18.11.2002

BG

L 337/57

---

МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА И ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА ЗА ПРИЧИНЕНИ ВРЕДИ ПРИ ПРЕВОЗА НА ОПАСНИ И ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА ПО МОРЕ ОТ 1996 ГОДИНА (КОНВЕНЦИЯ HNS)

ДЪРЖАВИТЕ, СТРАНИ ПО НАСТОЯЩАТА КОНВЕНЦИЯ,

КАТО СЪЗНАВАТ опасностите, които възникват при превоза в световен мащаб на опасни и вредни вещества по море,

УБЕДЕНИ в необходимостта да осигурят подходящи, своевременни и ефективни обезщетения на лицата, претърпели щети в резултат на произшествия във връзка с превоза по море на такива вещества,

КАТО ЖЕЛАЯТ да приемат единни международни правила и процедури за определяне на отговорността и обезщетенията по отношение на такива щети,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че икономическите последици от щети, причинени от превоза по море на опасни и вредни вещества, трябва да бъдат поделени между заинтересованите спедиторски фирми и собственици на товара,

СЕ СПОРАЗУМЯХА за следното:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Определения

Член 1

По смисъла на настоящата конвенция:

1.	„Кораб“ означава всеки морски плавателен съд и плавателно съоръжение от какъвто и да е тип.

2.	„Лице“ означава всяко физическо лице или търговско дружество, или всяко обществено или частно юридическо лице, независимо дали представлява корпоративна собственост или не, в това число държавата или всяка от нейните структури.

3.

„Собственик“ означава лицето или лицата, регистрирани като собственици на кораба или, когато не е направена регистрация, лицето или лицата, които притежават кораба. Независимо от това, в случаите, когато корабът се притежава от държавата и се експлоатира от фирма, регистрирана в тази държава като оператор, който има правото да експлоатира кораба, „собственик“ е тази компания.

4.

„Получател“ означава: а) лицето, което физически получава товара, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, разтоварен в пристанищата и терминалите на някоя от държавите, страни по настоящата конвенция; при условие че, ако в момента на получаването лицето, което физически получава товара действа като агент от името на друго лице, което е обект на юрисдикцията на някоя от държавите, страни по конвенцията, то тогава принципалът се счита за получател, ако агентът разкрие неговата самоличност пред Фонда HNS; или б) лицето в държавата, страна по настоящата конвенция, което съгласно националното законодателство на тази държава, се счита за получател на товара, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, разтоварен в пристанищата и терминалите на някоя от държавите, страни по конвенцията, при условие че пълният размер на товара, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, получен в съответствие с това национално законодателство, е по същество същият, като този, който би се получил при условията на буква а).

5.

„Опасни и вредни вещества“ (HNS) означава: а) всяко вещество, материал и предмет, превозвани като товар на борда на кораб, както е посочено в i)—vii) по-долу: i) нефт и нефтени продукти, превозвани в наливно състояние, които са изброени в допълнение I към приложение I към Международната конвенция за предотвратяването на замърсяването от кораби от 1973 г., с последните изменения и допълнения, направени с Протокол от 1978 година към нея, с направените изменения и допълнения към него; ii) вредни вещества под формата на течности, превозвани в наливно състояние, посочени в допълнение II към Приложение II към Международната конвенция за предотвратяването на замърсяването от кораби от 1973 година, с последните изменения и допълнения, направени с Протокол от 1978 г. към нея, с направените изменения и допълнения към него, и онези вещества и смеси, временно попадащи в някоя от категориите за замърсяване А, Б, В или Г в съответствие с Регламент 3, (4) от упоменатото приложение II; iii) опасни вещества под формата на течности, превозвани в наливно състояние, изброени в глава 17 на Международния кодекс за строежа и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние от 1983 година, с последните изменения и допълнения, и опасните стоки, за които заинтересованите Администрация и пристанищни власти съгласно точка 1.1.3 от Кодекса предписват предварителни условия, съобразени със спецификата на тези стоки, които трябва да бъдат спазени при тяхното транспортиране; iv) пакетираните опасни, животозастрашаващи и вредни вещества, материали и предмети, които са предмет на Международния кодекс на опасните морски стоки, с неговите изменения и допълнения; v) втечнените газове, изброени в глава 19 на Международния кодекс за строежа и оборудването на кораби, превозващи втечнени газове в наливно състояние от 1983 г., с направените изменения и допълнения, както и стоките, за които заинтересованите Администрация и пристанищни власти съгласно точка 1.1.6 от Кодекса предписват предварителни условия, съобразени със спецификата на тези стоки, които трябва да бъдат спазени при тяхното транспортиране; vi) течни вещества, превозвани в насипно състояние, които имат температура на запалване не по-голяма от 60 °С (измерена посредством тестване в закрит тигел); vii) твърди материали в насипно състояние, съдържащи опасни химикали, които са разгледани в допълнение Б към Кодекса на безопасните практики при превоза на твърди товари в насипно състояние, с направените изменения и допълнения, дотолкова, доколкото те са обект на разпоредбите на Международния кодекс на опасните морски стоки, когато се транспортират пакетирани; и б) остатъците от веществата, посочени в буква а), i)—iii) и v)—vii) по-горе, които са били превозвани в насипно състояние преди това.

6.

„Вреди“ означава: а) загуба на живот или получени наранявания на борда или извън кораба, превозващ опасни и вредни вещества, които са причинени от на тези вещества; б) претърпени загуби или повреди на собствеността извън кораба, превозващ опасни и вредни вещества, които са причинени от тези вещества; в) претърпени загуби или щети в следствие на замърсяването на околната среда, причинено от опасните и вредни вещества, при условие че обезщетенията за замърсяване на околната среда са ограничени до разумните разходи по предприетите или по предстоящите мерки за възстановяване от последиците; не се предвижда компенсиране на загубата на печалба в резултат на такова замърсяване; и г) разходите за предохранителни мерки и бъдещите загуби или щети, причинени от предохранителните мерки. Когато не е възможно по разумен начин да бъде направено разграничение на вредите, причинени от опасните и вредни вещества, от вредите, причинени от други фактори, то тогава се счита, че всички тези вреди са причинени от опасните и вредни вещества, освен ако вредите в следствие на други фактори не са от типа, посочен в член 4, параграф 3 в определения размер. В настоящия параграф изразът „причинени от тези вещества“ означава причинени от опасния или вреден характер на веществата.

7.	„Предохранителни мерки“ означава всякакви разумни мерки, предприети от всяко лице след случило се произшествие, с цел да се избегнат или минимизират вредите.

8.	„Произшествие“ означава всяко събитие или поредица от събития с един и същи произход, които причиняват вреди или създават сериозна и неизбежна заплаха за причиняване на вреди.

9.

„Превоз по море“ означава периодът от момента, в който опасните и вредни вещества са влезли в съприкосновение със съоръжение на кораба, докато са били товарени, до момента, в който те вече не се намират в нито едно съоръжение на кораба, след тяхното разтоварване. Ако не се използват корабните съоръжения, периодът започва да тече от момента, в който опасните и вредни вещества прекосят бордовата ограда за качване на борда и приключва в момента, в който те я прекосят в обратната посока.

10.

„Товарът, върху който се дължат вноски във Фонда HNS“ означава всякакви опасни и вредни вещества, които се транспортират по море като товар до пристанище или терминал на територията на някоя от държавите, страни по настоящата конвенция, и се разтоварва в тази държава. Транзитният товар, който се прехвърля директно или през пристанище или през терминал, от един кораб на друг, изцяло или частично, по време на транспортирането му от пристанището или терминала, на който е бил натоварен първоначално до пристанището или терминала на крайната му дестинация, се счита за товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, единствено по отношение на получаването му в крайната дестинация.

11.	„Фондът HNS“ означава Международният фонд по опасните и вредните вещества, учреден съгласно член 13.

12.	„Парична единица“ означава Специално право на тираж, дефинирано от Международния валутен фонд.

13.	„Държава на корабната регистрация“ означава за регистрираните кораби, държавата, в която корабът е регистриран, и, за нерегистрираните кораби, държавата, под чийто флаг е разрешено корабът да плава.

14.	„Терминал“ означава всяко място за складиране на опасни и вредни вещества, получени от превоз по море, включително всяко съоръжение, което е разположено навътре в морето и свързано с това място с тръбопровод или по друг начин.

15.	„Директор“ означава Директорът на Фонда HNS.

16.	„Организация“ означава Международната морска организация.

17.	„Генерален секретар“ означава Генералният секретар на Международната морска организация.

Приложения

Член 2

Приложенията към настоящата конвенция съставляват неразделна част от нея.

Обхват на приложение

Член 3

Приложенията към настоящата конвенция ще се прилагат изключително за:

а)	вреди, причинени на територията, включително в териториалното море, на някоя от държавите, страни по конвенцията;

б)

вреди от замърсяване на околната среда, причинени в изключителната икономическа зона на някоя от държавите, страни по настоящата конвенция, установени в съответствие с международното право, или, ако държавата не е установила такава зона, в морската ивица, определена от нея в съответствие с международното право, която се опира до териториалното ѝ море и се разпростира на разстояние 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

в)

вреди, различни от вредите в следствие на замърсяване на околната среда, причинени извън територията, в това число извън териториалното море, на някоя от държавите, страни по настоящата конвенция, ако тези вреди са били причинени от вещество, превозвано на борда на кораб, регистриран в държава, страна по конвенцията или в случаите на нерегистрирани кораби, на борда на кораб, на който е разрешено да плава под флага на държава, страна по конвенцията; и

г)	предохранителни мерки, независимо от мястото, където са били предприети.

Член 4

1.   Настоящата конвенция се прилага за искове, различни от исковете, възникващи в резултат на сключен договор за превоз на стоки и пътници, за вреди, произтичащи от превоза на опасни и вредни вещества по море.

2.   Настоящата конвенция не се прилага в случаите, когато има несъвместимост между нейните разпоредби и тези на приложимото законодателство в областта на обезщетенията на работниците при трудови злополуки или програмите за социално осигуряване.

3.   Настоящата конвенция не се прилага:

а)	за вредите от замърсяване, дефинирани в Международната конвенция за гражданската отговорност при причинени вреди от замърсяване с нефт от 1969 година, с направените изменения и допълнения, независимо дали обезщетенията за вреди се изплащат по тази конвенция или не; и

б)

за вредите, причинени от радиоактивни материали от клас 7 по Международния кодекс за опасни морски стоки, с направените изменения и допълнения, или от тези, посочени в допълнение Б на Кодекса за безопасните практики при превоза на твърди товари в насипно състояние, с направените изменения и допълнения.

4.   С изключение на предвиденото в параграф 5, разпоредбите на настоящата конвенция не се прилагат за военни кораби, помощен флот или други кораби, притежавани или експлоатирани от някоя държава и използвани по това време от правителството единствено с нетърговска цел.

5.   Държава, страна по настоящата конвенция, може да реши да я приложи спрямо нейните военни кораби или други плавателни съдове, описани в параграф 4, като в този случай тя информира Генералния секретар за това, като посочва сроковете и условията за подобно приложение.

