържащи олеинова киселина като преобладаваща ненаситена мастна киселина, като маслиновото масло.

3. ПРИНЦИП

Фракционирането на триглицеридите в съответствие с тяхното еквивалентно въглеродно число чрез високоефективна течностна хроматография (обратна фазова полярност) и интерпретирането на хроматограмите.

4. АПАРАТУРА

4.1. Високоефективен течностен хроматограф, позволяващ термостатичен контрол на температурата на колонката.

4.2. Апарат за инжектиране с възможност за 10 μl.

4.3. Детектор: диференциален рефрактометър. Цялостната чувствителност трябва да е поне 10-4 от рефракционния индекс.

4.4. Колонка: тръба от неръждаема стомана с дължина 250 mm и вътрешен диаметър 4,5 mm, обвита с частици силициев диоксид с размери 5 μm с 22 до 23 % въглерод под формата на октадецилсилан (бележка 2).

4.5. Записващо устройство и/или интегратор.

5. РЕАКТИВИ

Реактивите трябва да са с чистота за аналитични цели. Разтворителите за отмиване трябва да бъдат дегазирани и да могат да се рециклират неколкократно, без да това да оказва ефект върху фракциониранията.

5.1. Хлороформ.

5.2. Ацетон.

5.3. Ацетонитрил.

5.4. Разтворител за отмиване: ацетонитрил + ацетон (пропорциите се нагласят за получаването на желаните фракционирания; започва се със смес в съотношение 50:50).

5.5. Солубилизиращ разтворител: ацетон или смес от равни части ацетон и хлороформ.

5.6. Стандартни триглицериди: могат да се използват или триглицериди от търговската мрежа (трипалмитин, триолеин и тъй нататък) и оттам времената за задържане да се нанесат на графика, в съответствие с еквивалентното въглеродно число, или като алтернатива да се получи стандартна хроматограма на соево масло (виж бележки 3 и 4 и фигури 1 и 2).

6. ПОДГОТОВКА НА ПРОБИТЕ

5 % разтвор от пробите за анализ се приготвя чрез претеглянето на 0,5 ± 0,001 g от пробата в 10-милилитрова градуирана колба и доливането до 10 ml със солубилизиращия разтворител (5.5.).

7. ХОД НА ОПИТА

7.1. Наглася се системата за хроматография. Изпомпва се отмиващият разтворител (5.4.) с дебит от 1,5 ml/mm за продухване на цялата система. Изчаква се получаването на стабилна базова линия.

Инжектират се 10 μl от пробата, приготвена съгласно 6.

8. ИЗЧИСЛЕНИЕ И ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Използва се методът за вътрешна стандартизация, т.е. счита се, че сборът от лицата на пиковете, съответстващи на различните триглицериди, е равен на 100 %. Изчислява се относителното процентно съдържание на всеки триглицерид, като се използва формулата:

Formula

Резултатът се изчислява до една цифра след десетичната запетая.

Бележка 1. Редът на отмиване може да се определи чрез изчисляването на еквивалентните въглеродни числа, често определяни като зависимостта ЕВЧ = ВЧ – 2n, където ВЧ е въглеродното число, а n е броят на двойните връзки; то може да се изчисли много по-прецизно, като се вземе предвид произходът на двойната връзка. Ако n0, n1 и n1n са броят на двойните връзки, характерни съответно за олеиновата, линоловата и линоленовата киселина, еквивалентното въглеродно число може да се изчисли чрез зависимостта във формулата:

ЕВЧ = ВЧ – d0no – d1n1 – d1nn1n,

където коефициентите d0, d1 и d1n могат да се изчислят чрез стандартните триглицериди. Съгласно условията, посочени в настоящия метод, получената зависимост ще е близка до:

ЕВЧ = ВЧ – [2,60 no] – [2,35 n1] – [2,17n1n]

Бележка 2. Примери: Лихросорб (Merck) RP18 Art 50333;

Лихросфер или еквивалент (Merck) 100 CH18 Art 50377.

Бележка 3. С няколко стандартни триглицерида също е възможно да се изчисли равенството по отношение на триолеина,

α = ВЗ′/ВЗ′олеин

чрез използването на намалено време за задържане ВЗ′ = ВЗ – Взразтворител.

Графиката на log α при основа f (брой на двойните връзки) позволява определянето на времената за задържане за всички триглицериди на мастните киселини, съдържащи се в референтните триглицериди — виж фигура 2.

Бележка 4. Ефикасността на колонката трябва да позволява ясното отделяне на пика на трилинолеина от пиковете на триглицеридите с близко ВЗ.

Фигура 1

Хроматограма на проба от соево масло

P	=	палмитинова киселина
L	=	линолова киселина
St	=	стеаринова киселина
ln	=	линоленова киселина
O	=	олеинова киселина

Фигура 2

Графика на log α към f (брой на двойните връзки)

La= лауринова киселина

St= стеаринова киселина

Ln= линоленова киселина

My= миристинова киселина

O= олеинова киселина

P= палмитинова киселина

L= линолова киселина

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

СПЕКТРОФОТОМЕТРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ В УЛТРАВИОЛЕТОВИЯ СПЕКТЪР

ПРЕДИСЛОВИЕ

Спектрофотометричното изследване в ултравиолетовия спектър може да осигури информация за качеството на дадена мазнина, състоянието ѝ на запазеност и промените, настъпили в нея при технологичните процеси.

Абсорбцията на вълните с дължина, упомената в метода, е вследствие на конюгирани системи от диени и триени. Тези абсорбции са изразени като специфични екстинкции Е1 % 1 cm (екстинкцията на 1 % разтвор на мазнината в упоменатия разтворител, при дебелина на слоя 1 cm), обикновено обозначавани като К (наричан още „коефициент на екстинкция“).

1. ОБХВАТ

Методът описва процедурата за извършване на спектрофотометрично изследване на маслиново масло в ултравиолетовия спектър.

2. ПРИНЦИП НА МЕТОДА

Въпросната мазнина се разтваря в нужния разтворител и след това екстинкцията на разтвора се определя при определени дължини на вълната срещу чистия разтворител. Специфичните екстинкции се изчисляват от спектрофотометричните показания.

3. ОБОРУДВАНЕ

3.1. Спектрофотометър за измерване на екстинкцията в ултравиолетовия спектър между 220 и 360 nm, с възможност за отчитане на отделните нанометрични единици.

3.2. Правоъгълни кварцови кювети с капачки, имащи оптична дължина 1 cm. Когато се изпълнят с вода или друг подходящ разтворител, кюветите не трябва да показват помежду си разлики по-големи от 0,01 екстинкционни единици.

3.3. 25-милилитрови градуирани колби.

3.4. Хроматографска колонка с дължина 450 mm и диаметър 35 mm с разрядна тръба с диаметър приблизително 10 mm.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Изооктан (2,2,4-триметилпентан), пречистен за спектрофотометричен анализ. Срещу дестилирана вода той трябва да има пропускливост от не по-малко от 60 % при дължина на вълната 220 nm и не по-малко от 95 % — при 250 nm или

—	циклохексан, пречистен за спектрофотометричен анализ: срещу дестилираната вода той трябва да има пропускливост не по-малко от 40 % при 220 nm и не по-малко от 95 % — при 250 nm, или

—	друг подходящ разтворител, който има свойството напълно да разтваря мазнината (напр. етилов алкохол за рициновото масло).

4.2. Основен диалуминиев триоксид за колонкова хроматография, приготвен и изпитан, както е описано в приложение I.

4.3. n-хексан, за хроматография.

5. ХОД НА ОПИТА

5.1. Въпросната проба трябва да е напълно хомогенна и без евентуални примеси. Масла, които са в течно състояние при стайна температура, следва да се филтрират през хартия при температура приблизително 30 °С, твърдите мазнини се хомогенизират и се филтрират при температура от не повече от 10 °С над точката на топене.

5.2. Измерват се прецизно приблизително 0,25 g от така подготвената проба в 25-милилитровата градуирана колба, долива се от определения разтворител до резката и се хомогенизира. Полученият разтвор трябва да е напълно бистър. Ако има наличност на опалесценция или мътност, бързо се филтрира през хартия.

5.3. Напълва се кювета с получения разтвор и се измерва екстинкцията при подходяща дължина на вълната между 232 и 276 nm, като се използва разтворителя като стандарт.

Записаните стойности на екстинкцията трябва да са в рамките от 0,1 до 0,8. Ако не са, измерванията трябва да се повторят, като според нуждата се използват по-концентрирани или по-слаби разтвори.

5.4. Когато се изисква определянето на специфичната екстинкция да се извършва след пасиране върху диалуминиев триоксид, се постъпва по следния начин. Приготвя се суспензия от 30 g основен диалуминиев триоксид в хексан и се поставя в хроматографската колонка. След утаяването на адсорбента излишният хексан се източва до приблизително 1 cm над горния край на диалуминиевия триоксид.

Разтварят се 10 g от мазнината, хомогенизирана и филтрирана, както е описано в 5.1., в 100 ml хексан и разтворът се излива в колонката. Отмивката се събира, а разтворителят се изпарява под вакуум при температура под 25 °С.

С получената по този начин мазнина веднага се постъпва, както е указано в 5.2.

6. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

6.1. Записват се специфичните екстинкции (коефициенти на екстинкция) при различните дължини на вълната, изчислено по следния начин:

Formula ,

където:

Кλ	=	специфичната екстинкция при дължина на вълната λ;
Еλ	=	екстинкцията, измерена при дължина на вълната λ;
c	=	концентрация на разтвора, в g/100 ml;
s	=	дебелина на кюветата, в cm.

Резултатите се изразяват до две цифри след десетичната запетая.

6.2. Спектрофотометричният анализ на маслиновото масло в съответствие с официалния метод на регламентите на ЕИО указва определянето на специфичната екстинкция в разтвор на изооктан при дължина на вълната от 232 и 270 nm и детерминантата К, която е представена чрез:

Formula ,

където Км е специфичната екстинкция при дължина на вълната m, дължината на вълната за максимална абсорбция около 270 nm.

ПРИЛОЖЕНИЕ X A

ГАЗОВОХРОМАТОГРАФСКИ АНАЛИЗ НА МЕТИЛОВИТЕ ЕСТЕРИ НА МАСТНИТЕ КИСЕЛИНИ

1. ОБХВАТ

Този метод дава общи насоки за прилагането на газова хроматография, като се използват запълнени или капилярни колонки за определяне на качествения и количествен състав на сместа от метилови естери на мастните киселини, получени в съответствие с метода, указан в приложение X Б.

Методът не е приложим за полимеризирани мастни киселини.

2. РЕАКТИВИ

2.1. Газ носител

Инертен газ (азот, хелий, аргон, водород и т.н.), щателно подсушен и с кислородно съдържание не по-малко от 10 mg/kg.

Бележка 1: Водородът, който се използва само с капилярни колонки, може да удвои скоростта на анализа, но е опасен. Достъпни са средства за безопасност.

2.2. Спомагателни газове

2.2.1. Водород (чистота ≥ 99,9 %), свободен от органични примеси.

2.2.2. Въздух или кислород, свободен от органични примеси.

2.3. Референтен стандарт

Смес от метилови естери на химически чисти мастни киселини или метиловите естери на мазнина с известен състав, за предпочитане по-близък до този на мастното вещество, което ще се анализира.

Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на оксидирането на полиненаситените мастни киселини.

3. АПАРАТУРА

Дадените инструкции се отнасят до обикновеното оборудване, използвано за газова хроматография, включващо запълнени и/или капилярни колонки и детектор за пламъчна йонизация. Всеки апарат, показващ ефективността и разделителната способност, указани в 4.1.2., е подходящ.

3.1. Газов хроматограф

Газовият хроматограф се състои от следните елементи.

3.1.1. Система за инжектиране

Използва се система за инжектиране или:

а)	със запълни колонки, имащи възможно най-малкото мъртво пространство (в този случай системата за инжектиране трябва да може да се нагрява до температура с 20 до 50 °С по-висока от тази на колонката); или

б)	с капилярни колонки, като в този случай системата за инжектиране да е специално проектирана за използване с такива колонки. Тя може да от разделителен тип или може да е от типа без разделяне на колонковия инжектор.

Бележка 2: При отсъствието на мастни киселини с по-малко от 16 въглеродни атома, може да се използва инжектор с подвижна игла.

3.1.2. Пещ

Пещта трябва да е в състояние на нагрява колонката до температура от поне 260 °С и да поддържа желаната температура с точност до 1 °С за запълнена колонка и с точност до 0,1 °С за капилярна колонка. Последното изискване е особено важно, когато се използва епруветка от кварц.

Използването на програмирано температурно нагряване се препоръчва във всички случаи и в частност за мастни киселини с по-малко от 16 въглеродни атома.

3.1.3. Запълнена колонка

3.1.3.1. Колонка, изградена от материал, който е инертен по отношение на веществата, които ще се анализират (т.е. стъкло или неръждаема стомана), имаща следните размери:

а)	дължина: 1 до 3 m. Когато има наличие на дълговерижни мастни киселини (над С20), следва да се използва относително къса колонка. Когато се анализират киселини с 4 до 6 въглеродни атома, се препоръчва да се използва колонка с дължина 2 m.

б)	вътрешен диаметър: 2 до 4 mm.

Бележка 3: Когато има наличие на полиненаситени съставки с повече от три двойни връзки, те могат да се разградят с колонка от неръждаема стомана.

Бележка 4: Може да се използва система с двойни запълнени колонки.

3.1.3.2. Пълнеж, състоящ се от следните елементи:

а)	абсорбент: промита с киселина и силанизирана инфузорна пръст или друг подходящ инертен абсорбент с тесни разлики в размера на частиците (25 μm разлика в частиците в границите от 125 до 200 μm), като средният размер на частиците се определя от вътрешния диаметър и дължината на колонката;

б)

неподвижна фаза: полярна течност от полиестерен тип (напр. диетиленгликолов сукцинат, бутандиолов полисукцинат, етиленгликолов полиадипат и т.н.), цианосиликони или друга течност, позволяваща изискваното хроматографско фракциониране (виж клауза 4). Неподвижната фаза трябва да възлиза на 5 до 20 % (m/m) от пълнежа. За определени фракционирания може да се използва неполярна неподвижна фаза.

3.1.3.3. Кондициониране на колонката

Докато колонката не е свързана с детектора, ако това е възможно, постепенно се нагрява пещта до 185 °С и се пропуска поток от инертен газ през прясно приготвената колонка с дебит от 20 до 60 ml/min за поне 16 часа при тази температура и за още 2 часа при 195 °С.

3.1.4. Капилярна колонка

3.1.4.1. Тръба, изготвена от материал, инертен към веществата, които ще се анализират (обикновено от стъкло или кварц). Вътрешният диаметър трябва да е между 0,2 и 0,8 mm. Вътрешната повърхност следва да се обработи по подходящ начин (напр. подготовка на повърхността, инактивация), преди да се запълни с покритието от неподвижната фаза. В повечето случаи е достатъчна дължина от 25 mm.

3.1.4.2. Неподвижна фаза, обикновено от типа полигликол (поли(етилен гликол) 20 000), полиестер (бутандиолов полисукцинат) или полярен полисилоксан (цианосиликони). Подходящи са и свързаните (напречносвързани) колонки.

Бележка 5: Съществува риск полярните полисилоксани да създадат трудности при разпознаването и фракционирането на линоленовата киселина и С20 киселините.

Покритието трябва да е тънко, т.е. 0,1 до 0,2 μm.

3.1.4.3. Сглобяване и кондициониране на колонката

Спазват се нормалните мерки за безопасност при сглобяване на капилярните колонки, т.е. подреждането на колонката в пещта (адсорбент), избор и сглобяване на свръзките (плътност за недопускане на изтичане), поставяне на краищата на колонката в инжектора и детектора (намаляване на мъртвите пространства). Поставя се колонката под поток от газ носител (напр. 0,3 bar (30 kPa) за колонка с дължина 25 mm и вътрешен диаметър 0,3 mm).

Колонката се кондиционира чрез програмиране на пещта за повишаване на температурата от околната с 3 °С/min до температура с 10 °С по-ниска от границата за разграждане на неподвижната фаза. Поддържа се температурата на пещта за един час до стабилизиране на основната линия. Понижава се до 180 °C за работа при изотермални условия.

Бележка 6: Предварително кондиционирани по подходящ начин колонки се предлагат в търговската мрежа.

3.1.5. Детектор, за предпочитане такъв, който да може да се нагрява до температура по-висока от тази на колонката.

3.2. Спринцовка

Спринцовката трябва да има максимална вместимост 10 μl и да е градуирана на деления от 0,1 μl.

3.3. Записващо устройство

Ако ще се използва кривата от записващото устройство за изчисляване на състава на анализираната смес, се изисква електронно записващо устройство с висока прецизност, съвместимо с използвания апарат. Записващото устройство трябва да има следните характеристики:

а)	коефициент на отговор под 1,5 sec за предпочитане 1 sec (коефициентът на отговор е времето, необходимо на писеца на записващото устройство да премине от 0 до 90 % след внезапното въвеждане на сигнал от 100 %;

б)	ширина на хартията минимум 20 cm;

в)	скорост на подаване на хартията, която може да се настройва между 0,4 и 2,5, cm/min.

3.4. Интегратор

С помощта на електронен интегратор могат да се извършват бързи и точни изчисления. Настоящият трябва да дава линеен отговор с адекватна чувствителност, а корекцията на изместването на основната линия трябва да е задоволителна.

4. ХОД НА ОПИТА

Дейностите, описани от 4.1. до 4.3., се отнасят до използването на детектор с пламъчна йонизация.

Като алтернатива може да се използва газов хроматограф, използващ катарометричен детектор (работещ на принципа на промяна в топлинната проводимост). Условията за работа тогава се изменят, както е описано в клауза 6.

4.1. Условия на опита

Избор на оптимални условия на работа

4.1.1.1. Запълнена колонка

При избора на условията на работа трябва да се вземат предвид следните променливи величини:

а)	дължината и диаметъра на колонката;

б)	естеството и количеството на неподвижната фаза;

в)	температурата на колонката;

г)	потока на газа носител;

д)	изискваната разделителна способност;

е)	размера на частта от пробата, избран по такъв начин, че свързването на детектора и електрометъра да дава линеен отговор;

ж)	времетраенето на анализа.

Най-общо стойностите, представени в таблица 1 и таблица 2, водят до желаните резултати, т.е. поне 2 000 теоретични плаки за метър дължина на колонката за метилов стеарат и неговото отмиване в рамките на 15 минути.

В случаите, когато апаратът позволява, инжекторът трябва да е с температура от около 200 °С, а детекторът — с температура, равна или по-висока от тази на колонката.

Като правило отношението на дебита на постъпващия към детектора за пламъчна йонизация водород към този на газа носител варира между 1:2 до 1:1, в зависимост от диаметъра на колонката. Потокът на кислорода е около 5 до 10 пъти по-голям от този на водорода.

Таблица 1

Вътрешен диаметър на колонката mm	Поток на газа носител ml/min
2	15 до 25
3	20 до 40
4	40 до 60

Таблица 2

Концентрация на неподвижната фаза % (m/m)	Температура на колонката °С
5	175
10	180
15	185
20	185

4.1.1.2. Капилярна колонка

Свойствата ефективност и пропускливост на капилярните колонки означават, че фракционирането на различните съставки и времетраенето на анализа в голяма степен зависят от дебита на газа носител в колонката. Следователно би било необходимо да се оптимизират условията на работа чрез изменяне на нейните параметри (или по-просто — към топлинната загуба на колонката), в зависимост от това дали се желае подобряването на фракционирането или извършването на бърз анализ.

4.1.2. Определяне на броя на теоретичните плаки (ефективност) и разделителната способност (виж фигура 1).

Извършва се анализ на смес от метилов стеарат и метилов олеат в приблизително еднакво съотношение (например метилови естери на какаовото масло).

Избира се такава температура на колонката и дебит на газа носител, че максимумът на пика на метиловият стеарат да бъде записан около 15 минути след пика на разтворителя. Използва се достатъчно количество от сместа от метилови естери, така че пикът на метиловия стеарат да заема около три четвърти от цялата скала.

Изчислява се броя на теоретичните плаки, n (ефикасност), с помощта на формулата:

Formula

и разделителната способност R, с помощта на формулата:

Formula

където:

dr1	е разстоянието на задържане, в милиметри, от началото на хроматограмата до максимума на пика на метиловия стеарат;

ω1 и ω2

са съответно ширините, в милиметри, на пиковете на метиловия стеарат и метиловия олеат, измерени между точките на пресичане на тангентите при точките на извиване на кривата с основната линия;

Δ	е разстоянието, в милиметри, между максималната стойност на върха на метиловия стеарат и метиловия олеат.

Фигура 1

Хроматограма за определяне на броя на теоретичните плаки (ефективност) и разделителната способност

Условията на работа, които ще бъдат избрани, трябва да позволяват поне 2 000 теоретични плаки за метър от дължината на колонката за метилов стеарат и разделителна способност от поне 1,25.

4.2. Размер на пробата

С помощта на спринцовката (3.2.) се изтеглят 0,1 до 2 μl от разтвора на метиловите естери, приготвен съгласно приложение X Б, и се инжектират в колонката.

В случай, че естерите не са включени в разтвор, се приготвя разтвор в хептан с чистота за хроматография в концентрация от приблизително 100 mg/ml и се инжектират 0,1 до 1 ml от настоящия разтвор.

Ако се провежда анализ за съставките, налични само като следи, размерът на пробата може да се увеличи (до 10 пъти).

4.3. Анализ

Най-общо условията на работа трябва да са тези, определени в 4.1.1.

Независимо от това е възможно да се работи при по-ниска температура на колонката, когато се изисква определянето на мастни киселини с по-малко от 12 въглеродни атома, или при по-висока температура, когато се определят мастни киселини с повече от 20 въглеродни атома. Понякога е възможно да се използва автоматично регулиране на температурата и в двата случая. Например ако пробата съдържа метиловите естери на мастни киселини с по-малко от 12 въглеродни атома, пробата се инжектира при 100 °С (или при 50 до 60 °С ако има наличие на маслена киселина), а температурата веднага се повишава със скорост 4 до 8 °С/min до оптимума. В определени случаи двете процедури могат да се съчетават.

След програмираното повишаване на температурата, отмиването се продължава при постоянна температура до отмиването на всички съставки. Ако уредът не разполага с автоматично регулиране на температурата, той се използва при две фиксирани нива на температурата между 100 и 195 °С.

Ако е необходимо, се препоръчва извършване на анализ върху две неподвижни фази с различни полярности за потвърждаването на отсъствието на маскирани пикове, например в случай че има едновременно наличие на чифтови С18:3 и С20:0 или С18:3 и С18:2.

4.4. Изготвяне на референтната хроматограма и на референтните графики

Анализира се референтната стандартна смес (2.3.) при използването на същите условия на работа като тези, използвани за пробата, и се измерват времената за задържане или разстоянията на задържане за съставните мастни киселини. Построяват се на полулогаритмична хартия, за всяко ниво на ненаситеност, графиките, показващи логаритъма на времето на задържане като функция на броя на въглеродните атоми. При изотермални условия, графиките за правоверижните киселини с еднакво ниво на ненаситеност трябва да са прави линии. Тези линии трябва да са приблизително успоредни.

Необходимо е да се избягват условия, поради съществуването на „маскирани пикове“, при които разделителната способност не позволява разделянето на двете съставки.

5. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

5.1. Качествен анализ

Разпознават се пиковете на метиловите естери за пробата от графиките, изготвени в 4.4., ако е необходимо чрез интерполация.

5.2. Количествен анализ

5.2.1. Определяне на състава

Освен в изключителни случаи, се използва вътрешният метод за нормализация, т.е. приема се, че всички съставки са представени на хроматограмата, така че сборът от лицата под пиковете представлява 100 % от съставките (общо отмиване).

Ако оборудването включва интегратор, използват се данните, получени от него. Ако ли не, определя се лицето под всеки пик чрез умножаване на височината на пика по неговата ширина при средата на височината, а където е необходимо, се вземат предвид различните намалявания, използвани по време на записа.

5.2.2. Метод за изчисляване

5.2.2.1. Общ случай

Изчислява се съдържанието на даден компонент i, изразено в проценти от масата на метиловите естери, чрез определянето на процентите, представени от лицето на съответния пик, отнесено към сумата на лицата на всички пикове, при използване на следната формула:

Formula

където:

Аi	е лицето под пика, съответствуващ на компонентa i;

ΣΑ	е сумата от лицата под всички пикове.

Резултатът се изчислява до една цифра след десетичната запетая.

Бележка 7: В този общ случай се счита, че резултатът от изчислението, основано на относителните лица, представлява процентно съотношение по маса. За случаите, в които това допускане не се позволява, виж 5.2.2.2.

5.2.2.2. Използване на фактори за корекция

В определени случаи, например при наличието на мастни киселини с по-малко от осем въглеродни атома или на киселини с вторични групи, когато се използват детектори, основани на принципа на топлинна проводимост, или когато особено се изисква най-висока степен на прецизност, трябва да се използват фактори за корекция за преобразуването на лицата на пиковете в проценти от масата на съставките.

Факторите за корекция се определят с помощта на хроматограма, получена при анализа на стандартна смес от метилови естери с известен състав, проведен при условия на работа, еднакви с тези, използвани за пробата.

За тази стандартна смес, процентното съотношение от масата на компонента i е представен от формулата:

Formula

където:

mi	е масата на компонента i в стандартната смес;

Σm	е общият сбор на масите на различните компоненти от стандартната смес.

От хроматограмата на стандартната смес (4.4.), процентното съотношение (лице/лице) за компонента i се изчислява, както следва:

Formula

където:

Аi	е лицето под пика, съответствуващ на компонента i;

ΣΑ	е сборът от лицата под всички пикове.

Тогава факторът за корекция се изчислява като:

Formula

Най-общо факторите за корекция са изразени по отношение на КС16, така че относителните фактори стават:

Formula

За пробата съдържанието на компонента i, изразено в проценти по отношение на масата на метиловите естери, е:

Formula

Резултатите се представят до една цифра след десетичната запетая.

5.2.2.3. Използване на вътрешен стандарт

При определени анализи (например, когато не са определени количествено всички мастни киселини, както и когато има наличие на киселини с четири и шест въглеродни атома, наред с киселини с 16 и 18 въглеродни атома, или когато е необходимо да се определи абсолютното количество на някоя киселина в дадена проба) е необходимо да се използва вътрешен стандарт. Често се използват мастни киселини с пет, 15 или 17 въглеродни атома. Трябва да се определи факторът за корекция (ако има такъв) за вътрешния стандарт.

Процентното съотношение по маса на компонента i, изразено като метилови естери, е дадено чрез формулата:

Formula

където:

Аi	е лицето под пика, съответстващ на компонента i;

Аs	е лицето под пика, съответстващ на вътрешния стандарт;

К′i	е факторът за корекция за компонента i (отнесен към КС16);

К′s	е факторът за корекция за вътрешния стандарт (отнесен към КС16);

m	е масата, в милиграми, на частта от пробата;

ms	е масата, в милиграми, на вътрешния стандарт.

Резултатът се представя до една цифра след десетичната запетая.

6. СПЕЦИАЛЕН СЛУЧАЙ — ИЗПОЛЗВАНЕ НА КАТАРОМЕТРИЧЕН ДЕТЕКТОР (РАБОТЕЩ НА ПРИНЦИПА НА ПРОМЕНИТЕ В ТОПЛИННАТА ПРОВОДИМОСТ)

Газов хроматограф, използващ детектор, работещ на принципа на промените в топлинната проводимост (катарометър), може също да се използва за определяне на качествения и количествен състав на сместа от метилови естери на мастните киселини. Ако се използва такъв, условията, определени в клауза 3 и клауза 4, трябва да се изменят, както е показано в таблица 3.

За количествен анализ се използват факторите за корекция, определени в 5.2.2.2.

Таблица 3

Променливи	Стойност/състояние
Колонка	Дължина: 2 до 4 m Вътрешен диаметър
Адсорбент	Размер на частиците между 160 и 200 μm
Концентрация на неподвижната фаза	15 до 25 % (m/m)
Газ носител	Хелий или, ако няма, водород, с възможно най-ниско кислородно съдържание
Спомагателни газове	Няма
Температура на инжектора	От 40 до 60 °С над тази на колонката
Температура на колонката	180 до 200 °С
Поток на газа носител	Обикновено между 60 и 80 ml/min
Размер на инжектираната част от пробата	Обикновено между 0,5 и 2 μl

7. ДОКЛАД ЗА ОПИТА

Докладът за опита трябва да описва методите, използвани за приготвянето на метиловите естери, за газовия хроматографски анализ и за получените резултати. Също така той трябва да включва всички подробности около извършването, които не са упоменати в настоящия Международен стандарт, или разгледани като незадължителни, както и подробности относно всички инциденти, които може да са повлияли на резултатите.

Докладът за опита трябва да включва цялата информация, необходима за пълното разпознаване на пробата.

ПРИЛОЖЕНИЕ Х Б

ПОЛУЧАВАНЕ НА МЕТИЛОВИ ЕСТЕРИ НА МАСТНИ КИСЕЛИНИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ДЯЛОВЕ I И II ОТ ПРИЛОЖЕНИЕ VI КЪМ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 72/77 ИЛИ ПО МЕТОДА, ОПИСАН ПО-ДОЛУ

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Изборът на производствен процес е продиктуван от киселинния състав, киселинността на разглежданото мастно вещество и подлежащия на провеждане газов хроматографски анализ.

По-специално:

—	за мастни вещества, които съдържат мастни киселини с по-малко от 12 въглеродни атома, се използват единствено процеси, протичащи в херметични съдове или използващи диметил сулфат;

—	за мастни вещества с киселинност над 3 % могат да се използват единствено процеси с метанол-солна киселина или метил сулфат;

—	за газово-хроматографски измервания на трансизомерите могат да се използват единствено процеси с употреба на натриев метилат или диметил сулфат;

—	за получаването на метил естери от малки количества мастни вещества, на свой ред получени от разделяне посредством тънкослойна хроматография, трябва да се използва процесът метанол-хексан-сярна киселина.

Наличието на неосапуняемост може да не се взема под внимание, ако не надвишава 3 %, в противен случай метил естерите ще трябва да се приготвят от мастни киселини.

1. ОБХВАТ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Дадено е описание на пет процеса за получаването на метил естери от мастни вещества:

а)	с помощта на натриев метилат;

б)	с помощта на натриев метилат в херметичен съд;

в)	с метанол-солна киселина в херметичен съд;

г)	с диметил сулфат;

д)	с метанол-хексан-сярна киселина.

Процес А

2. ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ

Подложеното на анализ мастно вещество се загрява с обратен хладник с метилов алкохол и натриев метилат. Получените метил естери се извличат с помощта на етилов етер.

3. АПАРАТУРА

3.1. 100-милилитрова колба с обратен хладник и варовикова тръбичка, прикрепена в горната ѝ част, със снадки от шлифовано стъкло.

3.2. 50-милилитрова мерителни чаши.

3.3. 5-милилитрова мерителна пипета, маркирана през 0,1 ml.

3.4. 250-милилитрова разделителни фунии.

3.5. 200-милилитрова колба.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Безводен метанол.

4.2. Приблизително еднопроцентов метанолов разтвор на натриев метилат; той се получава от разтварянето на 0,34 g от метализиран натрий в 100 ml безводен метанол.

4.3. Етилов етер.

4.4. 10 % разтвор на натриев хлорид.

4.5. Петролен етер, загрят между 40 и 60 °C.

5. ХОД НА ОПИТА

5.1. В 100-милилитрова колба се поставят 2 g от мастното вещество, което е било предварително обезводнено на натриев сулфат и филтрирано. Добавят се 35 ml метанол, поставя се кондензаторът и се загрява с обратен хладник до кипене в продължение на няколко минути.

5.2. Прекратява се процесът на загряване, отстранява се кондензаторът и бързо се прибавят 3,5 ml от разтвора на натриев метилат; отново се поставя хладникът и се нагрява до кипене с хладника в продължение на поне 3 часа. Метилирането е настъпило, когато цялото мастно вещество се е втечнило, а сместа от реактивите е напълно прозрачна при стайна температура.

5.3. Охлажда се и сместа от реактивите се прелива в 250-милилитрова разделителна фуния, добавят се между 35 и 40 ml етилов етер, 100 ml вода и 4 до 5 ml от 10-процентовия разтвор на натриев хлорид. Разклаща се и се оставят слоевете да се разделят. Прехвърля се водната фаза във втора разделителна фуния и се извършва повторно извличане с помощта на 25 ml етилов етер.

Добавятсе 50 ml петролен етер, загрят до температура между 40 и 60 °C към смесените етерни екстракти. Отделя се вода, която може да бъде отстранена.

Промива се етерната фаза с 10 до 15 ml вода, изсушава се върху натриев сулфат и се филтрира през хартия, като филтратът се събира в 200-милилитрова колба.

Разтворът се изпарява до обем от 20 ml, като процесът се извършва на водна баня под струя от чист азот.

Процес Б

2. ПРИНЦИП

Подложеното на анализ мастно вещество се третира с натриев метилат в метанолов разтвор в херметичен съд при 85 до 90 °C.

3. АПАРАТУРА

3.1. Усилен стъклен херметичен съд с вместимост от около 5 ml (височина 40 до 45 mm, диаметър 14 до 16 mm).

3.2. 1-милилитрова мерителна пипета, на която е отбелязано съдържание от 0,1 ml.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Приблизително 1,5-процентов метанолов разтвор на натриев метилат. Той се получава като се разтвори 0,50 g от метализиран натрий в 100 ml безводен метанол.

5. ХОД НА ОПИТА

5.1. Поставят се 2 g от мастното вещество, което предварително е било обезводнено на натриев сулфат и филтрирано, в стъкления съд. Прибавят се 0,3 g (около 0,4 ml) от разтвора на натриев метилат. Херметизирайте съда чрез загряване.

5.2. Потопява се съда за 2 часа при температура между 85 и 90 °C, като от време на време се разклаща. Процесът на естерификация е завършил, когато съдържанието на съда е прозрачно, след отлагането на глицерина и остатъка от реагиращите вещества.

5.3. Охлажда се при стайна температура. Съдът се отваря, когато предстои използването на метиловите естери. Те не се нуждаят от допълнително третиране преди поставянето им в газовохроматографския апарат.

Процес В

2. ПРИНЦИП

Мастното вещество, подложено на анализ, се третира с метанол-солна киселина, в херметичен съд, при температура 100 °C.

3. АПАРАТУРА

3.1. Усилен стъклен херметичен съд с вместимост от около 5 ml (височина 40 до 45 mm, диаметър 14 до 16 mm).

3.2. Калибровани пипети от 1 и 2 ml.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Разтвор на солна киселина в 2 % метанол. Той се получава от газообразна солна киселина и безводен метанол (бележка 1).

4.2. Хексан за газова хроматография.

5. ХОД НА ОПИТА

5.1. Поставят се 0,2 g от мастното вещество, което предварително е било обезводнено на натриев сулфат и филтрирано, в стъкления съд и 2 ml от разтвора на солната киселина и метанола. Херметизирайте съда чрез загряване.

5.2. Потапя се съда при 100 °C за 40 минути.

5.3. Охлажда се съда под течаща вода, отваря се, добавят се 2 ml дестилирана вода и 1 ml хексан. Центрофугира се и се отстранява хексановата фаза, която е готова за използване.

Процес Г

2. ПРИНЦИП

Мастното вещество, което е подложено на анализ, се осапунява с разтвор на калиева основа в метилов алкохол, след което се третира с диметил сулфат. При добавяне на солна киселина се разделят автоматично образуваните метилови естери. При допълнително третиране с диалуминиев триоксид се получават много чисти метилни естери.

3. АПАРАТУРА

3.1. Усилена епруветка с вместимост от около 20 ml със запушалка от матово стъкло с размери 10/19 и обезопасителни щипки.

3.2. Обратни хладници, със снадки от шлифовано стъкло с размери 10/19.

3.3. Стъклени филтри със синтерован диск, размер G2, диаметър 20 mm.

3.4. Стъклени епруветки с вместимост от приблизително 10 ml и конично дъно.

3.5. Спринцовки от 1 и 5 ml.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Калиев хидроксид, 10-процентов разтвор в метилов алкохол, за газова хроматография.

4.2. Индикатор зелен бромкрезол: 0,05 % разтвор в метилов алкохол.

4.3. Диметил сулфат (р = 1,335 при 15 °C).

4.4. Концентрирана солна киселина (р = 1,19), разредена в равни части с метилов алкохол, за газова хроматография.

4.5. Алуминиев оксид по Брокман за адсорбционна хроматография.

5. ХОД НА ОПИТА

5.1. Поставят се 2,2 ml от мастното вещество, което е било предварително обезводнено на натриев сулфат и филтрирано, в 20-милилитрова епруветка,. Прибавят се 5 ml от разтвора на калиевия хидроксид и няколко кварцови гранули за контролиране на кипенето. Поставя се обратният хладник и се загрява на слаб пламък за около пет минути, като се разклаща. Осапуняването е завършило, когато разтворът стане прозрачен. Накрая се охлажда под течаща вода и се отстранява хладникът.

5.2. Добавят се две капки от индикатора и като се използва спринцовка — 1 ml диметил сулфат — бавно. Епруветката се затваря херметически и се разклаща в продължение на две-три минути, като дъното на епруветката се потапя в кипяща водна баня през чести интервали. Реакцията е завършила, когато индикаторът промени цвета си от син в жълт. Накрая се охлажда епруветката под течаща вода, отваря се я и се прибавят 5 ml от метаноловия разтвор на солна киселина.

5.3. След като се разклати за няколко секунди, епруветката се поставя под ъгъл и се потупва леко. Това улеснява изкачването на метиловите естери на повърхността под формата на мастна маса (бележка А).

Отстраняват се метиловите естери със спринцовка, поставят се в епруветка с конично дъно, добавя се диалуминиев триоксид, равняващ се на приблизително една четвърт от обема на метиловите естери, разклаща се и се филтрира през филтърна хартия.

Бележка А. Ако метиловите естери не се отделят сами, добавят се 5 ml вода в епруветката и се разклаща.

Процес Д

2. ПРИНЦИП

Подложеното на анализ мастно вещество се загрява с обратен хладник с метанол-хексан-сярна киселина. Получените метилови естери се извличат с петролен етер.

3. АПАРАТУРА

3.1. Епруветка с вместимост от около 20 ml, снабдена с обратен хладник с дължина от около 1 m, със снадки от шлифовано стъкло.

3.2. 5-милилитрова калибрована пипета.

3.3. 50-милилитрова разделителна фуния.

3.4. Измерителни чаши от 10 и 25 ml.

3.5. 15-милилитрова епруветка с конично дъно.

4. РЕАКТИВИ

4.1. Реактив за метилиране: безводна смес от метанол-хексан-концентрирана сярна киселина (р = 1,84) в пропорция 75:25:1 (V/V/V).

4.2. Петролен етер с температура между 40 и 60 °C.

4.3. Безводен натриев сулфат.

5. ХОД НА ОПИТА

5.1. Поставя се веществото от плаката в 20-милилитрова епруветка и се прибавят 5 ml реактив за метилиране.

5.2. Поставя се обратният хладник и се загрява в продължение на 30 минути на кипяща водна баня (бележка 2).

5.3. Сместа се прехвърля количествено в 50-милилитрова разделителна фуния с помощта на 10 ml дестилирана вода и 10 ml петролен етер. Разклаща се силно и се изчаква фазите да се разделят, отстранява се водната фаза и етерната фаза се промива с 20 ml дестилирана вода. В разделителната фуния се добавя малко количество безводен натриев сулфат, разклаща се, изчакава се да се утаи в продължение на няколко минути и се филтрира, като филтратът се събира в 15-милилитрова епруветка с конично дъно.

Изпарява се разтворителят на водна баня под азотен поток.

Бележка 1. Малки количества газообразна солна киселина се приготвят лесно в лабораторни условия, като за целта се използва търговския разтвор (р = 1,18), върху който се накапва концентрирана сярна киселина (р = 1,84). Освободеният газ лесно се обезводнява чрез барботиране през концентрирана сярна киселина. Понеже солната киселина много бързо се абсорбира от метанола, препоръчително е да се вземат обичайните предпазни мерки при разтварянето ѝ, като например газът се вкарва посредством малка обратна фуния, чийто ръб докосва повърхността на течността. Големи количества метанолов разтвор на солна киселина могат да се приготвят предварително, тъй като се съхранява отлично на тъмно в бутилки със стъклени запушалки.

Бележка 2. За контролиране точката на кипене, се поставя стъклена пръчка в епруветката, а температурата на водната баня се ограничава до 90 °C.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЛЕТЛИВИТЕ ХАЛОГЕНИРАНИ РАЗТВОРИТЕЛИ В МАСЛИНОВОТО МАСЛО

1. МЕТОД

Газов хроматографски анализ по способа на височинния газов обем.

2. ОБОРУДВАНЕ

2.1. Апарат за газова хроматография с детектор за улавяне на електрони (ДУЕ).

2.2. Апарат за височинен газов обем.

2.3. Газовохроматографска колонка, стъклена, с дължина 2 m и диаметър 2 mm, неподвижна фаза. OV101 10 % или еквивалентен за импрегниране на калцирана инфузорна почва, промита с киселина и силанизирана, с размер на частиците между 80 и 100 mesh.

2.4. Пренасящи и спомагателни газове: азот за газова хроматография, подходящ за разпознаване чрез електронно улавяне.

2.5. Стъклени колби, от 10 до 15 ml, с тефлоново покритие и алуминиеви тапи, и приспособление за вкарване на спринцовка.

2.6. Щипки за херметично затваряне.

2.7. Газова спринцовка, от 0,5 до 2 ml.

3. РЕАКТИВИ

Стандартни: халогенирани разтворители със степен на чистота, подходящи за газова хроматография.

4. ХОД НА ОПИТА

4.1. Претеглят се точно 3 g масло в стъклена колба (която няма да се използва повече); затваря се херметично. Поставя се в термостат при 70 °C за един час. Като се използва спринцовка, внимателно се отнемат 0,2 до 0,5 ml от височинния обем. Инжектира се в колонката на газовия хроматографски апарат, настроен както следва:

—	температура на инжектора: 150 °C;

—	температура на колонката: 70 до 80 °C;

—	температура на детектора: 200 до 250 °C.

Могат да се използват и други температурни стойности, стига резултатът да остане еквивалентен.

4.2. Референтни разтвори: подготвят се стандартни разтвори като се използва рафинирано маслиново масло без следи от разтворители с концентрации от 0,05 до 1 ppm (mg/kg), които да съответстват на предполагаемото съдържание на пробата. Халогенираните разтворители могат да се разреждат с пентан.

4.3. Количествено измерване: изчислява се съотношението между повърхностите или покачванията на пиковете на пробата и стандартния разтвор с предполагаема най-близка концентрация. Ако отклонението е по-голямо от 10 %, анализът трябва да се повтори, като се проведе сравнение с друг стандартен разтвор, докато отклонението се сведе в рамките на 10 %. Съдържанието се определя въз основа на средната стойност от отделните инжектирания.

