52016IP0486

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52016IP0486 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52016IP0486

Help

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии (2016/2072(INI))

OB C 238, 6.7.2018 , pp. 28–41 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

6.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 238/28

P8_TA(2016)0486

Последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии

(2018/C 238/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения — Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“ (COM(2016)0381),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 9 януари 2013 г., озаглавено „План за действие „Предприемачество 2020 г.“ –– Възраждане на предприемаческия дух в Европа“ (COM(2012)0795),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавен „Конкурентоспособност на европейската промишленост в областта на луксозните стоки“ (SWD(2012)0286),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация– — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

—	като взе предвид проучването на Комисията от юни 2015 г., озаглавено „Повишаване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството за растеж и работни места“ (EASME/COSME/2015/003),

—	като взе предвид проучването на Комисията от юни 2009 г. относно „Въздействието на културата върху творчеството“,

—	като взе предвид съобщението на Комитета на регионите от 30 май 2013 г. относно насърчаването на културния и творческия сектор,

—	като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Творческите и културните индустрии– — европейски актив, който следва да се използва в световната конкуренция“ (1),

—

като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“– рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (5) (наричан по-долу „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (6),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (7),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО (8),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равенството между половете,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно взаимодействието на културата и творчеството с други сектори с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2012 г. относно „Актуализиране на съобщението за индустриалната политика: По-силна европейска промишленост за растеж и икономическо възстановяване“,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно културата като катализатор за творчество и иновации,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 8 юни 2016 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международни културни връзки“ (JOIN(2016)0029),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“ (9),

—	като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г., озаглавена „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно малките и средните предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в рамките на Лисабонската стратегия (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството (16),

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

—	като взе предвид доклада на ОИСР и EUIPO от 18 април 2016 г., озаглавен „Търговия с фалшифицирани и пиратски стоки — картографиране на икономическото въздействие“ (17),

—	като взе предвид проучването на ЮНЕСКО , озаглавено „Културни времена — първата световна карта на културните и творческите индустрии“ (Cultural times: The first global map of cultural and creative industries), декември 2015 г.,

—	като взе предвид доклада на работната група от експерти на държавите — членки на ЕС, от ноември 2015 г., озаглавен „Към по-ефективни финансови екосистеми: новаторски инструменти за улесняване на достъпа до финансиране за секторите на културата и творчеството“,

—	като взе предвид членове 167 и 173 от Договора за функционирането на ЕС,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид съвместните разисквания на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по култура и образование съгласно член 55 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по култура и образование, и становището на комисията по правни въпроси (A8-0357/2016),

А.

като има предвид, че в гореспоменатото свое съобщение, озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места в ЕС“, Комисията признава ключовата роля на културните и творческите индустрии (КТИ) (18) за социалното и икономическото развитие на ЕС и неговите държави членки;

Б.

като има предвид, че ЕС следва да стимулира и инвестира в нови източници на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид в тази връзка, че той трябва да отключи потенциала, който остава до голяма степен неоползотворен, при създаването на растеж и работни места в творческите и културните индустрии, поради тяхното значително въздействие в области като новите бизнес модели, творчеството и иновациите, цифровизацията и изграждането на умения;

В.

като има предвид, че КТИ имат двойна и вътрешно присъща стойност, тъй като чрез преки връзки с хората на изкуството и творците опазват и насърчават културното и езиковото многообразие, както и засилват европейската, националната, регионалната и местната идентичност, като същевременно подкрепят социалното сближаване и допринасят значително с различни модели за създаване на стойност за творчеството, инвестициите, иновациите и заетостта и действат като двигател за устойчив икономически растеж в ЕС и неговите държави членки;

Г.	като има предвид, че европейската култура и изкуства са свързани с 3 000 години споделено културно наследство, предават познание и ценности и допринасят за опазване на материалните и нематериалните доказателства за създадения от човека и природата свят за сегашното и за бъдещите поколения;

Д.

като има предвид, че културната дипломация, основана на взаимно зачитане на ценностите и особеностите, укрепва двустранните и многостранните отношения между Европа и трети държави, гради мостове между обществата чрез контакти между хората и сътрудничество във всички културни и творчески области, и допринася за по-добро взаимно разбирателство и общи проекти, като същевременно действа като двигател за икономически и социален растеж;

Е.	като има предвид, че КТИ допринасят за „меката сила“ на Европа в своята роля на посланици на европейските ценности — като например култура, творчество, качество, отлични постижения, майсторство — на световната сцена;

Ж.

като има предвид, че културните и творческите индустрии са в центъра на двойствена и деликатна екосистема между големи групи конкурентоспособни в международен план и новаторски МСП и стартиращи предприятия, които постоянно обновяват сферата, опазват и насърчават многообразието, създават работни места, но понякога са крехки, особено по отношение на достъпа си до пазари и финансиране;

З.

като има предвид, че културните и творческите индустрии в Европа осигуряват над 12 милиона работни места на пълно работно време, което се равнява на 7,5 % от работната сила на ЕС, като създават приблизително 509 милиарда евро добавена стойност към БВП (5,3 % от общата БДС на ЕС); като има предвид, че в определени региони КТИ представляват значително по-висок процент от БВП и осигуряват заетост за по-висок процент от работната сила;

I.	като има предвид, че според проучване, проведено от Европейската патентна служба и Службата за хармонизация във вътрешния пазар, индустриите с интензивно използване на права върху интелектуална собственост генерират над една четвърт от заетостта и над една трета от стопанската дейност в ЕС;

Й.