6.   По отношение на кораби, които са притежание на държава, страна по конвенцията, и се използват за търговски цели, всяка държава подлежи на съдебно преследване в юрисдикциите, установени в член 38, и се отказва от защитата, която ѝ осигурява статутът на суверенна държава.

Член 5

1.   Всяка държава по време на ратифицирането, приемането, одобрението или присъединяването към настоящата конвенция може да обяви, че конвенцията не се прилага за корабите:

а)	които имат брутен тонаж не по-голям от 200 тона; и

б)	които превозват опасни и вредни вещества, единствено пакетирани; и

в)	докато извършват превози между пристанищата или съоръженията на тази държава.

2.   Когато две съседни държави се договорят, че настоящата конвенция не се прилага също и за корабите по параграф 1, букви а) и б), когато те се използват за превози между пристанищата или съоръженията на тези държави, те могат да обявят, че сред изключенията, за които не се прилага настоящата конвенция, посочени в параграф 1, се включват и корабите, разгледани в настоящия параграф.

3.   Всяка държава, която е направила декларацията по параграфи 1 или 2, може да я оттегли по всяко време.

4.   Декларацията по параграфи 1 или 2 и документът за нейното оттегляне по параграф 3 се депозират при Генералния секретар, който уведомява за това Директора след влизането в сила на тези документи.

5.   Когато някоя държава е направила декларацията по параграфи 1 или 2 и не я е оттеглила, опасните и вредните вещества, превозвани на борда на корабите, посочени в една от тези алинеи, няма да се считат за товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, за целите на прилагането на членове 18 и 20, член 21, параграф 5 и член 43.

6.   Фондът HNS не носи отговорност за изплащането на обезщетения за нанесени вреди, причинени от веществата, превозвани от кораб, за който не се прилага настоящата конвенция съгласно направена декларация по параграф 1 или параграф 2, в случаите, когато:

а)

вредите, посочени в член 1, параграф 6, букви а), б) или в), са причинени: i) на територията, включително в териториалното море, на държавата, която е направила декларацията, или когато става въпрос за съседни държави, направили декларация по параграф 2, на територията на която и да е от тях; или ii) в изключителната икономическа зона или в зоната, упомената в член 3, буква б) на държавата или държавите, посочени в i);

б)	щетите включват мерките, предприети с цел предотвратяване или минимизиране на такива вреди.

Задължения на държавите, страни по конвенцията

Член 6

Всяка държава, която е страна по настоящата конвенция, прави необходимото, за да гарантира изпълнението на всяко задължение, произтичащо от това ѝ качество, и предприема необходимите мерки в рамките на нейното законодателство, включително налагане на санкции, когато сметне това за необходимо, с цел ефективното изпълнение на такова задължение.

ГЛАВА II

ОТГОВОРНОСТ

Отговорност на собственика

Член 7

1.   Отговорен за нанесени вреди, причинени от опасни и вредни вещества при транспортирането им по море на борда на кораба, ще бъде собственикът по това време, при условие че, в случаите на произшествия, обхващащи поредица от събития с един и същи произход, отговорността се поеме от собственика по времето на първото от тези събития. Изключение представляват случаите, предвидени в параграф 2 и параграф 3.

2.   Собственикът не носи никаква отговорност, ако докаже, че:

а)	вредите са причинени в резултат на военни или враждебни действия, гражданска война, бунт или природно бедствие от изключителен, неизбежен и непреодолим характер; или

б)	вредите са причинени изцяло в следствие на умишлено действие или бездействие от страна на трето лице; или

в)	вредите са изцяло причинени от грубата небрежност или други погрешни действия на правителство или други власти, отговорни за поддръжката на светлинни или други навигационни ориентири, при изпълнението на тази си функция; или

г)	фирмата-превозвач или друго лице не е успяло да предаде информация, отнасяща се до опасния и вреден характер на превозваните вещества, като с това е: i) причинило вредите, напълно или частично; или ii) попречило на собственика да получи застраховка в съответствие с член 12;

при условие че нито собственикът, нито неговите служители или представители са знаели или е трябвало да се досетят по пътя на логиката за опасния и вреден характер на превозваните вещества.

3.   Ако собственикът докаже, че вредите са настъпили изцяло или частично в резултат на умишлено действие или бездействие от страна на потърпевшото лице или от неговото небрежно отношение, собственикът може да бъде напълно или частично освободен от отговорност към това лице.

4.   Спрямо собственика не могат да бъдат предявени искове за обезщетение за причинени вреди освен в случаите, предвидени в настоящата конвенция.

5.   Съгласно разпоредбите на параграф 6, искове за обезщетение за причинени вреди при условията на настоящата конвенция или в други случаи не могат да бъдат отправяни към:

а)	служителите или представителите на собственика, или към членове на екипажа;

б)	лоцмана или всяко друго лице, което служи на кораба, без да е член на екипажа;

в)	наемателя на кораб (в това число и наемателя на яхта), управителя или оператора на кораба;

г)	всяко лице, което извършва спасителни операции със съгласието на собственика или в изпълнение на инструкциите, дадени му от компетентен обществен орган;

д)	всяко лице, което взима предохранителни мерки; и

е)	подчинените или представителите на лицата, посочени в букви в), г) и д);

освен ако вредите не са причинени в резултат на тяхното персонално умишлено действие или бездействие или в следствие на тяхното нехайство, въпреки че са съзнавали, че вероятно ще бъдат нанесени такива вреди.

6.   Настоящата конвенция с нищо няма да наруши съществуващото право на собственика да поиска обезщетение от трето лице, включително, но не само, от изпращача или получателя на веществото, причинило щетите, или от лицата, посочени в параграф 5.

Произшествия с два или повече кораба

Член 8

1.   В случаите, когато вредите са настъпили в резултат на произшествие, в който са участвали два или повече кораба, всеки от които е превозвал опасни и вредни вещества, собственикът на всеки от тези кораби ще се държи отговорен за вредите, освен ако не е бил освободен от отговорност при условията на член 7. Собствениците са солидарно и поединично отговорни за всички причинени вреди, които не могат да бъдат разделени.

2.   Независимо от това, собствениците ще носят отговорност само в размера, определен за всеки от тях съгласно разпоредбите на член 9.

3.   Настоящият член с нищо не нарушава правото на насрещен иск на собственик срещу всеки от останалите собственици.

Ограничаване на отговорността

Член 9

1.   По силата на настоящата конвенция собственикът на кораб ще има право на ограничена отговорност за всяко произшествие на обща стойност, изчислена по следния начин:

а)	10 милиона парични единици при кораб с тонаж, не по-голям от 2 000 тона; и

б)	при кораби с по-голям тонаж, се добавя следната сума към вече упомената в буква а): — за всеки тон между 2 001 и 50 000 тона, 1 500 парични единици; — за всеки тон над 50 000 тона, 360 парични единици;

при условие че тази обща стойност не превишава 100 милиона парични единици.

2.   По силата на настоящата конвенция собственикът на кораб няма да има право на ограничена отговорност, ако се докаже, че вредите са причинени в резултат на лично негово умишлено действие или бездействие или в следствие на неговото нехайство, въпреки че е съзнавал вероятността такива щети да бъдат нанесени.

3.   За да се възползва от правото си на ограничена отговорност, собственикът учредява фонд за цялата сума, определена в съответствие с параграф 1, която представлява размерът на неговата ограничена отговорност, пред съда или пред друг компетентен орган на някоя от държавите, страни по конвенцията, в която е предявен иска по член 38 или в случаите, когато няма заведен иск, пред съда или пред друг компетентен орган на която и да е от държавите, страни по конвенцията, в която може да бъде заведен иск по член 38. Фондът може да бъде учреден както с депозирането на паричната сума, така и с предоставянето на банкова или друг вид гаранция, която се приема за легитимна в държавата, страна по конвенцията, в която фондът е бил създаден, за които съдът или другия компетентен орган е счел, че са достатъчни.

4.   В изпълнение на разпоредбите на член 11, средствата от фонда ще се разпределят между ищците пропорционално на техните признати парични искове.

5.   Ако, преди да бъдат разпределени средствата от фонда, собственикът или някой от неговите служители или представители, или всяко лице, което предоставя на собственика застраховка или друг вид финансова гаранция, изплати обезщетение за нанесени вреди в резултат на въпросното произшествие, то това лице ще придобие чрез суброгиране правото на обезщетеното лице да получи обезщетение по силата на настоящата конвенция, но само до размера на изплатената сума.

6.   Правото на суброгация, предвидено в параграф 5, може да бъде упражнено и от лице, което не е упоменато в този параграф, по отношение на определена сума, която това лице е изплатило като обезщетение за причинени вреди, но само до размера, до който подобно суброгиране е разрешено от приложимото национално законодателство.

7.   Когато собствениците или други лица установят, че в бъдеще могат да бъдат принудени да платят пълния размер или само част от такова обезщетение, за което е упражнено правото на суброгация съгласно параграф 5 и 6, ако обезщетението е било изплатено преди разпределението на средствата от фонда, съдът или друг компетентен орган на държавата, в която е бил учреден фондът, може да нареди заделянето на достатъчна сума парични средства, която да позволи на това лице на по-късен етап да предяви иска си спрямо фонда.

8.   Искове, отнасящи се до доброволно извършени разходи или доброволно претърпени загуби от страна на собственика, за да предотврати или минимализира вредите, ще имат равен приоритет наред с останалите искове спрямо фонда.

9.

а) Сумите, посочени в параграф 1, ще бъдат преизчислени в националната валута въз основа на курса на тази валута спрямо Специалните права на тираж от датата, в която е бил учреден фондът, посочен в параграф 3. Стойността на валутата на държава, страна по настоящата конвенция, която е членка на Международния валутен фонд, по отношение на Специалните права на тираж, се изчислява в съответствие с действащия към въпросната дата метод за оценка, който Международният валутен фонд прилага при неговите операции и транзакции. Стойността на националната валута на държава, страна по настоящата конвенция, която не е членка на Международния валутен фонд, по отношение на Специалните права на тираж, се изчислява по начина, който тя посочи. б) Независимо от това, държава, страна по конвенцията, която не е членка на Международния валутен фонд и чието законодателство не позволява прилагането на разпоредбите на параграф 9, буква а), може да декларира по време на ратифицирането, приемането, одобрението или присъединяването към настоящата конвенция, че паричната единица, посочена в параграф 9, буква а) ще бъде равна на 15 златни франка. Златният франк, който се упоменава в настоящия параграф, отговаря на шейсет и пет и половина милиграма злато с чистота на пробата деветстотин. Преобразуването на златния франк в националната валута ще се извърши в съответствие със законодателството на съответната държава. в) Изчислението, посочено в последното изречение на параграф 9, буква а) и преобразуването, упоменато в параграф 9, буква б), се извършват по начин, който позволява, доколкото това е възможно, сумите от параграф 1 да получат същата реална стойност, изразена в националната валута на държавата, страна по конвенцията, както това би станало, ако се прилагаха първите две изречения на параграф 9, буква а). Държавите, страни по конвенцията, в зависимост от случая, информират Генералния секретар за метода на изчисление в изпълнение на параграф 9, буква а) или за резултата от преобразуването, посочено в параграф 9, буква б), когато депозират документите, с които ратифицират, приемат, одобряват или се присъединяват към настоящата конвенция. Те го информират и за всяка промяна в метода на изчисление или в неговите резултати.