4.4. Изразяване на резултатите: в ppm (mg/kg). Границата на разпознаване по този метод е 0,01 mg/kg.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII

ОРГАНОЛЕПТИЧЕН АНАЛИЗ НА МАСЛИНОВОТО МАСЛО

1. ОБХВАТ

Целта на този метод е да се определят критериите, необходими за преценка на вкусовите качества на маслиновото масло от остатъчен материал, и да се разработи необходимата за целта методология.

2. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Описаният метод е приложим единствено за целите на органолептичния анализ и класификация на маслиновото масло от остатъчен материал, който може да се използва за пряка консумация. Той се свежда до оценяване на маслиновото масло от остатъчен материал съгласно цифрова скала, свързана с възприемането на вкусовите дразнители според оценката на подбрани дегустатори, които работят в група.

3. ОБЩ ОСНОВЕН РЕЧНИК ЗА СЕТИВЕН АНАЛИЗ

Виж главата, озаглавена „Сетивен анализ: общ основен речник“.

4. РЕЧНИК, ОТНАСЯЩ СЕ ДО МАСЛИНОВОТО МАСЛО

Бадем: Вкусът се проявява в две форми: типичния за пресните бадеми или пък за изсушените, твърди бадеми, който може да бъде объркан с начална гранивост. Отличителният вкус се усеща след вкусване, докато маслиновото масло е все още в контакт с езика и небцето. Асоциира се със сладките масла, които имат блудкав вкус.

Ябълка: вкус на маслиновото масло, който напомня за вкуса на този плод.

Мухлясало: вкус на маслиновото масло, получен от маслини, складирани на купчини, достигнали напреднал стадий на ферментация.

Горчиво: характерен вкус на маслиновото масло, получавано от зелени маслини или маслини, които са започнали да променят цвета си. В зависимост от интензитета, може да е приятно или не толкова.

Саламура: Вкус на маслиново масло, извлечено от маслини, които са държани в солен разтвор.

Краставица: вкус, получен, когато маслиновото масло е било пакетирано херметически прекалено дълго, най-вече в тенекиени кутии и който се дължи на образуването на 2,6 нонадиенал.

С мирис на почва: характерен вкус на маслиновото масло, получено от маслини, които са били събрани кални или покрити с почва, без да бъдат измити. Вкусът може да е съпътстван и с мирис на плесен или влага.

Коило: характерен вкус на маслиновото масло, получено от маслини, които са били пресовани върху нови подложки от коило. Вкусът може да се различава в зависимост от това дали подложките са направени от зелено или сушено коило.

Блудкав или безвкусен: вкус на маслиново масло, чиито органолептични характеристики са твърде слаби поради загубата на ароматичните им компоненти.

С вкус на плодове: вкус, който напомня както по мирис, така и при консумация, на здрави, пресни маслини, набрани в оптималната фаза на зреене.

Тревен: характерен вкус на някои масла, който напомня на наскоро окосена трева.

Мазно: мирис на маслиново масло, добито в завод, където остатъчни количества петролни продукти, смазочни материали или минерални масла не са били напълно отстранени от машините

Зелени листа (горчиво): мирис на маслиново масло, получено от твърде зелени маслини или маслини, които са били смлени заедно с листата и клонките.

С вкус на ларви: характерен вкус на маслиново масло, получено от маслини, които са били нападнати и силно заболели от ларвата на маслиновата мушичка (Dacus oleae).

Стипчиво: характерно усещане при някои маслинови масла, които предизвикват в устата усещане за стягане.

Сено: характерен вкус на някои маслинови масла, които в по-голяма или по-малка степен напомнят за сушена трева.

Затоплено или прегорено: характерен вкус на маслиново масло, предизвикан от прекалено и/или продължително загряване при обработката особено ако пастираното вещество се смесва температурно, ако това е извършено при неподходящи условия.

Металически: вкус, който напомня за метал. Характерен за маслинови масла, били в продължителен контакт, при неподходящи условия, с хранителни продукти или метални повърхности при нарязването, смесването, пресоването или съхранението.

Кални отлагания: характерен вкус на маслиново масло, събрано от претакането на отложено вещество от бъчвите и подземните цистерни.

Плесен-влага: характерен вкус на маслиново масло, получено от маслини, в които са се развили големи количества гъби и гъбена мая поради съхранението им на купчини при влажни условия в продължение на няколко дни.

На застояло: характерен вкус на маслиново масло, който е държан твърде дълго в контейнери за съхранение. Може да се прояви и при маслиново масло, опаковано за твърде продължително време.

Остатък от пресовани маслини: характерен вкус, който напомня за вкуса на остатъка от пресованите маслини.

На подложка за пресоване: характерен вкус на маслиновото масло, получено от маслини, пресовани върху мръсни подложки, в които има ферментирали остатъци.

Граниво: характерен вкус на всички масла и мазнини, които са преминали през процес на самоокисляване поради продължителен контакт с въздуха. Вкусът е неприятен и не може да се промени.

На зрели маслини: вкус на маслиновото масло, получено от зрели плодове, обикновено има блудкава миризма и е сладникаво на вкус.

Груб: характерен за някои маслинови масла, които в устата създават усещане за плътност, кашкавост.

Сапунлив: вкус, който създава мирисното и вкусово усещане, напомнящо за зелен сапун.

Сладък: приятен вкус, не точно на захар, но се открива у маслинови масла, при които горчивите, стягащи и лютиви признаци не доминират.

Зеленчукова вода: характерен вкус, придобит от маслиновото масло в резултат на лошо претакане и продължителен контакт със зеленчуковата вода.

Винено-оцетов: характерен за някои маслинови масла вкус, който напомня за вино или оцет. Дължи се основно на образуването на ацетатна киселина, етил ацетат и етанол в количества, по-големи от обичайните за маслиновото масло.

5. ЧАШИ ЗА ДЕГУСТАЦИЯ НА МАСЛО

Виж главата, озаглавена „Чаши за дегустация на масло“.

6. ПОМЕЩЕНИЕ ЗА ТЕСТОВЕ

Виж главата, озаглавена „Ръководство за подредбата на помещение за тестове“.

7. АПАРАТУРА

Описаната по-долу апаратура е необходима за правилното изпълнение на поставените на дегустатора задачи и тя трябва да е на разположение във всяка от кабините и да е лесно достъпна:

—	чаши (стандартни), съдържащи мострите, обозначени с легенда, която се състои от две случайно подбрани цифри или две цифри и букви. Обозначенията се правят с молив без мирис, който не може да се изтрива,

—	часовникови стъкла с еднакви обозначения, които покриват чашите,

—	лист за нанасяне на оценките (вж. Фиг. 2), съдържащ указания за използването му,

—	химикалка или молив,

—	малки таблички с нарязани ябълки,

—	чаша вода при стайна температура.

8. МЕТОДОЛОГИЯ

Настоящият раздел предполага наличието на предварителни познания, необходими за извършването на сетивен анализ на студено пресовани маслинови масла и представлява опит за стандартизиране поведението и процедурите, спазвани от дегустаторите, включени в подобни тестове, които трябва да са запознати едновременно с общите и специфични изисквания за дегустация на маслиново масло.

8.1. Задължения на организатора на групата или наблюдателя (или на цялата група)

Организаторът на групата трябва да има съответното обучение и познания, за да бъде експерт по различните видове масла, на които ще попада по време на работата си. Той е ключова фигура в групата и отговаря за нейната организация и ръководство. Той свиква дегустаторите достатъчно рано и разяснява въпросите, които биха могли да имат във връзка с провеждането на тестовете, като се въздържа да изказва мнения за пробата.

Той отговаря за наличието на апаратурата и трябва да се погрижи за нейната чистота, за подготвянето и кодирането на мострите и представянето им на дегустаторите в съответствие с приложимия експериментален модел, както и за събирането и статистическата обработка на получените данни с оглед получаването на най-добри резултати при минимални усилия.

Работата на ръководителя на групата изисква наличието на сетивни умения, щателност при подготвянето на тестовете и тяхното стриктно уреждане, а също умение и търпение при планирането и провеждането им. Задължение на ръководителя на групата е да повдига духа на членовете на групата, като насърчава интерес, любознателност и дух на съзтезателност у всеки от тях. Той трябва да вземе мерки мнението му да не става известно и да избегне вероятните лидери в групата да наложат своите критерии над останалите дегустатори. Той отговаря също и за обучението, подбора и наблюдението над дегустаторите, така че те да отговарят на изискванията за адекватно равнище на способности.

8.2. Тестови условия

8.2.1. Количество проба

Всяка чаша съдържа 15 ml маслиново масло.

8.2.2. Температура за провеждане на теста

Мострите маслиново масло, които подлежат на дегустация, се поддържат в чашите при температура от 28 °C, ± 2 градуса. Температурата е подбрана в тези граници, тъй като е най-подходяща за лесното констатиране на органолептични различия при нормална температура, когато маслиновите масла се използват като подправка. Друг фактор, който натежава в полза на тази стойност, е, че при по-високи или по-ниски температури или ароматичните компоненти са слабо летливи, или пък се получават летливи компоненти, характерни за загретите масла.

8.2.3. Време за провеждане на тестовете

Сутринта е най-подходящото време за дегустация на маслиново масло. Доказано е, че през деня има периоди на оптимална сетивност, що се отнася до вкуса и обонянието.

Храненията се предшестват от период, в който вкусовата и обонятелна възприемчивост нараства, докато след тях чувствителността намалява.

Въпреки това този критерий не трябва да се довежда до крайност, тъй като гладът може да разсее дегустаторите, като снижи възможността им да правят разлика и, по-специално, критериите им за предпочитане и приемане.

9. ДЕГУСТАТОРИ

Хората, които работят като дегустатори при провеждането на органолептични тестове на трапезно маслиново масло, са обучени и подбрани в съответствие с уменията им да разграничават подобни мостри; трябва да се има предвид, че точността им се подобрява чрез обучение (виж съответния раздел).

За тестовете са необходими между 8 и 12 дегустатори, но е разумно да има няколко резерви, които да покрият възможните отсъстващи.

9.1. Общи препоръки за кандидатите и дегустаторите

Настоящите препоръки се прилагат за поведението на кандидатите и дегустаторите по време на работата им.

При свикване от страна на ръководителя на групата за участие в органолептичен тест, дегустаторът трябва да има възможността да се яви в уговореното време и да спазва следните изисквания:

9.1.1. Да не пуши поне 30 минути преди времето, уговорено за теста.

9.1.2. Да не използва парфюм, козметичен продукт или сапун, чиято миризма може да остане до провеждането на теста. Трябва да използва неароматизиран или слабо ароматизиран сапун за измиване на ръцете си, които изплаква и подсушава толкова често, колкото се налага за отстраняването на всякакви миризми.

9.1.3. Трябва да не е ял поне час преди провеждането на теста.

9.1.4. Ако физически се почувства неразположен и, по-специално, ако е засегнато усещането му за мирис или вкус или ако се намира под психологично въздействие, което му пречи да се концентрира върху работата си, дегустаторът информира ръководителя на групата, за да бъде отстранен от теста или да се вземат съответните решения, като се отчете възможността за отклонение от средната стойност на теста, проведен от групата.

9.1.5. Когато е спазил горните изисквания, дегустаторът заема мястото си в кабината, която му е предоставена, възможно най-организирано и тихо.

9.1.6. Когато е заел мястото си, проверява дали разполага с необходимата апаратура, подредена според изискванията, и проверява дали легендата върху чашата съвпада с легендата върху часовниковото стъкло.

9.1.7. Той прочита внимателно указанията, дадени върху листа за оценяване, и не започва разглеждането на пробата, докато не е абсолютно уверен относно задачата, която трябва да изпълни. При възникване на съмнения обсъжда своите затруднения насаме с ръководителя на групата.

9.1.8. Дегустаторът вдига чашата, като я държи покрита с часовниковото стъкло и я накланя леко; след това завърта чашата в това положение, за да намасли най-голяма част от вътрешността ѝ. След като завърши този етап, отстранява часовниковото стъкло и помирисва пробата, като вдъхва бавно и продължително, докато си състави критерий за анализираното маслиново масло. Помирисването не трябва да продължи повече от 30 секунди. Ако през това време не е оформено заключение, той прави кратка почивка, преди да продължи. След завършване на обонятелния тест дегустаторът преценява вкуса (цялостното обонятелно-вкусово-допирно усещане). За тази цел поема малка глътка от около 3 ml маслиново масло. От значение е да се разстеле маслото из цялата устна кухина, от предната част на устата и езика, по протежение на двете страни, до задната част и основата на небцето, тъй като е широко известно, че възприемането на четирите основни вкуса — сладко, солено, кисело и горчиво — променя интензивността си в зависимост от частта на езика и небцето.

Трябва да се подчертае, че от основно значение е достатъчно количество от маслиновото масло да се разпространи бавно върху задната част на езика към гърлото, докато дегустаторът се съсредоточава върху поредността, в която горчивите и пикантни дразнители се проявяват; ако това не се направи, и двата дразнителя може да не се усетят при някои видове маслиново масло или пък горчивият дразнител може да бъде потиснат от пикантния.

Кратките последователни вдишвания през устата дават възможност на дегустатора не само да разстеле пробата, така че да покрие цялата уста, но също и да възприеме летливите ароматични компоненти в задната част на носа.

Допирното усещане също трябва да се вземе предвид. Следователно втечняемостта, вискозитетът и остротата или парливостта трябва да се отбележат, ако наличието им се открие и ако това се изисква от целите на теста, интензитетът им се измерва количествено.

9.1.9. Когато се прави органолептичен анализ на необработено маслиново масло virgin, в рамките на една сесия се анализира една проба, за да се избегне ефектът на контраст, който се получава при незабавното дегустиране на други мостри.

Тъй като последователното дегустиране създава умора или загуба на чувствителността, важно е да се използва продукт, който елиминира остатъчните количества маслиново масло в устата от предходните тестове.

Препоръчва се използването на резенче ябълка (около 15 g), което след сдъвкване може да се изхвърли в плювалник. След това устата се изплаква с малко вода при стайна температура. Поне 15 минути трябва да изминат след края на едната и началото на следващата дегустация.

9.2. Подбор на кандидатите

Този етап се осъществява от организатора на групата, който сам провежда събеседване с кандидатите, за да опознае личните им качества и останалите обстоятелства, свързани с тях. Физиологичните и психологически изисквания, които те трябва да удовлетворят, не са прекалено строги, тъй като на теория всеки нормален човек би трябвало да има възможност да участва. Фактори като пол, възраст, особени навици (пушене) и т.н. в днешно време са заменени с други, като например здравословно състояние, лична заинтересованост и време за работа.

По време на събеседването организаторът на групата обяснява на кандидата характерните особености на поставената му задача и горе-долу колко време ще му отнеме изпълнението ѝ. След това получава информация от кандидата, която да му даде възможност да прецени неговата заинтересуваност и мотивация и с колко време разполага в действителност. Въпросникът по-долу може да послужи като отправна точка.

Организаторът използва тази информация, за да извърши подбор на кандидатите и отхвърля онези, които показват слаб интерес към подобен тип работа, не са на разположение или не могат ясно да се изразяват.

9.3. Определяне на „средния праг“ на групата за „характерни признаци“

Внимателно подберете четири вида маслиново масло, всяко от които се счита за представително, с оглед един от следните признаци: мухлясало, винено, граниво или горчиво, и има възможно най-ясен и силен интензитет.

Вземете равни части от всяко маслиново масло и подгответе мостри, чиито концентрации се различават в съотношение към две, включително чрез последователни разреждания със съответния помощен материал, докато разликата между чашата, съдържаща помощния материал, и последните две или три разреждания, престане да се усеща. Последната двойка трябва да е от чаши, които съдържат само помощния материал.

Допълнете поредицата с чаши, съдържащи по-високи концентрации, до общия брой от осем.

Подгответе достатъчни количества мостри в различни концентрации, така че пълната поредица за всеки признак да бъде предоставена на всеки кандидат.

За определяне на „средния праг“ на кандидатите за всеки от признаците, раздайте на всеки от тях чаша, съдържаща 15 ml от всяка от подготвените концентрации и друга, съдържаща 15 ml само от помощния материал. След завършване на теста, кандидатът посочва дали са едни и същи, или различни.

Повторете същия тест за останалите концентрации от разглеждания признак.

Отбележете броя получени правилни отговори за всяка концентрация, дадени от всички дегустатори и изразете цифрата като процентно съотношение от проведените тестове.

След това съставете графика, като върху абсцисата нанесяте във възходящ ред тестваните концентрации, а върху ордината — процентът правилни разпознавания за всяка от тях.

Фигура 1 представлява практически пример на горните указания. Прагът на разпознаване се определя чрез екстраполиране на ординатната точка от кривата, представляваща 75 % верни преценки, върху абсцисата.

„Праговата“ концентрация, която може да е различна за всеки първоначален вид маслиново масло, тъй като зависи от интензитета на съответния признак, трябва да е подобна у различните групи кандидати за различните групи концентрации; тя не е свързана с навици или тенденциозни предпочитания. Поради това е отправна точка, обща за коя да е група хора, и може да се използва за уеднаквяване на различните групи от гледна точка единствено на обонятелната и вкусовата им чувствителност.

Въз основа на получената за групата прагова концентрация, извършете следните действия:

Подгответе поредица увеличаващи се и намаляващи концентрации, така че „праговата концентрация“ да е на десето място в скалата. Естествено 11-та и 12-та концентрация ще бъдат по-разредени, поради което ще бъде по-трудно да се разпознае наличието на маслиново масло, притежаващо подбрания признак.

Като за основа се вземе концентрацията С10, останалите мостри могат да се подготвят в съответствие със следната формула:

С10 × аn, където „а“ е константа, индекс на разреждане, който се равнява на 1,5, а „n“ е степенният показател, който получава стойности между 9 и –2.

Пример: дадено е, че полученият праг за граниво маслиново масло е 0,32; С10 = 0,32, поради което, тъй като „а“ = 1,5, поредицата мостри ще имат следните концентрации:

Пример	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
Концентрация	12,30	8,20	5,47	3,65	2,43	1,62	1,08	0,72	0,48	0,32	0,21	0,14

Ако горната процедура се повтори за останалите три признака въз основа на съответните им прагове, които се изчисляват, както е посочено по-горе, ще се получат скали с подобни ароматични интензитети за всеки от дразнителите за всички лаборатории, въпреки че дефектите на първоначалните маслинови масла могат да бъдат усещани с различна интензивност.

9.4. Подбор на дегустатори по метода за класиране на интензитета

В рамките на процедурата за подбор трябва да има два или три пъти повече кандидати, отколкото са необходими за групата, така че да бъдат подбрани хората с най-добра чувствителност или способности да правят разграничение. Винаги е полезно да се използва същият продукт, който впоследствие ще бъде анализиран (поради което винаги се използва маслиново масло).

При подбор на метода не трябва да се забравя, че освен ефективна, приетата процедура трябва да е и възможно най-пестелива, що се отнася до количеството маслиново масло, броя мостри, които да се изпратят, и времето, използвано за осъществяването на подбора. Ефективността на процедурата за подбор се основава на избора на оптималните равнища за следните три зависими променливи: а) „цена“, определена от броя на тестовете; б) „съотношението“ на потенциално подходящи кандидати, които по случайност за съжаление за били отстранени по време на процедурата за предварителен подбор и в) „съотношението“ на кандидатите, които по случайност са преминали през процедурата за подбор, въпреки че са неподходящи.

Изменят се четири пункта от избраната процедура за подбор, а именно тестът за класиране на интензитета, описан в Специалното техническо издание, бр. 440, стр. 53 на Американското дружество за провеждане на тестове и материалознание, по следния начин:

1.	Намаляване броя мостри в поредицата.

2.	Разширяване обхвата дразнители с оглед увеличаване броя на обонятелно- вкусовите критерии, въз основа на които се провежда подборът, за да бъдат адаптирани към най-честите дефекти, които се забелязват в маслиновото масло.

3.	Променяне на концентрационните съотношения в поредицата.

Статистическа обработка на резултатите.

Необходимо оборудване

—	бутилки или стъклени колби от 1 500 ml

—	чаши за дегустация с тъмен цвят

—	градуирани епруветки от 10, 15, 1 000 и 1 500 ml.

Необходими продукти

—	парафин по Мерк (Референт 7160, DAB 8, USP XX) или маслен помощен материал без вкус или мирис

—	маслиново масло: мухлясало, винено, граниво и горчиво.

9.4.1. Процедура

След подготвяне на разтворите преминете към етапа на подбора, като започнете с 25 кандидати при спазване на описаната по-долу методология за всеки от дразнителите:

1.	Подготвят се поредица от 12 чаши за дегустация, отбелязани с код (по една поредица за всеки кандидат). Наливат се по 15 ml от всяка от различните концентрации, подготвени в съответствие с формулата С10 × аn, във всяка отделна чаша за дегустация.

2.	След напълване на чашите за дегустация, същите трябва да останат покрити с часовниково стъкло в помещението за дегустация при температура между 20 и 22 °C поне за час с цел изравняване на температурата им с тази в помещението.

3.	След това организаторът подрежда 12 чаши за дегустация от всяка поредица в редица, по низходящ ред на концентрация. Следващата стъпка е кандидатите да проведат теста самостоятелно в съответствие със следните указания:

9.4.2. Указания за кандидатите

Дванадесетте чаши за дегустация, подредени пред кандидатите, съдържат разтвори за дразнителите мухлясал, винен, гранив или горчив. Разграничителният фактор между съдържанието на чашите за дегустация е интензитетът на миризмата. Чашата с най-силна миризма е разположена в най-далечната лява част, а останалите чаши са подредени в низходящ ред на интензитета, вдясно от нея. Най-дясната чаша може да излъчва толкова слаба миризма, че да е невъзможно да бъде усетена.

Направете следното: запознайте се с миризмата на всяка от чашите за дегустация в поредицата. Започнете отдясно (с № 12) и се опитайте да запомните интензитета на всички миризми, без да се преуморявате.

Когато смятате, че сте свикнали със скалата за концентрация на миризмите, напуснете помещението.

Междувременно организаторът отстранява една от чашите за дегустация от поредицата и я поставя до последната вдясно, като премества всички останали, за да запълни оставеното място. След това се върнете в помещението и продължете теста.

Тестът включва следното:

Отстранената от поредицата чаша за дегустация трябва да бъде върната на точното си място. За целта я помиришете и сравнявайте с останалите, колкото често желаете, като имате предвид, че за да бъде върната правилно, трябва да мирише по-силно от пробата, намираща се непосредствено вдясно, и по-слабо от тази вляво. Тестът се повтаря с още три чаши.

На всеки кандидат се издава формуляр в допълнение на току-що описаните указания за улесняване провеждането на теста и събирането на отговорите.

9.4.3. Получаване на резултатите

Организаторът на групата отразява данните за всеки от кандидатите по следния начин за улесняване на подреждането им:

9.4.4. Процедура за статистическо класиране

В настоящия случай на подбор чашите за дегустация, които трябва да бъдат поставени на точното си място, са едни и същи за всички кандидати. Според статистически изчисления, проведени за целта, те съответстват на следните позиции в поредиците за всеки от признаците:

Мухлясал (М)	Винен (В)	Гранив (Г)	Горчив (Гч)
Чаша №	Чаша №	Чаша №	Чаша №
(10, 5, 7, 2)	(11, 3, 8, 6)	(7, 4, 10, 2)	(6, 3, 11, 9)

Числото, съответстващо на позицията на чашите в поредицата, не може да се променя, тъй като статистическите изчисления за теста са направени с оглед вероятността чашите да бъдат случайно върнати на точното си място.

За да бъде крайно затруднително предаването на информация между кандидатите, организаторът на групата взема мерки:

1.	да няма възможност за контакт между кандидатите. За всеки кандидат се използват различни легенди;

2.	да няма начин, по който кандидатите да установят позицията на чашите, които са били извадени;

3.	въпреки че на кандидатите се дават същите, обозначени по-рано чаши, редът, по който се подават на всеки кандидат, трябва да се променя.

След това всеки от кандидатите се класира в зависимост от показаните от него резултати, по следния начин:

Нека еi 1, еi 2,…еi 12 да бъдат 12-те чаши с 12-те съответни концентрации на признака „i“ (i може да бъде един от четирите признака: мухлясал, винен, гранив и горчив), подредени по низходящ ред на интензивност.

Нека еi к да бъде една от извадените чаши, а К′ позицията, която ѝ е дал кандидатът, когато я е поставил обратно в поредицата. Стойностите на К и К′ са цели числа между 1 и 12 включително, които съответстват на реалния номер на мястото на избраната чаша и съответно на номера на мястото, даден ѝ от кандидата.

Нека Т (максимално допустимо отклонение) да бъде предварително определена величина, която в нашия случай е равна на 3, така че ако К′ – К >T кандидатът автоматично се отхвърля (2).

Ако, обратно, К′ – К ≤ T, на теория кандидатът е приет и може да продължи теста, тъй като може да върне дразнителя на точно същата позиция или поне съвсем близо до нея.

В този случай класирането, дадено на кандидат, който е преценил определен дразнител (а именно концентрацията), например в поредицата мухлясал (М), ще бъде равно на квадрата от разликата между точния номер на чашата в поредицата и позицията, на която кандидатът я е върнал. Т.е.

Ph (M) = (К′ – K)2.

Тъй като тези действия ще бъдат извършени от всеки кандидат за четирите дразнителя (концентрации) за всеки от признаците, частичното класиране за признака (например М) ще бъде:

ZM = P(M) h + P(М) j + P(М) l+ P(М) m

По-долу са дадени някои примери, за да се улесни разбирането на операцията.

Пример 1:

Нека приемем, че отговорите, дадени от кандидат А за четирите признака, изведени от поредицата за признак (i), са, както следва:

Точна позиция на чашата в поредицата (К)	Позицията, на която е била върната от кандидата (К′)	Отклонение от точната позиция (К′ – К)
7	7	7 – 7 = 0
4	5	4 – 5 = –1
10	6	10 – 6 = 4 (3)
2	4	2 – 4 = –2

Пример 2:

Нека приемем, че даден кандидат преподреди чашите за даден признак по следния начин:

Точна позиция на чашата в поредицата (К)	Позицията, на която е била върната от кандидата (К′)	Отклонение от точната позиция (К′ – К)
7	7	7 – 7 = 0
4	4	4 – 4 = 0
10	7	10 – 7 = 3
2	3	2 – 3 = –1

Този кандидат не е отхвърлен. Получил е класиране както следва:

Zi = 02 + 02 + 32 + (–1)2 = 10

Окончателното класиране на кандидата, което определя неговото приемане или отхвърлянето му като дегустатор, в зависимост от дадените отговори относно четирите признака, които се разглеждат, се извършва по следния начин:

	= ZM
	= ZВ
	= ZГ
	= ZГч
	Z окончателно = ZM… ZГч

Където:

М	=	Мухлясал
В	=	Винен
Г	=	Гранясал
Гч	=	Горчив

Остава да се определи до каква максимална стойност на Z може да се счита, че кандидатът има добро равнище на възприятие, обонятелна памет и интелектуална организираност, за да може да предоставя правилни отговори при разглеждането на четирите дразнители. Очевидно Z не получава отрицателни стойности, а Z = 0 означава, че кандидатът е разпознал и правилно е определил количествените характеристики на 16 интензитета, които са му представени (по четири за всеки от признаците). Стойности на Z, различни от нула, показват, че кандидатът е разпознал областите от скалата, от които подбраните интензитети са били извадени, но в рамките на тези области не е успял да открие точната позиция, тъй като способността му да разграничи скалата на интензивност, която му е представена с оглед на един или повече дразнители, не е задоволителна.

По тези причини трябва да се определи критична стойност (Zc), така че ако кандидатът случайно върне чашите в рамките на областите, които е разпознал по-рано, вероятността за крайно класиране Z със стойност по-малка от Zc е достатъчно малка величина (α), която може да бъде предварително определена. С други думи трябва да се създадат гаранции, че вероятността, при използване на описаната процедура, за подбор на дегустатор в групата, който не притежава достатъчно способности за разграничение относно интензитетите на дразнителите, използвани в процеса на подбор, е по-малка от α.

Когато се определи стойността за α (в нашия случай по-малко от 0,05), Zc се получава от вероятностното разпределение на променливата Z, което от своя страна зависи от вероятностните разпределения на променливите Р (К′).

След съответни статистически изчисления стойността Zc възлиза на 34.

Когато Z класирането на всички кандидати завърши, кандидатите, чието класиране надвишава 34, се елиминират.

Вж. класирането на кандидати А и Б, например:

Признак	Кандидат А	Кандидат Б
Мухлясал (М)	ZM = 10	ZM = 12
Винен (В)	ZВ = 10	ZВ = 11
Гранив (Г)	ZГ = 10	ZГ = 15
Горчив (Гч)	ZГч = 4	ZГч = 0
	34	38

Като се има предвид, че двамата кандидати имат съответни Z стойности от 34 и 38, кандидат А ще бъде избран, докато кандидат Б — отхвърлен. Когато всички кандидати, класирани над 34, са елиминирани, останалите се класират в съответствие със Z стойностите си до избирането на 12-те най-добри кандидати.

9.5. Обучение

Основните цели на етапа на обучението са:

а)	да се запознаят дегустаторите с многобройните обонятелни, вкусови и сетивни вариации, които се откриват в студено пресованите маслинови масла;

б)	да се запознаят дегустаторите със специфичната сетивна методология;

в)	да се повишат индивидуалните умения за разпознаване, посочване и количествено определяне на сетивните признаци;

г)	да се подобри чувствителността и паметта относно различните разглеждани признаци, така че крайният резултат да представлява точен и последователен анализ.

Етапът на обучението обикновено е свързан с определен брой занятия, в зависимост от възможностите на групата да се учи, по време на които, след като анализират маслиновото масло самостоятелно, дегустаторите обсъждат с организатора на групата трудностите, които са срещнали, и коментират дадените оценки с цел уеднаквяване на критериите и вижданията си.

Достигнатият след определен брой занятия стандарт се определя като процентно увеличение на правилните отговори — ако се използват опитни постановки за определяне способността за разграничение — или като се анализира динамиката на средните индивидуални оценки на групата, когато се провеждат тестове със скали.

Практическата полза от периода на обучение е обсъждана подробно, но понастоящем то се счита за ефективно и дори от основополагащо значение, ако трябва да се получат точни, прецизни сетивни данни.

9.6. Проверка на работата

Групи опитни дегустатори обикновено редовно и постоянно провеждат дегустации, включително сетивни тестове, които изискват много усилия от тяхна страна. Решения от голямо технологично и търговско значение зависят в огромно мнозинство от случаите от тяхната преценка. По тези причини след подбора и обучението им работата на дегустаторите трябва да се проверява, за да се подсигури правилността на представяните от тях резултати.

След сформирането на групите и преминаването през рутинни опитни постановки очевидно би било необходимо редовно да се проверява тяхната работа през подходящи интервали от време.

10. ПРОЦЕДУРА ЗА ОРГАНОЛЕПТИЧНИЯ АНАЛИЗ НА НЕОБРАБОТЕН МАСЛИНОВО МАСЛО VIRGIN

При удовлетворяване на посочените в горните стандарти условия, наличието на необходимите съоръжения и материална база и успешния подбор на групата всеки дегустатор помирисва и вкусва (4) пробата маслиново масло, поставена за анализ в чашата за дегустация. Той анализира обонятелните, вкусови, допирни и кинетични възприятия с помощта на листа, показан на фигура 2, върху който отразява съответните „нотки“ и степента им на интензивност. Следващата стъпка представлява оценка качеството на маслиновото масло.

10.1. Използване на листа на фигура 2 (описание на аромата и оценка на качеството).

Някои от най-характерните сетивни възприятия, откривани по-често у маслиновото масло, които описват аромата му, са отразени в лявата страна на страницата. Ако дегустаторът открие други дразнители, които не съответстват на включените в списъка описания, той ги отбелязва в графа „други“, като използва описанието/ята, които ги определят възможно най-точно.

Подлежащите на възприятие дразнители се преценяват в зависимост от техния интензитет, който се посочва с кръстче (+) в съответното каре, като се съблюдават следните критерии:

1	:	на границата на възприемане,
2	:	възприятието е слабо,
3	:	възприятието е средно,
4	:	възприятието е силно,
5	:	възприятието е крайно.

В дясната страна на страницата има скала от 1 до 9 (9 за изключително качество, 1 за най-лошото), която дегустаторите използват, за да дадат единна цялостна оценка на характерните особености на разглежданото маслиново масло. Тази оценка съответства на силните страни и дефектите на маслиновото масло, които вече са били отбелязани от лявата страна на листа.

Първата колона (дефекти) от таблицата за оценка е разделена на пет части. Затова и класификацията на маслиновите масла се основава най-вече на пълното присъствие или отсъствие на свидетелстващи за дефекти аромати, както и доколко значителни или интензивни са същите. Въпреки това, тъй като скалата за оценка предоставя максимално 9 точки, определени нюанси или аспекти трябва да се вземат предвид с оглед подпомагане процеса на окончателно решение относно цялостната оценка на качеството, а тези нюанси или аспекти са описани във втората колона, озаглавена „характерни особености“.

10.2. Окончателна оценка

Ръководителят на групата събира попълнените от всеки от дегустаторите формуляри и проверява дали сетивните признаци, интензитетът на възприятието и отразяването им върху профилиращия лист съответстват с оценката на маслиновото масло, предоставена на листа за оценяване. Ако налице е значителна разлика, ръководителят кара дегустатора да провери листа за оценяване.

Ако е необходимо дегустаторът повтаря теста.

Накрая ръководителят на групата съставя таблица с оценките на цялата група и изчислява аритметичната средна стойност и равнището на грешка (от средната стойност).

Единствено в случаи на анализи за преразглеждане на решението групата повтаря тестовете с оглед получаването на тройна оценка на пробата; окончателната оценка, в десетично число, представлява средната стойност от наличните три оценки.

Ако средната оценка на интензитета на горчивина и/или острота надвишава 2,5, маслиновото масло се отбелязва по съответен начин, като се отразява изрично, че същият е горчив и/или остър.

Изразяване на резултатите: въз основа на средната оценка ръководителят на групата определя категорията, в която попада пробата, като се съблюдават границите, залегнали в приложение I. Отчетът от анализа отразява единствено тази категория.

Бележка: Мострите се пазят запечатани в хладилник до анализирането им и трябва да бъдат връщани в него след всеки отделен анализ до трикратното провеждане на теста.

Фигура 2

Необработено маслиново масло virgin

СЕТИВЕН АНАЛИЗ: ОБЩ ОСНОВЕН РЕЧНИК

1. ОБХВАТ

Целта на настоящия стандарт е да представи заедно общите термини, използвани в сетивния анализ, като даде съответни определения.

2. РЕЧНИК

2.1. Обща терминология

Сетивен анализ (съществително):

преглед на органолептичните признаци на даден продукт, извършен чрез сетивните органи.

Възприятие (съществително):

сетивно познание за външни предмети и събития.

Органолептичен (прилагателно) (признак):

описва признак на даден продукт, който може да се възприеме от сетивните органи.

Експерт (съществително):

(относно прегледа на органолептичните признаци)

дегустатор, който е специализиран в сетивния анализ на определен продукт и има основни познания за процеса на подготовката му и пазарните предпочитания.

Дегустатор (съществително):

проницателно, чувствително, обучено лице, подбрано да оценява органолетичните признаци на даден хранителен продукт със сетивните си органи.

Група:

няколко оценители, които са специално подбрани и обучени, събрани за осъществяването на сетивен анализ на даден продукт при контролирани условия.

Усещане (съществително):

субективно явление, което е резултат от дразненето на сетивмната система. Това явление може да бъде субективно разграничено или обективно определено от съответния сетивен орган в зависимост от естеството или вида на дразнителя и неговия интензитет.

Чувствителност (съществително):

способността за количествено и качествено възприемане на дразнител с нисък интензитет или на несъществени различия между дразнителите с помощта на сетивните органи.

Дегустация (съществително):

действие, което включва възприемането, анализа и преценката на органолептичните признаци на даден продукт, по-специално обонятелните, вкусовите, допирните и кинестетичните признаци на даден хранителен продукт.

Приемане (съществително):

акт на лице или група хора на благоприятно приемане на даден продукт.

Хармония (съществително):

признак на даден продукт, който поражда цялостно приятно усещане. Това усещане се дължи на възприемането на компонентите на продукта като обонятелни, вкусови, допирни и кинестетични дразнители, тъй като същите присъстват в подходящи съотношения на концентрация.

Приемливост (съществително):

състояние на даден продукт, който се приема благоприятно от лице или група хора, що се отнася до органолептичните му признаци.

Разграничаване (съществително):

акт на качествено и/или количествено оразличаване между два или повече дразнители.

Компенсация (съществително):

резултат от взаимодействието на съчетание от дразнители по начин, че всеки се възприема с по-малък интензитет отколкото при самостоятелното му въздействие.

Аспект (съществително):

съчетание от органолептични признаци, възприемани зрително: размер, форма, цвят, строеж, мътност, чистота, втечняемост, пяна и ефервесцентност. Този термин се предпочита пред термина външен вид.

Признак (съществително):

характерна особеност, която е възможно да се възприеме.

2.2. Физиологични термини

Дразнител (съществително):

физически или химически агент, който предизвиква конкретна реакция на външните или вътрешни сетивни рецептори.

Вкус (съществително):

(чувство за вкус)

сетиво, чиито рецептори са разположени в устата, най-вече върху езика и се активират от различнисложни химически вещества в разтвор.

Вкусов (прилагателно):

описва признак на даден продукт, който може да дразни вкусовия апарат, като възбужда усещания, отнасящи се до един или повече от четирите основни вкуса: сладко, солено, кисело и горчиво.

Рецептор (съществително):

особено образувание на сетивния орган, което може да се възбуди и е способно да възприеме даден дразнител и да го превърне в нервен импулс.

Бележка: Рецепторите се класифицират в зависимост от типа енергия, свързана с дразнителя (светлина, топлинта, звук и т.н.).

Обоняние (съществително):

функция на обонятелния апарат, свързана с възприемането и разграничаването на молекули от външната среда, които достигат до него пряко или непряко през носа и са в газообразно състояние.

Интензитет (съществително):

величина на енергията на даден признак, която може да се измери по количествена скала от стойности, надвишаващи определен праг.

Приспособяване (съществително):

временна промяна на чувствителността при възприемане на сетивни дразнители поради продъжителното и многократно излагане на определен или подобен на него дразнител.

Потискане (съществително):

липса на реакция у сетивния орган или част от него въпреки въздействието на подходящ дразнител, чийто интензитет е над определен праг.

Реакция (съществително):

действие, състоящо се в реакцията на сетивните клетки на въздействието на един или повече дразнители, свързани с определен сетивен орган.

Пълнота (съществително):

допирно усещане, възприемано в устата, което придава определена степен на плътност, вискозитет, консистентност или компактност на даден продукт.

Мирис (съществително):

свежа, приятна, дъхава миризма.

Мириша (глагол):

(деятелен залог, използва се в „да помириша“)

описва действието на възприемане на миризмата.

Обективен (прилагателно):

а)	описва онова, което създава вярна, проверима представа за обекта, като се абстрахира от човешките фактори (например предпочитания, навици, склонности);

б)	описва способа, който с помощта на сетивни или инструментални методи намалява самозараждащите се грешки.

Бележка: Използването на термина „инструментален“ като синоним не се препоръчва.

Субективен (прилагателно):

описва онова, което предизвиква възприятие, повлияно не единствено от дразнителя, но и от начина, по който мислим и чувстваме.

Кинестезия:

усещания, провяващи се в резултат на натиск върху пробата, предизвикан от движението в устната кухина или с пръсти (например: притискане на сирене между пръстите)

Праг (съществително)

Абсолютен праг:

минималната стойност на сетивен дразнител, която предизвиква:

—	появата на усещане (праг на дразнителя или праг на разпознаване) или

—	разпознаване на усещането (праг на разпознаване).

Праг на различието:

минималната стойност на сетивен дразнител, която предизвиква възприемаема разлика в интензитета на усещането.

Краен праг:

максимална стойност на дразнителя, над която увеличаването на интензитета вече не се възприема.

Праг на предпочитание:

минималната количествена стойност на дразнителя или критичната надпрагова стойност на същия дразнител, при която се проявява реакция на привличане или отхвърляне по отношение на неутрален дразнител, например при избора между подсладен разтвор и вода.

Бележка: Трябва да се направи разграничение между прага на абсолютното предпочитание и прага на разграничителното предпочитание.

Подпрагов (прилагателно):

под абсолютния праг.

Надпрагов (съществително):

над абсолютния праг.

Сетивна умора:

особена форма на сетивно приспособяване, при която се проявява намаляване на чувствителността.

Компенсация (съществително):

резултат от взаимодействиетко на съчетание от дразнители по начин, че всеки се възприема с по-малък интензитет, отколкото при самостоятелното му въздействие.

Синергичен (прилагателно):

съвместно въздействие или ефект на определени вещества, при които интензитетът на органолептичните признаци в резултат от съчетанието надвишава сумата на интензитетите на всеки признак, взет поотделно.

Контрастен ефект:

увеличаване в резултат на разликите между два едновременни или последователни дразнители.

Обратен на конвергиращия ефект.

Конвергиращ ефект:

намаляване в резултат на разликите между два едновременни или последователни дразнителя; обратното на контрастния ефект.

2.3. Терминология, свързана с органолептичните признаци

Киселинен (прилагателно):

а)	описва основния вкус, предизвикан от разредени водни разтвори на повечето киселинни вещества (например лимонена киселина, млечна киселина, винена киселина);

б)	описва признака на чисти вещества или смеси, които предизвикват този вкус.

Съответното съществително е киселинност.

Кисел (прилагателно):

описва обонятелно-вкусовото усещане, при което обикновено доминират киселините, получени в резултат на ферментация, както и на хранителните продукти, които предизвикват това усещане.

Някои фактори, които допринасят за това усещане, са свързани с ферментацията, например млечната или оцетова ферментация на даден хранителен продукт.

Горчив (прилагателно):

а)	описва основния вкус, предизвикан от разредените водни разтвори на различни вещества, като например хинин, кофеин и определени алкалоиди;

б)	описва признак на чистите вещества или смеси, който предизвиква този вкус.

Съответното съществително е горчивина.

Солен (прилагателно):

а)	характерно усещане, възприемано чрез сетивата за вкус, най-типичният пример за което се предизвиква от разтвора на натриевия хлорид;

б)	описва признака на чистите вещества или смеси, който предизвиква този вкус.

Съответното съществително е соленост.

Сладък (прилагателно):

а)	описва основния вкус, предизвикан от водни разтвори на различни вещества като захарозата;

б)	описва признака на чистите вещества или смеси, който предизвиква този вкус.

Съответното съществително е сладост.

Стипчив (прилагателно):

а)	описва сложното усещане, предизвикано в устата от ненаситени водни разтвори на продукти като някои от танините (например танин от каки или трънкосливка);

б)	описва признака на чистите вещества или смеси, който предизвиква този вкус.

(Съответното съществително е стипчивост).

