42009X1212(01)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 42009X1212(01) - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 42009X1212(01)

Help

Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 26 ноември 2009 г. относно развитие на ролята на образованието в рамките на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието

OB C 302, 12.12.2009 , pp. 3–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

12.12.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 302/3

2009/C 302/03

Съветът и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета,

КАТО ПРИПОМНЯТ

—	основните ценности на обновената Лисабонска стратегия, с акцент върху растежа и работните места като средства за постигане на европейско бъдеще, изпълнено с благоденствие, справедливост и устойчивост на околната среда, и ключовата роля на триъгълника на знанието в този процес;

—

заключението на Европейския съвет, проведен в Брюксел на 8—9 март 2007 г., че „образованието и обучението са предпоставки за добре функциониращ триъгълник на знанието (образование — научни изследвания — иновации) и играят ключова роля за подпомагане на растежа и създаването на работни места“ и призива, отправен от Европейския съвет, проведен в Брюксел на 19—20 март 2009 г., за неотложното предприемане на конкретни мерки за „насърчаване на партньорството между стопанските субекти, научноизследователската дейност, образованието и обучението“ и за „ускоряване и подобряване на качеството на инвестициите в областта на научните изследвания, знанието и образованието“.

КАТО СЪЗНАВАТ,

—	че продължителният спад продължава да дава сериозно отражение върху глобалната икономика и че обновената Лисабонска стратегия — с особеното значение, което отдава на триъгълника на знанието — следва да се използва пълноценно като основа за ефективно и трайно възстановяване в Европейския съюз;

—	че, за да е подготвен Европейският съюз да се справи с дългосрочните предизвикателства на конкурентната глобална икономика, изменението на климата и застаряващото население, и трите компонента на триъгълника на знанието трябва да функционират правилно и да си взаимодействат пълноценно;

—

че фундаменталната роля на образованието е да осигурява развитието на индивидите, така че да успеят да реализират пълния си потенциал в съвременното общество, както и че, в резултат на това, учебните заведения на всички нива имат широк набор от функции и отговорности. Въпреки това е необходимо да бъде доразвита специфичната функция на образованието като основа на триъгълника на знанието.

СЧИТАТ, ЧЕ ПО-НАТАТЪШНАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИТЕ В ПЪЛНОЦЕННО ФУНКЦИОНИРАЩ ТРИЪГЪЛНИК НА ЗНАНИЕТО

би укрепила капацитета за иновации на Европа и развитието на творчески и основани на знанието икономика и общество посредством:

—	по-добра и постоянно развиваща се база знания в университетите (1) и научноизследователските центрове, която би могла бързо да се превърне в иновационни продукти, услуги, подходи и методи в по-широката икономика и обществото като цяло;

—

насърчаване на творчески, иновативен и предприемачески дух сред ученици, стажанти, студенти, преподаватели и научни работници, който ще бъде в основата на прогресивното развитие на по-добра култура на предприемачество чрез образование и обучение, съпътствани от по-динамичен европейски пазар на труда и по-висококвалифицирана работна сила.

би спомогнала за постигането на значителен напредък:

—	по отношение на изпълнението на целта на инициативата „Нови умения за нови работни места“, а именно подобряване на шансовете за заетост на гражданите на ЕС в условията на променящ се пазар на труда;

—	по отношение на програмата за модернизация на университетите (2).

ОПРЕДЕЛЯТ СЛЕДНИТЕ КОНКРЕТНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В СЕКТОРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО:

—	необходимостта от преодоляване на културните различия между образование — в смисъл на преподаване, учене и предаване на социално-културни ценности — и научни изследвания и иновации от икономическа гледна точка;

—	необходимостта от по-висока иновативна и предприемаческа култура в сектора на висшето образование;

—	необходимостта от подобряване на комуникацията и мобилността между академичната и научноизследователската общност и сферата на бизнеса и по-широката икономика, както и от насърчаване на мобилността и обмена на идеи между различни академични и научноизследователски дисциплини;

—

необходимостта от по-нататъшна реформа на управленските и финансовите структури на университетите, даваща възможност за по-голяма автономия и отчетност, което да улесни по-голямото диверсифициране на приходите и по-ефективното сътрудничество със сферата на бизнеса и да предостави на университетите възможност да станат част от триъгълника на знанието в глобален мащаб.