като има предвид, че почти 39 % от БВП на ЕС се генерират от индустрии с интензивно използване на права върху интелектуална собственост, като на индустриите с интензивно използване на търговски марки се падат 34 % от общия размер, на индустриите с интензивно използване на дизайни — 13 %, на индустриите с интензивно използване на патенти — 14 %, а на индустриите с интензивно използване на авторски права — 4,2 % (19);

К.	като има предвид, че КТИ в ЕС предоставят заетост на 2,5 пъти повече хора, отколкото производството на автомобили, и пет пъти повече от химическата промишленост;

Л.	като има предвид, че КТИ играят важна роля в създаването на жизнени и открояващи се региони, което може да помогне за подобряване на качеството на живот на гражданите и да бъде важен фактор за насочени навътре инвестиции;

М.	като има предвид, че авторите и изпълнителите са първоизточникът на КТИ;

Н.

като има предвид, че е малко вероятно заетостта в сектора на културата да бъде изнесена навън, тъй като тя е свързана с конкретни културни, често регионални и исторически умения; като има предвид, че КТИ допринасят съществено и повече от всеки друг сектор за младежката заетост и са се доказали като силно устойчиви по време на икономическата криза в периода след 2008 г.; като има предвид, че за периода 2008—2014 г. заетостта в КТИ в ЕС бележи ръст; потвърждава важната роля на Европейския социален фонд при насърчаването на младежката заетост и развиването на умения;

О.

като има предвид, че КТИ притежават привлекателни качества от гледна точка на местното развитие: те използват набор от умения на редица различни равнища, имат склонността да са социално отговорни и приобщаващи и създават положителни външни ефекти в местата, където се намират; като има предвид, че тяхната откритост и взаимодействие с други дейности пораждат натрупване и клъстерни ефекти и че имат склонност да създават голям дял от общата добавена стойност на местно равнище;

П.	като има предвид, че гъвкавостта и мобилността са неразделна част от професионалната творческа дейност, поради което е важно непредсказуемото и понякога несигурно естество на творческата професия да се компенсира с гаранция за истинска социална закрила;

Р.	като има предвид, че КТИ се състоят от малки предприятия и микропредприятия, и като има предвид, че дружествата от културния и творческия сектор (КТС) с по-малко от 10 работници представляват повече от 95 % (20) от работната сила;

С.

като има предвид, че погрешно се твърди, че съществува по-висока степен на риск при инвестирането в КТИ в сравнение с други видове предприятия, и като има предвид, че това твърдение се основава, наред с другото, на факта, че КТИ са сектор с интензивно използване на права върху интелектуална собственост и че съществуват трудности във връзка с използването на нематериални блага като гаранция за финансиране;

Т.	като има предвид, че все по-рядко хората на изкуството и творците работят на постоянен трудов договор; като има предвид, че във все повече случаи те са самонаети лица, редуват заетост като самонаети лица и като служители на трудов договор или са заети на непълен или ненормиран работен ден;

У.

като има предвид, че културните инициативи и индустрии играят множество роли в местното и регионалното развитие, като традиционно повишават привлекателността на регионите, осигуряват социално-икономическо приобщаване и развитие в селските и изолираните райони, но също така способстват за интегрирано, устойчиво обновяване на градската среда;

Ф.

като има предвид, че КТИ играят важна роля за повторната индустриализация на Европа, че те са двигател на растежа и са в стратегическа позиция да стимулират разпространението на новаторски положителни ефекти в други промишлени сектори, като например туризма, търговията на дребно, цифровите технологии;

Х.	като има предвид, че КТИ са движеща сила за иновации и развитие на ИКТ в Европа; като има предвид, че цифровото преобразуване на сектора предлага нови възможности за развиване на нови бизнес модели и за пазарно разширяване, но също така изправя пред предизвикателства традиционните сектори на КТИ;

Ц.	като има предвид, че творческите индустрии са сред най-предприемаческите сектори, които развиват преносими умения, например творческо мислене, разрешаване на проблеми, работа в екип и находчивост;

Ч.	като има предвид, че свързаният с наследството на индустриализацията туризъм и музеите на индустриализацията могат да предложат нови културни и икономически перспективи най-вече за постиндустриалните региони и да опазят живо традиционното европейско ноу-хау;

Ш.	като има предвид, че сред различните източници на финансиране от ЕС само „Творческа Европа“ и Европейският фонд за стратегически инвестиции споменават КТИ като специален приоритет;

Щ.

като има предвид, че с влизането в сила на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията някои мерки в сектора на културното наследство (по-специално реставрация и съхраняване) и в някои случаи в културните дейности, подпомагани от фондовете на ЕС и допълнителни регионални фондове, биха могли да се считат за държавна помощ въпреки местното си значение, неикономическото естество и нетърговската организация на дейностите и на засегнатите културни институции, което води до значителни препятствия пред съответните регионални власти и до забавяния в изпълнението на тези мерки;

АА.	като има предвид, че в днешния сближаващ се и глобализиран пазар новаторските и водени от научни изследвания европейски КТИ са жизненоважни за гарантиране на езиково и културно многообразие, плурализъм и предлагане на иновативни и висококачествени услуги;

АБ.

като има предвид, че въпреки факта, че в наши дни са достъпни и се споделят по-големи количества културно и творческо съдържание, отколкото когато и да било, по-специално при услуги като платформи за качено от ползвателите съдържание или обединяване на съдържание, а с развитието на технологиите разходите за разпространение и производство намаляха, културният и творческият сектор не е отбелязал сходно увеличение на приходите от това увеличение на потреблението, което до голяма степен се дължи на липсата на прозрачност във веригата за създаване на стойност и на правна яснота, както и на затрудненията на традиционните сектори да се приспособят към цифровото преобразуване;

АВ.