Привкус (съществително):

привкусът означава съчетание от обонятелни, вкусови, допирни и кинестетични усещания, които дават възможност на оценителя да разпознае и установи наличието на многостепенен благоприятен или неблагоприятен критерий.

Вкус (съществително):

а)	усещания, породени от дразненето на вкусовите папили от някои разтворими вещества;

б)	признак на конкретното усещане, предизвикано от такива вещества.

Основен вкус (съществително):

кой да е от характерните вкусове, за които се твърди, че са четири: сладко, солено, кисело, горчиво.

Мирис (съществително):

а)	съчетание от усещания, възприемани от органа за обоняние при подушване на определени летливи вещества;

б)	свойство на специфичното усещане, предизвиквано от някое от горепосочените вещества.

Аромат (съществително):

а)	приятни усещания, възприемани непряко от органа за обоняние при вкусването на храна;

б)	в парфюмерията и неспециализираната реч терминът се използва за същите усещания, възприемани направо през носа.

Следвкус, остатъчен вкус (съществително):

съчетание от усещания, възприемани след отстраняване на дразнителя от устата, което се отличава от усещанията, възприемани преди това.

Ароматен (прилагателно):

а)	описва признака на чистите вещества или смесите, които, ако бъдат вкусени, създават усещания, известни като аромат;

б)	описва продуктите, които при пряко разглеждане с нос създават усещания за мирис и свежест.

Строеж (съществително):

характерните особености на твърдото или реологично състояние на даден продукт, чието съчетание дразни механичните рецептори по време на вкусване, по-специално тези, разположени в устата.

Бележка: Терминът се отнася единствено до обективните признаци, не и до предизвиканите усещания, които се обозначават с общи понятия, като консистентност, фиброзитет, мазнота и т.н.

Покриване на устата:

действие, състоящо се в допира на храна, намираща се в устата, до всички чувствителни области в нея, така че устните усещания, които тя предизвиква, могат да се възприемат.

Бележка: Този речник може да се разшири, като се разгледат стандарти ISO 5492, Части от I до V, както и други издания, като например на J. L. Magnen, озаглавено Les Cahiers Techniques du Centre National de Coordination des Etudes et Recherches sur la Nutrition et l'Alimentation и др.

ЧАША ЗА ДЕГУСТАЦИЯ НА МАСЛИНОВО МАСЛО

1. ОБХВАТ

Целта на този стандарт е да направи описание на характеристиките на чашата, предназначена за употреба при органолептичния анализ на трапезни масла (мирис, вкус, привкус).

Освен това той описва адаптирания нагревателен уред, необходим за достигане и поддържане на подходящата за този анализ температура.

2. ОПИСАНИЕ НА ЧАШАТА

Рисунката на фигура 1 представлява опит за установяване на оптималните характеристики, които приспособление от този вид е желателно да притежава, уточнени по следния начин:

а)	максимална устойчивост за предотвратяване накланянето на чашата и разливането на маслиновото масло;

б)	основа, която плътно пасва на вдлъбнатините на нагревателния уред, така че дъното на чашата се загрява равномерно;

в)	форма, която е най-широка при основата, така че летливите компоненти на маслиновото масло да бъдат лесно освобождавани, но стеснена в горната част, така че същите компоненти да се концентрират с оглед по-доброто им възприемане и разпознаване чрез обонянието;

г)	да е направена от оцветено в тъмно стъкло, за да не може дегустаторът да възприема цвета на маслиново масло и по този начин да се елиминират възможните предразсъдъци или да се предотврати формирането на предварително мнение или склонност.

2.1. Размери

Чашата е скицирана на фигура 1 и е със следните размери:

—	Общ капацитет …

130 ml ± 10 ml,

—	Височина …

60 mm ± 1 mm,

—	Диаметър на отвора …

50 mm ± 1 mm,

—	Диаметър на чашата в най-широката част …

70 mm ± 1 mm,

—	Диаметър на основата …

35 mm ± 1 mm,

—	Дебелина на стъклото при стените …

1,5 mm ± 0,2 mm,

—	Дебелина на стъклото при основата …

5 mm ± 1 mm.

Всяка чаша е съоръжена с часовниково стъкло, чийто диаметър е 10 mm по-широк от отвора на чашата. Часовниковото стъкло се използва като покритие, за да се избегне загубата на аромат и запрашаването.

2.2. Производствени характеристики

Чашата се изработва от устойчиво стъкло; тя е тъмно оцветена, за да не се различава цвета на съдържанието ѝ и не трябва стъклото да е издраскано или да има мехурчета по него.

Ръбът трябва да е равен, гладък и снабден с фланец.

Стъклото трябва да е закалено, за да издържа на температурните промени, на които ще бъде подложено по време на тестовете.

2.3. Указания за употреба

Чашите се почистват с неароматизиран сапун или перилен препарат и се изплакват многократно до пълното отстраняване на почистващото средство. Последното изплакване се прави с дестилирана вода, след което чашите се оставят за отцеждане и се сушат в сушилня.

Не се използват нито концентрирани киселини, нито хромови киселинни смеси.

Чашите се държат в сушилнята, докато използването им стане необходимо, или се държат в бюфет, в който са защитени от замърсяване с всякакви външни миризми.

Преди използване всяка чаша се помирисва, за да е сигурно, че отсъстват външни миризми. При подготвяне на теста се подсигурява записването на легендата на всяка чаша и маслиновото масло, което се съдържа в нея. Организаторът на теста е единственият, запознат с отношението легенда/маслиново масло.

3. НАГРЕВАТЕЛНО УСТРОЙСТВО ЗА ПОДГРЯВАНЕ НА МОСТРИТЕ

Органолептичните признаци на мострите се разглеждат при определена температура, която за маслиновото масло е 28 ± 2 °C. За целта във всяка кабина се инсталира нагревателно съоръжение, което да е на разположение на дегустатора. То се състои от алуминиев блок, потопен в термостатично контролирана водна баня за поддържане на постоянна температура. Върху блока има поредица вдлъбнатини, в които се поставят дъната на чашите. Температурната разлика между нагревателния уред и маслиновото масло в чашите, поставени във вдлъбнатините на отделните блокове, не трябва да е повече от ± 2 °C.

Фигура 1 — Чаша за дегустация

Фигура 2 — Устройство за подгряване на мострите (размери в милиметри)

РЪКОВОДСТВО ЗА ОБОРУДВАНЕТО НА ПОМЕЩЕНИЕ ЗА ТЕСТОВЕ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Помещението за тестове е предназначено да осигури на групата, участваща в сетивните тестове, подходяща, удобна, стандартна среда, която улеснява работата и спомага за подобряване повторяемостта и възпроизводимостта на резултатите.

2. ОБХВАТ

Целта на настоящия стандарт е да уточни основните условия, които трябва да се удовлетворят при оборудването на помещение за тестове.

3. ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ОБОРУДВАНЕТО

Помещенията, независимо от размера им (вж. 3.1.), отговарят на следните спецификации:

Трябва да са приятни и подходящо осветени (вж. 3.2.), но в неутрален стил. За целта се препоръчва лек, прост, светъл цвят за стените с оглед създаването на спокойна атмосфера (5).

Помещенията трябва да са лесни за почистване и трябва да са отделени от източници на шумове; поради това за предпочитане е да са шумоизолирани. Трябва да не се допускат външни миризми, като за целта, ако е възможно, трябва да са снабдени с ефективно вентилационно съоръжение. Ако колебанията на околната температура го изискват, помещението за тестове трябва да се оборудва с климатик, за да се поддържа температура от 20—22 °C.

3.1. Размери

Размерите на помещенията често зависят от възможностите на лабораториите или фирмите. Обикновено трябва да са достатъчно обширни, за да позволят инсталирането на 10 кабини и зона за подготовка на мострите.

Все пак по-добре е зоната, отделена за инсталиране, да е по-голяма, тъй като в такъв случай може да се осигурят допълнителни зони, например за почистване на апаратурата, подготвяне на кулинарни продукти и събирането на групите.

3.2. Осветление

Общото осветление, естествено или изкуствено (например луминесцентно), трябва да е еднакво, с разпръсната светлина и да подлежи на контрол.

3.3. Температура и хидрометрични условия

В помещенията трябва постоянно да се поддържа приятна температура и хидрометрични условия. Освен в особени случаи се препоръчва температура от 20 до 22 °C и хидрометрични условия от 60 до 70 % относителна влажност.

4. ОПИСАНИЕ НА КАБИНИТЕ

4.1. Обща характеристика

Кабините за сетивен анализ се разполагат една до друга по дължина в рамките на помещението. Те трябва да са еднакви и да са разделени с прегради, които да са достатъчно високи и широки, за да изолират дегустаторите, когато заемат местата си.

Кабините могат да са направени от всякакъв подходящ материал, който се почиства и поддържа лесно (например дърво, плексиглас, ПДЧ и пр.). Ако се използва боя, трябва да е напълно обезмирисена, когато изсъхне.

Местата за сядане в кабините трябва да са удобни и да се регулират във височина.

Във всяка кабина трябва да се осигури индивидуално осветление, което да се регулира по посока и сила.

Силно се препоръчва кабините да са снабдени с бутон, свързан с външна крушка, която дава възможност на дегустатора да сигнализира на служителя навън, че е привършил теста, иска допълнителни мостри, липсва му определена апаратура, забелязал е нередност или иска информация и т.н., без да се разсейват останалите дегустатори.

4.2. Размери

Кабините трябва да са достатъчно широки и удобни. Обикновено те имат следните размери:

—	широчина: 0,75 m (без мивка) 0,85 m (с мивка);

—	дължина: 0,5 m (маса) 0,2 m излишък за поставянето на преграда;

—	височина на преградите: 0,6 m минимум от масата;

—	височина на масата: 0,75 m.

4.3. Подредба

Повърхността на масата трябва да се почиства лесно.

Част от повърхността се използва за поставянето на умивалник с течаща питейна вода. Ако обаче това е невъзможно, пространството може да се използва за поставянето на поднос, плювалник или подобно съоръжение.

Ако мострите по време на теста трябва да бъдат с постоянна температура, която е над или под стайната, е целесъобразно да бъде осигурен съответен за целта уред (водна баня, котлон и пр.).

На височина от около 1,10 m от пода може да се постави лавица за подреждането на различни помощни средства (чаши, малко по размер оборудване и т.н.).

Ако подредбата на кабините в помещението за тестове го позволява, би било полезно да се инсталира съоръжение за улесняване представянето на мострите. То може да бъде шубер-плъзгач (фигура 1), въртящо вертикално съоръжение (фигура 2), подходящо за стъклени или порцеланови чаши (високи кутии) или шубер с хоризонтално отваряне, ако кутиите за мострите са малки по размери (фигура 3). Основният въпрос е отворът да е достатъчно голям, за да позволява подаването на подноса и чашите, съдържащи мострите.

Виж фигура 4, където е представена примерна подредба на помещение за провеждане на тестове и на помощни помещения.

5. ПОМОЩНИ ПОМЕЩЕНИЯ

Ако има достатъчно пространство, се препоръчва да се осигурят отделни помещения за подготвянето на мострите (кулинарни или други), за подреждането на чаши или апаратура и провеждането на разговори преди или след тестовете. Ако има такива помещения, те трябва да се поддържат чисти; по никакъв начин каквито и да било миризми, шум или разговори от тези помещения не трябва да смущават работата на оценителите в помещението за провеждане на тестове.

Бележки: Описани са идеалните условия. Все пак ако не е възможно да се подсигури наличието на подобна подредба единствено за целите на сетивните анализи, тестовете могат да се провеждат в помещения, които отговарят на минималните изисквания (за осветление, температура, шум, миризми), като се монтират преносими кабини, съставени от сгъваеми елементи, така че поне дегустаторите да са отделени един от друг.

ПОДРЕДБА НА КАБИНАТА

Фигура 1

ВЪРТЯЩО СЕ СЪОРЪЖЕНИЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА МОСТРИ

Фигура 2

КАПАК ЗА ПОДАВАНЕ НА МОСТРИ

Фигура 3

ЛАБОРАТОРИЯ ЗА СЕТИВЕН АНАЛИЗ (Примерна подредба)

Фигура 4 — Пример за подредбата на помещение за провеждане на тестове

(1) Опишете каква е ползата от органолептичния анализ на някакъв хранителен продукт или, ако желаете, на маслиновотомасло.

(2) Организаторът на групата оказва натиск кандидатите да действат разумно, т.е. без да губят чувствителност поради умора на обонянието.

(3) Този кандидат е бил отхвърлен, тъй като е получил Т > 3 на теста.

(4) Може да се въздържи, ако установи крайно или силно неприятен признак в миризмата, като отрази този факт в листа за оценяване като изключителен случай.

(5) Цветовата гама на стаята и осветлението могат да повлияят на резултатите от сетивния анализ.

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII

ДОКАЗВАНЕ НА ИЗВЪРШЕНО РАФИНИРАНЕ

1. НЕУТРАЛИЗИРАНЕ И ОБЕЗЦВЕТЯВАНЕ НА МАСЛИНОВО МАСЛО В ЛАБОРАТОРИЯТА

1.1. Неутрализация на маслото

1.1.1. Апаратура

—	мензура, 300 ml, висока,

—	лабораторна центрофуга с 100-милилитрови епруветки,

—	мензура, 250 ml,

—	колба с кръгло дъно, 100 ml,

—	разделителна фуния, 1 литър.

1.1.2. Реактиви

—	воден разтвор на 12 % натриев хидроксид,

—	разтвор в етилов алкохол на 1 % фенолфталеин,

—	чист хексан, AR,

—	чист пропан-2-ол с AR.

1.1.3. Ход на опита

а) Масла със съдържание на свободни мастни киселини, изразено в олеинова киселина, по-малко от 30 %

Поставят се 50 g сурово масло във висока 300-милилитрова мензура и се нагряват до 65 °С на водна баня. Добавя се такова количество 12 % разтвор на натриев хидроксид, което съответства на свободната киселина в маслото, и е с 5 % повече, като се разбърква внимателно през цялото време. Разбъркването продължава пет минути, като температурата се поддържа в рамките на 65 °С.

Сместа се пренася в 100-милилитровите центрофужни епруветки и сапунената паста се отделя чрез центрофугиране. Декантираното масло се излива в 250-милилитрова мензура и се промива с 50 до 60 ml вряща дестилирана вода, като водата се отстранява чрез сифон. Промиванията се повтарят до отстраняването на всички следи от остатъчен сапун (изчезване на розовия цвят на фенолфталеина).

Центрофугира се маслото за отстраняване на каквито и да било малки количества остатъчна вода.

б) Масла със съдържание на свободни мастни киселини, изразено в олеинова киселина, по-голямо от 30 %

В еднолитрова разделителна фуния се поставят 50 g сурово масло, 200 ml хексан, 100 ml пропан-2-ол и такова количество 12 % разтвор на натриев хидроксид, което съответства на свободната киселина в маслото, и е с 0,3 % в повече.

Разбърква се енергично в продължение на една минута. Добавят се 100 ml дестилирана вода, разбърква се отново и се оставя да престои.

След разделянето на слоевете, се оставя долният слой, съдържащ сапуните, да се оттече. Между двата слоя (маслен отгоре и воден отдолу) често се образува междинен слой съставен от слиз и неразтворими вещества, които също трябва да се отстранят.

1.2. Обезцветяване на неутрализираното масло

1.2.1. Апаратура

—

колба с кръгло дъно, 250 ml, с три шлифовани стъклени гърла за монтирането на:

а)	термометър, градуиран в градуси, и позволяващ отчитането да се извършва при 90 °С;

б)	механична бъркалка, извършваща 250 до 300 оборота в минута, съоръжена за работа под вакуум;

в)	връзка към вакуумната помпа,

—	вакуумна помпа, с манометър, с възможност за отчитане на остатъчно налягане от 15 до 30 милибара.

1.2.2. Ход на опита

Претеглят се около 100 г от неутрализираното масло в колбата с три гърла. Поставят се термометърът и бъркалката, свързват се с вакуумната помпа и се нагрява до 90 °С, като се разбърква през цялото време. Поддържа се тази температура, като се продължава разбъркването, докато маслото, което ще се анализира, не се освободи напълно от водата (около 30 минути). След това вакуумът се нарушава и се добавят 2 до 3 g активирана пръст.

Вакуумът се възстановява до постигането на остатъчно налягане от 15 до 30 милибара и при поддържането на температура от 90 °С се разбърква около 30 минути при около 250 оборота в минута.

Филтрира се, докато е още горещо в термостатична пещ (50 до 60 °С).

ПРИЛОЖЕНИЕ XIV

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 2,3 И 4 КЪМ ГЛАВА 15 НА КОМБИНИРАНАТА НОМЕНКЛАТУРА

„Бележка 2 А: За целите на кодове 1509 и 1510 от КН, „маслиново масло“ означава масла, добити само от обработката на маслини, с изключение на реестерифицираното маслиново масло и смесите на маслиново масло с други масла.

Наличието на реестерифицирано маслиново масло или други масла се доказва чрез използването на методите, установени в приложения V, VII, IX, X и XII. Аналитичните характеристики на стероловия и киселинен състав на всички маслинови масла съгласно кодове 1509 и 1510 от КН са установени в долната таблица.

Таблица I — Киселинен състав като проценти от общия сбор		Таблица II — Стеролов състав като проценти от общия сбор
Миристинова киселина	М 0,1	Хлорестерол	М 0,5
Линоленова киселина	М 0,9	Брасикастерол	М 0,2
Арахидонова киселина	М 0,7	Кампестерол	М 4,0
Ейкозаноева киселина	М 0,5	Стигмастерол	< кампестерола
Бехенова киселина	М 0,3	Бетаситостерол (1)	m 93,0
Лигноцерова киселина	М 0,5	Δ 7-стигмастерол	М 0,5

Бележка 2 В: „Студено пресовано маслиново масло“ означава масло, добито единствено от маслини чрез използването на механични или други физични средства в условия, и по-специално, термични условия, които не водят до увреждане на маслото и които не са претърпели друга обработка освен промиване, декантиране, центрофугиране или филтриране, с изключение на маслата, извлечени от маслини чрез използването на разтворители (1510) и определени в раздели I и II по-долу.

За целите на подпозиция 1509 10 10, „студено пресовано маслиново масло за осветление“, независимо от неговата киселинност, означава маслиново масло с:

a)	съдържание на алифатни алкохоли, което не превишава 400 mg/kg;

б)	съдържание на еритродиол и уваол, което не превишава 4,5 %;

в)	съдържание на наситени мастни киселини на второ място в триглицеридите, което не превишава 1,3 %, и/или

г)

една от следните характеристики:

— (d1)

перокисно число, превишаващо 20 meq O2/kg;

— (d2)

съдържание на летливи халогенирани разтворители, надхвърлящо като цяло 0,2 mg/kg или превишаващо 0,1 mg/kg за всеки отделен разтворител;

— (d3)

коефициент на екстинкция К270 (100) по-висок от 0,250 и не по-висок от 0,11 след третиране с активиран диалуминиев триоксид. Някои масла, които имат съдържание на свободни мастни киселини, изразено като олеинова киселина, от 3,3 g на 100 g след пасиране през активиран диалуминиев триоксид, в съответствие с метода, изложен в приложение XV, могат да имат коефициент на екстинкция К270 по-висок от 0,11. Ако е така, след неутрализация и обезцветяване в лабораторията, те трябва да имат следните характеристики:

—	коефициент на екстинкция К270 не по-висок от 1,20;

—	вариране на коефициента на екстинкция (ΔК) (2) по-висок от 0,01, но не по-висок от 0,16;

— (d4)

органолептични характеристики, които включват различими недостатъци, превишаващи границите за допустимост и оценка от дегустацията на комисията по-ниска от 3,5.

II.

За целите на подпозиция 1509 10 90, „студенопресовано“ маслиново масло означавамаслиновомасло, имащо следните характеристики:

a)	киселинно съдържание, изразено като олеинова киселина, което не превишава 3,3 g на 100 g;

б)	перокисно число, което не превишава 20 meq O2/kg;

в)	съдържание на алифатни алкохоли, което не превишава 300 mg/kg;

г)	съдържание на летливи халогенирани разтворители, което като цяло не надхвърля 0,2 mg/kg и не превишава 0,1 mg/kg за всеки отделен разтворител;

д)	коефициент на екстинкция К270 не по-висок от 0,250 и не по-висок от 0,10 (3) след третиране на маслото с активиран диалуминиев триоксид;

е)	вариране на коефициента на екстинкция (ΔК), в областта на 270 nm, не по-високо от 0,010;

ж)	органолептични характеристики, които могат да включват различими недостатъци в границите за допустимост и оценка от дегустацията на комисията по-висока от 3,5;

з)	съдържание на еритродиол и уваол, което не превишава 4,5 %;

и)	съдържание на наситени мастни киселини на второ място в триглицеридите, което не превишава 1,3 %.

Бележка 2 С: Подпозиция 1509 90 00 покрива маслиновото масло, добито при обработката на маслинови масла, попадащи в подпозиция 1509 10 10 или 1509 10 90, било то смесено или не със студенопресовано маслиново масло, което има следните характеристики:

a)	киселинно съдържание, изразено като олеинова киселина, което не превишава 3,3 g на 100 g;

б)	съдържание на алифатни алкохоли, което не превишава 350 mg/kg;

в)	коефициент на екстинкция К270 (100) по-висок от 0,250 и не по-висок от 1,20, който след третиране на пробата с активиран диалуминиев триоксид, е не по-висок от 0,10;

г)	вариране на коефициента на екстинкция (ΔК), в областта на 270 nm, по-високо от 0,010 и не по-високо от 0,160;

д)	съдържание на еритродиол и уваол, което не превишава 4,5 %;

е)	съдържание на наситени мастни киселини на второ място в триглицеридите, което не превишава 1,5 %.

Бележка 2 D: За целите на подпозиция 1510 00 10, „сурови масла“ означава масла, особено остатъчно маслиново масло, със следните характеристики:

a)	киселинно съдържание, изразено като олеинова киселина, по-голямо от 2 g на 100 g;

б)	съдържание на еритродиол и уваол, което превишава 12 %;

в)	съдържание на наситени мастни киселини на второ място в триглицеридите, което не превишава 1,8 %.

Бележка 2 Е: Маслата, попадащи в подпозиция 1510 00 90, включват маслата, добити чрез обработката маслата, попадащи в подпозиция 1510 00 10, било то смесени или не със студенопресовано маслиново масло, които нямат характеристиките на маслата, упоменати в точки I и II, като е предвидено те да имат съдържание на наситени мастни киселини на второ място в триглицеридите, което не превишава 2 %.

„Бележка 3: Подзаглавия 1522 00 31 и 1522 00 39 не покриват:

a)	утайки, получени при обработката на мастни вещества, и съдържащи масло, имащо йодно число, определено в съответствие с метода, изложен в приложение XVI, по-ниско от 70 или по-високо от 100;

б)

утайки, получени при обработката на мастни вещества, и съдържащи масло, имащо йодно число по-ниско от 70 или по-високо от 100, на които лицето на пика, представляващ обема на задържане на ситостерола, определен в съответствие с допълнението към регламента, споменат в допълнителната бележка 4, е по-малко от 93 % от сбора на лицата на пиковете на стеролите.“

„Бележка 4: Аналитичните методи за определяне на характеристиките на продуктите, упоменати по-горе, са тези, установени в приложенията към Регламент (ЕИО) 2568/91.“

(1) Делта-5-23 Стигмастерол + Холестерол + Бетаситостерол + Ситостанол + Делта-5-Авенастерол + Делта-5-24-Стигмастадиенол.m = Ммаксимумmминимум

(2) (К = Кm – 0,5 (Кm – 4 + Кm + 4)

Кm означава коефициентът на екстинкция при дължина на вълната на върха на абсорбционната крива в областта на 270 nm.

Кm – 4 и Кm + 4 означават коефициентът на екстинкция при дължини на вълната с 4 nm по-ниски и по-високи от дължината на вълната на Кm.

(3) Ако К270 превишава 0,25, следва да се извърши нов опит след пасиране върху диалуминиев триоксид. К270 може да не надвишава 0,10.“

ПРИЛОЖЕНИЕ XV

1. МАСЛЕНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ОСТАТЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ

1.1. Апаратура

—	подходящ за екстракция апарат, снабден с 200- до 250-милилитрова колба с кръгло дъно,

—	баня (например пясъчна баня, водна баня) с електрическо подгряване или котлон,

—	аналитична везна,

—	пещ, регулирана до максимум 80 °С,

—	пещ с електрическо подгряване, снабдена с термостатично устройство, регулирано до 103 ± 2 °С, и такава, че да може да се почиства с въздушна струя или да работи при понижено налягане,

—	механична мелница, лесна за почистване, и такава, че да позволява смилането на маслинените остатъци без повишаване на тяхната температура или каквото и да било значително изменение в тяхното водно съдържание, летливи вещества или вещества, които могат да се екстрахират с хексан,

—	екстракционна гилза и памук или филтърна хартия, от които веществата, които могат да се екстрахират с хексан, вече са били отстранени,

—	десикатор,

—	сито с диаметър на отворите 1 mm,

—	малки частици от предварително изсушена пемза.

1.2. Реактив

Нормален хексан за технически цели, който след пълно изпаряване трябва да има остатък от по-малко от 0,002 g на 100 ml.

2. ХОД НА ОПИТА

2.1. Подготовка на опитната проба

Ако е необходимо се използва механичната мелница, която е била добре почистена предварително, за смилане на лабораторната проба с оглед на раздробяването ѝ до частици, които да могат напълно да преминават през ситото.

Използва се една двадесета от пробата за завършване на процеса по почистване на мелницата, раздробеният материал се отстранява, остатъкът се смила и събира, смесва се внимателно и се анализира незабавно.

2.2. Размер на пробата

Веднага след извършването на операцията по смилане, се измерват около 10 g от пробата с точност до 0,01 g за извършване на опита.

2.3. Подготовка на екстракционната гилза

Поставя се частта от пробата в гилзата и се запушва с памук. Ако се използва филтърна хартия, частта от пробата се обвива в нея.

2.4. Предварително изсушаване

Ако остатъците от преработката на маслини са много влажни (т.е. съдържанието на влага и летливи вещества е повече от 10 %), се извършва предварително изсушаване чрез поставяне на заредената гилза (или филтърна хартия) в нагрятата пещ за подходящо време при не повече от 80 °С с оглед на намаляването на съдържанието на влага и летливи вещества до по-малко от 10 %.

2.5. Подготовка на колбата с кръгло дъно

Претегля се с точност до 1 mg колбата, съдържаща една или две частици пемза, предварително изсушена в пещта при 103 ± 2 °С и след това охладена в десикатор за не по-малко от един час.

2.6. Първоначална екстракция

В апарата за екстракция се поставя гилзата (или филтърната хартия), съдържаща частта от пробата. Налива се в колбата необходимото количество хексан. Свързва се колбата с апарата за екстракция и цялата система се поставя в банята с електрическо подгряване. Настройва се скоростта на подгряване по такъв начин, че скоростта на оросяване да не е по-малка от три капки за секунда (средно, не силно кипене). След екстракция в продължение на четири часа, се оставя да се охлади. Гилзата се отстранява от апарата за екстракция и се поставя под въздушна струя с оглед на издухване на влагата от импрегниращия разтворител.

2.7. Повторна екстракция

Изтърсва се съдържанието на гилзата в миксер и се смила възможно най-фино. Връща се смляната смес в гилзата без загуби и тя се поставя отново в апарата за екстракция.

Екстракцията се продължава за още два часа, като се използва същата колба с кръгло дъно, която съдържа първоначалния екстракт.

Полученият разтвор в екстракционната колба трябва да е бистър. Ако не е, се филтрира през филтърна хартия, а колбата, в която е бил, и филтърната хартия се промиват няколко пъти с хексан. Филтратът и промивният разтворител се събират в друга колба с кръгло дъно, която е била изсушена и тарирана с точност до 1 mg.

2.8. Премахване на разтворителя и претегляне на екстракта

По-голямата част от разтворителя се премахва чрез дестилация в баня с електрическо подгряване. Последните следи от разтворителя се премахват чрез нагряване на колбата в пещта при 103 ± 2 °С за 20 минути. Процесът на елиминация се подпомага или чрез продухване с въздух, или за предпочитане с инертен газ, през определени периоди от време, или чрез използването на ниско налягане.

Колбата се поставя в десикатор за охлаждане за поне един час и се претегля с точност до 1 mg.

Нагрява се отново в продължение на 10 минути при същите условия, охлажда се в десикатор и се претегля.

Разликата между двете измервания не трябва да превишава 10 mg. Ако превишава, се нагрява отново за периоди от 10 минути, последвани от охлаждане и претегляне докато разликата в теглата стане 10 mg или по-малко. Отбелязва се последното тегло на колбата.

Провеждат се дублиращи определяния на опитната проба.

3. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

3.1. Метод за изчисляване и формула

а)

Екстрактът, изразен в проценти от масата на продукта, според получените резултати, е равен на:

Formula ,

където:

S	е процентът от масата на продукта, според получените резултати,

m0	= е масата, в грамове, на частта от пробата,

m1	= е масата, в грамове, на екстракта след изсушаването.

За резултат се взема средното аритметично от дублиращите определяния, като се предвижда повторяемостта на условията да е задоволителна.

Резултатът се изразява до една цифра след десетичната запетая.

б)	Резултатът се изразява спрямо сухото вещество чрез използването на формулата: , където: S= е процентът на екстракта спрямо продукта, според получените резултати (виж буква а)), U= е неговото съдържание на влажност и летливи вещества.

3.2. Повторяемост

Разликата между едновременно или бързо едно след друго проведените от същия аналитик дублиращи определяния не трябва да превишава 0,2 g хексанов екстракт на 100 g от пробата.

Ако това условие не е удовлетворено, анализът се повтаря с други две опитни части. Ако и в този случай разликата превишава 0,2 g, за резултат се приема средното аритметично от четирите определяния.

ПРИЛОЖЕНИЕ XVI

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЙОДНОТО ЧИСЛО

1. ОБХВАТ

Настоящият Международен стандарт определя метод за определянето на йодното число на животинските и растителни мазнини и масла, наричани по-долу мазнини.

2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

За целите на Международния стандарт се прилага следното определение:

2.1. йодно число. Масата на абсорбирания от пробата йод при условията на работа, определени в настоящия Международен стандарт.

Йодното число се изразява в грамове йод на 100 g от пробата.

3. ПРИНЦИП

Разтварянето на част от пробата в разтворител и добавяне на реактива на Вийс. След определено време, добавяне на разтвор на калиев йодид и вода и титруване с разтвор на натриев тиосулфат.

4. РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да са с признато за аналитични цели качество:

4.1. вода, в съответствие с изискванията на ISO 3696, Качество 3.

4.2. калиев йодид, разтвор от 100 g/l, който не съдържа йодат или свободен йод.

4.3. скорбяла, разтвор.

Смесват се 5 g разтворима скорбяла с 30 ml вода, тази смес се прибавя към 1 000 ml кипяща вода, вари се в продължение на три минути и се оставя да се охлади.

4.4. натриев тиосулфат, стандартен волуметричен разтвор c(Na2S2O3.5H2O) = 0,1 mol/l, стандартизиран не повече от седем дни преди употреба.

4.5. разтворител, приготвен чрез смесването на равни обеми циклохексан и оцетна киселина.

4.6. реактив на Вийс, съдържащ йоден монохлорид в оцетна киселина. Следва да се използва реактив на Вийс от търговската мрежа.

5. АПАРАТУРА

Обикновена лабораторна апаратура и, по-специално, следното:

5.1. стъклени мерителни лъжички, подходящи за частта от пробата и за поставяне в колбите (5.2.).

5.2. ерленмайерови колби, с вместимост 500 ml, снабдени със запушалки от шлифовано стъкло и напълно сухи.

6. ПОДГОТОВКА НА ПРОБАТА

Хомогенизираната проба се подсушава върху натриев сулфат и се филтрира.

7. ХОД НА ОПИТА

7.1. Част от пробата

Масата на частта от пробата варира в зависимост от очакваното йодно число, както е показано в таблица 1.

Таблица 1

Очаквано йодно число	Маса на пробата (g)
по-малко от 5	3,00
5 до 20	1,00
21 до 50	0,40
51 до 100	0,20
101 до 150	0,13
151 до 200	0,10

Тегло на пробата с точност до 0,1 mg в стъклена мерителна чашка (5.1)

7.2 Определяне

Пробата се поставя в колба от 500 ml (6.2.). Добавя се 20 ml Разтвор (4.5), за да се разтворят мазнините. Добавят се точно 25 ml от реактива на Вийс (4.6.), слага се запушалка, разклаща се съдържанието и колбата се поставя на тъмно. Не се използва пипета за устно подаване за реактива на Вийс.

По същия начин се приготвя празна проба с разтворител и реактив, без изпитна проба.

Проби, които имат йоден клапан под 150, колбите се оставят на тъмно за един час; за тези с йоден клапан над 150 и за полимеризирани продукти или продукти, окислени в значителна степен, се оставят за два часа.

Към края се добавя 20 ml калиево-йоден разтвор (4.2.) и 150 ml вода (4.1.) към всяка колба.

Титрува се с стандартен обемен разтвор от содиев триофосфат (4.4.), докато жълтият цвят дължащ се на йода почти изчезне. Добавят се няколко капки от разтвор на скорбяла (4.3.) и титруването продължава, докато синият цвят изчезне след енергично разклащане.

Бележка: Допуска се потенциометрично определяне в крайната точка.

7.3. Брой на определянията

Правят се две определяния на същата проба.

8. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТА

Йодният клапан се изразява чрез израза

Formula

където:

c= е цифровата стойност на точната концентрация, в мол на литър, на използвания стандартен обемен содиев триофосфатен разтвор (4.4.).

V1= е цифровата стойност на обема, в милилитри, на стандартния обемен содиев триофосфатен разтвор (4.4.), използван за празната проба.

V2= е цифровата стойност на обема в милилитри, на стандартния обемен содиев триофосфатен разтвор (4.4.), използван при определянето

m= е цифровата стойност на масата, в грамове от пробата (7.1.).

Като резултат се отчита средно аритметично от двете определяния, при условие че изискването за повторяемост (9.2.) е спазено.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

151

31991L0496

L 268/56

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 15 юли 1991 година

относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО

(91/496/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване Европейската икономическа общност, и по- специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че живите животни са включени в списъка на приложение II към Договора;

като има предвид, че определянето на принципи на общностно равнище за организация на ветеринарните проверки на животни, внасяни от трети страни, допринася за гарантиране на сигурността на доставките и осигурява стабилността на пазара, като хармонизира едновременно с това мерките, необходими за осигуряване на опазването на здравето на животните;

като има предвид, че член 23 от Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (3) предвижда по-специално, че Съветът трябва да определи общите принципи, приложими при проверките върху вноса от трети страни на животни, обхванати от горепосочената директива;

като има предвид, че всяка пратка животни от трети страни трябва да бъде подлагана на проверка на документацията и на физическа проверка при влизането им на територията на Общността;

като има предвид, че следва да се определят принципи, валидни за цялата Общност, относно организацията и резултатите от провеждането на физическите проверки, които следва да се извършват от съответните компетентни ветеринарни органи;

като има предвид, че трябва да се предвиди и специален режим на гаранции; като има предвид, че в този контекст Комисията трябва да може да действа, особено като посещава на място съответните места и приема мерки, съответстващи на обстоятелствата;

като има предвид, че гладкото функциониране на режима за проверки предполага процедура на одобрение и инспектиране на съответните гранични пунктове, а също така и обмен на служители, оправомощени да извършват проверки на животните, внасяни от трети страни;

като има предвид, че определянето на общностно равнище на общи принципи е дотолкова необходимо, че в перспективата на завършване изграждането на вътрешния пазар следва да се премахнат вътрешните гранични проверки;

като има предвид, че Директиви 89/662/ЕИО (4), 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО следват да бъдат съответно изменени с оглед адаптирането им към настоящата директива;

като има предвид, че е необходимо да се предвидят и съответните преходни мерки, които имат за цел да улеснят преминаването към нов режим на проверки, установен от настоящата директива;

като има предвид, че на Комисията следва да се възложи задачата за прилагането на настоящата директива,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Съгласно разпоредбите на настоящата директива държавите-членки осъществяват ветеринарни проверки на животните, въведени в Общността от трети страни.

2. Настоящата директива не се прилага за ветеринарни проверки на домашни любимци, с изключение на еднокопитни, които придружават без търговска цел пътници.

Член 2

1. По смисъла на настоящата директива определенията, съдържащи се в член 2 от Директива 90/425/ЕИО, се прилагат, както е необходимо.

2. Освен това:

а)	„проверка на документацията“ означава проверка на ветеринарните сертификати или документи, придружаващи дадено животно;

б)	„проверка за идентичност“ означава проверка чрез визуална инспекция на съответствието между документите или сертификатите и животните, а също и на наличието и съответствието на маркировките, които трябва да са поставени върху животните;

в)	„физическа проверка“ означава проверка на самото животно, вземане на проби и лабораторно изследване, а при необходимост и допълнителни проверки в случаите на карантина;

г)	„вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което представя животните за внос в Общността;

д)	„пратка“ означава брой животни от едни и същи вид, които са включени в един и същ ветеринарен сертификат или документ, превозвани с едно и също транспортно средство, което идва от една и съща трета страна или от същата част от тази трета страна;

е)

„граничен инспекционен пункт“ означава всеки инспекционен пункт, разположен в непосредствена близост до външна граница на една от териториите, посочени в приложение I към Директива 90//675/ЕИО на Съвета от 10 декември 1990 г. относно принципите, уреждащи организацията на ветеринарните проверки на продукти, внасяни в Общността от трети страни (5), обозначен и одобрен съгласно изискванията на член 6.

ГЛАВА I

Организация и резултати от проверките

Член 3

1. Държавите-членки осигуряват:

а)	вносителите да бъдат задължени да уведомяват един работен ден предварително ветеринарните служители на граничните инспекционни пунктове, където животните следва да бъдат представяни, като посочват броя, вида на животните и очаквания час на пристигането им;

б)	животните веднага да бъдат отведени под официален контрол на съответния граничен инспекционен пункт съгласно член 6 или в случай на необходимост да бъдат отведени в карантинен център, както е предвидено в член 10, параграф 1, алинея първа, второ тире;

в)

животните да не могат да напускат пункта или центъра, освен ако, без да се засягат специалните разпоредби, които следва да се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, не се представи доказателство:

i)	под формата на сертификат, предвиден в член 7, параграф 1, второ тире или в член 8, което да доказва, че ветеринарните проверки на съответните животни са извършени съгласно член 4, параграф 1 и параграф 2, букви а), б) и г) и членове 8 и 9, като са удовлетворени изискванията на съответния орган;

ii)	за това, че разходите за ветеринарните проверки са платени и при необходимост е внесен депозит, който покрива всички разходи, предвидени в член 10, параграф 1, второ и трето тире и параграф 6 и в член 12, параграф 2;

г)

митническият орган да не разрешава освобождаването за свободно движение на териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, без да се засягат особените разпоредби, които следва да се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 23, освен ако не е представено доказателство, че изискванията на буква в) са спазени.

2. Приемат се подробни правила за прилагането на настоящия член, при необходимост, в съответствие с процедурата, предвидена в член 23.

Член 4

1. Държавите-членки гарантират, че всяка пратка животни, внасяна от трета страна, се подлага от ветеринарния орган на проверка на документацията и на проверка за идентичност в граничните инспекционни пунктове, разположени на териториите, определени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО и одобрени за тази цел, независимо от митническото направление на тези животни с цел да се удостоверят:

—	произходът им,

—	последващото им местоназначение, особено в случаите на транзит на животни, търговията с които не е била хармонизирана в рамките на Общността или които са обект на специфични изисквания, признати с решение на Общността по отношение на държава-членка по местоназначение,

—

дали данните, които фигурират в сертификатите или документите, предоставят гаранциите, които се изискват от Общността, или в случай на животни, търговията с които не е била хармонизирана в рамките на Общността, гаранциите, които се изискват съгласно националните правила, приложими в различните случаи, обхванати от настоящата директива.

2. Без да се засягат изключенията съгласно член 8, официалният ветеринарен лекар трябва да извърши физическа проверка на животните, представени на граничния инспекционен пункт. Тази проверка трябва да включва следното:

а)

клиничен преглед на животните, за да се гарантира, че те отговарят на информацията, съдържаща се в придружаващия ги сертификат или документ, и че животните са клинично здрави.

В съответствие с процедурата, предвидена в член 23, може да се предвиди дерогация при спазване на определени условия и в съответствие с правилата, които следва да бъдат установени съгласно същата процедура, на принципа за извършване на индивидуален клиничен преглед по отношение на определени категории и животински видове;

б)	евентуални лабораторни изследвания, в случай че се прецени, че трябва да се прибегне до такива или пък такива са предвидени в нормативната уредба на Общността;

в)	вземане на проби с цел изследване на утайка в най-кратки срокове;

г)

проверка за съответствие с минималните изисквания, определени от Директива 77/489/ЕИО на Съвета от 18 юли 1977 г. относно защита на животните по време на международен транспорт (6).

Съответният ветеринарен лекар трябва, за целите на последваща проверка на транспорта и, ако е целесъобразно, на спазването на допълнителните изисквания на стопанството по местоназначение, да съобщава на компетентните органи на държавата-членка по местоназначение съответните данни чрез системата за обмяна на информация, предвидена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО.

При извършването на някои от гореописаните действия съответният ветеринарен лекар може да бъде подпомаган от специализиран персонал, специално обучен и поставен под негово ръководство.

3. Въпреки това, чрез дерогация от параграфи 1 и 2 за животни, въведени в пристанище или летище на територия, определена в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, проверката за идентичност и физическата проверка могат да бъдат извършени на пристанището или на летището по местоназначението, при условие че там има граничен инспекционен пункт, както е посочен в член 6, и че животните продължават пътуването си по вода или по въздух, в зависимост от конкретния случай, но на същия кораб или със същия самолет. В този случай компетентният орган, който е извършил проверката на документацията, информира, пряко или чрез местния ветеринарен орган, съответния ветеринарен лекар от инспекционния пункт на държавата-членка на местоназначение за преминаването на животните, като използва системата за обмяна на информация, посочена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО.

4. Всички разходи, направени в процеса на прилагане на разпоредбите на настоящия член, са за сметка на изпращача, на получателя или на техен пълномощник, без да се дължи обезщетение от държавата-членка.

5. Подробните правила за прилагането на настоящия член, включително тези относно квалификацията на помощния персонал, се приемат, ако възникне необходимост, в съответствие с процедурата, предвидена в член 23.

