Официален вестник C 302/2009

ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

12.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/3

Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 26 ноември 2009 г. относно развитие на ролята на образованието в рамките на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието

2009/C 302/03

Съветът и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета,

КАТО ПРИПОМНЯТ

—	основните ценности на обновената Лисабонска стратегия, с акцент върху растежа и работните места като средства за постигане на европейско бъдеще, изпълнено с благоденствие, справедливост и устойчивост на околната среда, и ключовата роля на триъгълника на знанието в този процес;

—

заключението на Европейския съвет, проведен в Брюксел на 8—9 март 2007 г., че „образованието и обучението са предпоставки за добре функциониращ триъгълник на знанието (образование — научни изследвания — иновации) и играят ключова роля за подпомагане на растежа и създаването на работни места“ и призива, отправен от Европейския съвет, проведен в Брюксел на 19—20 март 2009 г., за неотложното предприемане на конкретни мерки за „насърчаване на партньорството между стопанските субекти, научноизследователската дейност, образованието и обучението“ и за „ускоряване и подобряване на качеството на инвестициите в областта на научните изследвания, знанието и образованието“.

КАТО СЪЗНАВАТ,

—	че продължителният спад продължава да дава сериозно отражение върху глобалната икономика и че обновената Лисабонска стратегия — с особеното значение, което отдава на триъгълника на знанието — следва да се използва пълноценно като основа за ефективно и трайно възстановяване в Европейския съюз;

—	че, за да е подготвен Европейският съюз да се справи с дългосрочните предизвикателства на конкурентната глобална икономика, изменението на климата и застаряващото население, и трите компонента на триъгълника на знанието трябва да функционират правилно и да си взаимодействат пълноценно;

—

че фундаменталната роля на образованието е да осигурява развитието на индивидите, така че да успеят да реализират пълния си потенциал в съвременното общество, както и че, в резултат на това, учебните заведения на всички нива имат широк набор от функции и отговорности. Въпреки това е необходимо да бъде доразвита специфичната функция на образованието като основа на триъгълника на знанието.

СЧИТАТ, ЧЕ ПО-НАТАТЪШНАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИТЕ В ПЪЛНОЦЕННО ФУНКЦИОНИРАЩ ТРИЪГЪЛНИК НА ЗНАНИЕТО

би укрепила капацитета за иновации на Европа и развитието на творчески и основани на знанието икономика и общество посредством:

—	по-добра и постоянно развиваща се база знания в университетите (1) и научноизследователските центрове, която би могла бързо да се превърне в иновационни продукти, услуги, подходи и методи в по-широката икономика и обществото като цяло;

—

насърчаване на творчески, иновативен и предприемачески дух сред ученици, стажанти, студенти, преподаватели и научни работници, който ще бъде в основата на прогресивното развитие на по-добра култура на предприемачество чрез образование и обучение, съпътствани от по-динамичен европейски пазар на труда и по-висококвалифицирана работна сила.

би спомогнала за постигането на значителен напредък:

—	по отношение на изпълнението на целта на инициативата „Нови умения за нови работни места“, а именно подобряване на шансовете за заетост на гражданите на ЕС в условията на променящ се пазар на труда;

—	по отношение на програмата за модернизация на университетите (2).

ОПРЕДЕЛЯТ СЛЕДНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В СЕКТОРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО:

—	необходимостта от преодоляване на културните различия между образование — в смисъл на преподаване, учене и предаване на социално-културни ценности — и научни изследвания и иновации от икономическа гледна точка;

—	необходимостта от по-висока иновативна и предприемаческа култура в сектора на висшето образование;

—	необходимостта от подобряване на комуникацията и мобилността между академичната и научноизследователската общност и сферата на бизнеса и по-широката икономика, както и от насърчаване на мобилността и обмена на идеи между различни академични и научноизследователски дисциплини;

—

необходимостта от по-нататъшна реформа на управленските и финансовите структури на университетите, даваща възможност за по-голяма автономия и отчетност, което да улесни по-голямото диверсифициране на приходите и по-ефективното сътрудничество със сферата на бизнеса и да предостави на университетите възможност да станат част от триъгълника на знанието в глобален мащаб.

СЧИТАТ, ЧЕ ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ДОЛУ ОБЩИ ПРИНЦИПИ СЛЕДВА ДА СА В ОСНОВАТА НА ПОЛИТИКИТЕ, НАСОЧЕНИ КЪМ ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТЕЗИ КОНКРЕТНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА:

—	концепцията „триъгълник на знанието“ се отнася до необходимостта да се подобри въздействието на инвестициите по отношение на трите дейности — образование, научни изследвания и иновации — посредством системно и непрекъснато взаимодействие;

—	цялостното интегриране на триъгълника на знанието изисква провеждането на по-свързана политика и сътрудничество в областите на образованието, научните изследвания и иновациите както на европейско равнище, така и на равнище държави-членки.

—

за да изпълни образованието своята роля в триъгълника на знанието, е необходимо целите и резултатите в областта на научните изследвания и иновациите да се връщат обратно в образованието, като това се съпътства от преподаване и учене, поддържани от богата научноизследователска база, и от среди на преподаване и учене, разработени и подобрени чрез по-широко включване на творческото мислене и иновативния дух и подходи;

—

традиционната академична култура в университетите трябва да се допълва от съзнанието, че университетът има и ключова роля в подготвянето на по-висококвалифицирана, предприемчива и гъвкава работна сила, която ще изгради основите за икономически растеж и благоденствие и ще подобри качеството на живот в идните години; Обучението на научни работници и лектори следва да бъде такова, че да им позволява по-успешно да налагат култура на иновациите в организациите, за които работят;

—

триъгълникът на знанието трябва да се взема предвид при разработването на стратегии за учене през целия живот на национално, регионално и институционално равнище, така че университетите да се ангажират в по-голяма степен в усъвършенстването на уменията, които са от значение за икономиката на знанието, и правилата за прием да признават в достатъчна степен значението на придобитите знания и практическия опит;

—

новите идеи и иновациите се зараждат от обединяването на различни знания и от воденото от любознателност търсене на нови знания. Поради тази причина, освен науката и технологиите, е изключително важно да се има предвид, че качественото образование и научни изследвания в социалните и хуманитарните науки играят важна роля за иновациите;

—	плурализмът сред европейските системи за висше образование и научни изследвания следва да се разглежда като предимство за разработването на различни подходи към постигането на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието.

ОПРЕДЕЛЯТ СЛЕДНИТЕ СЕДЕМ ПРИОРИТЕТА ЗА ДЕЙСТВИЕ:

1. Постигане на по-голяма съгласуваност между политиките в областта на образованието, научните изследвания и иновациите

Необходима е по-голяма съгласуваност при разработването на политиката на европейско равнище и на равнище държави-членки, с пълно включване на трите компонента на триъгълника на знанието. Политиките в областта на образованието, научните изследвания и иновациите следва да се стимулират взаимно, за да осигурят развитието на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието и да ускорят прехода към икономика и общество, които действително се основават на знанието. В рамките на съществуващите процеси на докладване в отворения метод на координация Комисията следва да докладва на Съвета относно мерките в подкрепа на интегрирането на триъгълника на знанието, предприети в областта на образованието, научните изследвания и иновациите. Докладът следва да включва установените пречки и предложения за бъдещо развитие.

2. Ускоряване на педагогическата реформа

Държавите-членки следва да насърчават институциите за образование и обучение да направят така, че учебните програми, както и методите за преподаване и изпитване на всички степени на образование, в т.ч. и при докторантура, да включват и да поощряват творчеството, иновациите и предприемачеството. Един от начините за постигането на това е учебните програми редовно да се разработват в сътрудничество с научноизследователските институти, промишлеността и други заинтересовани страни, когато е необходимо.

3. Партньорство между университетите, бизнеса и други заинтересовани страни

Държавите-членки и Комисията следва да отговорят своевременно на призивите за действие, отправени в Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 12 май 2009 г. относно насърчаването на партньорствата между институциите за образование и обучение и социалните партньори, по-специално работодателите, в контекста на ученето през целия живот. В контекста на развитието на по-тесни връзки между университетите и общностите, които обслужват, особено внимание следва да се отдели на осигуряването на стимули за мобилност на персонала между университетите и бизнес сектора, включително на програми за обмен на персонал. Сътрудничеството между университетите и бизнеса следва да бъде засилено като част от стратегиите на университетите в областта на образованието, научните изследвания и иновациите.

