(1)

Оценката, дали лицата осъществяват търговия за собствена сметка със стокови деривати, квоти за емисии и техни деривати, или предоставят инвестиционни услуги във връзка с тези инструменти в Съюза като дейност, която се явява допълнителна към тяхната основна стопанска дейност, следва да се прави на групово равнище. В съответствие с член 2, параграф 11 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) се счита, че групата се състои от предприятието майка и всички негови дъщерни предприятия и включва субекти със седалище в Съюза и в трети държави, независимо дали централата на групата се намира в рамките на Съюза, или извън него.

(2)

Оценката следва да се извършва под формата на два теста, като и двата са основани на търговската дейност на лицата в рамките на групата и следва да се изчисляват на база класове активи. Първият тест следва да определи дали лицата в рамките на групата са големи участници в сравнение с размера на финансовия пазар на въпросния клас активи и следователно трябва да кандидатстват за лиценз като инвестиционен посредник. Вторият тест следва да определи дали лицата в рамките на групата търгуват за собствена сметка със стокови деривати, квоти за емисии или техни деривати, или предоставят инвестиционни услуги във връзка с тези инструменти в такава голяма степен в сравнение с основната стопанска дейност на групата, че тези дейности не може да се считат за допълнителни на групово равнище, и следователно лицата трябва да кандидатстват за лиценз като инвестиционен посредник.

(3)

При първия тест се съпоставя обемът на търговската дейност на лицето спрямо общата търговска дейност в Съюза на база клас активи, за да се определи пазарният дял на лицето. Обемът на търговската дейност следва да бъде определен, като от общия обем на търговията, която осъществява лицето, се извади сборът от обема на сделките, извършвани за целите на вътрешногруповата ликвидност или за целите на управлението на риска, насочен към обективно измеримото намаление на рисковете, свързани пряко с търговската или финансиращата дейност или с изпълнението на задълженията за осигуряване на ликвидност на мястото на търговия („привилегировани сделки“).

(4)

Обемът на търговската дейност следва да бъде определен чрез брутната условна стойност на договорите за стокови деривати, квоти за емисии и техни деривати въз основа на плаваща средна стойност за предходните тригодишни периоди. Общият пазарен обем следва да бъде определен въз основа на търговската дейност, която се извършва в Съюза по отношение на всеки клас активи, за който се иска освобождаване, включително договори, търгувани на или извън местата на търговия в Съюза.

(5)

Тъй като стоковите пазари се различават значително от гледна точка на обем, брой на участниците на пазара, степен на ликвидност и други характеристики, за различните класове активи следва да се прилагат различни прагове във връзка с теста за обема на търговската дейност.

(6)

Вторият тест предвижда два метода за определяне на обема на търговската дейност, който да бъде съпоставен с обема на основната дейност, която групата осъществява. Този тест може да бъде извършен по два метода, за да може по-добре да бъде отразена базовата дейност на лицата, които възнамеряват да се възползват от освобождаването, като в същото време се сведе до минимум регулаторната тежест и сложността на провеждането на теста. Капиталовият тест е предвиден като алтернатива на теста за търговията, за да се отчетат икономическите реалности в силно разнородните групи, които трябва да направят оценка дали тяхната търговия се явява допълнителна към основната им стопанска дейност, в това число групи, които извършват значителни спрямо тяхната големина капиталови инвестиции за изграждането на инфраструктурни транспортни и производствени съоръжения, както и инвестиции, които не могат лесно да бъдат хеджирани на финансовите пазари. Тъй като и двата метода на втория тест удовлетворяват различните базови икономически реалности на отделните групи, и двата теста представляват еднакво подходящи методи за определяне дали търговската дейност е допълнителна към основната търговска дейност на конкретна група.

(7)

Обемът на търговската дейност, използван в първия метод на втория тест, се приема като показател, представляващ търговската дейност, която лицето или групата извършва като негова/нейна основна стопанска дейност. Лицата следва да могат да прилагат този показател лесно и икономически ефективно, тъй като той се основава на данни, които трябва да бъдат събрани за първия тест, като в същото време представлява убедителен тест.

(8)

Този показател е целесъобразен, тъй като се счита, че един рационален, несклонен към поемането на рискове субект, като производител, преработвател или потребител на стоки или квоти за емисии, хеджира обема на търговската дейност от неговата основна стопанска дейност с равностоен обем стокови деривати, квоти за емисии или техни деривати. Следователно обемът на цялата негова търговска дейност със стокови деривати, квоти за емисии или техни деривати, измерен като брутна условна стойност на базовия инструмент, представлява подходящ показател за обема на основната стопанска дейност на групата. Тъй като групите, чиято основна стопанска дейност не е свързана със стоки или квоти за емисии, не биха използвали стокови деривати или деривати на квоти за емисии като инструмент за намаляване на риска, тяхната търговия със стокови деривати, квоти за емисии или техни деривати не би била определена като хеджиране.

