Как функционира пленарната сесия? 

Дълго време Европейският парламент беше единствено консултативен орган. От момента на първите всеобщи преки избори през 1979 г. и благодарение на дейността на членовете на Парламента, влиянието му се увеличи и той придоби равноправна роля на съзаконодател със Съвета в повечето области, където ЕС има правомощия.

Днес в пленарната зала на парламента заседават 720 европейски представители от 27 държави-членки на Европейския съюз, които водят разискванията си на 24 езика. Дейността на членовете на Парламента, длъжностните лица, устните и писмените преводачи е предмет на точни правила, имащи за цел да осигурят ефикасното протичане на сесиите.

Пленарните сесии се водят от председателя на Европейския парламент. Четиринадесетте заместник-председатели помагат на председателя в изпълнението на тази задача.

Председателят открива сесията с реч по актуални теми или с отдаване на почит.

По време на сесия председателят дава думата на членовете на Парламента и следи за доброто протичане на обсъжданията. Той или тя ръководи също така гласуванията, като поставя на гласуване от членовете на Парламента изменения и законодателни резолюции и обявява резултатите. Председателят се грижи гласуването, което на моменти може да обхваща много досиета, да протича гладко и експедитивно.

720-те членове на Европейския парламент заседават в политически групи, които обхващат целия спектър от идеологически течения в ЕС. Някои членове на Парламента не принадлежат към никоя политическа група и се считат за "независими".

Политическите групи вземат решения кои въпроси ще се обсъждат на пленарна сесия. Те могат също така да внесат изменения в докладите на парламентарните комисии, които се гласуват на пленарната сесия, или да предложат резолюции по важни теми. Въпреки че политическите групи се стремят да координират позициите на членовете си по време на пленарна сесия, членовете на Парламента не могат да бъдат задължени да гласуват по определен начин.

Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия участват в пленарните заседания с цел да улеснят сътрудничеството между институциите в процеса на вземане на решения.

По искане на Европейския парламент представители на двете институции се приканват също така да направят изявления или да предоставят отчет за дейността си, като отговарят на въпроси, които депутатите могат да им поставят. Тези обсъждания могат да приключат с гласуване на резолюция.

Парламентът се събира на пленарна сесия дванадесет пъти в годината в Страсбург за четири дни (от понеделник до четвъртък). Допълнителни сесии се провеждат в Брюксел. Всяка сесия от своя страна се подразделя на дневни заседания.

Работата по време на пленарна сесия е посветена главно на обсъждания и на гласуване. Единствено текстовете, гласувани по време на пленарна сесия, представляват официални документи на Европейския парламент. Те попадат в различни категории в зависимост от разглежданата тема и приложената процедура. Най-често срещаните текстове са:

• законодателните доклади: това са текстове, разглеждани от Парламента в рамките на различни законодателни процедури: обикновена законодателна процедура, процедура на одобрение и процедура на консултация. Обикновената законодателна процедура дава на Парламента роля на равностоен със Съвета законодател. Това означава, че някои парламентарни доклади имат по-голяма законодателна тежест от други.
• доклади по бюджетната процедура: Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз съставляват заедно бюджетният орган на Европейския съюз, който ежегодно определя приходите и разходите на ЕС.
• незаконодателни доклади и резолюции: те се съставят по собствена инициатива от Парламента от отговорната парламентарна комисия. Като приема тези текстове, Парламентът се обръща към другите институции и европейски органи, към националните правителства или към страни и организации извън ЕС, с цел да привлече вниманието им върху определена тема. Тези текстове, въпреки че нямат законодателна стойност, са от съществено значение за работата на Парламента като демократичен орган, който търси отговорност от други институции и упражнява политически натиск за предприемане на конкретни действия по съответните теми.

По време на пленарната сесия Парламентът може да реши да изрази позицията си относно всеки въпрос, който прецени за важен. Парламентът може също така да поиска от Комисията да представи подходящо предложение по въпроси, за които счете, че се нуждаят от изготвяне на законодателен акт.

Сесията включва освен това и време, заделено за отправяне на въпроси по определени теми към представители на Съвета и/или Комисията. Освен това веднъж на пленарна седмица в рамките на специална сесия за контрол председателят на Комисията или определени еврокомисари могат да бъдат приканени да отговорят на въпроси на депутатите, без да е зададена предварително тема.

Протоколът от всяка сесия е документът, в който се отразява протичането на съответната сесия и извършената дейност (внесени документи, обсъждания, гласуване, обяснения на гласуването, назначения и т.н.…). Резултатите от гласуването също се прилагат към протокола.