10.   По смисъла на настоящия член, тонажът на кораба е равен на брутния тонаж, изчислен в съответствие с правилата за измерване на тонажа, които се съдържат в приложение I към Международната конвенция за измерването на тонажа на корабите от 1969 година.

11.   Застрахователят или друго лице, предоставящо финансова гаранция, има правото да учреди фонд в съответствие с настоящия член при същите условия и със същото действие, както ако той е бил учреден от собственика. Такъв фонд може да бъде учреден дори ако собственикът няма право на ограничена отговорност съгласно разпоредбите на параграф 2, при условие че неговото създаване не нарушава правата на който и да е от ищците срещу собственика.

Член 10

1.   В случаите, когато след произшествие собственикът е учредил фонд в съответствие с член 9 и има право на ограничена отговорност:

а)	нито едно лице, което е завело иск за претърпени вреди в следствие на това произшествие, няма право да претендира за удовлетворяване на този иск от други активи на собственика; и

б)

съдът или друг компетентен орган на държава, страна по конвенцията, постановява освобождаването на всеки кораб или друго имущество, притежание на собственика, което е било под запор в резултат на предявения иск за претърпени вреди в следствие на това произшествие, както и освобождава всяка гаранция, предоставена, за да се избегне подобно запрещение.

2.   Параграф 1 се прилага само, ако ищецът има достъп до съда, управляващ фонда и ако фондът действително може да се използва за погасяване на иска.

Отговорност при смърт и телесни повреди

Член 11

Искове в резултат на причинена смърт или телесни повреди се разглеждат с предимство пред останалите искове, при положение че общият размер на тези искове е по-голям от две-трети от общата сума, установена в член 9, параграф 1.

Задължителна застраховка на собственика

Член 12

1.   Собственикът на кораб, регистриран в държава, страна по конвенцията, и действително превозващ опасни и вредни вещества, се задължава да има застраховка или друго финансово обезпечение, като гаранция от банка или подобна финансова институция, за фиксираните суми в границите на ограничената отговорност, предвидени в член 9, параграф 1, за да покрие възможните искове за претърпени вреди съгласно настоящата конвенция.

2.   След като компетентните власти на държава, страна по конвенцията, са установили, че изискванията по параграф 1 са изпълнени, на всеки кораб се издава задължително удостоверение, удостоверяващо, че има валидна застраховка или друго финансово обезпечение в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция. По отношение на кораб, регистриран в държава, страна по конвенцията, подобно удостоверение за задължителна застраховка се издава или заверява от компетентните власти в държавата на регистрацията на кораба; по отношение на кораб, който не е регистриран в държава, страна по конвенцията, такова удостоверение може да се издаде или завери от компетентните власти на всяка от държавите, страни по конвенцията. Това задължително застрахователно удостоверение се издава във формата, посочен в приложение I и съдържа следните реквизити:

а)	наименование на кораба, отличителен цифров или буквен надпис и пристанище на неговата регистрация;

б)	име и седалище на фирмата на собственика;

в)	Идентификационен номер на кораба в Международната морска организация (IMO);

г)	вид и срок на валидност на гаранцията;

д)	име и седалище на фирмата на застрахователя или на друго лице, предоставящо гаранция и, когато е подходящо, седалище на подразделението на фирмата, в което е направена застраховката или гаранцията; и

е)	срок на валидност на удостоверението, който не трябва да бъде по-дълъг от периода на валидност на застраховката или на друг вид гаранция.

3.   Удостоверението за задължителна застраховка се издава на официалния език или езици на издаващата държава. Ако използваният език не е нито английският, нито френският, нито испанският, текстът трябва да съдържа превод на един от тези езици.

4.   Задължителното застрахователно удостоверение се намира на борда на кораба, а копие от него се депозира при властите, които поддържат регистъра, в който е регистриран корабът или, ако корабът не е регистриран в държава, страна по конвенцията, при властите на държавата, която е издала или заверила удостоверението.

5.   Застраховка или друго финансово обезпечение не отговаря на изискванията на настоящия член, ако може да преустанови своето действие, по причини различни от изтичането на срока на валидност на застраховката или гаранцията, посочен в удостоверението съгласно параграф 2, преди да са изминали три месеца от датата, на която властите, посочени в параграф 4, са били информирани за неговото прекратяване, освен ако удостоверението за задължителна застраховка не е било издадено в рамките на упоменатия период. Предходните разпоредби се прилагат и за всички изменения, които са причина застраховката или гаранцията да не отговаря повече на изискванията на този член.

6.   Държавата на корабния регистър определя, в изпълнение на разпоредбите на настоящия член, условията за издаването и срока на валидност на удостоверението за задължителна застраховка.

7.   Удостоверенията за задължителна застраховка, които са били издадени или заверени от властите на държава, страна по конвенцията, в съответствие с параграф 2, се приемат от останалите държави, страни по конвенцията за целите на настоящата конвенция и имат същата сила, както удостоверенията за задължителна застраховка, издадени или заверени от тези държави, дори ако са издадени или заверени по отношение на кораб, който не е регистриран в държава, страна по конвенцията. Държава, страна по конвенцията, може по всяко време да поиска консултация от издаващата или заверяващата държава, при условие че е убедена, че застрахователят или гарантът, посочени в удостоверението за задължителна застраховка, е неплатежоспособен и не може да посрещне своите задължения, произтичащи от настоящата конвенция.

8.   Всеки иск за обезщетение за нанесени вреди може да бъде заведен директно срещу застрахователя или друго лице, предоставящо финансова гаранция, за отговорността на собственика за претърпените вреди. В този случай, ответникът може да се възползва от ограничената отговорност, предвидена в параграф 1, дори ако собственикът няма право на ограничена отговорност. Ответникът може да се позове след това на обстоятелствата за ограничаване на неговата отговорност (различни от фалита или прекратяването на стопанската дейност на собственика), на които и собственикът би имал право. Освен това, ответникът може да пледира за ограничаване на неговата отговорност, ако вредите са причинени от съзнателно извършени погрешни действия от страна на собственика, но ответникът не може да пледира за ограничаване на неговата отговорност като се позове на други обстоятелства, на които би имал право да се позове, ако води съдебно дело срещу собственика. При всички положения ответникът има право да изиска собственикът да бъде привлечен под отговорност наравно с него.

9.   Сумите, предоставени от застраховка или от друго финансово обезпечение в съответствие с параграф 1, се използват единствено за удовлетворяването на искове съгласно настоящата конвенция.

10.   Държава, страна по конвенцията, няма да позволи на кораб, плуващ под нейния флаг, да извършва търговска дейност, ако той няма удостоверение, издадено в изпълнение на разпоредбите на параграфи 2 или 12.

11.   В изпълнение на разпоредбите на настоящия член, всяка държава, страна по конвенцията, осигурява, в рамките на националното ѝ законодателство, валидността на застраховката или на друга гаранция за сумите, посочени в параграф 1 за всеки кораб, независимо от това къде е регистриран, влизащ в или напускащ пристанище на нейна територия или пристигащ в или напускащ някое морско съоръжение в териториалното ѝ море.

12.   Ако за кораб, притежание на държава, страна по конвенцията, няма валидна застраховка или друго финансово обезпечение, разпоредбите на настоящия член няма да се отнасят за такъв кораб, но корабът трябва да има на борда си удостоверение за задължителна застраховка, издадено от компетентните власти на държавата на корабната регистрация, в което се заявява, че корабът е собственост на тази държава и че отговорността на кораба се покрива в рамките на ограничението, предвидено в параграф 1. Това удостоверение за задължителна застраховка трябва в максимална степен да отговаря на образеца, посочен в параграф 2.

ГЛАВА III

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, ИЗПЛАЩАНИ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ФОНД ПО ОПАСНИТЕ И ВРЕДНИТЕ ВЕЩЕСТВА (ФОНДЪТ HNS)

Учредяване на Фонда HNS

Член 13

1.   Международният фонд по опасните и вредните вещества (Фондът HNS) се учредява с настоящия член и има следните цели:

а)	да предоставя обезщетения за претърпени вреди във връзка с превоза на опасни и вредни вещества по море, при положение че защитата, предвидена в глава II, е недостатъчна или недостъпна; и

б)	да осъществи задачите, посочени в член 15.

2.   Във всяка държава, страна по конвенцията, Фондът HNS се признава за юридическо лице, което е в състояние по силата на законите на тази държава да поема права и задължения и да бъде страна по правни спорове пред съдилищата на тази държава. Всяка държава, страна по конвенцията, признава Директора за юридически представител на Фонда HNS.

Обезщетения

Член 14

1.   За целите на осъществяването на функциите, предвидени в член 13, параграф 1, буква а), Фондът HNS изплаща обезщетение на всяко лице, претърпяло вреди, ако това лице не е могло да получи пълно или подобаващо обезщетение за нанесените вреди, съгласно условията на глава II:

а)	тъй като никой не носи отговорност за причинените вреди съгласно глава II;

б)

тъй като собственикът, който е отговорен за вредите, е финансово неплатежоспособен и не може да изпълни докрай задълженията си по настоящата конвенция, а финансовата гаранция, която може би е била предоставена съгласно разпоредбите на глава II, не покрива или е недостатъчна да удовлетвори исковете за изплащане на обезщетения за нанесени вреди; собственикът се счита за неплатежоспособен да посрещне тези си задължения, а финансовото обезпечение се приема за недостатъчно, ако лицето, претърпяло вредите, не е могло да получи цялата сума на обезщетението, на което има право, съгласно разпоредбите на глава II, въпреки че е предприело всички необходими действия, предвидени в закона за това;

в)	тъй като размерът на вредите превишава сумата, до която е отговорен собственикът съгласно условията на глава II.

2.   По смисъла на настоящия член за вреди се считат доброволно извършените разходи или доброволно претърпените загуби от страна на собственика, за да предотврати или да минимизира вредите.

3.   Фондът HNS не носи отговорност съгласно разпоредбите на предходните параграф, ако:

а)

докаже, че вредите са причинени в резултат на военни или враждебни действия, гражданска война или бунт или са причинени от опасни и вредни вещества, които са се излели или са били изхвърлени от военен или друг кораб, който е собственост на някоя държава или се експлоатира от нея и по време на произшествието е бил използван от правителството с нетърговска цел; или

б)	ищецът не може да докаже, че логически е допустима вероятността, вредите да са причинени в резултат на произшествие, в което са участвали един или няколко кораба.