като има предвид, че Комисията е призована да предприеме подходящи мерки за улесняване появата на привлекателни законосъобразни предложения и трансгранична достъпност, за да се намали несъответствието на стойността и да се гарантира, че авторите, творците, изпълнителите и носителите на права получават справедливо възнаграждение за произведенията си;

АГ.	като има предвид, че КТИ претърпяват значителни изменения в резултат от все по-широкото внедряване на цифрови технологии, което води до промени в условията на създаване на произведения на изкуството и влияние върху правото в областта на интелектуалната собственост;

АД.	като има предвид, че КТИ остават недооценени и непризнати, особено що се отнася до способността им за достъп до начален капитал и финансиране;

АЕ.

като има предвид, че неотдавнашното проучване, поръчано от Комисията (21), взема предвид в своето определение на КТИ също и задвижваните от творчески импулси сектори на модата и на луксозните стоки; като има предвид, че модният сектор и секторът на луксозните стоки се градят на мощен културен и творчески принос, спомагат за запазване на европейското savoir faire (ноу-хау), предавано от векове, и се основават на културното наследство и традиции, които не могат да бъдат възпроизведени от други; като има предвид, че сътрудничеството следва да се укрепи, за да се вземат под внимание промените в заетостта и потребността от конкретни умения;

АЖ.

като има предвид, че националните приблизителни оценки относно КТИ рядко са съпоставими, тъй като държавите членки продължават да използват различни дефиниции за КТИ; отбелязва, че тези дефиниции включват също и обширни категории КТИ като софтуер, реклама и маркетинг, които са много успешни както в икономическо отношение, така и като примери за европейско творчество и предприемачество;

АЗ.	като има предвид, че през 2013 г. международната търговия с фалшифицирани и пиратски стоки достига до 2,5 % от световната търговия и почти 5 % от вноса в ЕС, което представлява 85 милиарда евро;

АИ.

като има предвид, че в индустриалното стопанство инвестициите бяха насочени основно към материалните блага, които бяха основният двигател за растеж, докато в днешната творческа икономика нематериалните блага са основна цел на инвестициите, източници на стойност и двигатели на растежа; като има предвид, че финансирането на КТИ следва да се разглежда в този контекст;

АЙ.	като има предвид, че макар развитието на цифровите технологии и инфраструктура да е приоритет в европейската политика, разпространението на културни и творчески стоки и услуги онлайн чрез културни институции все още трябва да бъде подобрено;

АК.

като има предвид, че КТИ допринасят за поддръжката и подобряването на състоянието на огромното културно, историческо и архитектурно наследство на Европа; като има предвид, че културният и творческият сектор е важен за развитието на културната дипломация, туристическата индустрия и насърчаването на националните и местните култури, като тласка към прогрес и стимулира развитието на градовете и регионите;

Определение и статистики

призовава Комисията да разработи всеобхватна, последователна и дългосрочна политическа рамка за КТИ, а ЕС — да включи разработването, ефективното утвърждаване и защита и подходящото финансиране на КТИ в стратегическите цели и общите приоритети, с цел да се стимулира тяхната конкурентоспособност и да им се даде възможност да реализират потенциала си за създаване на работни места и растеж;

призовава Комисията да изготви бъдещите си политики въз основа на следното определение на КТИ: „културните и творческите индустрии са индустриите, които се основават на културни ценности, културно многообразие, индивидуално и/или колективно творчество, умения и таланти с потенциал за създаване на иновации, богатство и работни места чрез генериране на социална и икономическа стойност, по-специално от интелектуална собственост; те включват следните сектори, които разчитат на културния и творческия принос: архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (в т.ч. филми, телевизия, софтуер и видео игри, мултимедийни продукти и записана музика), културно наследство, дизайн, задвижваните от творчески импулси сектори на луксозните стоки и на модата, фестивали, жива музика, сценични изкуства, книги и издателска дейност (вестници и списания), радио и изобразителни изкуства, и реклама“;

призовава Комисията–, като вземе предвид факта, че държавите членки използват национални системи за класификация за дейностите, които принадлежат към културните и творческите индустрии–, да определи специфични показатели, за да наблюдава и анализира културното, икономическото и социалното въздействие и динамиката на своите политики и регулаторни предложения, свързани с КТИ, и ролята на този сектор като двигател за иновации и растеж във всички останали области на дейност в ЕС и свързани трети държави; ето защо подчертава, че е необходимо Комисията да определи алтернативни източници на данни с оглед допълване и подобряване на официалната статистика; подчертава, че КТИ често имат сложни бизнес модели, които могат да представляват предизвикателство за традиционните форми на финансиране, и че е важно да се гарантира, че положителните ефекти от публичните инвестиции се разбират по-ясно, и да се предоставят равнищата на анализ, които се изискват за привличане на повече частни инвестиции; освен това призовава Комисията да предвиди усилие за координация, за да се улеснят транснационалните полезни взаимодействия, като проекти за сътрудничество, възможности за мобилност и съвместни предприятия в областта;

подчертава, че необходимостта от събиране на статистически данни относно културните и творческите индустрии допринася и за дебата в областта на културната политика и насърчава Комисията и Евростат — в усилията им за редовно анализиране и измерване на въздействието на културата и културните политики за целия културен и творчески сектор — да включват КТИ в своите годишни статистически данни, въз основа на анализ на създадената от КТИ стойност и ефекти в ерата на цифровите технологии, и да публикуват на всеки две години секторен доклад относно развитието на КТИ в Европа; подчертава в този контекст необходимостта от засилване на ролята на Евростат и на Съвместния научноизследователски център;

