Шенгенско споразумение и Шенгенска конвенция

С подписването на Шенгенското споразумение на 14 юни 1985 г. Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия се споразумяха постепенно да премахнат контрола по вътрешните си граници и да въведат свободно движение за всички граждани на държавите, страни по Споразумението, други държави — членки на ЕС и някои държави извън ЕС.

Шенгенската конвенция допълва споразумението и определя мерките и защитните механизми за установяване на пространство без вътрешен граничен контрол. Тя беше подписана от същите пет държави на 19 юни 1990 г. и влезе в сила през 1995 г. Споразумението и конвенцията заедно със свързаните с тях споразумения и правила образуват достиженията на правото от Шенген, което беше интегрирано в рамките на ЕС през 1999 г. и се превърна в законодателство на ЕС. С Договора от Лисабон „пространството (...) без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на лица“ сe превърна в цел на ЕС.

Днес 27 европейски държави, включително 23 от 27-те държави членки и четирите държави от Европейската асоциация за свободна търговия — Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария — са част от Шенгенското пространство.

От 1 януари 2023 г. проверките на лица по вътрешните сухопътни и морски граници между Хърватия и другите държави от Шенгенското пространство са отменени и достиженията на правото от Шенген се прилагат изцяло в Хърватия (Решение (ЕС) 2022/2451 на Съвета). Проверките на вътрешните въздушни граници ще бъдат отменени от 26 март 2023 г., тъй като е необходимо това да съвпадне с датите на лятното/зимното часово разписание на Международната асоциация за въздушен транспорт.

От 31 март 2024 г. разпоредбите на достиженията на правото от Шенген се прилагат изцяло за България и Румъния, а проверките по вътрешните въздушни и морски граници са отменени. На по-късна дата, като действа с единодушие, Съветът на Европейския съюз трябва да вземе решение за премахване на проверките на хората по вътрешните сухопътни граници с Гърция, Унгария и между България и Румъния.

Кипър, в съответствие със съответните си актове за присъединяване, скоро ще бъде част от Шенгенското пространство. Ирландия е единствената държава членка, която не е част от Шенгенското пространство. Въпреки че участва в Шенгенското полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, тя не е част от пространството без вътрешен граничен контрол и поддържа граничен контрол с държавите от Шенген.

Четирите държави от Европейската асоциация за свободна търговия също са свързани с достиженията на правото от Шенген чрез съответните си споразумения за асоцииране към Шенген с ЕС и следователно също са част от Шенгенското пространство.

Държавите кандидатки за присъединяване към ЕС, трябва да приемат всички достижения на правото от Шенген към момента на присъединяването си. Въпреки това граничният контрол на вътрешните граници се премахва (с единодушно решение на Съвета) само след оценка, която:

• се извършва в съответствие с приложимия механизъм за оценка по Шенген;
• установява, че са налице всички условия за правилното прилагане на мерките на достиженията на правото от Шенген, позволяващи премахването на контрола по вътрешните граници.

ВЖ. СЪЩО

• Достижения на правото
• Критерии за присъединяване (Критерии от Копенхаген)
• Гранични проверки
• Страни кандидатки
• Съвет на Европейския съюз
• Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ)
• Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
• Миграция и убежище
• Държави членки
• Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
• Единодушие
• Шенгенското пространство (резюме)
• Договорът от Лисабон (резюме)
• Шенгенско пространство (уебсайт).