●Привлекателен и предвидим агрохранителен сектор, в който доходите позволяват на земеделските стопани да процъфтяват 15 , който привлича бъдещите поколения, които ще продължат да произвеждат храни, достъпни за всички и отговарящи на изискванията на потребителите; където са налице благоприятни условия, позволяващи на сектора да мобилизира своя предприемачески потенциал, подкрепен от различни източници на доходи и умения, и да се възползва от възможностите на иновациите, технологиите и екологичния преход; където екосистемните услуги, полезни за околната среда, водата, почвата или качеството на въздуха, като например в растящия сектор на биологичното производство, се възнаграждават адекватно; където справедливо функциониращата верига на доставки на храни гарантира, че тежестта и разходите за прехода се поделят справедливо по веригата.

●Агрохранителен сектор, който е конкурентоспособен и устойчив в условията на нарастваща световна конкуренция и сътресения. Това зависи от способността на ЕС да диверсифицира търговските си отношения, като създава нови възможности за износ за сектора и намалява критичните зависимости; когато рамката и глобалните действия дават възможност на земеделските стопани да се конкурират при еднакви условия в световен мащаб, облекчават тежестта на бюрокрацията у дома и повишават устойчивостта на сектора, за да може не само да издържа и да се възстановява от сътресения, но и да се адаптира и трансформира. ЕС продължава да допринася за световната продоволствена сигурност и да изпълнява ролята си за изграждане на партньорства в целия свят.

●Устойчив на бъдещето агрохранителен сектор, който функционира в рамките на възможностите на планетата, където селското стопанство и хранителната промишленост допринасят заедно за постигането на целите на ЕС в областта на климата, като същевременно опазват почвите здрави, а водата и въздуха — чисти, и съхраняват и възстановяват биологичното разнообразие в Европа. Заинтересованите страни по веригата на доставки на храни дават съвместен принос за постигането на тези резултати и споделят рисковете от прехода. Всички сегменти на агрохранителната система са много по-добре подготвени да устояват на последиците от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването, да използват природните ресурси по устойчив и ефективен начин и да функционират в съответствие с подхода „Едно здраве“.

●Агрохранителен сектор, който цени храните, насърчава справедливи условия на труд и живот и динамични и добре свързани селски и крайбрежни райони, включително най-отдалечените региони; където селските райони дават възможност на своите жители да останат; където връзката между храната, територията, сезонността, културите и традициите се цени като неразделна част от европейския начин на живот; където ЕС продължава да бъде световен лидер в иновациите и безопасността на храните, а храните са достъпни за гражданите; където психичното здраве не е табу, а част от системата за социално подпомагане на земеделските стопани и работниците; където условията на живот и труд привличат повече жени и млади хора в професията и гарантират защитата на правата на работниците в земеделските стопанства и по веригата за създаване на стойност в областта на храните.

Преди повече от 60 години ЕС се ангажира да осигури справедлив жизнен стандарт на селскостопанската общност, както е установено в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Този ангажимент е също толкова актуален днес, колкото и тогава. Като цяло общият селскостопански доход на работник все още е значително по-нисък от средните заплати в цялата икономика (60 % от средните заплати през 2023 г.) 16 , въпреки положените усилия.

Земеделските стопани не искат да зависят от публична подкрепа, но нестабилният характер на тази професия и дисбалансите на пазара често налагат това. При определянето на различните мерки за постигане на справедлив жизнен стандарт трябва да използваме всички източници на доходи: пазарни приходи, публична подкрепа, както и диверсифицирани и нови източници на допълнителни доходи.

Справедлива верига на хранителните доставки

На първо място, земеделските стопани трябва да получават по-добри приходи от пазара, които да им позволяват да правят необходимите инвестиции, за да подготвят своите земеделски стопанства за бъдещето и да ги направят по-издръжливи. Предпоставка за това е да се коригират настоящите дисбаланси във веригата на доставките на храни, където несправедливото разпределение на приходите, рисковете и тежестта на разходите често засягат непропорционално първичните производители. Практики, при които земеделските стопани систематично биват принуждавани да продават под себестойността, няма да бъдат толерирани.

Вече бяха предприети първите стъпки за възстановяване на баланса на позициите и за улесняване на доброто прилагане на правилата за борба с нелоялните търговски практики с предложенията, приети от Комисията на 9 декември 2024 г. 17 Те ще укрепят позицията на производителите при воденето на преговори и сключването на договори и ще защитят по-добре земеделските стопани от нелоялни търговски практики.

Освен това няколко държави членки прибягнаха до национални правила, чиято цел е да отговорят на предизвикателството, свързано с производството под себестойността, което обаче може да доведе до различни подходи в рамките на единния пазар. Като част от оценката на действащите правила нелоялните търговски практики ще бъдат допълнително проучени, като ще бъде направен и преглед на националните разпоредби, както беше препоръчано от стратегическия диалог. Въз основа на това Комисията ще предложи допълнителни инициативи, по-специално преразглеждането на Директивата относно НТП, за да се разгледа принципът, че земеделските стопани не следва да бъдат принуждавани систематично да продават своите продукти под производствените разходи, както и преразглеждането на Регламента за ООП в контекста на предложенията за ОСП за периода след 2027 г.

Същевременно, както беше предложено от стратегическия диалог, позицията на земеделските стопани във веригата за създаване на стойност трябва да бъде засилена, като те бъдат насърчавани да се присъединяват към кооперации и/или сдружения с цел намаляване на разходите, повишаване на ефективността и подобряване на цените от пазара. ОСП вече подкрепя земеделските стопани в това отношение.

Освен това ключов елемент за стимулиране на доверието и справедливостта е прозрачността на формирането на разходите и маржовете и на споделянето им по веригата на доставки на храни. Комисията ще подобри допълнително прозрачността по веригата на доставки на храни, включително чрез новата Обсерватория на ЕС за агрохранителната верига (AFCO), която ще разработи и публикува показатели, свързани с ценообразуването във веригата за доставки на храни, за да направлява по-нататъшните действия. Тези инструменти следва също така да подкрепят дългосрочната конкурентоспособност на МСП в хранителната и питейна промишленост, които бяха особено засегнати от неотдавнашната инфлация.

