Ромски празници

Ромски празници

• 1.
  Този празник сесвързва с началото на лятото, времето, когато надеждите за по-богат живот са възродени след дългата зима. За ромите времето на годината се измерва от Гергьовден /началото на лятото/, Богородица /началото на есента/ и Димитровден /началото на зимата/, който според тях е лош период, защото прехраната се изкарва по-трудно. Ромите смятат Гергьовден за свой „национален" празник. Той е останал още от времето, когато те са чергарували. Този ден символизира настъпването на лятото, от където и всеобщата им радост , че са преживели тежката зима, че са живи и здрави. Денят започва с веселие. Рано сутринта момичета и млади булки намират върбови клонки и кичат с тях входната врата. Почти задължително е да се купи нова дреха за Гергьовен, всички се обличат официално, „контят се, да си личи, че е празник". На Гергьовден във всяка ромска къща задължително се коли агне, независимо какви са възможностите на семейството. И досега се спазва традицията да не се коли във вторник и петък. Ритуалът е почти еднакъв навсякъде. Живото агне се „кади" /освещава/. На рогата му закрепят свещ и тамян и изричат пожелания за живот и здраве на цялото семейство и догодина да даде господ по-голямо агне да заколят. След като го заколят, събират в съд малко кръвта му и с нея „цапат децата". В някои селища ромите пекат агнетата в дупка в земята. Вътре се слагат лозови пръчки, които трябва да горят няколко часа, докато стане много жар. След това слагат пълненото агне вътре и захлупват с тенекия, която се зарива с пръстта от дупката. Агнето трябва да се пече по този начин 3-4 часа.След като е готово първо мъжът опитва, след което жената нарежда месото в една чиния и тръгва от къща на къща да раздаде с думите: „Айде, да сте живи и здрави!", а те й отговарят: „Да сте живи и здрави, догодина пак да колите." Съществува един суеверен страх, че ако в къщата не се заколи агне, тя ще бъде сполетяна от нещастие. Затова и най-бедните вземат пари на заем, но спазват ритуала. Обичайно Гергьовден е свързан с много веселие и добро настроение, изразявано по най-различни начини. Прието на този ден младежите да се изкъпват в реката, за да покажат, че топлото време наистина е дошло и водата не е студена. Обикновено младежите връзват люлки за момичетата и докато ги люлеят, ги разпитват за бъдещия им брак. Докато текат приготовленията за празника младите се забавляват с друг обичай, наречен муртофал /муртуфал/. Сред всички ромски групи е
• 2.
  разпространен този обичай,познат като „пеене на пръстените" по Гергьовден, чрез който се предсказва (полушеговито) за бъдещия брак на момичетата. Обичаят се изпълнява на 5.05. вечерта и 6.05. сутринта. Вечерта преди Гергьовден неомъжените момичета се събират и в кофа с вода пускат по един пръстен или друг знак (гривна, колие). След това във водата се слага здравец и се оставя да пренощува под роза.На Гергьовден, преди изгрев, момичетата се събират отново при кофата. Тази, която пее най-добре, покрива лицето си с було, за да не може да вижда и запява различни песни, редувайки весели и тъжни. Докато пее, тя вади пръстен от кофата. Смята се, че ако извади пръстена, пеейки весела песен, бракът на момичето ще е щастлив.
• 3.
  Бащата и синътсе прибират от пазара с агнето и влизат в двора на къщата. Дъщерята: Мамо, тате и бате се прибират и носят агне за Гергьовден. Дъщерята: /към бащата/ -Ама, днес не е Гергьовден, а вие сте купили агнето! Бащата: Дъще, по стар ромски обичай агнето трябва да пренощува в къщата и затова се купува ден по-рано. Синът: А защо на този празник всички роми колят агне? Майката: Гергьовден или както ние го наричаме Ерделези е най-големият празник на ромите. Празнуването му е свързано с вярването, че Свети Георги е спасител на ромите. Сега ще ви разкажа легендата за „Свети Георги Спасителят". Много хора не харесвали ромите. Където минавали,те все пакости правели и никакви закони не признавали. Тогава царят решил да защити поданиците си от тях и насъскал лют змей срещу ромите. Змеят започнал да ги изяжда и скоро щял да ги унищожи до един. Свети Георги видял това, смилил се над нещастните хора и убил змея. От този ден ромите започнали да наричат Свети Георги-Нашият Спасител и неговият ден станал голям празник на ромите. Бащата: Затова и до ден днешен и най-бедният ром дава мило и драго да спести малко парици да купи агънце в чест на Свети Георги Спасителят. Майката: Сега идва ред да украсим къщата с разцъфнали клони. Моми: -Има ли в този дом моми? Дъщерята: Има, има! Мома: Хайде, пусни в менчето пръстен или гривна, за да ти се предскаже какъв ще е брака ти. /Всички моми пускат гривни и пръстени в менчето, слагат здравец във водата/ /дъщерята прави венец за агнето/
• 4.
  Бащата: Дъще, готовли е венецът за агнето, че трябва да го украсим преди изгрев слънце? Дъщерята: Да. Колкото разцъфнали цветя има на венеца, толкова берекет и плодородие да има в тази къща. Бащата : Тъй като съм глава на семейството, трябва аз да заколя агнето.Хайде, сине, да ми помогнеш! Момите: /излизат на сцената и викат/ .................., хайде да наричаме на пръстени. Майката: По стар обичай по-възрастната трябва да седне зад менчето и да нарича. /майката си слага було и започва да пее/. —На когото е този пръстен , ще се омъжи за богат и добър момък. —Момичето, чиято е тази гривна, ще има щастлив брак. —Девойката, чийто е този пръстен ще има щастлив, но кратък брак. Майката: Хайде, сега момичета докато мъжете колят агнето, ние да наредим гергьовденската трапеза. Запомнете от мен, че софрата за Гергьовден трябва да е задължително кръгла и да няма гвоздей в нея. Сложете пресен чесън и пара за здраве и против уроки. Едната мома : /носи бутилка червено вино/-Ето и виното! Защо трябва да е точно вино? Майката: Защото виното е най-истинското, не е като ракиите, дето минават през казани." Това е „Кръвта на Исус" Бащата : И агнето е готово!Да сядаме на масата!В името на Отца и Сина, и Светаго Духа! Амин! Всички : Амин!