Няма краен срок за представянето на предложенията на Комисията.

Колегиумът на членовете на Комисията приема предложенията на Комисията чрез писмена процедура (без разисквания) или устна процедура (с разисквания). Ако се изисква гласуване, Комисията взема решение чрез обикновено мнозинство.

1. Ако считате, че ЕС следва да предложи определено законодателство, разполагате с няколко възможности:

   1. поставете началото на гражданска инициатива – ако съберете в срок от една година най-малко 1 милион подписа от граждани на ЕС в поне 7 държави членки, можете да отправите искане към Европейската комисия тя да предприеме действия в определена област от своята компетентност.
      Допълнителна информация относно гражданската инициатива

   2. лобирайте пред члена на ЕП от Вашия избирателен район, който може:

      1. да даде ход на процес, в рамките на който Парламентът отправя искане към Комисията да предложи законодателство. Това е възможно единствено в случаи, в които Парламентът счита, че е нужно законодателство та ЕС, за да се подпомогне прилагането на Договорите. Ако Комисията откаже да внесе предложение, тя трябва да даде обяснение.

      2. да отправи искане към комисия на Парламента да изготви доклад по собствена инициатива, който, след като бъде одобрен от Парламента, няма да има обвързващ характер, но може да окаже натиск върху Комисията да представи нови предложения.

      3. да отправи въпрос към Комисията, въз основа на който тя може да разгледа възможността за ново законодателство.
         Допълнителна информация за въпросите

   3. внесете петиция в Европейския парламент.
      Допълнителна информация за петициите

2. След като Комисията започне да изготвя или преразглежда законодателство, тя обикновено извършва обществена консултация, в рамките на която заинтересованите страни и експертите получават възможност да изразят своите възгледи.
   Допълнителна информация за петициите

Документът, предложен от Комисията, е предложение за регламент (или директива или решение) на Европейския парламент и на Съвета относно [тема].

Документът се обозначава с COM(година, изписана с четири цифри) четирицифрен номер.

Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер (2014-2019 г.) представи 396 предложения по обикновената законодателна процедура през мандата си, което е по-малко от 584-те предложения, направени по време на втората Комисия, оглавявана от Жозе Мануел Барозу (2009-2014 г.), 508-те предложения на първата Комисия на Барозу (2004-2009 г.) и 432-те предложения, представени от Комисията на Романо Проди (1999-2004 г.).

По-малкият брой законодателни предложения отразява съзнателното решение на Комисията на Жан-Клод Юнкер в началото на мандата ѝ "да върши по-малко, но (...) по-ефективно”. В същото време значителен брой предложения бяха широкообхватни и засягаха различни сектори, което изискваше те да бъдат разгледани от две или повече парламентарни комисии.

Европейската комисия изготвя законодателно предложение по собствена инициатива, по искане на други институции на ЕС, по искане на държави или вследствие на гражданска инициатива, в много случаи след провеждане на обществени консултации. Окончателното предложение се изпраща едновременно на Европейския парламент, Съвета и националните парламенти, както и в някои случаи и на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет.

1. Обикновената законодателна процедура започва с внасянето на законодателно предложение в Европейския парламент и в Съвета.

2. Обикновената законодателна процедура понастоящем се прилага в 85 определени области на политика, обхващащи по-голямата част от областите на компетентност на ЕС.

3. „Правото на инициатива” принадлежи на Комисията. Тя е отговорна за внасянето на повечето законодателни предложения. Парламентът и Съветът обаче могат да изискат от Комисията да внесе предложения и в няколко ясно определени случаи други институции могат да излязат с предложения.

4. Парламентът (с мнозинство от съставляващите го членове) може да изиска от Комисията да внесе предложение в случаи, когато Парламентът счита, че е нужно законодателство на ЕС, за да се подпомогне прилагането на Договорите. Ако Комисията откаже да внесе предложение, тя трябва да даде обяснение.

5. Съветът (като действа с обикновено мнозинство) може да поиска от Комисията да предприеме проучвания, които министрите считат за уместни за осъществяването на общите цели и да му представи съответни предложения.

6. В следните много специфични случаи Договорите позволяват започването на обикновената законодателна процедура:

   • по инициатива на една четвърт от държавите членки (съдебно сътрудничество в наказателноправни въпроси, полицейско сътрудничество)

   • по препоръка на Европейската централна банка (някои членове от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка)

   • по искане на Съда на Европейския съюз (създаване на специализирани съдилища към Общия съд за изслушване и определяне на първа инстанция на някои категории дела или процедури в конкретни области, някои разпоредби от Статута на Съда на Европейския съюз)

   • по искане на Европейската инвестиционна банка

7. Предложение на Комисията може също да бъде вследствие на Европейска гражданска инициатива.

8. Предложението на Комисията е резултат на обстоен процес на консултации, който може да протече по различни начини (задължителна оценка на въздействието, доклади на експерти, консултации с национални експерти, международни организации и/или неправителствени организации, консултации посредством зелени и бели книги и др.)

9. Между различните отдели на Комисията също започва процес на консултации, за да се гарантира, че всички аспекти на разглеждания въпрос са взети предвид (консултация между службите на Комисията).

10. Предложението на Комисията обикновено се приема от колегиума на членовете на Комисията въз основа или на писмена процедура (без обсъждане сред членовете на Комисията) или на уста процедура (досието се обсъжда от колегиума на членовете на Комисията) и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

11. Комисията внася своето законодателно предложение (обикновено за регламент, директива или решение) в Европейския парламент и в Съвета, но също така и във всички национални парламенти на ЕС и, когато е приложимо, в Комитета на регионите и икономическия и социален комитет.

Ролята на националните парламенти

12. Съгласно Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност в Договора за Европейския съюз, националните парламенти могат в срок от осем седмици да приемат мотивирано становище, ако считат, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност. Всеки национален парламент притежава два гласа. В държавите с двукамерна парламентарна система всяка камера притежава един глас.

13. В случай че най-малко 1/3 от националните парламенти счетат, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност, проектът трябва да бъде преразгледан („жълт картон“). Прагът пада до ¼ за проектите на законодателни предложения, внесени на основание на член 76 от ДФЕС (съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейско сътрудничество). След това преразглеждане („жълт картон”) институцията вносител (обикновено Комисията) на законодателния проект може да реши да го запази, измени или оттегли.

14. Освен това, съгласно обикновената законодателна процедура, ако обикновено мнозинство от националните парламенти счете, че проектът на законодателно предложение не съответства на принципа на субсидиарност, проектът трябва да бъде преразгледан от Комисията („оранжев картон“). След това преразглеждане Комисията може да реши да запази, измени или оттегли предложението. Ако Комисията реши да запази предложението, тя трябва да обоснове своята позиция. След това Европейският парламент и Съветът трябва да преценят преди приключването на първо четене, дали предложението е съвместимо с принципа на субсидиарност. Ако Парламентът, с обикновено мнозинство от своите членове, или Съветът, с мнозинство от 55% от своите членове, реши, че предложението на отговаря на принципа на субсидиарност, то се оттегля.