4.   Ако Фондът HNS докаже, че вредите са причинени изцяло или частично в резултат на умишлено действие или бездействие от страна на лицето, претърпяло щетите или от неговата небрежност, то той може да бъде освободен напълно или частично от задължението да изплати обезщетение на това лице. Във всички случаи Фондът HNS се освобождава от отговорност до размера, до който би бил освободен собственикът съгласно член 7, параграф 3. Независимо от това, такова освобождаване от отговорност на Фонда HNS няма да се прилага по отношение на предохранителните мерки.

5.

а) За всяко едно произшествие общият размер на обезщетението, което се изплаща от Фонда HNS съгласно настоящия член, е ограничен за всяко отделно произшествие, така че общата сума на това обезщетение и действително платеното обезщетение съгласно разпоредбите на глава II за вреди, които попадат в обхвата на приложение на настоящата конвенция, както са дефинирани в член 3, няма да превишава 250 милиона парични единици, освен ако не се прилагат разпоредбите на буква б). б) Общият размер на обезщетението, което се изплаща от Фонда HNS съгласно настоящия член, за вреди, причинени в резултат на природно бедствие от изключителен, неизбежен и непреодолим характер, няма да превишава 250 милиона парични единици. в) Лихвите, ако има такива, натрупани върху фонда, учреден в съответствие с член 9, параграф 3, няма да се взимат под внимание при изчисляването на максималното обезщетение, което се изплаща от Фонда HNS съгласно настоящия член. г) Сумите, посочени в настоящия член, се преизчисляват в националната валута въз основа на стойността на тази валута спрямо Специалните права на тираж от датата на решението на Общото събрание на Фонда HNS относно първата дата за изплащане на обезщетение.

6.   Когато сумата на предявените искове към Фонда HNS превишава общия размер на обезщетението, което се изплаща съгласно параграф 5, наличната сума се разпределя по такъв начин, че съотношението между всеки признат иск и действително възстановения размер на обезщетението от страна на ответника, да бъде еднакво за всички ищци. Искове в резултат на причинена смърт или телесни повреди се разглеждат с предимство пред останалите искове, при положение че пълният размер на тези искове е по-голям от две-трети от общата стойност, установена в съответствие с параграф 5.

7.   В изключително редки случаи, Общото събрание на Фонда HNS може да реши, че обезщетението, дължимо в съответствие с настоящата конвенция, може да бъде изплатено дори, ако собственикът не е учредил фонд съгласно разпоредбите на глава II. В тези случаи съответно се прилага параграф 5, буква г).

Задачи на Фонда HNS

Член 15

С цел осъществяване на своите функции съгласно член 13, параграф 1, буква а), Фондът HNS има следните задачи:

а)	да разглежда исковете, предявени към Фонда HNS;

б)

да подготви бюджет за всяка календарна година, съдържащ оценка за:   Разходи: i) разходите на администрацията на Фонда за съответната година и евентуален дефицит, натрупан от операциите през предходните години; и ii) предстоящите плащания на Фонда HNS през съответната година;   Приходи: iii) излишъкът по операциите от предходните години, включително лихвите; iv) първоначалните вноски, които предстои да бъдат направени през годината; v) годишните вноски, които евентуално са необходими, за да се балансира бюджетът; и vi) други приходи;

в)

по искане на държава, страна по конвенцията, да ѝ окаже необходимото съдействие, за да може тя да обезпечи персонала, материалите и услугите, които ще ѝ помогнат да предприеме действия за предотвратяване или ограничаване на вредите, произтичащи от произшествие, във връзка с което Фондът HNS може да бъде призован да изплати обезщетение съгласно настоящата конвенция; и

г)	да предоставя кредити, условията по които са установени с вътрешните разпоредби, с цел предприемането на предохранителни мерки срещу вреди, произтичащи в резултат на конкретно произшествие, във връзка с което Фондът HNS може да бъде призован да изплати обезщетение съгласно настоящата конвенция.

Общи разпоредби относно вноските във Фонда

Член 16

1.   Фондът HNS разполага с обща сметка, разделена на пера.

2.   Съгласно член 19, параграф 3 и параграф 4, Фондът HNS разполага също така и с отделни сметки по отношение на:

а)	нефта, както е дефиниран в член 1, параграф 5, буква а), i) (сметка за нефта);

б)	втечнени природни газове на слаби въглеводороди, при които метанът е основна съставка (LNG) (LNG сметка); и

в)	втечнени нефтени газове на слаби въглеводороди, при които основни съставки са пропанът и бутанът (LPG) (LPG сметка).

3.   Във Фонда HNS се правят първоначални, и, когато е необходимо, и годишни вноски.

4.   Вноските във Фонда HNS се правят по общата сметка в съответствие с член 18, по отделните сметки съгласно член 19 и или по общата сметка, или по отделните сметки в съответствие с член 20 или член 21, параграф 5. В изпълнение на член 19, параграф 6, общата сметка се използва за компенсиране на щети, причинени от опасни и вредни вещества, които се покриват от тази сметка, а отделна сметка се използва за уреждането на щети, причинени от опасно и вредно вещество, което се покрива от тази сметка.

5.   За целите на член 18, член 19, параграф 1, буква а), i) и ii) и параграф 1, буква в), член 20 и член 21, параграф 5, когато количеството на даден тип товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, получен на територията на държава, страна по конвенцията, от което и да е лице в календарна година, през която съвкупното количество на товарите от същия тип, получени в същата държава от свързано лице или лица, превишава установения в съответните точки лимит, това лице прави парични вноски по отношение на действителното количество, получено от него, независимо от това, че количеството не превишава съответния лимит.

6.   „Свързано лице“ означава всяка дъщерна или директно контролирана структура. Въпросът, дали дадено лице попада в тази дефиниция, се определя в националното законодателство на съответната държава.

Общи разпоредби относно годишните вноски

Член 17

1.   Годишни вноски по общата сметка и по всяка от отделните сметки се правят само, когато е необходимо, за да се извършат плащания от съответната сметка.

2.   Годишни вноски, които се извършват в изпълнение на членове 18, 19 и 21, параграф 5, се определят от Общото събрание и се изчисляват в съответствие с тези членове въз основа на единиците получен товар, върху които се дължат вноски във Фонда HNS. По отношение на товарите, посочени в член 19, параграф 1, буква б), изчисленията се извършват въз основа на разтоварените единици превозван товар през предходната календарна година или през годината, която Общото събрание определи.

3.   Общото събрание решава каква да бъде общата стойност на годишните вноски, които трябва да бъдат направени по общата сметка и по всяка от отделните сметки. В изпълнение на това решение Директорът изчислява, по отношение на всяка държава, страна по конвенцията, за всяко лице, което е длъжно да прави вноски в съответствие с член 18, член 19, параграф 1 и член 21, параграф 5, размера на годишната вноска, която следва да направи това лице, въз основа на фиксирана сума за всяка единица товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, отчетен по отношение на лицето по време на предходната календарна година или някоя друга година, определена от Общото събрание. За общата сметка, гореупоменатата фиксирана сума за единица товар, за който се дължат вноски във Фонда HNS, за всяко перо се изчислява на базата на правилата, съдържащи се в приложение II към настоящата конвенция. За всяка отделна сметка, фиксираната сума за единица товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, се изчислява като общият размер на вноските, които трябва да бъдат внесени в тази сметка, се разделя на общото количество товар, върху който се дължат вноски в тази сметка.

4.   Общото събрание може да изиска също да бъдат направени годишни вноски за административните разходи и да определи какво да бъде разпределението на тези разходи между перата на общата сметка и на отделните сметки.

5.   Общото събрание решава също и от кои сметки и пера да се покрият изплатените суми като обезщетение за вреди, причинени от две или повече вещества, които попадат в различни сметки или пера. Разпределението се прави въз основа на оценка за степента, до която всяко от тези вещества е допринесло за нанасянето на вредите.

Годишни вноски по общата сметка

Член 18

1.   В изпълнение на член 16, параграф 5, годишните вноски по общата сметка се извършват за всяка държава, страна по конвенцията, от всяко лице, което през предходната календарна година или през годината, която Общото събрание е определило, е било получател в тази държава на повече от 20 000 тона товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, състоящ се от вещества, различни от посочените в член 19, параграф 1, които попадат в следните категории:

а)	твърдите вещества в насипно състояние, посочени в член 1, параграф 5, буква а), vii);

б)	веществата, посочени в параграф 2; и

в)	други вещества.

2.   Годишните вноски по общата сметка се правят също и от лица, които биха били задължени да плащат вноски по отделна сметка в съответствие с член 19, параграф 1, при условие че извършването на операции по тази сметка е отложено или тя е била закрита съгласно член 19. Всяка отделна сметка, операциите по която са били отложени или тя е била закрита съгласно член 19, формира отделно перо в рамките на общата сметка.

Годишни вноски по отделните сметки

Член 19

1.   В изпълнение на член 16, параграф 5, годишните вноски по отделните сметки се извършват за всяка държава, страна по конвенцията:

а)

по сметката за нефта; i) от всяко лице, което през предходната календарна година или годината, която Общото събрание е определило, е получило в тази държава повече от 150 000 тона нефт, съгласно определението в член 1, параграф 3 от Международната конвенция по установяването на Международен фонд за изплащане на обезщетения за нанесени вреди в следствие на замърсяване с нефт и нефтени продукти от 1971 г., с направените изменения и допълнения, и което е длъжно или би трябвало да бъде длъжно да направи вноски в Международния фонд за изплащане на обезщетения за нанесени вреди в следствие на замърсяване с нефт и нефтени продукти в съответствие с член 10 от тази конвенция; и ii) от всяко лице, което през предходната календарна година или годината, която Общото събрание е определило, е получило в тази държава повече от 20 000 тона други нефтени продукти в насипно състояние, посочени в допълнение I към Приложение I към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., с направените изменения с Протокола от 1978 г. към него, с направените изменения и допълнения към него;

б)	по сметката LNG, от всяко лице, което през предходната календарна година или годината, която Общото събрание е определило, непосредствено преди разтоварването е било във владение на товар, съдържащ LNG, разтоварен в пристанище или терминал на тази държава;

в)	при сметката LPG, от всяко лице, което през предходната календарна година или годината, която Общото събрание е определило, е получило в тази държава повече от 20 000 тона LPG.

2.   В изпълнение на параграф 3 отделните сметки, посочени в параграф 1 по-горе, се откриват по същото време както и общата сметка.

3.   Операции по отделна сметка, посочена в член 16, параграф 2, се отлагат и могат да започнат да се извършват, когато количествата на товара по тази сметка през предходната календарна година или годината, която Общото събрание е определило, превишават следните нива:

а)	350 милиона тона товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, по отношение на сметката за нефта;

б)	20 милиона тона по товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, отношение на сметката LNG; и

в)	15 милиона тона товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, по отношение на сметката LPG.

4.   Общото събрание може да прекрати плащанията по дадена отделна сметка, ако:

а)	количествата на превозвания товар, върху който се дължат вноски в тази сметка през предходната година, се намират под референтното ниво, посочено в параграф 3; или

б)	общата стойност на ненаправените вноски по тази сметка шест месеца след датата, на която са били дължими, съставлява повече от десет процента от последната направена вноска по тази сметка в съответствие с параграф 1.