Член 5

Въвеждането в една от териториите, посочении в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, се забранява, когато проверките покажат, че:

а)

животните от видовете, за които правилата за внос са били хармонизирани на общностно равнище, идват, без да се засягат специалните правила, предвидени в член 19 от Директива 90/426/ЕИО (7) по отношение на движението и вноса на еднокопитни от трети страни, от територията или от част от територията на трета страна, която не фигурира в списъците, съставени в съответствие с правилата на Общността относно съответните животинските видове, от които вносът е забранен с решение на Общността;

б)	животни, различни от тези, посочени в буква а), не отговарят на изискванията, предвидени в националните правила, съответстващи на различните случаи, обхванати от настоящата директива;

в)	животните страдат или има съмнения, че страдат или са заразени със заразна болест или болест, представляваща риск за общественото здраве или здравето на животните, или поради някаква друга причина, предвидена в нормативната уредба на Общността;

г)	изискванията, предвидени в нормативната уредба на Общността, не са били спазени от третата страна износител;

д)	животните не са в състояние да продължат пътуването;

е)

ветеринарният сертификат или документ, придружаващ животните, не отговаря на условията за прилагането на нормативната уредба на Общността или ако правилата не са били хармонизирани, на съответните изисквания на националната нормативна уредба, съответстваща на различните случаи, обхванати от настоящата директива.

Подробните условия за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 23.

Член 6

1. Граничните инспекционни пунктове трябва да отговарят на изискванията на настоящия член.

2. Всеки граничен инспекционен пункт трябва да бъде:

а)

разположен на входен пункт на една от териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО.

Въпреки това известна отдалеченост от входния пункт е възможна, в случай че това се налага от географските ограничения (товарен кей, жп гара, пасажи), но само при условие че в този случай инспекционният пункт е разположен на място, отдалечено от стопанства или места, където се намират животни, които биха могли да бъдат заразени със заразна болест;

б)	разположен на такава митническа площ, която да позволява извършването на другите административни формалности, включително и митническите такива, свързани с вноса;

в)	определен и одобрен съгласно параграф 3;

г)	на подчинение на официален ветеринарен лекар, който да поема на практика отговорност за извършваните проверки; официалният ветеринарен лекар може да бъде подпомаган от помощници, специално обучени за тази цел и осъществяващи дейността си под негово ръководство.

3. Преди 1 януари 1992 г. след предварителен подбор от страна на националните власти, извършен в сътрудничество с отделите на Комисията с цел проверка на съответствието с минималните изисквания на приложение А, държавите-членки предоставят на Комисията списъци с граничните инспекционни пунктове, които отговарят за извършването на ветеринарни проверки на животни и предоставят следната информация:

а)

вид на граничния инспекционен пункт:

—	пристанище,

—

летище,

—	пътен контролен пункт,

—

жп пункт;

б)

вид на животните, които може да бъдат проверени на граничния инспекционен пункт предвид наличното оборудване и ветеринарния персонал, като се посочват всички животни, които не могат да бъдат преглеждани на тези гранични инспекционни пунктове, а относно регистрираните еднокопитни — и периодът на действие на специално одобрен граничен инспекционен пункт;

в)

персонал, предоставен за извършване на ветеринарни проверки:

—	брой на официалните ветеринарни лекари, като през работното време на граничния инспекционен пункт на смяна има непрекъснато поне един официален ветеринарен лекар,

—	брой на помощния персонал или помощниците, притежаващи специална квалификация;

г)

описание на оборудването и на помещенията, предвидени за извършване на:

—	проверка на документацията,

—	физическа проверка,

—	вземане на проби,

—	общи изследвания, определени в член 4, параграф 2, буква б),

—	специални изследвания по поръчение на официалния ветеринарен лекар;

д)	капацитет на помещенията за евентуално подслоняване на животните до получаване на резултатите от изследванията;

е)	вид и естество на оборудването, позволяващо бърза обмяна на информация, в частност с другите гранични инспекционни пунктове;

ж)	обем на търговията (видове и брой на животните, преминаващи през съответния граничен инспекционен пункт).

4. В сътрудничество с компетентните национални органи Комисията инспектира посочените в съответствие с параграф 3 гранични инспекционни пунктове с цел да се убеди, че правилата за ветеринарни проверки се прилагат еднакво и че различните пунктове разполагат на практика с необходимата инфраструктура и отговарят на минималните изисквания, предвидени в приложение А.

До 1 януари 1992 г. Комисията предоставя на Постоянния ветеринарен комитет доклад за резултатите от инспекцията, посочена в първа алинея, заедно с предложения, които отчитат заключенията на доклада с цел съставянето на списък на граничните инспекционни пунктове в Общността. Този списък се одобрява и актуализира в съответствие с процедурата, предвидена в член 22.

Горепосоченият доклад обхваща всички трудности, които биха могли да срещнат някои държави-членки, в случай че предварителният избор, посочен в параграф 3, първа алинея, би довел до изключване на значителен брой гранични инспекционни пунктове считано от 1 юли 1992 г.

За да се вземат предвид тези евентуални трудности, някои от граничните инспекционни пунктове могат да бъдат оставени да функционират, като се предостави тригодишен срок, за да изпълнят изискванията на настоящата директива по отношение на оборудването и другите структури.

Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности списъка на одобрените гранични инспекционни пунктове и всяка следваща актуализация на този списък.

5. При необходимост Комисията приема подробни правила, необходими за прилагането на настоящия член в съответствие с предвидената в член 23 процедура.

Член 7

1. Когато животните от видовете, за които правилата за внос са били хармонизирани на общностно равнище, не са предназначени за пускане на пазара на територията на държава-членка, извършила проверките, посочени в член 4, официалният ветеринарен лекар от граничния инспекционен пункт, без да се засягат специфичните изисквания, приложими за регистрираните еднокопитни, придружени от идентификационен документ, както е предвидено в Директива 90/427/ЕИО (8):

—	издава на заинтересованото лице копие или, ако пратката с животни е разделена, няколко копия, като всяко едно е надлежно заверено, на оригиналните сертификати на животните; копията имат валидност 10 дни,

—

издава сертификат, който съответства на образеца, определен от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, удостоверяващ, че проверките по член 4, параграф 1 и параграф 2, букви а), б) и г) са извършени съгласно изискванията на официалния ветеринарен лекар и в който се посочва видът на взетите проби и евентуално и резултатите от лабораторните изследвания или пък се посочват сроковете, в които се очакват тези резултати,

—	запазва оригинала на сертификата или на сертификатите, които придружават животните.

2. В съответствие с предвидената в член 23 процедура се приемат подробни правила за прилагането на параграф 1.

3. След преминаването през граничните инспекционни пунктове търговията с животни, посочена в параграф 1 и разрешена на териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, се извършва в съответствие с правилата за ветеринарните проверки, определени е в Директива 90/425/ЕИО.

По-специално информацията, предоставена на компетентния орган на мястото на местоназначението посредством системата на обмяна на информация, предвидена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО, трябва да уточнява:

—	дали животните са предназначени за държава-членка, или за регион със специфични изисквания,

—	дали са взети проби, но резултатите все още не са били известни към момента на напускане на превозното средство на граничния инспекционен пункт.

Член 8

А.

Държавите-членки гарантират, че:

Ветеринарните проверки на вноса на животни от видовете, които не попадат в обхвата на приложение А към Директива 90/425/ЕИО, се извършват в съответствие със следните правила:

а)	когато животните са представени директно на един от граничните инспекционни пунктове на държава-членка, която възнамерява да ги внесе, те са подложени в този пункт на всички проверки, предвидени в член 4;

б)

когато животните са представени на граничен инспекционен пункт, намиращ се на територията на друга държава-членка, като същата е дала предварителното си съгласие, то тогава:

i)	или се извършват всички проверки, посочени в член 4, за сметка на държавата-членка по местоназначение с цел по-специално да се гарантира спазване на изискванията за здравето на животните;

ii)

или в случай на споразумение между централните компетентни органи на двете държави-членки или на държава-членка, или държавата-членка по транзитно преминаване, то тогава в този пункт се извършват само проверките, предвидени в член 4, параграф 1, а тези, предвидени в параграф 2 от същия член, се извършат в държавата-членка по местоназначение.

В последния случай въпреки това животните могат да напускат граничния инспекционен пункт, където са извършени проверки на документацията и проверки за идентичност, само в запечатани превозни средства и едва след като официалният ветеринарен лекар:

—	е отбелязал върху копието или в случаите на разделяне на пратката върху копията на оригиналните документи, че животните са преминали и че е била извършена проверката,

—	е уведомил посредством системата за обмяна на информация, предвидена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО, ветеринарния орган по местоназначение или на съответната държава или, при необходимост, на съответната държава-членка, през която са преминали въпросните животни,

—	чрез дерогация от член 3, параграф 1, буква в) е дал одобрение по отношение на съответните животни пред компетентния митнически орган на граничния инспекционен пункт.

В случай, когато животните са предназначени за клане, държавите-членки могат да прибягват само до решенето, посочено в i).

Държавите-членки информират Комисията и представителите на другите държави-членки, които заседават в Постоянния ветеринарен комитет, за случаите, при които е използвано решението, определено в ii).

До приемането на специфични решения, предвидени съгласно правилата на Общността, животните, търговията с които е била хармонизирана на общностно равнище, но които идват от трета страна, за която общите здравни условия не са все още установени, се внасят при следните условия:

—

те трябва да са пребивавали в третата страна изпращач поне по време на периодите, предвидени в член 10, параграф 1 от Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно проблемите на здравния и ветеринарен контрол при вноса на говеда, свине, овце и кози, на прясно месо или на месни продукти, идващи от трети страни (9),

—	трябва да бъдат подложени на проверките, предвидени в член 4,

—

не могат да напускат мястото на проверката или карантинната база, освен когато проверките показват, че животното или пратката от животни:

без да се засягат специалните изисквания, приложими за трети страни относно екзотичните за Общността болести, отговарят на изискванията за здраве на животните, определени в директивите, посочени в приложение А към Директива 90/425/ЕИО относно търговията със съответния животински вид или на изискванията за здраве на животните, определени в Директива 72/462/ЕИО,

ii)	или отговарят, по отношение на една или за повече специфични болести, на признатите условия за еквивалентност в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, въз основа на реципрочност между изискванията на третата страна и тези на Общността;

—	ако те са предназначени за държава-членка, която се ползва от допълнителните гаранции, предвидени в член 3, параграф 1, буква д), iii) и iv) от Директива 90/425/ЕИО, те трябва да изпълнят съответните изисквания, определени по отношение на търговията в рамките на Общността,

—

след преминаването си през граничния инспекционен пункт животните трябва да бъдат превозени до кланицата по местоназначение в случай на животни, предназначени за клане, или в случай на животни за разплод или доотглеждане или на животни от аквакултури — да бъдат превозени до стопанството по местоназначение.

3.	Ако от проверките, предвидени в точки 1 и 2, се установи, че животното или пратката с животни не отговарят на изискванията, определени в тези точки, животното или пратката не могат да напуснат граничния инспекционен пункт или карантинния център, като се прилага член 12.

4.	В случай че животните по точка 1 не са предназначени за предлагане на пазара на територията на държавата-членка, извършила ветеринарните проверки, се прилагат разпоредбите на член 7, и по-специално тези, свързани с издаването на сертификат.

В мястото на местоназначение животните за разплод и за доотглеждане остават под официалния надзор на съответните компетентни ветеринарни органи. След период на наблюдение, който се определя в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, животните могат да станат предмет на търговия в рамките на Общността съгласно условията, определени в Директива 90/425/ЕИО.

Животните, предназначени за клане, са обект в кланицата по местоназначение на правилата на Общността относно клането на въпросните видове животни.

Б.	При необходимост Комисията приема подробни правила за прилагането на настоящия член в съответствие с предвидената в член 23 процедура.

Член 9

1. Държавите-членки разрешават транзита на животни от трета страна към друга трета страна, при условие че:

а)

транзитът е бил предварително разрешен от официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт на държавата-членка, на чиято територия животните трябва да бъдат представени, за да преминат там проверките, предвидени в член 4, и ако е целесъобразно, от компетентния централен орган на държава-членка или на държавата-членка по транзитно преминаване;

б)

заинтересованото лице е представило доказателство, че първата трета страна, към която животните пътуват, след транзит през една от териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, се задължава при никакви обстоятелства да не отхвърля и да не връща обратно животните, чийто внос или транзит тя е разрешила, и се задължава да спазва върху териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, правилата на Общността за защита на животните по време на транспортиране;

в)

извършената проверка, посочена в член 4, е показала при удовлетворяване на изискванията на ветеринарния лекар, ако е приложимо, че след преминаване през карантинния център животните отговарят на изискванията на настоящата директива или, в случай на животни, посочени в приложение А към Директива 90/425/ЕИО, са предоставени здравни гаранции, признати съгласно процедурата, предвидена в член 23, които гаранции са най-малко равностойни на горните изисквания;

г)	компетентният орган на граничния инспекционен пункт съобщава за преминаването на животните на компетентните органи на държавата-членка или на държавите-членки на транзит, както и изходния граничен пункт посредством системата за обмяна на информация, посочена в член 12, параграф 4, втора алинея;

д)

в случай на преминаване през някоя от териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, такъв транзит се извършва съгласно режима за транзит през Общността (външен транзит) или под друг митнически режим за транзит, предвиден в правилата на Общността, като единствените разрешени действия при транспортиране са тези, извършвани съответно на входния пункт или на изходния пункт на една от териториите, посочени в приложение I, и операциите, които гарантират хуманното отношение към животните.

2. Всички разходи, направени съгласно настоящия член, са за сметка на изпращача, на получателя или на техен пълномощник, без да се дължи обезщетение от държава-членка.

Член 10

1. В случаите, при които нормативната уредба на Общността или, в области, които не са били хармонизирани, националната нормативна уредба на мястото по местоназначение и при спазване на общите правила на Договора, предвижда поставянето под карантина или изолацията на живи животни, карантината или изолацията може да се извърши:

—	по отношение на болести, различни от шап, бяс или нюкасълска болест, в карантинен център, разположен в трета държава по произход, при условие че е бил одобрен чрез процедурата, предвидена в член 22, и се инспектира редовно от ветеринарни експерти на Комисията,

—	в карантинен център, разположен на територията на Общността, който отговаря на изискванията, посочени в приложение Б,

—	в стопанството по местоназначение.

Съгласно процедурата, предвидена в член 23, могат да бъдат установени специални гаранции, които следва да се спазват при транспортиране между самите карантинни центрове, фермите по произход и по местоназначение и граничните инспекционни пунктове, а също така и в карантинните центрове, посочени в първото тире на предходната алинея.

2. В случай че официалният ветеринарен лекар, отговарящ за граничния инспекционен пункт, нареди поставянето под карантина, карантината трябва да се наложи с оглед на риска, диагностициран от официалния ветеринарен лекар:

—	или на самия граничен инспекционен пункт или в непосредствена близост до него,

—	или в стопанството по местоназначение,

—	или в карантинен център, разположен в близост до стопанството по местоназначение.

3. Общите условия, които следва да бъдат изпълнени от карантинните центрове, посочени в параграф 1, първо и трето тире, са изложени в приложение Б.

Специфичните условия за одобрение на различните видове животни се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 23.

4. Одобряването и последващите актуализации на списъка на карантинните центрове, посочени в параграф 1, първо и второ тире и в параграф 2, първо тире, се извършват съгласно процедурата, предвидена в член 22. Въпросните карантинни центрове подлежат на инспекцията, предвидена в член 19.

Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности списъка на тези карантинни центрове, както и всички последващи актуализации на този списък.

5. Параграф 1, алинея втора и параграфи 3 и 4 не се прилагат за карантинни центрове, които са единствено предназначени за животните, посочени в член 8, точка А 1.

6. Всички разходи, направени при прилагането на настоящия член, са за сметка на изпращача, на получателя или на техен пълномощник, като не се дължи обезщетение от държава-членка.

7. Комисията предоставя на Съвета до 1 януари 1996 г. доклад, придружен с евентуални предложения относно възможността да се предвидят карантинни центрове в Общността и финансовата помощ на Общността за дейността им.

Член 11

1. Без да се засягат останалите разпоредби на настоящата глава, официалният ветеринарен лекар или съответният орган, ако съществува подозрение за неспазване на ветеринарното законодателство или съмнения относно идентичността на животното, извършва всички ветеринарни проверки, които счете за необходими.

2. Държавите-членки вземат съответните административни или наказателни мерки, за да санкционират всяко нарушение на ветеринарното законодателство от физически или юридически лица, когато се установи, че се нарушава нормативна уредба на Общността и особено когато се установи, че сертификатите или другите документи не отговарят на действителното състояние на животните, че идентификационната маркировка не отговаря на нормативните изисквания, че животните не са представени на граничен инспекционен пункт или пък че животните не са изпратени на първоначално предвиденото местоназначение.

Член 12

1. Когато проверките, предвидени в настоящата директива, покажат, че животно не отговаря на изискванията на нормативната уредба на Общността или във все още нехармонизираните сфери не отговаря на националните изисквания, или пък в случай на допусната нередност, компетентният орган след консултации с вносителя или с негов пълномощник решава относно:

а)	подслона, храната и предоставянето на вода на животното и, в случай на необходимост, полагане и на други грижи;

б)	в зависимост от случая, поставянето му под карантина или изолиране на пратката;

в)

препращане на пратката в срок, определен от компетентния национален орган, извън териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, когато здравето на животните или изискванията за хуманно отношение към тях го позволяват.

В този случай официалният ветеринарен лекар на граничния инспекционен пункт трябва:

—	да уведоми другите гранични инспекционни пунктове съгласно параграф 4, че пратката не е била приета, като посочи констатираните нарушения,

—	съгласно условията, които следва да се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, да анулира сертификата или ветеринарния документ, съпровождащ неприетата пратка,

—	на интервали, които следва да бъдат определени, да информира Комисията чрез компетентния централен орган за естеството и честотата на констатираните нарушения.

В случаите, когато препращането на пратката е невъзможно, особено поради съображения, свързани с хуманното отношение към животните, официалният ветеринарен лекар:

—	може след предварителното съгласие на компетентния орган и след предкланичен преглед да разреши клането на животните за човешка консумация съгласно нормативната уредба на Общността,

—	в противен случай той трябва да нареди клането на животните с цел, различна от това те да бъдат консумирани от хора, или да разпореди кланичните трупове да бъдат унищожени, като посочва условията за контрол на употребата на така получените продукти.

Компетентният централен орган информира Комисията за случаите на използване на дерогации в съответствие с параграф 4.

Комисията редовно информира Постоянния ветеринарен комитет за тези факти.

2. Разходите по предприемането на мерките по параграф 1, включително и тези за унищожаване на пратката или използване на месото за други цели, са за сметка на вносителя или на неговия пълномощник.

Приходите от продажбата на продуктите, посочени в параграф 1, буква в), трета алинея, трябва да бъдат върнати на собственика на животните или на негов пълномощник след приспадане на горепосочените разходи.

3. Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат, ако е необходимо, в съответствие с предвидената в член 23 процедура.

4. Уведомяването на компетентните органи на държавите-членки, на граничните инспекционни пунктове и на Комисията се осъществява в рамките на програмата за развитие на компютъризацията на процедурите за ветеринарни проверки.

За тази цел Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, въвежда компютъризирана система за обработка на данни, свързваща службите на отделните гранични инспекционни пунктове, компетентните ветеринарни власти в Комисията и съдържаща всички данни относно вноса на животни от трети страни (проект Шифт), която е свързана със системата за обмяна на информация между ветеринарните органи, предвидена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО.

5. Компетентните органи съобщават, когато е приложимо, всяка информация, с която разполагат, в съответствие с Директива 89/608/ЕИО на Съвета от 21 ноември 1986 г. относно взаимното сътрудничество между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между тях и Комисията с цел осигуряване на правилното прилагане на ветеринарното и зоотехническото законодателство (10).

Член 13

Комисията приема в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, въз основа на плановете, посочени в алинея втора, правилата, приложими за вноса на животни за клане, предназначени за местна консумация, а също така и на животните за разплод или за доотглеждане в някои части на териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, с цел отчитане на природните ограничения и по-специално отдалечеността им от континенталната част на територията на Общността.

За тази цел държавите-членки до 31 декември 1991 г. най-късно представят в Комисията план, който определя процедурите за извършването на проверките по вноса на животни от трети страни в районите, посочени в алинея първа. Тези планове трябва да определят извършваните проверки с цел да се избегне животните, внесени във въпросните територии, и продуктите, получени от тези животни, да бъдат изпращани при каквито и да било обстоятелства към останалата част от територията на Общността.

Член 14

С цел извършването на проверките, посочени в член 7, параграф 3 от настоящата директива, идентификацията и регистрацията, предвидена в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО, с изключение на животните за клане и регистрираните еднокопитни, трябва да се извършват на мястото на местоназначение на животните и при необходимост след периода на наблюдение, предвиден в член 8, точка А 5 от настоящата директива.

Подробните правила за идентификация и маркиране на животните за клане се определят съгласно процедурата, предвидена в член 23.

Член 15

1. Държавите-членки събират здравна такса при вноса на животни, посочени в настоящата директива, за покриване на разходите, направени от здравните инспекции и проверки, предвидени в членове 4, 5 и 8.

2. По предложение на Комисията Съветът с квалифицирано мнозинство приема до 1 юли 1992 г. решение за размера на таксите, посочени в параграф 1, както и за подробните правила и принципите за прилагане на настоящата директива, както и за възможни изключения.

Член 16

Съгласно процедурата, предвидена в член 23, и на взаимна основа може да се прилага намалена честота на проверките за идентичност и/или на физическите проверки, без да се засягат проверките за спазване изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспортиране, при определени условия, и по-специално въз основа на резултатите от проверките, извършвани преди приемането на настоящата директива.

За предоставянето на дерогации от този вид Комисията отчита следните критерии:

а)	гаранциите, които третата страна дава за спазването на изискванията на Общността, и по-специално изискванията на Директиви 72/462/ЕИО и 90/426/ЕИО;

б)	здравната ситуация на животните в третата страна;

в)	информацията относно здравната ситуация в третата страна;

г)	естеството на мерките за наблюдение и за борба с болестите, които се прилагат от третата държава;

д)	структурите и правомощията на ветеринарната служба;

е)	нормативната уредба, свързана с разрешаването на някои вещества и спазването на изискванията, определени в член 7 от Директива 86/469/ЕИО на Съвета от 16 септември 1986 г. относно изследването на животните и прясното месо за наличие на остатъчни вещества (11);

ж)	резултатите от посещенията с цел инспекция от Общността;

з)	резултатите от проверките, извършвани при вноса.

Член 17

Настоящата директива не засяга правата на обжалване, които съществуват съгласно действащите законодателства в държавите-членки, на решенията на компетентните органи.

Решенията, взети от компетентния орган на държавата-членка на местоназначение, се съобщават заедно с мотивите за тези решения на вносителя или на негов пълномощник.

Ако засегнатият вносител или негов пълномощник подаде молба, посочените решения и мотивите му се съобщават в писмен вид, като се указват правата на обжалване, които му се предоставят съгласно действащото законодателство в държавата-членка, където се намира съответният граничен инспекционен пункт, както и за приложимите процедура и срокове.

ГЛАВА II

Защитни разпоредби

Член 18

1. Ако болест, посочена в Директива 82/894/ЕИО на Съвета от 21 декември 1982 г. относно обявяване на болестите по животните в рамките на Общността (12), зооноза или друга болест или явление, което може да представлява сериозна опасност за здравето на животните или на хората, се появи или се разпространи върху територията на трета страна или някакво друго важно съображение за здравето на животните го налага, и особено в светлината на констатациите на ветеринарните ѝ експерти, Комисията по своя собствена инициатива или по искане на държава-членка приема незабавно една от следните мерки в зависимост от сериозността на ситуацията:

—	спира целия или част от вноса от съответната трета страна и, когато е приложимо, от третата страна на транзит,

—	определя специални условия за животните, идващи от цялата или от част от съответната трета страна.

2. Ако една от предвидените в настоящата директива проверки посочва, че пратка животни може да представлява опасност за здравето на животните или на хората, компетентният ветеринарен орган взема незабавно следните мерки:

—	изземва и унищожава въпросната пратка,

—	незабавно информира останалите гранични инспекционни пунктове и Комисията за констатациите и за произхода на животните в съответствие с член 12, параграф 4.

3. В случая, предвиден в параграф 1, Комисията може да вземе временни защитни мерки по отношение на животните, обхванати от член 9.

4. Представители на Комисията могат да направят незабавно посещение в съответната трета страна.

5. В случай, когато държава-членка информира официално Комисията относно необходимостта от вземането на защитни мерки и ако тя не е приложила разпоредбите на параграфи 1 и 3 или не е сезирала Постоянния ветеринарен комитет съгласно параграф 6, държавата-членка може да вземе защитни мерки по отношение на вноса на въпросните животни.

Когато държава-членка взема временни защитни мерки по отношение на трета страна съгласно условията на настоящия параграф, тя информира останалите държави-членки и Комисията съгласно член 12, параграф 5.

6. В срок от десет работни дни Постоянният ветеринарен комитет се сезира съгласно условията на член 22 с оглед удължаването, изменението или отмяната на мерките, определени в параграфи 1, 3 и 5.

7. Решенията за удължаване, изменение или отмяна на мерките, които са предприети съгласно параграфи 1, 2, 3 и 6, се вземат в съответствие с процедурата, предвидена в член 22.

8. Подробни правила за прилагането на настоящата глава се приемат, когато е необходимо, в съответствие с предвидената в член 23 процедура.

ГЛАВА III

Инспекция

Член 19

1. Ветеринарните експерти на Комисията в сътрудничество с компетентните национални органи и доколкото това е необходимо с оглед еднаквото прилагане на изискванията на настоящата директива, могат да проверяват дали граничните инспекционни пунктове, одобрени в съответствие с член 6, и карантинните центрове, одобрени в съответствие с член 10, отговарят на изискванията, изброени съответно в приложения А и Б.

2. Ветеринарните експерти на Комисията в сътрудничество с компетентните национални органи могат да извършват проверки на място.

3. Държавата-членка, на чиято територия се извършва инспекцията, оказва на ветеринарните експерти на Комисията пълно съдействие за изпълняване на задачите им.

4. Комисията информира държавите-членки за резултатите от извършените проверки.

5. Когато Комисията счита, че резултатите от проверките го налагат, тя преразглежда ситуацията в рамките на Постоянния ветеринарен комитет. Съгласно процедурата, предвидена в член 22, тя може да вземе необходимите решения.

6. Комисията следи развитието на ситуацията и съгласно процедурата, предвидена в член 22, тя може да изменя или отменя, в зависимост от ситуацията, решенията по параграф 5.

7. Подробни правила за прилагането на настоящия член се приемат, когато е необходимо, в съответствие с предвидената в член 23 процедура.

Член 20

Когато въз основа на резултатите от проверките, извършени на мястото, където се търгуват животните, компетентен орган на държава-членка счита, че настоящата директива не се спазва на граничен инспекционен пункт на друга държава-членка, тя незабавно се свързва с компетентния национален орган на тази държава-членка.

Последната взема всички необходими мерки и съобщава на компетентния орган на първата държава-членка естеството на извършените проверки, взетите решения и мотивите за тези решения.

Ако компетентният орган на първата държава счита, че взетите мерки не са достатъчни, тя разглежда заедно с компетентния орган на въпросната държава-членка начините и средствата, чрез които ситуацията би могла да се коригира, като при необходимост се посети въпросната държава-членка.

Когато посочените в алинея първа проверки показват повторно неспазване на разпоредбите на настоящата директива, компетентният орган на държавата-членка на местоназначение осведомява Комисията и съответните компетентни органи на другите държави-членки.

По искане на компетентния орган на държавата-членка по местоназначение или по своя собствена инициатива Комисията трябва да изпрати инспекционен екип в държавата-членка в сътрудничество със съответните национални компетентни органи. В зависимост от естеството на разкритите нарушения екипът може да остане във въпросната държава-членка, докато се вземе решението, посочено в последната алинея.

До обявяване на заключенията на Комисията въпросната държава-членка по искане на държавата-членка по местоназначение трябва да засили проверките на граничния инспекционен пункт или да контролира по-отблизо карантинното положение.

Държавата-членка по местоназначение може от своя страна да увеличи проверките на животните, идващи от тези източници.

По молба на една от двете засегнати държави-членки и съгласно процедурата, определена в член 22, когато се потвърждават нередностите от инспекцията, посочена в алинея пета, Комисията трябва да предприеме съответните мерки. Тези мерки следва да бъдат потвърдени или разгледани в най-кратък срок в съответствие със същата процедура.

Член 21

1. Всяка държава-членка изготвя програма за обмяна на кадри за извършване на ветеринарни проверки на животни от трети страни.

2. Комисията и държавите-членки координират в рамките на Постоянния ветеринарен комитет програмите, посочени в параграф 1.

3. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за изпълнението на програмите, произтичащи от координацията, посочена в параграф 2.

4. Ежегодно се преразглежда изпълнението на програмите в постоянния ветеринарен комитет въз основа на доклад, съставен от държавите-членки.

5. Държавите-членки отчитат придобития опит с цел подобряване и развиване на програмите за обмен.

6. Може да се предостави финансово участие на Общността с цел да се насърчи ефективното развитие на програмите за обмен. Подробните правила за това участие и очакваната сума, която е за сметка на бюджета на Европейските общности, са определени в Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (13).

7. Подробни правила за прилагане на параграфи 1, 4 и 5 се приемат при необходимост в съответствие с процедурата, предвидена в член 23.

ГЛАВА IV

Общи разпоредби

Член 22

Когато се прави позоваване на процедурата, предвидена в настоящия член, следва да се процедира в съответствие с член 17 от Директива 89/662/ЕИО.

Член 23

В случаите, когато се извършва позоваване на процедурата, предвидена в настоящия член, следва да се процедира съгласно член 18 от Директива 89/662/ЕИО.

Член 24

Приложенията към настоящата директива се изменят при необходимост в съответствие с процедурата, предвидена в член 23.

Член 25

Настоящата директива не засяга задълженията, произтичащи от митническите нормативни актове.

Член 26

1. Членове 12 и 28 от Директива 72/462/ЕИО се заличават.

До вземане на решенията, предвидени в членове 5 и 6 от настоящата директива, текстовете, приети в изпълнение на член 12 от Директива 72/462/ЕИО, продължават да се прилагат.

2. Членове 20 и 21 от Директива 90/426/ЕИО, както и член 27 и член 29, параграф 2 от Директива 90/539/ЕИО се заличават.

Член 27

1. Директива 89/662/ЕИО се изменя, както следва:

а)	в член 19, параграф 2 датата „31 декември 1992 г.“ се заменя с датата „31 декември 1996 г.“;

б)	член 22 се заменя със следния текст: „Член 22 Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби , необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 1 юли 1992 г.“

2. Директива 90/425/ЕИО се изменя, както следва:

а)

член 7 се заменя със следния текст:

„Член 7

2.1. Държавите-членки гарантират, че по време на проверки, извършвани на местата, където на териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, могат да бъдат внесени животни или продукти, посочени в член 1 и идващи от трета страна, като например пристанища, летища или гранични инспекционни пунктове с трети страни, се вземат следните мерки:

а)	проверка на сертификатите или на документите, съпровождащи животните или продуктите;

б)	животните и продуктите от Общността са обект на правилата за контрол в член 5;

в)	продуктите, внасяни от трети страни, са обект на правилата, определени в Директива 90/675/ЕИО;

г)	животните, внасяни от трети страни, са обект на правилата, определени в Директива 91/496/ЕИО.

2. Въпреки това, считано от 1 януари 1993 г. и чрез дерогация от параграф 1, всички животни и продукти, които се превозват с транспортни средства, осигуряващи редовна и директна връзка между две географски точки в рамките на Общността, са предмет на правилата за контрол, предвидени в член 5.“;

б)

член 23 се заменя със следния текст:

„Член 23

Съветът въз основа на доклад на Комисията, съдържащ евентуални предложения, по които Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство, преразглежда:

—	разпоредбите на член 10 и на член 5, параграф 2, буква а) преди 1 януари 1993 г.,

—	други разпоредби преди 1 януари 1996 г.“;

в)

в член 26:

— в алинея първа, точка ii) се заменя със следния текст:

„ii)	другите разпоредби на настоящата директива на 1 юли 1992 г.“,

— алинея втора се заличава.

3. Директива 90/675/ЕИО се изменя, както следва:

а)

текстът на член 19, параграф 6 се заменя със следния текст:

„6. В срок от десет работни дни Постоянният ветеринарен комитет е сезиран съгласно условията на член 23 с оглед продължаването, изменението или отмяната на мерките, предвидени в параграфи 1, 3 и 5. Може също да се използва процедурата, предвидена в член 23, за приемане на необходимите решения, включително и тези относно движението на стоки в Общността и транзита.“;

б)	в член 32 датата „31 декември 1991 г.“ се заменя с „1 юли 1992 г.“.

Член 28

В съответствие с процедурата, предвидена в член 23, Комисията може да приеме за срок от три години необходимите преходни мерки за улесняване на преминаването към нов режим на проверки, предвиден с настоящата директива.

Член 29

Държавите-членки могат да използват финансова помощ, предоставена от Комисията, предвидена в член 38 от Директива 90/424/ЕИО относно прилагането на настояща директива, и по-специално относно създаването на мрежи за обмен на информация между ветеринарните служби и граничните пунктове.

Член 30

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят със:

а)	разпоредбите на член 6, параграф 3 и на членове 13, 18 и 21 до 1 декември 1991 г.;

б)	останалите разпоредби на настоящата директива до 1 юли 1992 г.

Те незабавно информират Комисията за това.

2. Подробните правила за прилагането на настоящата директива, и по-специално тези, отнасящи се до член 8, точка Б, се приемат и системата, посочена в член 12, параграф 4, алинея втора, се въвежда в сила на 1 юли 1992 г.

В случай че датата по предходната алинея не може да бъде спазена, преходните мерки, посочени в член 28, се вземат на тази дата.

Член 31

Адресати на настоящата директива са държавите- членки.

Съставено в Брюксел на 15 юли 1991 година.

За Съвета

Председател

P. BUKMAN

(1) ОВ C 89, 6.4.1991 г., стр. 5.

(2) ОВ C 183, 15.7.1991 г.

(3) ОВ L 244, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, изменена с Директива 91/174/ЕИО (ОВ L 85, 5.4.1991 г., стр. 37).

(4) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.

(5) ОВ L 373, 31.12.1990 г., стр. 1.

(6) ОВ L 200, 8.8.1977 г., стр. 10.

(7) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 42.

(8) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 55.

(9) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28. Директива, последно изменена с Директива 91/266/ЕИО (ОВ L 134, 29.5.1991 г., стр. 45).

(10) ОВ L 351, 2.12.1989 г., стр. 34.

(11) ОВ L 275, 26.9.1986, стр. 36.

(12) ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 58. Директива, последно изменена с Решение 90/134/ЕИО (ОВ L 76, 22.3.1990 г., стр. 23).

(13) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 19. Решение, изменено с Решение 91/133/ЕИО (ОВ L 66, 13.3.1991 г., стр. 18).

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Общи условия за одобрение на граничните инспекционни пунктове

За да получат одобрение от Общността, граничните инспекционни пунктове трябва да разполага със:

1)	пътека за достъп, отредена специално за транспортирането на живи животни, така че да се избегне ненужното чакане от страна на животните;

съоръжения (които трябва да бъдат лесни за почистване и дезинфекция) за товарене и разтоварване на различните видове транспортни средства, инспектиране, хранене, даване на вода и лечение за животните с подходящи площ, осветление, проветрение и достъп на въздух в съответствие с броя на животните, подлежащи на проверка;

3)	достатъчен на брой специално обучен ветеринарен и помощен персонал, който да извършва проверки на придружаващите документи и клинични проверки съгласно членове 4, 5, 8 и 9 от настоящата директива, с оглед броя животни, обработвани на съответния граничен инспекционен пункт;

4)	достатъчно просторни пространства, включително съблекални, душове и тоалетни, предоставени на разположение на персонала, зает с ветеринарните проверки;

5)	помещение и съответни съоръжения за вземане и обработка на пробите и за рутинни проверки, предвидени в нормативната уредба на Общността;

6)	услугите на специализирана лаборатория, която да може да извършва специални анализи на пробите, взети на пункта;

7)	услугите на предприятие, разположено в непосредствена близост, което да разполага с помещения и съоръжения, годни да подслонят, нахранят, напоят, положат грижи и при необходимост и да заколят животните;

съответни места, позволяващи в случаите, когато пунктове се използват като спирки или места за прехвърляне от едно превозно средство в друго на животни в процеса на транспортирането им, животните да бъдат разтоварени, нахранени и напоени, а при необходимост и подслонени както следва, да се положат съответните грижи и при необходимост да бъдат заклани на място по начин, който би позволил да се избегне всякакво ненужно страдание от тяхна страна;

9)	съответно оборудване, позволяващо бързата обмяна на информация с другите гранични инспекционни пунктове и с компетентните ветеринарни органи, посочени в член 20 от Директива 90/425/ЕИО;

10)	съоръжения и помещения за почистване и дезинфекция.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Общи условия за одобрение на карантинните пунктове

1. Прилагат се изискванията от приложение А, точки 2, 4, 5, 7, 9 и 10.

2. Освен това карантинният пункт трябва:

—	да бъде поставен под постоянния контрол и отговорност на официален ветеринарен лекар,

—	да бъде разположен на място, отдалечено от местата за отглеждане на животни или от други места, където се намират животни, които могат да бъдат заразени със заразни болести,

—	да разполага с ефективна система за контрол, позволяваща животните да бъдат съответно наблюдавани и контролирани.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

165

31991L0498

L 268/105

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 29 юли 1991 година

относно условията за предоставяне на временни и ограничени дерогации от специфични здравни правила на Общността за производството и търговията с прясно месо

(91/498/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че прясното месо е включено в списъка на продуктите в приложение II към Договора; като има предвид, че предлагането на пазара на прясно месо осигурява източник на доход за голяма част от селскостопанското население;

като има предвид, че за да се осигури рационално развитие на сектора, увеличаване на производителността и постепенното установяване на условия за вътрешения пазар, на общностно равнище са определени здравни правила за производството и търговията с Директива 64/433/ЕИО (4), изменена и кодифицирана с Директива 91/497/ЕИО (5);

като има предвид, че в резултат на определени обстоятелства е възможно някои предприятия да не са в състояние към 1 януари 1993 г. да изпълняват предвидените специфични правила; като има предвид, че за да се вземат предвид местните ситуации и за да се избегне рязкото затваряне на предприятия, следва да се предвиди режим за предоставяне на ограничени и временни дерогации за предприятия, които функционират преди 1 януари 1992 г.;

като има предвид, че предоставянето на дерогации от специфични здравни правила на Общността по отношение на определени предприятия не засяга изискванията всички производствени операции и търговски операции да спазват хигиенните правилата, определени в Директива 64/433/ЕИО;

като има предвид, че за да се предотврати какъвто и да било риск от неправомерното използване, тези дерогации трябва строго да се контролират от Комисията; като има предвид, че за целта следва да се предвиди процедура за тясно и ефективно сътрудничество между Комисията и държавите-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Държавите- членки гарантират, че от 1 януари 1996 г.:

—	всички предприятия изпълняват изискванията на Директива 64/433/ЕИО,

—	месото от подобни предприятия е със здравна маркировка, определена в приложение I, глава Х към Директива 64/433/ЕИО или, в случай на предприятия, посочени в член 4 от споменатата директива, да има поставена маркировка, определена в параграф 3 от посочения член.

Член 2

1. До 31 декември 1995 г. държавите-членки могат да разрешават на предприятия, които на датата на нотифициране на настоящата директива не са били оценени, че отговарят на изискванията на Директива 64/433/ЕИО, да дерогират от някои изисквания, определени в точки от 1 до 14 от приложение I към Директива 64/433/ЕИО, при условие че месото от тези предприятия е с национална маркировка.

2. Дерогациите, посочени в параграф 1, може да бъдат предоставени само на предприятия, които са подали преди 1 април 1992 г. заявление за дерогация пред съответния национален орган.

Това заявление трябва да бъде придружено от работен план и програма за периода, през който въпросното предприятие може да спази изискванията на първа алинея.

Когато е поискана финансова помощ от Общността, може да се приемат само заявления по отношение на проекти, които отговарят на изискванията на Директива 64/433/ЕИО.

Държавите-членки предоставят на Комисията до 1 юли 1992 г. списък на предприятията, за които се предлага предоставяне на дерогация. В този списък за всяко отделно предприятие се посочва видът и продължителността на предвижданата дерогация, характерът на проверките на месото от въпросното предприятие и персоналът, отговорен за провеждането на тези проверки.

На предприятия, които не са подали заявление за дерогация към посочената в първа алинея дата, или чиито заявления не са били удовлетворени от съответна държава-членка, следва да бъде отнето националното одобрение преди 1 януари 1993 г.

При получаване от държава-членка на списъка, посочен в четвърта алинея, Комисията разполага с двумесечен срок за проучване на списъка и за предаването му на Постоянния ветеринарен комитет, който се произнеся в съответствие с процедурата, посочена в член 6.

3. Списъкът на предприятията, на които са предоставени дерогации, се публикува от Комисията.

Член 3

Считано от 1 юли 1992 г. член 2 от Директива 88/409/ЕИО на Съвета от 15 юни 1988 г. относно определяне на здравните правила, приложими за месо, предназначено за вътрешния пазар и нивата на таксите, които следва да се събират съгласно Директива 85/73/ЕИО по отношение на инспекцията на подобно месо (6), се заменя със следното:

„Член 2

От 1 януари 1996 г. държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че цялото количество прясно месо, произведено на територията им, за да бъде там предлагано на пазара, е получено в одобрено предприятие в съответствие с разпоредбите на Директива 64/433/ЕИО.“

Член 4

До 31 декември 1997 г. на Република Гърция се разрешава да продължи в по-неблагоприятните и по-слабо населени райони, признати съгласно процедурата на член 6, клането на овце и кози, което от 15 февруари до 15 май може да се извършва в помещения, които не удовлетворяват изискванията на приложения I и II към Директива 64/433/ЕИО, и да дерогира по отношение на изискванията за гореща вода разпоредбите на приложение II, точка 2, буква а) от посочената директива.

Република Гърция гарантира, че месото, получено в резултат на въпросната дерогация, може да се предлага само на пазара в Гърция и само след като е извършен следкланичен преглед от официален ветеринарен лекар и е поставена здравната маркировка, предвидена в член 4, буква А, параграф 3 от Директива 64/433/ЕИО.

Въз основа на доклад от Комисията с приложени към него предложения Съветът може да реши с квалифицирано мнозинство да се преразгледа настоящият член.

Член 5

Федерална република Германия в съответствие с процедурата, определена в член 6, може да получи допълнителен период за предприятията, разположени на територията на бившата Германска демократична република, в рамките на текущите планове за преструктуриране.

Член 6

Когато се прави позоваване на процедурата, предвидена в настоящия член, приложимите правила са тези, определени в член 16 от Директива 64/433/ЕИО.

Член 7

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2, параграф 2 на 1 януари 1992 г. и с останалите разпоредби на настоящата директива на 1 януари 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 8

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 29 юли 1991 година

За Съвета

Председател

H. VAN DEN BROEK

(1) ОВ С 84, 2.4.1990 г., стр. 100.

(2) ОВ С 183, 15.7.1991 г.

(3) ОВ С 332, 31.12.1990 г., стр. 62.

(4) ОВ L 121, 29.7.1964 г., стр. 2012/64.