Рамкови условия и насърчаване на иновациите

призовава Комисията да въведе обща схема, която запълва празнотата между научноизследователската и развойна дейност, производството на европейско творческо съдържание и технологичните иновации в медийната и други области; отбелязва, че такава обща схема би насърчила създаването на творчески и конкурентоспособни услуги на ЕС и възможности за търговия и заетост и би засилила пазарния достъп на МСП и стартиращите предприятия, като същевременно би способствала за плуралистична и многообразна европейска среда, изградена върху силни полезни взаимодействия между КТИ и технологичните иновации, укрепвайки по този начин европейския цифров единен пазар;

подчертава, че цифровите технологии и инфраструктура се основават на съдържание, предоставено от творци; отбелязва, че прекият достъп до световни аудитории е довел до появата на нови форми на художествено и творческо съдържание; поради това призовава Комисията, като балансира нуждите на всички съответни участници, да създаде подходяща правна рамка, включваща авторските права, за веригата за създаване на стойност в цифровата епоха, която да взема предвид особеностите на сектора, да способства за по-нататъшни иновации, да насърчава прозрачните договорни отношения и да води до установяване на правото на справедливо възнаграждение на авторите, творците и всички участващи в творческия процес страни и техните произведения, като по този начин осигурява процъфтяваща цифрова икономика;

подчертава необходимостта от съвместна работа и важността на постоянното споделяне на знания и най-добри практики между държавите членки в търсене на начини за подпомагане и стимулиране на творческата индустрия и за насърчаване на творчеството и производителността на всички равнища;

счита, че закрилата на авторското право и сродните му права е от основно значение за приходите в КТИ; настоятелно призовава Комисията, с оглед провежданата в момента реформа в областта на авторското право, да създаде балансирани правни решения, които са адаптирани към цифровата епоха, включително в партньорство с браншови и потребителски групи, които ще бъдат в подкрепа и в интерес на МСП, много малките предприятия и микропредприятията, творците, носителите и ползвателите на права, работещите на свободна практика лица и потребителите, за да се поясни, че освобождаването от отговорност може да се прилага само за действително неутрални и пасивни доставчици на онлайн услуги — съгласно определението в Директивата за електронната търговия и практиката на Съда на Европейския съюз — а не за услуги, които играят активна роля в разпространението, насърчаването и монетаризирането на съдържание в ущърб на творците; счита, че предвид безграничния характер на цифровата среда е необходимо да се осигури съгласуваност между регулаторните органи, правоприлагащите органи и съдебната система в ЕС;

подчертава факта, че проучването на носителите на права и непрозрачните правила за авторското право представляват административна тежест, водеща до високи разходи и значителни усилия, особено за МСП, които работят на трансгранична основа; в тази връзка препоръчва да се създаде общоевропейска база данни с цялата налична информация относно носителите на права за всеки сектор, за да се улесни уреждането на правата;

10.

подчертава, че Директива 2014/26/ЕС доведе до подобрения в системата за уреждане на правата върху музикалните произведения в онлайн средата; изисква от Комисията да усъвършенства също така доброто управление, ефективността, прозрачността и отчетността на организациите за колективно управление на правата в други сектори;

11.

подчертава факта, че фалшифицирането и пиратството продължават да бъдат сериозен проблем за КТИ и за гражданите; подчертава, че тези незаконни дейности водят до сериозни загуби от гледна точка на доходи и работни места и могат да доведат до проблеми, свързани със здравето и безопасността, които трябва да бъдат разрешени; приветства участието на сектора в намирането на решения за справяне с пиратството и фалшифицирането и подчертава необходимостта да се засили борбата срещу тези незаконни дейности;

12.

подчертава необходимостта да се наблюдава и укрепва прилагането на съществуващите правила за изпълнение в рамките на ЕС; препоръчва да се разгледа въпросът за въвеждането на по-строги санкции и насърчаването на система от гаранции за проследимост като възпиращо средство за фалшификаторите–, особено за големите фалшификатори с търговски цели–, както и увеличаването на обезщетенията и компенсациите, предоставяни на носителите на права; призовава ЕС и държавите членки да започнат кампании за повишаване на осведомеността срещу пиратството и фалшифицирането и да установят тенденциите и по-ефективно да им се обърне внимание, като същевременно се насърчават носителите на права и доставчиците на услуги да осигуряват лесни пътища за достъп до законно съдържание с цел възпиране на пиратството; подчертава, на последно място, необходимостта от включване на всички цифрови участници в борбата срещу търговията с фалшифицирани стоки по интернет;

13.

призовава Комисията да предложи ефективни мерки за борба с пиратството в интернет, по-специално, за да гарантира, че услугите в интернет, които хостват съдържание, прилагат ефективни средства с цел премахване на нелицензираното съдържание и след като направят това предприемат действия за предотвратяване появяването отново на това съдържание;

14.

счита, че е от съществено значение да се преодолее мисленето, почиващо върху идеята за секторна изолация в традиционните области на политиката, и да се насърчава разпространението на културата и творчеството;

15.

призовава Комисията и държавите членки, в рамките на съответните си области на компетентност, да насърчават междусекторното сътрудничество чрез създаване на „учебни лаборатории“, творчески центрове, съвместни работни пространства, програми за работа в мрежа и културни и творчески клъстери, както и мрежи на регионално, национално, европейско и международно равнище, за да се засили взаимодействието между микро-, малки, средни и големи предприятия и между нестопански организации и търговски дружества в СКТ, традиционни занаяти, организации за културното наследство, туристическия сектор, научноизследователски центрове, университети, инвеститори и вземащи политически решения лица; призовава, освен това, за подкрепа за развитието на благоприятна за иновациите и подкрепяща правна среда за създаването и експериментирането на нови бизнес модели, продукти и услуги чрез стратегически партньорства между производители, дистрибутори и организатори, и за подкрепа за дейностите на бизнес инкубатори;

16.