Подготовката на пленарната сесия, която събира голям брой участници, не може да бъде импровизирана и, следователно, трябва във възможно най-голяма степен да се подчинява на предварително уточнена организация.

Дневният ред на пленарната сесия също е точно определен от Председателския съвет, в който заседават председателите на различните политически групи и председателят на Парламента.

Същевременно Съветът на председателите на комисии (съставен от председателите на всички постоянни и временни парламентарни комисии) може да отправи препоръки до Председателския съвет относно дейността на комисиите и определянето на дневния ред на пленарната сесия.

Годишният график на сесиите на Европейския парламент се приема всяка година, обикновено през юни, от пленарната сесия по предложение на Съвета на председателите. В графика се посочват също седмиците на заседанията на парламентарните комисии и тези на политическите групи.

Дневният ред на пленарната сесия посочва дали след обсъжданията по време на сесия ще последва гласуване на предложение за резолюция − незаконодателен текст, който представя позицията на Парламента по дадена тема. Парламентът непрестанно реагира на актуални събития и въвежда промени в дневния си ред.

Парламентарен доклад, поставен на гласуване, обикновено преди това е бил предмет на дебат, по време на който могат да се изкажат представители на Комисията, представители на политическите групи, както и отделни депутати. Времето за изказване, което често е много кратко, зависи от броя на депутатите, които са поискали да вземат думата.

За разлика от гласуванията, които често се провеждат много бързо, обсъжданията продължават понякога няколко часа, в зависимост от броя на депутатите, които са изразили желание да вземат думата. Депутатите най-често се изказват на родния си език, като изказванията им на сесията се превеждат на живо от устни преводачи на Парламента на другите официални езици на ЕС.

Времето за изказвания се разпределя съгласно следното правило: първата част се разпределя поравно между всички политически групи, след което втората част се разпределя пропорционално на общия брой на техните членове. Политическите групи решават вътрешно кой и за колко време ще вземе думата.

Членовете на Парламента, които искат да се изкажат от трибуната, се записват в списък на ораторите, където се определя ред в зависимост от числената значимост на тяхната група. Приоритет получават докладчиците − членове на компетентната парламентарна комисия или комисии с водеща роля по дадена тема, и представители на други специализирани комисии, запитани за мнение.

Освен това членовете на Парламента редовно посрещат в пленарната зала множество изтъкнати личности, сред които държавни глави, които обикновено се посрещат на тържествена сесия.

Гласуванията обикновено се провеждат към обяд. Членовете на Парламента гласуват по законодателни актове и резолюции както в тяхната цялост, така и по отделни поправки или параграфи в текста.

По време на гласуването на парламентарен доклад или на резолюция, членовете на Парламента могат да променят текста, който им е представен, чрез приемането на изменения. Те могат да имат за цел да заличат, да преформулират, да заменят или да обогатят съдържанието на разглеждания текст. Депутатите гласуват първоначално всяко изменение, взето поотделно, преди да гласуват в цялост текста с внесените в него изменения.

Най-често членовете на Парламента гласуват с вдигане на ръка, като председателстващият сесията констатира мнозинството. В случай на съмнения, председателят може да поиска електронно преброяване, за да потвърди броя гласове.

Депутатите трябва да гласуват поименно, ако дадена политическа група или най-малко 5% от всички членове са внесли молба в този смисъл в навечерието на гласуването. В този случай вотът на всеки депутат се записва, за да бъде след това оповестено публично, в приложение към протокола, освен ако най-малко 20% от всички членове на Парламента не са внесли искане за провеждане на тайно гласуване.

В рамките на пленарната сесия Парламентът най-често взема решения с мнозинство на подадените гласове. Кворум (минималният брой депутати, които трябва да присъстват, за да бъде действителен резултатът от гласуването) е постигнат, когато една трета от членовете на Парламента присъстват в пленарната зала. Ако най-малко 39 депутати, присъстващи в пленарната зала, поискат да се установи, че кворум няма, или ако в залата присъстват по-малко от 39 депутати, гласуването може да бъде отложено за следващата сесия.

Комисията може да изрази позицията си относно резултат от гласуването и да представи заключенията си. В края на времето за гласуване членовете на Парламента, които изразят желание, могат отново да вземат думата, за да обяснят вота си и да представят своя анализ, да разяснят своята обосновка или тази на своята група.

Може да следите пленарните сесии на Европейския парламент на живо или да гледате техните видеозаписи.