(5) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 69.

(6) ОВ L 194, 22.7.1988 г., стр. 28.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

167

31991R2988

L 284/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2988/91 НА КОМИСИЯТА

от 11 октомври 1991 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 1538/91 за въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1906/90 относно определени стандарти за търговията с птиче месо

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1906/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно определени стандарти за търговията с птиче месо (1), и по-специално член 9 от него,

като има предвид, че член 8 от Регламент (ЕИО) № 1538/91 на Комисията (2) определя подробни правила за незадължителното класифициране на замразеното и дълбокозамразено птиче месо по категории тегло; като има предвид, че незабавното прилагане на тези разпоредби се е оказало пречка пред вноса от трети страни на птиче месо, пакетирано преди влизането в сила на споменатия регламент; като има предвид, че следователно прилагането на член 8 от него следва да бъде отложено до 1 март 1992 г.;

като има предвид, че Управителният комитет по птичето месо и яйцата не е представил становище в рамките на срока, определен от неговия председател,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Член 15 от Регламент (ЕИО) № 1538/91 се заменя със следното:

„Член 15

Настоящият регламент влиза в сила на 20 юни 1991 г.

Той се прилага от 1 юли 1991 г.

Член 8 се прилага от 1 март 1992 г. в случая на внос от трети страни.

Въпреки това, до 31 декември 1991 г. стопанските субекти могат да пакетират продукти, за които се отнася настоящият регламент, в опаковъчен материал, носещ обозначенията, предвидени в законодателството на Общността или в националното законодателство, приложимо преди влизане в сила на настоящия регламент. В този случай тези продукти могат да бъдат предмет на търговия до 31 декември 1992 г.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 11 октомври 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 173, 6.7.1990 г., стр. 1.

(2) ОВ L 143, 7.6.1991 г., стр. 11.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

168

31991R3060

L 289/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3060/91 НА КОМИСИЯТА

от 18 октомври 1991 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 3143/85 относно продажбата по намалени цени на масло от интервенция, предназначено за директна консумация под формата на концентрирано масло

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1630/91 (2), и по-специално член 6, параграф 7 от него,

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3143/85 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2690/89 (4), въведе режим за продажбата по намалени цени на масло от интервенция, предназначено за директна консумация под формата на концентрирано масло;

като има предвид, че разпоредбите на горепосочения регламент, отнасящи се до цената на маслото, следва да се адаптират с оглед на промените, които бяха извършени междувременно в режима на интервенция и да се определи обменният курс, приложим към договорите за продажба и гаранциите, които следва да се представят;

като има предвид, че следва да се определи мярка с преходен характер, за да се облекчат разпоредбите относно опаковането;

като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 3143/85 се изменя, както следва:

В член 2:

—

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Маслото, предмет на член 1, се продава на цена франко склад, равна на интервенционната цена, посочена в член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 804/68, и приложима в деня, в който е сключен договорът за продажба, намалена със 191 ECU за 100 килограма, за преработката му в концентрирано масло със съдържание на мазнини най-малко 96 %.“;

—	в параграф 4, първа алинея, първо тире „200 ECU“ се заменя с „210 ECU“.

2.	Към член 2а се добавя следният параграф 10: „10. Гаранцията, предвидена в параграф 5, се превръща в национална валута, като се използва селскстопанският обменен курс, приложим в деня, в който изтича срокът за подаването на оферти в случай на специален търг.“

Към член 5, параграф 4 се добавя следната алинея:

„Предварително отпечатаните опаковки, посочени в член 10, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 429/90 на Комисията (5), могат да се използват за целите на постигане на съответствие с разпоредбите на първа и втора алинеи, до 31 декември 1991 г., при условие че позоваването на Регламент (ЕИО) № 429/90 е заличено с печат или залепен стикер.

Към член 11 се добавя следният параграф:

„Продажната цена, получена в резултат на прилагането на член 2, параграф 1 и гаранцията, с която се осигурява, че маслото ще се използва съгласно предназначението му, както е посочено в член 2, параграф 4, се превръщат в национална валута, като се използва селскостопанският обменен курс, който се прилага в деня на сключване на договора за продажба.“

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 октомври 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 148, 28.6.1968 г., стр. 13.

(2) ОВ L 150, 15.6.1991 г., стр. 19.

(3) ОВ L 298, 12.11.1985 г., стр. 9.

(4) ОВ L 261, 7.9.1989 г., стр. 6.

(5) ОВ L 45, 21.2.1990 г., стр. 8.“

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

170

31991D0618

L 333/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 18 ноември 1991 година

за изменение на Решение 77/144/ЕИО за определяне на стандартни кодове и правила относно изписване в машинночетивна форма на сведенията от изследванията на насажденията от някои видове плодни дървета и за определяне границите на производствените зони за тези изследвания

(91/618/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 76/625/ЕИО на Съвета от 20 юли 1976 г. относно статистическите изследвания, които следва да бъдат извършени от държавите-членки с цел определяне на производствения потенциал на овощните насаждения от определени видове (1), последно изменена с Регламент (ЕИО) № 1057/91 (2), и по-специално член 4, параграфи 2 и 4 от нея,

като има предвид, че натрупаният опит при провеждането на последното основно изследване изисква някои изменения в регионалното подразделяне, което да се използва при съобщаването на данните на Комисията и в общия списък на сортовете, които ще бъдат изследвани, и поради това е необходимо да бъдат изменени приложенията към Решение 77/144/ЕИО на Комисията (3), последно изменено с Решение 87/228/ЕИО (4);

като има предвид, че предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет за земеделска статистика,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложенията към Решение 77/144/ЕИО се заменят с приложенията към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 ноември 1991 година.

За Комисията

Henning CHRISTOPHERSEN

Заместник-председател

(1) ОВ L 218, 11.8.1976 г., стр. 10.

(2) ОВ L 107, 27.4.1991 г., стр. 11.

(3) ОВ L 47, 18.2.1977 г., стр. 52.

(4) ОВ L 94, 8.4.1987 г., стр. 32.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Спецификация на магнитните ленти за предаване на Статистическата служба на Европейските общности (ССЕО) на резултатите от статистическите изследвания на овощните насаждения от определени видове, които трябва да бъдат извършени от държавите-членки

(Директива 76/625/ЕИО)

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

I. Информацията, записана в съответствие с характеристиките, посочени в член 2 от Директива 76/625/ЕИО, следва да бъде предадена на ССЕО от тези държави членки, които я обработват електронно, в следния вид:

1.	Записана върху деветпистова магнитна лента с памет 1600 BPI (630 байта/см) със стандартен IBM етикет или без етикет.

2.	Информацията възпроизвежда обобщени данни за стопанства при изчерпателно изследване (или обобщени екстраполирани данни за стопанства, ако изследването се основава на случайна извадка), а не за отделни стопанства.

3.	Информацията е с фиксирана дължина на записа и се записва в следния формат FORTRAN: I2, I2, I2, I3, I1, 6F7.0 (като се започва от позиция 1).

Първите пет полета на всеки запис съдържат информация, която позволява да се извърши идентификация (страна, производствен район, вид, сорт и клас гъстота). Кодовете на тези полета са посочени в подробните разпоредби и в приложение II. Следващите шест полета, всяко от които е от седем цифри, съдържа информация за площите в арове, във всеки от шестте възрастови класа в записа. Възрастовите класове са определени в подробните разпоредби. Данните във всяко поле се вписват с дясно подравняване.

5.	Държавите-членки имат право на избор относно блокиращия фактор; ССЕО трябва да бъде уведомена какъв блокиращ фактор е използван.

6.	Държавите-членки отбелязват върху документите, придружаващи предаването, броя на видовете и броя на сортовете във всеки вид.

7.	Записите се сортират по видове, сортове, район или територия и гъстота на насажденията.

II. Следващите страници съдържат информация за различните полета на записа:

а)	кодовете, които ще бъдат използвани;

б)	необходимия брой знаци за въпросното поле;

в)	последователното номериране на позициите на различните полета.

ПОДРОБНИ РАЗПОРЕДБИ

		Код	Цифри	Брой байтове на магнитната лента
1. Страна			2	1,2
Германия		01
Франция		02
Италия		03
Нидерландия		04
Белгия		05
Люксембург		06
Обединено кралство		07
Ирландия		08
Дания		09
Гърция		10
Испания		11
Португалия		12
2. Производствен район			2	3,4
Германия
Северна		01
Средна		02
Южна		03
Източна		04
Франция
Югозапад		01
Югоизток		02
Лоара		03
Останалата част		04
Италия
(ябълки, круши)
Вал Падана		11
Трентино-Алто-Адидже		21
Пиемонте и Вале д'Аоста		02
Централна		03
Средиземноморска		04
(праскови и кайсии)
Вал Падана и Трентино-Алто-Адидже		01
Пиемонте и Вале д'Аоста		02
Централна		03
Средиземноморска		04
(портокали, лимони и дребни цитрусови плодове)
Сицилия		14
Калабрия		24
Пулия и Базиликата		34
Други райони		05
Нидерландия		00
Белгия		00
Люксембург		00
Обединено кралство		00
Ирландия		00
Дания		00
Гърция
(ябълки)
Пелопонес		01
Македония		02
Тесалия		03
Други райони		96
(круши)
Пелопонес		01
Македония		02
Тесалия		03
Крит		04
Други райони		97
(праскови)
Македония		02
Тесалия		03
Други райони		92
(кайсии)
Пелопонес		01
Македония		02
Други райони		95
(портокали)
Пелопонес		01
Крит		04
Епир		05
Други райони		99
(лимони)
Пелопонес		01
Централна Гърция и Евбея		06
Други райони		94
(дребни цитрусови плодове)
Пелопонес		01
Крит		04
Егейските острови		07
Други райони		93
Испания
Галиция		01
княжество Аустуриас		02
Кантабрия		03
Паис Васко		04
Навара		05
Ла Риоха		06
Арагон		07
Каталуня		08
Балеарски острови		09
Кастиля и Леон		10
Мадрид		11
Кастиля-Ла Манча		12
област Валенсиана		13
район Мурсия		14
Екстремадура		15
Анадалусия		16
Канарски острови		17
Португалия
Северна		01
Централна		02
Лисабон и Вале ду Теджо		03
Алентежо		04
Алгавре		05
Автономна провинция Азори		06
Автономна провинция Мадейра		07
3. Вид			2	5-6
Ябълки:	десертни	01
Ябълки:	други	02
Круши:	десертни	03
Круши:	други	04
Праскови:	с бяло месо	05
	с жълто месо	06
	с неопределен цвят	07
Кайсии		08
Портокали		09
Лимони		10
Дребни цитрусови плодове		11
4. Сорт			3	7-9
Кодовете за определени видове от всеки род са посочени в приложение II.
5. Гъстота на насажденията (брой дървета на хектар)			1	10
Ябълки и круши:
под 400		1
400—799		2
800—1 599		3
1 600 и повече		4
общо		9
Праскови и кайсии:
под 300		1
300—399		2
400—599		3
600—799		4
800 и повече		5
общо		9
Портокали, лимони и дребни цитрусови плодове:
под 250		1
250—374		2
375—499		3
500—624		4
625—749		5
750 и повече		6
общо		9
6. Възраст на дърветата (1)
Възрастов клас	1		7	11-17
	2		7	18-24
	3		7	25-31
	4		7	32-38
	5		7	39-45
	6		7	46-52

Възрастовите класове са определени, както следва:

(години)
	Ябълки и круши	Праскови и кайсии	Портокали, лимони и дребни цитрусови плодове
1	0—4	0—4	0—4
2	5—9	5—9	5—9
3	10—14	10—14	10—14
4	15—24	15—19	15—24
5	25 и повече	20 и повече	25—39
6 (2)	—	—	40 и повече

(1) Площите във всеки възрастов клас се записват в арове.

(2) За ябълки, круши, праскови и кайсии стойността за клас 6 е седем нули.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Кодове за отделните сортове от всеки вид, чрез които се предоставят на ССЕО резултатите от статистическите изследвания на овощните насаждения от определени видове, които трябва да бъдат извършени от държавите-членки

(Директива 76/625/ЕИО)

Сорт		Код
1. Ябълкови дървета
Десертни ябълки
Cardinal		001
Discovery		002
Gravenstein/Gråsten		003
Tydeman's Early Worcester		004
James Grieve		005
Worcester Pearmain		006
Reine des Reinettes/Goldparmäne		007
Ingrid Marie		008
McIntosh		009
Jonathan		010
Red Delicious, etc. (group) and Starking Delicious		011
Golden Delicious and Golden Spur		012
Spartan		013
Reinette du Canada		014
Cox's Orange Pippin		015
Boskoop		016
Morgenduft (Imperatore) and Rome Beauty		017
Rambour d'hiver		018
Granny Smith		019
Reinette du Mans		020
Annurca		021
Stayman		022
Glockenapfel		023
Laxton's Superb		024
Winston		025
Abbondanza		026
Holsteiner Cox		027
Reinette Clochard		028
Horneburger Pfannkuchen		029
Lombartscalville		030
Gloster		031
Crispin/Mutzu		033
Melrose		034
Egremont Russet		035
Lobo		036
Cortland		037
Luxembourg Triumpf		038
Luxembourg Reinette		039
Lord Lambourne		040
George Cave		041
Fyriki		042
Delicious Pilafa		043
Jonagold		044
Katy		045
Idared		046
Elstar		047
Suntan		048
Queen Cox and Cox clones		049
Reinette Parda		050
Starkimson and clones (Coopers)		051
Verde doncella		052
Fiesta		053
Другите сортове (които ще бъдат определени от държавите-членки) трябва да бъдат включени в графата „Други сортове“ Ренета		900-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999
Ябълкови дървета с ябълки, пригодни за друг вид употреба, различни от десертните (по избор)
Bramley's Seedling		001
Други сортове (да се определят от държавите членки)		900-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999
2. Круши
Десертни круши
Gentile Bianca		001
Coscia		002
Butirra Precoce Morettini		003
Spadoncina		004
Jules Guyot/Limonera		005
Santa Maria Morettini		006
Spadona d'Estate		007
William's		008
Clara Frijs		009
Clapp's Favourite		010
Grev Moltke		011
Triomphe de Vienne		012
Alexandrine Douillard		013
Beurré Hardy		014
Durondeau		015
Légipont/Charneu		016
Louise Bonne d'Avranches		017
Abate Fetel		018
Conférence		019
Clairgeau		020
Kaiser Alexander		021
Doyenné du Comice		022
Passe Crassane		023
Alexandra Lucas		024
Decana d'Inverno		025
Packam's Triumph		026
Épine du Mas		027
Madernassa		028
Butirra d'Estate		029
Curé		030
William's rouge		031
Précoce de Trévoux		032
Pierre Corneille		033
Krystalli		034
Blanquilla		035
M. P. Morettini		036
Ercolini		037
Rocha		038
Kontoula		039
Général Leclerc		040
Roma		041
Concorde		042
Други сортове (да се посочат от държавата членка)		900-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999
Круш, различни от десертните (по избор)
Saint Rémy		001
Gieser Wildman		002
Други сортове (да се посочат от държавата-членка)		900-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999
3. Праскови
Праскови, с плодове с бяло месо
Група Springtime:	Springtime	011
	Mayflower	012
	Други	019
Morettini 1 and 5/14		020
Група Amsden		030
Група Redwing		040
Bella di Cesena и Sant'Anna Balducci		050
Pieri 81		060
Michelini и Impero		070
Paraguya		080
Honey dew Hale		090
Maria Bianca		100
Нектарини (да се посочат от държавата-членка)		201-298
Други нектарини, които не са посочени		299
Други сортове с плодове с бяло месо (да се посочат от държавата-членка)		901-998
Сортове с плодове с бяло месо, които не са посочени другаде		999
Праскови, чиито плодове са с жълто месо
Armgold		010
Spring Crest		011
Blazing Gold и Collins		020
Група Dixired:	Dixired	031
	Cardinal	032
	June Gold	033
	Други	034
Група Redhaven		040
Група Fairhaven:	Fairhaven	061
	Southland	062
	Други	063
Група Merril Franciscan:	Merril Franciscan	071
	Loring	072
	Suncrest	073
	Loadel	074
	Vivian	075
	Andros	076
	Halford	077
	Dixon	078
	Други	079
Група J. H. Hale:	J. H. Hale	081
	Elberta	082
	Други	083
	Cresthaven	091
	Glohaven	092
Група Pavie/Percoche:	Fortuna	101
	Klamt	102
	Caroline	103
	Di Francia	104
	Vesuvio	105
	Други	199
Нектарини:	Група Armking-Mayred	201
	Група Grimson-Maygrand	202
	Independence	203
	Stark Red Gold	204
	Нектарени	205
	Други	299
Bowen		301
Fayette		302
Katherina		303
Meriam		304
Други сортове, чиито плодове са с жълто месо (да се посочат от държавата-членка)		900-998
Видове, които не са посочени другаде		999
Праскови с плодове с месо, различно от бяло или жълто или с неопределен цвят
Други сортове, които ще бъдат посочени от държавата членка		900-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999
4. Кайсии
Polonais		001
Rouge du Roussillon		002
Bergeron		003
Cafona		004
Boccucia		005
Monaco Bello		006
Bebecou		007
Diamantopoulou		008
Précoce de Tyrinthe		009
Bulida		010
Canino		011
Moniqui		012
Borida		013
Currot		014
Paviot		015
Real Fino		016
Pellecchiella		017
Précoce d'Imola		018
S. Castrese		019
Други сортове (да се посочат от държавата членка)		900-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999
5. Портокали
Портокали с червени плодове
Sanguinello		001
Moro		002
Tarocco		004
Sanguinello „Cuscuna“		011
Sanguina Comune		042
Други сортове червени портокали (да се посочат от държавата членка)		900-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999
Портокали със сладки плодове, различни от червените
Ovale/Calabrese		003
Belladonna		006
Shamottti (Jaffa)		008
Salustiana		009
De Setúbal		010
Valencia Late		015
Bionda Comune		016
D. João		023
Do Tua		025
Spera da Vidigueira		026
D. Maria		027
De Vale de Besteiros		028
Bionda Apirena		029
Vaniglia Apirena		030
Cadenera		031
Vema		033
Група Navel:	Общо	050
	Merlin или Washington Navel	051
	Navelina или Dalmau	052
Navel New Hall		053
Thonson Navel		054
Navelate		055
Lane Late		056
Други сортове Navel		059
Други сортове сладки портокали (да се посочат от държавата членка)		950-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999
6. Лимони
Femminello Ovale		001
Femminello di S. Teresa		002
Monachello		003
Inter Donato		004
Lunario Tondo (Arancino)		005
Lunario Sfusato (Palermo)		006
Maglini		007
Karystini		008
Adamopoulou		009
Lisbon		010
Eureka		011
Berna (група)		012
Mesero (група)		013
Lunero (четири сезона)		014
Real		015
Comune		016
Siagara bianca		017
Други сортове (да се посочат от държавата членка)		900-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999
7. Дървета с дребни цитрусови плодове
Мандарини
Avana		101
Tardivo o Di Ciaculli		102
Common		103
Wilking		104
Kara		105
Kina		106
Encore		107
Palazzeli		108
Setubalense		109
Carvalhais		110
Други сортове (да се посочат от държавата членка)		190-198
Сортове, които не са посочени на друго място		199
Клементини
Clémentine de Corse		201
Montreal		202
Comune		203
Fina		204
Oroval		205
Клеменюли и клементини Di Nules		206
Tomatera		207
Клементини Porou		208
Други сортове (да се посочат от държавата членка)		290-298
Сортове, които не са посочени на друго място		299
Мандарини „сатсуми“
Satsuma		301
Clausellina		302
Salzara		303
Mineola		304
Temple		305
Owari		306
Wase		307
Други сортове (да се посочат от държавата членка)		390-398
Сортове, които не са посочени на друго място		399
Други цитрусови дървета с дребни плодове
Tangero		401
Mandarine clementine o nova		501
Други сортове (да се посочат от държавата членка)		900-998
Сортове, които не са посочени на друго място		999

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Граници на производствените райони (където е уместно — по видове), посочени в член 3

БЕЛГИЯ:
	Представлява един производствен район
ДАНИЯ:
	Представлява един производствен район
ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ:
	1. Северна:	Шлезвиг-Холщайн, Долна Саксония, Хамбург, Бремен
	2. Средна:	Нордрейн-Вестфален, Хесен, Рейнланд-Пфалц, Саарланд
	3. Южна:	Баден-Вюртенберг, Байерн
	4. Източна:	Бранденбург, Мекленбург, Ворпомерн, Саксония, Саксония-Анхалт, Тюрингия
ГЪРЦИЯ:
	(ябълки)	1. Пелопонес
		2. Македония
		3. Тесалия
		4. Други райони
	(круши)	1. Пелопонес
		2. Македония
		3. Тесалия
		4. Крит
		5. Други райони
	(праскови)	1. Македония
		2. Тесалия
		3. Други райони
	(кайсии)	1. Пелопонес
		2. Македония
		3. Други райони
	(портокали)	1. Пелопонес
		2. Крит
		3. Епир
		4. Други райони
	(лимони)	1. Пелопонес
		2. Централна Гърция и Евбеа
		3. Други райони
	(дребни цитрусови плодове)	1. Пелопонес
		2. Крит
		3. Егейските острови
		4. Други райони
ИСПАНИЯ:
		1. Галиция
		2. Област Астурия
		3. Кантабрия
		4. Паис Васко
		5. Навара
		6. Ла Риоха
		7. Арагон
		8. Каталуня
		9. Балеари
		10. Кастиля и Леон
		11. Мадрид
		12. Кастиля – Ла Манча
		13. Община Валенсиана
		14. Район де Мурсия
		15. Естремадура
		16. Андалусия
		17. Канарски острови
ФРАНЦИЯ:
	1. Югозападна:	Лимузин, Оверн, Аквитен, Средни Пиринеи
	2. Югоизточна:	Рона-Алп, Лангедок-Русийон, Прованс-Алп, Кот д'Азюр, Корсика
	3. Лоара:	Пеи дьо Лоар, Поату-Шарант, Централна част, Ил дьо Франс
	4. Останалата част на Франция
ИРЛАНДИЯ:
	Формира един производствен район
ИТАЛИЯ:
	(ябълки, круши)	1. Вал Падана: Ломбардия, Венето, Фриули-Венеция Джулия, Емилия-Романя
		2. Трентино-Алто Адидже
		3. Пиемонт, Вал д'Аоста
		4. Централна: Лигурия, Тоскана, Умбрия, Марче, Лацио, Абруцо
		5. Средиземноморска: Кампаня, Калабрия, Молизе, Пулия, Базиликата, Сицилия, Сардиния
	(праскови, кайсии)	1. Вал Падана и Трентино-Алто Адидже: Ломбардия, Венето, Фриули-Венеция Джулия, Емилия-Романя, Трентино-Алто Адидже
		2. Пиемонт, Вале д'Аоста
		3. Централна: Лигурия, Тоскана, Умбрия, Марче, Лацио, Абруцо
		4. Средиземноморска: Кампаня, Калабрия, Молизе, Пулия, Базиликата, Сицилия, Сардиния
	(портокали, лимони, дребни цитрусови плодове)	1. Сицилия
		2. Калабрия
		3. Пулия, Базиликата
		4. Останалата част на Италия
ЛЮКСЕМБУРГ:
	Формира един производствен район
НИДЕРЛАНДИЯ:
	Формира един производствен район
ПОРТУГАЛИЯ:
		1. Северна
		2. Централна
		3. Лисабон и Вале ду Теджо
		4. Алантежо
		5. Алгарве
		6. Автономна провинция Азори
		7. Автономна провинция Мадейра
ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО:
	Формира един производствен район

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

182

31991L0628

L 340/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 ноември 1991 година

за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО

(91/628/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че в Резолюцията си от 20 февруари 1987 г. относно политиката за хуманно отношение към животните (4), Европейският парламент прикани Комисията да изложи своите предложения относно защитата на животните по време на транспортиране;

като има предвид, че с цел премахване на техническите бариери пред търговията с живи животни и с цел да се осигури гладко функциониране на пазарните организации при гарантиране на задоволително ниво на защита на съответните животни, Общността е приела правила в тази област;

като има предвид, че всички държави-членки са ратифицирали Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт и са подписали допълнителния протокол, който позволява на Общността като такава да се присъедини към тази конвенция;

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3626/82 на Съвета от 3 декември 1982 г. за прилагане в Общността на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (5), наричана по-долу „CITES“, урежда условията за транспортиране на някои видове;

като има предвид, че Директива 77/489/ЕИО (6) определя правилата за защита на животните при международно транспортиране; като има предвид, че Директива 81/389/ЕИО (7) определя мерките за прилагане на Директива 77/489/ЕИО и по-специално въвежда контрол по вътрешните граници в Общността;

като има предвид, че за постигане на същите цели и по-специално за защитата на животните при транспортиране, е необходимо в контекста на създаване на вътрешния пазар да се изменят правилата на Директива 90/425/ЕИО (8) inter alia с оглед хармонизирането на проверките, свързани с хуманното отношение към животните по време на транспортиране;

като има предвид, че в тази рамка трябва да бъде обхванато транспортирането на животни до и от Общността и в нейните предели, и да бъдат премахнати системните проверки по вътрешните границите в Общността;

като има предвид, че от съображения за хуманно отношение към животните транспортирането им на дълги разстояния, в това число и транспортирането на животни за клане, трябва да бъде сведено до минимум;

като има предвид, че предложените правила трябва да гарантират по-ефикасна защита на животните по време на транспортиране;

като има предвид, че следва да се измени Директива 91/496/ЕИО (9), с цел да се адаптира към настоящата директива; като има предвид, че освен това следва да се отменят Директиви 77/489/ЕИО и 81/389/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 1

1. Настоящата директива се прилага при транспортирането на:

а)	домашни еднокопитни и за домашни животни от видовете говеда, овце, кози и свине;

б)	домашни птици, други домашно отглеждани птици и домашни зайци;

в)	домашни кучета и котки;

г)	други бозайници и птици;

д)	други гръбначни и студенокръвни животни.

2. Настоящата директива не се прилага за:

а)	пътниците, които транспортират домашни любимци с нетърговска цел;

б)

без да се засягат националните разпоредби, транспортирането на животни:

—	на разстояние до 50 километра, считано от началната точка до местоназначението, или

—	от животновъди или лица, които отглеждат животни за угояване, със собствени селскостопански или други транспортни средства, когато географските обстоятелства налагат преместване с оглед сезонно изкарване на паша на определени видове животни с нетърговска цел.

Член 2

1. За целите на настоящата директива се прилагат определенията, съдържащи се в член 2 от Директиви 89/662/ЕИО (10), 90/425/ЕИО, 90/675/ЕИО (11) и 91/496/ЕИО, когато е необходимо.

2. Освен това се прилагат изброените по-долу определения:

а)	„транспортно средство“ – тази част от пътните транспортни средства, релсовите транспортни средства, корабите и самолетите, която се използва за натоварване и пренасяне на животни, както и контейнерите за сухопътен, воден или въздушен транспорт;

б)	„транспортиране“ – всяко придвижване на животни, извършвано с транспортно средство, което включва натоварването и разтоварването на животните;

в)	„пункт за спиране“ е мястото, където пътуването се прекъсва за почивка, хранене или поене на животните;

г)	„пункт за прехвърляне“ е мястото, където пътуването се прекъсва за прехвърляне на животните от едно транспортно средство на друго;

д)

„място за експедиция“ е мястото, на което, без да се засягат разпоредбите на член 1, параграф 2, буква б), животните се натоварват за пръв път на транспортно средство или друго място, на което животните са били разтоварвани и подслонени за най-малко десет часа, напоени са и са нахранени и при необходимост са им оказани необходимите грижи, с изключение на всички пунктове за спиране и прехвърляне;

Като места за експедиция могат също да се разглеждат и пазарите и центровете за събиране на животни в съответствие със законодателството на Общността, при положение че:

—	първото място на натоварване на животните е на разстояние по-малко от 50 км от горепосочените пазари или центрове за събиране на животни,

—	когато, въпреки че посоченото в първо тире разстояние е по-голямо от 50 км., животните са имали почивка с продължителност, определена в съответствие с процедурата, посочена в член 17, и са били напоени и нахранени, преди да бъдат натоварени отново;

е)	„местоназначение“ е мястото, в което животните се разтоварват окончателно от транспортното средство , с изключение на пунктовете за спиране или прехвърляне;

ж)	„пътуване“ – преместването от мястото за експедиция до местоназначението.

ГЛАВА II

Транспортиране и проверки на територията на Общността

Член 3

1. Държавите-членки гарантират, че:

а)

транспортирането на животни във и от всяка държава-членка се извършва в съответствие с настоящата директива, а транспортирането на животните, посочени в:

—	член 1, буква а), съгласно разпоредбите на глава I от приложението;

—	член 1, буква б), съгласно разпоредбите на глава II от приложението;

—	член 1, буква в), съгласно разпоредбите на глава III от приложението;

—	член 1, буква г), съгласно разпоредбите на глава IV от приложението;

—	член 1, буква д), съгласно разпоредбите на глава V от приложението;

б)

животните не се транспортират, ако не са годни за предвиденото пътуване и ако не са взети необходимите мерки за обгрижването им по време на пътуването и при пристигането им на местоназначението. Ранените и болните животни се считат за негодни за транспортиране. Настоящата разпоредба не се прилага за:

i)	животни, които са леко ранени или болни и транспортирането им не би им причинило ненужни страдания;

ii)	животни, които са транспортирани с научна цел с разрешение от съответния орган;

в)	животните, които се разболеят или наранят по време на транспортирането, получават първа помощ и подходящо ветеринарно лечение или се колят по начин, който не им причинява излишни страдания.

2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква б), държавите-членки могат да разрешат транспортирането на животни за спешно ветеринарно лечение или клане при условия, които не спазват изискванията на настоящата директива. Държавите-членки гарантират, че такова транспортиране се разрешава само когато не се причинява излишно страдание на животните. Ако е необходимо, се приемат специални правила за прилагането на настоящия параграф в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

3. Без да се засягат изискванията, предвидени в точка 1, букви а) и б) и в приложението към настоящата директива, Съветът, по предложение на Комисията, с квалифицирано мнозинство определя допълнителните условия за транспортиране на някои видове животни, като еднокопитните, дивите птици и морските бозайници, с цел да се осигури хуманно отношение към тях.

До прилагането на тези разпоредби държавите-членки могат, при спазване на общите разпоредби на Договора, да прилагат съответните допълнителни национални правила.

Член 4

Държавите-членки гарантират, че животните се идентифицират и регистрират по време на пътуването в съответствие с член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО и се придружават от документацията, изисквана от Общността или от националното законодателство, която позволява на компетентния орган да провери:

—	произхода и собствеността им;

—	мястото за експедиция и местоназначението им;

—	датата и часа за експедиция.

Член 5

Държавите-членки гарантират, че:

всяко физическо или юридическо лице, извършващо транспортиране на животни с търговска цел:

а)	е регистрирано по начин, позволяващ на компетентния орган да контролира спазването на изискванията на настоящата директива;

б)	използва за транспортирането на животните, посочени в настоящата директива, транспортни средства, позволяващи спазването на изискванията на приложението;

в)	не транспортира или не оставя да бъдат транспортирани животни при условия, при които могат да бъдат наранени или да им бъдат причинени ненужни страдания;

Лицето, отговорно за предприятието, което осъществява транспортирането на животни:

а)	поверява транспортирането на животни на персонал, притежаващ необходимите знания, които му позволяват да положи необходимите грижи за транспортираните животни;

б)

за пътуванията с продължителност над двадесет и четири часа, считано от мястото за експедиция до местоназначението, съставя маршрута, включително и пунктовете за спиране и за прехвърляне, който позволява осигуряването на почивка, нахранване и напояване, а също така и при необходимост, разтоварване и подслоняване на животните, с оглед изискванията на настоящата директива за съответния вид животни;

в)

е в състояние, в съответствие с вида на транспортнираните животни и когато пътуването е с продължителност повече от двадесет и четири часа, да представи доказателства, че са взети съответните мерки за задоволяване на нуждите на животните от храна и вода по време на пътуването, дори в случаите на изменение на маршрута или на прекъсване на пътуването по независещи от него причини;

г)	осигурява незабавното транспортиране на животните до местоназначението им, независимо от обичайните периоди за почивки на шофьорите;

д)	гарантира, че по време на пътуването пратката се придружава от оригинала на плана на маршрута, посочен в буква б), допълнен с датата, мястото и часа на експедиция;

е)	за период от време, определен от съответния орган, съхранява дубликат от горепосочения маршрут, който при поискване да може да бъде предоставен на съответния орган за проверка;

ж)	в случаите, когато животните са превозвани без придружител, гарантира, че изпращачът е спазил изискванията на настоящата директива относно предаването на животните и че получателят е взел необходимите мерки за посрещането на животните;

3.	пунктовете за спиране, предварително определени от лицето, посочено в точка 2, са обект на редовни проверки от компетентния орган.

Член 6

1. Директива 90/425/ЕИО се изменя, както следва:

а)	в член 1 третият параграф се заменя със следния текст: „Настоящата директива не засяга проверките, извършвани като част от задачите, изпълнявани по недискриминационен начин от органите, отговорни за общото прилагане на законите в държава-членка.“;

б)	в приложение А, раздел I се добавя следната препратка: „Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО (ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 17).“

2. Сертификатите или документите, посочени в член 3 от Директива 90/425/ЕИО, се допълват в съответствие с процедурата, определена в член 17, с цел да се отчетат изискванията на настоящата директива.

3. Обмяната на информация между органите в съответствие с изискванията на настоящата директива трябва да бъде интегрирана в компютъризираната система, предвидена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО („Анимо“), а относно вноса от трети страни – в проекта Shift в съответствие с член 12, параграф 4 от Директива 91/496/ЕИО.

Подробните правила за прилагането на настоящия параграф се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

Член 7

1. Държавите-членки гарантират, че са взети необходимите мерки, за да се избегне или да се сведе до минимум всяко забавяне по време на транспортиране или всяко страдание на животните, в случай че стачка или друго обстоятелство възпрепятства прилагането на настоящата директива. В частност на пристанищата, аерогарите, жп гарите, гарите за подбор и на граничните инспекционни пунктове се вземат съответните мерки, посочени в член 6 от Директива 91/496/ЕИО с цел ускоряване на транспортирането на животни при условия, които отговарят на изискванията на настоящата директива.

2. Без да се засягат ветеринарно-санитарните изисквания на Общността, определени в други актове, пратката с животни не може да бъде задържана по време на транспортиране, освен ако това е строго необходимо за доброто състояние на животните. Когато пратката с животни е задържана за повече от два часа по време на транспортиране, се вземат съответните мерки, за да могат животните да получат грижи и ако е необходимо, да бъдат разтоварени и подслонени.

Член 8

Държавите-членки гарантират, че в съответствие с принципите и правилата за контрол, предвидени в Директива 90/425/ЕИО, компетентните органи проверяват спазването на изискванията на настоящата директива, като извършват на недискриминационна основа проверки на:

а)	транспортните средства и животните при пристигането им на местоназначението;

б)	транспортните средства и животните на пазарите, на местата за експедиция, както и на пунктовете за спиране и за прехвърляне;

в)	данните върху придружаващите документи.

Освен това могат да се извършват проверки и по време на транспортирането на животните на територията на държава-членка, когато компетентният ѝ орган разполага с информация, която дава основание да се подозира нарушение.

Разпоредбите на настоящия член не засягат проверките, извършвани като част от задачите, изпълнявани по недискриминационен начин от органите на държава-членка, отговорни за прилагането на разпоредбите на вътрешното ѝ законодателство.

Член 9

1. Ако по време на транспортирането се установи, че разпоредбите на настоящата директива не се спазват или не са спазени, компетентният орган на мястото, където е констатирано това, изисква от отговорните за конкретното транспортно средство лица да вземат всяка мярка, която компетентният орган счита за необходима, за да се гарантира хуманно отношение към животните.

В зависимост от обстоятелствата по всеки случай тази мярка може да включва:

а)	приключване на пътуването и връщане на животните на мястото на експедиция по най-краткия маршрут, при условие че тази мярка не предизвиква ненужно страдание за животните;

б)	съответно подслоняване на животните и полагане на грижи за тях до разрешаване на проблема;

в)	клане на животните по хуманен начин. Местоназначението и използването на труповете на тези животни се уреждат съгласно разпоредбите на Директива 64/433/ЕИО (12).

2. Ако отговорното за транспортирането лице не спазва нарежданията на компетентния орган, последният предприема незабавно мерките, които следва да бъдат извършени и възстановява по съответния начин разходите, свързани с тези мерки.

3. Настоящата директива не засяга правото на обжалване на решенията на компетентните органи, съществуващо съгласно действащото законодателство на държавите-членки.

Решенията на компетентните органи на държавите-членки и мотивите за вземането на тези решения се съобщават на изпращача или на негов пълномощник, както и на компетентния орган на държавата-членка изпращач.

По искане на изпращача или на негов пълномощник мотивираните решения му се изпращат в писмен вид с указания за правото на обжалване, предоставяно съгласно действащото законодателство на държавата-членка по местоназначението, както и за приложимата процедура и срокове.

Въпреки това в случай на спор двете засегнати страни могат да се договорят да отнесат в едномесечен срок спора за преценка от експерт, чието име е включено в списъка на експертите на Общността, съставен от Комисията.

Експертите изготвят становищата си не по-късно от 72 часа. Страните са обвързани от становището на експерта при спазване на ветеринарното законодателство на Общността.

Член 10

1. С оглед еднакво прилагане на настоящата директива, експерти на Комисията, в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки, могат да извършват проверки на място. Държавата-членка, на чиято територия се извършва такава проверка, предоставя на експертите пълно съдействие за изпълнението на задачата им. Комисията информира държавите-членки за резултатите от извършените проверки.

2. Подробните правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

ГЛАВА III

Внос от трети страни

Член 11

1. По отношение на организацията и проследяването на резултатите от проверките се прилагат правилата, предвидени в Директива 91/496/ЕИО.

2. Разрешава се вносът, транзитът и транспортирането във и през територията на Общността на живи животни, обхванати от настоящата директива, идващи от трети страни, само когато износителят и/или вносителят се ангажира писмено да спазва изискванията на настоящата директива и е/са предприел/и мерки за спазването ѝ.

3. От 1 януари 1993 г. член 4, параграф 2, буква г), първа алинея от Директива 91/496/ЕИО се заменя със следния текст:

„г)	проверката за спазването на изискванията на Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. за защита на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО (13).

4. Сертификатът или документите, предвидени в член 4, параграф 1, трето тире от Директива 91/496/ЕИО, се допълват съгласно процедурата, предвидена в член 17, с цел да се отчетат изискванията на настоящата директива.

До приемането на тези разпоредби се прилагат националните правила при спазване на общите правила, определени в Договора.

ГЛАВА IV

Заключителни разпоредби

Член 12

Правилата и процедурата за информация, предвидени в Директива 89/608/ЕИО (14), се прилагат mutatis mutandis за целите на настоящата директива.

Член 13

1. В срок до 1 юли 1992 г. Комисията представя доклад, съставен на основата на становище на Научния ветеринарен комитет, съдържащ евентуални предложения за:

—	въпроса за определянето на максимален срок за продължителността на транспортиране на някои видове животни;

—	интервалите, предвидени в глава I, част А, параграф 2, буква г) от приложението;

—	продължителността на почивката, предвидена в член 5, параграф 2, буква б);

—	стандартите за плътност на натоварването, приложими при транспортирането на някои видове животни;

—	стандартите, на които следва да отговарят самите транспортнисредства, за да транспортират някои видове животни.

Съветът се произнася по горните предложения с квалифицирано мнозинство.

2. Съгласно процедурата, предвидена в член 17 и след консултации с Научния ветеринарен комитет, Комисията определя критериите на Общността, на които трябва да отговарят пунктовете за спиране по отношение на храненето, поенето, натоварването, разтоварването и евентуалното подслоняване на някои видове животни.

3. Три години след прилагането на разпоредбите на настоящата директива Комисията представя на Съвета доклад за придобития от държавите-членки опит по-специално по отношение на разпоредбите, посочени в параграфи 1 и 2, придружен от евентуални предложения за изменението на тези правила, по които Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

4. До прилагането на разпоредбите, посочени в параграфи 1 и 2, се прилагат националните правила при спазване на общите правила, определени в Договора.

Член 14

Приложенията към настоящата директива се изменят от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията с оглед привеждането им в съответствие с научния и техническия прогрес.

Член 15

В съответствие с процедурата, предвидена в член 17, сертификатите или придружаващите документи, предвидени от законодателството на Общността относно транспортирането на животни, посочени в член 1, могат да бъдат допълнени от атестация от компетентния орган по смисъла на член 2, параграф 6 от Директива 90/425/ЕИО, удостоверяващ спазването на изискванията на настоящата директива.

Член 16

В съответствие с процедурата, предвидена в член 17, въз основа на информацията, предвидена във втория параграф, се определят правила за хуманното отношение към животните по време на транспортиране, приложими към придвижването на животни в някои части от териториите, посочени в приложение I към Директива 90/675/ЕИО, включително и в Кралство Испания, Канарските острови, за да се отчетат природните ограничения, характерни за тези територии и по-специално отдалечеността им от континенталната част на територията на Общността.

За тази цел в срок до 1 юли 1992 г. съответните държави-членки представят на Комисията специални правила, които ще бъдат спазвани по отношение на хуманното отношение към животните по време на транспортиране, когато се придвижват животни в съответните региони, като се държи сметка за характерните ограничения на тези територии.

Член 17

1. В случаите, когато трябва да се използва процедурата, определена в настоящия член, Постоянният ветеринарен комитет, създаден с Решение 68/361/ЕИО (15), наричан по-долу „Комитетът“, се сезира незабавно от председателя му по негова инициатива или по искане на представител на държава-членка.

2. Представителят на Комисията представя на Комитета проект на мерките, които следва да бъдат взети. В срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса, Комитетът представя становище. Това становище се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора в случая на решения, които Съветът взема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в рамките на Комитета се претеглят по начина, определен в предходния член. Председателят не гласува.

3. Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета.

4. Ако предвидените мерки не отговарят на становището на Комитета, Комисията незабавно представя на Съвета предложение относно мерките, които следва да бъдат взети. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Ако при изтичането на три месеца от датата на сезирането Съветът не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията с изключение на случаите, когато Съветът се е произнесъл с обикновено мнозинство срещу въпросните мерки.

Член 18

1. Държавите-членки вземат съответните специални мерки за санкционирането на всяко нарушение на настоящата директива, извършено от физическо или юридическо лице.

2. В случаите на повторно нарушение на настоящата директива или в случаите на нарушение, причинило тежко страдание на животните, държавата-членка може, без да се засягат другите наложени санкции, да вземе необходимите мерки за коригиране на констатираните недостатъци.

Член 19

Настоящата директива се прилага, без да се засягат задълженията, произтичащи от митническото законодателство.

Член 20

Най-късно до датата, посочена в член 21, се отменят Директиви 77/489/ЕИО и 81/389/ЕИО.

