В тази публикация става дума за самонараняване, четете на своя отговорност.

Когато във форум за подкрепа те попитат „На теб какъв точно ти е основния проблем?“, разбираш, че отново си останал сам с проблемите си и не си заслужава да търсиш на кого да ги споделиш. Бих искал да мога да кажа кое ми е основния пролем. Но не мога, те се редуват един през друг кой да бъде основен. Не знам дали един води до друг или се появяват самостоятелно. Но има ли значение?

Да си призная, дори не съм разбрал кога това е станало проблем. Винаги съм го правел, от дете, и не си спомням дали съм започнал около момента, когато започнаха да ме насилват или преди това. За съжаление, на български звучи грозно, но нямам друг начин да го опиша. Говоря за чесане. На разни места по кожата, където не ме сърби. Чесане до степен, в която кожата е наранена и има кръв. И когато кожата се опита да зарастне, аз я разранявам отново. А тя вече така или иначе започва да сърби и да изпитваш неистово желание да чешеш отново. Другото, което правя е, когато съм под душа, да пускам много силна струя, с много гореща вода на разранената кожа. Това дава някаква болка, примесена едновременно с удоволстие, от която ми прималява. Или болката ми носи такова удоволствие? Не мога да кажа. Някакъв вид удовлетворение, задоволяване, което не мога да определя. Винаги съм имал някъде по себе си такава рана. Но обикновено са били не повече от 4-5, и са били на скрити места. Въобще не съм разбрал кога в последните месеци това е превзело огромна част от тялото ми и че пръстите ми постоянно са накъде по кожата ми. Да, забелязвам често петна с кръв по дрехите, но като че ли успявах да ги игнорирам досега. И когато в събота се зачудих за къс ръкав, защото беше топло и облякох една тениска, ми стана лошо. Защото съм излязъл далеч извън границите на скритите места по тялото. И сега разбирам защо няколко дни преди това Водолея ми каза, че може би все пак не е зле да проваме отново с психолог. Той ненавижда подобни специалисти. За да ми го каже, това, което вижда, явно сериозно го е стреснало.

Ще се опитам да спра. Със специалист или не, още не съм решил. И понеже опитвам от вчера, сега разбирам колко голямо успокоение всъщност съм намирал в това разраняване на кожата. Защото от вчера насам едва си удържам ръцете, защото ми се искаше да стоя вързан почти през цялото време и имах чувството, че кожата ми изгаря от нужда пак да мина през нея с пръстите си. А никога не съм мислел, че нещо толкова идиотско, може да има такова голямо значение. И просто много ми се искаше да мога да го кажа на някого. Но явно е най-добре да го запазя за себе си. И за този блог.

Ив

Казах му, че не трябва да остава да спи тук. Не беше спал тук от месеци. Въпреки, че все пак се виждахме понякога за малко, като че ли се бяхме разделили. Михал и аз. Не се чувахме всеки ден, не си пишехме всеки ден като преди, не знаех какъв му е планът за деня и с кой смята да се вижда, не знаех всеки ден кога и как се е чувствал. И той не знаеше. И си мислех, че градим бавно някакъв не чак толкова неприятен и сърцераздирателен край. Но просто не трябваше да му позволявам да спи вкъщи при първата възможност. Защото…

Всъщност не знам дали точно снощното преспиване като че ли събуди пак всичко. Беше една секс играчка, заради която той специално намери място, различно от моя дом, на което да прекараме малко повече време заедно. И се предполагаше да се разгори някаква луда страст и горещ секс помежду ни. Не се случи. В опитите да разберем как да употребим играчката най-сполучливо, ни стана смешно. И на него, и на мен. Смяхме се много, с глас, взимайки на подбив неспособността и на двамата да бъдем кой знае колко инициативни, и водещи в секса. Вероятно, от гледна точка на това какво беше замислил той, беше пълен провал. Но иначе беше толкова хубаво… Защото ние никога не сме били заедно заради някакъв изпепеляващ секс. А заради усещането. За топлина, за нежност, за разбиране. Заради пълното отпускане. Заради искрения му смях. Всяко поредно, неподходящо мое или негово движение, което не можа да предизвика кой знае какво сексуално удоволствие у никой от нас, беше съпроводено със щастие, което дори не знам как да опиша. Не знам как да разкажа по-ясно колко му отиваше да се хили така идиотски, както навремето правеха моите съученици тийнейджъри, забавлявайки се на някоя глупост. И както може би твърде рядко правех аз.

Но да, ако всичко започна отново с онази играчка, снощният му престой вкъщи беше това, което окончателно събуди всичко. И пак не заради някакъв невероятен секс, който сме правили. А заради часовете, в които спя до него. Не че съм забравил как сме прекравали преди по цяла нощ на едно легло. Но не беше се случвало толкова отдавна… Той се завива с чаршафа понякога през глава, въпреки, че често спи чисто гол. И всеки път, когато някой от двама ни се завърти и между нас се събере плата на чаршафа, той бърза да го издърпа. За да не остават прегради между нас, за да се докосваме. Когато сме с лице един към друг, увива и двата си крака около един от моите. Когато се обърна с гръб, се навира в мен и диша във врата ми. Когато е по гръб, ръката ми е на корема му и от време на време я местя надолу към слабините му, докато той съвсем леко се разтрепери. Почти през цялото време сме навряни и двамата само от едната страна на леглото. И колко много усещания попиват по върха на пръстите ми… Сигурно всички двойки спят така. Знам, че всички двойки спят така, с разни техни си привички, ритуали, начини на докосване. Аз и Водолея имаме своите такива. И ми харесва да спя до Водолея. До него винаги се чуваствам защитен, закрилян. Но до Михал… Не знам какво е това усещане. Не знам как всеки малък допир се рисува толкова навътре в съзнанието ми, че не мога да дишам, когато по-късно през деня се сещам за това.

– Искам пак да се виждаме по-често.
Това беше молбата му днес, преди да си тръгне. Не знам дали усеща същото, докато спи до мен. Но очите му бяха толкова пълни и явно толкова се беше сдържал, че когато мигна, по двете му бузи се стекоха две малки рекички.

От няколко месеца успешно се разделяме. Намалихме срещите, намалихме комуникацията. Най-вероятно той е бил и с други. И така си мислех, че успешно се разделяме. Не, изобщо не е успешно. Защото на неговата молба аз му казах, че ще направя всичко възможно. И не го излъгах. Защото въобще не сме се разделяли. Престрували сме се, че го правим, докато никой от нас не го е искал. Защото толкова много искам да съм с него, че изобщо не искам да знам кой ще бъде наранен накрая. И ще направя всичко възможно, докато все още можем и искаме.

п.п. Отново едни доста опасни мисли влизат в ума ми. Засега само си представям и чакам някой мой демон да дойде и да убие всичко, преди да добия смелост дори да кажа на глас какво ми се иска.

02.08.2021
Ив