По-справедлива и по-добре насочена публична подкрепа

За да се гарантира, че селското стопанство ще продължи да е привлекателно за бъдещите поколения земеделски стопани в целия ЕС, публичната подкрепа чрез ОСП остава жизненоважна за подпомагане на доходите на земеделските стопани. Директните плащания по ОСП все още играят решаваща роля за подпомагането и стабилизирането на доходите от селскостопанска дейност на равнище земеделско стопанство, като през 2020 г. те представляват средно 23 % от доходите на земеделските стопанства 18 .

Бъдещата ОСП, като част от бъдещите предложения за МФР, ще бъде по-опростена и по-добре насочена в подкрепа на амбициозна и ориентирана към бъдещето селскостопанска политика на ЕС. Тя ще определи по-ясен баланс между регулаторните политики и политиките, основани на стимули, които засягат земеделските стопани.

Освен това Комисията признава, че обществената представа за ОСП е повлияна от възприятията за липса на справедливост при разпределението на плащанията в някои територии.

Ето защо по принцип бъдещото подпомагане по линия на ОСП ще бъде насочено повече към земеделските стопани, които участват активно в производството на храни, към икономическата жизнеспособност на земеделските стопанства и опазването на околната среда. В подхода следва да се разгледа и отдаването на приоритет на производството на селскостопански продукти, които са от съществено значение за стратегическата автономност и устойчивост на ЕС.

Малките и средните земеделски стопани формират социалната структура на селските райони, като опазват природата и поминъка. Те следва да работят при условия, които им позволяват да извършват селскостопанска дейност без прекомерна административна тежест. Предвид техния мащаб Комисията ще обмисли да разшири използването на опростени инструменти за подпомагане на доходите с рационализирана система от условия и контрол, и да ги направи по-привлекателни.

Подпомагането следва да бъде допълнително насочено към онези земеделски стопани, които най-много се нуждаят от него, като се обърне специално внимание на земеделските стопани в райони с природни ограничения, младите и новите земеделски стопани и смесените стопанства.

Ще бъде обмислено засиленото използване на мерки като прогресивно намаляване и определяне на горна граница, като се вземат предвид различните структурни и секторни реалности в държавите членки. Всички земеделски стопани следва да продължат да се ползват от инструменти като плащания за екосистемни услуги, които ще бъдат рационализирани и опростени, както и от инвестиционна подкрепа и инструменти за управление на кризи и рискове.

Въз основа на опита от настоящите стратегически планове по ОСП е необходимо допълнително рационализиране на начина на прилагане на политиката на ОСП. Настоящата усложнена обстановка изисква по-стратегически подход.

Бъдещата ОСП за периода след 2027 г. ще разчита на основни цели на политиката и целеви изисквания на политиката, като същевременно ще възложи на държавите членки допълнителна отговорност и отчетност за начина, по който те постигат тези цели.

Гъвкавостта ще бъде разширена, така че да обхване земеделските стопани, като им се предостави допълнителна активна роля при разработването на земеделски практики, по-добре съобразени с техните стопанства и контекст.  Настоящата система на обвързаност с условия ще бъде опростена. Земеделските стопани отговориха положително на въвеждането на екосхеми, които ги поощряват за предоставянето на екосистемни услуги, надхвърлящи задължителните изисквания. Комисията ще пренасочи бъдещата ОСП от условия към стимули.

Използване на възможностите на иновациите, които носят ползи

Земеделските стопани са новатори и предприемачи по природа. Младите земеделски стопани искат да бъдат движещата сила на иновациите. От неутралната по отношение на климата и природосъобразна икономика възникват нови възможности за допълнителни източници на доходи за земеделските стопани, както и за рибарите.

За други иновациите предлагат нови и вълнуващи възможности. Например биоикономиката и кръговостта предлагат значителен потенциал за селското и горското стопанство и цялата продоволствена система, както и за намаляване на нашите критични зависимости. Новата стратегия за биоикономиката, която ще бъде представена до края на 2025 г., ще има за цел да осигури на Европейския съюз позицията на световен лидер на бързо разрастващия се пазар на биоикономиката. Трябва да ускорим пускането на пазара на биотехнологични и кръгови решения, да увеличим мащаба на революционните биотехнологии, да оползотворим нововъзникващите пазарни възможности и да преодолеем недостига на инвестиции. Това ще бъде от особена полза за селскостопанската общност, която ще получи възможност за диверсификация на потоците от стойност, оползотворяване на селскостопанските остатъци, укрепване на ролята на първичните производители във веригата за създаване на стойност и разкриване на нови работни места в селските райони. Комисията ще работи с международни партньори, по-специално чрез Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), за да набележи заедно устойчиви начини за мобилизиране на потенциала на биоикономиката за земеделските стопани не само в Европа, но и в световен мащаб.

Пример:

Цифровизацията (включително ИИ), научните изследвания и иновативните агротехнологии имат потенциал да променят коренно селското стопанство и да намалят разходите в земеделските стопанства, като по този начин допринасят за по-добри доходи.

●Платформите за електронна търговия, цифровите инструменти за маркетинг и онлайн пазарите могат да помогнат на земеделските стопани и други участници в агрохранителната система да достигнат до по-широка клиентска база и да диверсифицират своите потоци от приходи.

●Прецизното земеделие и основаните на данни решения могат да увеличат рентабилността чрез оптимизиране на входящите ресурси.

●100-те живи лаборатории на „Пакт за почвите за Европа“ — мисията за научни изследвания и иновации на „Хоризонт Европа“, са безпрецедентен ресурс, който може да подпомогне земеделските стопани да подобрят почвите си в контекста на високите цени на суровините за торове и недостига на вода и други екстремни явления като наводненията.

Създаване на амбициозна инвестиционна програма

Една издръжлива и устойчива агрохранителна система изисква значителни инвестиции и следователно решителни действия за финансиране и намаляване на рисковете, свързани с прехода към устойчивост. Селскостопанският сектор е изправен пред значителен недостиг на финансиране, оценен на 62 милиарда евро (за 2022 г.), което значително надвишава цифрата за 2017 г. 20 Получаването на заем от банка, финансови институции или частен инвеститор обаче е трудно, особено за младите земеделски стопани. Това е следствие от относително малкия размер на стопанствата, ниската или скромна възвръщаемост на инвестициите, силно променливата рентабилност и рисковете, непредвидимите обеми на производството поради въздействието на климата и времето и излагането на нестабилни (световни) стокови пазари.