Член 21

1. Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Когато държавите-членки приемат мерките, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 22

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 ноември 1991 година.

За Съвета

Председател

P. BUKMAN

(1) ОВ C 214, 21.8.1989 г., стр. 36 и ОВ C 154, 23.6.1990 г., стр. 7.

(2) ОВ C 113, 7.5.1990 г., стр. 206.

(3) ОВ C 56, 7.3.1990 г., стр. 29.

(4) ОВ C 76, 7.3.1987 г., стр. 185.

(5) ОВ L 384, 31.12.1982 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 197/90 на Комисията (ОВ L 29, 31.1.1990 г., стр. 1).

(6) ОВ L 200, 8.8.1977 г., стр. 10.

(7) ОВ L 150, 6.6.1981 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕИО) № 3768/85 (ОВ L 362, 31.12.1985 г., стр. 8).

(8) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 91/496/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

(9) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.

(10) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 91/496/EИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

(11) ОВ L 373, 31.12.1990 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 91/496/EИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

(12) Изменена и консолидирана с Директива 91/497/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 68).

(13) ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 17“.

(14) ОВ L 351, 2.12.1989 г., стр. 34.

(15) ОВ L 255, 18.10.1968 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ГЛАВА I

ДОМАШНИ ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ И ДОМАШНИ ЖИВОТНИ ОТ ВИДОВЕТЕ ГОВЕДА, ОВЦЕ, КОЗИ И СВИНЕ

А. Общи разпоредби

1.	Бременните животни, които могат да родят по време на транспортиране или животните, родили през последните четиридесет и осем часа, както и новородените животни, чийто пъп все още не е напълно зараснал, се считат за негодни за пътуване.

а)

На животните се осигурява достатъчно пространство, за да могат да стоят прави в естествената си поза и когато е необходимо, се поставят предпазни прегради за защита при движение на транспортното средство. Освен в случаите, когато специалните условия за защита на животните изискват друго, се осигурява достатъчно място, за да могат да легнат.

б)	Транспортните средства и контейнерите се проектират и се експлоатират така, че животните да бъдат защитени от лошото време и от промените на климата. Вентилацията и количествата свободен въздух са пригодени към условията на транспортиране и са подходящи за превозвания вид.

в)

Транспортните средства и контейнерите трябва да могат лесно да се почистват и устройват така, че животните да не могат да избягат, да бъдат проектирани така, че да се избягват нараняванията или ненужните страдания и да бъдат оборудвани така, че да гарантират сигурността на животните. Върху контейнерите, използвани за транспорт на животни, трябва да бъде поставен знак, обозначаващ присъствието на живи животни и знак, показващ в какво положение се намират те. Освен това контейнерите трябва да позволяват животните да бъдат преглеждани и да им се оказват необходимите грижи и да бъдат поставени така, че да не препятстват циркулацията на въздуха. В периода на транспортиране и на отделните действия, контейнерите винаги трябва да са във вертикално положение и не трябва да бъдат подлагани на тръскане или на силни удари.

г)

В процеса на транспортиране животните трябва да бъдат поени и да получават съответната храна на подходящи интервали. Тези интервали не трябва да надхвърлят двадесет и четири часа с изключение на отделни случаи, които изискат удължаване на този срок с максимум още два часа в интерес на самите животни, като винаги се държи сметка за видовете, които биват транспортирани, за естеството на използваните транспортни средства и за близостта на мястото за разтоварване.

д)	Еднокопитните животни трябва да бъдат снабдени с юлар по време на транспортирането. Тази разпоредба не се прилага за млади необучени жребци и за животни, транспортирани в отделни боксове.

е)

В случаите, когато животните са вързани, въжетата и другите средства, които се използват, трябва да бъдат достатъчно здрави, за да не се скъсат при нормални условия на транспортиране, да бъдат достатъчно дълги, за да позволяват на животните да легнат, да се хранят и да пият и да бъдат така поставени, че да се избегнат всякакви рискове от задушаване или от наранявания. Животните не трябва да бъдат завързани за рогата или чрез пръстени, прекарани през носа.

ж)

Еднокопитните трябва да бъдат транспортирани в подвижни конюшни или в боксове, изградени така, че да предпазват животните при силни удари. Все пак тези животни могат да бъдат транспортирани на групи, при условие че животните, които проявяват враждебност едни към други, не са в една група и са им свалени подковите от задните копита.

з)	Еднокопитните животни не трябва да бъдат транспортирани в транспортни средства с повече от една платформа.

а)

Когато животни от различни видове са транспортирани в едно и също транспортно средство, те трябва да бъдат разделени по видове, освен в случаите, когато става въпрос за животни, които са свикнали едно с друго и разделянето им би причинило безпокойство. Освен това трябва да се вземат и специални мерки за избягване на враждебни реакции при транспортиране в една и съща пратка на животни, между които съществува естествена непоносимост. Когато на едно и също транспортно средство са натоварени животни от различни възрасти, възрастните трябва да бъдат разделени от младите. Все пак това ограничение не се прилага, когато става въпрос за женски животни, пътуващи с бозаещите си малки. Възрастните мъжки некастрирани животни трябва да бъдат отделени от женските. Нерезите и жребците трябва да бъдат държани отделно. Тези разпоредби са приложими само в случаите, когато животните не са били отглеждани в съвместими групи и не са свикнали едни с други.

б)	В отделенията, където се намират животните, не трябва да има стока, която може да попречи на тяхното удобство.

За товаренето и разтоварването на животните трябва да се използват съответните съоръжения, като мостове, рампи или проходи. Подът на тези съоръжения не трябва да бъде хлъзгав и ако е необходимо, те трябва да имат предпазни парапети. По време на транспортирането животните не трябва да бъдат държани от механични устройства във висящо състояние, нито пък повдигани или влачени за главата, рогатата, лапите, опашката или руното. Освен това, доколкото е възможно, следва да се избягва употребата на електрически остен.

Подът на транспортното средство или на контейнера трябва да бъде достатъчно здрав, за да може да издържи теглото на транспортираните животни, не трябва да е хлъзгав, да няма цепнатини или дупки, трябва да бъде предвиден без грапавини, за да не се наранят животните. Той трябва да бъде покрит с постелки за животни, които да могат да попият изпражненията. Постелките могат да бъдат заменени с друг материал, имащ поне същите качества или изпражненията трябва да бъдат почиствани редовно.

С цел осигуряване на необходимите грижи по време на транспортирането, животните трябва да бъдат с придружител, освен в случаите, когато:

а)	животните са транспортирани в безопасни контейнери с добра вентилация и в които при необходимост има достатъчно храна и вода в хранилките, от които не могат да се изсипят. Храната и водата трябва да бъдат достатъчни за период от време, два пъти по-дълъг от очакваната продължителност на пътуването;

б)	лицето, извършващо транспортирането, поема и функциите на придружител;

в)	изпращачът е натоварил свой представител, който да се грижи за животните на съответните пунктове за спиране.

а)	Придружителят или представителят на изпращача трябва да полага грижи за животните, да ги пои, да ги храни и при необходимост, да ги дои.

б)	Млечните крави трябва да бъдат доени на всеки дванадесет часа, но в никакъв случай на повече от петнадесет часа.

в)	С цел осигуряването на грижи, придружителят трябва да имат подходящ уред за осветление.

8.	Животните трябва да бъдат товарени само в почистени транспортни средства, които, когато е подходящо, са и дезинфекцирани. Труповете на животни, торта и изпражненията трябва да бъдат отстранявани при първа възможност.

Б. Специални разпоредби за жп транспорт

Вагоните, превозващи животни, трябва да бъдат снабдени със знак, показващ наличието на живи животни, освен в случаите, когато тези животни се превозват в контейнери. При липса на специални вагони за превоз на животни, използваните вагони трябва да бъдат покрити, да бъдат в състояние да се движат с голяма скорост и да бъдат снабдени с достатъчно големи отвори за проветряване, както и да разполагат със система за вентилация, функционираща дори и при ниска скорост. Вътрешните стени трябва да бъдат от дърво или от друг неграпав материал и по тях да има халки или перила за връзване, разположени на такава височина, че при нужда животните да бъдат завързани.

10.	Когато не са транспортирани в отделни боксове, еднокопитните се завързват по начин, позволяващ им да гледат към една и съща страна на транспортното средство или се завързват едно срещу друго. При всички положения жребците и необучените малки животни не трябва да бъдат завързвани.

11.	Едрите животни се товарят по начин, позволяващ на придружителя да се придвижва между тях.

12.	Когато в съответствие с точка 3, буква а) следва да се пристъпи към разделяне на животните, това може да стане, като те бъдат завързани в отделени части от вагона, ако повърхността го позволява, или пък да бъдат отделени с подходящи прегради.

13.	При композирането на влаковете и при всяка друга маневра на вагоните трябва да се взимат всички предпазни мерки с цел избягване на блъскането на вагоните при свързването на вагоните.

В. Специални разпоредби за автомобилен транспорт

14.	Конструкцията на автомобилите за транспортиране на животни не трябва да позволява те да избягат и трябва да осигурява безопасността им. Автомобилите трябва да имат покрив, осигуряващ защита на животните срещу лоши атмосферни условия.

15.	Съоръженията за завързване трябва да бъдат поставяни в транспортни средства, използвани за транспортиране на едри животни, които по принцип се връзват. Когато разпределението на самото транспортно средство го налага, закрепването на животните трябва да бъде осъществено със здрави прегради.

16.	Транспортните средства следва да притежават съответното оборудване, отговарящо на условията на точка 4.

Г. Специални разпоредби за воден транспорт

17.	Животните се транспортират в кораби с фиксиращи съоръжения, които ги предпазват от наранявания и причиняване на излишни страдания.

18.	Животните не трябва да бъдат транспортирани на открити палуби, освен в случаите, когато са в добре закрепени контейнери или в други оградени места, одобрени от компетентния орган и осигуряващи достатъчна защита от морето и от лошото време.

19.	Животните трябва да бъдат завързани или удобно поставени в отделни боксове или контейнери.

20.	Проходите между преградите трябва да бъдат разположени така, че да осигуряват достъп до всички прегради, контейнери или транспортни средства, в които се намират животните. Следва да се предвиди и подходящо осветление.

21.	Броят на придружителите трябва да бъде достатъчен с оглед броя на животните и продължителността на пътуването.

22.	Всички части от кораба, където има животни, трябва да бъдат снабдени със системи за изтичане на водата и да бъдат поддържани чисти.

23.	На борда трябва да има и инструмент за клане на животни при нужда, който да бъде одобрен от съответния компетентен орган.

24.

Корабите, използвани за транспортиране на животни, трябва да бъдат снабдени преди отплаването си с достатъчни запаси от питейна вода, ако самите те не разполагат със система за добиване на питейна вода и с достатъчни запаси от храна с оглед вида и броя на животните и продължителността на пътуването.

25.	По време на транспортирането трябва да се вземат мерки да се изолират болните или ранените животни и при нужда да им се окаже първа помощ.

26.

а)

Когато животните са транспортирани във вагони, натоварени на кораби, трябва да се вземат специални мерки, за да се гарантира достатъчна вентилация за животните по време на пътуването им. Точки от 17 до 19 не се прилагат за транспортирането на животни във вагони или в моторни транспортнисредства, натоварени на фериботи или на кораби от такова естество.

б)

Когато животните са транспортирани в моторни транспортни средства, натоварени на кораби, трябва да се вземат следните мерки:

помещението на животните трябва да бъде съответно фиксирано за транспортното средство; транспортното средство и помещението на животните трябва да бъдат здраво закрепени към кораба. В покритите палуби на кораби ро-ро се поддържа вентилация според броя на транспортираните моторни транспортни средства. В случаите, когато това е възможно, транспортното средство за транспортиране на животните трябва да бъде поставено на място, където има приток на свеж въздух;

ii)

помещението на животните трябва да бъде снабдено с достатъчен брой отвори, които да позволяват достатъчна вентилация, като се държи сметка, че въздушният поток е ограничен в ограниченото пространство на корабния трюм. Свободното пространство в помещението на животните на всичките му нива трябва да бъде такова, че да позволява естествена вентилация над животните, когато те са в естественото си изправено положение;

iii)	трябва да бъде предвиден непосредствен достъп до всяка част от помещението на животните, за да могат, при необходимост, да се положат грижи за тях, да се напоят и хранят по време на пътуването им.

Д. Специални разпоредби за въздушен транспорт

27.	Животните се транспортират със самолети в контейнери, боксове или специални клетки за съответния вид животно, съобразени с правилата на ИАТА за транспорт на живи животни.

28.	Трябва да бъдат взети предпазни мерки за избягване на крайно ниски или на крайно високи температури на борда, като се държи сметка за вида на животните. Освен това трябва да се избягват и силните промени във въздушното налягане.

29.	На борда на товарния самолет трябва да има и инструмент за умъртвяване на животни при нужда, който трябва да бъде одобрен от съответния компетентен орган.

ГЛАВА II

ДОМАШНИ ПТИЦИ, ДРУГИ ДОМАШНО ОТГЛЕЖДАНИ ПТИЦИ И ДОМАШНИ ЗАЙЦИ

30.	Изброените по-долу разпоредби от глава I се прилагат mutatis mutandis за транспортирането на домашни птици, други домашно отглеждани птици и домашни зайци: точка 2, букви а), б) и в), точки 3, 5, 6, 8, 9, 13, от 17 до 22 включително, 24 и от 26 до 29 включително.

31.

Трябва да им бъдат предоставени съответната храна и вода в достатъчни количества, освен в случаите на:

i)	пътуване с продължителност по-малка от дванадесет часа, без да се брои времето на товарене и разтоварване;

ii)	пътуване с продължителност по-малка от двадесет и четири часа за пилета от всякакви видове, при условие че транспортирането им приключи в срок до седемдесет и два часа от излюпването им.

ГЛАВА III

ДОМАШНИ КУЧЕТА И КОТКИ

32.	Без да се засяга член 1, параграф 2, буква а), изброените по-долу разпоредби от глава I се прилагат mutatis mutandis за транспортирането на домашни кучета и котки: точка 1, точка 2, букви а), б) и в), точки 3, 5 и 6, точка 7, букви а) и в), точки 8, 9, 12, 13, 15 и от 17 до 29 включително.

33.

Транспортираните животни трябва да бъдат хранени на интервали не по-големи от двадесет и четири часа и да бъдат поени на интервали не по-големи от дванадесет часа. Животните трябва да бъдат придружавани от ясни инструкции относно храненето им. Разгонените женски трябва да бъдат държани отделно от мъжките.

ГЛАВА IV

ДРУГИ БОЗАЙНИЦИ И ПТИЦИ

а)	Разпоредбите на настоящия член се прилагат за транспортирането на бозайници и птици, които не са предмет на предходните глави.

б)	Изброените по-долу точки от глава I се прилагат mutatis mutandis за транспортирането на видовете по настоящата глава: точка 1, точка 2, букви а), б) и в), точка 3, буква б), точки 4, 5 и 6, точка 7, букви а) и в), точки 8, 9 и от 13 до 29 включително.

35. Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграф 1, буква б), могат да бъдат транспортирани само животните, годни за транспортиране и намиращи се в добро здраве. Животните, които очевидно са в напреднала бременност или тези, които са родили наскоро, както и новородените, които не могат да се хранят сами, непридружени от майките им, не трябва да бъдат считани за годни за транспортиране. Тези изисквания могат да бъдат дерогирани само при извънредни обстоятелства и в случаите на необходимост, и в интерес на самото животно, за да бъде транспортирано от едно място на друго, където ще му бъде предоставено съответно лечение.

36. Не може да се дават успокоителни, освен в изключителни случаи и от под прекия контрол на ветеринар. Документът, съдържащ информацията за даденото успокоително, трябва да придружава животното до местоназначението му.

37. Животните трябва да бъдат транспортирани единствено в транспортни средства, върху които, при необходимост, се отбелязва, че става въпрос за диви, плашливи или опасни животни. Освен това животните трябва да бъдат придружени от ясни инструкции относно храненето, поенето и особените грижи.

Животните, предмет на CITES, се транспортират в съответствие с последните разпоредби на директивите относно транспортирането и подготовката за изпращане на живи диви животни и на растения, попадащи в обхвата на CITES. Когато биват транспортирани по въздух, следва да се спазват последните разпоредби на IATA относно транспортирането на живи животни. Те трябва да бъдат отправени по местоназначението им възможно най-скоро.

38. За животните, попадащи в обхвата на настоящата глава, трябва да бъдат полагани грижи съгласно инструкциите в точка 37.

39. Трябва да се предвиди подходящ срок за задържането на животните и за подготовката за отправянето им, по време на който животните, ако е необходимо, могат да бъдат постепенно въвеждани в контейнера.

40. Животни от различни видове не трябва да бъдат поставяни в един и същи контейнер. Освен това животни от един вид не трябва да бъдат поставяни в един контейнер, освен ако не е известно, че има съвместимост между тях.

41. Не се транспортират животни от семейство Цервиде , когато са в период на смяна на рогата и основата на рогата им е покрита с мъх.

42. Птиците трябва да бъдат държани в полумрак.

43. Без да се засягат специалните разпоредби на член 3, параграф 3, морските бозайници трябва да бъдат обект на постоянни грижи от страна на квалифицирано лице. Транспортните средства не трябва да са напълнени до край.

а)

Трябва да се осигури допълнителна вентилация от отвори с подходящ размер в стените на контейнера, за да се гарантира приток на въздух във всеки един момент. Тези отвори трябва да бъдат с такава големина, че да не разрешават на животните да влизат в контакт с хората, които обслужват контейнера и да не позволяват на животните да се наранят.

б)	Към всички стени, покриви и основи на контейнерите се прикрепят разделителни пръти, които осигуряват свободния приток на въздух към животните, в случай че контейнерите се подреждат един над друг или се товарят в затворено помещение.

45. Животните не трябва да бъдат поставяни близо до храни или до места, достъпни за странични хора.

ГЛАВА V

ДРУГИ ГРЪБНАЧНИ И СТУДЕНОКРЪВНИ ЖИВОТНИ

46.

Другите гръбначни и студенокръвни животни се транспортират така, че да се отчитат нуждите от пространство, вентилация, температура, сигурност, снабдяване с вода и кислород на съответния вид. Животните, попадащи под действието на CITES, трябва да бъдат транспортирани съгласно директивите относно транспортирането и подготовката за изпращане на диви животни и растения, предмет на CITES. При транспортирането им по въздуха те трябва да бъдат транспортирани при спазване на последните разпоредби на IATA относно транспортирането на живи животни и трябва да бъдат отправени по местоназначението им възможно най-скоро.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

193

31991L0629

L 340/28

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 ноември 1991 година

относно определяне на минималните стандарти за защита на телетата

(91/629/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че всички държави-членки са ратифицирали Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели; като има предвид, че Общността също така е одобрила тази конвенция с Решение 78/923/ЕИО (4) и е депозирала документа си за одобрение;

като има предвид, че Европейският парламент в резолюцията си от 20 февруари 1987 г. относно политиката за хуманното отношение към животните (5), е поискал от Комисията да направи предложения за минимални стандарти за интензивното отглеждане на телета за добив на месо;

като има предвид, че телетата, като живи животни, фигурират в списъка на продуктите, изброени в приложение II към Договора;

като има предвид, че отглеждането на телета е неразделна част от селското стопанство; като има предвид, че то представлява източник на доходи за част от селскостопанското население;

като има предвид, че разликите, които могат да нарушат условията на конкуренция, възпрепятстват гладкото функциониране на общия пазар на телета и производни продукти;

като има предвид, че поради това е необходимо да се определят минимални общи стандарти за защита на телетата за разплод и телетата за угояване, за да се гарантира рационалното развитие на производството;

като има предвид, че е необходимо официалните служби, производителите, потребителите и други да бъдат информирани за развитието в тази област; като има предвид следователно, че Комисията, въз основа на доклад на Научния ветеринарен комитет, следва да продължава активно да извършва научни изследвания в областта на най-ефективната(те) система(и) за отглеждане на животни от гледна точка на хуманното отношение към животните; като има предвид, че следва съответно да се предвиди преходен период, който да даде възможност на Комисията да изпълни успешно таза задача,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива определя минималните стандарти на защита на телетата, отглеждани в затворено пространство за разплод и угояване.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

1.	„теле“ означава говедо на възраст до шест месеца;

2.	„компетентен орган“ означава органът, който е компетентен по смисъла на член 2, параграф 6 от Директива 90/425/ЕИО (6).

Член 3

1. Държавите-членки гарантират, че считано от 1 януари 1994 г. и за преходен период от четири години всички новопостроени или реконструирани животновъдни обекти и/или тези, които са започнали дейност за пръв път след тази дата, отговарят поне на следните изисквания:

—	когато животните се отглеждат по групи, те трябва да разполагат с достатъчно свободно пространство, позволяващо им да се обръщат и да лежат свободно, като всяко теле с живо тегло над 150 килограма трябва да разполага с най-малко 1, 5 кв.м.,

—	когато телетата се отглеждат в самостоятелни боксове или са вързани в групови боксове, индивидуалните или групови боксове трябва да са с перфорирани стени, като дължината им не трябва да е по-малка от 90 сантиметра, плюс минус 10 % или пък да бъде поне 0,80 пъти от височината на шията на животните.

2. Разпоредбите на параграф 1 не се прилагат за животновъдни обекти, в които се отглеждат по-малко от шест телета.

3. Могат да се прилагат специални условия:

—	за телета, чиито здравословно състояние или пък поведение изисква да бъдат държани отделно от групата, за да бъдат подложени на подходящо лечение,

—	за чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък, съгласно Директива 77/504/ЕИО (7),

—	за телета, държани при майките им, за да бозаят,

—	за телета, държани свободни в животновъдния обект.

4. Срокът на използване на съоръженията, построени:

—	преди 1 януари 1994 г. и неотговарящи на изискванията на параграф 1 се определя от компетентния орган с оглед на резултатите от инспекциите, предвидени в член 7, параграф 1 и не може при никакви обстоятелства да бъде удължаван след 31 декември 2003 г.,

—	по време на преходния период в съответствие с параграф 1 при никакви обстоятелства не може да бъде удължаван след 31 декември 2007 г., освен ако на тази дата те са приведени в съответствие с изискванията на настоящата директива.

Член 4

1. Държавите-членки гарантират, че условията за отглеждане на телета са в съответствие с общите разпоредби на приложението.

2. Освен това преди влизането в сила на настоящата директива Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, издава препоръка, в която се определят евентуалните минимални стандарти, допълващи тези, посочени в приложението.

Член 5

Разпоредбите, съдържащи се в приложението, могат да бъдат изменяни в съответствие с процедурата, предвидена в член 10, като се отчита научният прогрес.

Член 6

Най-късно в срок до 1 октомври 1997 г. Комисията представя на Съвета доклад, изготвен на базата на становище на Постоянния ветеринарен комитет, относно системата(ите) за интензивно отглеждане, които отговарят на изискванията за хуманно отношение към телетата от патологична, зоотехническа, физиологична и поведенческа гледна точка, както и на социално-икономическите последици на различните системи, заедно с предложения, свързани със заключенията в доклада.

В срок най-късно до три месеца след представянето на предложенията Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Член 7

1. Държавите-членки гарантират, че инспекциите се извършват под отговорността на компетентния орган, с цел да се проверява спазването на разпоредбите на настоящата директива и на приложението към нея.

Тези инспекции, които могат да се извършват в рамките на проверки за други цели, обхващат всяка година статистически представителна извадка за различните системи за отглеждане във всяка държава-членка.

2. Съгласно процедурата, предвидена в член 10, Комисията съставя кодекс с правилата, приложими при извършване на инспекциите, предвидени в параграф 1.

3. На всеки две години, до последния работен ден на месец април и за пръв път до 30 април 1996 г. държавите-членки информират Комисията за резултатите от инспекциите, извършени през последните две години в съответствие с настоящия член, включително и за броя на извършените инспекции спрямо общия брой на животновъдните обекти на територията им.

Член 8

За да могат да бъдат внасяни в Общността, животните, идващи от трета страна, , трябва да бъдат придружавани от сертификат, издаден от компетентния орган на тази страна, удостоверяващ, че животните са получили третиране поне равностойно на това, което се предоставя на животните с произход от Общността, както е предвидено в настоящата директива.

Член 9

Когато е необходимо за еднаквото прилагане на настоящата директива, ветеринарните експерти от Комисията могат, в сътрудничество с компетентните органи, да извършват проверки на място. Лицата, извършващи тези проверки, прилагат специални мерки за лична хигиена, необходими, за да се изключи всякакъв риск от пренасянето на болести.

Държавата-членка, на територията на която се извършва проверката, оказва пълно съдействие на експертите при изпълнение на задачите им. Комисията информира компетентния орган на държавата-членка за резултатите от извършените проверки.

Компетентният орган на държавата-членка взема съответните мерки, които биха могли да се окажат необходими с оглед резултатите от проверката.

По отношение на връзките с трети страни, се прилагат разпоредбите на глава III от Директива 91/496/ЕИО (8).

Общите правила за прилагането на настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 10.

Член 10

1. Когато трябва да се следва процедурата, определена в настоящия член, Постоянният ветеринарен комитет, създаден с Решение 68/361/ЕИО (9), по-нататък наричан „Комитет“, се сезира незабавно от председателя му по негова инициатива или по молба на представител на държава-членка.

2. Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които следва да се вземат. В срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса, комитетът приема становище с мнозинство, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора в случай на вземане на решения от Съвета по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, определен в горепосочения член. Председателят не гласува.

3. Комисията приема мерките, когато те са в съответствие със становището на комитета.

4. Когато предложените мерки не са в съответствие със становището на комитета или ако не е представено становище, Комисията незабавно внася в Съвета предложение за мерките, които следва да се приемат. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичането на тримесечен срок от датата на сезирането Съветът не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията, освен случаите когато Съветът се е произнесъл срещу тях с обикновено мнозинство.

Член 11

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1994 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат разпоредбите, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваването се определят от държавите-членки.

2. Въпреки това от датата, определена в параграф 1, държавите-членки могат, при спазване на общите разпоредби на Договора, да прилагат на териториите си по-строги разпоредби за защита на телетата от тези, съдържащи се в настоящата директива. Те информират Комисията за всички такива мерки.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите- членки.

Съставено в Брюксел на 19 ноември 1991 година.

За Съвета

Председател

P. BUKMAN

(1) ОВ C 214, 21.8.1989 г., стр. 28.

(2) ОВ C 113, 7.5.1990 г., стр. 180.

(3) ОВ C 62, 12.3.1990 г., стр. 37.

(4) ОВ L 323, 17.11.1978 г., стр. 12.

(5) ОВ C 76, 23.3.1987 г., стр. 185.

(6) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 91/496/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

(7) ОВ L 206, 12.8.1977 г., стр. 8. Директива, последно изменена с Директива 91/174/ЕИО (ОВ L 85, 5.4.1991 г., стр. 37.

(8) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.

(9) ОВ L 255, 18.10.1968 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ

1. Материалите, използвани за построяването на помещения за настаняване и особено на боксове и съоръжения, с които телетата могат да влязат в контакт, не трябва да бъдат вредни за телетата и трябва да могат да се почистват и дезинфекцират основно.

2. До изработването на правила на Общността в тази област електросъоръженията и електрическите вериги трябва да бъдат инсталирани в съответствие с действащите национални правила, за да се избегнат токови удари.

3. Изолацията, отоплението и вентилацията на помещението трябва да гарантират, че необходимите приток на въздух, ниво на запрашеност, температура и влажност на въздуха и концентрация на газове се поддържат в граници, които не са вредни за телетата.

4. Всяко автоматично или механично съоръжение, което е от съществено значение за здравето и хуманното отношение към животните, трябва да бъде инспектирано поне веднъж на ден. Когато се открият недостатъци, те трябва да бъдат незабавно коригирани, а ако това е невъзможно, трябва да бъдат взети съответните мерки за опазване на здравето и доброто състояние на животните до отстраняване на недостатъка, като се използват други методи за хранене и като се поддържа околното пространство в задоволително състояние.

Когато се използва система за изкуствена вентилация, следва да се предвиди и подходяща резервна система, за да се гарантира достатъчно обновяване на въздуха, за да се опази здравето и доброто състояние на животните в случай на отказ на системата. Следва да се осигури алармена инсталация, която да предупреждава гледача на животни за повреда в системата. Алармената система трябва да бъде редовно проверявана.

5. Телетата не трябва да бъдат постоянно държани на тъмно. Затова, с цел да се отговори на поведенческите им и физиологичните им нужди, като се отчитат различните климатични условия на държавите-членки, трябва да се предвиди подходящо естествено или изкуствено осветление обикновено в часовете между 9 и 17. Освен това трябва да има в наличност и подходящо осветление (фиксирано или подвижно), което да позволява телетата да бъдат инспектирани по всяко време.

6. Всички телета, които се отглеждат в групови или индивидуални боксове трябва да бъдат инспектирани от собственика или от отговорното лице поне веднъж на ден. На всяко теле, което изглежда болно или ранено, трябва да се осигури незабавно лечение.

При необходимост болните или ранените телета трябва да могат да бъдат отделени в подходящи помещения със сухи и удобни постели.

Ако телетата не реагират на грижите на лицето, което се грижи за тях, трябва, при първа възможност, да бъде извършена консултация с ветеринарен лекар.

7. Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да бъдат така проектирани, че да позволяват на всяко теле:

—	да лежи, да си почива, да става и да си прави тоалета без затруднения,

—	да вижда другите телета.

8. Когато телетата са вързани, то връзката им не трябва да ги наранява и трябва да бъде редовно проверявана и ако е необходимо да бъде коригирана, така че животните да се чувстват добре. Всяка връзка трябва да бъде достатъчно дълга, че да позволява на животното да се мести съгласно параграф 7. Тя трябва да бъде от такова естество и така направена, че, доколкото е възможно, да се избегне всякакъв риск от задушаване или от нараняване.

9. Помещенията, клетките, съоръженията и инструментите, обслужващи телетата, трябва да бъдат съответно почиствани и дезинфекцирани, за да се избегне кръстосано замърсяване и появата на организми, носители на зарази. При първа възможност трябва да се отстраняват изпражненията, урината и неизядената и разпръсната храна, за да се намалят миризмите и да не се привличат мухи или гризачи.

10. Подовете не трябва да бъдат хлъзгави, но да бъдат гладки, така че да не се наранят животните и да бъдат така изпълнени, че да не причиняват наранявания и страдания, когато животните са прави или легнали. Подовете трябва да бъдат пригодени спрямо ръста и теглото на телетата и повърхността им да бъде здрава, плоска и стабилна. Мястото, където животните лежат, трябва да бъде удобно, чисто и с подходящ дренаж и не трябва да създава неудобства на телетата. За телетата на възраст по-малко от две седмици трябва да се предвидят подходящи постели.

11. Всички телета трябва да имат достъп до храна, отговаряща на възрастта и теглото им и като се отчитат и поведенческите им и физиологични нужди с цел осигуряване на доброто им здраве и хуманно отношение към тях. За да се осигури на телетата добро здраве, хуманно отношение и да растат здрави и да се отговори на поведенческите им нужди, храната им трябва да съдържа достатъчно желязо, както и минимално количество сух фураж, съдържащ лесно смилаеми влакнини (от 100 до 200 г на ден, като се отчита възрастта на животното). Все пак изискването за осигуряване на минимално количество сух фураж, съдържащ лесно смилаеми влакнини, не важи за технологична група за бяло месо. На телетата не трябва да им бъдат поставяни юлари.

12. Всички телета трябва да бъдат хранени поне веднъж на ден. Когато животните са в групови боксове и не разполагат с храна, колкото всяко иска или пък със система за автоматично подаване на храната, то всяко теле трябва да има достъп до храна по същото време, когато и другите животни от групата.

13. Всички телета на възраст над две седмици трябва да имат достъп до достатъчно количество прясна вода, която да може да задоволи нуждата им от течности.

14. Съоръженията за хранене и поене трябва да бъдат така проектирани, изградени, инсталирани и поддържани, че да бъдат в състояние да сведат до минимум опасностите от замърсяване на храната и водата, предназначени за телетата.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

198

31991L0630

L 340/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 ноември 1991 година

относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете

(91/630/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Европейският парламент в резолюцията си от 20 февруари 1987 г. относно политиката за хуманно отношение към животните (5), е поискал от Комисията да направи предложения за минимални стандарти за интензивното отглеждане на свине;

като има предвид, че свинете, като живи животни, фигурират в списъка на продуктите, изброени в приложение II към Договора;

като има предвид, че отглеждането на свине е неразделна част от селското стопанство; като има предвид, че то представлява източник на доходи за част от селскостопанското население;

като има предвид, че разликите, които могат да нарушат условията на конкуренция, възпрепятстват гладкото функциониране на общия пазар на свине и на продукти от свине;

като има предвид, че поради това е необходимо да се определят минимални общи стандарти за защита на свинете, отглеждани за разплод и за угояване, за да се гарантира рационалното развитие на производството;

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива определя минималните стандарти на защита на свинете, отглеждани в затворено пространство за разплод и угояване.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)	„свиня“ — животно от рода на свинете, независимо от възрастта, отглеждано за разплод или за угояване;

2)	„нерез“ — мъжка свиня, в полова зрялост, предназначена за разплод;

3)	„млада свиня“ — женска свиня в полова зрялост, която не е раждала;

4)	„свиня“ — женска свиня след първото раждане;

5)	„свиня-майка“ — женска свиня в периода от раждането до отбиването на прасенцата;

6)	„суха бременна свиня“ — женска свиня в периода от отбиването на прасенцата до периода около раждането;

7)	„бозаещо прасе“ — прасе в периода от раждането до отбиването;

8)	„подрастващо прасе“ — небозаещо прасе на възраст до десет седмици;

9)	„прасе за угояване“ — прасе на възраст над 10 седмици до клането или използването му за разплод;

10)	„компетентен орган“ — органът, който е компетентен по смисъла на член 2, параграф 6 от Директива 90/425/ЕИО (6).

Член 3

Държавите-членки гарантират, че:

—

считано от 1 януари 1994 г. всички новопостроени или реконструирани свиневъдни обекти и/или тези, които са започнали дейност за пръв път след тази дата, отговарят поне на следното изискване:

Свободната площ, с която да разполага всяко подрастващо прасе или прасе за угояване, отглеждани в групи, да бъде:

—	0,15 кв. м за свинете със средно тегло 10 кг или по-малко,

—	0,20 кв. м за свинете със средно тегло между 10 и 20 кг,

—	0,30 кв. м за свинете със средно тегло между 20 и 30 кг,

—	0,40 кв. м за свинете със средно тегло между 30 и 50 кг,

—	0,55 кв. м за свинете със средно тегло между 50 и 85 кг,

—	0,65 кв. м за свинете със средно тегло между 85 и 110 кг,

—	1,00 кв. м за свинете със средно тегло над 110 кг;

—	считано от 1 януари 1998 г. горепосочените минимални стандарти се прилагат за всички свиневъдни обекти;

Считано от 31 декември 1995 г. се забраняват строежът и престрояването на помещения, в които младите женски свине и женските свине-майки са вързани.

Въпреки това използването на съоръжения, построени преди 1 януари 1996 г., които не отговарят на изискванията на точка 1, може да бъде разрешено от компетентния орган с оглед резултатите от инспекциите, предвидени в член 7, параграф 1 за период, който при никакви обстоятелства не може да бъде продължаван след 31 декември 2005 г.

Разпоредбите на настоящия член не се прилагат за свиневъдни обекти, където се отглеждат по-малко от шест свине или шест свине-майки с техните прасенца.

Член 4

1. Държавите-членки гарантират, че условията за отглеждането на свине са в съответствие с общите разпоредби, определени в приложението.

Въпреки това до 30 юни 1995 г. компетентните органи на държавите-членки може да разрешат дерогации от разпоредбите на глава I, параграфи 3, 5, 8 и 11 от приложението.

2. Освен това преди влизането на настоящата директива в сила Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, издава препоръка, в която се определят минимални стандарти за защита на свинете, допълващи тези, съдържащи се в приложението.

Член 5

Член 6

Най-късно в срок до 1 октомври 1997 г. Комисията представя на Съвета доклад, изготвен на базата на становище на Постоянния ветеринарен комитет относно системата(ите) за интензивно отглеждане, които отговарят на изискванията за хуманно отношение към свинете от патологична, зоотехническа, физиологична и поведенческа гледна точка, както и на социално-икономическите последици на различните системи. Докладът отчита по-специално хуманното отношение към свинете-майки, отглеждани в пространство с различна степен на затвореност или на групи и се придружава от съответни предложения, свързани със заключенията в доклада.

Член 7

3. На всеки две години, до последния работен ден на месец април и за пръв път до 30 април 1996 г., държавите-членки информират Комисията за резултатите от инспекциите, извършени през последните две години, в съответствие с настоящия член, включително и за броя на извършените инспекции спрямо общия брой на свиневъдните обекти на територията им.

Член 8

Животните, които са внесени в Общността от страни, които не са членки, трябва, по отношение на изискванията за доброто им състояние, да получават третиране поне равностойно на това, което се гарантира от настоящата директива на животните с произход от Общността.

Член 9

Когато е необходимо за еднаквото прилагане на настоящата директива, ветеринарните експерти от Комисията могат, в сътрудниче ство с компетентните органи, да извършват проверки на място. Лицата, извършващи тези проверки, прилагат специални мерки за лична хигиена, необходими за да се изключи всякакъв риск от пренасянето на болести.

Компетентният орган на държавата-членка взима съответните мерки, които биха могли да се окажат необходими с оглед резултатите от проверката.

По отношение на връзките със страни, които не са членки, се прилагат разпоредбите на глава III от Директива 91/496/ЕИО (7).

Член 10

1. Когато трябва да се следва процедурата, определена в настоящия член, Постоянният ветеринарен комитет, създаден с Решение 68/361/ЕИО (8), по-нататък наричан „Комитетът“, се сезира незабавно от председателя му по негова инициатива или по молба на представител на държава-членка.

2. Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които следва да се вземат. В срок, определен от председателя, в зависимост от спешността на въпроса, комитетът приема становище с мнозинство, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора в случай на вземане на решения от Съвета по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, определен в горепосочения член. Председателят не гласува.

3. Комисията приема мерките, когато те са в съответствие със становището на комитета.

Член 11

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваването се определят от държавите-членки.

2. Въпреки това от датата, определена в параграф 1, държавите-членки могат, при спазване на общите разпоредби на Договора, да прилагат на териториите си по-строги разпоредби за защита на свинете от тези, съдържащи се в настоящата директива. Те информират Комисията за всички такива мерки.

Член 12

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 ноември 1991 година.

За Съвета

Председател

P. BUKMAN

(1) ОВ C 214, 21.8.1989 г., стр. 31.

(2) ОВ C 113, 7.5.1990 г., стр. 183.

(3) ОВ C 62, 12.3.1990 г., стр. 40.

(4) ОВ L 323, 17.11.1978 г., стр. 12.

(5) ОВ C 76, 23.3.1987 г., стр. 185.

(6) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 91/496/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

(7) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.

(8) ОВ L 255, 18.10.1968 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. Материалите, използвани за построяването на помещения за настаняване и особено на боксове и съоръжения, с които телетата могат да влязат в контакт, не трябва да бъдат вредни за свинете и трябва да могат да се почистват и дезинфекцират основно.

2. До изработването на правила на Общността в тази област електросъоръженията и електрическите вериги трябва да бъдат инсталирани в съответствие с действащите национални изисквания, за да се избегнат токови удари.

4. Всяко автоматично или механично съоръжение, което е от съществено значение за здравето и хуманното отношение към животните трябва да бъде инспектирано поне веднъж на ден. Когато се открият недостатъци, те трябва да бъдат незабавно коригирани, а ако това е невъзможно, трябва да бъдат взети съответните мерки за опазване на здравето и доброто състояние на животните до отстраняване на недостатъка, като се използват други методи за хранене и като се поддържа околното пространство в задоволително състояние. Когато се използва система за изкуствена вентилация, следва да се предвиди и подходяща резервна система, за да се гарантира достатъчно обновяване на въздуха, за да се опази здравето и доброто състояние на животните в случай на отказ на системата. Следва да се осигури алармена инсталация, която да предупреждава гледача на животни за повреда в системата. Алармената система трябва да бъде редовно проверявана.

5. Свинете не трябва да бъдат постоянно държани на тъмно. Затова, с цел да се отговори на поведенческите им и физиологичните им нужди, като се отчитат различните климатични условия на държавите-членки, трябва да се предвиди подходящо естествено или изкуствено осветление, обикновено в часовете между 9 и 17. Освен това трябва да има в наличност и подходящо осветление (фиксирано или подвижно), което да позволява свинете да бъдат инспектирани по всяко време.

6. Всички свине, които се отглеждат в групови или индивидуални боксове трябва да бъдат инспектирани от собственика или от отговорното лице поне веднъж на ден. За всяка една свиня, която изглежда болна или ранена, трябва се осигури незабавно лечение. При необходимост болните или ранените свине трябва да могат да бъдат отделени в подходящи помещения със сухи и удобни постелки. Ако свинете не реагират на грижите на лицето, което се грижи за тях, трябва, при първа възможност, да бъде извършена консултация с ветеринарен лекар.

7. Ако свинете се отглеждат заедно, следва да бъдат взети мерки с цел да се избегне борба между тях, която надхвърля нормалното поведение. Свинете, които показват непрекъсната агресивност спрямо другите или са жертви на такава агресия, трябва да бъдат отделени или отдалечени от групата.

8. помещенията трябва да бъдат така изградени, че да позволяват на всяка свиня:

—	да лежи, да си почива и да става без затруднения,

—	да разполага с чисто място, където може да почива,

—	да вижда другите свине.

9. Когато свинете са вързани, то връзката им не трябва да ги наранява и трябва да бъде редовно проверявана и ако е необходимо, да бъде коригирана, така че животните да се чувстват добре. Всяка връзка трябва да бъде достатъчно дълга, че да позволява на животното да се мести съгласно параграф 8. Тя трябва да бъде от такова естество и така направена, че, доколкото е възможно, да се избегне всякакъв риск от задушаване или от нараняване.

10. Помещенията, клетките, съоръженията и инструментите, обслужващи свинете, трябва да бъдат съответно почиствани и дезинфекцирани, за да се избегне кръстосано замърсяване и появата на организми, носители на зарази. При първа възможност трябва да се отстраняват изпражненията, урината и неизядената и разпръсната храна, за да се намалят миризмите и да не се привличат мухи или гризачи.

11. Подовете не трябва да бъдат хлъзгави, но да бъдат гладки, така че да не се наранят животните и да бъдат така изпълнени, че да не причиняват наранявания и страдания, когато животните се прави или легнали. Подовете трябва да бъдат пригодени спрямо ръста и теглото на свинете и повърхността им да е здрава, плоска и стабилна. Мястото, където животните лежат, трябва да бъде удобно, чисто и с подходящ дренаж и не трябва да създава неудобства на свинете. Ако има постелка, то тя трябва да бъде чиста, суха и да не вреди на свинете.