4. Мерки за развиване на иновативна култура в университетите

Държавите-членки следва да насърчават университетите да увеличат усилията си за развитие на „иновативна култура“ посредством, inter alia, по-динамична и интерактивна учебна среда и стимули за ангажирането на персонала в проекти с иновационно измерение. За да се подпомогне „промяната на културата“, на институционално равнище биха могли да се разработят мерки за финансиране и структури за стимулиране, така че сътрудничеството с промишлеността да бъде признато за важен фактор за професионалния напредък. Следва да се отчете изключителната роля на лидерите в областта на висшето образование при оказването на подкрепа за ефективното развитие на „иновативна култура“.

5. Създаване на стимули за университетите за развитие на знания, които могат да се прехвърлят

Държавите-членки следва да разгледат въпроса дали за университетите съществуват подходящи стимули да развиват знания, които могат да бъдат прехвърляни в по-широката икономика за разработването на иновационни стоки и услуги. Когато правни разпоредби, управленски структури или финансови разпоредби възпрепятстват институциите да печелят от подобно развиване и прехвърляне на знания, държавите-членки следва да се опитат да адаптират рамката, в която работят техните институции, така че тези пречки да бъдат отстранени и университетите да получат достатъчно автономия. Университетите следва да разработят конкретни стратегии за създаване, развитие и прехвърляне на знания.

6. Нови подходи към оценката на качеството

По-конкретно в областта на висшето образование държавите-членки следва да работят заедно за установяването на основани на „триъгълника на знанието“ критерии за оценка на качеството на техните институции, които следва да акцентират върху това доколко успешно научните изследвания и иновациите са били интегрирани в преподаването и основните образователни функции и какъв е успехът на институциите при създаването на учебна среда, стимулираща творчеството и предприемаческите подходи по отношение на знанието, и при подготвянето на студентите за бъдещия им социален и икономически живот.

7. Развитие на Европейския институт за иновации и технологии като модел за бъдещето

Европейският институт за иновации и технологии (EIT), в качеството си на първата инициатива на равнище ЕС с акцент върху съгласуваното взаимодействие между всички участници в триъгълника на знанието, следва да се превърне за държавите-членки, висшите учебни заведения и научноизследователски институти и за бизнес сектора в пример за добри практики по отношение на интегрирането на всички три компонента на триъгълника.

Бъдещите общности на знание и иновации, които са основни оперативни единици на EIT, следва да са в състояние да посочат нови пътища за преодоляване на икономически и социални предизвикателства (напр. устойчива енергетика и смекчаване на последиците от изменението на климата, и адаптация) чрез цялостни и мултидисциплинарни подходи, както и чрез нови модели на управление и финансиране, насочени към стимулирането на иновации, които отговарят на най-високите стандарти. EIT следва да разпространява тези модели, които да вдъхновят подемането на други съвместни инициативи на различни равнища и надхвърлящи националните граници, като отделят специално внимание на необходимостта от развитие на ролята на образованието в рамките на триъгълника на знанието.

В обсега на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението Комисията следва да гарантира, че държавите-членки са запознати с най-добрите практики по отношение на тези седем приоритета и че напредъкът в тези области може да бъде сравняван.

ПОДЧЕРТАВАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО КОЛКО Е ВАЖНО

—

да се гарантира, че стратегията за растеж и работни места за периода след 2010 г. поставя образованието в основата на триъгълника на знанието и подчертава необходимостта и трите компонента на триъгълника (образование — научни изследвания — иновации) да се подкрепят и поддържат взаимно. Цялата система на образование и обучение има своите функции за насърчаването на ключовите компетентности, необходими за добре функциониращ триъгълник на знанието;

—

да се гарантира пълно сътрудничество и координация между стратегиите за развитие на европейското пространство за висше образование, европейското изследователско пространство и инициативите в областта на иновациите, особено широкообхватната иновационна стратегия и бъдещият европейски план за иновации;

—

Комисията да вземе изцяло предвид потребностите на стратегията за растеж и работни места за периода след 2010 г. при изготвяне на предложенията си за общностни програми в областта на образованието и в други свързани с него области за периода, включен в следващата финансова рамка, както и да помисли, заедно с държавите-членки, по какъв начин биха могли да се използват структурните фондове в подкрепа на инициативи, свързани с цялостното развитие на образованието, като основа на триъгълника на знанието.

(1) За целите на настоящия текст терминът университети се използва като обобщение за всички висши учебни заведения.

(2) Вж. Резолюция на Съвета от 23 ноември 2007 г. за модернизация на университетите с оглед на конкурентоспособността на Европа в една световна икономика на знанието (док. 16096/1/07) и Съобщението на Комисията „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания, иновации“ от май 2006 г. (док. 9166/06).

12.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/6

Заключения на Съвета от 26 ноември 2009 година относно професионалното развитие на учителите и училищните ръководители

2009/C 302/04

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД:

Заключенията на Европейския съвет от Лисабон от 23—24 март 2000 г., в които се изтъква, че инвестирането в хората е от решаващо значение за мястото на Европа в икономиката, основана на знанието, и в които държавите-членки се призовават да предприемат стъпки за премахване на пречките пред мобилността на учителите и за привличане на учители с висок професионализъм (1).

Цел 1.1 от работната програма „Образование и обучение 2010 г.“, в която се подчертава колко е важно в учителската професия да се привличат и задържат висококвалифицирани и мотивирани кадри, да се определят уменията, които учителите трябва да притежават, за да отговарят на променящите се потребности на обществото, да се създават условия за подкрепа на учителите чрез първоначално обучение и обучение в работна среда, както и към преподаването и обучението да се привличат кадри с професионален опит в други области (2).

3.	Резолюция на Съвета от 27 юни 2002 г. относно ученето през целия живот, която приканва държавите-членки да подобрят образованието и обучението за учителите, ангажирани в процеса на учене през целия живот, така че да придобият уменията, необходими им за обществото, основано на знанието (3).

Съвместния междинен доклад на Съвета и Комисията от 26 февруари 2004 г. относно напредъка в изпълнението на целите от Лисабон в областта на образованието и обучението (4), в който се дава приоритет на разработването на общи европейски принципи за компетентностите и квалификацията, необходими на учителите, за да изпълняват своята променяща се роля в обществото, основано на знанието (5).

Съвместния междинен доклад на Съвета и Комисията от 23 февруари 2006 г. относно прилагането на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“, в който се подчертава, че инвестирането в обучението на учители и обучаващи и укрепването на ръководството на институциите за образование и обучение са от решаващо значение за подобряване на ефективността на системите за образование и обучение (6).

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 14 ноември 2006 г. относно ефективността и равнопоставеността в образованието и обучението, в които се заявява, че мотивацията, уменията и способностите на учителите, обучаващите, други преподавателски кадри и службите за професионална ориентация и социално подпомагане, както и качеството на ръководството на училищата, са ключовите фактори за постигане на високи учебни резултати и че усилията на преподавателските кадри следва да бъдат подкрепяни посредством постоянно професионално развитие.

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 14 ноември 2006 г. относно бъдещите приоритети за засилено европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение, в които се подчертава необходимостта от висококвалифицирани учители, които непрекъснато се развиват в професионално отношение (7).

Решение 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот, която включва специфичната цел за повишаване на качеството и утвърждаване на европейското измерение в педагогическото образование и стимулира мобилността на учителите и на другия персонал в областта на образованието (8).

Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните компетентности за учене през целия живот (9), в която се определя комплекс от знания, умения и нагласи, необходими на всеки за лична реализация и развитие, активна гражданска позиция, социално приобщаване и заетост, и които поради хоризонталния си характер предполагат по-голяма степен на сътрудничество и екипна работа между учителите, както и преподавателски подход, който излиза извън границите на традиционните предмети.

10.

Заключенията на Съвета от 25 май 2007 г. относно съгласувана рамка от показатели и модели за сравнение относно наблюдението на напредъка при изпълнението на целите от Лисабон в областта на образованието и обучението, в които се призовава да продължи работата по разработване на показател за професионалното развитие на учителите и обучителите (10).

11.

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 21 ноември 2008 г. относно мобилността на младите хора, в които Съветът прикани държавите-членки да работят за постигането на целта за увеличаване на мобилността на преподавателите, обучаващите и останалия персонал в образователната система (11).

12.

Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението (12), в които се препоръчва постепенно разширяване на мобилността на учителите и обучаващите, така че периодите на учене в чужбина да станат по-скоро правило, отколкото изключение, които определят като един от приоритетите през първия работен цикъл необходимостта да се съсредоточи вниманието върху качеството на първоначалното образование и подкрепата за младите учители в началото на кариерата им, както и върху повишаване на качеството на възможностите за продължаващо професионално развитие на учителите, обучаващите и на ангажираните в дейности за ръководство и ориентиране лица, и с които Съветът приканва Комисията да проучи възможностите за включване на мобилността на учителите в евентуални бъдещи предложения за критерии в областта на мобилността,

и КАТО ПРИПОМНЯ ПО-СПЕЦИАЛНО:

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 15 ноември 2007 г. относно подобряването на качеството на педагогическото образование (13), в които се приема да се положат усилия за това учителите да бъдат насърчавани и подпомагани през цялата им кариера да продължават да осъвременяват знанията, уменията и компетентността си съобразно нуждите, както и да се вземат мерки учителите с ръководни функции да имат достъп до висококачествено обучение по управление на училища и умения за ръководене.

Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 21 ноември 2008 г. относно подготовката на младите хора за ХХI век (14), в които държавите-членки се приканват, следейки за изпълнението на посочените по-горе заключения относно подобряването на качеството на педагогическото образование, да насочат специално сътрудничеството си за осигуряване на възможности за начинаещите учители да участват в структурирани програми за подпомагане в началото на кариерата, да подобрят предлагането и качеството на програмите за продължаващо професионално обучение и включването на учителите в тях, както и да подобрят набирането и обучението на училищни ръководители,

ПОТВЪРЖДАВА, че:

макар отговорността за организацията и съдържанието на системите за образование и обучение да си остава от компетентността на държавите-членки, сътрудничеството на европейско равнище, осъществявано посредством отворения метод на координация, съчетано с ефективното използване на програмите на Общността, може да подпомогне развитието на качествено образование и обучение, като подкрепя и допълва предприетите на национално равнище мерки и като съдейства на държавите-членки да се справят с общите предизвикателства,

ОТЧИТА, че:

Знанията, уменията и ангажираността на учителите (15), както и качеството на училищното ръководство, са най-важните фактори за постигане на високи резултати в образованието. Доброто преподаване и способността на учителите да помогнат на всички ученици да достигнат максималните си възможности могат да окажат трайно положително въздействие върху бъдещето на младите хора. Поради това е от основно значение не само да се гарантира, че на преподавателски и ръководни длъжности се назначават само най-добрите и способни да изпълняват поверените им задачи, но и да се осигури най-висок стандарт на първоначалното образование и продължаващото професионално развитие на преподавателските кадри на всички нива. Това от своя страна ще допринесе за повишаване на престижа и привлекателността на професията.

Образователните програми за учители, които са определящи както за подготовката на учителите и училищните ръководители за изпълнение на задълженията им, така и за това да им се осигури продължаващо професионално развитие, трябва да бъдат с високо качество, да съответстват на нуждите и да се основават на добре балансирано съчетание от солидни академични изследвания и широк практически опит. Много е важно първоначалното педагогическо образование, подкрепата в началото на кариерата („въвеждането в работата“ (16) и продължаващото професионално обучение да бъдат разглеждани като едно цяло.

Първото назначение на млад учител след завършване на първоначалното педагогическо образование е особено важен момент за неговата мотивация, качество на работата и професионално израстване. Понякога наскоро завършилите учители се адаптират трудно към реалните условия в училище и се затрудняват да прилагат наученото по време на първоначалното си педагогическо образование. Факт е, че значителен брой от тях в крайна сметка изоставят учителската професия, което струва скъпо както на самите тях, така и на обществото. Значителен брой национални и международни научни данни обаче показват, че структурираните програми за подпомагане на всички млади учители са в състояние да ограничат това явление. Те могат да бъдат от полза и за учители, които се връщат към професията.

И най-добрият курс за първоначална педагогическа подготовка не може да осигури на учителите всички компетентности, от които се нуждаят в хода на кариерата си. Изискванията пред учителската професия се променят бързо, в резултат на което възниква необходимост от нови подходи. За да бъдат напълно ефикасни в преподаването и способни да се приспособяват към променящите се нужди на учещите в един свят на бързи социални, културни, икономически и технологични промени, самите учители трябва да преценяват какви са собствените им нужди от обучение в контекста на конкретната им училищна среда и да са по-отговорни за включването си в процеса на учене през целия живот, за да осъвременяват и развиват знанията и уменията си. Налице са обаче данни, че някои учители все още не разполагат с достатъчно възможности да участват в програми за продължаващо професионално развитие, а значителен брой от имащите такива възможности смятат, че тези програми не винаги са достатъчно съобразени с индивидуалните им нужди и с предизвикателствата, пред които са изправени.

Ефективното училищно ръководство е важен фактор за оформяне на цялостната среда на преподаване и учене, за стимулиране на амбициите и подпомагане на учениците, родителите и училищния персонал, способствайки по този начин за по-добри учебни резултати. Във връзка с това е от решаващо значение училищните ръководители да притежават или да са способни да развият необходимите способности и качества, за да се справят с все по-големия брой задачи, пред които са изправени. Също толкова важно е да се направи необходимото училищните ръководители да не бъдат претоварени с административни задачи и да се съсредоточават върху съществените въпроси като качеството на учебния процес, учебната програма, педагогическите проблеми и качеството на работа на персонала, мотивацията и професионалното развитие.

Преподавателските кадри на всички нива, в т.ч. училищните ръководители, биха могли да извлекат по-голяма полза от повишената учебна мобилност и работата в мрежа, като се има предвид важната роля на тези фактори за повишаване на качеството на системите и институциите за образование и обучение, както и за превръщането на тези системи и институции в по-открити, по-отворени към външния свят, по-достъпни и по-ефикасни,

ПРИЕМА, че:

Макар образователните системи в Европа да се различават в много отношения, всички те еднакво се нуждаят да привличат и задържат най-добрите преподавателски кадри и училищни ръководители, за да осигурят високи учебни резултати. Ето защо следва да се посветят сериозни грижи и внимание на определянето на необходимия профил на бъдещите учители и училищни ръководители, на подбора и подготовката им за изпълнение на задачите.

Образователните програми за учители следва да бъдат с високо качество, да се основават на обективни фактори и да са съобразени с нуждите. Лицата, отговарящи за обучението на учителите, както разбира се и за обучението на онези, които ги обучават, следва също да имат високи академични постижения и солиден практически опит в преподаването, както и да притежават компетентностите, необходими за доброто преподаване. Следва да се положат усилия и за ефективно сътрудничество на образователните институции за подготовка на учители, от една страна — с провеждащите научни изследвания в областта на педагогиката в други висши учебни заведения, а от друга страна — с училищните ръководители.

3.	Предвид увеличаващите се изисквания към тях и нарастващата сложност на функциите им, учителите се нуждаят от достъп до ефективна подкрепа в личен и професионален план през цялата си кариера, но особено в момента на навлизане в професията.

В бързо променящия се свят и в съответствие с концепцията за учене през целия живот, образованието и развитието на учителите следва да бъдат цялостно обвързани, като обхващат първоначалното педагогическо образование (със силно изразена практическа насоченост), въвеждането в работата и продължаващото професионално развитие. Следва по-специално да се положат усилия, за да се постигне следното:

а)	всички наскоро завършили учители да получават достатъчна и ефективна помощ и напътствия през първите няколко години от кариерата си;

б)	да се стимулира оценъчен подход, при който както наскоро завършилите, така и по-опитните учители се насърчават, самостоятелно и колективно, да правят постоянен преглед на работата си;

в)	всички учители да получават редовно обратна информация за работата си, както и помощ за определяне на нуждите им във връзка с професионалното развитие и за планиране на действията за тяхното удовлетворяване;

г)	въз основа на посочената по-горе обратна информация, на практикуващите учители да се предоставят възможности да осъвременяват, развиват и разширяват компетентностите си през цялата си кариера, като бъдат насърчавани и им бъдат осигурявани подходящи условия за това;

д)	програмите за професионално развитие на учителите да са адекватни, съобразени с нуждите, здраво свързани с практиката и с гарантирано качество;

е)	учителите и училищните ръководители да бъдат насърчавани и подпомагани да се възползват от възможностите, предоставени от програмите и мрежите за обмен и мобилност както на национално, така и на международно равнище;

ж)

учителите и училищните ръководители да бъдат насърчавани и да им бъде дадена възможност да участват в модерни програми за професионално обучение и развитие, да се включват в научноизследователска дейност в областта на педагогиката и да се възползват от възможности да развиват знанията си в други професионални области.

