Договорите и Европейският парламент
Първият договор, подписан през 1951 г., създава Парламентарната асамблея, която по-късно е преименувана на Европейски парламент. Предмет на първоначалния договор е идеята шест държави, които по-рано са били в състояние на война, да работят заедно за постигането на общи цели. Следващите договори добавят нови области, в които държавите да си сътрудничат, или са създадени за подобряване на работата на институциите на ЕС, тъй като броят на държавите членки нараства от шест на 27. Например, политиката в областта на селското стопанство е въведена в Договора за създаване на Европейската икономическа общност, а Договорът от Ница преобразува институционалната структура на ЕС.
Европейският парламент, Съветът, Комисията, Съдът и Европейската сметна палата упражняват своите правомощия в съответствие с Договорите. Комисията се счита за „пазител на Договорите”.
Как се създават европейските договори
Когато се създава нов договор или се изменя съществуващ такъв, се свиква междуправителствена конференция, на която правителствата на държавите-членки се срещат. Парламентът бива консултиран и дава своето становище относно договора и начина, по който е оформен и съставен.
Повече правомощия за Парламента
С всеки нов договор Парламентът придобива все повече демократични, законодателни и свързани с надзор правомощия.
С Договора от Брюксел (подписан през 1975 г.) Парламентът придоби правото подробно да разглежда финансовите отчети на ЕС в края на всяка година и да преценява дали Комисията е използвала целесъобразно и разумно бюджета на ЕС.
Единният европейски акт (подписан през 1986 г.), гарантира, че оценката на Парламента е задължителна преди нова страна да може да се присъедини към ЕС.
Договорът от Амстердам (подписан през 1997 г.) предостави на Парламента много по-силна позиция в съвместната законодателна процедура със Съвета в широк обхват от области, които са предмет на правото на ЕС (някои от тях са: защита на потребителите, възможност да се работи законно в друга страна, въпроси, свързани с околната среда).
Последният договор, Договорът от Лисабон, влезе в сила на 1 декември 2009 г.Той укрепи ролята на Европейския парламент, предостави на националните парламенти по-голяма отговорност при определяне посоката на европейската политика, а също така и правото на инициатива за гражданите на ЕС.
Договорът от Лисабон засили правомощията на Парламента като напълно признат съзаконодателен орган с по-големи бюджетни правомощия. Той също така предостави на Парламента ключова роля при избора на председател на Европейската комисия.