12. На всички свине трябва да е осигурена храна, отговаряща на възрастта и теглото им и като се отчитат и поведенческите им и физиологични нужди с цел осигуряване на доброто им здраве и хуманно отношение към тях

13. Всички свине трябва да бъдат хранени поне веднъж на ден. Когато животните са в групови боксове и не разполагат с храна, колкото всяко иска или пък със система за автоматично подаване на храната, то всяка свиня трябва да има достъп до храна по същото време, когато и другите животни от групата.

14. Всички свине на възраст над две седмици трябва да имат достъп до достатъчно количество прясна вода, която да може да задоволи нуждата им от течности.

15. Съоръженията за хранене и поене трябва да бъдат така проектирани, изградени, инсталирани и поддържани, че да бъдат в състояние да сведат до минимум опасността от замърсяване на храната и водата, предназначени за свинете.

16. Освен мерките, които се вземат обикновено, за да се избегне свинете да си хапят опашките и други вредни навици и за да им се позволи да задоволяват поведенческите си навици, всички свине, като се отчитат заобикалящата ги среда и плътността им, трябва да разполагат със слама или с друг подходящ материал или предмет.

ГЛАВА II

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ СВИНЕ

I. НЕРЕЗИ

Боксовете за нерези трябва да бъдат така проектирани и поставени, че да могат животните да се обръщат, да улавят грухтенето, миризмата и очертанията на другите свине и да разполагат с подходящо място за почивка. Мястото за спане трябва да бъде сухо и удобно. Боксът на един възрастен нерез трябва да бъде поне 6 квадратни метра. Въпреки това, в случаите когато боксовете се използват за оплождане, следва да се предвиди и по-голяма площ.

II. МЛАДИ СВИНЕ И СВИНЕ-МАЙКИ

1. При необходимост бременните женски свине и младите свине трябва да бъдат обработени срещу външни и вътрешни паразити. Бременните женски свине и младите свине трябва, ако се поставят в отделенията за раждане, да бъдат основно почистени.

2. Те трябва да разполагат с чисто и удобно място за раждане, с дренаж и при необходимост да могат да разполагат с материали за направа на постеля за новородените.

3. Зад бременните женски свине и младите свине-майки трябва да се предвиди свободно пространство, за да може да се осъществи естественото или асистираното раждане.

4. Отделенията за раждане, където женските свине могат да се движат свободно, трябва да бъдат снабдени със съоръжения за защита на прасенцата, като перила например.

III. ПРАСЕНЦА

1. Ако е необходимо, на прасенцата може да им се предостави източник на топлина и стабилно, сухо и удобно място за лягане, настрана от родилката, където те биха могли да си почиват едновременно с нея.

2. Когато се използва отделение за раждане, прасенцата трябва да разполагат с достатъчно пространство, за да могат да сучат без затруднения.

3. Ако има практика да се извършва кастрация на мъжки животни на възраст над четири седмици, то същата следва да се извърши само с упойка и то от ветеринарен лекар или от квалифицирано лице съгласно националното законодателство.

4. Частичното разрязване на опашката и на зъбите не следва да бъде извършвано рутинно, а само в случаите когато при отглеждането се окаже, че раните по вимето на женските свине, на ушите или на опашките на свинете са причинени от неприлагането на тези процедури. Ако е необходимо частично подрязване на зъбите, то това следва да се извърши в първите седем дни след раждането.

5. Прасенцата не трябва да бъдат отделяни от майка си до навършването на триседмична възраст, освен ако оставането им при майката е вредно за нея или за самите тях.

IV. ПОДРАСТВАЩИ ПРАСЕТА И ПРАСЕТА ЗА УГОЯВАНЕ

Образуването на групи от прасета трябва да се извърши в най-кратки срокове след отбиването. Прасетата трябва да бъдат отглеждани в постоянни групи, смесването на които трябва да бъде максимално избягвано.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

204

31991D0637

L 343/46

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 3 декември 1991 година

относно установяване на образец за съобщение, което следва да се предава чрез компютъризираната мрежа „Анимо“

(91/637/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (1), последно изменена с Директива 91/496/ЕИО (2) и по-специално член 20, параграф 3 от нея,

като има предвид, че на 19 юли 1991 г. Комисията прие Решение 91/398/ЕИО относно компютъризирана мрежа, свързваща ветеринарните органи („Анимо“) (3);

като има предвид, че за да се осигури безпроблемното функциониране на мрежата, би следвало да се установи образец за съобщението, което следва да се предава от компетентните ветеринарни органи;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съобщението, което следва да се предава чрез компютъризираната мрежа „Анимо“, е в съответствие с образеца в приложението.

Член 2

Настоящото решение се преразглежда преди 31 декември 1992 г. при отчитане на развитието на ветеринарните правила, и по-специално тези от тях, които се отнасят до изискванията за сертифициране.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 декември 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

(2) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56.

(3) ОВ L 221, 9.8.1991 г., стр. 30.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБРАЗЕЦ НА СЪОБЩЕНИЕ

1. Дата на изпращане

2. Произход

—	Код на държавата — единен цифров код

—

Здравен сертификат

—

Номер

—

Дата

—	Име на ветеринаря, който подписва сертификата

3. Местоназначение

—	Код на държавата — единен цифров код

—	Получател и адрес на местоназначението

4. Стока

—

Вид — код

—	Номер/количество

5. Транспортно средство

—	Вид транспортно средство (товарен камион, влак, самолет, кораб и т.н.)

—	Идентифициране на транспортното средство (регистрация на камиона, номер на вагона, номер на полета, наименование на плавателния съд, номер на контейнера и т.н.)

6. Забележки

(Предназначени по-специално за граничните контролно-пропускателни пунктове: произход на животните и продуктите.)

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

206

31991R3657

L 348/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РEГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3657/91 НА КОМИСИЯТА

от 16 декември 1991 година

относно даване на разрешение на Испания да суспендира напълно всички мита върху вноса на слънчогледово семе от трети страни

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Акта за асоцииране на Испания и Португалия, и по-специално член 75, параграф 4 от него,

като има предвид, че Испания поиска да ѝ се разреши да суспендира митата за слънчогледово семе, внасяно от трети страни, считано от 1 януари 1992 г.;

като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по масла и мазнини,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящото се разрешава на Испания да суспендира изцяло всички мита, прилагани спрямо вноса от трети страни на слънчогледово семе, различно от семената, предназначени за посев, обхванати от код по КН 1206 00 90.

Член 2

Той се прилага от 1 януари 1992 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 16 декември 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

207

31991R3682

L 349/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РEГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3682/91 НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 1991 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2568/91 за характеристиките на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и за съответните методи на анализ

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1966 г. относно създаването на обща организация на пазара на масла и мазнини (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1720/9 (2), и по-специално член 35а от него,

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2568/91 на Комисията (3) определи характеристиките на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и съответните методи на анализ на тези характеристики;

като има предвид, че бе необходим определен период от време за прилагането на метода за оценка на органолептичните характеристики на необработеното маслиново масло virgin, и по-специално за създаване на групи от избрани дегустатори; като има предвид, че на практика този период се оказа недостатъчен за осигуряване на еднаквото прилагане на този метод във всички държави-членки; като има предвид, че поради това този период трябва да бъде удължен с цел да се даде възможност за окончателна проверка на методите за оценяване на различните групи от дегустатори;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по масла и мазнини,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 10, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2568/91 „1 януари 1992 г.“ се заменя с „1 ноември 1992 г.“

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 172, 30.9.1966 г., стр. 3025/66.

(2) ОВ L 162, 26.6.1991 г., стр. 27.

(3) ОВ L 248, 5.9.1991 г., стр. 1.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

208

31991R3746

L 352/53

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3746/91 НА КОМИСИЯТА

от 18 декември 1991 година

за изменение за четвърти път на Регламент (ЕИО) № 2159/89 относно определяне на подробни правила за прилагането на специфичните мерки за черупкови плодове и рожкови, предвидени в дял IIа от Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2145/91 на Съвета от 15 юли 1991 г. относно изменение на Регламент (ЕИО) № 790/89 по отношение на максималния размер на помощта за подобряване на качеството и търговията в сектора на черупковите плодове и рожковите (3), и по-специално член 2 от него,

като има предвид, че член 2 от Регламент (ЕИО) № 790/89 на Съвета от 20 март 1989 г. относно определяне на размера на допълнителната фиксирана помощ за учредяването на организации на производители и на максималния размер на помощта за подобряване на качеството и търговията в сектора на черупковите плодове и рожковите (4) предвижда максималния размер на помощта на хектар и за година, която следва да бъде по-висока за мерките по изкореняване, следвано от презасаждане и/или сортова конверсия, отколкото за друг вид работа, както и за максималните суми на помощта за мерки по изкореняване, които следва да бъдат увеличени; като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 2159/89 на Комисията от 18 юли 1989 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на специфичните мерки за черупкови плодове и рожкови, предвидени в раздел IIа от Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета (5), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2286/91 (6), следва да бъде съответно изменен;

като има предвид, че тези нови разпоредби са приложими при известни условия за плановете, одобрени преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕИО) № 2145/91, т.е. преди 23 юли 1991 г.; като има предвид, че с оглед на добрата административна практика, заявленията за планове, които следва да бъдат коригирани или преразгледани за тази цел, трябва да бъдат подадени преди определен краен срок;

като има предвид, че новата максимална сума на помощта от 475 ECU на хектар годишно за мерките по изкореняване следва да се предоставя за период от пет години; като има предвид, че, въпреки че този период ще започне да тече от 1 септември 1993 г. за планове, одобрени преди 23 юли 1991 г., следва при всички случаи да се уточни, че максималната площ, която се ползва от тази сума, не може да бъде превишавана по време на целия период на изпълнение на плана;

като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по плодове и зеленчуци,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 2159/89 се изменя, както следва:

В член 8 се добавя следният параграф,:

„1а. Заявленията за промени на одобрените преди 23 юли 1991 г. планове за подобряване на качеството и търговията се подават до компетентния орган на държавата-членка най-късно до 31 декември 1992 г.

За същите тези планове петгодишният период за отпускане на помощта, посочена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 790/89, започва да тече от 1 септември 1993 г. Въпреки това площта, обхваната от въпросните мерки, извършвани от датата на първоначалното одобряване на плана, не може да надвишава 40 % от общата площ на овощната градина.“

2.	Приложение IV се заменя с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 декември 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 118, 18.5.1972 г., стр. 1.

(3) ОВ L 200, 23.7.1991 г., стр. 1.

(4) ОВ L 85, 30.3.1989 г., стр. 6.

(5) ОВ L 207, 18.7.1989 г., стр. 19.

(6) ОВ L 209, 3.7.1991 г., стр. 5.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОМОЩ, ПРЕДВИДЕНО В ЧЛЕН 19

“

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

212

31991R3777

L 356/45

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3777/91 НА КОМИСИЯТА

от 18 декември 1991 година

относно откриване на продажба чрез постоянна тръжна процедура за използване в Общността на алкохол от винен произход, държан от интервенционните агенции

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета от 16 март 1987 г. относно общата организация на пазара на вино (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1734/91 (2),

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3877/88 на Съвета от 12 декември 1988 г. относно определянето на общи правила за пласиране на алкохол, получен от дестилациите, посочени в членове 35, 36 и 39 от Регламент (ЕИО) № 822/87 и държан от интервенционните агенции (3), и по-специално член 1 от него,

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1780/89 (4) на Комисията, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3776/91 (5), определя подробни правила за пласиране на алкохола, получен от дестилациите, посочени в членове 35, 36 и 39 от Регламент (ЕИО) № 822/87, и държан от интервенционните агенции; като има предвид, че правилата относно постоянните тръжни процедури бяха изменени с Регламент (ЕИО) № 3776/91;

като има предвид, че поради разходите, свързани със съхранението на алкохола, е желателно да се обяви нова продажба чрез постоянна тръжна процедура за алкохол от винен произход, предназначен за нов вид промишлена употреба;

като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Извършва се продажба чрез постоянна тръжна процедура на алкохол с алкохолно съдържание 100 обемни процента, получен от дестилациите, посочени в членове 35, 36 и 39 от Регламент (ЕИО) № 822/87, и държан от испански, френски, италиански и гръцки интервенционни агенции.

2. Количеството алкохол, което се предоставя съгласно посочената тръжна процедура, не може да превишава 400000 хектолитра годишно.

3. Алкохолът, който се предлага за продажба, се използва в Общността в съответствие с член 2 от Регламент (ЕИО) № 1780/89.

Член 2

Продажбата се извършва в съответствие с Регламент (ЕИО) № 1780/89, и по-специално с членове 2—9 и членове 29—38 от него.

Член 3

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 декември 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 84, 27.3.1987 г., стр. 1.

(2) ОВ L 163, 26.6.1991 г., стр. 6.

(3) ОВ L 346, 15.12.1988 г., стр. 7.

(4) ОВ L 178, 24.6.1989 г., стр. 1.

(5) ОВ L 356, 24.12.1991 г., стр. 43.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

213

31991D0666

L 368/21

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 11 декември 1991 година

относно създаване на резерви в Общността на противошапни ваксини

(91/666/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 85/511/ЕИО на Съвета от 18 ноември 1985 г. относно въвеждане на мерки на Общността за борба с болестта шап (1), изменена с Директива 90/423ЕИО (2), и по-специално член 14 от нея,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че от 1 януари 1992 г. всички държави-членки трябва да са прекратили рутинните ваксинации срещу шап на техните територии;

като има предвид, че поради голямата гъстота на възприемчиви видове в определени части на Общността е необходимо да се предвиди възможност от спешна ваксинация в ограничена област, при обстоятелства, когато изколването на цялото стадо може да не е достатъчно за премахване на вируса;

като има предвид, че следва да се създадат резерви на Общността от противошапна ваксина въз основа на запаси от концентриран инактивиран антиген, който може бързо да се превърне във ваксина при спешни случаи;

като има предвид, че антигенът следва да се съхранява на четири отделни места; като има предвид, че трябва също да са осигурени съоръжения за формулация, бутилиране и разпределение;

като има предвид, че следва да се установят критерии за доставката и съхранението на антиген, както и за неговото превръщане във ваксина;

като има предвид, че националните институти, които са отговорни за подържането на резерва от антиген, следва да си сътрудничат с Координационния институт на Общността по противошапни ваксини, създаден с Решение 91/665/ЕИО (3), за да се осигури действие, безопасност и стабилност на антигена и на произвежданите от него ваксини, а също така да се гарантира, че количеството и съхраняваните подвидове отговарят на риска въз основа, по-специално, на информацията, предоставена от референтната лаборатория за идентифициране на вируса на шапа, определена съгласно Решение 89/531/ЕИО (4);

като има предвид, че член 14 от Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно разходите във ветеринарната област (5), изменено с Решение 91/133/ЕИО (6) предвижда, че създаването на резерв на Общността от противошапна ваксина може да ползва помощ от Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Създаването на резерви на Общността от противошапна ваксина се състои от:

—	доставка на концентриран инактивиран антиген от предприятия, определени от държавите-членки,

—	съхраняването в резерви на антигена, посочен в първото тире,

—	гарантиране на бърза формулация, бутилиране и разпределяне от предприятията, определени от държавите-членки.

Член 2

По смисъла на настоящото решение се прилагат следните определения:

1.	Банки с антиген: подходящи помещения, като тези, определени в член 3, параграф 1, за съхранение на резервите на Общността от концентриран инактивиран антиген за производството на противошапна ваксина;

2.	Координационният институт на Общността по противошапни ваксини, определен с Решение 91/665/ЕИО.

Член 3

1. Банки с антиген се създават в:

—	Institute for Animal Health de Pirbright (Обединеното кралство),

—	Laboratoire de pathologie bovine du centre national d'études vétérinaires et alimentaires de Lyon (Франция),

—	Bayer AG, Cologne (Германия),

—	Istituto Zooprofilatico Sperimentale di Brescia (Италия).

2. Количествата от подвидовете антиген, които се съхраняват в банките, са посочените в приложение I.

3. Разпределението на антигена между отделните банки се извършва по такъв начин, че в случай на технически проблеми, които водят до влошаване на антигена в някоя банка, се гарантира наличието на антиген за производството на ваксина в другите банки с антиген.

Член 4

Функциите и задълженията на банките с антиген са:

а)

да съхраняват резервите на Общността от концентриран, инактивиран антиген за вируса на шапа по такъв начин, че да се запази годността за производство на безопасна и мощна ваксина при възникване на спешен случай на шап, включително и воденето на подходящ регистър за условията, при които се съхранява антигенът;

б)

да поддържат връзка с Координационния институт на Общността с цел:

i)	да проверяват постъпващите партиди антиген за стабилност, ефикасност и безопасност;

ii)	през определен интервали от време да проверяват партидите антиген, които се съхраняват, за надеждност, ефикасност и безопасност. Тези интервали се определят съгласно процедурата, определена в член 10, в съответствие със становището на Научния ветеринарен комитет;

iii)	да дават становища за необходимост от подмяна на антигена, при условие че тестовете са показали несъответствие на ефективността;

в)

да доставят концентриран инактивиран антиген на предприятията, определени за формулацията, бутилирането и разпределението на ваксината, по молба на Комисията или на държава-членка, съгласно условията, предвидени във втора и трета алинея на член 13, параграф 3 от Директива 85/511/ЕИО относно употребата в държава-членка или в трета страна, в която следва да се използва ваксината.

Член 5

1. Предприятията, които следва да доставят количествата от подвидовете на антигена, посочени в приложение I, както и, без да се засягат разпоредбите на Директива 85/511/ЕИО, тези предприятия, които следва да осигурят формулацията, производството, бутилирането и разпределението на ваксината, която се произвежда от антигена, следва да се определят съгласно процедурата, определена в член 10 от настоящото решение.

2. За целите на параграф 1 Комисията публикува покана за представяне на оферти, като се имат предвид следните критерии:

а)	техническите изисквания относно доставките на антиген, в съответствие с приложение II;

б)

снабдяването и доставката на определените количества антиген в дадена банка във вид, подходящ за съхранение в течен азот или съгласно други методи за съхранение, признати съгласно процедурата, посочена в член 10, след получаването на становището на Научния ветеринарен комитет, като осигуряващи най-малко еквивалентна стабилност, включително предоставяне на аликвотни части за извършването на рутинни изпитвания;

в)	гаранция, че доставеният антиген ще отговаря на изискванията за стабилност и безопасност на ваксината, определени от Европейската фармакопея, а също така и необходимото изискване за ефикасност (6 PD 50/доза), тествана, както е посочено за ваксината;

г)	реагентите и материалите, които се използват при формулацията на ваксината;

д)	гаранция, че доставената ваксина съответства напълно на изискванията на Европейската фармакопея;

е)	доставката на ваксина през определено време и при гарантирана непрекъснатост на доставяне, в бутилки с подходящ размер, етикетирани на езика или на езиците на страната, в която ще се използва ваксината;

ж)

спазване от страна на предприятието доставчик на антиген на минималните стандарти за лаборатории, работещи с вируса на шапа in vitro и in vivo (Европейската комисия за борба с шапа — 26-та сесия, Рим, април 1985 г.), при необходимост, на основата на доклад на експерти, съставен в съответствие с процедурата, предвидена в член 10;

з)	разходите за доставката на антиген или предоставянето на услугата, според случая.

Член 6

Банките с антиген, предприятията за доставка на антиген и предприятията за формулация и бутилиране следва да извършват дейностите си при строги условия за хигиена и безопасност, в съответствие с общоприетите стандарти за добра производствена практика в Европа, които се контролират и наблюдават от Координационния институт на Общността.

Член 7

Подробни правила за прилагането на настоящото решение се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 10, по-специално по отношение на:

—	разпределението на резервите от антиген между банките с антиген,

—	общите процедури за подмяна на резервите с антиген,

—	при условие че се прави позоваване на Решение 90/424/ЕИО, правилата, които следва да се съблюдават при предоставяне на трети страни на ваксини, произведени от антиген, които следва да бъдат заменени в съответствие с второто тире,

—	всички дерогации след получаване на становището на Постоянния ветеринарен комитет, от цифрата 6 PD 50/доза, предвидена в член 5, параграф 2, буква в) за нови ваксини.

Член 8

Ветеринарни експерти на Комисията, в сътрудничество с компетентните органи на държавите-членки, провеждат инспекции на място, за да проверят дали предприятията и банките с антиген извършват дейността си в съответствие с разпоредбите на настоящото решение.

Комисията информира държавите-членки за резултатите от тези инспекции.

Държавата-членка, на чиято територия се извършват инспекции, осигурява пълно съдействие на експертите при изпълнението на техните задачи.

Приемат се общи правила за прилагането на този член, в съответствие с процедурата, предвидена в член 10.

Член 9

Приложения I и II могат да бъдат допълвани или изменяни в съответствие с процедурата, предвидена в член 10.

Член 10

1. Когато трябва да се спазва процедурата, предвидена в този член, председателят на Постоянния ветеринарен комитет, създаден с Решение 68/361/ЕИО (7), наричан по-нататък „Комитетът“, незабавно отнеся въпроса до Комитета по собствена инициатива или по искане на представител на държава-членка.

2. Представителят на Комисията предоставя на Комитета проект на мерките, които следва да се предприемат. Комитетът представя своето становище по проекта в срок, които председателят определя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с квалифицирано мнозинство, съгласно член 148, параграф 2 от Договора, по отношение на случаи на решения, в които се изисква Съветът да приеме решение по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в Комисията се претеглят по начина, определен във въпросния член. Председателят не гласува.

3. Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на Комитета.

4. Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на Комитета или ако не е представено такова, Комисията следва незабавно да предостави на Съвета предложение относно мерките, които трябва да бъдат взети. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Ако в срок от 15 дни от датата на сезиране на Съвета Съветът не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията, с изключение на случаите, в които Съветът се е произнесъл срещу мерките с обикновено мнозинство.

Член 11

Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, преразглежда настоящото решение преди 1 януари 1995 г.

Член 12

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 11 декември 1991 година.

За Съвета

Председател

P. BUKMAN

(1) ОВ L 315, 26.11.1985 г., стр. 11.

(2) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 13.

(3) ОВ L 368, 31.12.1991 г., стр. 19.

(4) ОВ L 279, 28.9.1989 г., стр. 32.

(5) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 19.

(6) ОВ L 66, 13.3.1991 г., стр. 18.

(7) ОВ L 255, 18.10.1968 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Количества и подвидовете на антиген, които се държат в банките с антиген

Активни, съответно изпитани щамове за ваксина, съответстващи на:

O1	Европейски щам
O2	Средноазиатски щам
A5	Европейски щам
A24	Южноамерикански щам
A	Средноазиатски щам
C1	Европейски щам

ASIA1

SAT2

SAT1

В набора щамове следва да се включи нов вид А щам като А/87 Аржентина.

Гореспоменатите щамове следва се съхраняват в достатъчни количества, за да осигурят най-малко пет милиона дози от всеки подвид. Всяка доза трябва да има наблюдавана ефикасност от 6 PD50 при говеда, върху които са изпробвани в съответствие с Европейската фармакопея.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Технически изисквания за доставката на концентриран инактивиран моновалентен антиген на вируса на шап и за формулацията му във ваксина

1. Наличност на концентриран инактивиран антиген, подходящ за съхраняване в течен азот, или по метод, гарантиращ еквивалентна стабилност.

2. Наличност на антиген, съответстващ на всеки един от описаните в приложение I подвидове. Антигенът трябва да е подходящ за изготвянето на маслено-емулсионни ваксини за свине, като в този случай 1/6 от обема на дозата трябва да защити 5 от 10 свине при инжекция в крака от 1 000 ID50.

3. Трябва да се осигури пълна информация за тестовете, проведени от производителя върху посявката на вируса, клетките и другите материали, използвани при производството.

Проби от всяка референтна посявка на вирус се предоставя на Координационния институт на Общността за потвърждение на идентичността и чистотата.

Пробите от клетките, използвани за производство на вируса, следва да се предоставят на Координационния институт на Общността.

4. Производството и качеството на антигена трябва да съответства на общите стандарти за добрата производствена практика в Европа.

Ваксините, произвеждани на основата на антиген, трябва да отговарят на изискванията на Европейската фармакопея. Освен това:

а)

антигенът следва да бъде инактивиран преди концентрирането, като се използва първокласен инактиватор. За всяка партида антиген следва да се проследи кинетиката на инактивиране и да се документира от производителя. Обхватът на инактивиране трябва да бъде такъв, че партидата като цяло да не съдържа неефективен вирус, а границата на безопасност да бъде в граници от 3 до 10 (на основата на екстраполация); и

б)	сместа от препарата на вирус/инактивиране трябва да се прехвърли във втори стерилен контейнер при изтичане на половината от времето за инактивиране, за да се предотврати заразяване. Би могло да се приеме и еквивалентен метод; и

в)	последващата обработка на антигена следва да се извърши в незамърсена околна среда (FMD без вирус). Ултрафилтрация полиетиленгликол (PEG) инфилтрат и с полиетиленоксид (PEO) инфилтрат или с комбинация от двата, представляват допустимите методи за концентрирането на инактивиран антиген; и

г)	преди и по време на провеждането на безвредни тестове, инактивираният антиген трябва да бъде съхраняван в запечатан контейнер, в карантинна зона, извън забранената зона (зона на изключителна сигурност); и

д)	концентрираният продукт, съдържащ инактивиран антиген, трябва да бъде в обем най-малко 100 пъти по-малък от този, използван за изготвянето на ваксините. Производителят трябва да отбележи броя на дозите за дадения обем концентриран материал; и

е)

основният обем от инактивиран антиген трябва да се доставя в контейнери, подходящи за съхранение върху течен азот и разделени на обеми, съгласувани от Координационния институт на Общността и производителя.

При консултации с и под наблюдението на Координационния институт на Общността, производителят трябва да осигури 20 представителни проби със съдържание най-малко 1 мг концентриран 146S антиген за периодични in vitroи in vivoтестове; и

ж)	производителят трябва да предостави необходимата информация за антигена и за неговото превръщане във ваксина на Координационния институт на Общността.

а)	при получаването на всяка партида концентриран инактивиран антиген, Координационният институт на Общността ще извършва проверки за възможни остатъчни вируси in vitroи спрямо стада, съгласно метода, предписан от Европейската фармакопея; и

б)

ефективността на приготвената ваксина от концентриран антиген ще бъде тествана от Координационния институт на Общността. Ваксините се изготвят съгласно предписанията на производителя. Ваксината за свинете се изготвя като маслена емулсия. За добитъка може да се използват алуминий-хидроксид-, сапонин- или маслено-имуностимулираща ваксина. Ако при тестването се открие незадоволителна партида в банката за антиген, същата се заменя незабавно за сметка на производителя. Разходите за тестовете и за подмяната са за сметка на производителя.

в)	компонентите на концентрирания антиген не бива да се намесват при подготовката и надеждността на маслено-емулсионната ваксина,

6. Доставеният от производителя антиген трябва да има очаквана стабилност от най-малко пет години.

а)	Концентрацията и качеството на имуностимулаторите на ваксината се съгласуват с Координационния институт на Общността.

б)	Производителят трябва да укаже очакваната годност на приготвената ваксина. Тази годност не може да бъде по-малко от четири месеца.

8. Ваксините, които са надхвърлили срока на годност, не трябва да се използват. Този срок следва да бъде проверен и при необходимост преразгледан от Координационния институт на Общността.

9. Приготвените ваксини трябва да се съхраняват при условия на ниски температури, съгласно предписанията на Европейската фармакопея. Трябва да се държи сметка и за подходящата температура по време на разпределението до тяхното администриране.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

219

31991L0681

L 376/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

oт 19 декември 1991 година

за изменение на Директива 90/44/ЕИО, с която се изменя Директива 79/373/ЕИО относно търговията с комбинирани фуражи

(91/681/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 79/373/ЕИО (4), последно изменена с Директива 90/654/ЕИО (5), установява правила за търговията с комбинирани фуражи в Общността;

като има предвид, че Директива 90/44/ЕИО (6) внася значителен брой съществени изменения в действащите правила, по-специално по отношение на подлежащите на спазване разпоредби за етикетирането на комбинирани фуражи; като има предвид, че съгласно тази директива държавите-членки трябва да въведат в сила точно на 22 януари 1992 г. необходимите разпоредби за спазване на новите правила;

като има предвид, че горепосочената директива не предвижда никакви изключения за комбинираните фуражи, произведени преди 22 януари 1992 г., които продължават да се предлагат на пазара след тази дата с етикети, несъответстващи на новите правила; като има предвид, че този пропуск следва да се поправи, като се разреши комбинираните фуражи, произведени преди 22 януари 1992 г. в съответствие с действащите тогава правила, да продължат да се продават с тези етикети до 31 декември 1992 година,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

В член 2 от Директива 90/44/ЕИО се добавя следната алинея:

„Въпреки това, държавите-членки разрешават комбинираните фуражи, произведени преди 22 януари 1992 г. в съответствие с действащите тогава в държавите-членки правила, които не съответстват на разпоредбите на настоящата директива, да се предлагат на пазара до 31 декември 1992 година.“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила от 22 януари 1992 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива. Те незабавно уведомяват Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 декември 1991 година.

За Съвета

Председател

P. DANKERT

(1) ОВ С 103, 19.4.1991 г., стр. 18.

(2) ОВ С 183, 15.7.1991 г., стр. 359.

(3) ОВ С 191, 22.7.1991 г., стр. 27.

(4) ОВ L 86, 6.4.1979 г., стр. 30.

(5) ОВ L 353, 17.12.1990 г., стр. 48.

(6) ОВ L 27, 31.1.1990 г., стр. 35.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

220

31991L0687

L 377/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 11 декември 1991 година

за изменение на Директиви 64/432/ЕИО, 72/461/ЕИО и 80/215/ЕИО относно определени мерки във връзка с болестта чума по свинете

(91/687/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (4), последно изменена с Директива 91/499/ЕИО (5), определя специално условията, които следва да се удовлетворяват по отношение на болестта чума по свинете, при търговията с живи прасета между страните на Общността;

като има предвид, че Директива 72/461/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно здравните проблеми, засягащи търговията в Общността с прясно месо (6), последно изменена с Директива 91/266/ЕИО (7), определя специално условията, които следва да се удовлетворяват по отношение на болестта класическа чума по свинете при търговията с прясно свинско месо между страните на Общността;

като има предвид, че Директива 80/215/ЕИО на Съвета от 22 януари 1980 г. относно ветеринарно-санитарните проблеми, засягащи търговията в Общността с месни продукти (8), последно изменена с Директива 89/662/ЕИО (9), определя специално условията, които следва да се удовлетворяват по отношение на болестта класическа чума по свинете при търговията с месни продукти между страните на Общността;

като има предвид, че мерките, прилагани за премахване на класическата чума по свинете, постепенно подобряват здравния статус на популацията на прасетата на територията на Общността;

като има предвид, че една от зададените цели, по-специално да се поддържа територията на Общността, свободна от класическата чума по свинете, е постигната в широки области и това положение следва да се има предвид и следователно да се изменят Директиви 64/432/ЕИО, 72/461/ЕИО и 80/215/ЕИО;

като има предвид, че в този контекст е подходящо да не се разширява видът на гаранциите, предвидени в член 4б от Директива 64/432/ЕИО и в член 13а от Директива 72/461/ЕИО и да прекрати действието на мерките, предвидени в член 10 от Директива 80/215/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 64/432/ЕИО се изменя, както следва:

(1)

в член 2:

а)	думите „чума по свинете“ в точка ii), буква й) се заличават;

б)	букви п), р) и с) се заличават;

(2)

в член 3:

а)	думите „чума по свинете“ във встъпителните думи на параграф 2, буква б) се заличават;

б)	думите „чума по свинете“ в параграф 2, буква б), точка i) се заличават;

в)	параграф 2, буква б), точка ii) се заличава;

г)	думите „чума по свинете“ в параграф 2, буква в), точка ii) се заличават;

д)	първото изречение на параграф 4 се заменя със следното: „4. Свинете за отглеждане и разплод трябва да произхождат от стадо, свободно от бруцелоза.“;

(3)	в член 4б „31 декември 1991 г.“ се заменя с „1 юли 1992 г.“;

(4)

считано от 1 юли 1992 г. член 4б се заменя със следното:

„Член 4б

В допълнение към мерките, предвидени в настоящата директива по отношение на класическата чума по свинете, всяка държава-членка гарантира, че свинете, изпратени от нейната територия към територията на друга държава-членка, не произлизат от стопанства или области, които са обект на ограничения по отношение на класическа чума по свинете, в съответствие с Директива 80/217/ЕИО на Съвета от 22 януари 1980 г. относно въвеждане на мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете (10).

;

(5)	в приложение Е, образец III, V, буква в) се заличава. Букви „г), д), е) и ж)“ стават съответно „в), г), д) и е)“.

Член 2

Директива 72/461/ЕИО се изменя , както следва:

(1)	в първата алинея на член 13 а, параграф 3 „31 декември 1991 г.“ се заменя с „1 юли 1992 г.“;

(2)

в член 3 се добавя следната точка:

„д)	Месото не подлежи на санитарни рестриктивни мерки съгласно Директива 80/217/ЕИО на Съвета от 22 януари 1980 г. относно въвеждане на мерки на Общността за борба с класическата чума по свинете (11).

Член 3

Член 10 от Директива 80/215/ЕИО се заличава.

Член 4

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 1, параграф 3 и член 2, параграф 1 от настоящата директива не по-късно от 1 януари 1992 г., а за останалите разпоредби на директивата — не по-късно от 1 юли 1992 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 11 декември 1991 година.

За Съвета

Председател

P. BUKMAN

(1) ОВ С 226, 3.8.1991 г., стр. 20.

(2) ОВ С 326, 16.12.1991 г.

(3) Становище, предоставено на 28 ноември 1991 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4) ОВ L 121, 29.7.1964 г., стр. 1977/64.

(5) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 107.

(6) ОВ L 302, 31.12.1972 г., стр. 28.

(7) ОВ L 134, 29.5.1991 г., стр. 45.

(8) ОВ L 47, 21.2.1980 г., стр. 4.

(9) ОВ L 395, 30.12.1989 г., стр. 13.

(10) ОВ L 47, 21.2.1980 г., стр. 11.“

(11) ОВ L 47, 21.2.1980 г., стр. 11.“

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

222

31992D0002

L 001/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 4 декември 1991 година

за изменение на Решение 82/734/ЕИО на Съвета по отношение на списъка с предприятия в Швейцария, одобрени за целите на вноса на прясно месо в Общността

(92/2/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък и свине, и на прясно месо от трети страни (1), последно изменена с Директива 91/497/ЕИО на Съвета (2), и по-специално член 4, параграф 1 и член 18, параграф 1 от нея,

като взе предвид Директива 77/96/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно изследванията за трихини (trichinella spiralis) при вноса от трети страни на прясно месо от домашни свине (3), последно изменена с Директива 89/321/ЕИО на Комисията (4), и по-специално член 4 от нея;

като има предвид, че процедурата, която трябва да бъде следвана, за да се изменят или допълнят списъците на предприятията, одобрени в трети страни за целите на вноса на прясно месо в Общността, е била установена с Решение 90/13/ЕИО на Комисията (5);

като има предвид, че списъкът на предприятията в Швейцария, одобрени за целите на вноса на прясно месо в Общността, е бил съставен първоначално с Решение 82/734/ЕИО на Съвета (6), последно изменено с Решение С(91) 1060 на Комисията от 30 май 1991 г. (7);

като има предвид, че рутинна инспекция, извършена по силата на член 5 от Директива 72/462/ЕИО и член 2, параграф 1 от Решение 86/474/ЕИО на Комисията от 11 септември 1986 г. относно проверките на място, извършвани в рамките на вноса на животни от едрия рогат добитък и свине, и на прясно месо от трети страни (8), е установила, че равнището на хигиената в някои предприятия се е променило от последната проверка насам;

като има предвид, че списъкът на предприятията следва поради това да бъде изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Решение 82/734/ЕИО на Съвета се заменя с приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 декември 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(2) ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 69.

(3) ОВ L 26, 31.1.1977 г., стр. 67.

(4) ОВ L 133, 17.5.1989 г., стр. 33.

(5) ОВ L 8, 11.1.1990 г., стр. 70.

(6) ОВ L 311, 8.11.1982 г., стр. 13.

(7) ОВ L 149, 8.6.1991 г., стр. 4.

(8) ОВ L 279, 30.9.1986 г., стр. 55.

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК НА ПРЕДПРИЯТИЯТА

№ на одобрението

Предприятие/Адрес

Категория (1)

ХС

О/К

СЗ

101

Städtischer Schlachthof, 8004 Zürich

102

Städtischer Schlachthof, 3014 Bern

103

Städtischer Schlachthof, Basel

107

Städtischer Schlachthof, St Gallen

(4)

115

Gustav Spiess, 9442 Berneck

121

Gehrig AG, 4170 Klus

155

Frischfleisch AG, 6210 Sursee

(1) ОВ L 148, 28.6.1968 г., стр. 13.

240

Fleischhandel Crüzer AG, 7302 Landquart

282

Tiefkühllager AG, 4623 Neuendorf

(2)

283

Frigo St Johann, 4056 Basel

(2)

291

Kühlhaus Neuhof AG, 9202 Gossau

(2)TF

297

Tiefkühlhaus AG, 8865 Bilten

(2)TF

298

Bahnhof-Kühlhaus AG, 4313 Möhlin

(2)

Т, TF:

На предприятията с обозначението „Т“ или „TF“ е дадено разрешение, по смисъла на член 4 от Директива 77/96/ЕИО, да извършват:

—	изследването за откриване на трихина, както е посочено в член 2 от гореспоменатата директива (Т),

—	обработването чрез замразяване, както е посочено в член 3 от същата тази директива (TF ).

(1)

К: Кланица.

Т: Транжорна.

ХС: Хладилни складове.

Г: Говеждо месо.

О/К: Овче месо/козе месо.

С: Свинско месо.

Е: Месо от еднокопитни животни.

СЗ: Специални забележки.

(2) Не е включена карантия.

(3) Свинско месо: само свинско месо, което е пакетирано и което е било подложено на обработка чрез замразяване, както е предвидено в член 3 от Директива 77/96/ЕИО.

(4) Само замразено пакетирано месо.

Т, TF:

—	изследването за откриване на трихина, както е посочено в член 2 от гореспоменатата директива (Т),

—	обработването чрез замразяване, както е посочено в член 3 от същата тази директива (TF ).

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

224

31992R0060

L 006/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 60/92 НА КОМИСИЯТА

от 9 януари 1992 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 3378/91 относно определяне на подробни правила за продажбата на масло от интервенционните запаси за износ и за изменение на Регламент (ЕИО) № 569/88

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 3378/91 на Комисията (3) предвижда възможността определени количества масло от публичните запаси да бъдат предоставяни на операторите и да се премине към провеждане на търгове с цел определяне на минималната продажна цена на маслото, предназначено за износ в непроменено състояние или след като е преминало съответната преработка; като има предвид, че офертите, посочени в член 5 от въпросния регламент, трябва да се отнасят до най-малко 500 тона масло общо, с произход от една или повече държави-членки; като има предвид, че евентуално приетото количество не отговаря непременно на споменатото минимално изискване; като има предвид, че получените оферти следователно трябва да бъдат ограничени до продукти, които произхождат от една държава-членка;

като има предвид, че гаранцията, предвидена в член 7, параграф 2, трябва да бъде внесена в държавата-членка, в която се произвежда концентрираното масло;

като има предвид, че в член 10, параграф 4 се определя минималното тегловно съдържание на млечни мазнини в 100 кг концентрирано масло и количеството на маслото, необходимо за неговото получаване; като има предвид, че количеството на маслото, което е необходимо да се използва, трябва да бъде променено, в случай че тегловното съдържание на млечни мазнини в 100 кг концентрирано масло надвишава 99,8 %;

като има предвид, че трябва да бъдат определени компетентните органи с оглед извършването на контрол върху препакетирането, посочено в член 9;

като има предвид, че клетките, които следва да се попълнят в документите, посочени в част II от приложението към Регламент (ЕИО) № 569/88 на Комисията (4), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 44/92 (5), е необходимо да бъдат изменени;

като има предвид, че Управителният комитет по млякото и млечните продукти не е представил становище в срока, определен от неговия председател,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕИО) № 3378/91 се изменя, както следва:

Член 5 се изменя, както следва:

—

в параграф 2:

—	буква б) се заменя със следното: „б) заявеното количество, като се посочва дали маслото ще се изнася в непреработено състояние или след преработката му в концентрирано масло,“;

—	буква в) се заменя със следното: „в) страната или страните по местоназначение, за която/които е предназначено маслото“;

—	буква е) се заличава;

—	в параграф 3, буква а) се заменя със следното: „а) те се отнасят най-малко до 500 тона“;

2.	В член 8, параграф 2, втора алинея изразът „могат да бъдат внасяни“ се заменя с израза „се внасят“;

3.	В член 10, параграф 4 се добавя следната алинея: „Въпреки това, ако тегловното съдържание на млечни мазнини надвишава 99,8 %, количеството масло, необходимо за производството най-малко на 100 кг концентрирано масло, се увеличава до 122,5 кг“;

4.	В член 11 първи параграф се заменя със следното: „Компетентните органи на държавите-членки, на чиято територия се извършват дейностите по преработка и препакетиране, посочени в членове 9 и 10, осъществяват контрол върху тези дейности.“

Член 2

В част II от приложението към Регламент (ЕИО) № 569/88 текстът на точка 40 се заменя със следното:

„40.

Регламент (ЕИО) № 3378/91 на Комисията от 20 ноември 1991 г. относно определяне на подробни правила за продажбата на масло от интервенционните запаси за износ (40):

а)

при изпращането на маслото за преработка:

клетка 44 от Единния административен документ (ЕАД) или най-подходящата клетка от документа, който се използва:

Destinada a la transformación y exportación posterior [Reglamento (CEE) no 3378/91];

Til forarbejdning og senere eksport [forordning (EØF) nr. 3378/91];Zur Verarbeitung und späteren Ausfuhr bestimmt [Verordnung (EWG) Nr. 3378/91];Προοριζόμενο για μεταποίηση και για μετέπειτα εξαγωγή [κανονισμός (EOK) αριθ. 3378/91];Intended for processing and, subsequently, export [Regulation (EEC) No 3378/91];Destiné à la transformation et à l'exportation [règlement (CEE) no 3378/91];Destinato alla trasformazione e alla successiva esportazione [regolamento (CEE) n. 3378/91];Bestemd om te worden verwerkt en vervolgens te worden uitgevoerd [Verordening (EEG) nr. 3378/91];Destinada à tranformação e à exportação posterior [Regulamento (CEE) n.o 3378/91];

2.	Срок за подаване на оферти за участие в специалния търг;

б)

при износа на крайния продукт:

Клетка 44 от Единния административен документ (ЕАД) или най-подходящата клетка от документа, който се използва:

Mantequilla concentrada destinada a la exportación [Reglamento (CEE) no 3378/91];

Koncentreret smør bestemt til eksport [forordning (EØF) nr. 3378/91];Zur Ausfuhr bestimmtes Butterfett [Verordnung (EWG) Nr. 3378/91];Σνμπυκνωμένο βούτυρο προοριζόμενο για εξαγωγή [κανονισμός (EOK) αριθ. 3378/91];Concentrated butter for export [Regulation (EEC) No 3378/91];Beurre concentré destiné à l'exportation [règlement (CEE) no 3378/91];Burro concentrato destinato all'esportazione [regolamento (CEE) n. 3378/91];Boterconcentraat bestemd voor uitvoer [Verordening (EEG) nr. 3378/91];Manteiga concentrada destinada à exportação [Regulamento (CEE) n.o. 3378/91];

2.	Срок за подаване на оферти за участие в специалния търг;

3.	Теглото на маслото, използвано за производството на посоченото количество краен продукт.“

Член 3

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 9 януари 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(2) ОВ L 150, 15.6.1991 г., стр. 19.