15. Комисията и Съветът трябва да се консултират с Икономическия и социален комитет (ИСК) и Комитета на регионите (КР) по определени въпроси или, ако това бъде счетено за целесъобразно от Съвета. Например, ИСК трябва да даде своето становище относно икономическата и социалната политика, а с КР трябва да бъдат провеждани консултации във връзка с околната среда, образованието и транспорта. Съветът или Комисията могат да поставят времево ограничение за внасянето на становища. Европейският парламент също така разполага с възможността да се консултира с двата комитета. В допълнение към това, комитетите могат да излизат със становища по собствена инициатива.

Няма краен срок за провеждането на първото четене в Парламента.

Резултатът от гласуването в комисията и на пленарното заседание се определя от обикновеното мнозинство на подадените гласове.

Когато предложението бъде изпратено на Парламента, докладчикът и „докладчиците в сянка“ (членове на ЕП, които обикновено се назначават от всяка политическа група, за да следят дадена процедура) обикновено започват да се осведомяват за становищата на заинтересованите страни. Вие можете да изпратите своето становище до тях, до който и да е член на комисията или до който и да е член на ЕП.

На етапа на разглеждането в комисията изменения могат да бъдат внасяни само от редовни или заместващи членове на съответната парламентарна комисия, a измененията на етап пленарно заседание трябва да бъдат внесени от водещата комисия, от политическа група или от най-малко 36 членове на ЕП (една двадесета част от целия състав на Парламента).

Комисиите понякога организират публични изслушвания, в които евентуално бихте могли да участвате.

Заседанията на комисиите и пленарните заседания се излъчват пряко по интернет. Можете да ги следите чрез линковете на нашата страница.

Вие можете да споделите с члена на ЕП от Вашия избирателен район кои от внесените изменения според Вас са полезни или не.

Парламентът одобрява позиция на първо четене.

По време на законодателния мандат от 2014 до 2019 г. комисията по граждански свободи беше водеща за 13% от всички досиета по обикновената законодателна процедура, следвана от комисията по икономически и парични въпроси, която беше водеща по 12% от всички досиета. Комисиите по околна среда и транспорт отговаряха за по 11% от досиетата.

За сравнение, през мандата от 2009 до 2014 г. 14% от досиетата в рамките на обикновената законодателна процедура бяха разпределени на комисията по околна среда, 11% — на комисията по икономически и парични въпроси и 10% — на комисията по международна търговия и 10% - на комисията по граждански свободи.

Председателят на Европейския парламент предава предложението на парламентарна комисия, която назначава докладчик, който отговаря за изготвянето на проектодоклад, съдържащ изменения към предложения текст. Комисията гласува по този доклад и по измененията, внесени от други членове на комисията. След това Европейският парламент провежда разисквания и гласува по законодателното предложение на пленарно заседание въз основа на доклада на комисията и внесените изменения. В резултат от този процес се изготвя позицията на Парламента на първо четене. Парламентът може да одобри предложението, без да го изменя, или да внесе изменения в него. Също така Парламентът има право да отхвърли предложението и да поиска от Комисията да го оттегли. Позицията на Парламента на първо четене се изпраща на Съвета.

1. След пристигането на законодателно предложение на Европейската комисия в Европейския парламент председателят на Парламента, след консултация със съответните технически служби, го разпределя на водещата комисия.

2. Изборът на комисия зависи от предмета на предложението.

3. Други комисии могат да получат възможността да изкажат становище, ако предметът на предложението също ги засяга.

4. Ако възникне конфликт относно компетентността, например ако въпросът попада почти еднакво в областта на компетентност на две или повече комисии, Председателският съвет решава каква да бъде процедурата, въз основа на препоръка от Съвета на председателите на комисии.

5. Спорове относно компетентността могат да бъдат решени чрез процедури с асоциирани комисии или чрез съвместни заседания и гласуване на комисиите.

6. Асоциираната комисия работи по предложението едновременно с водещата комисия по съвместно договорен график. Докладчиците от двете комисии определят кои части от текста попадат под изключителна или съвместна компетентност и се договорят точно как да си сътрудничат. Докладчиците се информират един друг и следва да се договорят взаимно за текстовете, които предлагат на комисиите и за тяхната позиция по отношение на измененията. Водещата комисия следва да приеме измененията на асоциирана комисия, без да ги поставя на гласуване, когато те се отнасят до въпроси, които попадат в обхвата на изключителната компетентност на асоциираната комисия.

7. Ако е налице несъгласие между водещата и асоциираната комисия относно компетентността, Председателският съвет може да се произнесе коя комисия за какво е компетентна или може да избере варианта със съвместни заседания на комисиите, ако въпросът попада поравно в областите на компетентност на двете комисии.

8. В случай на процедура на съвместни заседания на комисии, съответните докладчици изработват единен проектодоклад, който се разглежда и гласува от заинтересуваните комисии на съвместни заседания.

9. Водещата парламентарна комисия първо проверява правното основание на предложението. Тя може да поиска становище от комисията по правни въпроси, която може също така да реши по собствена инициатива да провери правното основание.

10. Ако предложението има финансово отражение, водещата комисия трябва също да провери дали то е съвместимо с многогодишната финансова рамка, т.е. че са налице достатъчни финансови средства. Комисията по бюджети може също така да направи такава проверка по собствена инициатива.

11. Ако водещата комисия, политическа група или поне 36 членове на ЕП преценят, че предложението или части от него не съответстват на основните права на ЕС, текстът може да бъде изпратен на вниманието на парламентарната комисия, отговаряща за основните права (комисията по граждански свободи).

12. След като дадена комисия е определена за компетентна за предложението, тя назначава докладчик изсред своите членове. На практика координаторите, които представляват политическите групи, решават коя политическа група поеме доклада. Тази група предлага докладчик изсред своите членове или постоянни заместници.

13. Докладчиците могат да бъдат избрани предварително въз основа годишната законодателна програма на Комисията, което им позволява да проследят предложението по време на подготвителната му фаза, преди то да бъде представено на Парламента.

14. Другите политически групи назначават докладчик в сянка, който е отговорен за подготовката на позицията на групата и наблюдава работата на докладчика.

15. Докладчикът ръководи предложението през различните етапи на процедурата, като дава съвети на комисията (при разглеждането на етап комисия) и на Парламента като цяло (в пленарна зала) относно цялостния подход.

16. Докладчикът е отговорен за представянето на проектодоклад в комисията, включващ неговите изменения по предложението на Комисията.

17. Обикновено парламентарната комисия заседава няколко пъти, за да разгледа проектодоклада.

18. При спорни или „технически“ досиета не е необичайно да се организират изслушвания на експерти или да се поръчват проучвания или оценки на въздействието.

19. По време на разискванията в парламентарна комисия, Комисията може да защити своето предложение и да отговори на въпроси на членове на парламентарната комисия.

20. Тъй като Съветът получава и започва да работи по предложението на Комисията по същото време като Парламента, парламентарната комисия обикновено изисква от Комисията и Съвета да я държат в течение за напредъка на предложението в Съвета и неговите работни групи.

21. Асоциираните и подпомагащите комисии внасят своите становища пред водещата комисия.

22. Всеки редовен или заместващ член на водещата парламентарна комисия може да внася изменения до определения от нея краен срок. Всички изменения подлежат на гласуване във водещата комисия, която гласува с обикновено мнозинство.

23. Преди водещата парламентарна комисия да пристъпи към окончателно гласуване по предложение за законодателен акт, тя изисква от Европейската комисия да изрази своята позиция по всички изменения, приети от комисията, като изисква също така и коментар от страна на Съвета.