Предвид значителното влияние, което училищните ръководители оказват върху цялостната среда на учене, в т. ч. върху мотивацията, самочувствието и работата на персонала, преподавателските практики и поведението и стремежите на учениците и родителите, е необходимо на училищните ръководители да се осигурят достатъчно възможности да поддържат и развиват ефективни умения за ръководене. И тъй като предизвикателствата, свързани с ръководството на учебните общности, са сходни в цяла Европа, училищните ръководители биха могли да се ползват и от възможност за обучение в сътрудничество с колегите им в други държави-членки, по-специално чрез обмен на опит и примери за добри практики, както и чрез трансгранични възможности за професионално развитие,

ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:

1.	Да предприемат по-нататъшни действия с цел учителската професия да привлича и задържа най-добрите кандидати и учителите да получават достатъчна подготовка и подкрепа, за да могат да изпълняват успешно задълженията си.

2.	Да предприемат необходимите стъпки с цел всички млади учители да участват в програма за въвеждане в работата, която им предоставя подкрепа в личен и професионален план през първите години на учителската им практика.

Да предвидят извършване на редовен преглед на индивидуалните нужди от професионално развитие на учителите, определени въз основа на собствена и/или външна оценка, и да предоставят достатъчно възможности за непрекъснато професионално развитие за удовлетворяването на тези нужди, което на свой ред ще въздейства положително върху учебните резултати на учениците.

4.	Активно да популяризират възможностите, предоставяни от програмите за обмен и мобилност на национално и на международно равнище, както и да подпомагат участието в такива програми, с цел да се увеличи значително броят на учителите и училищните ръководители, които се ползват от тях.

Да се преразгледат отговорностите, както и мерките за подпомагане на училищните ръководители, по-специално с оглед да се намали обема на административните им задачи и да им се даде възможност да се съсредоточат върху оформянето на цялостната среда на преподаване и учене, като по този начин способстват за по-добри учебни резултати.

6.	Да осигурят наличието на качествена нормативна база за развитие на необходимите знания, умения и нагласи на бъдещите и на практикуващите учители, както и за развитие на необходимите знания, умения и нагласи за успешно ръководство на училищата, например посредством специални програми,

ПРИКАНВА КОМИСИЯТА:

Да укрепва и подпомага европейското политическо сътрудничество в областта на първоначалното педагогическо образование, продължаващото професионално развитие и училищното ръководство, по-специално като създаде платформи и дейности за партньорско обучение за обмен на знания, опит и експертна помощ сред формиращите политиката и професионалистите в областта на преподаването.

2.	Да предоставя практическа информация на формиращите политиката за разработването на структурирани програми за въвеждане в работата на всички млади учители, както и примери за мерки, които могат да бъдат предприети за прилагане или усъвършенстване на тези програми.

Да насърчава и подкрепя по-активното участие от страна на учителите, училищните ръководители и преподавателите в системата за образование на учителите в транснационалните схеми за мобилност, партньорствата и проектите, създадени в рамките на програми на Общността, в частност Програмата за учене през целия живот.

4.	Да изготви проучване на съществуващите в държавите-членки механизми за подбор, назначаване и обучение на преподавателите в системата за образование на учителите.

5.	Да представи преглед на компетентностите на учителите в държавите-членки, придружен от дейностите за партньорско обучение в тази област.

6.	Да подпомага по-нататъшното разработване на фактологична база за учителската професия и професията на училищните ръководители, включително чрез сътрудничество с международни организации.

Да информира Съвета при първа възможност чрез съществуващите механизми за докладване за мерките, предприети от държавите-членки в контекста на европейското сътрудничество в изпълнение на заключенията на Съвета от ноември 2007 г. относно подобряването на качеството на педагогическото образование, както и на тези от ноември 2008 г. относно програма за европейско сътрудничество по въпросите на училищата във връзка с професионалното развитие на учителите и училищните ръководители.

(1) Подобряване на образованието и обучението на учителите и обучаващите — SN 100/1/00 REV 1.

(2) ОВ С 142, 14.6.2002 г.

(3) ОВ С 163, 9.7.2002 г.

(4) 6905/04.

(5) Приложения I и II към документ 12414/07 ADD 1.

(6) ОВ С 79, 1.4.2006 г.

(7) ОВ С 298, 8.12.2006 г.

(8) ОВ L 327, 24.11.2006 г.

(9) ОВ L 394, 30.12.2006 г.

(10) ОВ С 311, 21.12.2007 г.

(11) ОВ С 320, 16.12.2008 г.

(12) ОВ С 119, 28.5.2009 г.

(13) ОВ С 300, 12.12.2007 г.

(14) ОВ С 319, 13.12.2008 г.

(15) За целите на настоящите заключения с термина учител се обозначава лице, което има признат статут на учител (или равностоен такъв) според законодателството и практиката на дадена държава-членка. В тази категория се включва специфичното положение на преподавателите и обучаващите в системата на професионалното образование и обучение, но се изключват лицата, работещи извън официалните системи за образование и обучение поради различния характер и контекст на изпълняваните от тях задачи.

(16) Използваният в настоящия текст израз „въвеждане в работата“ означава всяка структурирана програма за подпомагане на младите учители след завършване на официалното им педагогическо образование и при първото им назначаване в училище.

12.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/10

Заключения на Съвета от 1 декември 2009 година за иновативни насърчителни мерки за ефикасни антибиотици

2009/C 302/05

Nota bene: В настоящия документ терминът „антибиотици“ обхваща синтетични или естествени лекарствени продукти за унищожаване или спиране на развитието на бактериите, както и такива с алтернативни механизми на действие, например въздействие върху вирулентността на бактериите. Във връзка с това следва да се вземат предвид и алтернативни методи за превенция и контрол над инфекциите.

1.	ПРИПОМНЯ стратегията на Общността срещу антимикробната резистентност (COM(2001) 0333).

2.	ПРИПОМНЯ препоръката на Съвета от 15 ноември 2001 г. относно разумното използване на антимикробни агенти в хуманната медицина (1).

3.	ПРИПОМНЯ заключенията на Съвета относно антимикробната резистентност от 10 юни 2008 г. (2).

4.	ПРИПОМНЯ препоръката на Съвета от 9 юни 2009 г. относно безопасността на пациентите, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи (3).

5.	ПРИПОМНЯ доклада на СЗО (2004 г.) „Приоритетни медикаменти за Европа и света“ (4).

ПРИПОМНЯ съвместния технически доклад (2009 г.) на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията и Европейската агенция по лекарствата „Предизвикателството на бактериите: време е за реакция“ относно устойчивите на полимедикаментозно лечение бактерии и разработването на нови антибактериални агенти. (5).

ОТЧИТА факта, че разрастващата се резистентност към антибиотици е сериозна заплаха за здравната сигурност в целия свят, което изисква да се действа на всички нива. Делът на заболяванията, свързани с разистентни към антибиотиците бактерии, които не могат да бъдат ефикасно лекувани с медикаменти от „първа линия“ и дори с медикаменти от „втора линия“, нараства бързо в световен мащаб.

8.	ОТЧИТА факта, че резистентността към антибиотици може да е последица от известни недостатъци в здравеопазването и животновъдството, включително такива, свързани с профилактиката, управлението и лечението на инфекциите.

ОТЧИТА факта, че наличието на ефикасни и разумно използвани антибиотици е от решаващо значение за осигуряване на високо ниво на обществено здраве и на ефективно здравеопазване както в развитите, така и в развиващите се страни. При липса на ефикасни антибиотици обикновените инфекциозни заболявания може отново да се превърнат в смъртоносна заплаха, което ще породи големи рискове при редица медицински и терапевтични процедури, като лечението срещу рак и трансплантациите.

10.

ОТЧИТА необходимостта от широк набор от мерки, за да се гарантира, че наличните в момента антибиотици ще останат ефикасни възможно най-дълго, като ефикасни ваксини за предотвратяване на инфекции, нови методи на диагностика и по-добра осведоменост на обществеността, здравните и ветеринарните работници относно значението на разумното използване на антибиотици за предотвратяване на разрастващата се резистентност към антибиотици както при хората, така и при животните.

11.

ОТЧИТА, че подходящото обезпечаване на профилактиката и контрола на резистентността към антибиотици и на свързаните със здравни грижи инфекции представлява икономически ефективна стратегия, която допринася за цялостната финансова жизнеспособност на системите за здравеопазване и осигурява постоянно качество и подобрена безопасност на пациентите.

12.