(3) ОВ L 319, 21.11.1991 г., стр. 40.

(4) ОВ L 55, 1.3.1988 г., стр. 1.

(5) ОВ L 5, 10.1.1992 г., стр. 9.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

226

31992D0014

L 008/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 17 декември 1991 година

за изменение на Решение 79/542/ЕИО на Съвета с цел съставянето на списък на трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на еднокопитни животни

(92/14/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (1), и по-специално член 12 от нея,

като има предвид, че с Решение 79/542/ЕИО на Съвета (2), последно изменено с Решение 91/361/ЕИО на Комисията (3), Съветът състави списък на третите страни, от които държавите-членки разрешават вноса на живи животни от рода на едрия рогат добитък, свинете, еднокопитните животни, както и на прясно месо, включително и на месни продукти;

като има предвид, че е необходимо сега да се измени това решение, за да се вземе под внимание вносът от трети страни на еднокопитни животни, определени в Решение 89/15/ЕИО на Комисията (4), последно изменено с Решение 91/487/ЕИО (5);

като има предвид, че, предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение 79/542/ЕИО на Съвета се изменя, както следва:

1.	Заглавието се заменя със следното:

В член 1 се добавя следният параграф:

„3.

а)

Държавите-членки разрешават вноса на еднокопитни животни от трети страни, които са включени в част I на специалната колона за еднокопитни животни в приложението.

б)

Държавите-членки разрешават временното въвеждане в Общността на регистрирани коне или повторното въвеждане на регистрирани коне на територията на Общността, след като са били временно изнесени от трети страни или части от територията на трети страни, включени в част II на специалната колона за еднокопитни животни в приложението.

в)

Без да се засяга член 19 от Директива 90/426/ЕИО на Съвета и докато се приемат специални разпоредби съгласно член 13, параграф 2 от посочената директива, държавите-членки не внасят еднокопитни животни от следните страни:

—

Бразилия

—

Колумбия

—	Коста Рика

—

Египет

—

Еквадор

—

Мароко

—

Перу

—	Южна Африка

—

Турция

—

СССР

—	Венесуела.“

3.	Приложението към Решение 79/542/ЕИО се заменя с приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение се прилага от 1 януари 1992 г.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 декември 1991 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 42.

(2) ОВ L 146, 14.6.1979 г., стр. 15.

(3) ОВ L 195, 18.7.1991 г., стр. 43.

(4) ОВ L 8, 11.1.1989 г., стр. 11.

(5) ОВ L 260, 17.9.1991 г., стр. 15.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Страна

Прясно месо и месни продукти

Прясно месо

Живи животни

Специални забележки

Домашни

Диви

Прясно месо

Месни продукти

О/К

Албания

Аржентина

Австралия

Австрия

Белийз

Ботсвана

Бразилия

България

Канада

Чили

(1)

Китайска народна република

Колумбия

Коста Рика

Куба

Кипър

Чехословакия

Салвадор

Етиопия

Финландия

Гренландия

Гватемала

Хондурас

Хонконг

Унгария

Исландия

Индия

Израел

Кения

Мадагаскар

Малта

Мавриций

Мексико

Мароко

Намибия

Нова Зеландия

Норвегия

Никарагуа

Панама

Парагвай

Полша

Румъния

Сингапур

Южна Африка

Свазиленд

Швеция

Швейцария

Тайланд

Турция

Тунис

САЩ

Уругвай

СССР

(1)

Югославия

Зимбабве

Г	:	Говеда (включително биволи).
О/К	:	Овце/кози.
С	:	Свине
Е	:	еднокопитни животни
Д	:	Двукопитни животни
х	:	Разрешено.

СПЕЦИАЛНА КОЛОНА ЗА ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ

ЧАСТ I
Страна
Еднокопитни животни
Аржентина	x
Алжир	x
Австралия	x
Австрия	x
Бразилия	x (4)
България	x
Канада	x
Чили	x
Колумбия	x (4)
Кипър	x
Чехословакия	x
Финландия	x
Гренландия	x
Унгария	x
Исландия	x
Израел	x
Малта	x
Мавриций	x
Мексико	x
Мароко	x (4)
Нова Зеландия	x
Норвегия	x
Парагвай	x
Полша	x
Румъния	x
Южна Африка	x (4)
Швеция	x
Швейцария	x
Тунис	x
САЩ	x
Уругвай	x
СССР	x (4)
ЧАСТ II
Страна
Регистрирани коне
Бахрейн	x
Барбадос	x
Бермудски острови	x
Боливия	x
Коста Рика	x (4)
Куба	x
Египет	x (4)
Еквадор	x (4)
Хон Конг	x
Ямайка	x
Япония	x
Йордания	x
Кувейт	x
Либия	x
Оман	x
Перу	x (4)
Турция	x (4)
Обединени арабски емирства	x
Венесуела	x (4)

(1) Не е включено месо от диви свине.

(2) Не са включени необезкостени меса и карантия от диви двукопитни животни.

(3) Независимо от всякакви ограничения, посочени в горния списък, се разрешават месни продукти, които са претърпели топлинна обработка в херметически запечатан контейнер (съдове) при стойност F равна или по-голяма от 3.

Г	:	Говеда (включително биволи).
О/К	:	Овце/кози.
С	:	Свине
Е	:	еднокопитни животни
Д	:	Двукопитни животни
х	:	Разрешено.

(4) До приемането на специални разпоредби по силата на член 13, параграф 2 от Директива 90/426/ЕИО на Съвета държавите-членки не могат да внасят еднокопитни животни от тази страна.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

231

31992R0305

L 032/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 305/92 НА КОМИСИЯТА

от 7 февруари 1992 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 410/90 относно определяне на стандартите за качество на плода киви

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че с Регламент (ЕИО) № 410/90 на Комисията (3) се определят стандартите за качество на плода киви;

като има предвид, че в различните езикови версии някои от разпоредбите се различават; като има предвид, че тези разпоредби следва да бъдат съответно изменени;

като има предвид, че за да се приведат стандартите за качество по отношение на плода киви в съответствие с другите стандарти за плодове и зеленчуци на ЕИО, следва да се направят изменения, свързани със съхраняемостта, размера и сортирането по размер;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за плодове и зеленчуци,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕИО) № 410/90 на Комисията се изменя, както следва:

В част II „Разпоредби относно качеството“, в буква Б „Класификация“ се правят следните изменения:

а)

в i) от Клас „Екстра“ раздел 2 се заменя със следния раздел:

„Те трябва да бъдат без дефекти с изключение на съвсем незначително повърхностно нараняване, при условие че това не оказва влияние върху качеството, съхраняемостта и общия външен вид на продукта или на неговия търговски вид в опаковката.“;

б)

в ii) от „Клас I“ на всички езикови версии раздел трети трябва да се чете, както следва:

„Те трябва да притежават всички характеристики, типични за сорта. Въпреки това, допуска се наличието на следните дефекти, при условие че те не оказват влияние върху общия външен вид на продукта, качеството, съхраняемостта и търговския вид в опаковката:

—	незначителен дефект във формата (но без да има израстъци или неправилна форма);

—	незначителен дефект в оцветяването;

—	повърхностни дефекти на кожицата, при условие че общата засегната площ не е повече от 1 см2;

—	незначително нараняване, наподобяващо продълговати линии, но без издутини.“;

в)

в iii) от „Клас II“ раздел 3 четвърто тире трябва да се чете, както следва:

„—	няколко по-ясно изразени продълговати линии с неголеми издутини,“

2.	В част III „Разпоредби относно сортирането по размер“ първият раздел трябва да се чете, както следва: „Размерът се определя по теглото на плода.“

В част V „Разпоредби относно търговския вид“ се правят следните изменения:

а)	под буква А. „Еднородност“ първият раздел трябва да се чете, както следва: „Съдържанието на всяка опаковка трябва да бъде еднородно и да се състои само от киви с един и същ произход, сорт, качество и размер.“

б)	под буква Б. „Опаковка“ третият раздел трябва да се чете, както следва: „В опаковките не трябва да има наличие на никакви чужди тела.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 7 февруари 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(3) ОВ L 43, 17.2.1990 г., стр. 22.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

233

31992R0315

L 034/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 315/92 НА КОМИСИЯТА

от 10 февруари 1992 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 1538/91 относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1906/90 относно определени стандарти за търговията с птиче месо

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че с член 15 от Регламент (ЕИО) № 1538/91 на Съвета (2), изменен с Регламент (ЕИО) № 2988/91 (3), се определя изключение, по силата на което до 31 декември 1991 г. на операторите се разрешава да използват опаковъчен материал, върху който са нанесени старите означения; като има предвид, че с оглед на факта, че продължава да има наличие на запаси от стар опаковъчен материал, както и с оглед да се улеснят малките и средните предприятия по време на преходния период, този срок следва да бъде продължен до 31 март 1992 г.;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по птичето месо и яйцата,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 15 от Регламент (ЕИО) № 1538/91 датата „31 декември 1991 г.“ се заменя с датата „31 март 1992 г.“.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 10 февруари 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 173, 6.7.1990 г., стр. 1.

(2) ОВ L 143, 7.6.1991 г., стр. 11.

(3) ОВ L 284, 12.10.1991 г., стр. 26.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

234

31992R0338

L 036/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 338/92 НА КОМИСИЯТА

от 12 февруари 1992 година

относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3763/91 на Съвета във връзка с квотата на Общността за внос, предназначен за френския департамент Реюнион, на 8 000 тона пшенични трици, включени в код по КН 2302 30 и с произход от страните от АКТБ

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3763/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно въвеждането на специфични мерки по отношение на определени селскостопански продукти, които са специално насочени за френските отвъдморски департаменти (1), и по-специално член 3, параграф 5 от него,

като има предвид, че член 3, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3763/91 установява, че в границите на лимита за годишно количество от 8 000 тона не следва да се прилага такса върху вноса за френския отвъдморски департамент Реюнион на пшенични трици, включени в код по КН 2303 30 и с произход от държавите от АКТБ;

като има предвид, че на първо място трябва да бъдат определени подробни правила за управлението на тази квота; като има предвид, че в контекста на това трябва да бъде създадена разпоредба относно лицензиите за внос, които да бъдат издавани след период на преразглеждане, както и фиксирането на единен коефициент на намаляване по отношение на заявените количества, когато това се налага; като има предвид, че освен това в интерес на икономическите субекти трябва да бъде създадена разпоредба за предвиждане на възможност за оттегляне на заявленията за лицензии след определянето на коефициента на намаляване;

като има предвид, че с цел да се улесни администрирането на квотата, трябва да бъде създадена разпоредба, съгласно която Франция да вземе решенията за прилагането на единния коефициент на намаляване по отношение на заявените количества; като има предвид, че подобно делегиране на правомощия налага Комисията да бъде информирана редовно относно решенията, които се вземат за тази цел;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнени култури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

С настоящия регламент се определят подробни правила за прилагането на годишната квота на Общността по отношение на вноса за френския департамент Реюнион на 8 000 тона пшенични трици, включени в код по КН 2302 30 и с произход от страните от АКТБ, съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3763/91 на Съвета.

Член 2

1. Заявленията за лицензии за внос съгласно квотата, спомената в член 1, се подават до определения за целта компетентен орган във Франция всеки понеделник до 13.00 часа брюкселско време, а в случай че този ден е неработен, то тогава на първия работен ден след него.

2. В заявленията за лицензии за внос не могат да се включват количества, които са по-големи от допустимото количество на квотата.

3. Ако заявленията за лицензии за внос надвишават допустимите количества на квотата, държавите-членки определят единен коефициент на намаляване по отношение на заявените количества най-късно до три работни дни след деня, в който са подадени заявленията. В този случай се допуска заявленията за лицензии да бъдат оттегляни чрез писмена молба в рамките на един работен ден след деня, в който е определен коефициентът на намаляване.

4. Лицензиите се издават най-късно до петия работен ден след деня, в който са били подадени заявленията.

5. Чрез дерогация от член 8, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 на Комисията (2) внасяното количество не може да бъде по-голямо от обозначеното в раздели 17 и 18 на лицензията за внос. Поради тази причина в раздел 19 на въпросната лицензия се вписва цифрата 0.

6. Под заглавието „Забележки“ на заявлението за лицензия за внос и в раздел 24 от лицензията за внос се вписва „Не се прилага такса върху вноса (Квота за Реюнион) — Регламент (ЕИО) № 338/92“.

7. Лицензиите представляват задължение за извършване на внос от страните от АКТБ. В раздел 8 на заявленията за лицензии и на самите лицензии се обозначава държавата на произход от страните от АКТБ.

8. Срокът на валидност на лицензиите за внос е 45 дни от датата на тяхното издаване.

Размерът на гаранцията по отношение на лицензията е 16 ЕКЮ/тон.

9. Франция уведомява Комисията по телекс или телефакс за взетите решения за прилагане на разпоредбите на настоящия член всеки петък до 13.00 часа брюкселско време. Тази информация се съобщава отделно от информацията, която се отнася до други заявления за лицензии за внос в сектора зърнени култури.

Член 3

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 12 февруари 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 356, 24.12.1991 г., стр. 1.

(2) ОВ L 331, 2.12.1988 г., стр. 1.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

236

31992D0130

L 047/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 13 февруари 1992 година

относно изменение на приложения Б и В към Директива 90/426/ЕИО на Съвета

(92/130/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че с оглед на придобития опит някои от формулировките в сертификатите, посочени в приложението към Директива 90/426/ЕИО на Съвета следва да се изменят по такъв начин, че да бъдат включени гаранции, свързани с определени болести;

като има предвид, с цел да се избегне объркване разпоредбите в приложения Б и В към посочената директива следва да се преформулират;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложения Б и В към Директива 90/426/ЕИО на Съвета се заменят от приложението към настоящото решение, считано от 1 март 1992 г.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 13 февруари 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 42.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ПРИЛОЖЕНИЕ В

“

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

240

31992D0176

L 080/33

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 2 март 1992 година

относно географските карти, които трябва да бъдат предвидени за целите на мрежата „Анимо“

(92/176/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (1), последно изменена с Директива 91/628/ЕИО (2), и по-специално член 20, параграф 3 от нея,

като има предвид, че на 19 юли 1991 г. Комисията прие Решение 91/398/ЕИО относно компютъризирана мрежа, която свързва ветеринарните органи („Анимо“) (3) и на 21 февруари 1992 г. прие Решение 92/175/ЕИО относно установяването на списъка и идентичността на звената на компютъризираната мрежа „Анимо“ (4);

като има предвид, че за да се осигури гладкото функциониране на компютъризираната мрежа „Анимо“, географските карти трябва да бъдат изработени така, че да се локализират местните звена и площта, която покриват, както и да се локализират граничните инспекционни пунктове;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящето решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Преди 1 май 1992 г. всяка държава-членка предава на Комисията една или повече географски карти с размер А4 или А3, с индикация на мащаба, на местните звена, свързани със съответно централно звено, с цел да се идентифицира географското местоположение на местните звена.

2. На базата на информацията, изпратена от държавите-членки в съответствие с параграф 1, Комисията предава на държавите-членки преди 1 юли 1992 г. комплект от всички карти, които е получила.

Член 2

1. С цел да се избегнат възможни проблеми, преди 1 юли 1992 г. всяка държава-членка предава на Комисията географска карта с размер А4 или А3, с индикация на мащаба, на всяко местно звено с неговия кодов номер.

2. Комисията съставя комплект от всички карти, които е получила в съответствие с параграф 1. Този комплект е на разположение на централните органи в държавите-членки.

Член 3

1. Преди 1 май 1992 г. всяка държава-членка предава на Комисията географска карта с размер А4 или А3, с индикация на мащаба, за да се идентифицира географското местоположение на граничните инспекционни пунктове.

Член 4

Комплектът, посочен в член 1, параграф 2, член 2, параграф 2 и член 3, параграф 2, се актуализира от Комисията през определени интервали от време, и по-специално с оглед на информацията, изпратена от държавите-членки, относно изменения, направени на територията на местните звена и актуализиране на списъка на звената.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 2 март 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 29.

(2) ОВ L 340, 11.12.1991 г., стр. 17.

(3) ОВ L 221, 9.8.1991 г., стр. 30.

(4) ОВ L 80, 25.3.1992 г., стр. 1.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

241

31992D0178

L 081/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 март 1992 година

за изменение на Решение 87/257/ЕИО на Съвета относно списъка с предприятия в Съединените американски щати, които са одобрени за целите на вноса на прясно месо в Общността

(92/178/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък, свине, овце и кози, както и на прясно месо или месни продукти от трети страни (1), последно изменена с Директива 91/688/ЕИО (2), и по-специално член 4, параграф 1 и член 18, параграф 1 от нея,

като има предвид, че списъкът на предприятията в Съединените американски щати, одобрен за целите на вноса на прясно месо в Общността, беше съставен първоначално с Решение 87/257/ЕИО на Комисията (3), последно изменено с Решение 91/522/ЕИО на Съвета (4); като има предвид, че този списък може да бъде изменян по всяко време като се вземат предвид резултатите от проверките на Европейската общност, извършени в Съединените американски щати;

като има предвид, че по време на последната проверка, извършена по силата на член 5 от Директива 72/462/ЕИО и член 2, параграф 1 от Решение 86/474/ЕИО на Комисията от 11 септември 1986 г. относно проверките на място, извършвани в рамките на вноса на животни от едрия рогат добитък и свине, и на прясно месо от трети страни (5), известни подобрения са били констатирани в някои предприятия; като има предвид, че на Комисията са били представени уверения относно въпросните предприятия;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Решение 87/257/ЕИО на Комисията се заменя с приложението към настоящото решение.

Член 2

Държавите-членки разрешават вноса на прясно месо, произхождащо от предприятие 889 А (JF O'Neill Packing Co., Omaha, NE).

Член 3

По отношение на предприятията 5736 А (VMI Corporation, Omaha, NE) и 245 L (IBP, Lexington, NE), Комисията може да определи датата, от която държавите-членки разрешават вноса на прясно месо, след като тя е направила повторна проверка на тези предприятия и след като държавите-членки в Постоянния ветеринарен комитет са били информирани за резултатите от тази проверка.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 март 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(2) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 18.

(3) ОВ L 121, 9.5.1987 г., стр. 46.

(4) ОВ L 283, 11.10.1991 г., стр. 14.

(5) ОВ L 279, 30.9.1986 г., стр. 55.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на предприятията в Съединените американски щати, които са одобрени за целите на вносана прясно месо в Европейската общност

№ на одобрението	Предприятие/Адрес	Категория (1)							СБ
№ на одобрението	Предприятие/Адрес	К	Т	ХС	Г	О/К	С	ЕК	СБ
3 S	Montfort Pork Inc., Marshalltown, IA	×					×		5, 9
3 W	Montfort Pork Inc., Worthington, MN	×					×		6, 9
7	Berliner & Marx, South Bend, IN	×			×				2
7 A	Berliner & Marx, Edgar, WI	×	×		×
I-30	New Orleans Inspection Service Inc., New Orleans, LA			×					1
53	American Freezer Services, Norfolk, NE			×					1
E-113-W	M & R Packing Co., Walterboro, SC	×	×					×
I-113	US Cold Storage, Philadelphia, PA			×					1
I-149	C W Storage, Albany, NY			×					1
I-162	Americold, Fogelsville, PA			×					1
I-183	Blue Grass Inspection Service, Philadelphia, PA			×					1
I-195	Rosenberger,, s Cold Storage Inc., Hatfield, PA			×					1
244	IBP, Storm Lake, IA	×					×		7,9
244 C	IBP, Council Bluffs, IA	×					×		5, 9
244 M	IBP, Madison, NE	×					×		5, 9
244 P	IBP, Perry, IA	×					×		5, 9
244 W	IBP, Waterloo, IA	×					×		7, 9
245 L	IBP, Lexington, NE	×	×		×
253	Long Prairie Packing Co. Inc., Long Prairie, MN	×			×				8
I-305	Georgia Ports Authority, Savannah, GA			×					1
I-320	South Carolina State Ports Authority, North Charleston, SC			×					1
I-333	Diamond Distribution Center, Newark, DE			×					1
I-335	Service Cold Storage, Miami, FL			×					1
I-346	Primliks, Miami, FL			×					1
382 G	Smithfield Packing Co., Norfolk, VA			×					1
410	Green Bay Dressed Beef Inc., Green Bay, WI	×			×				2
511	Rocco Further Processing, Timberville, VA	×	×			×
532	Northern States Beef, Omaha, NE	×			×				2
562	Packerland Packing Co., Green Bay, WI	×			×				2
E-646	Transcontinent Packing Co., Palestine, TX	×	×					×
E-713	Central Nebraska Packing Inc., North Platte, NE	×	×					×
1620	Quality Pork Processors Inc., Austin, MN	×					×		6, 9
889 A	J. F. O'Neill Packing Co., Omaha, NE	×	×		×				10
2003	Cornbelt Meats Inc., Albert Lea, MN	×					×		6, 9
E-2018	Dallas Crown Packing Co., Kaufman, TX	×	×					×
2508	The Bruss Company, Chicago, IL		×			×
3001	Capitol Cold Storage, San Antonio, TX			×					1
3056	Termicol Inc., Wallula, WA			×					1
3131	Worthington Freezer Warehouse Company, Worthington, MN			×					1, TF
3136	Fairmont Refrigerated Service Co., Fairmont, MN			×					1, TF
3149	Millard Warehouse (L & B Corp.), Des Moines, IA			×					1
3150	Beatrice Cold Storage Warehouse, Denver, CO			×					1
3157	Des Moines Cold Storage Co. Inc., Des Moines, IA			×					1
3158	Freezer Services Inc., Amarillo, TX			×					1
3161	Monument Distribution Warehouse Inc., Indianapolis, IN			×					1
3164	Americold Corporation, Boston, MA			×					1
3170	Logansport Refrig Services, Logansport, IN			×					1
3190	American Freezer Services Inc., Fremont, NE			×					1
3198	Millard Warehouse (L & B Corp.), Denison, IA			×					1
3215	Napoleon Warehouse Inc., Napoleon, OH			×					1
3216	Freezer Services Inc. of Texas, Garden City, KS			×					1
3219	Merchants Refrigerating Co., Denver, CO			×					1
3229	Iowa Beef Processors Inc., Emporia, KS			×					1
3241	AMC Warehouses, Grand Prairie, TX			×					1
3245	United Refrigerated Services, Marshall, MO			×					1
3256	Nobel Inc., Denver, CO			×					1
3261	Rosenberge,, s Cold Storage Inc., Hatfield, PA			×					1
3273	Central Nebraska Packing Inc., North Platte, NE			×					1
3338	Millard Warehouse, Iowa City, IA			×					1
3363	Millard Warehouse (L & B Corp.), Friona, TX			×					1
3396	Americold, Bettendorf, IA			×					1
3397	DFW Cold Storage Inc., Richardson, TX			×					1
3398	Millard Warehouse, Grand Island, NE			×					1
3407	Bell Cold Storage, St Paul, MN			×					1
3431	Texas Cold Storage, Fort Worth, TX			×					1
3447	Mohawk Cold Storage Division, Wauwatosa, WI			×					1
3474	Nordic Warehouses Inc., Benson, NC			×					1
3475	Atlas Warehouse Cold Storage, Green Bay, WI			×					1
3477	Northland Cold Storage, Greenbay, WI			×					1
3490	Oneida Cold Storage, Salt Lake City, UT			×					1
3505	Dakota Cold Storage, Huron, SD			×					1
3507	Zollinger Cold Storage Corp., Logan, UT			×					1
3512	Inland Storage Dist Center, Kansas City, KS			×					1
3524	Trans Continental Cold Storage, Storm Lake, IA			×					1
3535	Ashland Cold Storage Co., Chicago, IL			×					1
3552	Cloverleaf Cold Storage Co. (No 2), Sioux City, IA			×					1
3554	Cloverleaf Cold Storage Co., Sioux City, IA			×					1
3555	Cloverleaf Cold Storage Co., Sioux City, IA			×					1, TF
3562	L & B Corporation, Lincoln, NE			×					1
3573	Albert Lea Freezer Warehouse Co., Albert Lea, MN			×					1, TF
3610	Millard Cold Storage, Dodge City, KS			×					1
3688	Newport St Paul Cold Storage, Newport, MN			×					1
3707	United States Cold Storage Inc., Omaha, NE			×					1
3722	Des Moines Cold Storage Co. Inc., Des Moines, IA			×					1, TF
3738	Artesian Ice and Cold Storage Co., St Joseph, MO			×					1
3748	Cloverleaf Cold Storage Co., Sioux City, IA			×					1
3854	Merchants Refrigerating Co., Vinita Park, MO			×					1
3860	Central Storage and Warehouse Inc., Eau Claire, WI			×					1
3871	York Cold Storage Co., York, NE			×					1
3910	United States Cold Storage, East Peoria, IL			×					1
3935	Millard Warehouse, Omaha, NE			×					1
3942	Wilkerson Cold Storage, Lubbock, TX			×					1
4215	Mid America Refr. Serv., Omaha, NE			×					1
E-4816	Great Western Meat Co., Morton, TX	×	×					×
5736 A	VMI Corporation, Omaha, NE		×		×				4
E-6043	Florence Packing Co., Stanwood, WA	×	×					×
6543	Savannah Cold Storage, Savannah, GA			×					1
E-7041	Beltex Corporation, Fort Worth, TX	×	×					×
7164	Cox Packing Co., Devine, TX	×	×			×
7271	Custom Meat Corp., Dallas, TX		×			×
7298	Monfort of Colorado Inc., Harper, KS	×	×			×
E-8861	Amfran Packing Co., Plainfield, CT	×	×					×
8904	Bell Cold Storage, St Paul, MN			×					1
8984	Provimi Veal Corp., Seymour, WI	×	×		×				3
8984-A	Provimi Lamb, Seymour, WI		×			×
E-9294	Cavel West Inc., Redmond, OR	×	×					×
9400	Taylor Packing Co Inc., Wyalusing, PA	×			×				7
E-9910	Cavalier Export Co., Evington, VA	×	×					×
13 182	Mid-Continent Cold Storage, Omaha, NE			×					1
13 247	Gold Leaf of Nebraska, York, NE		×		×				4
E-13439	Archway Packing Co., Desloge, MO	×	×					×
E-15849	Cavel International, De Kalb, IL	×	×					×
17 054	RCS/Smithfield Inc., Smithfield, VA			×					1
17 068	US Coldstorage, Cumberton, NC			×					1
17 461	Millard Refrigerated Services			×					1
17 756	Millard Refrigerated Services, Sioux City, IA			×					1

“

(1)

Кланица

Транжорна

ХС

Хладилни складове

Говеждо месо

О/К

Овче месо/Козе месо

Свинско месо

ЕК

Месо от домашни еднокопитни животни

СБ

Специални бележки:

1	=	само съхранение на склад на вече окончателно пакетирано месо в одобрени кланици или предприятия за разрязване (разфасоване) на месото (транжорна);
2	=	само карантия;
3	=	също за говежди черен дроб, нарязан на парчета (като резени);
4	=	само говежди черен дроб, нарязан на парчета (като резени);
5	=	само езици и сърца;
6	=	само езици, сърца и бъбреци;
7	=	само езици, сърца, бъбреци и черен дроб;
8	=	само езици, сърца, бъбреци, черен дроб и мозък;
9	=	само пакетирано месо, което е било подложено на обработка чрез замразяване, както е посочено в член 3 от Директива 77/96/ЕИО;
10	=	не е включена карантия.
TF	=	на предприятията с обозначението „TF“ е дадено разрешение, по смисъла на член 4 от Директива 77/96/ЕИО, да извършват обработването на месото чрез замразяване, както е посочено в член 3 на същата директива.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

246

31992R0762

L 083/14

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (EИО) № 762/92 НА КОМИСИЯТА

от 27 март 1992 година

за изменение на приложение V към Регламент (EИО) № 2377/90 на Съвета относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (1), изменен с Регламент (ЕИО) № 675/92 (2) на Комисията, и по-специално член 11 от него,

като има предвид, че в интерес на административната ефективност е желателно информацията и данните, включени в заявлението за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества на фармакологично активни субстанции, използвани във ветеринарномедицински продукти съгласно Регламент (ЕИО) № 2377/90, в максимална степен да съответстват на информацията и данните, представени на държавите-членки в прилагане за разрешение за търговия с ветеринарномедицински продукти съгласно условията на член 5 от Директива 81/851/ЕИО на Съвета от 28 септември 1981 г. за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно ветеринарномедицинските продукти (3), изменена с Директива 90/676/ЕИО (4);

като има предвид, че е необходимо да се измени приложение V към Регламент (ЕИО) № 2377/90, за да се съобрази с изменените изисквания за тестване на ветеринарномедицински продукти, въведени с Директива 92/18/ЕИО на Комисията от 20 март 1992 г. за изменение на приложението към Директива 81/852/ЕИО на Съвета за сближаването на законодателствата на държавите-членки относно аналитичните, фармацевтично-технологичните и клиничните стандарти и протоколи по отношение на изпитването на ветеринарномедицински продукти;

като има предвид, че разпоредбите на настоящия регламент са съгласувани със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите относно премахването на техническите бариери пред търговията в сектора на ветеринарномедицинските продукти, създаден по силата на член 2б от Директива 81/852/ЕИО на Съвета (5), изменена с Директива 87/20/ЕИО (6),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение V към Регламент (ЕИО) № 2377/90 се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламентът е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 март 1992 година.

За Комисията

Martin BANGEMANN

Заместник-председател

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 1.

(2) ОВ L 73, 19.3.1992 г., стр. 8.

(3) ОВ L 317, 6.11.1981 г., стр. 1.

(4) ОВ L 373, 31.12.1990 г., стр. 15.

(5) ОВ L 317, 6.11.1981 г., стр. 16.

(6) ОВ L 15, 17.1.1987 г., стр. 34.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Информация и данни, включени в заявлението за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества на фармакологично активни субстанции, използвани във ветеринарномедицински продукти

Административни сведения

1. Име или фирма и постоянен адрес на заявителя.

2. Наименование на ветеринарномедицинския продукт.

3. Качествен и количествен състав на основните активни субстанции с общо международно наименование, препоръчано от Световната здравна организация (СЗО), когато такова наименование съществува.

4. Разрешително за производство, ако съществува такова.

5. Разрешително за търговия, ако съществува такова.

6. Резюме на характеристиките на ветеринарномедицинския/те продукт/и, съставено в съответствие с член 5а от Директива 81/851/ЕИО.

А. Документация по безопасността

A.0. Доклад за експертиза

Точна идентификация на веществото, посочено в заявката

1.1. Международно непатентовано наименование (INN)

1.2. Наименование по Международния съюз по теоретична и приложна химия (IUPAC)

1.3. Наименование по Chemical Abstract Service (CAS)

1.4. Класификация:

—	терапевтична;

—	фармакологична.

1.5. Синоними и съкращения.

1.6. Структурна формула.

1.7. Молекулна формула.

1.8 Молекулно тегло.

1.9. Степен на примеси.

1.10. Качествен и количествен състав на примесите.

1.11. Описание на физичните свойства:

—	точка на топене;

—	точка на кипене;

—	налягане на парата;

—	разтворимост във вода и органични разтворители, изразени в грамове на литър, с посочване на температурата;

—

плътност;

—	спектър на пречупване, ротация и т.н.

Фармакологични изследвания по темата

2.1. Фармакодинамика.

2.2. Фармакокинетика.

Токсикологични изследвания

3.1. Токсичност при еднократна доза.

3.2. Токсичност при многократен прием.

3.3. Толеранс при изследваните породи животни.

Репродуктивна токсичност, включително тератогенност

3.4.1. Изучаване на ефектите върху репродуктивността.

3.4.2. Ембриотоксичност/фетотоксичност, включително тератогенност

3.5. Мутагенност

3.6. Канцерогенност

Изучаване на други ефекти

4.1. Имунотоксичност.

Микробиологични свойства на остатъчните вещества:

4.2.1. върху флората в червата на човека;

4.2.2. върху организмите и микроорганизмите, използвани за промишлена обработка на храната.

4.3. Наблюдения при хората.

Б. Документиране на остатъчните вещества

Б.0. Доклад за експертиза

Б.1. Точна идентификация на веществото, посочено в заявлението.

Разглежданото вещество следва да се идентифицира съгласно точка А.1. В случаите, когато заявлението се отнася до един или повече ветеринарномедицински продукти самият продукт следва да се идентифицира подробно, като се включат:

—	качествен и количествен състав;

—

чистота;

—	посочване на използваната при изследванията партида на производство; отношение към крайния продукт;

—	специфична активност и радиологична чистота на белязаните вещества;

—	разполагане на белязаните атоми в молекулата.

Изследване на остатъчните вещества

2.1. Фармакокинетика

(абсорбция, разпределение, биотрансформация, елиминиране).

2.2. Изчерпване на остатъчните количества

2.3. Уточняване на максимално допустимите остатъчни нива (МДОН).

Рутинен аналитичен метод за откриване на остатъчни вещества

3.1. Описание на метода

Потвърждаване на метода:

3.2.1. специфичност;

3.2.2. точност, в т.ч. чувствителност;

3.2.3. прецизност;

3.2.4. граница на откриване;

3.2.5. граница на количествено определяне;

3.2.6. изпълнимост и приложение при нормални лабораторни условия;

3.2.7. податливост на намеса.

“

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

249

31992R0832

L 088/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 832/92 НА СЪВЕТА

от 30 март 1992 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 790/89 за определяне на размера на допълнителната фиксирана помощ за учредяването на организации на производителите и на максималния размер на помощта за подобряване на качеството и търговията в сектора на черупковите плодове и рожковите

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета от 18 май 1972 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 14б, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че съгласно член 14б от Регламент (ЕИО) № 1035/72 размерът на допълнителната фиксирана помощ за насърчаване на създаването на организации на производителите на черупкови плодове и рожкови се изчислява въз основа на количеството черупкови плодове и рожкови, предлагано на пазара от дадена организация през първата пазарна година след датата на специалното ѝ признаване;

като има предвид, че неблагоприятните климатични условия в производствения регион по време на прибиране на реколтата, на базата на която ще се изчислява сумата на помощта, вероятно биха довели до значителни изменения при прилагането на режима на допълнителната помощ; като има предвид, че с цел да се осигури правилното прилагане на режима съгласно Регламент (ЕИО) № 790/89 (2), следва да се предвиди, в случай на мотивирана молба от страна на съответната организация на производителите, помощта да бъде изчислявана на базата на количеството, предложено на пазара през пазарната година след тази, която е била засегната чувствително от горепосочените условия,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Към член 1 от Регламент (ЕИО) № 790/89 се добавя следният параграф:

„За целите на член 14б, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1035/72, когато неблагоприятни климатични условия в даден производствен регион са довели до намаляване на реколтата на организации на производителите с повече от 20 %, при мотивирана молба от страна на последните се допуска компетентният орган да изчисли сумата на помощта на базата на количеството, предложено на пазара от организациите през втората пазарна година след датата на специалното им признаване.“

Член 2

Въпреки това, по молба от страна на съответните организации на производителите, член 1 се прилага от датата на влизане в сила на дял IIа от Регламент (ЕИО) № 1035/72.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 март 1992 година.

За Съвета

Председател

Arlindo MARQUES CUNHA

(1) ОВ L 118, 20.5.1972 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1968/91 (ОВ L 177, 5.7.1991 г., стр. 10).

(2) ОВ L 85, 30.3.1989 г., стр. 6. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 2145/91 (ОВ L 200, 23.7.1991 г., стр. 1).

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

250

31992L0019

L 104/61

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 92/19/ЕИО НА КОМИСИЯТА

от 23 март 1992 година

за изменение на Директива 66/401/ЕИО относно търговията със семена от фуражни култури

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като има предвид, че в светлината на постигнатия напредък в научните и техническите познания относно хибридите, получени в резултат на кръстоската между видовете, които се включват в обхвата на Директива 66/401/ЕИО, хибридите, получени в резултат на кръстоската между Festuca pratensis Huds. (ливадна власатка) и Lolium multiflorum Lam. (многооткосен райграс), следва да бъдат включени в обхвата на въпросната директива поради нарасналото им значение в Общността;

като има предвид, че в светлината на постигнатия напредък в научните и техническите познания приложения II и III към въпросната директива следва да бъдат изменени с цел да се адаптират условията, на които трябва да отговарят семената, както и партидата и теглата на пробите от вида Festulolium;

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 66/401/ЕИО се изменя, както следва:

В Член 2, параграф 1а се добавя следното:

„Настоящата дефиниция включва също и следния хибрид, който се получава при кръстоската между споменатите по-горе видове.

Festuca pratensis Hudson × Lolium multiflorum Lam.

Хибрид, който се получава в резултат на кръстоската между ливадна власатка и италиански райграс (включително вестерволдски райграс) (× Festulolium)“.

2.	В член 3, параграф 1 наименованието „× Festulolium“ се добавя след наименованието „Festuca rubra L.“

3.	В приложение I.3 изразът „или × Festulolium“ се повтаря всеки път след думите „вида Lolium“.

В приложение II.I.2.А след наименованието „Festuca rubra L. (червена власатка)“ се добавя следното:

1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	13	14	15
„× Festulolium	75 (a)		96	1,5	1,0	0,5	0,3				0	0 (й) (к)		5 (н)“

В приложение II.II.2.А след наименованието „Festuca rubra L. (червена власатка)“ се добавя следното:

1	2	3	4	5	6	7	8
„× Festulolium	0,3	20 (a)	2	5	5		(й)“

В приложение III след „Festuca rubra L. (червена власатка)“ се добавя следното:

1	2	3	4
„× Festulolium	10	200	60“

Член 2

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 30 юни 1992 година. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се приемат от държавите-членки.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 март 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2298/66.

(2) ОВ L 353, 17.12.1990 г., стр. 48.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

252

31992D0216

L 104/77

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 26 март 1992 година

за събиране на данни относно състезанията за еднокопитни животни, посочени в член 4, параграф 2 от Директива 90/428/ЕИО на Съвета

(92/216/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 90/428/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно търговията с еднокопитни животни, предназначени за състезания, и определянето на условията за участие в тези състезания (1), и по-специално член 4, параграф 3 от нея,

като има предвид, че всяка държава-членка отговаря за информирането на Комисията относно използването на възможностите, посочени в първо тире на член 4, параграф 2 от Директива 90/428/ЕИО, както и за информирането на Комисията и останалите държави-членки относно критериите при разпределението на средствата, предвидени във второ тире на споменатия член 4, параграф 2;

като има предвид, че според правилата за приложението на член 4 от Директива 90/428/ЕИО всяка държава-членка е длъжна най-напред да определи координиращ орган, който отговаря за събирането на необходимите данни;

като има предвид, че предвидените в настоящото решение мерки са съобразени със становището на Постоянния комитет по зоотехника,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Всяка държава-членка определя координиращ орган, който отговаря за събирането на данните относно:

—	състезанията, предвидени в първо тире на член 4, параграф 2 от Директива 90/428/ЕИО на Съвета, организирани на нейна територия,

—	критериите за разпределение на средствата, предвидени в трета алинея на второто тире от посочения член 4, параграф 2.

2. Всяка държава-членка съобщава на Комисията наименованието и адреса на координиращия орган, определен в съответствие с параграф 1. Въз основа на тези съобщения Комисията съставя списък на координиращите органи. Комисията публикува този списък в Официален вестник на Европейските общности, серия С.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 март 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията

(1) ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 60.

03/ 10

Официален вестник на Европейския съюз

253

31992D0245

L 124/42

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 14 април 1992 година

относно ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране при вноса на месни продукти от Тунис и за изменение на Решение 79/542/ЕИО на Съвета и Решение 91/449/ЕИО на Комисията

(92/245/ЕИО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност,

като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на живи животни от рода на едрия рогат добитък, свине, овце и кози, както и на прясно месо или месни продукти от трети страни (1), последно изменена с Регламент (ЕИО) № 3763/91 (2), и по-специално член 21а и член 22 от нея,

като има предвид, че Решение 79/542/ЕИО на Съвета (3), последно изменено с Решение 92/162/ЕИО на Комисията (4), съдържа списък на трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на животни от рода на едрия рогат добитък, свине, еднокопитни животни, както и на прясно месо и месни продукти; като има предвид, че този списък беше допълнен с Решение 91/361/ЕИО на Комисията (5) чрез добавянето, inter alia, на Тунис за целите на разрешаването на внос на месни продукти, които са били обработени в херметически запечатани контейнери до стойност F0 от три или повече;

като има предвид, че Решение 91/449/ЕИО на Комисията (6), последно изменено с Решение 91/244/ЕИО (7), определя образците на здравните сертификати, необходими при вноса на месни продукти от трети страни;

като има предвид, че в резултат на ветеринарна мисия на Общността става ясно, че независимо от здравното състояние на животните, територията на Тунис разполага с достатъчно добре структурирани и организирани ветеринарни служби; като има предвид, че производството на някои топлинно обработени месни продукти, от гледна точка на техния износ за Общността, ще бъде наблюдавано от официален ветеринарен лекар, определен от отдела за ветеринарните служби;

като има предвид, че ветеринарно-санитарните условия и ветеринарното сертифициране трябва да бъдат адаптирани в съответствие със здравното състояние на животните на въпросната трета страна;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Държавите-членки разрешават вноса от Тунис на месни продукти, които са били подложени:

—	или на топлинна обработка в херметически запечатани контейнери до стойност F0 от три или повече,

—	или на топлинна обработка, при която е била достигната температура в центъра от най-малко 80 °С.

2. Държавите-членки не разрешават внос от Тунис на месни продукти, различни от местните продукти, както са посочени в параграф 1.

Член 2

1. Решение 79/542/ЕИО се изменя, както следва:

а)	в приложението в колоната „Специални забележки“, отнасяща се до месни продукти, след цифрата „(3)“ се добавя цифрата „(4)“ на реда, съответстващ на Тунис;

б)

в края на списъка на страните, в бележката под линия „Специални забележки“ се добавя последно изречение със следния текст:

„(4)	Независимо от ограниченията, посочени в горния списък, разрешават се месни продукти, които са били подложени на топлинна обработка, при която е била достигната температура в центъра от най-малко 80 °С.“

2. В част II на приложение В към Решение 91/449/ЕИО , списъкът на страните, одобрени да използват образеца на здравен сертификат, с настоящото решение се изменя чрез добавянето на следната страна:

„Тунис.“

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 14 април 1992 година.

За Комисията

Ray MAC SHARRY

Член на Комисията