5.   Общото събрание може да активира отново дадена отделна сметка, която е била закрита в съответствие с параграф 4.

6.   Всяко лице, което е задължено да направи вноски по отделна сметка, операциите по която са били отложени в съответствие с параграф 3 или тя е била закрита съгласно параграф 4, извършва тези плащания по общата сметка. За целите на изчисляването на бъдещи вноски, отделната сметка, операциите по която са били отложени или прекратени, формира ново перо в общата сметка и подлежи на точковата система на опасните и вредните вещества, описана в приложение II.

Първоначални вноски

Член 20

1.   Първоначалните вноски за всяка държава, страна по конвенцията, се равняват на сума, която се изчислява за всяко лице, което е длъжно да направи вноски в съответствие с член 16, параграф 5, членове 18, 19 и член 21, параграф 5, на базата на фиксирана сума, която е еднаква за общата и за всяка от отделните сметки, за всяка единица товар, получен или, в случая на LNG, разтоварен в тази държава, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, през календарната година, предшестваща тази, в която настоящата конвенция е влязла в сила за тази държава.

2.   Фиксираната сума и единиците товар за различните пера в общата сметка, както и за всяка от отделните сметки, посочени в параграф 1, се определят от Общото събрание.

3.   Първоначалните вноски се извършват в рамките на три месеца от датата, на която Фондът HNS е издал, по отношение на всяка от държавите, страни по конвенцията, фактури на лицата, които трябва да направят вноски в съответствие с параграф 1.

Отчети

Член 21

1.   Всяка държава, страна по конвенцията, прави необходимото, за да може всяко лице, което е длъжно да направи вноски в съответствие с членове 18, 19 или параграф 5 на настоящия член, да фигурира в списъка, който ще бъде съставен и актуализиран периодично от Директора съгласно разпоредбите на настоящия член.

2.   За целите, посочени в параграф 1, всяка държава, страна по конвенцията, информира Директора за името и адреса на всяко лице, което е длъжно да направи вноски по отношение на тази държава в съответствие с членове 18, 19 или параграф 5 от настоящия член, в срока и по начина, който е предписан във вътрешните разпоредби на Фонда HNS. Освен това държавата предоставя на Директора и сведения за съответните количества на товара, за който даденото лице е длъжно да направи вноски във връзка с предходната календарна година.

3.   За да може по всяко време да се удостовери самоличността на лицата, които са длъжни да направят вноски в съответствие с членове 18, 19 или параграф 5 от настоящия член и за да се установят, когато е необходимо, количествата на товара, които се взимат под внимание, когато се определя сумата, която съответното лице трябва да внесе, списъкът ще бъде prima facie доказателство за посочените по-горе факти.

4.   Когато държава, страна по конвенцията, не изпълнява своите задължения да информира Директора по посочените в параграф 2 въпроси и в резултат на това Фондът HNS понесе финансови загуби, тази държава, страна по конвенцията, дължи обезщетение на Фонда HNS за претърпените загуби. По препоръка на Директора, Общото събрание решава дали това обезщетение да се изплати от държава, страна по конвенцията.

5.   По отношение на товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, превозван от едно пристанище или терминал на държава, страна по конвенцията, до друго пристанище или терминал, намиращо се на територията на същата държава и разтоварен там, държавите, страни по конвенцията, имат възможността да изпратят във Фонда HNS отчет, съдържащ съвкупните годишни количества по всяка сметка, покриваща всички получени количества от товара, включително и тези, за които се правят вноски съгласно член 16, параграф 5. В отчета държавата, страна по конвенцията:

а)	уведомява Фонда HNS, че тя ще му изплати наведнъж общата сума, която представлява сбор от дължимото по всяка сметка по отношение на съответната година; или

б)

нарежда на Фонда HNS да поиска изплащане на тази обща сума, като изпрати фактури на получателите на товара или, в случая на LNG, на притежателя на товара, който има право да го разтовари в рамките на законодателството на тази държава, за дължимата от всеки от тях сума. Тези лица се идентифицират в съответствие с националното законодателство на съответната държава.

Случаи, при които не се правят вноски

Член 22

1.   Стойността на дължимите вноски съгласно членове 18, 19, 20 или член 21, параграф 5, при които има забавяне на заплащането, се облага с лихва, която се определя в съответствие с вътрешните разпоредби на Фонда HNS, като при това могат да бъдат фиксирани различни лихвени ставки за различните обстоятелства, довели до забавянето.

2.   Когато лице, което дължи вноски в съответствие с членове 18, 19, 20 или член 21, параграф 5, не изпълни своите задължения или някои от тях във връзка с тези плащания и е в забава, Директорът предприема всички необходими действия, включително съдебно преследване, срещу това лице от името на Фонда HNS с цел възстановяване на дължимата сума. Все пак, когато закъснелият платец е обявен за неплатежоспособен или обстоятелствата доказват това, по препоръка на Директора, Общото събрание може да реши да не се предприемат никакви действия срещу него или да не се продължат предприети вече действия.

Възможност държавите, страни по конвенцията, да поемат задължението сами да извършват вноските

Член 23

1.   Без да се нарушават разпоредбите на член 21, параграф 5, държава, която е страна по настоящата конвенция, по време на депозирането на документите, с които тя ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към настоящата конвенция или по всяко време след това, може да декларира, че поема отговорността за задължения, произтичащи от настоящата конвенция, на всяко лице, което е длъжно да направи вноски в съответствие с членове 18, 19, 20 или член 21, параграф 5 по отношение на опасни и вредни вещества, получени или разтоварени на територията на тази държава. Тази декларация е в писмена форма и посочва кои задължения се поемат.

2.   Когато декларацията по параграф 1 е направена преди влизането в сила на настоящата конвенция в съответствие с член 46, тя се депозира при Генералния секретар. Той уведомява Директора за тази декларация след влизането в сила на настоящата конвенция.

3.   Декларацията по параграф 1, която е направена след влизането в сила на настоящата конвенция, се депозира при Директора.

4.   Декларацията, направена в съответствие с настоящия член, може да бъде оттеглена от съответната държава, която уведомява писмено Директора за това. Това уведомление влиза в сила три месеца след неговото получаване от Директора.

5.   В случай на заведено дело пред компетентен съд срещу държава, която е обвързана с декларация, направена съгласно настоящия член, във връзка с някое от задълженията, посочени в декларацията, тази държава се лишава от имунитета, на който иначе би имала право да се позове.

Организация и администрация

Член 24

Фондът HNS има Общо събрание и Секретариат, който се ръководи от Директора.

Общо събрание

Член 25

Общото събрание се състои от всички държави, страни по настоящата конвенция.

Член 26

Общото събрание има следните функции:

а)	да избира по време на редовните си сесии председател и двама заместник-председатели, които ще заемат тези длъжности до следващата редовна сесия;

б)	да определя процедурните правила, по които ще работи, в изпълнение на разпоредбите на настоящата конвенция;

в)	да разработва, прилага и периодично да ревизира вътрешните и финансовите разпоредби, отнасящи се до целта на Фонда HNS, посочена в член 13, параграф 1, буква а) и до задачите на Фонда, изброени в член 15;

г)	да назначава Директора и да прави необходимото за назначаване на друг персонал, от какъвто има нужда, и да определя срока и условията, при които Директорът и останалият персонал да изпълняват своите служебни задължения;

д)	да приема годишния бюджет, подготвен в съответствие с член 15, буква б);

е)	да обсъжда и одобрява, когато е необходимо, препоръките на Директора, по отношение на обхвата на определението на понятието „товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS“

ж)	да назначава одитори и да одобрява сметките на Фонда HNS;

з)

да одобрява удовлетворяването на искове към Фонда, да взема решения по отношение на разпределението на наличните суми за обезщетяване на ищците в съответствие с член 14 и да определя сроковете и условията, съгласно които се извършват провизорни плащания по отношение на искове, с цел обезщетяването на пострадали от инциденти да се направи възможно най-бързо;

и)

да създаде Комитет по исковете за обезщетения, който да има най-малко седем и не повече от 15 члена, а така също да създаде временно или постоянно действащ помощен орган, когато сметне това за необходимо; да дефинира неговите функции и да му даде необходимите правомощия за изпълнение на тези функции; когато назначава членовете на такъв орган, Общото събрание се стреми да осигури балансирано разпределение на членовете в географски аспект и да направи необходимото всяка от държавите, страни по конвенцията да има необходимото представителство; Процедурните правила на Общото събрание могат да бъдат прилагани mutatis mutandis, спрямо работата на такъв помощен орган;

й)	да определя коя държава, която не е страна по настоящата конвенция, кои асоциирани членове и кои междуправителствени и международни неправителствени организации се допускат да участват в срещите на Общото събрание и помощните органи, без да имат право на глас;

к)	да дава нареждания на Директора и на помощните органи, отнасящи се до управлението на Фонда HNS;

л)	да следи за правилното изпълнение на настоящата конвенция и за решенията, които то е взело;

м)	да преразглежда на всеки пет години действието на настоящата конвенция, по-специално от гледна точка на системата за изчисляване на дължимите плащания и механизма, по който се правят вноски по отношение на вътрешната търговия; и

н)	да изпълнява и всички други функции, които може да му бъдат отредени съгласно настоящата конвенция или които са необходими за правилното функциониране на Фонда HNS.

Член 27

1.   Редовните сесии на Общото събрание се свикват от Директора и се провеждат веднъж през всяка календарна година.

2.   Извънредните сесии на Общото събрание се свикват от Директора по молба на най-малко една-трета от членовете на Общото събрание, както и по лична негова инициатива след провеждане на консултации с Председателя на Общото събрание. Директорът информира членовете най-малко 30 дни преди сесията.

Член 28

Мнозинството от членовете на Общото събрание представлява кворума на неговите срещи.

Секретариат

Член 29

1.   Секретариатът включва Директора и персонала, който е необходим за управлението на Фонда HNS.

2.   Директорът е юридическият представител на Фонда HNS.

Член 30

1.   Директорът е главен административен служител на Фонда HNS. В изпълнение на нарежданията, които е получил от Общото събрание, Директорът изпълнява функциите, които има съгласно настоящата конвенция и вътрешните разпоредби на Фонда HNS и на Общото събрание.

2.   Директорът има, по-специално, следните функции:

а)	да назначава необходимия персонал за управлението на Фонда HNS;

б)	да предприема всички необходими действия, с цел правилното управление на активите на Фонда HNS;

в)	да събира дължимите по настоящата конвенция вноски, спазвайки в частност разпоредбите на член 22, параграф 2;

г)	да наема юридически, финансови и други експерти, доколкото това е необходимо за уреждането на отправените искове към Фонда HNS и за изпълнението на функциите на Фонда;

д)

да предприема всички необходими действия за уреждането на отправени искове към Фонда HNS, в границите и при условията, които се определят във вътрешните разпоредби на Фонда, в т.ч. и окончателното уреждане на искове, без да е необходимо предварителното одобрение на Общото събрание, в случаите, когато това е предвидено в разпоредбите;

е)	да подготвя и да представя на Общото събрание финансовите отчети и проектобюджета за всяка календарна година;

ж)	да подготвя, след консултации с председателя на Общото събрание, и да публикува отчета за дейността на Фонда HNS през предходната календарна година; и

з)	да подготвя, събира и разпространява документите и информацията, които може да са необходима за работата на Общото събрание и помощните органи.