ОТЧИТА, че научните изследвания и разработването на нови ефикасни антибиотици са намалели значително и по всяка вероятност няма да предоставят достатъчно нови терапевтични алтернативи, за да се отговори на нуждите на медицината през следващите 5-10 години. Ето защо има спешна необходимост от създаване на стимули за научни изследвания и разработване на нови антибиотици, особено в областите, където има най-голяма нужда от това.

13.

ПРИВЕТСТВА резултатите от конференцията за иновативни насърчителни мерки за ефикасни антибактериални средства, проведена в Стокхолм на 17 септември 2009 г., която осигури ценен принос за бъдещи действия с цел насърчаване на научните изследвания и разработването на нови ефикасни антибиотични лекарствени средства и методи.

14. ПРИЗОВАВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ:

—	да разработват и прилагат стратегии за осведомяване на обществеността и здравните работници за заплахата от резистентност към антибиотици и наличните мерки за преодоляване на проблема,

—

да осигурят разработването и прилагането на интегрирани стратегии за намаляване на развитието и разпространението на резистентността към антибиотици и на свързаните със здравни грижи инфекции и последствията от тях, да насърчават здравните заведения да създават структури за тази цел и за осигуряване на ефективна координация на програми, насочени към диагностика, управление на употребата на антибиотици и контрол на инфекциите,

—

да прегледат и обсъдят възможности за засилване на стимулите за осъществяване на научни изследвания и разработване на нови ефикасни антибиотици на академично равнище и във фармацевтичния сектор като цяло, като се вземе предвид положението на малките и средни предприятия. Тези възможности и методи могат да включват икономически ефективни механизми на технологичния тласък, за да се премахнат пречките на ранните етапи на изследванията и разработките на нови антибиотици, и механизми на пазарното търсене, за да се подпомогне успешното въвеждане на нови продукти.

15. ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА:

—

да подпомогнат споделянето на научноизследователски инфраструктури, набирането на научни работници, стимулирането и подкрепата на научноизследователското сътрудничество на международно равнище, по-широкото разпространение на научните резултати и знание посредством структури за обмен на информация и разглеждане на съществуващи и нови финансови инструменти,

—

да търсят начини за по-нататъшно стимулиране на публично-частни партньорства между промишлеността, академичната общност, неправителствените организации и здравеопазването, за да се насърчат научните изследвания на нови антибиотици, стратегиите за използване на наличните в момента антибиотици и методи за диагностика,

—

в съответствие с правната рамка относно разрешенията за пускане на пазара на лекарствени средства, да улесняват разработването на нови антибиотици, за които е налице конкретна медицинска необходимост и когато заявителят може да предостави само ограничени клинични данни по обективни причини, да използват изцяло допълнителните средства за оценяване на безопасността и ефикасността като използване на инструменти за предклинична оценка и анализи на фармакокинетични данни,

—

да определят необходимите регулаторни инструменти за улесняване на ранното одобрение на нови антибиотици, необходими за конкретни медицински нужди, като се предоставят постоянни научни консултации по линия на Европейската агенция по лекарствата и от компетентните национални органи, включително стратегии за адекватни последващи действия след предоставянето на разрешение с акцент върху безопасността, в т.ч. наблюдение на резистентността към антибиотиците,

—	да разгледат въпроса как да задържат на пазара ефикасните антибиотици,

—	да улесняват разработването на нови ефикасни антибиотици, като едновременно осигуряват профилактиката на свързани със здравните грижи инфекции и на други инфекции, както и разумното използване на съществуващи и нови лекарствени средства,

—	да гарантират, че всички действия са съгласувани по необходимия начин между различните заинтересовани страни от всички засегнати сектори, като здравеопазване, финанси, икономика, правна област и научни изследвания.

16. ПРИЗОВАВА КОМИСИЯТА:

—

в срок от 24 месеца да разработи комплексен план за действие с конкретни предложения относно насърчителните мерки за разработване на нови ефикасни антибиотици, включително начини за обезпечаване на разумното им използване; и да гарантира, че в тези предложения се отчита икономическото въздействие върху финансовата устойчивост на системите за здравеопазване,

—

да обмисли как да се използва опитът във връзка със съответните процедури от досегашното специфично законодателство на ЕС в областта на лекарствата за редки заболявания и лекарствата за педиатрична употреба, за да се насърчи разработването на нови антибиотици, необходими за конкретни медицински нужди,

—

да наблюдава и редовно да докладва на Съвета за нуждите на общественото здравеопазване от нови антибиотици, основани на появата на резистентност към антибиотици, характеристиките на нови резистентни патогени и нови антибиотични лекарствени средства и други методи за лечение и профилактика на инфекциозните заболявания, които са в процес на разработване, както и да предлага по целесъобразност по-нататъшни действия.

(1) ОВ L 34, 5.2.2002 г., стр. 13.

(2) 9637/08.

(3) ОВ C 151, 3.7.2009 г., стр. 1.

(4) http://whqlibdoc.who.int/hq/2004/WHO_EDM_PAR_2004.7.pdf

(5) http://www.nelm.nhs.uk/en/NeLM-Area/News/2009-September/17/ECDCEMEA-joint-technical-report-The-bacterial-challengetime-to-react/

12.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/12

Заключения на Съвета от 1 декември 2009 г. относно безопасни и ефикасни здравни услуги чрез електронно здравеопазване (eHealth)

2009/C 302/06

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

ПРИПОМНЯ, че член 152 от Договора постановява, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Общността се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве, както и че Общността насърчава сътрудничеството между държавите-членки в областите, посочени в този член, и при необходимост подкрепя техните действия. Всяко действие на общностно равнище е в пълно съответствие с отговорността на държавите-членки да организират и предоставят здравни услуги;

ПРИПОМНЯ, че една от целите на Здравната стратегия на Общността (2008—2013 г.) (1) е подпомагането на динамични здравни системи и стимулирането на новите технологии, като отчита, че новите технологии могат да подобрят профилактиката, диагностиката и лечението на заболяванията, да допринесат за безопасността на пациентите и да подобрят координацията на здравните системи, усвояването на ресурсите от страна на тези системи и тяхната устойчивост;

ПРИПОМНЯ, че на министерската конференция по електронно здравеопазване в Прага (2) представителите на държавите-членки на Европейския съюз приеха декларация (20 февруари 2009 г.), в която се изтъкват ползите от електронното здравеопазване за един по-сигурен и по-ефикасен сектор на здравеопазването, отправя се призив да се работи за изграждането на европейско пространство за електронно здравеопазване за европейските граждани и се поставя началото на процес на съгласуване на дейностите и управлението в областта на електронното здравеопазване;

ПРИПОМНЯ инициативите на Европейския съюз, свързани с електронното здравеопазване, в това число:

а)	„Електронно здравеопазване — да подобрим здравните услуги за европейските граждани: план за действие за европейско пространство за електронно здравеопазване“ (3);

б)	заключенията на Съвета относно електронното здравеопазване (4) от 27 май 2004 г.;

в)	съобщението на Комисията относно инициатива за водещи пазари в Европа (5), със специален акцент върху необходимостта да се преодолеят ограниченията на разпокъсания пазар и липсата на оперативна съвместимост на системите за електронно здравеопазване, за да се ускори развитието на пазара;

г)	препоръката на Комисията относно трансграничната оперативна съвместимост на системите за електронни здравни досиета (6);

д)	съобщението на Комисията относно телемедицината в полза на пациентите, системите на здравеопазването и обществото (7);

ПРИВЕТСТВА започналото неотдавна сътрудничество между редица държави-членки:

а)

в рамките на широкомащабния пилотен проект „еpSOS“ (8), насочен към развитие на трансграничната оперативна съвместимост на системите за електронни здравни досиета и за електронни медицински рецепти, както и в рамките на тематичната мрежа „Calliope“ (9), която цели разработването на пътна карта за оперативната съвместимост на електронното здравеопазване в Европа и постигането на необходимия консенсус за нейното прилагане;

б)	в рамките на протичащото сътрудничество в областта на стандартизацията на електронното здравеопазване в отговор на Мандат 403 на Европейската комисия относно електронното здравеопазване (10);

ПРИВЕТСТВА доклада на шведското председателство „Електронно здравеопазване за по-здрава Европа“ (11), представен на неофициалната среща на министрите на здравеопазването в Йонкьопинг на 6 и 7 юли 2009 г., който дава пример как целите на политиката в областта на здравеопазването могат да се постигнат посредством инвестиции в електронно здравеопазване;