СЧИТАТ, ЧЕ ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ДОЛУ ОБЩИ ПРИНЦИПИ СЛЕДВА ДА СА В ОСНОВАТА НА ПОЛИТИКИТЕ, НАСОЧЕНИ КЪМ ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТЕЗИ КОНКРЕТНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА:

—	концепцията „триъгълник на знанието“ се отнася до необходимостта да се подобри въздействието на инвестициите по отношение на трите дейности — образование, научни изследвания и иновации — посредством системно и непрекъснато взаимодействие;

—	цялостното интегриране на триъгълника на знанието изисква провеждането на по-свързана политика и сътрудничество в областите на образованието, научните изследвания и иновациите както на европейско равнище, така и на равнище държави-членки.

—

за да изпълни образованието своята роля в триъгълника на знанието, е необходимо целите и резултатите в областта на научните изследвания и иновациите да се връщат обратно в образованието, като това се съпътства от преподаване и учене, поддържани от богата научноизследователска база, и от среди на преподаване и учене, разработени и подобрени чрез по-широко включване на творческото мислене и иновативния дух и подходи;

—

традиционната академична култура в университетите трябва да се допълва от съзнанието, че университетът има и ключова роля в подготвянето на по-висококвалифицирана, предприемчива и гъвкава работна сила, която ще изгради основите за икономически растеж и благоденствие и ще подобри качеството на живот в идните години; Обучението на научни работници и лектори следва да бъде такова, че да им позволява по-успешно да налагат култура на иновациите в организациите, за които работят;

—

триъгълникът на знанието трябва да се взема предвид при разработването на стратегии за учене през целия живот на национално, регионално и институционално равнище, така че университетите да се ангажират в по-голяма степен в усъвършенстването на уменията, които са от значение за икономиката на знанието, и правилата за прием да признават в достатъчна степен значението на придобитите знания и практическия опит;

—

новите идеи и иновациите се зараждат от обединяването на различни знания и от воденото от любознателност търсене на нови знания. Поради тази причина, освен науката и технологиите, е изключително важно да се има предвид, че качественото образование и научни изследвания в социалните и хуманитарните науки играят важна роля за иновациите;

—	плурализмът сред европейските системи за висше образование и научни изследвания следва да се разглежда като предимство за разработването на различни подходи към постигането на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието.

ОПРЕДЕЛЯТ СЛЕДНИТЕ СЕДЕМ ПРИОРИТЕТА ЗА ДЕЙСТВИЕ:

1. Постигане на по-голяма съгласуваност между политиките в областта на образованието, научните изследвания и иновациите

Необходима е по-голяма съгласуваност при разработването на политиката на европейско равнище и на равнище държави-членки, с пълно включване на трите компонента на триъгълника на знанието. Политиките в областта на образованието, научните изследвания и иновациите следва да се стимулират взаимно, за да осигурят развитието на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието и да ускорят прехода към икономика и общество, които действително се основават на знанието. В рамките на съществуващите процеси на докладване в отворения метод на координация Комисията следва да докладва на Съвета относно мерките в подкрепа на интегрирането на триъгълника на знанието, предприети в областта на образованието, научните изследвания и иновациите. Докладът следва да включва установените пречки и предложения за бъдещо развитие.

2. Ускоряване на педагогическата реформа

Държавите-членки следва да насърчават институциите за образование и обучение да направят така, че учебните програми, както и методите за преподаване и изпитване на всички степени на образование, в т.ч. и при докторантура, да включват и да поощряват творчеството, иновациите и предприемачеството. Един от начините за постигането на това е учебните програми редовно да се разработват в сътрудничество с научноизследователските институти, промишлеността и други заинтересовани страни, когато е необходимо.

3. Партньорство между университетите, бизнеса и други заинтересовани страни

Държавите-членки и Комисията следва да отговорят своевременно на призивите за действие, отправени в Заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 12 май 2009 г. относно насърчаването на партньорствата между институциите за образование и обучение и социалните партньори, по-специално работодателите, в контекста на ученето през целия живот. В контекста на развитието на по-тесни връзки между университетите и общностите, които обслужват, особено внимание следва да се отдели на осигуряването на стимули за мобилност на персонала между университетите и бизнес сектора, включително на програми за обмен на персонал. Сътрудничеството между университетите и бизнеса следва да бъде засилено като част от стратегиите на университетите в областта на образованието, научните изследвания и иновациите.

