Постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) в областта на отбраната и сигурността

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Участващи държави членки

Общо 26 от 27-те държави членки са избрали да участват в ПСС: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Финландия, Хърватия, Чехия и Швеция.

Цели

Участващите държави членки работят заедно за разработването на проекти за:

• подобряване на военното обучение и учения;
• укрепване на способностите си, включително в киберпространството.

Въпреки че участието е доброволно, вземането на решения остава в ръцете на отделните държави членки и се взема предвид специфичният характер на политиките им на сигурност и отбрана.

Участващите държави членки се съгласяват да си сътрудничат за постигане на одобрените цели в областта на сигурността и отбраната, като поемат по-обвързващи общи ангажименти в следните пет области, определени в член 2 на протокол 10 към ДЕС:

• Инвестиране в отбранително оборудване:
  • редовно увеличаване на бюджетите за отбрана;
  • увеличаване на разходите за инвестиции в отбраната до 20 % от общите разходи за отбрана;
  • увеличаване на съвместните и свързаните със сътрудничество проекти за стратегически отбранителни способности;
  • увеличаване на разходите за научни изследвания и технологии в областта на отбраната до 2 % от общите разходи за отбрана.
• Хармонизиране, обединяване на ресурси и намаляване на дублирането:
  • изиграване на съществена роля за развитието на способностите в съответствие с амбицията на ЕС;
  • подкрепа на координирания годишен преглед на отбраната (CARD);
  • интензивно участие на Европейския фонд за отбрана, създаден съгласно Регламент (ЕС) 2021/697 (вж. резюмето), в многонационални доставки.
  • изготвяне на хармонизирани изисквания за всички проекти за развитие на способностите;
  • разглеждане на съвместното използване на съществуващите способности;
  • засилване на сътрудничеството в областта на киберотбраната.
• Подобряване на бойната готовност и способността за разгръщане на силите:
  • предоставяне на формирования, способни да бъдат стратегически развърнати;
  • разработване на база данни за подлежащите на бързо развръщане способности;
  • стремеж към ускорен механизъм за поемане на политически ангажимент на национално равнище, включително евентуално преразглеждане на националните процедури за вземане на решение;
  • подкрепа за личния състав, оборудването и обучението за операции и мисии по линия на общата политика на сигурност и отбрана;
  • съществено допринасяне за бойните групи на ЕС;
  • опростяване и стандартизиране на трансграничните военни превози с цел бързо развръщане;
  • договаряне на общи критерии за оценка и валидиране на бойните групи на ЕС с НАТО (Организация на Северноатлантическия договор);
  • договаряне на общи технически и оперативни стандарти за силите, за да се гарантира оперативна съвместимост с НАТО;
  • активно участие в основните съществуващи и бъдещи военни структури на ЕС за външна дейност, като Европейския корпус, Центъра за координация на придвижването „Европа“ (MCCE) и обмена на услуги в областта на въздушния транспорт и зареждането във въздуха (ATARES);
  • договаряне на амбициозен подход за общо финансиране на военните операции и мисии в рамките на общата политика за сигурност и отбрана.
• Отстраняване на недостатъците в способностите:
  • помощ за преодоляване на недостатъците в способностите, установени в плана за развиване на способностите и в координирания годишен преглед на отбраната, с цел засилване на европейската отбранителна технологична и индустриална база;
  • отдаване на приоритет на подход на сътрудничество с цел отстраняване на установените на национално равнище недостатъци;
  • участие най-малко в един проект по линия на ПСС, включващ стратегически способности.
• Използване на Европейската агенция по отбраната и отбранителната промишленост:
  • използват Европейската агенция по отбрана като форум за развитие на съвместни способности и обмислят възможността Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR) да бъде организация за управление на програми;
  • гарантират, че проектите повишават конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост посредством подходяща индустриална политика;
  • гарантират, че програмите за сътрудничество имат положително въздействие върху европейската отбранителна технологична и индустриална база.

Държавите членки трябва да представят национални планове за изпълнение, в които очертават своите способности и желанието си да изпълнят ангажиментите.

През месец март 2018 г. Съветът на Европейския съюз прие препоръка за пътна карта за изпълнение на ПСС, с която ще се предоставят стратегически насоки и указания на държавите членки. С нея се определят също така срок за договаряне на възможни бъдещи проекти и основните принципи за проектите, които да бъдат приети от Съвета до края на месец юни 2018 г.

Изменения на Решение (ОПВВС) 2018/340

Решение (ОПВВС) 2018/340 е изменяно пет пъти:

• С Решение (ОВППС) 2018/1797 беше актуализиран списъкът на проектите, като общият им брой достигна 34.
• С Решение (ОВППС) 2019/1909 беше актуализиран списъкът на проектите, като общият им брой достигна 47.
• С Решение (ОВППС) 2020/1746 беше актуализиран списъкът на проектите, като общият им брой достигна 46, което отразява факта, че членовете на проекта Център за компетентност на мисиите за обучение на Европейския съюз решиха да закрият проекта.
• С Решение (ОВППС) 2021/2008 беше актуализиран списъкът на проектите, като общият им брой достигна 60.
• С Решение (ОВППС) 2023/995 беше актуализиран списъкът на проектите, като общият им брой достигна 72.