ОСП ще продължи да финансира инвестиции за насърчаване на конкурентоспособността, устойчивостта и издръжливостта на селскостопанския сектор. Това включва често относително малки инвестиции на равнище земеделско стопанство, както и публична и частна инфраструктура, необходима за модернизацията на отрасъла. Съществуващите инструменти могат да се подсилват взаимно само ако се използват по-интелигентно в бъдеще.

Комисията ще работи за ефективно използване на публичното финансиране и инвестиции и за ливъридж и намаляване на риска за частния капитал, като си сътрудничи тясно с институционални инвеститори като групата на Европейската инвестиционна банка (EIBG), както и с банковия сектор.

Във връзка с това Комисията ще проучи възможностите за създаване на схеми за застраховане срещу риск за първичните производители, както и публично-частни партньорства за привличане на инвестиции за МСП в отрасъла на селското стопанство и храните с цел ускоряване на трансформацията на агрохранителната верига.

Насърчаване на предприемачеството: нова стратегия за обновяване на поколенията

Бъдещето на продоволствената независимост в Европа през 2040 г. зависи от днешните млади и нови земеделски стопани.

Една от предпоставките за повишаване на привлекателността на селскостопанския сектор е преодоляването на основните пречки пред обновяването на поколенията, по-специално достъпа до земя, инвестиции, умения и др. „Правото на оставане“ може да се прилага при установяването на млади земеделски стопани, които желаят да останат и да работят на своите земи.

Тази отговорност обаче не може да се носи единствено от ОСП. Стимулирането на истинско обновяване на поколенията изисква подход, ангажиращ цялото общество, и комбинация от политики в различни области, много от които са от национална и регионална компетентност.

Комисията ще ръководи работата по стратегията за обновяване на поколенията, която ще бъде представена през 2025 г., в тясно сътрудничество с държавите членки, Европейския парламент и основните заинтересовани страни. Тази стратегия ще осигури препоръки за политическия отговор и необходимите мерки както на равнището на ЕС, така и на национално/регионално равнище.

Ограничената наличност на плодородни земи в контекста на нарастващата конкуренция за тяхното използване и последиците от изменението на климата поставят селскостопанската общност, и по-специално новите участници в сектора, в затруднено положение. Поземлената политика обхваща много аспекти, главно в рамките на националните области на компетентност. При тази работа следва да се вземат предвид условията за поземлена мобилност и прехвърляне, както и принципите за смекчаване на последиците от усвояването на земя, въз основа на добрите примери от няколко държави членки в схемите за поземлена мобилност. Също толкова важна е прозрачността при териториалното устройствено планиране и закупуването на земя. Държавите членки имат потенциал да разработят силни лостове в своя национален инструментариум, които биха могли да улеснят обновяването на поколенията, включително чрез пенсионни схеми и данъчни стимули.

В отговор на искането на Европейския парламент и в съответствие с препоръката от стратегическия диалог, Европейската комисия ще работи за създаването на обсерватория на ЕС за земеделските земи 21 . Ще подобрим прозрачността и сътрудничеството в области като сделките със земя и прехвърлянето на права за земеползване, ценовите тенденции и пазарното поведение, промените в земеползването, както и загубата на земеделска и естествена земя. Обсерваторията също така ще помага на държавите членки да вземат информирани решения относно регулирането на своите пазари на земеделска земя. Подобрената прозрачност на пазарните промени и сътрудничеството в целия ЕС ще улеснят постигането на законните интереси на селскостопанската политика в съответствие със свободите на единния пазар.

В един взаимосвързан свят, в който ЕС е както най-големият износител на селскостопански хранителни продукти в света, така и един от най-големите вносители, начинът, по който произвеждаме, потребяваме и търгуваме със селскостопански продукти, оказва съществено въздействие върху нашите отношения с трети държави 22 .

Войните и конфликтите са основните фактори, способстващи за продоволствена несигурност. И обратно, продоволствената несигурност може също да доведе до нестабилност, а в променящия се световен ред храната се използва като оръжие. Нашите търговски партньори прибягват до едностранни действия, насочени към нашите ключови сектори, износът ни все още е изправен пред пречки, а световните вериги на доставки са изложени на риск от нарушения. Стремежът на ЕС към високи световни стандарти за защита на общовалидните цели за опазване на околната среда, човешкото здраве, здравето на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и безопасността на храните често се разглежда като пречка пред търговията. В същото време земеделските стопани в ЕС са все по-загрижени от нелоялната конкуренция в световен мащаб и липсата на реципрочност.

Тези предизвикателства обаче няма да попречат на Съюза да продължи да укрепва връзките с много желаещи партньори, включително чрез инвестиционната стратегия Global Gateway. Глобалната продоволствена сигурност и европейската продоволствена независимост ще продължат да бъдат неразделна част от цялостната програма на ЕС за сигурност, конкурентоспособност и устойчивост. Предвид високите равнища на глад, остра продоволствена несигурност и покачващи се цени на храните по света ЕС ще продължи да подкрепя трети държави да постигнат своята продоволствена независимост, издръжливост и устойчивост, като гарантира достъп до безопасна, висококачествена и питателна храна за всички, включително за най-уязвимите, чрез хуманитарна помощ и в отговор на международното хуманитарно право.

Диверсифициране на веригите на доставки и насърчаване на трансформираща устойчивост

Що се отнася до основните зависимости от вноса, снабдяването с протеини в Съюза зависи до голяма степен от вноса на висококачествени продукти от ограничен брой държави на произход, което прави нашата продоволствена система уязвима спрямо колебанията на световния пазар и рисковете за устойчивостта 25 . Трябва да обмислим начина, по който протеините се произвеждат и консумират в ЕС. Поради това Комисията ще разработи всеобхватен план за преодоляване на тези предизвикателства, като интегрира политиката, научните изследвания и усилията по места за създаване на по-самостоятелна и устойчива протеинова система на ЕС, като същевременно диверсифицира вноса.