24. След приемането на доклада в комисия той се вписва в дневния ред на пленарните заседания.

25. Политическа група или поне 36 членове на ЕП могат да внесат изменения по доклада и да ги поставят на гласуване от пленарната зала. По принцип крайният срок за внасяне на нови изменения в пленарна зала е по обед в срядата от седмицата преди сесията.

26. Законодателното предложение се обсъжда в пленарна зала въз основа на доклада, изготвен от водещата комисия, в т.ч. всички предлагани изменения, проект на законодателна резолюция и, по целесъобразност, изложение на мотивите на докладчика.

27. В хода на пленарните разисквания преди гласуването присъстващият член на Комисията съобщава и разяснява позицията на Комисията по всички внесени изменения. Позицията на Комисията по измененията на ЕП се одобрява от колегиума на членовете на Комисията.

28. Европейският парламент гласува първо измененията по предложението на Комисията. Впоследствие той гласува предложението, изменено или не, като след това се гласуват измененията по проекта на законодателна резолюция, ако има такива. В законодателната резолюция се съдържа единствено заявление дали Парламентът одобрява или отхвърля предложението, или го изменя.

29. Всички изброени по-горе гласувания се извършват с обикновено мнозинство, т.е. мнозинство от подадените гласове.

30. Ако Парламентът не приеме законодателната резолюция, предложението се разпределя отново на водещата комисия.

31. Парламентът може:

    • да отхвърли предложението като цяло;

    • да одобри предложението без изменения;

    • да го одобри с внесени изменения

32. Преди Парламентът да гласува по предложения за изменения, председателят на Парламента може да поиска от Комисията да изрази позицията си и да покани Съвета да заяви мнение.

33. Ако по инициатива на водещата комисия, политическа група или поне 36 членове на ЕП, бъде взето решение за отхвърляне на предложението, председателят на Парламента изисква от Комисията да оттегли своето предложение. Ако Комисията постъпи по този начин, законодателната процедура спира. Ако Комисията откаже, Парламентът може да реши да върне въпроса за разглеждане от парламентарната комисия. Парламентът може да вземе такова решение и ако предложението на Комисията, изменено или не, не получи мнозинство от подадените гласове при пленарното гласуване.

34. Председателят на Парламента изпраща одобрения от Парламента текст на предложението и придружаващата го резолюция на Съвета и на Комисията като позиция на Парламента.

35. След като Парламентът приключи работата си на първо четене, Комисията може да приеме „изменено предложение“, което да съдържа част от измененията, внесени от Парламента.

36. Европейските договори не определят срок за приключване на първото четене от Парламента.

Преговори между Парламента и Съвета

36. След Договора от Амстердам е възможно обикновената законодателна процедура да бъде завършена на етапа на първо четене. През последните години има нарастваща тенденция за постигане на споразумения на този етап. За да се случи това, е необходимо съзаконодателите (Парламентът и Съветът) да проведат преговори, освен ако и двете институции не одобрят предложението на Комисията без изменения или приемат само малки технически изменения, които не изискват преговори.

37. Ако водещата парламентарна комисия желае да започне преговори със Съвета с цел постигане на споразумение на първо четене, тя може след приемане на своя доклад да вземе решение с абсолютно мнозинство за стартиране на преговори.

38. Докладът на комисията представлява нейния мандат за преговори и се обявява по време на пленарно заседание. Членовете на Парламента имат 24 часа след обявяването, за да изразят възражения. Ако няма възражения в рамките на този срок, парламентарната комисия може да започне преговори. Ако бъде направено възражение, мандатът се поставя на гласуване по време на пленарното заседание и той може да бъде одобрен с обикновено мнозинство. Ако мандатът бъде отхвърлен, докладът на парламентарната комисия и всички предложения за изменения към него се поставят в дневния ред на следващото пленарно заседание, на което Парламентът може да одобри позицията си на първо четене, да върне предложението обратно на парламентарната комисия за водене на преговори (на база на внесените на пленарното заседание изменения) или за преразглеждане.

39. Парламентарната комисия може също така да реши да потърси незабавно на пленарно заседание мандат за преговори. В такъв случай комисията внася своя доклад на пленарно заседание, на което Парламентът преди да приключи позицията си на първо четене, може да реши да върне обратно досието на водещата комисия за провеждане на преговори заедно с внесени на пленарното заседание изменения в доклада.

40. На междуинституционални преговори по законодателни предложения преговорният екип на Парламента се ръководи от председателя на водещата комисия, а докладчикът по съответното досие играе ключова роля за отстояването на позицията на Парламента. Екипът също така включва докладчиците в сянка от различните политически групи.

41. Ако преговорите са успешни, председателят на комитета на постоянните представители към Съвета (Корепер) изпраща писмо на председателя на водещата парламентарна комисия, с което Съветът поема ангажимент да одобри измененията, направени от Парламента, ако те са в синхрон с постигнатия компромис между Съвета и Парламента.

42. Предварителното споразумение трябва да бъде одобрено с обикновено мнозинство във водещата парламентарна комисия. След това текстът се внася на пленарно заседание от водещата комисия.

43. Предварителните споразумения се разглеждат с предимство на пленарни заседания; гласуванията по такива споразумения се провеждат след гласувания по предложения за отхвърляне, но по принцип преди предложения за изменения.

Няма краен срок за провеждането на първото четене в Съвета.

Съветът взема решение чрез квалифицирано мнозинство, освен ако неговата позиция се различава от позицията на Комисията, като в такъв случай се изисква единодушие.

Осведомете се каква е позицията на Вашето правителство по отношение на дадено предложение за законодателство и изпратете Вашите забележки и споделете Вашите опасения със съответните национални органи.

Ако Съветът приеме позицията на Парламента, без да внесе в нея изменения, законодателният акт се приема и се публикува като директива (или регламент, или решение) на Европейския парламент и на Съвета.

Ако Съветът предложи изменения към позицията на Парламента на първо четене, последващият документ е позиция на Съвета на първо четене.

През законодателния мандат от 2014 до 2019 г. по 89% от досиетата беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета на първо четене, в сравнение с 85% през законодателния мандат от 2009 до 2014 г., 72% между 2004 и 2009 г. и 29% между 1999 и 2004 г.

Средно от момента на публикуване на предложението на Комисията до полагането на подписи след приемането на акта на първо четене през мандата от 2014 до 2019 г. са изминавали малко под 18 месеца, в сравнение със 17 месеца през мандата от 2009 до 2014 г., 16 месеца през мандата от 2004 до 2009 г. и 11 месеца през мандата от 1999 до 2004 г.

Подготвителната работа в Съвета протича успоредно с първото четене в Парламента, но Съветът може да проведе официално своето първо четене единствено въз основа на позицията на Парламента. Съветът може: 1) да приеме позицията на ЕП и в такъв случай законодателният акт се приема; или 2) да приеме изменения към позицията на Парламента, което води до изготвяне на позиция на Съвета на първо четене, която се изпраща на Парламента за разглеждане на второ четене.

1. Предложението на Комисията се изпраща на Съвета едновременно с отнасянето му до Европейския парламент.

2. По този начин подготвителната работа в Съвета протича паралелно с тази в Европейския парламент, но Съветът може да приеме своята позиция само след като Парламентът се е произнесъл.