Член 31

При изпълнението на своите задължения, Директорът и служителите и експертите, назначени от него, няма да търсят или да получават нареждания от което и да е правителство или управляващ орган, извън рамките на Фонда HNS. Те ще се въздържат от действия, които са несъвместими със статута им на международни служители. На свой ред, всяка държава, страна по конвенцията, се ангажира да спазва изключителния международен характер на отговорностите на Директора и на служителите и експертите, назначени от него, и да не се стреми да им влияе при изпълнението на техните задължения.

Финанси

Член 32

1.   Всяка държава, страна по конвенцията, поема изплащането на възнагражденията, пътните разходи и други разноски на своето представителство в Общото събрание и на представителите си в помощните органи.

2.   Всички останали разходи, възникнали във връзка с функционирането на Фонда HNS, се поемат от Фонда.

Гласуване

Член 33

По отношение на процедурата по гласуване в Общото събрание се прилагат следните разпоредби:

а)	всеки член има право на един глас;

б)	решенията на Общото събрание се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите и гласуващите членове, с изключение на случаите, предвидени в член 34;

в)	решенията, за които е необходимо мнозинство от две-трети, се взимат с гласовете на две-трети от присъстващите членове; и

г)

по смисъла на настоящия член, изразът „присъстващите членове“ означава „членовете, които присъстват на заседанието по време на гласуването“, а изразът „присъстващите и гласуващите членове“ да се тълкува като „присъстващите членове, които дават положителен или отрицателен вот“. Членовете, които се въздържат от гласуване, се считат за негласуващи.

Член 34

Решенията на Общото събрание, за които е необходимо мнозинство от две-трети, са следните:

а)	решение съгласно член 19, параграф 4 или параграф 5 относно прекратяването на плащанията по отделна сметка или нейното активиране;

б)	решение съгласно член 22, параграф 2 относно отказ да се предприемат действия или отказ да се продължат предприетите вече действия спрямо даден платец;

в)	назначаването на Директора в съответствие с член 26, буква г);

г)	учредяването на помощни органи съгласно член 26, буква и), както и по въпросите, отнасящи се до такова учредяване; и

д)	решение съгласно член 51, параграф 1 относно продължаването на действието на настоящата конвенция.

Освобождаване от данъци и валутни разпоредби

Член 35

1.   Фондът HNS, неговите активи, приходи, включително вноските, и друго имущество, необходимо за упражняването на неговите функции, описани в член 13, параграф 1, се освобождават от всички преки данъци във всички държави, страни по конвенцията.

2.   В случаите, когато Фондът HNS прави значителни покупки на движимо или недвижимо имущество, или на услуги, които са необходими за извършване на неговите официални дейности, с цел постигане на неговите цели, посочени в член 13, параграф 1, разходите по които включват непреки данъци или данъци върху продажбите, правителствата на тези държави, страни по конвенцията, предприемат, когато е възможно, подходящи мерки за опрощаване или възстановяване на стойността на тези данъци и такси. Стоките, придобити по този начин, не могат да се преотстъпват срещу заплащане или безвъзмездно, освен ако това не се извършва в съответствие с условията, определени от правителството на държавата, която е предоставила или е подкрепила опрощаването или възстановяването.

3.   Не се извършва освобождаване от плащане на данъци и такси, които фактически представляват плащане на обществени комунални услуги.

4.   Фондът HNS се освобождава от заплащането на всички мита, данъци и други такси върху стоки, необходими за неговата официална дейност, които той внася или изнася или упълномощава това да се извърши от негово име. Внесените по този начин стоки не могат да се преотстъпват безвъзмездно или срещу заплащане на територията на държавата, в която те са били внесени, освен ако това не стане съгласно условията, определени от правителството на тази държава.

5.   Лицата, които правят вноски във Фонда HNS, както и пострадалите, и собствениците, получили обезщетения от Фонда, спазват фискалното законодателство на държавата, в която те дължат данъци. В това отношение не им се предоставят никакви данъчни облекчения или други преференции.

6.   Независимо от съществуващите или бъдещите си разпоредби по отношение на валутата или паричните преводи, държавите, страни по конвенцията, разрешават без ограничения извършването на преводи и плащания по сметките на Фонда HNS, както и на обезщетенията, които Фондът изплаща.

Поверителност на информацията

Член 36

Информацията, която се отнася до отделните платци и е предоставена за целите на настоящата конвенция, не се разпространява извън Фонда HNS, освен в случаите, когато тя е абсолютно необходима на Фонда при изпълнението на неговите функции, включително при завеждането на съдебни искове и за осигуряване на защитата при повдигнати искове срещу него.

ГЛАВА IV

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКОВЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Давност на исковете

Член 37

1.   Лицето, претърпяло вредите, губи правото на обезщетение съгласно глава II, ако не е завело дело с иск за такова обезщетение в рамките на три години от датата, на която е разбрало или е трябвало да се досети за настъпването на тези вреди и е установило самоличността на собственика.

2.   Лицето, претърпяло вредите, губи правото на обезщетение съгласно глава III, ако не е завело дело с иск за такова обезщетение или не е отправило уведомление съгласно член 39, параграф 7 в рамките на три години от датата, на която е разбрало или е трябвало да се досети за настъпването на тези вреди.

3.   Във всички случаи, искът за обезщетение не може да бъде предявен по-късно от десет години от датата на произшествието, причинило щетите.

4.   Когато произшествието обхваща поредица от събития, 10-годишният период, посочен в параграф 3, започва да тече от датата на последното от тези събития.

Юрисдикция по отношение на искове за обезщетение срещу собственика

Член 38

1.   Когато е станало произшествие, което е причинило вреди на територията, включително в териториалното море и зоната, посочена в член 3, буква б), на една или повече държави, страни по конвенцията, или са били предприети предохранителни мерки, с цел избягване или минимизиране на вредите на тази територия, включително в териториалното море или упомената зона, срещу собственика или срещу всяко друго лице, предоставящо финансова гаранция за отговорността на собственика, могат да бъдат предявени искове за обезщетения единствено в съдилищата на някоя от тези държави, страни по конвенцията.

2.   Когато е станало произшествие, което е причинило вреди, изцяло извън територията, в т.ч. извън териториалното море на някоя държава и което и да е от условията за прилагане на настоящата конвенция, посочени в член 3, буква в) е било изпълнено или са били предприети предохранителни мерки с цел избягване или минимизиране на подобни вреди, срещу собственика или срещу всяко друго лице, предоставящо финансова гаранция за отговорността на собственика, може да бъде предявен иск за обезщетение единствено в съдилищата на:

а)	държавата, страна по конвенцията, в която е регистриран корабът или, в случай на нерегистриран кораб, в държавата, страна по конвенцията, под чийто флаг е разрешено корабът да плава; или

б)	държавата, страна по конвенцията, в която собственикът има постоянно местожителство или в която се намира седалището на неговата фирма; или

в)	държавата, страна по конвенцията, в която е бил учреден фонд в съответствие с член 9, параграф 3.

3.   Ответникът трябва да бъде уведомен в разумен срок за всеки иск съгласно параграф 1 или параграф 2.

4.   Всяка държава, страна по конвенцията, прави необходимото, за да могат нейните съдилища имат юрисдикция да разглеждат исковете за обезщетение съгласно настоящата конвенция.

5.   След учредяването на фонд в изпълнение на член 9 от собственика или от застраховател, или всяко друго лице, което предоставя финансова гаранция в съответствие с член 12, съдилищата на държавата, в която е учреден фондът, придобиват изключителна юрисдикция за разрешаването на всички въпроси, отнасящи се до разпределянето и раздаването на средствата по фонда.

Юрисдикция по отношение на искове срещу Фонда HNS или по отношение на искове, заведени от Фонда HNS

Член 39

1.   В изпълнение на последващите разпоредби на настоящия член, всеки иск за обезщетение срещу Фонда HNS съгласно член 14 се подава само в съд, който има юрисдикцията по член 38 по отношение на искове срещу собственика, който е отговорен за вредите, причинени от даденото произшествие, или пред съд на държава, страна по конвенцията, който би бил компетентен, ако собственикът е отговорен.

2.   За искове срещу Фонда HNS разпоредбите на член 38, параграф 1 се прилагат mutatis mutandis в случаите, когато корабът, превозващ опасните или вредните вещества, които са причинили вредите, не е бил идентифициран.

3.   Всяка държава, страна по конвенцията, прави необходимото, за да могат нейните съдилища притежават юрисдикция да разглеждат посочените в параграф 1 съдебни искове срещу Фонда HNS.

4.   Когато пред някой съд е бил заведен иск за обезщетение за причинени вреди срещу собственика или неговия гарант, този съд има изключителна юрисдикция върху всеки иск за обезщетение срещу Фонда HNS в съответствие с разпоредбите на член 14 във връзка със същите вреди.

5.   Всяка държава, страна по конвенцията, прави необходимото, за да има Фондът HNS правото да се намесва като заинтересована страна във всяко едно съдебно производство срещу собственика или неговия гарант, заведено в съответствие с настоящата конвенция пред компетентния съд на тази държава.

6.   С изключение на разпоредбите на параграф 7, Фондът HNS няма да бъде обвързан с никаква присъда или решение по съдебно дело, по което той не е бил страна или с договореност, по която не е страна.

7.   Без да се нарушават разпоредбите на параграф 5, в случаите, когато е бил заведен иск за обезщетение съгласно настоящата конвенция срещу собственика или неговия гарант пред компетентен съд в държава, страна по конвенцията, всяка страна по делото има правото съгласно националното законодателство на тази държава да информира Фонда HNS за това производство. Когато такова известие е било направено в съответствие с официалните процедури, които изисква законът на сезирания съд, по време и по начин, който действително позволява на Фонда HNS да се намеси като страна по делото, всяка окончателна присъда, издадена от съда по това дело, която е влязла в сила в държавата, в която е била произнесена, става задължителна за Фонда HNS в смисъл, че фактите и заключенията в тази присъда не могат да бъдат обжалвани от него, дори ако той в действителност не се е намесил в съдебното производство.

Признаване и привеждане в сила

Член 40

1.   Всяка присъда, издадена от съд, който притежава необходимата юрисдикция съгласно член 38, която влиза в сила в държавата, в която е била произнесена, и която не може повече да бъде обжалвана, се признава от всяка държава, страна по конвенцията; изключение правят случаите, когато:

а)	присъдата е постигната с измама; или

б)	ответникът не е бил уведомен навреме и когато не му е била дадена справедлива възможност да присъства на разглеждането на делото.

2.   Присъда, която е призната съгласно параграф 1, влиза в сила за всяка държава, страна по конвенцията, веднага щом бъдат изпълнени законоустановените формалности, които се изискват в тази държава. Формалностите не позволяват делото да бъде възобновено по същество.