Друга значителна зависимост е тази от вноса на суровини и торове, които са от съществено значение за производството и сигурността на храните. Наблюдава се нарастваща концентрация на вноса от няколко държави на произход, особено на карбамид, като около 88 % от вноса в ЕС се осигурява от четири държави 26 . Намаляването на тези зависимости е от полза за всички: i) за конкурентоспособността на европейската чиста промишленост чрез подкрепа за вътрешното производство на торове; ii) за земеделските стопани, които ще могат да разчитат на надеждни доставки и стабилни цени, и iii) за околната среда и климата, посредством подкрепата за навлизането на нисковъглеродни торове и рециклирани хранителни вещества, например оползотворен азот от оборски тор (RENURE) и ферментационни продукти след съответната обработка, и тяхното ефикасно използване.

В перспектива бъдещото разширяване на ЕС ще осигури възможности за устойчивостта на ЕС с цел поддържане и укрепване на мощностите за производство и износ както в настоящите, така и в бъдещите държави членки, като по този начин се укрепи стратегическата автономност и тежест на ЕС в световната търговия със селскостопански хранителни продукти. Съществуват обаче и предизвикателства, които изискват внимателно разглеждане, по-специално по отношение на въздействието върху земеделските стопани в ЕС. Ще бъде от съществено значение да се подготвим и действително да преодолеем предизвикателствата пред земеделските стопани в ЕС, за да се възползваме от възможностите, предлагани от разширяването, включително предвид факта, че това би могло да улесни постепенната интеграция на страните кандидатки в единния пазар по пътя им към пълноправно членство в ЕС.

Към по-справедливи условия на конкуренция в световен мащаб

Подходът на Съюза за по-справедливи условия на конкуренция в световен мащаб ще включва две действия, които трябва да вървят ръка за ръка:

1)Глобално и двустранно сътрудничество

В настоящия геополитически контекст е ясно, че ще става все по-трудно да се постигне глобален консенсус относно стандартите в областта на селското стопанство и храните.

ЕС обаче ще продължи да работи в рамките на подхода „Екип Европа“ с нашите партньори и ключови международни организации за укрепване на по-строгото изпълнение на международно договорените ангажименти и за повишаване на амбицията им за постигане на устойчиви продоволствени системи в световен мащаб в съответствие с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР). Ще бъде даден приоритет на повишаването на световните стандарти в международните органи по стандартизация в области, които са от решаващо значение за гарантиране на лоялна конкуренция, особено що се отнася до продуктите за растителна защита и хуманното отношение към животните. През 2025 г. Комисията ще представи на държавите членки своята насока за действие за задълбочаване на реципрочността, за да бъде доразвита. Второ, Съюзът ще работи с ФАО и нашите международни партньори, за да насърчи разработването на общ подход, който да дава възможност за съпоставима и справедлива оценка на аспектите на устойчивостта при производството на храни в световен мащаб, в допълнение към работата на ЕС за сравнителен анализ на устойчивостта.

ЕС ще бъде по-решителен в насърчаването и стратегическата защита на износа на продукти от ЕС, като гарантира, че трети държави ще имат полза от прилагането на мерки за улесняване на търговията (напр. предварително включване в списъци), при условие че прилагат подобни мерки и по отношение на ЕС. Ще засилим нашата икономическа дипломация в областта на агрохранителния отрасъл и специалните мисии на високо равнище.

На двустранно равнище ще бъдат стимулирани съществуващите двустранни диалози в областта на селскостопанската политика и ще бъдат установени нови диалози за партньорство в областта на агрохранителната политика с ключови двустранни, регионални и континентални партньори. В този контекст стратегическите и всеобхватни партньорства с нашите южни съседи и предстоящият нов пакт за Средиземноморието предлагат важни възможности. Освен това ЕС ще се възползва от пълните възможности, предлагани от двустранните преговори и споразумения за свободна търговия. Интересите на европейските земеделски стопани ще продължат да бъдат защитавани. ЕС ще засили изпълнението и прилагането на главите/разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие, както и главите за устойчивите продоволствени системи, с по-целенасочени и оперативни, специфични за всяка държава приоритети и действия, включително във връзка с конкретни сектори на дейност, според случая. В диалозите за партньорство ще обърнем специално внимание на възможното въздействие на регулаторните политики на ЕС върху местните агрохранителни системи и ще осигурим съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС, свързани със селското стопанство, околната среда, климата и здравето.

2)Рамка на Съюза за конкурентоспособен агрохранителен сектор

Същевременно Съюзът ще гарантира на вътрешно равнище, че амбициозните стандарти на ЕС не водят до загуба на икономически, екологичен и социален потенциал и че европейският агрохранителен сектор няма да бъде поставен в неблагоприятно конкурентно положение без съответната реципрочност. За тази цел ЕС ще прилага съгласувано проверки във връзка с МСП и конкурентоспособността в своите политики, както е посочено в Компаса за конкурентоспособността, като последователно ще оценява въздействието на регламентите на Съюза върху земеделските стопани и МСП от агрохранителния отрасъл в ЕС, върху търговията и върху рисковете от загуба на потенциал, и внимателно ще проучва последиците от споразуменията за свободна търговия, които са в процес на договаряне, за земеделските стопани в ЕС и за устойчивостта в световен мащаб.

За да гарантира, че опасенията на ЕС относно хуманното отношение към животните и опазването на околната среда се вземат предвид, и за да отстоява моралните ценности на ЕС в отговор на очакванията на обществото, Комисията ще се стреми, в съответствие с международните правила, към постигане на повече съответствие в производствените стандарти, прилагани за вносните продукти, особено за пестицидите, и в хуманното отношение към животните.

В това отношение Комисията ще установи принцип, съгласно който най-опасните пестициди, забранени в ЕС по причини, свързани със здравето и околната среда, не се допускат обратно в ЕС чрез вносни продукти. За да постигне напредък в тази област, през 2025 г. Комисията ще започне оценката на въздействието, в която ще бъдат разгледани въздействията върху конкурентната позиция на ЕС и международните последици и, ако е целесъобразно, ще предложи изменения на приложимата правна рамка. Комисията също така ще оцени и въпроса за износа на опасни химикали, включително пестициди, които са забранени в ЕС 27 .