3. Институциите се насърчават да обменят информация за напредъка и графика на преговорите в рамките на обикновената законодателна процедура.

4. Както и при Парламента, няма определен краен срок за първото четене от Съвета.

5. Решенията на Съвета се изготвят в рамките на специфични работни групи, съставени от представители на държавите членки и председателствани от представителя на държавата, упражняваща шестмесечното председателство на ротационен принцип, с подкрепата на секретариата на Съвета. Работните групи докладват на Комитета на постоянните представители (Корепер, I или II част), който подготвя всяко решение на Съвета, взето на министерско равнище.

6. Преди да достигне позиция на първо четене, Съветът:

   1. може да постигне принципно споразумение, често наричано общ подход. Това може да представлява мандата на Съвета за преговори с Парламента.

   2. По-често Съветът приема преговорен мандат в рамките на Комитета на постоянните представители (Корепер). След като преговорите с Парламента приключат, или когато няма преговори, Съветът първо достига до „политическо споразумение“, определящо основните очертания на предложената му на първо четене позиция. Подробностите по това споразумение се уточняват окончателно от работната група, проверяват се от юрист-лингвисти (правни експерти за всеки език, които контролират правната и езиковата издържаност на текстовете) и официално се приемат като позиция на първо четене от Съвета на следващо заседание.

   И в двата случая Съветът завършва своята позиция едва след получаване на измененията на Парламента от първо четене и на измененото като резултат от тях предложение на Комисията.

7. Позиция на първо четене може да бъде приета без разисквания, когато бъде постигнато споразумение на подготвителен етап (точка „А“ от дневния ред), или с разисквания (точка „Б“ ) или, в изключителни случаи, чрез писмена процедура. В първите два случая обсъжданията са публични.

8. Съветът взема решения с квалифицирано мнозинство, освен в областта на данъчното облагане, социалното осигуряване, външната политика, отбраната и оперативното полицейско сътрудничество, които изискват единодушие.

9. Съществуват четири възможни сценария за първо четене на Съвета:

   1. Ако Парламентът не е приел изменения и Съветът не желае да изменя предложението на Комисията, той може да одобри акта с квалифицирано мнозинство. В такъв случай актът е приет.

   2. Ако Парламентът е въвел изменения, приемането на акта зависи от одобряването на всички изменения от Съвета с квалифицирано мнозинство, ако Комисията ги е включила в измененото предложение, или с единодушие, ако не е. Ако Съветът одобри всички изменения на Парламента, актът се приема.

   След като актът е приет, той се представя за подпис на председателите и генералните секретари на Парламента и на Съвета и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

   3. Въпреки че не е изрично предвидено в Договора, широко прието е, че Съветът може с квалифицирано мнозинство да отхвърли предложението на Комисията в неговата цялост.

      Комисията може във всеки момент от първото четене да реши да оттегли или измени своето предложение.

   4. Ако Съветът не приеме всички изменения на Парламента или иска да въведе свои собствени, той приема позиция на първо четене.

10. Текстът на позицията на първо четене се изпраща до Парламента, заедно с изложение на мотивите, както и всякакви изявления, направени от Съвета и/или Комисията за протокола от заседанието на Съвета. Комисията уведомява Парламента за своята позиция.

11. Парламентът по принцип бива уведомен за позицията на първо четене на Съвета на пленарната сесия след официалното й приемане. Предвидените в Договора крайни срокове за следващите етапи на процедурата започват да текат след като Парламентът обяви в пленарна зала, че е получил позицията на първо четене на Съвета (от деня след съобщаването, което обикновено се прави в четвъртък).

12. Когато е възможно се провеждат неформални контакти в периода от време между политическото споразумение и официалното уведомяване за позицията на първо четене на Съвета, с оглед да се улесни (ранно) споразумение на второ четене (известно също като „договорена позиция от първо четене“).

Преговори между институциите на ЕС

Когато съзаконодателите се стремят към споразумение на първо четене, те организират неформални срещи, на които присъстват представители на Парламента (докладчик и докладчици в сянка), Съвета (председател на работната група и/или Корепер от ротационното представителство, понякога и министър) и Комисията (отдел, отговарящ за досието, и понякога отговарящия еврокомисар). Тези срещи са известни като „тристранни процедури“.

Целта е да се гарантира, че приетите в пленарна зала изменения от Парламента са приемливи за Съвета. Комисията често играе посредническа роля по отношение на тези компромисни текстове.

Съзаконодателите също така често водят преговори след приемането на позицията на Парламента на първо четене и преди приемането на позиция на Съвета на първо четене. Ако постигнат успех, преговорите водят до така наречените "споразумения на ранен етап на второто четене", при които позицията на Парламента на второ четене е идентична с позицията на Съвета на първо четене и с нея се слага край на законодателната процедура.

За разлика от преговорите на етапа на първо четене, мандатът за преговори на Парламента е неговата позиция на първо четене. Ако преговорите са успешни, председателят на водещата парламентарна комисия изпраща писмо на председателя на Корепер, с което Парламентът поема ангажимент да одобри измененията на Съвета, ако те са в съответствие с постигнатия компромис.

Предварителното споразумение трябва да бъде одобрено с обикновено мнозинство от водещата парламентарна комисия. След това се внася за гласуване на пленарно заседание от водещата комисия.

Парламентът разполага с три месеца за провеждането на второто четене, с възможност за удължаване на срока с още един месец.

Водещата парламентарна комисия взема решение с обикновено мнозинство от подадените гласове.

За одобряване на пленарно заседание на позицията на Съвета на първо четене, без да се внасят изменения към нея, е необходимо обикновено мнозинство от подадените гласове. Всяко едно изменение или отхвърляне на позицията на Съвета подлежи на одобрение от абсолютното мнозинство от членовете на ЕП.

Възможността за въвеждане на промени в проекта на текст е минимална. Измененията се ограничават до възстановяване на предишни изменения на Парламента или те отразяват компромис между Парламента и Съвета или възникнало ново правно положение. При все това Вие имате възможност да се свържете с члена на ЕП от Вашия избирателен район и да го помолите да гласува „за“ или „против“ което и да е изменение или доклада като цяло.

Ако Парламентът одобри позицията на Съвета на първо четене, той приема законодателна резолюция на Европейския парламент относно позицията на Съвета на първо четене. Законодателният акт се приема и се публикува като директива (или регламент, или решение) на Европейския парламент и на Съвета.

Ако Европейският парламент гласува за изменение на позицията на Съвета, той приема позиция на Европейския парламент, приета на второ четене.

През законодателния мандат от 2014 до 2019 г. 41 досиета от общо 401 (10 %) в рамките на процедурата по съвместно вземане на решение (обикновената законодателна процедура) бяха приети в т.нар. „ранен“ етап от второто четене, когато Парламентът приема предварително договорената (между Парламента, Съвета и Комисията) позиция на Съвета на първо четене, без да внася изменения в нея, което означава, че актът е приет. Средната продължителност на процедурата за постигане на споразумение в ранния етап на второто четене беше 39 месеца.

През предишния мандат (от 2009 до 2014 г.) 8%от досиетата бяха приети в ранния етап на второто четене, като този процес е отнемал средно 32 месеца. През мандата от 2004 до 2009 г. 10% от досиетата бяха приети в ранния етап на второто четене, като този процес е отнемал средно 25 месеца. През мандата от 1999 до 2004 г. 25% от досиетата бяха приети на същия етап, като процедурата е отнемала 23 месеца.