счита, че е от съществено значение ЕС и неговите държави членки да запазят възможността за опазване и развитие на своите политики в областта на културата и в аудиовизуалната сфера, при това в контекста на своите законодателни, нормативни и конвенционални постижения, включително Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване; поради тази причина призовава изключването на услугите с културно и аудиовизуално съдържание, включително такъв вид услуги, които се предоставят онлайн, да бъде ясно посочено в споразуменията между Съюза и трети държави; в тази връзка подчертава необходимостта от изключване на културните и аудиовизуалните услуги от мандата на общите споразумения за свободна търговия, като припомня, че културните и творческите произведения имат двойна и вътрешно присъща стойност;

17.

призовава Комисията да насърчава и подпомага създаването, усъвършенстването и разширяването на инфраструктурата, която е от ключово значение за подпомагане на творческите индустрии в Европа, като по-специално осигури разширяването на високоскоростната широколентова инфраструктура към селските и отдалечените райони;

18.

потвърждава, че много градове и региони в цяла Европа са разработили основни планове за местните си КТИ; призовава Комисията да черпи от добрите практики в тези стратегии;

19.

призовава Комисията и държавите членки да разгледат Европейската година на културното наследство през 2018 г. като основна възможност за увеличаване на европейските върхови постижения в КТИ и за подчертаване на необходимостта от подходящо програмиране и финансиране;

20.

призовава Европейската служба за външна дейност да оползотворява потенциала на културната дипломация, като насърчава и подобрява конкурентното предимство на европейските КТС;

Цифровизация на културните и творческите индустрии

21.

подчертава, че културните и творческите индустрии (КТИ), повечето от които се състоят от МСП, функционират в непрекъснато променяща се среда и като такива са поставени пред предизвикателството да преосмислят и преформулират нови бизнес модели, за да разработват пазарно ориентирани решения и да привличат нови аудитории; подчертава възможностите, които такива нови ИК технологии като големите информационни масиви, изчисленията в облак, „интернет на предметите“ предлагат на икономиката и обществото, особено когато бъдат интегрирани със сектори като КТИ, и по-специално по отношение на разпространението, използването и производството на творчески произведения; подчертава обаче, че за да може КТИ да се възползват напълно от потенциала за растеж и работни места на новите технологии, завършването на цифровия единен пазар трябва да бъде приоритет; подчертава също така необходимостта от подобряване на правната сигурност и намаляване на административната тежест; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат цифровизацията на културно съдържание; подчертава в тази връзка, че планът на Комисията за цифровизиране на промишлеността и рамката на ЕС за осигуряване на изпълнението следва в пълна степен да вземат предвид специфичните характеристики на КТИ;

22.

счита, че цифровите платформи са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и че предлагат големи възможности за КТС за разработване на нови бизнес модели; подчертава факта, че трябва да се помисли как този процес би могъл да функционира с по-голяма правна сигурност и зачитане на носителите на права; подчертава значението на прозрачността и на гарантирането на равнопоставени условия на конкуренция; в тази връзка счита, че носителите на права трябва да бъдат защитени по законодателната рамка за авторското право и интелектуалната собственост, за да се гарантира признаването на ценностите и стимулирането на иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на съдържание;

23.

подчертава, че цифровизацията и медийната конвергенция създават нови възможности за достъпа, разпространението и популяризирането на европейските произведения; подчертава също така значението на гарантирането на финансиране за цифровизация, запазване и онлайн достъп до европейското културно наследство;

Условия на труд в културния и творческия сектор

24.

отбелязва, че нетипичната заетост (срочните договори и договорите за работа на непълно работно време, временната заетост и икономически зависимата самостоятелна заетост) на работещите в културния и творческия сектор, по-конкретно в сектора на медиите и културата, е често срещана; подчертава необходимостта от премахване на пречките пред мобилността на хората на изкуството и професионалистите в областта на културата и подкрепя искането на Европейския икономически и социален комитет към Комисията да осигури подходящо решение за подобряване на мобилността в рамките на ЕС на работниците от КТИ и облекчаване на визовия режим за обмен с трети държави;

25.

призовава държавите членки да разработят и прилагат правна и институционална рамка за художествено-творческа дейност чрез приемането и прилагането на редица всеобхватни и последователни мерки в областта на договорите, средствата за колективно представителство, социалното осигуряване, здравното осигуряване, прякото и непрякото данъчно облагане и осигуряването на съответствие с европейските правила, с цел подобряване на мобилността на дейците на изкуството в ЕС;

26.

отбелязва големия дял на жените в творческите индустрии и по-специално положението на майките, които са самостоятелно заети или се завръщат на работа („майки предприемачи“);

27.

изтъква съществуващите средни разлики в заплащането (16,1 % през 2014 г.) и в пенсиите (40,2 %) на жените и мъжете в ЕС и подчертава, че жените са изправени пред същите бариери в културните и творческите индустрии като в други икономически сектори, по-специално по отношение на разлики в заплащането и пенсиите, достъп до финансиране, стереотипи, обучение и учене през целия живот;

Образование, умения, обучение

28.