(9)

Използването на стокови деривати като инструмент за намаляване на риска обаче не може да се счита за отличен показател за цялата търговска дейност, която лицето или групата осъществява като негова/нейна основна търговска дейност, тъй като с него не може да бъдат отчетени другите инвестиции в дълготрайни активи, несвързани с пазари на деривати. С цел отстраняване на евентуалното несъответствие между търговията на дадена група със стокови деривати и реалния обем на нейната основна стопанска дейност, що се отнася по-специално до малки групи, първият метод на втория тест следва да предвижда ограничителен механизъм, с който да се отчита, че търговската дейност, осъществявана от лицата в рамките на групата, не би се считала за допълнителна, ако не надвишава и определен процент от който и да било от праговете, определени в рамките на първия тест за всеки съответен клас активи. Колкото е по-висок процентът на спекулативната дейност в рамките на цялата търговска дейност на дадена група, толкова по-нисък е прагът, определен в рамките на първия тест.

(10)

Ограничителният механизъм, според който групата не трябва да надвишава определен процент от който и да било от праговете, определени в рамките на първия тест за всеки съответен клас активи, е изключително важен за много малки групи с незначително общо отражение върху съответната търговия със стокови деривати. От една страна, на тези групи е възможно да им се наложи да направят скъп анализ на техните търговски дейности, за да определят дали въпросната търговия намалява риска или не, като резултатът от този анализ няма да е решаващ за „допълнителния“ характер на търговската дейност. От друга страна, тези групи обикновено не са подготвени да направят капиталовия тест като алтернатива на теста, основан на търговията. С цел да се избегне необоснованата тежест за тези групи е целесъобразно да се счита, че групите, чиято търговска дейност за всеки съответен клас активи възлиза на по-малко от една пета от прага, определен в рамките на първия тест, осъществяват въпросната търговия като допълнителна дейност към тяхната основна стопанска дейност. Чрез първия метод в рамките на втория тест обаче не може да се определи правилно основната дейност на лица, които са извършили значителни спрямо тяхната големина капиталови инвестиции за изграждане на инфраструктурни, транспортни и производствени съоръжения. При него не се признават така също инвестиции, които не могат да бъдат хеджирани на финансови пазари. Затова е необходимо вторият тест да съдържа втори метод, при който се използват основани на капитала средства, с които се измерва дали въпросната търговска дейност е допълнителна към основната стопанска дейност на групата.

(11)

При втория метод на втория тест се използва приблизително изчисленият капитал, който нефинансова група би била задължена да поддържа за покриване на присъщия за нейните позиции пазарен риск, произтичащ от търговията със стокови деривати, квоти за емисии и техни деривати, различни от позициите по привилегировани сделки, като показател за обема на допълнителните дейности, осъществявани от лицата в групата. Рамката, разработена под егидата на Базелския комитет и приложена от Съюза чрез Директивата за капиталовите изисквания, се използва за разпределянето на пропорционална тежест на условния капитал по съответните позиции. В тази рамка нетната позиция по стоков дериват, квота за емисии или неин дериват следва да се определя чрез нетиране на дългите и късите позиции по конкретен тип договор за стоков дериват, квоти за емисии или договор за техни деривати, като фючърс, опция, форуърд или варанти. При определянето на нетната позиция нетирането следва да бъде извършено, независимо от мястото, на което се търгува договорът, контрагента по договора или неговия падеж. От друга страна, брутната позиция по съответен стоков дериват, договор за квоти за емисии или договор за техни деривати следва да се изчислява, като се добавят нетните позиции на видовете договори, свързани с определена стока или квота за емисии или неин дериват. В този контекст нетните позиции по определен тип договор за стокови деривати, договор за квоти за емисии или договор за техни деривати не следва да се нетират взаимно.

(12)

При втория метод в рамките на втория тест размерът на приблизително изчисления капитал на дадена група след това се съпоставя с реалния размер на използвания капитал на въпросната група, който следва да отразява обема на нейната основна дейност. Използваният капитал се изчислява въз основа на общите активи на групата минус нейния текущ дълг. Текущият дълг следва да включва дълга, който подлежи на уреждане в рамките на дванадесет месеца.

(13)

С тестовете за допълнителна дейност се цели да се провери дали лицата в дадена група, които не са лицензирани в съответствие с Директива 2014/65/ЕС, следва да кандидатстват за лиценз поради относителния или абсолютния обем на тяхната дейност със стокови деривати, квоти за емисии и техни деривати. По този начин с тестовете за допълнителна дейност се определя обемът на дейностите със стокови деривати, квоти за емисии и техни деривати, които лицата в рамките на дадена група може да осъществяват без лицензиране по Директива 2014/65/ЕС, тъй като въпросните дейности се явяват допълнителни към основната стопанска дейност на групата. Затова е целесъобразно обемът на допълнителната дейност на групата да се изчисли, като се използват критерии, изключващи дейността, осъществявана от членовете на групата, които са лицензирани в съответствие със споменатата директива, за да се определи обемът на действителната допълнителна дейност, осъществявана от нелицензираните членове на групата.