Европейският парламент разполага с три (с евентуално удължаване на срока на четири) месеца за разглеждане на позицията на Съвета. Позицията на Съвета се предава първо на водещата комисия, която изготвя препоръка за второто четене в Парламента. Препоръката и евентуално внесените към нея ограничен брой изменения се подлагат на гласуване на пленарно заседание. Съществуват четири възможни резултата от второто четене: 1) Парламентът одобрява позицията на Съвета и актът се приема; 2) Парламентът не се произнася преди крайния срок и в такъв случай актът се приема във вида, в който е изменен от Съвета на първо четене; 3) Парламентът отхвърля позицията на Съвета на първо четене и в такъв случай актът не се приема и процедурата приключва; 4) Парламентът предлага изменения в позицията на Съвета на първо четене и предава своята позиция на Съвета за второ четене.

1. Ако Съветът не е съгласен с позицията на Европейския парламент на първо четене, той приема позиция на Съвета на първо четене, която се изпраща на Парламента. Парламентът получава и съобщение на Комисията, в което се обяснява позицията й относно позицията на Съвета и защо я поддържа или й се противопоставя.

2. Документацията, получена от Европейския парламент, се състои от:

   • позицията на Съвета на първо четене

   • всички декларации, направени в протокола от заседанието на Съвета, на което е приета позицията

   • причините, довели до приемането на позицията от Съвета

   • позицията на Комисията

3. След получаване и проверка на документацията председателят на Парламента прави известие в пленарна зала, с което потвърждава получаването на позицията на Съвета на първо четене и съобщението на Комисията по повод на нея. Досието автоматично се изпраща на водещата комисия, която е същата като на първо четене. Документите са на разположение на всички официални езици.

4. За разлика от първото четене, второто четене е обвързано със стриктни срокове. Парламентът трябва да предприеме действия в рамките на три месеца (който срок ЕП или Съветът могат да поискат да бъде удължен на четири). Началната дата е тази на съобщението за позицията на първо четене на Съвета в пленарна зала.

5. Второто четене в комисия е до голяма степен сходно с процедурата на първо четене, но текстът за изменение е позицията на първо четене на Съвета, а не предложението на Комисията. Само водещата комисия изготвя доклад, няма становища от други комисии.

6. Съветът може да бъде поканен да представи своята позиция на първото заседание на водещата комисия.

7. Докладчикът (обикновено същият член на ЕП, който е изготвил доклада за първо четене) изготвя проектопрепоръка, т.е. доклад за второ четене.

8. Проектопрепоръката включва предложените от докладчика изменения. Единствено пълноправни членове или постоянни заместници от водещата комисия могат да внасят допълнителни изменения.

9. Има ограничения за измененията на второ четене в комисията и пленарната зала. Те са допустими само ако целят:

   • изцяло или частично да възстановят позицията на Парламента на първо четене

   • да постигнат компромис между Парламента и Съвета

   • да изменят част от текста на Съвета, който не е бил включен в или се различава по съдържание от първоначалното предложение на Комисията

   • да се отчете съществуването на ново фактическо или правно положение, което е възникнало след първото четене на Парламента.

10. Председателят на водещата комисия се произнася по допустимостта на измененията.

11. Ако след първото четене са били проведени избори за ЕП, председателят на Парламента може да реши, че ограниченията не се прилагат.

12. Комисията взема решение относно измененията и препоръката за второ четене с обикновено мнозинство.

13. След гласуването в комисията препоръката влиза в пленарна зала.

14. Препоръката предлага приемане, изменение или отхвърляне на позицията на Съвета на първо четене и включва кратка обосновка на предложеното решение.

15. Позицията на Съвета и препоръката на комисията за второ четене автоматично се включват в проекта на дневен ред на пленарното заседание за сряда преди крайния срок за второто четене от Парламента, но тя може да бъде разгледана и на по-ранна пленарна сесия.

16. Изменения за пленарното заседание могат да бъдат внасяни от водещата комисия, политическа група или най-малко 36 отделни членове.

17. За измененията в пленарно заседание важат същите ограничения като на етапа на разглеждане в комисията. Председателят на Парламента се произнася по допустимостта на измененията, внесени за разглеждане на пленарно заседание. Решението на председателя е окончателно.

18. Преди гласуването на изменения в пленарна зала председателят може да поиска от Комисията да посочи дали би била склонна да ги приеме или не.

19. В такива случаи отговарящият по случая член на Комисията изяснява позицията на Комисията относно измененията по време на предхождащото гласуването разискване в пленарна зала. Както и на първо четене, позицията на Комисията се изготвя от междуинституционалната група за връзки и впоследствие се ратифицира от членовете на Комисията.

20. Съветът може също да бъде поканен да изложи своите забележки.

21. Евентуалните резултати от второто четене включват:

    1. отхвърляне на позицията на Съвета на първо четене

    2. липса на гласуване в Парламента преди крайния срок

    3. одобрение на позицията на Съвета на първо четене без изменение (споразумение на ранния етап на второто четене)

    4. Парламентът да предложи изменения на позицията на Съвета на първо четене

22. Водещата комисия, политическа група или най-малко 36 членове могат да предложат позицията на Съвета да бъде отхвърлена. Предложението трябва да бъде прието с мнозинство от всички членове на Европейския парламент, т.е. абсолютно мнозинство. Всяко такова предложение се гласува преди гласуването да премине към измененията.

23. Отхвърлянето на позицията на Съвета на първо четене поставя край на законодателната процедура: тя може да бъде възобновена само чрез ново предложение на Комисията. През юли 2005 г. с голямо мнозинство членовете на ЕП отхвърлиха позицията на Съвета относно директивата за софтуерните патенти (Директива относно патентоспособността на компютърно внедрими изобретения), което сложи край на предложението. Този случай повдигна въпроса дали Комисията може да оттегли предложение, което е минало на първо четене. Въпреки че Комисията запазва правото да оттегли предложение на всеки етап, Парламентът и Съветът защитават тезата, че след като Съветът е приел своята позиция на първо четене, този текст, а не предложението на Комисията представлява основата за останалата част от процедурата; следователно, Комисията не може да оттегли текст, върху който тя вече не упражнява собственост. .

24. Ако до крайния срок Парламентът не успее да вземе решение, актът се счита за приет в съответствие с позицията на Съвета на първо четене.

25. След като бъде приет, законодателният акт се представя за подпис на председателите и генералните секретари на Парламента и на Съвета и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

26. Накрая, Парламентът може да предложи изменения на позицията на Съвета на първо четене. Те трябва да отговарят на критериите за второ четене и всяко от тях трябва да бъде одобрено с абсолютно мнозинство от всички членове на Парламента.

27. Резултатът от гласуването се съобщава на Съвета и на Комисията.

28. Договорът изрично изисква Комисията да представи писмено становище относно измененията на Парламента и това определя вида гласуване, необходимо в рамките на Съвета: ако, например, Съветът желае да приеме изменение на Парламента, по което Комисията е дала отрицателно становище, той трябва да направи това с единодушие.

