Spegazzjonijiet tal-vot (in writing.) Hristo PETROV

За втора поредна година отговарям, от името на моята политическа група, за социалните аспекти на Европейския семестър. Европейският семестър е важен процес, който позволява координацията на социалните политики и политиките по заетостта между държавите членки с цел да се осигури сближаване за постигане на по-голям социален напредък. За да се гарантира обаче цялостната му ефективност, трябва да направим процеса на Европейския семестър по-демократичен, така че гражданите и организираното гражданско общество да могат да разберат как функционира той и как могат да допринесат за него. Освен това инструментите на ЕС също трябва да бъдат укрепени, за да се гарантира, че препоръките, отправени към държавите членки, се следват с реформи и инвестиции, които осигуряват сериозен и устойчив отговор на повдигнатите въпроси. Едно възможно решение би могло да бъде свързването на това със следващия бюджет на ЕС: държавите членки следва да използват средствата на ЕС за справяне със социалните предизвикателства, идентифицирани в рамките на Европейския семестър. С оглед на подобряването на този инструмент и предвид факта, че много от моите приоритети са изложени в този документ, аз подкрепих нашия доклад за 2026 г.

Гласувах в подкрепа на позицията на нашия парламент относно първата Стратегия на ЕС за борба с бедността. Като се има предвид, че България е държавата членка с най-висок процент детска бедност, настъпи моментът да осъществим на практика нашите цели чрез конкретни мерки.
Радвам се, че успях да включа отделна глава за борба с детската бедност в този доклад, защото именно там трябва да започнем, ако искаме да предотвратим изпадането в бедност на следващото поколение. По-конкретно, призоваваме за оптимизиране на гаранцията за децата, така че да се осигуряват основни услуги за децата в нужда, също така за необходимото участие на децата в спортни и културни дейности, както и за специфични мерки за прекратяване на институционализацията и укрепване на грижите, предоставяни в семейна и общностна среда. Този път трябва да си осигурим средствата, необходими за прилагане на нашата политика, а първата стъпка е направена с ясното искане за бюджет от 20 милиарда евро за гаранцията за децата в следващия бюджет на ЕС. Този бюджет е необходим, за да се помогне на децата, настанени в институции, на ромските деца и, накратко, за да се даде на всяко дете равен шанс за развитие и приобщаване, независимо от социалния му произход.

Гласувах в подкрепа на този текст, за да се гарантират правата на хората с увреждания в нашия Съюз. Настоящата стратегия на ЕС е до 2030 г., но ще бъде преразгледана в средата на периода, за да се включат нови водещи инициативи. В този контекст съм доволен, че две от моите предложения бяха приети на това пленарно заседание. Първо, той призовава за Европейска гаранция за заетост и умения за хора с увреждания, която да предоставя индивидуализирана подкрепа за заетост на отворения пазар на труда за търсещите работа хора с увреждания. Тъй като само 1 от 2 души с увреждания са в заетост, тази гаранция би могла да включва кратки програми за обучение, коучинг или последваща подкрепа след осигуряване на работа. Второ, включих и искане за план за действие на ЕС относно деинституционализацията на хората с увреждания, по-специално, за да могат децата с увреждания да растат в семейна среда. Една от мерките в този план за действие следва да бъдат националните рамки за деинституционализация, за да се гарантира, че закриването на институциите върви ръка за ръка с развитието на услуги в общността.

Гласувах "въздържал се" по доклада за защита на малолетните и непълнолетните лица онлайн, защото смятам, че в стремежа си да предпазим децата от реалните рискове в интернет можем лесно да преминем границата към прекомерен контрол. Допитах се до много хора какви мерки смятат за подходящи и отговорът беше ясен: "повече образование, а не повече забрани". Споделям това виждане.
Докладът съдържа важни и полезни предложения в сферата на дигиталното образование, прозрачността на алгоритмите и ограничаването на манипулативни и пристрастяващи практики, които влияят негативно на децата. Предлага и забрана за проследяване и профилиране на малолетни. Това са разумни и нужни стъпки.
Не мога обаче да подкрепя идеята за общоевропейска забрана на достъпа до социални мрежи за деца под 16 години без родителско разрешение. Както много други ограничения от този тип, това няма да намали рисковото поведение, а просто ще доведе до нови методи за заобикаляне на забраната. Вместо да създадем по-безопасна среда, рискуваме да я направим по-малко прозрачна и по-трудна за контрол от самите родители.
Ето защо, въпреки редицата добри препоръки, избрах да се въздържа.

Европейският социален фонд (ЕСФ+) е основният финансов инструмент за насърчаване на социалното сближаване, намаляване на неравенствата и подкрепа на уязвимите групи в Европейския съюз. Той има за цел също така да съфинансира проекти за обучение, които позволяват на работниците в ЕС да поддържат своите умения актуални в една променяща се професионална среда.
В контекста на новите геополитически реалности, подкрепих преразглеждане на правилата на ЕСФ+, за да се улесни използването на ресурсите за развитие на умения в отбранителната промишленост и декарбонизацията. Това преструктуриране беше продиктувано от необходимостта да се реши проблемът с недостига на умения и работна ръка в тези области, който понастоящем възпрепятства тяхното развитие. Държавите членки, които преразпределят средства към тези две области, ще се възползват от допълнителни ставки за предварително финансиране и съфинансиране, като ще се предостави допълнително преференциално третиране на страните, граничещи с Русия, Беларус и Украйна.
С този текст ние гарантирахме, че ЕСФ+ ще продължи да се фокусира върху развитието на човешкия капитал и че малките и средните предприятия ще имат приоритетен достъп до това финансиране. Това е въпрос на стратегическа автономност както за отбранителната промишленост и промишлеността за декарбонизация, така и за работниците, които са част от тях.