подчертава, че творческият инстинкт присъства у всеки човек и че творческите умения следва да се развиват от ранна възраст, за да се положат основите за непрекъснато обновяване на творчески таланти; въпреки това отбелязва, че тези умения могат да се насърчават на всички етапи от живота, а именно чрез достъпни програми за учене през целия живот; насърчава държавите членки да поощряват повече познания за КТИ в програмите за образование и обучение, да развиват преподаването и изучаването на медийна грамотност и цифрови умения и да подобряват своите системи за обучение, чиракуване и квалификация, даващи възможност на студентите от всички възрасти да получат цялостно обучение по дисциплини в областта на артистично-творческата дейност;

29.

обръща внимание на липсата на междусекторни–, и по-специално на предприемачески– умения сред завършилите дисциплини в областта на културата и изкуствата, както и недостатъчни познания за законите в сферата на авторското право и средствата за защита на тези права; поради това счита, че е важно да се насърчават държавите членки и образователните институции да отстранят този пропуск, като приспособят учебните програми, за да осигурят непрекъснато професионално обучение и по-добре да интегрират творческото с предприемаческото образование и така да засилят бизнес, финансовите, маркетинговите и управленските умения на творческите предприемачи;

30.

призовава държавите членки да увеличат подкрепата за учителите, за да им дадат възможност да развиват творческите и новаторските способности на младежите чрез модернизиране на процесите и включване на медийната грамотност, изкуството, музиката, театъра и киното в училищните образователни програми; настоятелно призовава държавите членки да развиват знанията за културното наследство, художествената практика, изразяването, както и на „меките умения“, ориентирани към творчеството и новаторството; също така призовава държавите членки да подкрепят сътрудничество между училищата с оглед обмен на най-ефективните методи и практики за стимулиране на творчеството и новаторството, като по този начин помогнат на хората да ценят продуктите и услугите на творческите индустрии;

31.

припомня, че партньорствата с образованието също могат да допринасят за стимулираща учебна среда и за интеграция на маргинализираните общности и общностите в неравностойно положение, и могат да предлагат възможности за хората в бедните квартали;

32.

подчертава потенциала на КТИ по отношение на заетостта на младите хора и реиндустриализацията и по-специално нарастващите възможности за младите хора в културния и творческия сектор, създадени от цифровата среда; призовава Комисията и държавите членки да включат КТИ в рамките на инициативата за младежка заетост и да предоставят средства за улесняване на професионалната ориентация, предприемачеството и обучението в този сектор чрез създаване на схеми за чиракуване и чрез улесняване на мобилността и обмена посредством програми за наставничество и стажове; призовава за по-ефективно използване на ресурсите, предвидени по схемата „Гаранция за младежта“;

33.

припомня, че едно от основните предизвикателства, пред които е изправен секторът на културното наследство, е постепенното изчезване на традиционните умения и занаяти; призовава Комисията и държавите членки да осигурят запазването на наследството, културното и езиковото многообразие, традиционните умения и европейското, националното, регионалното и местното savoir faire (ноу-хау) и да защитават и насърчават занаятчийството, свързано с културния и творческия сектор, да насърчават и улесняват предаването на ноу-хау и да обърнат по-голямо внимание на професионалното обучение и висококвалифицираната работна сила с цел привличане на таланти, включително отлично майсторство в строителния сектор и работата по консервация и реставрация; в тази връзка подчертава, че между културната политика и социалните и производствените ресурси трябва да се развиват силни стратегически връзки;

34.

призовава Комисията да повиши осведомеността относно възможностите за кариера на работни места в занаятчийския и производствения сектор, свързани с КТС, чрез кампании за повишаване на осведомеността и политики, които насърчават предаването на знания, за да се запази качеството на работата и експертните умения в тези сектори;

35.

насърчава държавите членки да предприемат последващи действия за стимулите по програмата „Еразъм+“, за да насърчат междусекторните подходи между различните области на формалното, неформалното и самостоятелното образование, обучение и учене през целия живот; насърчава институциите за висше и професионално образование да кръстосват програми по култура и изкуства, науки, инженерство, технологии, стопанска дейност и други подходящи области; призовава по-специално да се предприемат стъпки за преодоляване на несъответствието между НТИМ и ИКТ и предметите по изкуства и дизайн с цел подпомагане на развитието на техническа кариера в творческите индустрии и творческа кариера в сектора на НТИМ, които са от жизненоважно значение за растежа на европейския КТС; подчертава необходимостта от подкрепа за центровете за високи постижения и насърчаване на обмена между професиите в сектора, включително в трети държави, както и привличане и развитие на творческите таланти;

36.

насърчава държавите членки да стимулират сътрудничеството между художествените школи, заведенията за професионално образование и обучение, университетите и предприятията в областта на КТС, включително чрез творчески престои в предприятия и учебни заведения, за да осигурят по-добро съответствие между предлагането на умения и търсенето на пазара на труда, и да развият конкурентния потенциал на сектора; препоръчва развиването на ученето на работното място, като например комбинирани схеми на обучение с обща и професионална подготовка;

37.

препоръчва разработването и приемането на политики, насочени към повишаване на нивото на участие в културния живот на гражданите на ЕС, което все още е критично ниско в много държави членки; подчертава, че това би довело до ползи както от гледна точка на поощряването на повече творчески таланти, така и на осигуряването на по-широка и силна основа на търсенето на културни и творчески продукти от ЕС;

38.

призовава за създаването на „Европейска награда за културни и творчески индустрии“ по подобие на френско-германската награда за културни и творчески индустрии;

39.

подчертава огромния потенциал на жените като новатори и предприемачи и важната роля, която те играят в културните и творческите индустрии; насърчава държавите членки да предлагат подходяща финансова подкрепа и обучение и подчертава значението на работата в мрежа и обмена на най-добри практики;

40.

