Народни празници в село Злато поле

Народни празници в село Злато поле

• 1.
  Изготвил: Теодор Генадийев Атанасов уч.от 7 клас Школа по етнография и история при ОП „Младежки център“, гр. Хасково Консултант: Нели Арнаудова
• 2.
  Всеки народ ревнивопази своите празници и традиции, пази обичаите и обредите, песните и игрите, свързани с тях. Затова те надживяват вековете и продължават да съществуват и в наше време. Празниците свързват хората, създават им условия за запознанство и приятелство. Те са мощен фактор за опазване на народността, националната самобитност и култура в борбата срещу потисници и асимилатори. Нашата култура, чието ценно достояние са културно-историческите ценности, се отличава от тези на съседните народи с редица характерни особености. Важни нейни отлики са богатото и разнообразно културно наследство и дълбоките културни слоеве, върху които израства. В моето родно село Злато поле, Хасковско се е запазило значително културно - историческо наследство, което заслужава внимание. Всички заедно празнуваме народните празници, като се стремим да възродим и запазим традиционните обреди и ритуали. Моето семейство участва с гордост и желание във всяко честване.
• 3.
  Рождество Христово, същоКоледа или Божич, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Празнува се в продължение на три дни - от 25 декември, когато се ражда младенецът Христос до 27 декември. Коледуването е традиционен български обичай. Коледуват момци коледари, облечени празнично, които обикалят след полунощ къщите из цялото село, от махала на махала, пеят песни и изричат благослови, заради което щедро биват дарявани от стопаните. Броят на коледарите не трябва да надвишава двайсетина.
• 4.
  Коледарите започват подготовкатаси от Игнажден (20 декември). Разучават песни, създават коледарски групи и избират техен водач, който според обичая е по- възрастен и най-вече женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. От полунощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред домовете на хората. Обикновено стопаните на къщата даряват коледарите с пари, брашно, кравай, боб, мед, питка и други продукти. След като групата изпее коледните песни, водачът, който държи в ръце подарения кравай, изрича коледарска благословия. Прието е стопаните също да отвърнат с добри пожелания.
• 5.
  Един от най-красивите,а и уникални български обичаи е сурвакането. То се празнува в наше село рано сутрин на 1 януари. Всеки дом е отворен за истинските сурвакари, които носят със себе си надеждата за здраве, семейно благополучие и късмет. Основният обичай, който се изпълнява е „сурвакане“. Състои се в обредното обхождане на селото от група „сурвакари“ - момчета, понякога идват и момичета. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството, като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
• 6.
  Сурвачка или сурвакницае украсена дрянова клонка, с която по стар български обичай „сурвакаме“ на Нова година, като леко се удряме по гърбовете с пожелания за здраве, щастие, берекет и т. н. Дряновата сурвачка се изработва, като клонките ѝ се свиват във формата на полукръг. Украсата се състои в усукани разноцветни конци, прежда или вълна, нанизани пуканки, сушени сливи, чушки и ябълки, малки кравайчета, парички и др.
• 7.
  В миналото бабите,като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките, на които са помагали, им гостували, за да отдадат почит. Бабата акушерка става рано и посещава къщите, където е изродила дете. Носи бяла и червена вълна, лепяла я с мед като коса на момиченцата и като мустаци и като брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала: „Да се червите като таз вълна, да се гоите като просото, да се роите като кошера“.
• 8.
  Майките пък раносутрин наливат вода от чешмата, към нея добавят китка здравец или босилек - като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали ѝ сапун, поливали ѝ с вода от менчето и я дарявали с пешкир, в който има пара.
• 9.
  Свети Трифон сесчита за пазач на лозята. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три лози всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.
• 10.
  „Царят“ на лозаритее окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото. Там спират пред всяка къща. Домакинята изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ Царят отговаря на благословията „Амин“.
• 11.
  Обичаят е изключителноценен и важен за местната културна идентичност на селото. Вечерта на Сирни Заговезни, цялото семейство се събира на голямата трапеза, която е богата, но без месо. Задължително на трапезата присъства бяла халва, баница със сирене и сварени яйца. Черупките се събират, слагат се в бакър с вода и се остават да пренощуват под звездите. На сутринта децата си мият очите с водата за здраве. По традиция всичко на трапезата е приготвено от мляко и яйца, затова е и Сирни Заговезни. Този празник в село се нарича още и Прошка, защото по-младите искат прошка от по-възрастните: - Прости ми! - Простено да ти е от Бога и от мене!