(14)

За да могат участниците на пазара да планират и осъществяват своята стопанска дейност по разумен начин и за да се отчетат сезонните модели на дейността, тестовете, с които се определя кога дадена дейност се счита за допълнителна към основната стопанска дейност, следва да се изчисляват въз основа на тригодишен период. Поради това субектите следва да направят оценка дали надвишават един от двата прага на годишна база, като изчислят обикновена средна стойност за три години на плаваща база, за да могат да подадат своето годишно уведомление до компетентния орган. Това задължение не следва да засяга правото на компетентния орган да поиска във всеки един момент доклад от лицето относно това на каква база лицето разглежда дейността си по член 2, параграф 1, буква й), подточки i) и ii) от Директива 2014/65/ЕС като допълнителна към неговата основна стопанска дейност.

(15)

Сделките, които по обективно измерим начин намаляват рисковете, пряко свързани с търговската или финансиращата дейност, и вътрешногруповите сделки следва да се разглеждат в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (3). Що се отнася обаче до сделки с деривати, които по обективно измерим начин намаляват рисковете, пряко свързани с търговската или финансиращата дейност, в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (4) се споменават само деривати, които не са търгувани на регулирани пазари, докато член 2, параграф 4 от Директива 2014/65/ЕС обхваща деривати, търгувани на места на търговия. Поради това в настоящия регламент следва да се вземат предвид също така дериватите, търгувани на регулирани пазари, във връзка със сделки, за които се счита, че по обективно измерим начин намаляват рисковете, пряко свързани с търговската или финансиращата дейност.

(16)

При някои обстоятелства може да не е възможно да се хеджира даден търговски риск чрез използването на пряко свързан договор за стоков дериват: договор с абсолютно същия базов инструмент и дата на уреждане като на покрития риск. В такъв случай лицето може да използва заместващо хеджиране посредством тясно свързан инструмент за покриване на неговата експозиция, като инструмент с различен, но близък базов инструмент от гледна точка на икономическото поведение. Освен това лицата, които сключват договори за стокови деривати за хеджиране на даден риск по отношение на техните общи рискове или общите рискове на групата, могат да използват макро- или портфейлно хеджиране. Тези договори за стокови деривати за макро-, портфейлно или заместващо хеджиране може да представляват хеджиране за целите на настоящия регламент.

(17)

Когато лице, което прилага теста за допълнителна дейност, използва портфейлно или макрохеджиране, то може да не успее да направи пряка връзка между конкретна сделка със стоков дериват и конкретен риск, пряко свързан с търговската или финансиращата дейност, която е осъществило с цел хеджирането им. Рисковете, които са пряко свързани с търговската или финансиращата дейност, може да са с комплексен характер, например различни географски пазари, различни продукти, времеви хоризонти или субекти. Портфейлът от договори за стокови деривати, сключени с оглед на намаляването на тези рискове, може да произтича от сложни системи за управление на риска. В такива случаи системите за управление на риска следва да предотвратяват категоризирането на нехеджиращите сделки като хеджиращи и да осигуряват достатъчно детайлна информация за хеджиращия портфейл, за да може спекулативните компоненти да бъдат идентифицирани и включени в рамките на праговете. Позициите не следва да се считат за намаляващи рисковете, свързани с търговската дейност, единствено поради това, че са част от портфейла за намаляване на рисковете на обща база.

(18)

Един риск може да се развие с течение на времето и, с оглед на приспособяването към изменението на риска, може да се наложи стоковите деривати или дериватите на квоти за емисии, които първоначално са сключени за намаляване на риска, свързан с търговската дейност, да бъдат компенсирани чрез използването на допълнителни договори за стокови деривати или деривати на квоти за емисии. В резултат на това хеджирането на даден риск може да се постигне чрез комбинация от договори за стокови деривати или деривати на квоти за емисии, включително компенсиращи договори за стокови деривати, с които се прекратяват договорите за стокови деривати, вече несвързани с търговския риск. Освен това развитието на даден риск, за намаляването на който е сключена позиция в стоков дериват или дериват на квоти за емисии, впоследствие не трябва да води до преоценка на тази позиция все едно първоначално не е била привилегирована сделка.

(19)

Настоящият регламент се основава на проекта на регулаторни технически стандарти, представен на Комисията от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).

(20)

ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по проекта за регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, направи анализ на свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска становището на Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(21)

С цел постигане на съгласуваност и гарантиране на безпроблемното функциониране на финансовите пазари е необходимо разпоредбите на настоящия регламент и съответните национални разпоредби за транспониране на Директива 2014/65/ЕС да се прилагат от една и съща дата,