ОТЧИТА значението на електронното здравеопазване като средство за повишаване на качеството и подобряване на безопасността на пациента, за модернизиране на националните системи на здравеопазване, за увеличаване на тяхната ефективност и превръщането им в по-достъпни за всички и по-добре приспособени да посрещнат индивидуалните потребности на пациентите, на здравните специалисти, както и предизвикателствата на едно застаряващо общество;

8.	ОТЧИТА необходимостта от по-активно политическо ръководство и интегриране на електронното здравеопазване в здравната политика, за да се разработят електронни здравни услуги въз основа на потребностите на обществото в областта на здравеопазването;

ПРИЗОВАВА държавите-членки да обмислят и осъществят инициативи, насочени към улесняване на въвеждането и използването на електронни здравни услуги, по-специално:

да се ангажират политически и стратегически с електронното здравеопазване като един от основните инструменти за подобряване на качеството на здравеопазването, неговата безопасност и достъпа до него:

а)	като включат електронното здравеопазване в контекста на програмите за реформа на здравния сектор и разгледат възможностите за създаване на конкретни финансови механизми за стимулиране на въвеждането му;

б)	като работят координирано за преодоляване на пречките пред въвеждането на електронни здравни услуги;

да изграждат доверие в електронните здравни услуги и нагласа у гражданите да ги приемат:

а)	като гарантират най-високи стандарти на безопасност на пациента, защита на личните данни и на личната неприкосновеност;

б)	като повишават осведомеността, доверието в електронните здравни услуги и създават нагласи за приемането им от страна на здравните органи, специалистите, пациентите и техните близки;

в)	като осигуряват адекватна оценка на потребностите и дейности за обучение както на пациентите, така и на здравните специалисти;

да внесат правна яснота и да осигурят защита на здравните данни:

а)	като разгледат действащите си разпоредби за лицензиране, акредитиране и регулиране на електронните здравни услуги и дадат препоръки за всякакви подобрения;

б)	като разгледат текущите практики за електронно идентифициране и разпознаване на здравните специалисти, които получават достъп до личните здравни данни и ги използват;

в)

като работят за преодоляване на препятствията от правен характер пред безопасния обмен на медицински данни отвъд националните граници при отчитане на необходимостта от защита на здравните данни и личната неприкосновеност на пациента, и следователно правото на пациента да даде съгласие за използване на медицинските му данни;

да решат техническите проблеми и да улеснят развитието на пазара:

а)	като гарантират, че целта за оперативна съвместимост на електронните здравни услуги се взема предвид в националните, регионалните и местните здравни стратегии и инвестиционни планове отвъд организационните ограничения и националните граници;

б)	като гарантират приемането и прилагането на общи медицински технологии и технически стандарти, по-специално за медицинските данни, които подлежат на обмен между държавите-членки;

в)	като използват обществени поръчки при пълно зачитане на действащото законодателство, за да насърчат въвеждането на оперативно съвместими електронни здравни услуги;

10.

ПРИЗОВАВА Комисията:

1.	да актуализира европейския план за действие в областта на електронното здравеопазване;

2.	да представи доклад за развитието на съществуващите политики и действия на ЕС по отношение на управлението на електронната идентификация в свързаните със здравеопазването области, за да се извлече полза от възможно единодействие;

3.	да организира оценяването, на подходящи интервали от време, на ползите за здравеопазването и икономическата ефективност от използването на различни електронни здравни услуги, като се основава на натрупаните знания на национално и на общностно равнище;

11.

ПРИЗОВАВА държавите-членки и Комисията:

да се възползват от политическия импулс, даден на проведените неофициални срещи на ниво държавни секретари и длъжностни лица от техния ранг, за да развият посредством най-ефикасния и подходящ механизъм на високо равнище, ръководен от държавите-членки, управлението, координирането и обединяването на текущите дейности в областта на електронното здравеопазване, заедно с Европейската комисия, с цел да придвижат напред въвеждането на електронното здравеопазване и действителното използване на оперативно съвместими електронни здравни услуги в рамките на националните здравни системи и между тях;

да гарантират, че основните цели на този механизъм са:

а)	да обедини и координира групите, проектите и институциите на равнище ЕС;

б)	да стимулира съответствието на електронното здравеопазване със здравните стратегии и потребностите на общностно и национално равнище посредством прякото участие на националните здравни органи;

в)	да разпространява научни доказателства за икономическата ефективност и социално-икономическите ползи от електронните здравни услуги, основани на научни изследвания на национално и общностно равнище;

г)	да докладва редовно за своята дейност на съответните заседания на Съвета;

да прилагат този механизъм по-специално в следните области:

а)	съвместна работа за справяне с общите проблеми и предизвикателства, свързани с извеждането на преден план на електронното здравеопазване, за да се постигнат целите на общественото здравеопазване;

б)	подпомагане на държавите-членки чрез разработване на пътна карта, включително подкрепа при вземането на решения и насоки за въвеждането на електронни здравни услуги, приемането им от страна на обществото и използването им;

в)	съвместна работа със заинтересованите страни, по-специално с пациентите и здравните специалисти, за да се гарантира, че инструментите и услугите на електронното здравеопазване отразяват клиничните потребности и общите цели на здравната система.

(1) Бяла книга — Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008—2013 г. (COM(2007) 630).

(2) http://www.ehealth2009.cz/Pages/108-Prague-Declaration.html

(3) COM(2004) 356.

(4) 9628/04.

(5) COM(2007) 860.

(6) COM(2008) 3282.

(7) COM(2008) 689.

(8) „Smart Open Services for European Patients“ — проект, съфинансиран от ЕО съгласно Програмата за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии (ППП ИКТ) към Програмата за конкурентоспособност и иновации: http://www.epsos.eu

(9) „Call for Interoperability“, финансиран от ЕО съгласно Програмата за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии (ППП ИКТ) към Програмата за конкурентоспособност и иновации: http://www.calliope-network.eu

(10) Мандат за стандарти на оперативната съвместимост на електронното здравеопазване: (M/403): http://www.ehealth-interop.nen.nl

(11) „Електронно здравеопазване за по-здрава Европа — възможности за по-добро използване на ресурсите на здравеопазването“ http://www.se2009.eu

12.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/15

Заключения на Съвета от 1 декември 2009 година относно алкохола и здравето

2009/C 302/07

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:

1. ПРИПОМНЯ

—	член 152 от Договора, който гласи, че всички институции на Общността осигуряват високо равнище на закрила на човешкото здраве при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Общността, както и че действията на Общността допълват националните политики,

—	Съобщението на Комисията относно здравната стратегия на Европейската общност (1),

—

Препоръката на Съвета относно консумацията на алкохол от млади хора (2), която прикани Комисията в сътрудничество с държавите-членки да използва пълноценно всички политики на Общността за разглеждането на въпросите, засегнати в препоръката, inter alia, разработването на национално и европейско равнище на цялостни политики за промоция на здраве, които да разглеждат въпроса с консумацията на алкохол,

—	заключенията на Съвета от 5 юни 2001 г. относно стратегия на Общността за намаляване на свързаните с алкохола вреди (3), изтъкнати отново в заключенията на Съвета през 2004 г.; (4),

—

подкрепата на Съвета (5) за Съобщението на Комисията относно стратегия на ЕС за подпомагане на държавите-членки при намаляването на свързаните с алкохола вреди (6), включително приоритетните области и действия в нея, както и поканата към Комисията да докладва редовно, считано от 2008 г., за напредъка на равнище ЕС и на национално равнище,

—

неколкократно заявеното становище на Съда на Европейските общности, че общественото здраве е на първо място сред интересите, закриляни от член 30 от Договора, и че в наложените от Договора рамки именно държавите-членки следва да решат какво равнище на закрила на здравето се стремят да осигурят чрез националните политики и законодателство (7),

—

Европейската харта на Световната здравна организация (СЗО) относно алкохола, приета от всички държави-членки на ЕС през 1995 г., и по-специално етичния принцип, че всички деца, юноши и млади хора имат правото да растат в среда, защитена от отрицателните последствия от консумацията на алкохол, и, доколкото това е възможно, от рекламата на алкохолни напитки,

—

извършената дейност под егидата на резолюцията на Световната здравна асамблея „Стратегии за намаляване употребата на алкохол във вредни количества“ (WHA61.4), в която се оправя искане към генералния директор на СЗО да изготви проект за световна стратегия за намаляване употребата на алкохол във вредни количества, който да бъде включен сред документите за 126-ото заседание на Изпълнителния съвет през януари 2010 г.,