Друг неподлежащ на компромиси елемент на политиката на Съюза по отношение на вноса е безопасността на храните и фуражите, както и здравето на животните и растенията. Продуктовите стандарти на ЕС са най-високите в света и гарантират, че всички вносни селскостопански хранителни продукти са безопасни. Комисията ще гарантира правилното въвеждане и прилагане на съответното законодателство в областта на безопасността на храните. Ще бъде създадена специална работна група, обединяваща експертния опит и усилията на Комисията и държавите членки, която значително ще подобри реакцията на Съюза за по-нататъшно укрепване на контрола върху вноса, включително значително подобряване на проверките по места.

В областта на хуманното отношение към животните Комисията ще гарантира, че в бъдещите законодателни предложения се прилагат едни и същи стандарти за продуктите, произведени в ЕС, и за продуктите, внасяни от трети държави, като се отчитат и въпросите, свързани с правоприлагането, както и опасенията, изразени от гражданите на ЕС. Целенасоченият преглед на законодателството в областта на хуманното отношение към животните ще бъде възможност за прилагането му по начин, съответстващ на правилата на СТО, и основан на оценка на въздействието.

Когато нашите търговски партньори прибягват до нелоялна конкуренция и едностранни действия, насочени незаконно към нашия агрохранителен сектор или към този на отделни държави членки, с цел да ни разделят като Съюз, ЕС ще използва всички инструменти за защита, с които разполага. Съюзът ще разработи (през 2025 г.) амбициозна единна мрежа за безопасност за агрохранителния отрасъл на ЕС. В случаите на икономическа принуда върху ЕС или неговите държави членки от страна на държави извън ЕС Съюзът ще защитава агрохранителния сектор с всички налични средства, включително в контекста на СТО или на автономните инструменти на ЕС, като например инструмента за борба с принудата, когато е целесъобразно.

Комисията също така ще работи с ЕИБ за предоставяне на експортни кредити, които намаляват свързаните с износа рискове за агрохранителния сектор на Съюза.

В този контекст важна роля ще играе резервът от 1 милиард евро, обявен в контекста на споразумението между ЕС и Меркосур в следващата МФР.

Освен това Комисията ще работи върху укрепването на конкурентоспособността и устойчивостта на чувствителни сектори като този на животновъдството, ще представи пакет за опростяване, който ще допринесе за конкурентоспособността на европейските земеделски стопани и същевременно ще запази приноса им към целите на обществото, ще предложи разширяване на етикетирането на държавата на произход в съответствие със секторните особености и правилата на единния пазар и ще активизира политиката си за популяризиране.

Готовност и защита на агрохранителния сектор от рискове

По думите на доклада Нийнистьо „Трябва да сме по-добре подготвени — не само да оцеляваме, а и да просперираме в новата реалност“ 28 . Тази нова реалност беше белязана от значителни сътресения — пандемията, агресивната война на Русия, смущенията на пазара във връзка с болестите по животните и растенията, нестабилната геополитическа ситуация. Освен това екстремните метеорологични явления — някога изключително редки — сега зачестяват, а режимът на валежите се променя.

Земеделските стопани са сред първите потърпевши при голяма част от тези кризи. Нарастващият брой рискове, заплахи и несигурности изискват амбициозен Европейски подход за управление на риска и кризите, който да разгледа и укрепи инструментариума за по-добро управление на рисковете и кризите на равнището на ЕС.

На първо място, ще бъдат засилени стимулите за земеделските стопани, така че да се намали тяхната уязвимост и изложеността им на рискове – както чрез приспособяване на самите стопанства, така и посредством стимули за земеделските стопани да споделят рисковете (напр. в рамките на организации на производителите или кооперации). Едно устойчиво на изменението на климата селско стопанство в ЕС трябва да се опира на съобразени с местните, регионалните и националните нужди политики, чрез които се оказва подкрепа за селскостопански практики и интервенции, които правят местните селскостопански производства пригодни за бъдещите климатични условия.

Опитът от осъществените през последните години инициативи 29 показа, че са необходими по-нататъшни стъпки. Новият Европейски план за адаптиране към изменението на климата и новата Европейска стратегия за устойчивост на водните ресурси ще изиграят важна роля, по-специално за подпомагане на държавите членки в постигането на готовност и планирането, както и за преодоляване на рисковете и въздействията от изменението на климата върху енергетиката, транспорта и другите видове инфраструктура, водите, храните и земята в градовете и в селските райони.

Бъдещата ОСП ще подкрепя по-целенасочено мерки и инвестиции, които правят селскостопанския сектор по-устойчив на променящите се условия. Ще бъдат необходими по-амбициозни трансформационни промени на места, където настоящите производства не са устойчиви в дългосрочен план, например чрез нови местни стратегии, научни изследвания и иновации, включително нови геномни техники за производство на по-устойчиви на изменението на климата култури.

На второ място, необходими са амбициозни действия за готовност за посрещане на рисковете, застраховане и намаляване на риска. В тази област от решаващо значение ще бъде сътрудничеството с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), с банките, със застрахователните и презастрахователните дружества и с участниците във веригата за създаване на стойност. Това би следвало да подобри обединяването на рисковете и наличността и финансовата достъпност на селскостопанските застраховки за земеделските стопани.

На трето място, Комисията и държавите членки трябва да гарантират съгласуваност на политиките между инструментите за управление на рискове и кризи, както и по-голяма гъвкавост. Инструментите за управление на кризи следва да насърчават земеделските стопани проактивно да управляват рисковете, а държавите членки да работят за ефикасни и адаптирани стратегии за управление на риска.

Освен това функционирането на селскостопанския резерв следва да бъде внимателно оценено с оглед на пренасочването му към конкретни кризи от значителен мащаб, като например сериозни смущения на пазара и проблеми, свързани със здравето на животните/растенията. Също така, предоставянето на извънредно подпомагане на земеделските стопани следва да бъде по-добре обвързано с подходящи мерки за управление на риска и превантивни мерки.