• 12.
  Децата се подреждатв кръг, а бабата върти халвата в кръг. Те се опитват да я хамнат, без помощта на ръцете си. Смята се, че което дете успее да хамне халвата, ще е най-здраво през годината. След това конецът се запалва и по него се гадае дали ще е плодородна годината. Ако конецът изгори до края, това е добра поличба. Ако ли не - годината ще е трудна. Младите ергени хвърлят чавги в дворовете на своята любима или на момата, която харесват. На сутринта момата става и събира чавгите от двора, преброява ги и започва да се хвали, колко е харесвана и желана. Много често в миналото оратника е бил място, където момците са позаглеждат момите, „крадат” и отвеждат у тях. След като всички си изстрелят чавгите, пръчките, с които се извършва самото чавгане се хвърлят в огъня, за да няма бълхи по хората и животните.
• 13.
  В събота следСирница е Тодоровден, който се празнува за здравето на конете и магаретата. Нарича се Конски Великден. Това е един от големите общоселски празници на годината, в центъра на който са конете. „Ще дойде Тодоровден, видя щем чии коне са гледани най-добре”- казват в село. На този ден наистина премерват сили най-бързите и най-издръжливите коне. А, заедно с тях мерят сили и стопаните им. Още от ранно утро мъжете грижливо сресват и украсяват с мъниста гривите и опашките на най-хубавите си коне. А после ги извеждат край селото. Там, на някоя по-просторна поляна, вече е отмерено и отбелязано с нишани „трасе” за конно надбягване.
• 14.
  Празнува на предпоследнатасъбота преди Великден. Лазаровден е празник на младостта, на пукналата пролет. За него е характерен моминският обичай лазаруване. Лазарки са момичета, достигнали женитбена възраст. Вярва се, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее. По лазарските премени греят нанизи от мъниста, парички, а шевиците по ризите са събрали в себе си цвета на аления гюл и жълтата латинка, на зеления чемшир и синевата на утрото.
• 15.
  Лазарките обикалят селотои пеят лазарски песни във всеки двор. Навсякъде благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщята, за животните. Лазарките пеят и за млади и за стари.
• 16.
  Рано на Гергьовденсе месят колаци и се кичат вратите със здравец и бръшлян. Чобанинът взема едно яйце и отива на нивата. Обикаля я три пъти и оставя яйцето там. Овчарите хващат първото оягнено мъжко агне, окичват го с венец, палят свещици на рогцата му, а после го колят. Напълват го с булгур и го опичат. Жените приготвят вкусни хлябове, а към 11 часа се ходи на черква. На обяд се отива извън селото на някоя поляна и се прави гощавката. На гергьовски, окичени люлки се люлеят момите и ергените. Хората се веселят, пеят и играят през този ден.
• 17.
  На Гергьовден езадължително принасянето в жертва на светеца покровител, първото родено през годината бяло мъжко агне. Окичва се с венец на шията, на дясното рогче се запалва свещ. Захранва се със зелена тряава, осветена в църквата сол и вода. На Гергьовден сутринта всички се люлеят на люлка направена на зелено дърво - орех или круша, за здраве. Такъв е и смисълът на тегленето на кантар. Със зеленина - глог, коприва, здравец, бук се окичват вратите на къщата и всички стопански постройки.
• 18.
  На Спасовден сеорганизира Регионалният празник „Да запазим идентичността на българина чрез автентичния фолклор“. Тържествата се провеждат в центъра на селото, където за изпълнителите е издигната специална сцена. Преди веселбата на мегдана, жителите и гостите на Злато поле поднасят венци и цветя пред паметника на загиналите през войните. Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден. Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата - обилна; спасовският дъжд е скъп - капката струва колкото жълтица.
• 19.
  Личен архив Архив начиталище „Просвета - 1921 г.“, село Злато поле Microsoft PowerPoint 2010 Никой народ не е оцелял благодарение на своите празници и обичаи, както българския през тринадесетвековната си история. Чувствам се горд, че съм българин и продължавам вековните български традиции!