9. zakonodajno obdobje Iskra MIHAYLOVA

Във вторник подкрепих съгласуваните със Съвета планове на вече преразгледаната Директива относно енергийните характеристики на сградите, част от пакета „Подготвени за цел 55“. От 15 декември 2021 г. активно работя и участвам в дебатите по основните промени.
След 2030 г. всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии, а новите сгради, които се ползват от публични органи или са тяхна собственост, следва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г. Според новата директива, като прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики, до 2030 г. държавите членки следва да санират 16% от нежилищните сгради, които са с най-лоши характеристики, а до 2033 г. – 26% от сградите с най-лоши характеристики. Ако е технически и икономически удачно, до 2030 г. държавите членки ще трябва постепенно да разположат слънчеви инсталации в обществени и нежилищни сгради, в зависимост от техния размер, и във всички нови жилищни сгради.
От новите правила могат да бъдат изключени селскостопанските сгради и сградите, които са част от културното наследство. Държавите от ЕС могат да решат да изключат и защитени сгради със специална архитектурна или историческа стойност, както и временни сгради, църкви и места за поклонение. Приетите промени налагат редица бъдещи законодателни изменения и мерки, които държавите членки ще трябва да въведат.

Подкрепих резолюцията относно сегрегацията и дискриминацията на ромските деца в образованието, защото считам, че е необходимо да се осигурят подходящи политики и финансиране, за да се гарантират равни и безплатни възможности за образование на всички деца.
Изразявам убеждение, че държавите членки следва да увеличат усилията си за премахване на структурната и системната дискриминация, включително в областта на образованието. Участието на ромските деца в образованието от ранна детска възраст оказва положително въздействие върху тяхното развитие.
Подкрепям позицията, че държавите членки следва ефективно да използват финансовите ресурси, предоставени по линия на различни национални финансови инструменти и финансови такива на ЕС, включително „Еразъм +“, Европейския социален фонд плюс, Европейския фонд за регионално развитие и Механизма за възстановяване и устойчивост, с цел укрепване на образователната инфраструктура и услуги, което също би допринесло ромските деца да имат достъп до качествено и приобщаващо образование.

Гласувах по трите ключови законодателни акта на Европейския съюз, които са част от пакета „Подготвени за цел 55 през 2030 г.“, като същевременно съм докладчик в сянка по становището относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Социален фонд за климата.
Основната цел на Социалния фонд за климата е да се подпомогнат най-засегнатите от енергийната бедност и тези, които нямат възможност да пътуват заради ниските си доходи. Социалният фонд за климата следва да подкрепя:
• временни преки мерки за подпомагане на доходите (като напр. намаляване на енергийните данъци и такси) за справяне с поскъпването на автомобилния транспорт и отоплителните горива;
• инвестиране в саниране на сгради, енергия от възобновяеми източници и преминаване от личен към обществен транспорт, съвместно ползване на автомобили и използване на активни видове транспорт, като например колоездене. Мерките могат да включват фискални стимули, ваучери, субсидии или заеми с нулева лихва.