3.   С изключение на решенията относно разпределението съгласно параграф 6 на член 14, всяка присъда, издадена срещу Фонда HNS от съд, който притежава необходимата юрисдикция в съответствие с член 39, параграф 1 и параграф 3, след като е влязла в сила в държавата, където е била произнесена и където повече няма право да бъде обжалвана, се признава и е в сила за всяка държава, страна по конвенцията.

Право на суброгация и обратен иск

Член 41

1.   По отношение на всяко обезщетение за вреди, изплатено от Фонда HNS в съответствие с член 14, параграф 1, Фондът се суброгира в правата на лицето, получило обезщетението, които то би могло да предяви спрямо собственика или спрямо неговия гарант.

2.   Настоящата конвенция с нищо не нарушава правото на обратен иск или правото на суброгация на Фонда HNS спрямо всяко лице, включително лицата посочени в член 7, параграф 2, буква г), различни от посочените в предходния параграф, до размера на тяхната ограничена отговорност. Във всеки случай правото на суброгация на Фонда спрямо тези лица няма да бъде по-малко благоприятно отколкото това на застрахователя на лицето, който е получил обезщетението.

3.   Държава, страна по конвенцията или организация на тази държава, която е изплатила обезщетение за вреди в съответствие с разпоредбите на националното законодателство, се суброгира в правата, които лицето, получило обезщетението, би имало съгласно настоящата конвенция, без да се нарушава чието и да е друго право на суброгиране или право на обратен иск срещу Фонда HNS, което може да съществува.

Клауза за заместване

Член 42

Настоящата конвенция заменя действието на всяка действаща конвенция или на всяка конвенция, която е открита за подписване, ратифициране или присъединяване от датата, на която настоящата конвенция се открива за подписване, по въпросите, по които има противоречие между двете; независимо от това, настоящият член с нищо не влияе върху задълженията, произтичащи от такива конвенции за държавите, страни по настоящата конвенция, по отношение на държави, които не са страни по настоящата конвенция.

ГЛАВА V

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Информация за товара, върху който се дължат вноски във Фонда HNS

Член 43

При депозирането на инструмента, посочен в член 45, параграф 3, и всяка година след това, до влизането в сила на настоящата конвенция за дадена държава, тази държава предоставя на Генералния секретар сведения за съответните количества от получения товар или, в случай на LNG, на товара, който е разтоварен в тази държава по време на предходната календарна година върху който се дължат вноски в общата сметка на Фонда HNS и на всяка отделна сметка.

Първа сесия на Общото събрание

Член 44

Генералният секретар свиква първата сесия на Общото събрание. Тази сесия се провежда възможно най-скоро след влизането в сила на настоящата конвенция, но във всички случаи, не по-късно от 30 дни след като това стане.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Подписване, ратифициране, приемане, утвърждаване и присъединяване

Член 45

1.   Настоящата конвенция се открива за подписване в главната квартира на Организацията между 1 октомври 1996 г. и 30 септември 1997 г., като след този срок ще остане открита за присъединяване.

2.   Страните могат да изразят своето съгласие да бъдат обвързани с настоящата конвенция чрез:

а)	подписване без уговорки за ратификация, приемане или утвърждаване; или

б)	подписване, което подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване, последвано от ратифициране, приемане или утвърждаване; или

в)	присъединяване.

3.   Ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването стават ефективни с депозирането на инструмент за това пред Генералния секретар.

Влизане в сила

Член 46

1.   Настоящата конвенция влиза в сила 18 месеца след датата, на която се изпълнят следните условия:

а)	най-малко 12 държави, включително 4 държави, всяка от които има не по-малко от 2 милиона единици брутен тонаж, са изразили своето съгласие да бъдат обвързани от нея, и

б)

Генералният секретар е получил информацията в съответствие с член 43, че през предходната календарна година лицата в тези държави, които ще бъдат длъжни да правят вноски съгласно член 18, параграф 1, букви а) и в), са получили всички заедно най-малко 40 милиона тона товар, върху който се дължат вноски по общата сметка.

2.   За държава, която е изразила своето съгласие да бъде обвързана от настоящата конвенция, след като са били изпълнени условията за нейното влизане в сила, това съгласие влиза в сила три месеца след датата, на която то е било изразено, или от датата, на която настоящата конвенция влиза в сила в съответствие с параграф 1, ако тази дата е по-късна.

Преразглеждане и изменения

Член 47

1.   Организацията може да свика конференция, която да преразгледа или да промени настоящата конвенция.

2.   Генералният секретар свиква конференция на държавите, страни по настоящата конвенция, която да преразгледа или промени конвенцията, по молба на шест държави, страни по конвенцията, или на еднатрета от всички държави, страни по конвенцията, ако последното число е по-голямо.

3.   Всяко съгласие за обвързване с настоящата конвенция, изразено след датата, на която е влязло в сила някое изменение към тази конвенция, се счита, че се отнася до изменената конвенция.

Промяна на ограниченията

Член 48

1.   Специалната процедура в настоящия член се прилага единствено с цел промяна на ограниченията, посочени в член 9, параграф 1 и член 14, параграф 5, без да се нарушават разпоредбите на член 47.

2.   По молба най-малко на половината, но не по-малко на шест, от държавите, страни по конвенцията, всяко предложение за изменение и допълнение на ограниченията, посочени в член 9, параграф 1 и член 14, параграф 5, се изпраща от Генералния секретар до всички държави-членки на организацията и до всички Договарящи се страни.

3.   Всяко изменение, което е предложено и разпространено по посочения вече начин, се представя за разглеждане на Правния комитет на организацията (Правният комитет) най-малко шест месеца след датата, на която е било изпратено.

4.   Всички договарящи се страни, независимо дали са членки на Организацията или не са, получават правото да участват в заседанията на Правния комитет за обсъждане и приемане на измененията.

5.   Измененията се приемат с мнозинство две-трети на Договарящите се страни, които присъстват и гласуват в Правния комитет, разширен, както е посочено в параграф 4, при условие че поне половината от Договарящите се страни присъстват по време на гласуването.

6.   Когато разглежда предложение за изменение и допълнение на ограниченията, Правният комитет взима под внимание натрупания от произшествия опит и, по-специално, стойността на причинените вреди, измененията в паричните стойности и въздействието на предлаганото изменение върху разходите за застраховане. Освен това той отчита и зависимостта между ограниченията, установени в член 9, параграф 1 и тези в член 14, параграф 5.

7.

а) Никакви изменения и допълнения на ограниченията съгласно настоящия член не могат да бъдат разглеждани, преди да са изминали пет години от датата, на която настоящата конвенция е била открита за подписване, както и преди да са изминали пет години от датата, на която са влезли в сила предишни изменения в съответствие с настоящия член. б) Стойността на нито едно от ограниченията не може да бъде по-голяма от сумата, която се получава, ако съответното ограничение, посочено в настоящата конвенция, е нараствало с шест процента годишно, изчислени като сложна лихва, от датата, на която настоящата конвенция е била открита за подписване. в) Стойността на нито едно от ограниченията не може да бъде увеличена така че да надхвърли стойност, която е равна на ограничението, посочено в настоящата конвенция, умножено по 3.

8.   Организацията информира всички Договарящи се страни за всяко изменение и допълнение, одобрено в съответствие с параграф 5. Счита се, че изменението и допълнението се разглежда като прието в края на 18-месечен период след датата на уведомлението, освен ако в рамките на този период най-малко една-четвърт от държавите, които са били Договарящи се страни по време на приемането на изменението, са уведомили Генералния секретар, че не приемат това изменение. В такъв случай, изменението се отхвърля и няма никакво действие.

9.   Изменение и допълнение, което се счита, че е било прието в съответствие с параграф 8, влиза в сила 18 месеца след неговото приемане.

10.   Всички Договарящи се страни ще бъдат обвързани от изменението и допълнението, освен ако те не денонсират настоящата конвенция съгласно член 49, параграф 1 и параграф 2, най-малко шест месеца, преди изменението да влезе в сила. Такова денонсиране започва да действа от датата на влизането в сила на изменението.

11.   Когато едно изменение бъде прието, преди да са изминали 18 месеца от неговото одобрение, държавите, които са станали Договарящи се страни по време на този период, ще бъдат обвързани от изменението и допълнението, ако то влезе в сила. Държавите, които станат Договарящи се страни след този период, ще бъдат обвързани от изменение и допълнение, което е било прието в съответствие с параграф 8. В случаите, посочени в настоящия параграф, страните се обвързват с дадено изменение, когато то влезе в сила или когато настоящата конвенция влезе в сила за тези държави, ако последната дата е по-късна.

Денонсиране

Член 49

1.   Всяка държава, страна по настоящата конвенция, може да я денонсира по всяко време след датата, на която тя влиза в сила за тази държава.

2.   Денонсирането влиза в сила с депозирането на инструмент за денонсиране при Генералния секретар.

3.   Денонсирането влиза в сила 12 месеца след датата, на която съответният инструмент е бил депозиран при Генералния секретар или по-късно, ако периодът, посочен в документа за денонсиране, е по-дълъг.

4.   Независимо от денонсирането, което държава, страна по конвенцията, е извършила в съответствие с настоящия член, всички разпоредби на настоящата конвенция, отнасящи се до задълженията за извършване на вноски съгласно членове 18, 19 или член 21, параграф 5 във връзка с изплащане на обезщетения, определени от Общото събрание, които се отнасят до произшествие, което се е случило, преди денонсирането да е влязло в сила, продължават да са валидни за тази държава.

Извънредни сесии на Общото събрание

Член 50

1.   Всяка държава, страна по конвенцията, може да отправи искане към Директора за свикване на извънредна сесия на Общото събрание в рамките на 90 дни след депозирането на инструмент за денонсиране, за който счита, че той ще предизвика значително нарастване на вноските, извършвани от страна на оставащите държави, страни по конвенцията. Директорът свиква Общото събрание след не по-малко от 60 дена след получаването на искането.

2.   Директорът може да поеме инициативата за свикване на извънредна сесия на Общото събрание, която да се проведе в рамките на 60 дена след депозирането на документа за денонсиране, ако сметне, че подобно денонсиране ще доведе до значително нарастване на вноските, извършвани от страна на оставащите държави, страни по конвенцията.

3.   Ако по време на извънредната сесия, свикана в съответствие с параграф 1 и параграф 2, Общото събрание реши, че денонсирането ще доведе до значително нарастване на вноските, извършвани от страна на оставащите държави, то всяка от тези държави, не по-късно от 120 дена преди датата, на която денонсирането влиза в сила, може да денонсира настоящата конвенция. Това денонсиране влиза в сила от същата дата.

Прекратяване на действието

Член 51

1.   Настоящата конвенция прекратява своето действие:

а)	от датата, на която държавите, страни по конвенцията, станат по-малко от шест; или

б)

12 месеца след датата, на която информацията, отнасяща се до предходната календарна година, е трябвало да бъде съобщена на Директора в съответствие с член 21, ако тази информация покаже, че количествата от превозения товар, за които се правят вноски по общата сметка в съответствие с член 18, параграф 1, букви а) и в), получени в държавите, страни по конвенцията, през предходната календарна година, са по-малко от 30 милиона тона.