призовава да бъде проучена възможността за програми за мобилност за „млади новатори“, за да се насърчат обмена и иновациите в областта на културата и творчеството;

41.

отбелязва съобщението на Комисията, озаглавено „Нова европейска програма за умения: Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“, и споделя становището, че „в динамично променящите се условия на глобалната икономика уменията ще бъдат тези, които до голяма степен ще определят кой е конкурентоспособен и има капацитет да играе водеща роля в сферата на иновациите“, че „те привличат инвестиции и са катализатор в благотворния цикъл създаване на работни места — растеж“ и че „уменията са от решаващо значение за социалното сближаване“; счита за необходимо да се обърне специално внимание на творческите умения при преразглеждането на рамката относно ключовите компетентности и на Европейската квалификационна рамка;

42.

насърчава държавите членки да предприемат инициативи подобни на стартираната от италианското правителство „Културна премия“ от 500 евро, които се предоставят на всички законно пребиваващи в Италия 18-годишни младежи и трябва да бъдат изразходвани единствено за обогатяващи културата дейности като посещения на музеи, галерии, археологически обекти и обекти на културното наследство, кино и закупуването на книги;

Финансиране

43.

отбелязва, че културните и творческите индустрии имат значителна полза от публичното финансиране за култура, което допринася значително и за културното многообразие в Европейския съюз; в тази връзка призовава Комисията и държавите членки в съответните си области на правомощия да продължат да определят подходящ дял от бюджетите си за публично финансиране за култура;

44.

подчертава необходимостта от укрепване на държавните политики в подкрепа на СКТ и подобряване на бюджетите за култура; отбелязва, че публичното финансиране претърпя сериозни съкращения на бюджета в държавите членки, създавайки сериозен риск за европейската културна и творческа дейност;

45.

отбелязва успеха на схеми за данъчни облекчения за културния и творческия сектор, които съществуват в някои държави членки; поради това насърчава всички държави членки да въведат такива схеми, като в същото време осъжда специалните данъчни договорености–, известни като „данъчни становища“–, които позволиха на някои дружества неоснователно да намаляват до минимум плащането на данъци;

46.

отбелязва, че участието във всички финансирани от ЕС програми е отворено за КТИ, но следва да се счита, че това участие е под потенциала си; изисква от Комисията като първа стъпка да създаде „обслужване на едно гише“ — –например уебсайт–, където различните съответни генерални дирекции ще си взаимодействат тясно, за да изтъкват различните възможности за финансиране за културните и творческите индустрии, да разпространяват информация чрез общоевропейските културни мрежи и националните организации, да събират и популяризират примери за добри практики и да повишават знанията на финансовите инвеститори и институции по отношение на особеностите и различните предизвикателства на КТИ, тъй като това би повишило осведомеността и достъпа до финансиране за КТИ;

47.

призовава Комисията да работи за интегриране на подкрепата на ЕС за културните и творческите индустрии, включително финансирането, чрез приемането на основна и универсална стратегия на ЕС; подчертава обаче значението на осведомеността за разнообразната същност на КТИ и съответно за техните специфични секторни нужди по отношение на финансирането и иновационната среда, и следователно за конкретните планове за изпълнение, като например обща рамкова схема между програмите „Хоризонт 2020“ и „Творческа Европа“; потвърждава мултиплициращия ефект, който финансирането от ЕС има за КТИ, особено в конкретни региони;

48.

признава важната роля, която предприятията с нестопанска цел, кооперативните и социалните предприятия имат в КТИ, и затова призовава да се избягва всякакво разграничение при европейското структурно и социално финансиране, което би могло да ограничи допустимостта на тези структури;

49.

отбелязва, че междинният преглед на МФР и докладите за изпълнението на програмите на ЕС следва да се считат за два взаимосвързани компонента на един и същ процес. отбелязва, че по-специално в случая на програма „Творческа Европа“, „Хоризонт 2020“ и структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ) ролята и въздействието на КТИ върху растежа, заетостта и териториалното сближаване следва специално да се оценяват и допълнително да се насърчават; подчертава, че този процес следва да осигури солидна и последователна основа за преразглеждането на МФР и на структурата на бъдещите програми на ЕС за периода след 2020 г.;

50.

призовава Комисията да спазва член 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и да установи КТИ, като част от секторите на културата и творчеството, като хоризонтален приоритет в рамките на схемите и програмите на ЕС за финансиране, особено в програмата „Хоризонт 2020“, Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и европейските структурни и инвестиционни фондове;

51.

призовава Комисията пълноценно да използва потенциалните взаимодействия между политиките на ЕС, така че да използва ефективно наличното финансиране в рамките на програми на ЕС –– като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, „Еразъм +“, Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации, „Творческа Европа“ и Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) –– и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), за да подпомага повече проекти в областта на КТИ;

52.

посочва, че все още може да бъде направено много, за да се осъществи по-ефективното взаимодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) и други европейски програми, предвидено за програмния период 2014—2020 г., особено по отношение на Еразъм+ и „Творческа Европа“, в точки 4.6 и 6.4 от приложение I към „Регламент за общоприложимите разпоредби“ чрез предоставянето на по-добра информация на общностно равнище и чрез много по-решително прилагане в държавите членки и техните региони;

53.

призовава Комисията да промени и/или тълкува Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, в частта относно държавните помощи за култура и опазване на културното наследство, с оглед съображение 72 от регламента и съобщението на Европейската комисия, прието на 19 май 2016 г., така че определени мерки в сектора на културното наследство (по-специално реставрацията и съхраняването) и в някои случаи — на културните дейности, подпомагани от фондове на ЕС и допълнителни регионални фондове, да не попадат в рамките на понятието държавна помощ;

54.