2. ИЗТЪКВА ОТНОВО, че

—	държавите-членки носят основната отговорност за националните политики по отношение на алкохола, като чрез стратегията на ЕС относно алкохола Комисията може да подпомага и допълва националните политики в областта на общественото здравеопазване,

—	употребата на алкохол в опасни и вредни количества представлява третият по значимост рисков фактор в ЕС за влошено здравословно състояние и преждевременна смърт след тютюнопушенето и високото кръвно налягане (8),

—	много политики на Общността оказват потенциално положително или отрицателно въздействие върху здравето и благосъстоянието и е важно да се отчита въздействието върху здравето при вземането на решения във всички сектори на политиката,

3. ОТБЕЛЯЗВА, че

—

степента на свързаните с алкохола вреди, по-специално сред уязвимите групи, по пътищата и на работното място, остава все още висока в държавите-членки; по изчисления 15 % от пълнолетното население в ЕС редовно употребява алкохол във вредни количества; между пет и девет милиона деца от семейства в ЕС са неблагоприятно засегнати от алкохола, а употребата на алкохол в опасни и вредни количества е причина за близо 16 % от случаите на насилие и безотговорно отношение към деца; и приблизително 60 000 случая ежегодно на раждания на бебета с поднормено тегло се отдават на употребата на алкохол в опасни и вредни количества (9) (10),

—

въздействието от употребата на алкохол във вредни количества е по-голямо при по-младите възрастови групи и от двата пола. Консумацията на алкохол в опасни количества има отношение към над 10 % от смъртните случаи при жените и близо 25 % от смъртните случаи при мъжете на възраст между 15 и 29 години (11), като освен това упо требата на алкохол във вредни количества сред децата и юношите оказва отрицателно въздействие и върху обр азователните им постижения,

—	въпросите, свързани с алкохола, са от значение и за Общността поради трансграничния елемент и отрицателните последици както за икономическото и социалното развитие, така и за общественото здраве,

—	рекламата на алкохол, наред с влиянието на други значими фактори, като ролята на семейството и социалната среда, представлява фактор, който увеличава вероятността децата и юношите да започнат да употребяват алкохол или да консумират повече, ако вече употребяват алкохол (12),

—

алкохолът става по-достъпен в ЕС между 1996 г. и 2004 г. (13) и подходящо разработените национални политики за ценообразуване на алкохола, особено в съчетание с други превантивни мерки, могат да окажат въздействие върху равнищата на консумация на алкохол във вредни и опасни количества и произтичащите вреди, по-специално сред младите хора (14),

—	при дадено ниво на консумация на алкохол по-бедните групи население могат да претърпят несъразмерно по-голяма степен на свързани с алкохола вреди, което допринася за неравенство по отношение на здравето между отделните групи и до несъответствия в тази област между държавите-членки (15),

—

по-възрастните хора (над 60 години) са по-чувствителни към въздействието на алкохола във вредни количества в сравнение с останалите пълнолетни и свързаните с алкохол смъртни случаи сред по-възрастните хора са нараснали значително през последните десет години, като в някои случаи смъртността се е увеличила с повече от два пъти (16),

—	взаимовръзката между консумацията на алкохол във вредни количества и заразни болести (като ХИВ/СПИН, туберкулоза), както и майчиното здраве (17),

—	регионалната консултативна среща на СЗО в Европа (18) изтъкна огромното значение на „ресурсите за изпълнение на политики и на подходящото лечение за тези, които се нуждаят от такова“.

4. СЧИТА, че

—	стратегията на ЕС относно алкохола отчита съществуването на различни културни традиции, свързани с консумацията на алкохол, в отделните държави-членки, и във връзка с това приеманите мерки трябва да вземат предвид резултатите от националните оценки на въздействието (19),

—	има необходимост да се осигури подкрепа и консултации за децата, юношите и младите хора и/или семействата, засегнати от вредните последици от алкохола,

—	има необходимост възрастовата група над 60 години да се включи в съществуващите информационни системи в държавите-членки на ЕС и на равнище ЕС,

—	има необходимост да се изследват моделите на поведение сред жените и мъжете от различни възрастови групи, за да се съобразят по-добре мерките за предотвратяване консумацията на алкохол, с цел да се обърне подходящото внимание на различните видове рискове,

—

основаното на социални детерминанти неравенство по отношение на здравето е тясно свързано, наред с други фактори, с консумацията на алкохол както като причина, така и като следствие. Употребата на алкохол във вредни количества крие добре познат риск или е причина за определени заразни и незаразни болести, като оказва въздействие и върху здравето на работната сила,

5. ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

—

да прилагат добрите практики, представени в стратегията на ЕС относно алкохола, и да използват съществуващите данни за ефективни мерки за намаляване на свързаните с алкохола вреди, като вземат предвид определените пет приоритетни теми: предпазване на младите хора, децата и неродените деца; намаляване на смъртните случаи и нараняванията при пътнотранспортни произшествия, свързани с алкохола; предотвратяване на свързаните с алкохола вреди сред пълнолетните и намаляване на отрицателното въздействие на работното място; информиране, образоване и повишаване на осведомеността за въздействието от консумацията на алкохол във вредни и опасни количества; както и разработване и поддържане на обща база данни на равнище ЕС,

—

да насърчават прилагането на многосекторен подход и в координация с работата на равнище ЕС да усъвършенстват или да разработят, по целесъобразност, цялостни национални стратегии или планове за действие, съобразени с националните потребности, като до 2011 г. да докладват на Комисията за постиженията и резултатите,

—	да използват най-ефективните мерки, за да осигурят на национално равнище разпоредби и правоприлагане в областта на политиката по отношение на алкохола,

—

да обмислят ролята на политиката на ценообразуване, напр. разпоредби относно практиката „happy hour“, специални данъци върху смесените напитки и предложенията за безплатни напитки, особено в съчетание с други превантивни мерки, като ефективно средство от инструментариума за намаляване на свързаните с алкохола вреди и да оценят нейното въздействие,

—

да обърнат внимание на благосъстоянието на застаряващото население в ЕС, в т.ч. последиците на равнище ЕС от консумацията на алкохол във вредни количества за достойното остаряване в добро здраве, и да допринасят за повишаване на осведомеността сред здравни специалисти, непрофесионални болногледачи и възрастни граждани за потенциалното взаимодействие между алкохола и лекарствените продукти,

6. ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА

—

да запазят водещия характер на политиката по отношение на алкохола, основана на общественото здраве, до 2012 г., за да се поемат устойчиви и дългосрочни ангажименти за намаляване на свързаните с алкохола вреди на равнище ЕС, както и да обмислят приоритетите в следващата фаза от дейността на Комисията за подпомагане на държавите-членки при намаляването на свързаните с алкохола вреди в ЕС,

—	да усъвършенстват установяването, разпространението и наблюдението на ефективните мерки, насочени към свеждане до минимум на въздействието върху здравето и социалното въздействие от употребата на алкохол във вредни количества,

—	да усъвършенстват разработването и разпространението на примери, основани на налични данни, за превантивни програми за намаляване на вредите от консумацията на алкохол по време на бременност и при шофиране,

—	да признаят намаляването на неравенството по отношение на здравето за приоритет на политиката, както и необходимостта да се намали неравенството чрез социални действия и целеви действия за предотвратяване консумацията на алкохол, като се отчитат социалните детерминанти,

—

да ангажират представителите от сектора на алкохолните напитки да работят активно за прилагането на регулаторни мерки, така че продуктите им се произвеждат, разпространяват и рекламират отговорно, като по този начин се спомогне за намаляване на свързаните с алкохола вреди. Освен това да обмислят как да се подобри изпълнението на националните разпоредби и тези на ЕС относно рекламирането на алкохол, за да се предпазят ефективно децата и юношите, доколкото е възможно, от излагането на реклама на алкохол,

—	да гарантират, че, където са налични, саморегулаторните стандарти и кодекси се разработват, прилагат и наблюдават в сътрудничество с органите за промоция на здраве,

—	да включат в съществуващите информационни системи научни данни за консумацията на алкохол и за причинените вреди от консумацията във вредни количества във възрастовата група над 60 години,

—	да увеличат научните изследвания относно връзките между консумацията на алкохол във вредни количества и инфекциозните болести като ХИВ/СПИН и туберкулоза,

—	да разработват и прилагат процедури за ранно установяване и здравно-образователни действия в първичната здравна помощ и здравните грижи за възрастни, както и в здравните кабинети в училищата,

—	да насърчават инициативи за повишаване на осведомеността относно въздействието от употребата на алкохол във вредни количества върху здравето и социалното благосъстояние като част от цялостен подход, предвиден в концепцията за промоция на здраве в училище,