Независимо от разпоредбите на буква б), ако количествата от превозвания товар, за които се правят вноски по общата сметка в съответствие с член 18, параграф 1, букви а) и в), получени в държавите, страни по конвенцията, през предходната календарна година, са по-малко от 30 милиона тона, но повече от 25 милиона тона, Общото събрание може да реши преди изтичането на посочения по-горе 12-месечен период, че конвенцията ще продължи да бъде в сила, ако сметне, че намалението на количествата се дължи на извънредни обстоятелства и е малко вероятно да се повтори отново. Независимо от това, Общото събрание не може да вземе такова решение повече от две години последователно.

2.   От датата, на която настоящата конвенция прекратява своето действие, държавите, които са обвързани от клаузите по нея, дават възможност на Фонда HNS да продължи да изпълнява своите функции, както е посочено член 52 и остават обвързани от конвенцията, единствено с тази цел.

Прекратяване на действието на Фонда HNS

Член 52

1.   Независимо от факта, че настоящата конвенция е прекратила своето действие, Фондът HNS продължава:

а)	да изпълнява своите задължения по отношение на всяко произшествие, което се е случило, преди настоящата конвенция да прекрати своето действие;

б)	да се ползва от правото да получава вноски, при положение че тези вноски са необходими да изпълни своите задължения съгласно буква а), включително да посрещне разходите, необходими за неговото управление, във връзка с това.

2.   Общото събрание предприема всички необходими действия за окончателното разпускане на Фонда HNS, включително разпределението на останалите активи на равни дялове между онези лица, които са правили вноски във Фонда.

3.   За целите на настоящия член, Фондът HNS остава юридическо лице.

Депозитар

Член 53

1.   Настоящата конвенция и всички приети изменения и допълнения съгласно член 48 се депозират при Генералния секретар.

2.   Генералният секретар:

а)

информира всички държави, които са подписали настоящата конвенция или са се присъединили към нея, а така също и всички членки на Организацията, за: i) всяко ново подписване или депозиране на инструмент за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване и датата, на което това е станало; ii) датата на влизането в сила на настоящата конвенция; iii) всяко предложение за изменение и допълнение на ограниченията в размера на обезщетенията, което е направено в съответствие с член 48, параграф 2; iv) всяко изменение, което е било прието в съответствие с член 48, параграф 5; v) всяко изменение и допълнение, което се счита, че е прието съгласно член 48, параграф 8, като посочва и датата, на която това изменение и допълнение влиза в сила в съответствие с параграф 9 и параграф 10 от този член; vi) депозирането на всеки инструмент за денонсиране на настоящата конвенция, като посочва и датата, на която е бил получен, и датата, на която денонсирането влиза в сила; и vii) за всяка информация, предвидена в някой от членовете на настоящата конвенция; и

б)	изпраща заверени копия на настоящата конвенция на всички държави, които са подписали конвенцията или са се присъединили към нея.

3.   Веднага щом настоящата конвенция влезе в сила, Депозитарят изпраща на Генералния секретар на ООН заверено копие на настоящата конвенция, с цел нейното вписване в регистрите и публикуване в съответствие с член 102 от Хартата на Организацията на обединените нации.

Езици

Член 54

Настоящата конвенция е съставена в един оригинал на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, чиито текстове са еднакво автентични.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРАВИЛА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ГОДИШНИТЕ ВНОСКИ ПО ОБЩАТА СМЕТКА

Правило 1

1.	Фиксираната сума, посочена в член 17, параграф 3, се определя за всяко перо в съответствие с тези правила.

2.

Когато е необходимо да се изчислят вноските за повече от едно перо на общата сметка, се изчислява отделна фиксирана сума за единица товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, за всяко от следните пера, в зависимост от случая: а) твърди материали в насипно състояние, посочени в член 1, параграф 5, буква а), vii); б) нефт, ако действието на сметката за нефта е отложено или прекратено; в) LNG, ако действието на сметката за LNG е отложено или прекратено; г) LPG, ако действието на сметката за LPG е отложено или прекратено; д) други вещества.

Правило 2

1.	За всяко перо, фиксираната сума за единица товар, върху който се дължат вноски във Фонда HNS, е произведение на сумата, която се дължи за един пункт HNS и коефициента по това перо.

2.	Сумата, която се дължи за един пункт HNS, се равнява на общата стойност на годишните вноски, които се правят по общата сметка, разделена на общо пунктовете HNS по всички пера.

3.	Общо пунктовете HNS по всяко перо се равняват на произведението на пълния обем, в метрични тона, на товара по това перо и съответния коефициент.

4.	Коефициентът на дадено перо се изчислява като средно претеглената стойност на съотношението искове/обем по това перо за съответната година и за предходните девет години, съгласно това правило.

5.

С изключение на разпоредбите на параграф 6, съотношението искове/обем за всяка от тези години се изчислява, както следва: а) признати искове, измерени в парични единици, получени чрез конвертиране на валутата на иска при използването на валутния курс от датата на въпросното произшествие, за вреди, причинени от веществата, за които се дължат вноски по Фонда HNS за съответната година; разделени на б) обема на товара за съответната година.

6.

В случаите, когато информацията, която се изисква в параграф 5, букви а) и б), не е налична, се използват следните стойности за съотношението искове/обем за всяка от липсващите години: а) твърди материали в насипно състояние, посочени в член 1, параграф 5, буква а), vii); 0 б) нефт, ако действието на сметката за нефта е отложено; 0 в) LNG, ако действието на сметката за LNG е отложено; 0 г) LPG, ако действието на сметката за LPG е отложено; 0 д) други вещества 0,0001.

7.	Средно аритметичната стойност за десетте години се претегля по намаляваща линейна скала, така че съотношението за съответната година да има тегло равно на 10, предходната година да има тегло девет, по-предишната година да има тегло осем и така нататък, до десетата година, която има тегло едно.

8.	Ако някоя от отделните сметки е била закрита, съответните коефициенти по перата се изчисляват в съответствие с тези разпоредби на настоящото правило, които Общото събрание сметне за подходящи.

11/ 30

BG

Официален вестник на Европейския съюз

134

---

32002D0971

---

L 337/55

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 18 ноември 2002 година

за упълномощаване на държавите-членки, в интерес на Общността, да ратифицират или да се присъединят към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за вреди при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. (Конвенция HNS)

(2002/971/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в), член 67, параграф 1 и член 300, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Международната конвенция за отговорността и компенсациите за вреди при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. (наричана по-долу „Конвенция HNS“) има за цел да осигури подходящи, своевременни и ефективни компенсации на лицата, които са претърпели щети, причинени от изтичането на опасни и вредни вещества по време на превозването им по море. Конвенцията HNS запълва значителна празнота в международното регламентиране на отговорността за замърсяването на моретата.

(2)

Членове 38, 39 и 40 от Конвенцията HNS засягат вторичното законодателство на Общността в областта на подсъдността и признаването и изпълнението на съдебни решения, както е посочено в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (3).

(3)

Следователно Общността има изключителна компетенция по отношение на членове 38, 39 и 40 от Конвенцията HNS дотолкова, доколкото същата конвенция оказва въздействие върху правилата, установени с Регламент (ЕО) № 44/2001. Държавите-членки запазват своите компетенции по въпроси, уредени в същата конвенция, които не засягат правото на Общността.

(4)

Съгласно конвенцията HNS единствено суверенните държави могат да бъдат страни по нея и в краткосрочен план няма намерения за подновяване на преговорите с цел вземане предвид на компетенцията на Общността по въпроса. Следователно понастоящем е невъзможно Общността да ратифицира или да се присъедини към Конвенцията HNS, нито съществува перспектива, че тя ще може да направи това в близко бъдеще.

(5)	Конвенцията HNS е особено важна предвид интересите на Общността и нейните държави-членки, защото допринася за подобряването на защитата на пострадалите в рамките на международните правила относно отговорността за замърсяването на моретата, в съзвучие с Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.

(6)

Материалноправните разпоредби на системата, установена с Конвенцията HNS, попадат в националната компетенция на държавите-членки и само разпоредбите по въпросите на подсъдността и признаването и изпълнението на съдебни решения са от изключителната компетенция на Общността. Предвид предмета и целта на Конвенцията HNS, разпоредбите на същата конвенция, които са от компетенцията на Общността, не могат да бъдат приети отделно от разпоредбите, които попадат в компетенцията на държавите-членки.

(7)	Следователно Съветът трябва да упълномощи държавите-членки да ратифицират или да се присъединят към Конвенцията HNS в интерес на Общността при условията, посочени в настоящото решение.

(8)

В разумен срок държавите-членки трябва окончателно да приключат техните процедури за ратифициране или присъединяване към Конвенцията HNS в интерес на Общността. Държавите-членки трябва да обменят информация относно етапа, на който се намират техните процедури по ратифицирането или присъединяването, с цел подготвянето на депозирането на техните документи за ратификация или за присъединяване към конвенцията.

(9)	Обединеното кралство и Ирландия участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(10)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана с него, нито е задължена да го прилага,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Без да засяга съществуващата компетенция на Европейската общност по въпроса, с настоящото решение Съветът упълномощава държавите-членки да ратифицират или да се присъединят към Конвенцията HNS в интерес на Общността при условията, посочени в следващите членове.

2.   Текстът на Конвенцията HNS е приложен към настоящото решение.

3.   В настоящото решение понятието „държава-членка“ означава всички държави-членки с изключение на Дания.

Член 2

Когато ратифицират или се присъединяват към Конвенцията HNS, държавите-членки трябва да направят следната декларация:

Член 3

1.   Държавите-членки предприемат необходимите стъпки да депозират в разумен срок документите за ратифициране или за присъединяване към Конвенцията HNS при генералния секретар на Международната морска организация, ако това е възможно, преди 30 юни 2006 г.

2.   Държавите-членки информират Съвета и Комисията преди 30 юни 2004 г. за очакваната дата на окончателното приключване на техните процедури по ратифициране или присъединяване.

3.   Държавите-членки се стремят да обменят информация относно етапите, на които се намират техните процедури по ратифициране или присъединяване.

Член 4

Когато ратифицират или се присъединят към Конвенцията HNS, държавите-членки информират писмено генералния секретар на Международната морска организация, че ратификацията или присъединяването е извършено в съответствие с настоящото решение.

Член 5

При първа възможност държавите-членки полагат максимални усилия, за да осигурят изменението на Конвенцията HNS по начин, който да позволи на Общността да стане страна по нея.

---

(1)  ОВ С 51 Е, 26.2.2002 г., стр. 370.

(2)  Становище от 11 юни 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(4)  Всички държави-членки, за които се прилага решението, с изключение на държавата-членка, която прави декларацията, и Дания.

(5)  Държавата-членка, която прави декларацията.

(6)  Понастоящем тези правила са посочени в Регламент (ЕО) № 44/2001.“

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

---