4. Мерки за развиване на иновативна култура в университетите

Държавите-членки следва да насърчават университетите да увеличат усилията си за развитие на „иновативна култура“ посредством, inter alia, по-динамична и интерактивна учебна среда и стимули за ангажирането на персонала в проекти с иновационно измерение. За да се подпомогне „промяната на културата“, на институционално равнище биха могли да се разработят мерки за финансиране и структури за стимулиране, така че сътрудничеството с промишлеността да бъде признато за важен фактор за професионалния напредък. Следва да се отчете изключителната роля на лидерите в областта на висшето образование при оказването на подкрепа за ефективното развитие на „иновативна култура“.

5. Създаване на стимули за университетите за развитие на знания, които могат да се прехвърлят

Държавите-членки следва да разгледат въпроса дали за университетите съществуват подходящи стимули да развиват знания, които могат да бъдат прехвърляни в по-широката икономика за разработването на иновационни стоки и услуги. Когато правни разпоредби, управленски структури или финансови разпоредби възпрепятстват институциите да печелят от подобно развиване и прехвърляне на знания, държавите-членки следва да се опитат да адаптират рамката, в която работят техните институции, така че тези пречки да бъдат отстранени и университетите да получат достатъчно автономия. Университетите следва да разработят конкретни стратегии за създаване, развитие и прехвърляне на знания.

6. Нови подходи към оценката на качеството

По-конкретно в областта на висшето образование държавите-членки следва да работят заедно за установяването на основани на „триъгълника на знанието“ критерии за оценка на качеството на техните институции, които следва да акцентират върху това доколко успешно научните изследвания и иновациите са били интегрирани в преподаването и основните образователни функции и какъв е успехът на институциите при създаването на учебна среда, стимулираща творчеството и предприемаческите подходи по отношение на знанието, и при подготвянето на студентите за бъдещия им социален и икономически живот.

7. Развитие на Европейския институт за иновации и технологии като модел за бъдещето

Европейският институт за иновации и технологии (EIT), в качеството си на първата инициатива на равнище ЕС с акцент върху съгласуваното взаимодействие между всички участници в триъгълника на знанието, следва да се превърне за държавите-членки, висшите учебни заведения и научноизследователски институти и за бизнес сектора в пример за добри практики по отношение на интегрирането на всички три компонента на триъгълника.

Бъдещите общности на знание и иновации, които са основни оперативни единици на EIT, следва да са в състояние да посочат нови пътища за преодоляване на икономически и социални предизвикателства (напр. устойчива енергетика и смекчаване на последиците от изменението на климата, и адаптация) чрез цялостни и мултидисциплинарни подходи, както и чрез нови модели на управление и финансиране, насочени към стимулирането на иновации, които отговарят на най-високите стандарти. EIT следва да разпространява тези модели, които да вдъхновят подемането на други съвместни инициативи на различни равнища и надхвърлящи националните граници, като отделят специално внимание на необходимостта от развитие на ролята на образованието в рамките на триъгълника на знанието.

В обсега на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението Комисията следва да гарантира, че държавите-членки са запознати с най-добрите практики по отношение на тези седем приоритета и че напредъкът в тези области може да бъде сравняван.

ПОДЧЕРТАВАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО КОЛКО Е ВАЖНО

—

да се гарантира, че стратегията за растеж и работни места за периода след 2010 г. поставя образованието в основата на триъгълника на знанието и подчертава необходимостта и трите компонента на триъгълника (образование — научни изследвания — иновации) да се подкрепят и поддържат взаимно. Цялата система на образование и обучение има своите функции за насърчаването на ключовите компетентности, необходими за добре функциониращ триъгълник на знанието;

—

да се гарантира пълно сътрудничество и координация между стратегиите за развитие на европейското пространство за висше образование, европейското изследователско пространство и инициативите в областта на иновациите, особено широкообхватната иновационна стратегия и бъдещият европейски план за иновации;

—

Комисията да вземе изцяло предвид потребностите на стратегията за растеж и работни места за периода след 2010 г. при изготвяне на предложенията си за общностни програми в областта на образованието и в други свързани с него области за периода, включен в следващата финансова рамка, както и да помисли, заедно с държавите-членки, по какъв начин биха могли да се използват структурните фондове в подкрепа на инициативи, свързани с цялостното развитие на образованието, като основа на триъгълника на знанието.

(1) За целите на настоящия текст терминът университети се използва като обобщение за всички висши учебни заведения.

(2) Вж. Резолюция на Съвета от 23 ноември 2007 г. за модернизация на университетите с оглед на конкурентоспособността на Европа в една световна икономика на знанието (док. 16096/1/07) и Съобщението на Комисията „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания, иновации“ от май 2006 г. (док. 9166/06).

Top

Choose the experimental features you want to try