отбелязва, че гаранционният механизъм по програма „Творческа Европа“ е един от начините за справяне с належащата необходимост от достъп до заеми за финансиране на новаторски и устойчиви проекти в КТС; припомня закъснението при стартирането на Механизма за гарантиране; подчертава необходимостта от увеличаване на бюджета за програмата „Творческа Европа“ и Механизма за гарантиране с цел ефективно подпомагане на европейските културни и творчески форми на изразяване, диверсификация на бенефициентите на финансиране, гарантиране на равен достъп на културните оператори от всички държави членки и увеличаване на тяхното участие в Механизма за гарантиране;

55.

отбелязва, че ЕФСИ следва да помага на МСП да преодоляват недостига на капитал и по принцип да бъде насочен към проекти с по-висок рисков профил от проектите, получаващи подкрепа чрез обичайните операции на ЕИБ (22); отбелязва, че до септември 2016 г. финансиране е предоставено само за няколко проекта в КТС, които се състоят предимно от МСП с по-висока степен на риск, и за проекти в образователния сектор и в сектора на обучението, и подчертава, че следва да се положат всички усилия за увеличаване на тяхното участие в ЕФСИ;

56.

призовава ЕИБ да разгледа въпроса за липсата на финансиране по линия на ЕФСИ за КТИ, като проучи възможните взаимодействия с програмата „Творческа Европа“ и гаранционния механизъм,, с цел да се предоставят подходящи за целите заеми за КТИ;

57.

призовава Комисията, държавите членки и ЕИБ да подкрепят смесени форми на финансиране, особено под формата на публично-частни партньорства, за да разгледат и разрешат въпроса с липсата на наличие на капиталово финансиране за КТИ;

58.

призовава Комисията и държавите членки да подобрят инвестиционната среда и да разширят обхвата на наличните инструменти за финансиране на микропредприятията и МСП в културния и творческия сектор с нови и иновативни схеми за финансиране като например микрокредитиране, подлежащи на възстановяване вноски, колективно финансиране, финансиране с рисков капитал и рисков капитал; отбелязва, че различните модели на групово финансиране и групово инвестиране за КТИ могат да се превърнат в стабилен инструмент за финансиране на проекти в секторите на културата и творчеството и като такъв — в навременно допълнение към традиционните източници на финансово подпомагане за КТИ като цяло; затова призовава Комисията и държавите членки да продължат да наблюдават и да насърчават развитието на пазара на групово финансиране, да ангажират обществените институции, по-добре да използват възможностите на институционалното групово финансиране, да координират различните регулаторни подходи, да осигурят подходяща яснота относно прилагането на правилата на ЕС, да разработят добра практика и да подобрят регулаторната рамка като премахнат тежестите и/или предложат нов регулаторен инструмент, ако е необходимо; въпреки това отбелязва, че той не може да замести устойчивото публично и частно финансиране за КТИ;

59.

счита за необходимо да се подобри ролята, която имат публичните инвестиционни банки в КТС, като се даде по-голям достъп на МСП до кредити и се подпомогнат предприятията да разширяват своя пазар и експортните си дейности;

60.

счита, че за да бъде подобрен достъпът до финансиране за КТИ, е необходимо да бъдат развивани експертни умения в установяването и оценяването на стойността на нематериални активи, които биха могли да бъдат използвани като обезпечение; подчертава необходимостта от повишаване на знанията на финансовите инвеститори и институции по отношение на особеностите и различните предизвикателства на КТИ, считани за представляващи по-висока степен на риск; в тази връзка приветства включването от страна на Комисията на схема за обучение на финансови посредници в рамките на Механизма за гарантиране на програмата „Творческа Европа“, тъй като това може да подобри способността на КТИ да се обръщат към външни инвеститори; въпреки всичко счита за полезно да се заяви успехът на тази схема и след положителна оценка да се разшири за различни области на политиките;

61.

призовава в тази връзка за насърчаване на „протоколи за активите на интелектуалната собственост“ с цел улесняване на остойностяването на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) и приканва Комисията и държавите членки да приемат необходимите механизми, за да се увеличи привлекателността на ПИС и признаването на тяхната пълна стойност като активи;

o o

62.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 83.

(2) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.

(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.

(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(8) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 33.

(9) Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0293.

(11) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95.

(12) ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 40.

(13) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135.

(14) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142.

(15) ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 25.

(16) ОВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 223.

(17) ОИСР/EUIPO (2016), „Търговия с фалшифицирани и пиратски стоки — картографиране на икономическото въздействие“, OECD Publishing, Париж.

(18) Посочени в съобщението на Комисията по следния начин: архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (в т.ч. филми, телевизия, видео игри и мултимедийни продукти), културно наследство, дизайн (включително моден), фестивали, музика, сценични и изобразителни изкуства, издателска дейност, радио.

(19) Доклад за анализ на отраслово равнище, (2013 г.), Права на интелектуалната собственост на енергоемките индустрии: принос за икономическите показатели и заетостта на Европейския съюз, стр. 8 https://euipo.europa.eu/ohimportal/documents/11370/80606/IP+Contribution+study

(20) Проучване на Европейската комисия EASME/COSME/2015/003.

(21) Данните за проучването ще се въведат след публикуването. Моля, обърнете внимание, че всички данни, посочени в настоящата резолюция, се основават на това проучване.

(22) Регламент (ЕС) 2015/1017.

Top

Choose the experimental features you want to try