Гласувах в подкрепа на доклада за европейския семестър, за който ръководех работата на групата „Обнови Европа“.
Това е годишната рамка на ЕС за координиране и наблюдение на националните икономически и социални политики. Той има за цел да следи за привеждането на държавите членки в съответствие с целите на Съюза. В този доклад успях да включа много приоритети за социалните политики и политиките по заетостта. На първо място за децата. Тъй като всяко трето дете в България е изложено на риск от бедност или социално изключване, приехме искането за специален бюджет за Европейската гаранция за детето, в който да бъдат инвестирани най-малко 20 млрд. евро за образование, здравеопазване, прехрана и жилищно настаняване на нуждаещите се деца. Също така поискахме от Европейската комисия да разработи Европейски план за действие за деинституционализация, за да се финализира преходът към грижи в общността или в семейството. За хората с увреждания, призоваваме за създаването на Европейска гаранция за заетост и умения на хората с увреждания, за да се обърне тази тенденция.
И накрая, радвам се, че Парламентът изпрати силно послание в подкрепа на подобряването на условията на труд на артистите и за по-добър и конкретен достъп до социални услуги за ромите.

Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) е основният инструмент на Европейския съюз за инвестиране в човешкия капитал и за подкрепа на прилагането на Европейския стълб на социалните права. С настоящия доклад ние излагаме приоритетите на Европейския парламент за бъдещето на този фонд след изтичането на настоящия период, който приключва през 2027 г. Основното ни послание е за амбициозен и укрепен ЕСФ+, който да помага на хората в уязвимо положение, да инвестира в хора и умения, да помага за извеждането на хората от бедността и социалното изключване и да стимулира социалните инвестиции. Особено съм доволен от ясното послание, което отправихме за намаляване на детската бедност и прилагането на Европейската гаранция за детето.
Призоваваме държавите членки да отделят поне 5% от ресурсите си по ЕСФ+ за справяне с това предизвикателство. За подобряване на образованието и достъпа до заетост на младите хора чрез гаранцията за младежта искаме от Европейската комисия да надхвърли сегашния минимум от 12,5% от ресурсите на ЕСФ+. Призоваваме също така да се опрости достъпът до ЕСФ+, за да могат повече организации, особено на местно равнище, да имат достъп до него и да постигнат промяна на място. Поради всички тези причини гласувах в подкрепа на този доклад.

Гласувах в подкрепа на насоките на Европейския парламент относно политиките по заетост в държавите членки. Всяка година Парламентът приема препоръки за справяне с неотложните предизвикателства, пред които са изправени европейските работници. В тазгодишната резолюция е поставен акцент върху образованието, обучението и трансформиращата роля на новите технологии, като например изкуствения интелект в работната среда.
С 80% от работодателите, борещи се да намерят работници с подходящи умения, ЕС е изправен пред критичен недостиг на работна ръка. За да се справим с този проблем, настояваме държавите членки да инвестират повече в образованието и обучението, особено в обучението през целия живот. Такива инициативи ще дадат възможност на работниците да подобрят съществуващите си умения или да се преквалифицират за нови, проспериращи сектори. Ние се застъпваме за правото на обучение за всички европейски работници, както и за по-голям акцент върху професионалното образование и обучение, за да се улесни преходът от училище към работа.
Изключително доволен съм от приемането на искането за увеличаване на финансирането на Детската гаранция за уязвими деца. Децата са бъдещето на нашия континент и е от съществено значение да инвестираме в тяхното развитие и благополучие, като гарантираме, че те съзряват в среда, която развива техния потенциал и ги вдъхновява да станат активни граждани.

Гласувах в подкрепа на Механизма за сътрудничество по отношение на заеми за Украйна, което изразява моята лична позиция и твърдия ангажимент на Обнови Европа да подкрепи Украйна, да даде приоритет на европейската сигурност и да запази демокрацията. Този механизъм ще позволи отпускането на заеми за Украйна в размер до 45 млрд. евро до 2027 г., финансирани чрез блокираните руски активи в ЕС. По този начин се изпраща ясен сигнал, че агресорът трябва да поеме отговорност за причинените разрушения.
Също така подкрепихме финансова помощ от ЕС в размер до 35 млрд. евро за 2025 г., която е обвързана с условия за насърчаване на демократичните стандарти и правата на човека, за да се подкрепи Украйна в процеса на доближаването ѝ към европейските ценности и да се подпомогне възстановяването ѝ, приоритизирайки върховенството на закона.
Този механизъм има за цел да укрепи икономиката на Украйна в дългосрочен план, като ѝ позволи да се стабилизира и да расте през периода на възстановяване. Това също ще подпомогне страната да изгради пътя си за интеграция в ЕС. Подкрепата на Механизма е важна, за да се утвърди сътрудничеството на ЕС със съюзниците от Г-7 и да се заеме ясна позиция срещу външните заплахи, търсейки отговорност от агресора.