Като последващо действие във връзка с доклада Нийнистьо ЕС следва да повиши равнището си на готовност по отношение на продоволствената сигурност по цялата хранителна верига. Дейностите на Европейския механизъм за действие при кризи в областта на продоволствената сигурност (EFSCM) следва да продължат, да бъдат доразвити и свързани с цялостното управление на кризи в ЕС в рамките на подход, обхващащ всички равнища на управление. В съответствие с бъдещата стратегия за Съюз за готовност следва да се търсят полезни взаимодействия и по-голяма координация за готовност. Освен това биха могли да бъдат проучени нови специфични инструменти в областта на селското стопанство и храните, свързани с продоволствените резерви, съвместното възлагане на обществени поръчки и повишената прозрачност по време на кризи. Както и в други основни сектори като здравеопазването, на национално и регионално равнище следва да се разработят цялостни планове за готовност и реакция, обхващащи всички аспекти, свързани с цялата верига за доставки на храни, в рамките на по-широк подход на ЕС към готовността.

Подкрепа за издръжливостта на селскостопанските пазари

Секторът на животновъдството в ЕС е особено уязвим на различни сътресения и глобална конкуренция. Високите стандарти на Съюза изискват животновъдите от ЕС да бъдат световни лидери, но техните усилия не срещат реципрочност на световния пазар, където те се конкурират при неравнопоставени условия. Тези стандарти също са свързани с разходи, които пазарът невинаги възнаграждава. Животновъдството е и ще продължи да бъде съществена част от селското стопанство, конкурентоспособността и сближаването в ЕС. Устойчивото животновъдство е от решаващо значение за икономиката на ЕС, жизнеспособността на селските райони и опазването на околната среда и селския ландшафт. Това е сектор, в който иновациите могат да процъфтяват и да носят осезаеми ползи.

Намаляване на бюрокрацията с цел насърчаване на конкурентоспособен агрохранителен сектор

Селскостопанските дейности могат да поглъщат въглеродния диоксид от атмосферата и да го улавят в почвите и биомасата; в повечето случаи тези дейности също така правят производството на храни по-издръжливо на щети, свързани с климата, и по този начин допринасят за продоволствената сигурност. Тъй като всички сектори трябва да допринесат за намаляването на емисиите, действията в областта на климата в агрохранителния сектор са от съществено значение за постигането на по-широката цел за неутрален по отношение на климата и устойчив ЕС до 2050 г.

Комисията очаква селското стопанство да постигне намаляване на емисиите в съответствие с целта на ЕС в областта на климата за 2030 г. Въз основа на това Комисията ще разгледа начините за принос на селскостопанския сектор към целта на ЕС в областта на климата за 2040 г., като вземе предвид особеностите на сектора и се съсредоточи върху неговата конкурентоспособност, необходимостта да се гарантира продоволствената сигурност и да се укрепи биоикономиката, и поддържа диалог със сектора и държавите членки. Този подход ще бъде отразен в прегледа на съответното законодателство, уреждащо емисиите и поглъщанията на парникови газове от секторите на селското стопанство и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

С ефективни политики, които възнаграждават добрите практики и подходи, съобразени със специфичните нужди, има възможност за по-нататъшно по-бързо намаляване на емисиите от селското стопанство, като същевременно се увеличават поглъщанията на въглероден диоксид в поземления сектор, в почвите и горите. По отношение на преобладаващите емисии от животновъдството препоръките от работния поток на сектора ще послужат като основа за по-нататъшното разработване на инструментариум от адаптирани мерки в подкрепа на сектора и регионите в усилията им за намаляване на емисиите. Технологичният напредък, включително в стратегиите за хранене, също ще допринесе за това. Във връзка с това бъдещата ОСП ще оцени как най-добре да бъдат подпомогнати земеделските стопани за по-нататъшното намаляване на емисиите на парникови газове от техните земеделски и животновъдни дейности.

Хранителната и питейна индустрия, както и секторът на търговията на дребно, също играят решаваща роля за приноса към целта в областта на климата за 2040 г. и опазването на околната среда. Следва да се въведат ясни политики и стимули за реализиране на потенциала за иновации в продоволствената система и биоикономиката като цяло и за осигуряване на здравословна, ценово достъпна и устойчиво произвеждана храна за гражданите на ЕС.

Пример за сравнителен анализ: Компас за устойчивост на земеделските стопанства

Компасът за устойчивост следва да служи като единно звено за контакт, което рационализира докладването и намалява административната тежест за земеделските стопани, като им позволява да наблюдават и записват данните за устойчивостта само по веднъж. На второ място, той ще помогне на земеделските стопани постепенно да възприемат по-устойчиви практики и да привлекат нови източници на финансиране. Компасът ще позволи на земеделските стопани по-добре да измерват и сравняват своите показатели за устойчивост и да демонстрират предоставянето на екосистемни услуги чрез улеснено споделяне на данни. На трето място, подобреното измерване и докладване може да помогне за разработването на публични политики по пропорционален начин. Тази доброволна система за оценка на устойчивостта в земеделските стопанства ще бъде разработена въз основа на подход „отдолу нагоре“, основан на участието и на потребителите.

Селското стопанство е силно зависимо от водата, поради което е необходимо стабилно и безопасно снабдяване, за да се гарантира здравето и благосъстоянието на културите, добитъка и всички форми на живот. Водите обаче са уязвими по отношение на редица предизвикателства, включително свързаните със селското стопанство водочерпене и замърсяване. ЕС във все по-голяма степен е засегнат от недостиг на вода, доколкото изменението на климата допълнително изостря оскъдицата на водните ресурси. Неблагоприятните метеорологични явления, дължащи се на изменението на климата, са ключов риск за растениевъдството, особено в Южна Европа 32 . Комисията скоро ще представи Стратегия за устойчивост на водните ресурси, в която ще очертае отговора на Комисията на неотложната необходимост от по-ефективно използване на водите, намаляване на замърсяването на водите и справяне с предизвикателствата, породени от прекомерното черпене на водни ресурси.

Необходимо е да се обърне специално внимание на подобряването на управлението на хранителните вещества на равнище земеделско стопанство и на повишаването на кръговостта на тяхното използване. Следва да се отдаде приоритетно значение на овладяването на горещите точки на замърсяване с хранителни вещества и насърчаването на интегрирани териториални подходи. Ключов аспект в тази насока са управлението и контролът на хранителните вещества от животновъдството с цел ограничаване на отрицателните външни ефекти, подпомагане на екстензификацията в региони с висока концентрация на добитък и насърчаване на кръговостта, което може да спомогне за намаляване на използването на синтетични торове. Оценката на Директивата за нитратите, която трябва да бъде извършена в края на 2025 г., ще предостави допълнителни данни, които да послужат за основа на обсъждането.