Преговори между институциите на ЕС

1. За успешно приключване на процедурата преди помирителния етап Парламентът и Съветът могат да започнат преговори, когато Парламентът все още не се е произнесъл на второ четене. Преговорите се провеждат на неформални тристранни срещи, включващи и Комисията. Преговорният екип на Парламента се ръководи от председателя на водещата комисия, а докладчикът по съответното досие играе ключова роля за отстояването на позицията на Парламента. Екипът също така включва докладчиците в сянка от различните политически групи. Съветът се представлява от председателя на съответната работна група на Съвета или на Корепер, или понякога от министър от ротационното председателство, като те са подпомагани от администрацията на Съвета. Комисията обикновено е представлявана от длъжностните лица, отговарящи за съответното досие (понякога и от отговарящия еврокомисар), подпомагани от генералния секретариат на Комисията и Правната служба.

2. Позицията на Парламента в тези преговори е позицията, приета на първо четене.

3. Целта на преговорите е да се постигне споразумение по пакет от изменения, които са приемливи за Съвета и Парламента. Становището на Комисията също е важно, защото то определя вида на необходимото мнозинство в Съвета по измененията на Парламента.

4. Ако преговорите са успешни, председателят на Корепер изпраща писмо до председателя на водещата парламентарна комисия, с което Съветът се задължава да одобри измененията, внесени от Парламента, ако те са в съответствие с компромиса, определен съвместно от Съвета и Парламента.

5. Предварителното споразумение трябва да бъде одобрено с обикновено мнозинство от водещата парламентарна комисия. След това то се внася за гласуване на пленарно заседание от водещата комисия.

Съветът разполага с три месеца за провеждането на второто четене, с възможност за удължаване на срока с още един месец.

Съветът гласува с квалифицирано мнозинство по измененията на Парламента, по отношение на които Комисията е изразила положително становище, и единодушно по измененията, по които становището на Комисията е отрицателно.

Съветът може единствено да изрази своята реакция спрямо измененията на Парламента. Вие можете да информирате своето правителство за своята позиция по отделни изменения.

Ако Съветът одобри позицията на Парламента на второ четене, законодателният акт се приема и се публикува като директива (или регламент, или решение) на Европейския парламент и на Съвета.

Ако Съветът не одобри позицията на Парламента на второ четене, законодателната процедура продължава с помирителния етап.

През законодателния мандат от 2014 до 2019 г. на второ четене беше постигнато споразумение по само четири от 401 досиета (1%) в рамките на обикновената законодателна процедура, като тук се изключват споразуменията, постигнати на ранния етап на второто четене. За сравнение, през мандата от 2009 до 2014 г. делът на приетите актове на същия етап беше 5%, между 2004 и 2009 г. – 13%, а между 1999 и 2004 г. – 24%.

Средната продължителност на процедурата за досиета, приети на второ четене (без да се включват приетите на ранния етап на второ четене), е била 40 месеца за законодателния мандат от 2014 до 2019 г. Средната продължителност за мандатите от 2009 до 2014 г. и от 2004 до 2009 г. е била 32 месеца, а през мандата от 1999 до 2004 г. тя е била 24 месеца.

Съветът разполага с три (с евентуално удължаване на срока на четири) месеца за разглеждане на позицията на Парламента на второ четене. Той също така се осведомява за позицията на Европейската комисия относно измененията на Парламента от второ четене. Съветът или 1) одобрява всички изменения на Парламента и в такъв случай законодателният акт се приема, или 2) не одобрява всички изменения. В последния случай председателят на Съвета, съгласувано с председателя на Европейския парламент, свиква заседание на помирителния комитет.

1. След официално получаване на измененията на Европейския парламент от второ четене на всички официални езици, започват да текат сроковете за второ четене в Съвета.

2. На този етап Съветът разполага с три месеца (или четири месеца, ако срокът бъде удължен), за да реагира.

3. Съветът може да приеме или отхвърли измененията на Парламента. Преди да вземе решение, той получава становището на Комисията по тях.

4. Тази процедура е сходна с подготвянето на позицията на Съвета на първо четене: компетентната работна група подготвя позиция, която се представя на Корепер и се приема от Съвета.

5. Броят на гласовете, необходими при второто четене на Съвета, зависи от становището на Комисията относно измененията на Парламента. Изменения, по които Комисията дава положително становище, могат да бъдат одобрени с квалифицирано мнозинство в Съвета. За изменения, по които Комисията има отрицателно становище, се изисква единодушно одобрение от Съвета.

6. Ако всички изменения на второ четене на Парламента бъдат одобрени от Съвета, законодателният акт се счита за приет. Законодателният текст се подписва от председателите и генералните секретари на Европейския парламент и на Съвета и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

7. Ако Съветът не одобри всички изменения на Парламента, председателят на Съвета, съгласувано с председателя на Европейския парламент, свиква заседание на помирителния комитет в срок до шест седмици (който е възможно да бъде удължен с две седмици) след отхвърлянето от Съвета.

Помирителният комитет трябва да се свика в срок от шест седмици (който е възможно да бъде удължен с още две седмици). Той разполага с шест седмици (или с осем седмици по общо съгласие), за да постигне споразумение по общия проект.

Делегацията на Парламента в помирителния комитет одобрява общия проект с абсолютно мнозинство (понастоящем най-малко 14 гласа от общо 27), докато представителите на Съвета по принцип гласуват с квалифицирано мнозинство.

Няма възможност да се внасят изменения, но Вие можете да информирате членовете на ЕП, участващи в помирителния комитет, и своето правителство за елементите, които според Вас не следва да се включват в окончателния законодателен акт.

Ако се постигне споразумение, комитетът изготвя „общ проект“(пълното наименование е „общ проект, одобрен от помирителния комитет“).

During the 2014-2019 legislative term, there were no conciliation procedures. This confirmed a trend that became visible during earlier parliamentary terms: in the 2009-2014 term, 2% of files (9 files) went to conciliation, down from 5% of files (24 files) during the 2004-2009 term and 20% during the 1999-2004 term.

Помирителният комитет не успя да одобри общ текст в няколко случая:

• Гласови телефонни услуги (1994 г.)

• Създаване на комитет по ценните книжа (1998 г.)

• Директива за работното време (2009 г.)

• Регламент за новите храни (2011 г.)

В срок от шест седмици (с евентуално удължаване на срока до осем седмици) след приключването на второ четене вСъвета, при което Съветът не е приел всички изменения, направени на второ четене от Парламента, председателите на Съвета и на Европейския парламент свикват помирителния комитет, в чийто състав влизат равен брой членове на ЕП и представители на Съвета. Помирителният комитет разполага с шест седмици (с евентуално удължаване на срока до осем седмици), за да вземе решение по общ проект, който се основава на позициите на второ четене на Европейския парламент и на Съвета. Ако помирителният комитет не одобри общия проект, предложеният законодателен акт отпада и процедурата приключва. Ако помирителният комитет одобри общия проект, текстът се предава на Европейския парламент и на Съвета за трето четене.

1. Ако Съветът не одобри всички изменения на Парламента на второ четене, се свиква помирителен комитет.

2. В рамката на помирителния комитет двамата съзаконодатели — Европейският парламент и Съветът — преговарят пряко с цел постигане на споразумение под формата на общ проект за текст.

3. Помирителният комитет трябва да бъде свикан в срок до шест седмици (или осем, ако е договорено удължаване) след приключването на второто четене на Съвета и официалното уведомление до Парламента, че Съветът няма да приеме измененията на Парламента на второ четене.

