При специалната законодателна процедура Съветът е единственият законодател, за разлика от процедурата, при която той е съзаконодател наравно с Европейския парламент (съвместно вземане на решение) по законодателно предложение, внесено от Европейската комисия (обикновена законодателна процедура, използвана за по-голямата част от законодателните актове на ЕС).
Член 289, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) постановява, че за определени случаи, посочени в конкретни членове от Договора, Съветът е единственият законодател, но се изисква:
- Парламентът да даде своето съгласие за предложението на Комисията;
- да се проведе консултация с Парламента.
Процедура за одобрение
Съгласно тази процедура:
- Парламентът може да приеме или да отхвърли законодателно предложение чрез гласуване с абсолютно мнозинство, но не може да изменя предложението;
- Съветът няма правомощието да отменя становището на Парламента.
Тази процедура се използва, когато се предлага ново законодателство относно борбата с дискриминацията.
Член 352 от ДФЕС дава на Парламента правото на вето, когато тази разпоредба от Договора се използва като правно основание за приемането на предложението на Комисията.
Процедурата също така се използва в случаите на:
- приемане на определени международни споразумения, договорени от ЕС (напр. търговски споразумения с една или повече държави извън ЕС или международни организации (член 207, параграф 3 от ДФЕС или споразумения, изброени в член 218, параграф 6, буква а) от ДФЕС);
- присъединяване на нови държави като държави — членки на ЕС;
- сериозно нарушение на основните права (член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС);
- държава, която желае да се оттегли от ЕС (член 50 от ДЕС).
Процедура за консултации
Съгласно тази процедура:
- Съветът приема законодателно предложение само след като Парламентът е представил своето становище;
- Парламентът може да одобри, отхвърли или предложи изменения на законодателното предложение на Комисията, но Съвета не е правно задължен да ги вземе предвид;
- провежда се консултация с Парламента в случай на незаконодателна процедура, когато са договорени международни споразумения съгласно общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС;
- провежда се консултация с Парламента в случай на законодателство в определени специфични области, като политика в областта на конкуренцията (член 103 от ДФЕС) и хармонизиране на косвеното данъчно облагане (член 113 от ДФЕС).