Храните свързват хората отвъд границите на териториите и регионите. Те свързват земеделските стопани с потребителите и градските центрове – с жителите на селските райони. Земеделските стопани, рибарите и производителите на храни са спойката, която поддържа силни селските и крайбрежните общности и формира основата за по-нататъшната икономическа дейност. Динамичните селски райони насърчават производството на качествени храни, което от своя страна подкрепя тяхната икономика. Съживяването на тези връзки между храни и територия и възраждането на селските райони ще бъде от съществено значение за бъдещето на селското стопанство в Европа.

Справедливи условия на живот и труд в европейските селски и крайбрежни райони

Демографските предизвикателства, по-специално тенденциите на застаряване и обезлюдяване, съчетани с недостатъчното обновяване на поколенията, водят до намаляване на населението в трудоспособна възраст в повечето селски и редица крайбрежни райони в целия Съюз.

Наред с достъпа до земя и капитал, предпоставка за жизнеспособността на селските райони и за привличането на нова работна сила в сектора на храните е наличието на по-добро образование, качествени работни места и възможности за професионално развитие, по-добра мобилност, основни здравни услуги и свързаност. Производството на храни и фуражи в ЕС зависи и от селскостопанските работници, които често идват от други държави — членки на ЕС, или от трети държави и твърде често работят при несигурни условия. Повече от всякога е необходимо това да бъде застъпено и проактивно разгледано в публичните политики. В тази връзка социалният диалог и колективното договаряне играят важна роля в съответствие с националното право и традиции.

Селското стопанство е удовлетворяваща, но и трудна професия, често характеризираща се с липса на равновесие между професионалния и личния живот, преобладаваща изолация и самота, което нерядко може да засегне психичното здраве. В някои държави членки процентът на самоубийствата сред земеделските стопани е с 20 % по-висок от средния за страната 33 . Консултантските услуги в областта на селското стопанство в рамките на ОСП могат да бъдат от основно значение за повишаване на осведомеността относно психичното здраве и трудовите злополуки чрез специфични съвети за земеделските стопани. Ирландският Teagasc, например, активно подкрепя психичното здраве на земеделските стопани и повишава осведомеността чрез многобройните си дейности 34 .

Наред с ОСП, редица други политики, включително политиката на сближаване, оказват значително въздействие върху селските райони и допринасят за социалното, икономическото и териториалното сближаване в Европа.. Приносът на политиката на сближаване за икономическата диверсификация и предоставянето на инфраструктура и свързани с нея услуги може да играе по-голяма роля за това селските райони да останат привлекателни места за живот за земеделските стопани, техните семейства и други жители на селските райони, както и да се стимулира туризмът. По-специално агротуризмът може да осигури на земеделските стопани допълнителен доход.

Полезните взаимодействия и взаимното допълване трябва да бъдат допълнително засилени, за да се гарантира ефективна подкрепа и осезаемо въздействие в селските райони. По-тясната координация на инструментите за финансиране със секторните политики може да допринесе за развитието на селските райони чрез интегрирани усилия за планиране и изпълнение.

През 2025 г. Комисията ще стартира актуализиран план за действие на ЕС за селските райони, който ще бъде консолидиран с проекти, инициативи и действия от множество политики на ЕС  в отговор на новите приоритети на европейските политики за периода след 2027 г. Принципът за проверка на въздействието върху селските райони, включително извършване на оценки на териториалното въздействие, ще бъде доразвит оперативно и обезпечен с достатъчно ресурси на равнище ЕС. Освен това Пактът за селските райони 35 , чието начало беше поставено през 2021 г. с цел осигуряване на рамка за сътрудничество със заинтересованите страни, ще бъде допълнително укрепен като инструмент за диалог и ангажираност на гражданското общество и селските общности — както в подкрепа на изпълнението, така и в дискусиите относно политиките. Комисията също така ще предприеме допълнителни действия за справяне с целенасоченото разпространение на дезинформация в селските райони.

Освен това кръговата икономика носи значителен потенциал за икономиката на селските райони, по-специално чрез биоикономиката. В Дългосрочната визия за селските райони 36 Комисията изчисли, че по-нататъшното развитие на биоикономиката ще доведе до създаването на 400 000 нови работни места за висококвалифицирани служители до 2035 г. и до 700 000 до 2050 т., най-вече в селските райони.

Инструментите за местно развитие, основани на участието, като LEADER / воденото от общностите местно развитие и други форми на сътрудничество като „Интелигентни села“, които доказаха своята ефективност, ще бъдат допълнително укрепени. Концепцията за функционални селски райони ще бъде доразвита с оглед преодоляване на различията в наличността и финансовата достъпност на услугите за гражданите в селските райони в съответствие с ангажимента на Комисията да отговори на необходимостта от ефективно „право на оставане“ за всички европейски граждани. Това се отнася за всички селски райони, и е от особено значение за отдалечените райони и за районите, които нямат непосредствен достъп до услуги, предлагани от градовете. Тук малките и средните градове играят важна роля за осигуряването на достъп до услуги и инфраструктура.

За да привлече повече жени в селското стопанство и да даде възможност за обмен на опит, Комисията ще създаде платформа „Жените в селското стопанство“, която ще засили ангажираността на жените и равните възможности в селскостопанския сектор благодарение на действията, предприети от членовете на платформата. Тя ще служи и като форум за обсъждане и обмен на добри практики.

Остойностяване на храните: възстановяване на съществената връзка между селско стопанство, територия и храни и оползотворяване на силата на иновациите

Цифровизацията като двигател за по-нататъшния напредък на прехода

Цифровият преход се движи с безпрецедентна скорост и може да допринесе за бързото подобряване на икономическите резултати, издръжливостта и устойчивостта на земеделските стопанства. Модерните цифрови технологии, включително изкуственият интелект, в съчетание с данни от интернета на предметите и от други източници, може значително да подобри операциите, да стимулира иновациите и да революционизира начина, по който произвеждаме храни, като се грижим за околната среда, климата и хората. Въпреки това приемането на цифрови инструменти изостава в селското стопанство и други части на продоволствената система. Усещането за високи разходи, отсъствието на цифрови умения и доверие, липсата на адаптирани решения и проблеми със свързаността са сред основните причини, поради които земеделските стопани не се възползват напълно от вълната на цифровизация.