4. Всяко законодателно предложение, изискващо помирение, се дискутира поотделно в рамките на създаден специално за него помирителен комитет.

5. Помирителният комитет се свиква от председателя на Съвета със съгласието на председателя на Парламента. Той се счита за свикан, когато се състои първото му заседание.

6. От датата на първото заседание този комитет има шест седмици (с възможно удължаване от максимум две седмици по инициатива на Парламента или Съвета и с общо съгласие помежду им), за преговори и одобряване на общ проект на текст.

7. Преди комитетът официално да започне работата си, се провеждат подготвителни тристранни процедури и технически срещи веднага щом стане ясно, че Съветът няма да може да приеме измененията на Парламента на второ четене. Заседанията на помирителния комитет могат също да бъдат прекъсвани от тристранни преговори.

8. При тристранните процедури и техническите срещи се събират малки екипи от преговарящи от Парламента, Съвета и Комисията, всеки от които докладва на своята делегация в рамките на помирителния комитет.

9. При тристранните процедури Парламентът е представляван от председателя на делегацията в помирителния комитет, председателя на водещата парламентарна комисия и докладчика, подпомагани от членовете на секретариата по помирителната процедура на Парламента и ако е необходимо, от член на правната служба.

10. Съветът е представляван от член на Съвета или от заместника или постоянния представител (председател съответно на Корепер I или II) на държавата членка, която председателства Съвета, подпомаган от членове на секретариата на Съвета, включително правната му служба.

11. Европейската комисия е представлявана от комисаря или от представител (генералния директор на структурата, компетентна за досието), подпомаган от експерти, от своята правна служба и от администрацията.

12. На технически срещи обикновено присъстват експерти и длъжностни лица от трите институции.

13. Преговорите в рамките на тристранната процедура се основават на „ документ в четири колони“, в който са изложени позициите на Парламента и Съвета:

    1. позицията на Съвета на първо четене,

    2. измененията на Парламента на второ четене,

    3. позицията на Съвета по измененията на Парламента (приемане, отхвърляне или евентуален компромисен текст),

    4. позицията на делегацията на Парламента относно предложенията на Съвета.

14. В хода на преговорите двете делегации търсят компромиси относно измененията, при които съществуват нерешени различия. За тази цел може да се изисква допълнителна подробна работа по изготвяне на текстове от малки работни групи на политическо или техническо равнище.

15. Съответните преговарящи представят резултатите от всяка тристранна процедура за одобрение от делегациите на Парламента и Съвета: когато е необходимо, се организират по-нататъшни тристранни процедури или неофициални срещи.

16. Самият помирителен комитет се състои от две делегации с еднаква численост: една от Европейския парламент и една от Съвета.

    1. Делегацията на Съвета се състои от един представител от всяка държава членка (министри или по-често представителите в Корепер на държавите членки). Тази делегация се председателства от министъра, който изпълнява ролята на председател на компетентния по досието формат на Съвета. Тя действа с квалифицирано мнозинство (освен за досиета, за които съгласно Договора се изисква единодушие).

    2. Делегацията на Парламента се състои от същия брой членове на ЕП — 27, плюс 27 заместници (които могат да гласуват само ако член от тяхната политическа група отсъства). Трима заместник-председатели на ЕП са постоянни членове на помирителния комитет и се редуват в ролята на съпредседател. Останалите членове на ЕП в делегацията се определят от политическите групи пропорционално на размера на всяка група в рамките на Парламента. Мнозинството от тях обикновено са от парламентарната комисия, компетентна за досието. В повечето случаи делегацията се опитва да действа с консенсус. В случай на гласуване решенията на делегацията се вземат с мнозинство от нейните членове (т.е. понастоящем 14 гласа). Повече информация за делегацията на Парламента в помирителния комитет може да бъде намерена по-долу.

    3. Комисията, по принцип представлявана от члена на Комисията, компетентен за досието, също участва в работата на помирителния комитет, за да подпомогне сближаването на позициите на Парламента и Съвета.

17. Както при тристранните процедури, основният работен инструмент е документът в четири колони (вж. точка 13), преведен на всички официални езици. Комитетът също разполага с предложението на Комисията и становището ѝ по измененията на Парламента на второ четене.

18. Помирителният комитет се председателства съвместно от заместник-председател на Парламента и министър от държавата членка, председателстваща Съвета. Комитетът провежда заседанията си ту в сградата на Парламента, ту в тази на Съвета, най-често в Брюксел.

19. Повечето заседания на помирителния комитет започват с тристранна процедура, където съзаконодателите изясняват позициите си на основата на мандатите от съответните си институции. Комисията подпомага преговорите.

20. Институцията — домакин на първото заседание на помирителния комитет, отговаря за съставянето на общия проект на текст и придружителното писмо, както и — след окончателното приемане на въпросния законодателен акт от Европейския парламент и от Съвета, за подписването на акта от председателите на двете институции и за неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

21. Ако делегациите на Парламента и Съвета не успеят да постигнат съгласие в помирителния комитет, цялото предложение отпада. Нова процедура може да се базира само на ново предложение от Комисията. Към януари 2020 г. има само четири случая, в които помирителният комитет не е постигнал съгласие за общ проект („Гласови телефонни услуги“ (1994 г.) „Комитет по ценните книжа“ (1998 г.), Директива за организацията на работното време (2009 г.) и Регламента за новите храни (2011 г.)).

22. Ако делегациите на Парламента и Съвета постигнат компромис, помирителният комитет трябва да одобри „общ проект“. Делегацията на Съвета го одобрява с квалифицирано мнозинство (или единодушие в случаите, посочени в Договора), докато делегацията на Парламента гласува с обикновено мнозинство от съставящите я членове.

23. Веднага след постигане на съгласие по общ проект на текст в помирителния комитет (или впоследствие при размяна на писма между съпредседателите на комитета), генералният секретариат на институцията, в която е проведено първото заседание, подготвя проекта на законодателния документ, по принцип на езика, използван при преговорите. Неокончателен текст се публикува на уебсайта на Парламента възможно най-скоро след края на преговорите.

24. След правна и езикова редакция документът се предоставя на всички официални езици на ЕС.

25. Съпредседателите на помирителния комитет изпращат общия проект заедно с придружаващото писмо на председателя на Парламента и на действащия председател на Съвета. Евентуални декларации на институциите се прилагат към това писмо. Писмото е адресирано за информация и до представителя на Комисията, взел участие в помирителния комитет.

26. Споразумението, постигнато в рамките на Помирителния комитет, трябва да бъде потвърдено както от Парламента, така и от Съвета. Всяка от двете институции гласува общия проект такъв, какъвто е, без да има възможност да внася по-нататъшни промени в него.

Делегацията на Парламента в помирителния комитет

1. В рамките на помирителната процедура Парламентът се представлява от делегация, съставена от членове на ЕП, равни по брой на членовете на Съвета. Делегацията се определя отделно за всяка помирителна процедура. Задачата ѝ е да представлява целия Парламент в преговорите със Съвета.

2. В началото на всеки законодателен мандат или при настъпили сериозни промени в общия политически състав на Парламента по време на мандата Председателският съвет определя политическия състав на делегациите в помирителния комитет в съответствие с относителната тежест на политическите групи.