—	да обмислят най-добрите начини за информиране и образоване на потребителите, в т.ч. изследвания за това по какъв начин етикетите върху алкохола могат да спомогнат за оценка на консумацията от страна на потребителите или за информирането им относно рисковете за здравето,

—	да вземат предвид настоящите заключения, когато се разработва и подпомага изпълнението на стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море,

7. ПРИКАНВА КОМИСИЯТА

—	да продължи да осигурява твърда подкрепа на държавите-членки при разработването на цялостни, ефективни и устойчиви национални политики по отношение на алкохола,

—	да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че целта за намаляването на здравословните и социалните вреди от консумацията на алкохол се отчита при формулирането и изпълнението на всички политики и действия на Общността в тази област,

—

да обмисли, когато е подходящо, допълнителни мерки за предпазване на децата, юношите и младите хора от свързаните с алкохола вреди, по-специално за намаляване на консумацията сред непълнолетни, за намаляване на „алкохолните ексцесии“, на излагането на реклама на алкохол и на вредите за децата, израстващи в семейства с алкохолни проблеми,

—	в сътрудничество с държавите-членки да разшири познанията за настоящите трансгранични проблеми в ЕС, причинени от незаконна търговия, трансгранична реклама и различия в цените на дребно на алкохолните напитки,

—	да разшири познанията за въздействието на алкохола на работното място и по какъв начин да се разглежда упо требата на алкохол във вредни количества в по-широката рамка на превенция на нараняванията, профилактика на болестите и промоция на здраве,

—	най-късно през 2012 г. да докладва на Съвета за напредъка и резултатите от дейността на Комисията и за действията, докладвани от държавите-членки,

—	да определи приоритети за следващата фаза от дейността на Комисията в областта на алкохола и здравето след приключването на настоящата стратегия през 2012 г.

(1) 8756/00.

(2) Препоръка 2001/458/ЕО на Съвета от 5 юни 2001 г. относно консумацията на алкохол от млади хора, по-специално от деца и юноши, (ОВ L 161, 16.6.2001 г., стр. 38).

(3) Заключения на Съвета от 5 юни 2001 г. относно стратегия на Общността за намаляване на свързаните с алкохола вреди (ОВ C 175, 20.6.2001 г., стр. 1).

(4) Заключения на Съвета от 1—2 юни 2004 г. относно алкохола и младите хора (док. 9881/04).

(5) Заключения на Съвета относно стратегия на ЕС за намаляване на свързаните с алкохола вреди, 30 ноември—1 декември 2006 г. (док. 16165/06).

(6) Съобщение на Комисията от 24 октомври 2006 г. (док. 14851/06).

(7) дело Franzen (C-189/95), дело Heinonen (C-394/97), дело Gourmet (C-405/98), дело Catalonia (съединени дела C-1/90 и C-179/90), дело Loi Evin (C-262/02 и C-429/02).

(8) Регионален офис на СЗО за Европа, Alcohol in Europе, 2006.

(9) Alcohol in Europe: A public health perspective, Institute of Alcohol Studies, UK, 2006, въз основа на WHO Global Burden of Disease Study, Rehm et al, 2004. и 2005.

(10) Стратегия на ЕС относно алкохола, Европейска комисия, 2006.

(11) Стратегия на ЕС относно алкохола, Европейска комисия, 2006, и оценка на въздействието ѝ.

(12) Научно становище на научната група към Европейския форум по алкохол и здраве, 2009, и Impact of Alcohol Advertising and Media Exposure on Adolescent Alcohol Use:

A Systematic Review of Longitudinal Studies, 2009.

(13) Източник: Евростат, специални изчисления Rabinovich L et.al.

(14) Rabinovich L et al., The affordability of alcoholic beverages in the EU: understanding the link between alcohol affordability, consumption and harms, 2009.

(15) Комисия на СЗО за социалните детерминанти и алкохола: Equity and Social Determinants, справка на СЗО за Световната среща на експерти по алкохола, здравето и социалното развитие, 23 септември 2009 г., http://www.who.int/social_determinants/final_report/en/index.html

(16) Mats H et al., Alcohol consumption among elderly European Union citizens, 2009.

(17) J Rehm et al., Alcohol, Social Development and Infectious Disease, 2009.

(18) Регионална консултативна среща на СЗО в Копенхаген, 20—23 април 2009 г., http://www.who.int/substance_abuse/activities/globalstrategy/en/index.html

(19) Съобщение на Комисията от 24 октомври 2006 г. (14851/06, стр. 4).

ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2009.302.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 302

Издание на български език	Информация и известия	Година 52 12 декември 2009 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Известия
	ИЗВЕСТИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Комисия
2009/C 302/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5684 — BNP Paribas Assurance/Fortis Insurance International/UBI Assicurazioni) ( 1 )	1

2009/C 302/02	Обяснителни бележки към Комбинираната номенклатура на Европейските общности	2

	V Обявления
	ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ
	Комисия
2009/C 302/11	Предварително уведомление за концентрация (Дело COMP/M.5731 — AXA LBO FUND IV/Home Shopping Europe) — Дело кандидат за опростена процедура ( 1 )	22

2208 30 41 и 2208 30 49	„Blended“малцово уиски, в съдове с вместимост
	Шотландското „blended“ малцово уиски се произвежда чрез смесване („blending“) на два или повече видове шотландско „single“ малцово уиски, които са дестилирани/получени в различни дестилерии.
2208 30 61 и 2208 30 69	„Single“зърнено уиски и„blended“зърнено уиски, в съдове с вместимост
	Шотландското „single“ зърнено уиски e дестилат, различен от шотландско „single“ малцово уиски или шотландско „blended“ малцово уиски, който е произведен само в една дестилерия чрез дестилиране на ферментирала мъст от малцуван ечемик със или без цели зърна от други житни растения (предимно от пшеница или царевица). Шотландското „blended“ зърнено уиски се произвежда чрез смесване („blending“) на два или повече видове шотландско „single“ зърнено уиски, които са дестилирани/получени в различни дестилерии.

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,4757
JPY	японска йена	131,13
DKK	датска крона	7,4420
GBP	лира стерлинг	0,90515
SEK	шведска крона	10,4490
CHF	швейцарски франк	1,5125
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	8,4435
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,727
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	273,12
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7068
PLN	полска злота	4,1457
RON	румънска лея	4,2568
TRY	турска лира	2,2058
AUD	австралийски долар	1,6076
CAD	канадски долар	1,5481
HKD	хонконгски долар	11,4373
NZD	новозеландски долар	2,0274
SGD	сингапурски долар	2,0495
KRW	южнокорейски вон	1 718,14
ZAR	южноафрикански ранд	11,0255
CNY	китайски юан рен-мин-би	10,0755
HRK	хърватска куна	7,2810
IDR	индонезийска рупия	13 936,05
MYR	малайзийски рингит	5,0166
PHP	филипинско песо	68,082
RUB	руска рубла	44,3730
THB	тайландски бат	48,868
BRL	бразилски реал	2,5846
MXN	мексиканско песо	19,0144
INR	индийска рупия	68,7100

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съвет
2009/C 302/03	Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 26 ноември 2009 г. относно развитие на ролята на образованието в рамките на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието	3

2009/C 302/04	Заключения на Съвета от 26 ноември 2009 година относно професионалното развитие на учителите и училищните ръководители	6

2009/C 302/05	Заключения на Съвета от 1 декември 2009 година за иновативни насърчителни мерки за ефикасни антибиотици	10

2009/C 302/06	Заключения на Съвета от 1 декември 2009 г. относно безопасни и ефикасни здравни услуги чрез електронно здравеопазване (eHealth)	12

2009/C 302/07	Заключения на Съвета от 1 декември 2009 година относно алкохола и здравето	15

	Комисия
2009/C 302/08	Обменен курс на еврото	19

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2009/C 302/09	Съобщение на Комисията съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Задължения за предоставяне на обществена услуга във връзка с редовни въздушни линии ( 1 )	20

2009/C 302/10	Съобщение на Комисията съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността — Задължения за обществена услуга във връзка с редовни въздушни линии ( 1 )	21


2009/C 302/12	Съобщение за читателите (Вж. вътрешната задна корица)	s3

2208 30 30	„Single“малцово уиски
	Шотландското „single“ малцово уиски е дестилат, който е произведен в казани само в една дестилерия чрез дестилация на ферментирала мъст единствено от малцуван ечемик.