Приоритетната цел е да се осигури свързаност в селските райони, по-специално в отдалечените райони, като същевременно се използват възможностите, предоставяни от алтернативните решения за свързаност и периферните изчислителни технологии. Инвестирането в благоприятна среда, като например обучението през целия живот в областта на цифровите умения и консултации, също е от решаващо значение, както и насърчаването на изпитването и възприемането, включително колективно (например чрез кооперации). Цифровите системи трябва да бъдат допълнително интегрирани и хармонизирани както за събирането на данни от земеделските стопани и другите участници в продоволствената система, така и от системите на държавите членки. Комисията ще се стреми да прилага принципа „еднократно събиране, многократно използване“, което ще намали тежестта за докладване за земеделските стопани, като се вземат предвид съществуващите и вече развиващите се инициативи на равнището на ЕС, като например общото европейско пространство на данни за селското стопанство.

За да отговори на тези предизвикателства, Комисията ще стартира цифрова стратегия на ЕС за селското стопанство, за да направи възможен прехода към подготвен за цифрови технологии и ориентиран към бъдещето сектор на селското стопанство и храните, като същевременно избягва евентуалните пречки 37 .

Знанията, научните изследвания и иновациите като катализатори за промяна

Новите знания и иновации трябва да достигат до земеделските стопани и другите участници в продоволствената система по-бързо и в по-широк мащаб, с конкретна приложимост на иновативните решения в стопанствата и на място. А ние не започваме от нула: Мисията за почвите по линия на програма „Хоризонт Европа“ подпомага земеделските стопани в прехода им към устойчиви почвени практики чрез комбинация от научни изследвания и иновации и изпитвания и експерименти на място, които следва да продължат до постигането на целта за здрави почви в ЕС до 2050 г.

Иновациите напредват и следва да бъдат насърчавани. Изпитването на регулаторни инициативи, нови технологии или бизнес модели в лаборатории (напр. за цифрови инструменти в селското стопанство) преди въвеждането им, както и възлагането на обществени поръчки за иновации, ще спомогнат да бъдат премахнати пречките пред повече иновации, готови за използване от земеделските стопани.

За да се постигнат резултати, съобразени с нуждите на земеделските стопани, следва да се разшири съвместното създаване на знания и иновации в местни експериментални обекти в стопанствата със земеделски стопани, учени, новатори и предприятия, например в живи лаборатории.

Разработването на нов стратегически подход на ЕС към научните изследвания и иновациите с цел подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство, горското стопанство и селските райони ще бъде от първостепенно значение за ефективното насочване на инвестициите, привеждането на бъдещите приоритети в съответствие с научното развитие и оползотворяването на новите възможности.

В това начинание по-нататъшното укрепване на съществуващите публично-публични и публично-частни партньорства в областта на научните изследвания и иновациите и разглеждането на нови такива ще бъде от ключово значение за обединяването на ресурси, таланти и научноизследователски инфраструктури. В това отношение от ключово значение е засиленото сътрудничество с Постоянния комитет за научни изследвания в селското стопанство (SCAR). На световната сцена укрепването на международните партньорства и сътрудничеството с международни организации като ФАО, СОЗЖ, CGIAR и ОИСР ще спомогне за намирането на иновативни решения на глобалните предизвикателства и за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие.

Иновациите в селекцията на растенията, включително използването на биотехнологични инструменти, като например новите геномни техники (НГТ), са от ключово значение за ускореното разработване на устойчиви на изменението на климата, ресурсоспестяващи, питателни и високодобивни сортове и по този начин допринасят за продоволствената сигурност и продоволствената независимост на ЕС. НГТ могат също така да генерират микроорганизми, които оказват положително въздействие върху селскостопанското производство, например като намаляват необходимостта от синтетични торове.

За да се извлекат ползите от тези иновации, е необходима благоприятна регулаторна рамка в ЕС. Това също така гарантира равностойни условия на конкуренция с все по-голям брой трети държави, които са в процес на адаптиране на законодателството си или вече са го направили. Поради това е особено важно да се приключи законодателната процедура за предложението на Комисията относно НГТ и законодателството да се приложи своевременно. Комисията се ангажира да работи в тясно сътрудничество със Съвета и Европейския парламент за намиране на ориентиран към бъдещето компромис в близко бъдеще.

Укрепване на системите за знания и иновации в селското стопанство и подкрепа за консултации

Новите знания и иновации, произтичащи от програмите на ЕС за научни изследвания и иновации, трябва да бъдат широко достъпни и да се използват на практика. Държавите членки трябва да положат значителни усилия за укрепване на Системите за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) и да съгласуват ресурсите с по-широкия набор от нужди, пред които е изправен секторът, по-специално за да подкрепят по-добре земеделските стопани в прехода им към устойчивост. За тази цел ОСП ще продължи да предоставя силна подкрепа за изпълнението на стратегиите AKIS, чийто крайъгълен камък е Европейското партньорство за иновации в областта на селското стопанство. Тя също така ще насърчава по-нататъшни действия за засилване на ролята на независимите и компетентни консултанти и за разработване на привлекателни предложения за обучение, които отговарят на нуждите на земеделските стопани през целия им професионален живот и са особено подходящи за променящите се потребности от умения на новото поколение земеделски стопани и техните перспективи за професионално развитие.

Преодоляването на недостига на умения и несъответствията между търсените и предлаганите умения в селскостопанския сектор чрез прогнозиране и специални инвестиции във висококачествено обучение и консултации ще бъде от ключово значение за привличането на ново поколение талантливи земеделски предприемачи и за изграждането на конкурентоспособна, устойчива и издръжлива селскостопанска и продоволствена система. Бъдещият Съюз на уменията ще даде нов тласък за стимулиране на по-стратегически подход към приобщаващото учене през целия живот и развитието на умения в селското стопанство и ще извлече максимална полза от наличните инструменти за препозициониране на селското стопанство като привлекателна и удовлетворяваща сфера за професионална реализация.