3. Тримата заместник-председатели със специална компетентност за помирителната процедураучастват във всяка делегация и са включени в квотата на членове от тяхната политическа група. Всяка делегация се председателства от един от тримата: те решават помежду си кой за коя помирителна процедура ще отговаря и следователно — кой коя делегация ще председателства. Докладчикът(ците) и председателят на водещата парламентарна комисия също са членове на делегацията по право, включени в квотата на тяхната политическа група.

4. Останалите членове на делегацията се определят от всяка политическа група за специфичната помирителна процедура. Повечето от тях са от водещата комисия или от подпомагащите комисии. Когато се прилага процедурата с асоциирани комисии, парламентарната делегация трябва за включва докладчика от евентуалната асоциирана комисия. Политическите групи също така трябва да определят същия брой заместници, които могат да участват активно в работата на делегацията, но могат да гласуват само ако заместват пълноправен член.

Организация на делегацията

6. Делегацията на Парламента провежда учредително заседание, за да даде мандат на преговорен екип — обикновено състоящ се от заместник-председателя, председателстващ делегацията, председателя на водещата комисия и докладчика или докладчиците — за да могат да започнат тристранните срещи.

7. Комисията присъства на това и всички следващи заседания на делегацията на Парламента. От представителите на Комисията се очаква да представят и разяснят становището ѝ относно измененията на Парламента на второ четене и евентуално също да предоставят информация относно текущите процеси в Съвета, които са им известни.

8. Членовете на делегацията наблюдават постоянно напредъка на помирителната процедура на поредица от заседания.

9. Основната цел на заседанията на делегацията се състои в подновяване на мандата на преговарящия екип и обсъждане на компромисните текстове. Дава се съгласие относно определени изменения или компромисни предложения при наличие на общо съгласие. В случай че останат нерешени въпроси, делегацията дава инструкции на преговарящия екип за това, как да продължи преговорите със Съвета. Делегацията на Парламента също така разглежда процедурни въпроси, например дали следва да бъде организирано друго тристранно заседание или дали може да бъде свикан помирителният комитет и ако това е възможно, то кога.

10. В края на процедурата делегацията официално одобрява или отхвърля споразумението, постигнато в хода на помирителната процедура. Делегацията се стреми да приема решенията си с консенсус. Ако обаче е необходимо гласуване, за одобрение се изисква подкрепата на абсолютно мнозинство от членовете (поне 14 от възможните 27 гласа).

11. Делегацията се подпомага от отдела за законодателна дейност в администрацията на Парламента и от специализирани служби, например, правната служба, юрист-лингвистите и пресслужбата.

Парламентът и Съветът имат шест седмици, за да одобрят общия проект, като този срок може да се удължи на осем седмици, ако двете институции са съгласни. Ако Парламентът или Съветът отхвърлят текста или не го одобрят навреме, процедурата приключва без приемането на законодателство.

Парламентът одобрява общата позиция с обикновено мнозинство от подадените гласове. Съветът одобрява общия проект с квалифицирано мнозинство.

Общият проект не може да бъде изменян. От членовете на ЕП и/или съответното правителство може да се поиска единствено да одобрят или отхвърлят общия проект.

Европейският парламент приема законодателна резолюция относно общия проект, одобрен от Помирителния комитет, в която или одобрява, или отхвърля общия проект.

Съветът не публикува никакъв официален документ.

Ако общият проект бъде одобрен, законодателният акт се приема и публикува като директива (или регламент, или решение) на Европейския парламент и на Съвета.

Досега Парламентът е отхвърлял три общи проекта:

• Правна закрила на биотехнологичните изобретения, през 1995 г.

• Предложенията за поглъщане, през 2011 г.

• Пристанищни услуги, през 2003 г.

Съветът никога не е отхвърлял общ проект.

Общият проект се изпраща едновременно на Парламента и Съвета за тяхното одобрение. Няма определен ред, по който съзаконодателите трябва да вземат решение. Те разполагат с шест седмици (или осем седмици по общо съгласие), за да вземат решение, и те не могат да изменят текста. В Парламента гласуването по общия текст се предхожда от разискване в пленарно заседание. Ако Парламентът и Съветът одобрят общия проект, законодателното предложение се приема. Ако едната или другата институция го отхвърли или не се произнесе в предвидения срок, законодателството отпада и процедурата приключва. Тя може да бъде подновена единствено чрез ново предложение от страна на Комисията.

1. Ако помирителният комитет одобри общия проект, той трябва да бъде одобрен от Европейския парламент като цяло и от Съвета на трето четене. Двете институции гласуват по общия проект поотделно и няма възможност той да бъде допълнително изменян.

2. След успешното приключване на помирителната процедура се подготвя общ проект на текст въз основа на съвместния работен документ и промените, договорени в хода на помирителната процедура. Първоначално проектът се съставя на един език, след което се превежда на останалите официални езици. Оригиналната езикова версия на общия проект за текст се изпраща на членовете на делегацията.

3. Окончателният общ текст, проверен от правна и езикова гледна точка както в Парламента, така и в Съвета, официално се изпраща от съпредседателите на помирителния комитет до председателя на Парламента и на действащия председател на Съвета. Евентуални декларации на институциите се прилагат към това писмо.

4. Третото четене се провежда в рамките на период от шест седмици от датата на писмото. Срокът може да бъде удължен с максимум две седмици по инициатива на Парламента или Съвета и с общо съгласие помежду им.

Парламент

1. През шестседмичния срок (евентуално удължен на осем седмици) членовете на делегацията на Европейския парламент получават окончателния общ текст на съответните си езици заедно с доклад, описващ различните етапи и резултати от помирителната процедура, включително протокол от гласуването на делегацията при приключването на помирителната процедура. Окончателният общ текст, докладът, изготвен от докладчика и председателя на делегацията, придружаващото писмо и евентуални институционални декларации се изпращат на службите, отговорни за пленарните заседания на Парламента. На този етап различните езикови версии на споразумението се публикуват на уебсайта на Парламента.

2. Гласуването на общия текст се предхожда от разискване в пленарно заседание относно резултата от преговорите и постигнатото (или непостигнатото) споразумение със Съвета. Обикновено разискването започва с изявления на заместник-председателя, който председателства делегацията, и на докладчика. След това общият текст се подлага на гласуване в пленарно заседание. Текстът се одобрява с обикновено мнозинство от подадените гласове; в противен случай общият текст не се приема.

3. Към януари 2020 г. Парламентът е отхвърлил общи текстове три пъти:

   • относно правната закрила на биотехнологичните изобретения — през 1995 г.
   • относно предложенията за поглъщане — през 2001 г.
   • и относно пристанищните услуги — през 2003 г.Подробна информация

Съвет

1. Съвместният текст трябва също така да бъде одобрен от Съвета, който по принцип предпочита да гласува след приключване на трето четене в Парламента. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

2. На практика одобряването на общия текст от Съвета не представлява проблем, тъй като делегацията на Съвета в помирителния комитет се състои от по един представител на всяка държава членка. Досега Съветът никога не е отхвърлял споразумение, постигнато в хода на помирителната процедура.

3. Липсата на одобрение на съвместния текст от страна на някоя от институциите слага край на законодателната процедура: тя може да бъде подновена само чрез ново предложение на Комисията.

4. Ако текстът бъде приет и от Парламента, и от Съвета, той се представя за подпис на председателите и генералните секретари на Парламента и на Съвета, след което се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.